Пряка демокрация

Понятие и теоретични основи

Според Станфордската енциклопедия по философия демокрацията в най-общ смисъл е метод за колективно вземане на решения, при който участниците са в известен смисъл равни на съществен етап от процеса^[17]. Енциклопедия „Британика“ определя пряката демокрация като форми на пряко участие на гражданите в демократичното вземане на решения, за разлика от непряката, представителна демокрация^[18]. Тя може да действа чрез събрание на гражданите или чрез референдуми и инициативи, при които хората гласуват по въпроси, а не за кандидати или партии^[19]. Понякога понятието обхваща и прякото избиране на длъжностни лица, както и тяхното отзоваване^[20]. В съвременността пряката демокрация рядко е цялостна система на управление и най-често се състои от отделни институции за вземане на решения в рамките на по-широка представителна система^[21].

В теорията често се разграничават чистата пряка демокрация, при която гражданите решават сами в общо събрание, и полупряката демокрация, при която прекият вот допълва представителните институции. Джеймс Мадисън определя чистата демокрация като общество от малък брой граждани, които се събират и управляват лично^[22]. Пример за другия модел е Уругвай, който изгражда в конституцията си от 1934 г. полупредставителна, или полупряка, система на управление^[23].

Нормативната теория на пряката демокрация се опира основно на народния суверенитет, свободата и политическото равенство, а Жан-Жак Русо е най-изтъкнатият теоретик на единодушното съгласие на народа за свободна републиканска конституция^[24]. В „Общественият договор“ Русо твърди, че суверенитетът не може да бъде представляван, защото се състои в общата воля, а волята не допуска представителство^[25]. Затова според него депутатите на народа не са негови представители, а само пълномощници, и всеки закон, който народът не е одобрил лично, е нищожен^[26]. Русо иронизира английския народ, който се смята за свободен, а всъщност е свободен само по време на избора на членове на парламента^[27].

Тъй като и представителната демокрация се позовава на народния суверенитет, „Британика“ извежда по-конкретните доводи за пряката демокрация от партиципаторната теория и от критиката към недостатъчната отзивчивост и легитимност на представителната (партийна) демокрация^[28]. Пряката демокрация се отличава с два белега: решенията засягат конкретни въпроси, а не кандидати и общи програми за дълги мандати, и гражданите решават сами, вместо да делегират властта си^[29]. Политологът Джордж Цебелис разглежда гласуващите на референдум като допълнителен „играч с право на вето“ в политическата система^[30]. Общите принципи и отделните методи са разгледани подробно в статията Принципи и методи на пряката демокрация, а по-широкото понятие — в Демокрация.

Исторически произход

Най-често цитираният ранен пример за пряка демокрация е класическата атинска демокрация от 5–4 век пр.н.е., при която гражданите (ограничен кръг свободни мъже) са вземали решения лично в народното събрание, а не чрез избрани представители^[31]. В по-ново време Швейцария развива системна пряка демокрация на федерално ниво: факултативният референдум е вписан в конституцията през 1874 г., а народната инициатива за частична конституционна ревизия — през 1891 г.^[3] Повече — в Пряка демокрация в Швейцария.

В САЩ първият щат, въвел гражданската инициатива, е Южна Дакота през 1898 г. Днес 24 щата, окръг Колумбия и Американските Вирджински острови имат процедура за инициатива, а 23 щата — за народен референдум^[4].

Атина. Още при законодателството на Солон (около 594 г. пр.н.е.) атинското народно събрание (еклесия) обхваща всички граждани мъже на 18 и повече години и има последната дума по политиката^[32]. В най-развития си вид атинската демокрация съществува приблизително от 460 до 320 г. пр.н.е.^[33] През V и IV в. пр.н.е. мъжете граждани на Атина са между 30 000 и 60 000 в зависимост от периода, а мястото за събранието на хълма Пникс побира около 6000 души^[34]. Всеки гражданин може да говори пред събранието и да гласува с вдигане на ръка, а решението на мнозинството е окончателно^[35]. Жените, робите и живеещите в града чужденци (метеки) са изключени от политическия процес^[36]. Законите се приемат пряко, а длъжностните лица се определят чрез жребий^[37]. Съветът (буле) от 500 граждани, избирани с жребий за една година, определя въпросите за обсъждане в събранието, а съдилищата се състоят от 6000 съдебни заседатели^[38]. Тъй като предложенията трябва да идват от съвета, самото събрание не може да внася нови въпроси^[39].

Народни събрания в Швейцария и Нова Англия. В някои швейцарски кантони пряката демокрация има традиция, която стига до XIV век^[40]. По-късно народни събрания се използват в много швейцарски кантони и градове, както и в градските събрания на някои американски колонии и щати^[41]. Кантонът Гларус гласува чрез вдигане на ръце в ландсгемайнде от Средновековието и днес то е едно от последните запазени събрания от този вид в света^[42]. В Нова Англия градското събрание (town meeting) на местните избиратели упражнява управленската власт на града^[43]. На него могат да се избират длъжностни лица, да се приемат наредби и да се обсъждат и гласуват данъците и разходите^[44].

Пътят на Швейцария. Народният суверенитет, провъзгласен по време на Френската революция, е изопачен в автократичните плебисцити на Наполеон^[45]. Федералната конституция на Швейцария, приета от 22 кантона, влиза в сила на 14 септември 1848 г. и поставя началото на съвременната федерация^[46]. Тя въвежда на национално равнище задължителния референдум за промени в конституцията и народната инициатива за пълната ѝ ревизия^[47]. Следват факултативният референдум (1874 г.), народната инициатива за частична ревизия (1891 г.) и референдумът за международни договори, въведен през 1921 г. и разширен през 1977 и 2003 г.^[48] Между 1848 г. и февруари 2004 г. в Швейцария се провеждат 517 референдума, а между 1892 г. и май 2004 г. са внесени 244 народни инициативи^[49]. През първия век на инициативата (1891–2004) са приети само 14 от тях, но и неуспешните инициативи имат значително косвено въздействие, защото водят до кампании и публичност по съответните въпроси^[50]. Повече — в Пряка демокрация в Швейцария.

Прогресивната ера в САЩ. В Съединените щати популисткото движение, от което през 1892 г. възниква Народната партия, настоява за пряка демокрация чрез народни инициативи и референдуми, и това искане е осъществено в редица щати^[51]. Въвеждането на отзоваването и на другите инструменти на пряката демокрация в началото на XX век е свързано с т.нар. прогресивна ера и цели отстраняването на избрани лица, смятани за твърде близки до силни икономически интереси^[52]. В Орегон Уилям Юрен постига поправка в конституцията, която дава на гражданите право на инициатива и отменителен референдум; тя е приета на гласуване през 1902 г. с 62 024 срещу 5668 гласа^[53]. По данни на наръчника на International IDEA от 1902 г. до издаването му в Орегон на гласуване са поставени 340 инициативи, от които 118 (35 на сто) са приети^[54].

XX и XXI век. Швейцария и много американски щати вграждат пряката демокрация в конституциите си през XIX век, а Германия и няколко други държави възприемат отделни нейни елементи след Първата световна война^[55]. Според „Британика“ въвеждането и употребата на прекия вот следват три основни пътя: социален конфликт за ограничаване на властта на господстваща олигархия, процеси към автономия или независимост на нова държава и преход от авторитарно управление към демокрация^[56]. Федерална република Германия, за разлика от Ваймарската република, не включва инициативи и референдуми на национално равнище в конституцията си от 1949 г.^[57] Задължителният референдум за конституционни промени, въведен в Швейцария през 1848 г., оттогава е възприет в много държави, а през последните десетилетия все повече държави използват референдума като консултативен или конституционен инструмент^[58]. По данни на Центъра за демокрация в Аарау към 2023 г. 70 на сто от държавите в света са провели някаква форма на национален референдум^[59].

Основни инструменти

International IDEA разграничава четири основни инструмента на пряката демокрация: референдум, гражданска инициатива, инициатива за дневен ред и отзоваване^[5]. Референдумът дава на избирателите пряко гласуване по конкретен политически, конституционен или законодателен въпрос^[6]. Той може да бъде свикан от орган на властта, а според правната уредба в някои държави — поискан и от граждани или от малцинство в парламента^[7].

• Референдум — всички избиратели гласуват по конкретен въпрос.
• Гражданска (народна) инициатива — граждани събират определен брой подписи, за да поставят на гласуване собствено предложение.
• Инициатива за дневен ред — с подписка граждани поставят въпрос пред парламента или друг орган, който решава сам, без задължително общо гласуване.
• Отзоваване — избирателите могат да прекратят мандата на избран представител преди края му.

Всеки от тези инструменти е разгледан отделно: референдум, народна инициатива и отзоваване на изборен представител.

Когато референдумът е свикан от властта, тя обикновено търси легитимност за собствената си политика, призовава да се гласува „за“ и разполага с много средства да влияе на процеса и резултата; затова за такива гласувания често се използва терминът „плебисцит“, особено при автократични режими^[60]. Уредбата също влияе силно на употребата. Броят на подписите, нужни за поставяне на инициатива на гласуване, варира от около 1 на сто до една трета от избирателите, а срокът за събирането им може да е много кратък^[61]. За валидност на вота може да се изисква обикновено, квалифицирано или двойно мнозинство или определен праг на явка^[62]. Високите изисквания ограничават употребата и дават предимство на инициаторите с големи ресурси, макар по-високото одобрение да може да подкрепи легитимността на решението^[63]. Резултатът може да е задължителен или само консултативен^[64].

Европейска гражданска инициатива

На равнището на Европейския съюз съществува Европейската гражданска инициатива — инициатива за дневен ред, а не обвързващо гласуване. Организаторите трябва да съберат подкрепата на поне 1 милион граждани на ЕС, като в поне 7 държави членки бъдат достигнати минимални прагове, и имат 12 месеца за това. След успешна инициатива Европейската комисия посочва какви действия, ако има такива, ще предложи^[8].

Между април 2012 г. и февруари 2026 г. 14 европейски граждански инициативи успяват да съберат необходимите подписи^[65]. Според Алберто Алемано, основател на организацията The Good Lobby, от 121 регистрирани инициативи само 14 достигат прага от един милион подписа, т.е. успеваемостта е близо 12 на сто^[66]. Говорителят на Европейската комисия Олоф Гил посочва, че вследствие на успешни инициативи вече се прилагат преработената Директива за питейната вода, регламентът за прозрачност на оценката на риска в хранителната верига и законът за възстановяване на природата^[67].

Важни решения за европейската интеграция се вземат и на национални референдуми. На 29 май 2005 г. 55 на сто от гласувалите във Франция при явка 69 на сто отхвърлят Договора за създаване на Конституция за Европа^[68]. През 2016 г. избирателите в Обединеното кралство подкрепят излизането от Европейския съюз с разлика от 3,8 процентни пункта при явка 72,2 на сто^[69] (вж. Референдум за Брекзит).

Разпространение по света

International IDEA поддържа Direct Democracy Database — сравнителна база данни за начина, по който тези четири механизма са уредени в 197 държави по света^[9]. Наръчникът на International IDEA от 2008 г. изследва подробно шест държави с различна степен и традиция на използване: Унгария, Швейцария, Уганда, САЩ (щат Орегон), Уругвай и Венецуела^[10]. Прагът и процедурата варират значително — например в Италия 500 000 избиратели или пет регионални съвета могат да задействат отменителен референдум по действащ закон^[11]. За българската уредба вж. Пряка демокрация в България.

Употребата в числа

Центърът за демокрация в Аарау (ZDA) към Цюрихския университет поддържа Базата данни за референдумите (Referendum Database), която авторите му определят като най-пълната сбирка на народни гласувания в света^[70]. Към 2025 г. тя съдържа сведения за над 3000 референдума на национално и 15 000 на поднационално равнище в над 200 държави и територии от 1791 г. насам^[16]. Само за Швейцария базата съдържа данни за около 700 национални референдума и около 7000 кантонални референдума от 1970 г. насам^[71]. Според проучване на ZDA от 2023 г. Швейцария е гласувала на национално равнище 689 пъти от 1848 г. насам — най-много в света, пред Нова Зеландия и Лихтенщайн^[74] (вж. и Пряката демокрация в Лихтенщайн).

През 2025 г. девет държави и една територия провеждат общо 30 национални референдума, по-малко от средното за периода 2015–2024 г.^[72] Швейцария провежда по-малко гласувания от обичайното, а Италия — повече^[73]. Преглед на отделни гласувания има в статията Референдуми по света.

Италия. Гражданите могат да поискат отменителен референдум срещу действащ закон, но резултатът е валиден само ако гласуват повече от половината от имащите право на глас^[75]. През юни 2025 г. Италия провежда пет отменителни референдума — четири за трудовото законодателство и един за придобиването на италианско гражданство^[76]. Явката е около 30 на сто при необходими поне 50 на сто плюс един глас и резултатите не са обвързващи^[77]. Конституционните референдуми не изискват кворум: от петте такива гласувания в историята на републиката два са одобрени (2001 и 2020 г.), а три — отхвърлени (2006, 2016 и 2026 г.)^[78] (вж. Конституционен референдум в Италия (2016)).

Уругвай. Нито една държава в Латинска Америка не използва инструментите на пряката демокрация толкова често, колкото Уругвай^[79]. Конституцията позволява една десета от вписаните в Националния граждански регистър да внесат проект за конституционна реформа, който се поставя на народно гласуване на най-близките избори^[80]. На 31 октомври 2004 г. например 64,61 на сто от гласувалите подкрепят запазването на държавния монопол върху питейната вода и канализацията^[81] (вж. Пряката демокрация в Уругвай).

Ирландия. Конституцията на Ирландия, одобрена на плебисцит на 1 юли 1937 г., изисква референдум за всяка своя поправка, а поправката се приема с мнозинство от гласувалите^[82]. Проведени са 38 референдума за поправки в конституцията и нито един обикновен референдум за закон^[83]. Решение на Върховния съд от 1995 г. забранява на правителството да използва публични средства за кампанията на една от страните в референдум^[84].

Тайван. На 23 август 2025 г. 74,17 на сто от гласувалите в Тайван подкрепят продължаването на работата на атомната централа „Маншан“, но предложението пада, защото гласовете „за“ не надхвърлят една четвърт от имащите право на глас^[85]. Явката е 29,53 на сто, а политологът Су Цзъ-цяо от университета „Сучоу“ я обяснява със спорния характер на въпроса и с умора от гласуване^[86] (вж. Референдумите в Тайван от 2018 г.).

Калифорния. Предложение 22 за статута на шофьорите на платформите за превоз и доставки става закон след приемането си през ноември 2020 г., а Lyft, Uber, DoorDash, Instacart и Postmates влагат в кампанията за него над 205 млн. долара, с което то става най-скъпата мярка в историята на щата^[87] (вж. и Калифорнийското предложение 8 (2008)).

Пряката демокрация в България

Според Конституцията на България народът е единственият източник на държавната власт и я упражнява непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията^[88]. Когато в национален референдум гласуват по-малко избиратели, отколкото в последните парламентарни избори, но повече от 20 на сто от имащите право на глас, и мнозинството отговори с „да“, предложението само се внася за разглеждане в Народното събрание^[89]. На референдума за ядрената енергетика на 27 януари 2013 г. гласуват 20,22 на сто от избирателите и е налице именно този случай^[90] (вж. Националният референдум за ядрената енергетика (2013)). На референдума за дистанционното електронно гласуване на 25 октомври 2015 г. участват 39,34 на сто от избирателите, а 69,52 на сто от тях отговарят с „да“^[91] (вж. Националният референдум за електронното гласуване в България (2015)). През ноември 2016 г. на референдума, иницииран от Слави Трифонов, не достигат едва около 13 000 гласа, за да бъде резултатът задължителен^[92]. Историята и практиката са разгледани подробно в Пряка демокрация в България.

Пряка срещу представителна демокрация

Пряката демокрация не измества представителната демокрация в повечето съвременни държави — обичайно двете съществуват едновременно, като гражданите избират представители, но пряката демокрация запазва определени въпроси или моменти, в които решението се взема директно от електората^[2]. Дебатът за баланса между двете засяга въпроси като честотата на употреба, прага за задействане, и риска решения по сложни въпроси да се вземат без достатъчно информирано обсъждане — тема, разработена по-подробно в статията за делиберативна демокрация^[2].

Историческите ограничения и съвременните отговори

Мащаб. Главното историческо ограничение на пряката демокрация е размерът на политическата общност. Мадисън противопоставя чистата демокрация на републиката, в която управлението е делегирано на малък брой избрани граждани и която може да обхване много повече граждани и по-голяма територия^[93]. Джон Стюарт Мил стига до извода, че тъй като в общност, по-голяма от едно малко градче, всички могат да участват лично само в съвсем малка част от обществените дела, идеалният тип съвършено управление трябва да е представителен^[94]. Съвременните изследвания на въпроса започват с класическата книга на Робърт Дал и Едуард Тафт „Размер и демокрация“ (1973), според която поради компромиса между близостта до гражданите и капацитета на системата не може да се определи един оптимален размер на демокрацията^[95]. Според тази литература по-малките политически единици обогатяват демокрацията, а по-големите укрепват способността за управление; Асбьорн Рьойселан и Сини Вобо обаче смятат, че в светлината на по-новите изследвания за мрежово управление този компромис е спорен^[96].

Време, информация и компетентност. Второто ограничение е, че гражданите имат малко време и информация за сложни решения. Йозеф Шумпетер смята, че гражданите участват чрез гласуване, но тъй като знаят много малко, те всъщност не са управляващата част на обществото^[97]. Изследване на Артър Лупия върху пет сложни калифорнийски инициативи за застрахователна реформа обаче установява, че широко достъпните информационни „преки пътища“ позволяват на зле информираните избиратели да гласуват като относително добре информираните^[98]. „Британика“ обобщава, че по-слабо информираните избиратели се ориентират по позициите на партиите, докато по-добре информираните и образованите правят по-самостоятелен избор^[99].

Разходи. Третото ограничение е цената на участието — за гражданите, които трябва да отделят време, и за инициаторите, които трябва да съберат подписи и да финансират кампания. Както отбелязва „Британика“, високите изисквания за задействане и валидност ограничават употребата и дават предимство на инициаторите с големи ресурси^[63]; за ролята на парите вж. по-долу „Парите в кампаниите“.

Съвременни отговори: жребий и обсъждане. Част от съвременните механизми се опитват да преодолеят тези ограничения, като съчетават атинския жребий с информирано обсъждане. Според ОИСР тази „делиберативна вълна“ се надига от 1980-те години и набира сила след около 2010 г., а докладът на организацията събира близо 300 представителни делиберативни практики^[100]. В Ирландия решението да се свика референдумът за абортите през 2018 г. се основава на препоръките на гражданска асамблея от 99 души, избрани на случаен принцип така, че да представляват ирландското общество^[101]. На самия референдум при явка 64 на сто всички избирателни райони без Донегал гласуват за отмяната^[102]. В Орегон законодателят въвежда през 2010 г. като пилотен проект „Граждански преглед на инициативите“: случайно избрани граждани изслушват аргументите за и против дадена мярка, обсъждат я няколко дни и изготвят едностранично становище, което се включва в брошурата за избирателите^[103]. В германоезичната общност на Белгия (Остбелгиен) през 2019 г. е създаден постоянен граждански съвет, който определя темите, а препоръките се изготвят от отделни граждански асамблеи, избрани с жребий^[104]. Тези механизми не са пряка демокрация в тесния смисъл, а допълват прекия вот и парламента (вж. Гражданска асамблея, Делиберативна демокрация и Ликвидна демокрация).

Какво показват изследванията

Изследване на швейцарските кантони от икономистите Бруно Фрей и Алоис Щуцер установява, че по-широките права за пряко участие чрез инициативи и референдуми систематично и значително повишават удовлетвореността от живота, която хората сами съобщават^[12].

Критиците се опасяват, че мнозинството може да гласува срещу правата на малцинствата^[105]. Изследване на гласуванията по законодателни предложения в Калифорния установява, че мнозинството от латиноамериканските, азиатско-американските и афроамериканските избиратели обикновено са на печелившата страна, но при предложенията, насочени конкретно към малцинствата, латиноамериканците последователно губят^[13]. Повече аргументи — в Критики към прехода към пряка демокрация.

Публични финанси. В обзорна статия от 2005 г. икономистът Джон Мацусака заключава, че в литературата се налага мнението, че пряката демокрация „работи“: участието на гражданите в законотворчеството често изглежда подобрява работата на управлението^[106]. Ларс Фелд и Мацусака установяват с данни за швейцарските кантони от 1986 до 1997 г., че задължителните референдуми за нови разходи намаляват бюджета на средния кантон със 17 на сто^[107]. Изследване на Фелд и Гебхард Кирхгеснер върху швейцарските общини стига до извода, че процедурата „отдолу нагоре“ с елементи на пряка демокрация е по-обещаваща за ограничаване на публичния дълг от процедурата „отгоре надолу“^[108]. Първото сравнително изследване между държави, публикувано от Лоренц Блуме, Йенс Мюлер и Щефан Фойгт през 2009 г., потвърждава, че общите и социалните разходи са по-ниски в държавите със задължителни референдуми, но установява, че държавите с национални граждански инициативи харчат повече и са по-корумпирани^[109]. Ефектът зависи следователно от вида на инструмента.

Удовлетвореност от живота. Фрей и Щуцер отбелязват, че голяма част от жителите на Швейцария — чужденците — са изключени от прякото участие и затова могат да извлекат само част от ползата от него; това подкрепя идеята, че хората ценят и самата възможност да участват^[110]. По-късни изследвания поставят под съмнение устойчивостта на връзката. Дейвид Дорн и съавторите му, използвайки данни от Швейцарския панел на домакинствата и отчитайки културни фактори като език и религия, не откриват устойчива значима връзка между степента на пряка демокрация и удовлетвореността от живота^[111]. Политоложката Изабел Щаделман-Щефен от Бернския университет също смята резултатите за научно не особено устойчиви^[112].

Участие и умора от гласуване. От 1990 г. насам крайните стойности на явката на швейцарските федерални гласувания са 28 и 79 на сто, а средната активност леко се покачва — от 42 на сто през 1980-те и 1990-те години до 46 на сто^[113]. Критиците твърдят, че на референдумите явката често е по-ниска, отколкото на общите избори, и че те понижават и изборната активност, но според „Британика“ това не може да се обобщи, защото явката зависи силно от въпроса и в Швейцария варира от 30 до около 80 на сто^[114]. Отделен проблем е „социалното изкривяване“: по-ниските социални слоеве с по-нисък статус, доходи и образование са по-слабо мотивирани да участват в обсъжданията и гласуванията^[115].

Парите в кампаниите. Елизабет Гербер установява, че икономическите групи по интереси успешно използват прекото законодателство, за да блокират чужди инициативи и да оказват натиск върху политиците, докато гражданските групи с широка подкрепа и сериозни организационни ресурси са изключително ефективни в прокарването на нови закони^[116]. Изследване на 323 федерални гласувания в Швейцария показва, че решаваща е подкрепата на партиите от управляващата коалиция, а разходите за кампания са ефективни и за двата лагера, но повече за противниците на властта^[117]. Според „Британика“ опасността от манипулация в Швейцария е по-малка, отколкото в американските щати, защото там не се допуска телевизионна реклама в кампаниите за референдуми^[118].

Права на малцинствата. В изследването на калифорнийските гласувания предложенията, насочени конкретно към расови и етнически малцинства, са под 5 на сто от всички, но при тях латиноамериканските избиратели имат само 40 на сто шанс да бъдат на печелившата страна^[119]. Даниел Луис стига до извода, че в американските щати масовото пряко участие излага малцинствата на неблагоприятни политики, подкрепени от съвсем малко мнозинство от избирателите^[120]. В Швейцария мъжете отхвърлят избирателното право на жените на федерално равнище на референдум на 1 февруари 1959 г. с 67 на сто и го приемат едва през февруари 1971 г.^[121] В кантона Апенцел Инерроден жените получават право на глас по кантонални въпроси едва през 1990 г. след решение на Федералния съд^[122]. През ноември 2009 г. 57,5 на сто от гласувалите приемат конституционна поправка, забраняваща строежа на нови минарета, като против са само три от двайсет и шестте кантона и един полукантон^[123] (вж. Референдум в Швейцария за забрана на минарета (2009)). „Британика“ посочва, че основните права на малцинствата могат да бъдат защитени най-добре чрез конституционни гаранции, съдилища и предварителна проверка на конституционосъобразността на предложенията^[124]. Същевременно Фрей и Щуцер не откриват признаци, че пряката демокрация в Швейцария се използва за дискриминация на определени групи, а ползите ѝ според тях се разпределят сравнително равномерно между социалните класи^[125].

Аргументи за и против

Доводи „за“. Според „Британика“ прекият вот позволява по време на мандата да се решават въпроси, които не са обсъждани на общите избори, гражданските инициативи обогатяват политическия дневен ред, а гражданите получават допълнителни и по-конкретни инструменти за политически контрол^[126]. Мнозина, следвайки Мил и Русо, смятат, че демокрацията кара хората да отстояват себе си повече от другите форми на управление, защото колективните решения зависят от тяхното участие^[127]. Мил пише, че всяко участие, дори в най-малката обществена функция, е полезно и че в крайна сметка е желателно всички да имат дял в суверенната власт на държавата^[128]. Бенджамин Барбър в книгата „Силна демокрация“ определя силната демокрация като участие на всички хора поне в някои аспекти на самоуправлението поне част от времето^[129]. Джон Мацусака твърди, че при внимателен дизайн референдумите могат да стеснят пропастта между управляващи и управлявани, да върнат политиките в съответствие с волята на хората и да ограничат корупцията^[130].

Доводи „против“. В „Федералистът“ № 10 (1787) Мадисън твърди, че чистата демокрация не може да излекува злините на фракциите, защото общата страст или интерес почти винаги ще бъде споделена от мнозинството и нищо няма да възпре стремежа да се пожертва по-слабата страна^[131]. Според него такива демокрации винаги са били „зрелища на смут и раздори“ и са били толкова краткотрайни, колкото насилствена е била смъртта им^[132]. Алексис дьо Токвил в „Демокрацията в Америка“ смята свободата на сдружаване за необходима гаранция срещу „тиранията на мнозинството“^[133]. За Йозеф Шумпетер, представител на елитистката теория за демокрацията, изборите са главно сравнително мирен начин да се запазят или сменят управляващите^[134]. Кристофър Ейкън и Лари Бартълс в „Демокрация за реалисти“ показват, че избирателите, включително добре информираните, избират партии и кандидати главно според социалната си идентичност и партийната лоялност, а не според политическите въпроси^[135]. Джейсън Бренън отива по-далеч, като нарича демокрацията „управление на невежите и ирационалните“ и твърди, че епистокрацията — управлението на знаещите — може да е по-добра^[136]. Според аргумента на Ланда и Певник за „защитима епистокрация“ при подходящи условия избраните представители упражняват властта по-отговорно от гражданите в пряката демокрация, защото по-често имат решаващ глас и носят по-голяма отговорност^[137].

Популизъм и манипулация. „Британика“ определя опасността от манипулация от страна на партии с много ресурси, силни групи по интереси, корпорации и участници в социалните мрежи като основен проблем, но подчертава, че уредбата може да промени това^[138]. Популизмът обикновено е критичен към политическото представителство и към всичко, което опосредява връзката между народа и неговия лидер или правителство^[139]; затова исканията за пряка демокрация често присъстват в популистки програми (вж. Популизъм). Между двете позиции стои предложението на Елен Ландмор за „отворена демокрация“ — модел, който отваря властта за обикновените граждани и според авторката би засилил приобщаването, отзивчивостта и отчетността^[140]. Подробно разглеждане на възраженията има в статията Критики към прехода към пряка демокрация.

Цифрови инструменти

Цифровите технологии променят начина, по който се събират подписи и се обсъждат предложения — вж. електронното събиране на подписи в Швейцария, Финландската гражданска инициатива, ManaBalss.lv и Изкуственият интелект в пряката демокрация.

Цифровата епоха и изкуственият интелект

Електронни подписи и петиции. Цифровите инструменти намаляват преди всичко разходите за събиране на подписи. Финландската гражданска инициатива, въведена през 2012 г., задължава парламента да разгледа предложение, подкрепено от 50 000 граждани с право на глас^[141]. В Италия бюджетният закон за 2021 г. разрешава събирането на електронни подписи чрез държавна онлайн платформа, свързана с цифровата самоличност SPID^[143]. В Швейцария Националният съвет и Съветът на кантоните одобряват на 19 юни 2026 г. частична ревизия на закона за политическите права, която създава правна основа за опитно електронно събиране на подписи^[142].

Платформи за участие. Decidim е изградена изцяло като свободен софтуер и позволява на всяка организация — общински съвет, сдружение, университет или квартална общност — да провежда масови процеси за стратегическо планиране, гражданско бюджетиране и обществени консултации^[144]. Платформата с отворен код CONSUL се използва или е използвана от около 350 местни власти и граждански организации от създаването си през 2015 г.^[145] В Тайван процесът vTaiwan води до приет от парламента законопроект, изготвен с участието на гражданите, както и до решения за регулирането на услугите за споделено пътуване като Uber^[146]. Одри Танг описва Pol.is като платформа с машинно обучение, която анализира в реално време гласовете на участниците, за да изгради съгласие по спорни политики^[147]. Важно условие за успеха на vTaiwan е, че участието на служители от ведомствата с правомощия да променят политиката въз основа на резултатите е задължително^[148].

ИИ за обобщаване и търсене на съгласие. Изследователи от Google DeepMind представят в списание Science през 2024 г. Habermas Machine — езиков модел, обучен не да убеждава, а да посредничи^[149]. В поредица от експерименти с над 5000 участници от Обединеното кралство авторите изследват как посредничеството на ИИ влияе на намирането на общо становище, на промяната на възгледите и на баланса между мнозинството и малцинството^[150]. Когато избират между формулировка на човек посредник и такава на модела, участниците предпочитат тази на модела в 56 на сто от случаите^[151]. Инструментът с отворен код Talk to the City на AI Objectives Institute анализира голям обем граждански мнения, като свързва обобщенията на основните теми с конкретните твърдения на отделните участници, за да намали неточностите на езиковите модели^[152]. Той е използван при национални консултации, включително в Тайван^[153]. В Япония партията Team Mirai, основана от инженера по ИИ Такахиро Ано, печели първото си място в парламента на изборите за Камарата на съветниците през 2025 г. и 11 места в Камарата на представителите на изборите през 2026 г.^[154]

Тезата, че ИИ ще улесни пряката демокрация. Привържениците ѝ изтъкват, че ИИ засяга именно историческите ограничения — мащаба, времето и информацията. Според Брус Шнайер и Нейтън Сандърс, насочена в правилната посока, „демокрация, подсилена с ИИ“, би помогнала на гражданите да постигат съгласие, да изразяват гласа си и да се организират срещу антидемократични политики^[155]. Физикът Сезар Идалго предлага идеята за „разширена демокрация“, при която цифрови двойници позволяват на хората да участват пряко в голям брой демократични решения^[157]. Изследване в Science показва, че разговор с езиков модел намалява вярата в конспиративни теории с около 20 на сто, а ефектът се запазва и два месеца по-късно^[158]. Подробно тези приложения — от петициите до информирането на гласуващите — са разгледани в статията Изкуственият интелект в пряката демокрация.

Рискове. Шнайер и Сандърс предупреждават и че влиятелни участници в бизнеса и обществения живот вече използват ИИ, за да увеличат влиянието си, а системите, създадени от корпорации за печалба на акционерите, не са проектирани да осигуряват справедливостта и доверието, нужни за демократичното управление^[156]. Изследване с близо 77 000 участници от Обединеното кралство, публикувано в Science и представено от Оксфордския университет, открива, че колкото по-убедителен е един модел, толкова по-малко точна е информацията му^[159]. В Южна Калифорния регулаторът на качеството на въздуха получава над 20 000 коментара срещу предложение за постепенно спиране на газовите уреди, генерирани от платформа, задвижвана от ИИ^[160]. По оценка на International IDEA обаче въздействието на дийпфейковете върху изборите в САЩ през 2024 г. е по-слабо от очакваното и няма сериозни доказателства, че те са повлияли значително на поведението на избирателите^[161] (вж. Изкуствен интелект и заплахата за честността на изборите и референдумите). Цифровото неравенство остава: през 2025 г. около 6 милиарда души използват интернет, но 2,2 милиарда са извън мрежата^[162]. Проучване в Германия с представителна извадка от 1850 души установява значимо „наказание за ИИ“: хората са по-малко склонни да участват в обсъждане, подпомагано от ИИ^[166].

Концентрация на контрола. Италианското Движение „Пет звезди“ използва платформата Rousseau, чрез която регистрираните му членове обсъждат, одобряват или отхвърлят законодателни предложения, но прозрачността ѝ е поставяна под въпрос, а по-късно партията и платформата се разделят заради спор за разходите^[163] (вж. Rousseau: цифровата платформа на Движението на петте звезди). Изследователи от Carnegie предупреждават, че високоспособните ИИ агенти могат да дадат безпрецедентна власт над държавата на шепа компании^[164]. Манон Ревел и Теофил Пениго посочват риска злонамерени участници да проникнат в системите за обсъждане с ИИ и да насочат резултатите към предварително определени цели и питат как да се осигурят широк достъп до технологията и независими доставчици на модели^[165]. Регламентът на ЕС за изкуствения интелект причислява към високорисковите системите, предназначени да влияят на резултата от избори или референдум или на поведението на гласуващите^[167].

Условия. Описаните примери показват, че инструментите вече намаляват разходите за събиране на подписи, обработката на хиляди мнения и търсенето на общи формулировки, но успешните примери — vTaiwan, гражданските асамблеи, експериментите с Habermas Machine — са свързани с ангажимент на институциите да отговорят на резултата, с прозрачни и отворени инструменти и с човешки контрол. Рисковете — убедителни, но неточни модели, фалшиви масови мнения, цифрово неравенство и концентрация на контрола върху платформите — показват, че същите технологии могат и да подкопаят доверието в прекия вот.

Свързани, но различни форми на гражданско участие

Не всяка форма на пряко гражданско участие в решения се класифицира от International IDEA като „пряка демокрация“ в тесния смисъл на обвързващо гласуване по конкретен въпрос. Гражданското бюджетиране и гражданската асамблея са отделни механизми на участие, при които гражданите влияят на решения по различен начин — съответно чрез пряко разпределяне на част от бюджет или чрез представителен, подбран чрез жребий делиберативен процес, а не чрез класическо гласуване „за/против“ на цялото пълнолетно население^[14].

Доказателства към твърденията

1. International IDEA — The instruments of direct democracy
   Referendum — definition
   Отвори източника
2. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF)
   Direct vs representative democracy
   Отвори източника
3. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF)
   Introduction — Switzerland, 1874 and 1891
   Отвори източника
4. Initiative and Referendum Processes
   National Conference of State Legislatures
   Отвори източника
5. International IDEA — Direct Democracy Database
   Four mechanisms of direct democracy
   Отвори източника
6. International IDEA — The instruments of direct democracy
   Referendum — definition
   Отвори източника
7. International IDEA — The instruments of direct democracy Отвори източника
8. How it works — European Citizens' Initiative
   European Union
   Отвори източника
9. International IDEA — Direct Democracy Database
   Coverage — 197 countries
   Отвори източника
10. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF)
    Overview — six country case studies
    Отвори източника
11. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF)
    Rejective referendum thresholds — Italy
    Отвори източника
12. Happiness, Economy and Institutions (CESifo Working Paper No. 246)
    CESifo · Bruno S. Frey, Alois Stutzer · 2000-01
    Отвори източника
13. Minorities and Direct Legislation: Evidence from California Ballot Proposition Elections
    The Journal of Politics, 64(1) · Zoltan L. Hajnal, Elisabeth R. Gerber, Hugh Louch · 2002-02
    Отвори източника
14. International IDEA — Direct Democracy Database
    Scope of the four mechanisms
    Отвори източника
15. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
16. The World of Referendums: 2025 Edition (Studienberichte des ZDA, Nr. 33)
    Zentrum für Demokratie Aarau (ZDA), Universität Zürich · 2026-04
    Отвори източника
17. Stanford Encyclopedia of Philosophy — Democracy Отвори източника
18. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
19. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
20. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
21. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
22. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
    The Avalon Project, Yale Law School · 1787-11-23
    Отвори източника
23. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
24. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
25. The Social Contract and Discourses (Jean-Jacques Rousseau, превод G. D. H. Cole)
    Project Gutenberg
    Отвори източника
26. The Social Contract and Discourses (Jean-Jacques Rousseau, превод G. D. H. Cole)
    Project Gutenberg
    Отвори източника
27. The Social Contract and Discourses (Jean-Jacques Rousseau, превод G. D. H. Cole)
    Project Gutenberg
    Отвори източника
28. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
29. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
30. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
31. Athenian Democracy (Mark Cartwright)
    World History Encyclopedia
    Отвори източника
32. Ecclesia — ancient Greek assembly
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
33. Athenian Democracy (Mark Cartwright)
    World History Encyclopedia
    Отвори източника
34. Athenian Democracy (Mark Cartwright)
    World History Encyclopedia
    Отвори източника
35. Athenian Democracy (Mark Cartwright)
    World History Encyclopedia
    Отвори източника
36. Athenian Democracy (Mark Cartwright)
    World History Encyclopedia
    Отвори източника
37. Stanford Encyclopedia of Philosophy — Democracy Отвори източника
38. Athenian Democracy (Mark Cartwright)
    World History Encyclopedia
    Отвори източника
39. Ecclesia — ancient Greek assembly
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
40. Swiss Direct Democracy (Focus On: Direct Democracy)
    ACE Electoral Knowledge Network
    Отвори източника
41. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
42. No polls, no machines, just hands in the air—here's how one Swiss canton votes
    National Geographic · 2025-06-24
    Отвори източника
43. Town meeting
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
44. Town meeting
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
45. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
46. The Swiss state and its citizens after 1848
    Swiss Federal Archives
    Отвори източника
47. Swiss Direct Democracy (Focus On: Direct Democracy)
    ACE Electoral Knowledge Network
    Отвори източника
48. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
49. Swiss Direct Democracy (Focus On: Direct Democracy)
    ACE Electoral Knowledge Network
    Отвори източника
50. Swiss Direct Democracy (Focus On: Direct Democracy)
    ACE Electoral Knowledge Network
    Отвори източника
51. Populism
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
52. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
53. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
54. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
55. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
56. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
57. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
58. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
59. Switzerland named voting world champion in new democracy study
    IamExpat · 2023-07-11
    Отвори източника
60. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
61. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
62. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
63. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
64. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
65. European Citizens' Initiative — Data & Figures (February 2026)
    European Commission — ECI Forum · 2026-02
    Отвори източника
66. With fewer than 10% answered: Are European Citizens' Initiatives missing the mark?
    Euronews · 2025-08-08
    Отвори източника
67. With fewer than 10% answered: Are European Citizens' Initiatives missing the mark?
    Euronews · 2025-08-08
    Отвори източника
68. 2005 French European Constitution referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
69. Analysis of the EU Referendum results 2016
    House of Commons Library · 2016-06-29
    Отвори източника
70. The World of Referendums: 2025 Edition (Studienberichte des ZDA, Nr. 33)
    Zentrum für Demokratie Aarau (ZDA), Universität Zürich · 2026-04
    Отвори източника
71. The World of Referendums: 2025 Edition (Studienberichte des ZDA, Nr. 33)
    Zentrum für Demokratie Aarau (ZDA), Universität Zürich · 2026-04
    Отвори източника
72. The World of Referendums: 2025 Edition (Studienberichte des ZDA, Nr. 33)
    Zentrum für Demokratie Aarau (ZDA), Universität Zürich · 2026-04
    Отвори източника
73. The World of Referendums: 2025 Edition (Studienberichte des ZDA, Nr. 33)
    Zentrum für Demokratie Aarau (ZDA), Universität Zürich · 2026-04
    Отвори източника
74. Switzerland named voting world champion in new democracy study
    IamExpat · 2023-07-11
    Отвори източника
75. Referendums in Italy
    Wikipedia
    Отвори източника
76. The World of Referendums: 2025 Edition (Studienberichte des ZDA, Nr. 33)
    Zentrum für Demokratie Aarau (ZDA), Universität Zürich · 2026-04
    Отвори източника
77. Referendum in Italy to fail as turnout far below threshold, polling agency says
    Euronews · 2025-06-09
    Отвори източника
78. Referendums in Italy
    Wikipedia
    Отвори източника
79. International IDEA — Direct Democracy: The International IDEA Handbook (PDF) Отвори източника
80. Constitución de la República Oriental del Uruguay, artículo 331
    IMPO — Centro de Información Oficial (Уругвай)
    Отвори източника
81. 2004 Uruguayan constitutional referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
82. Elections in the Republic of Ireland — Referendums
    Wikipedia
    Отвори източника
83. Elections in the Republic of Ireland — Referendums
    Wikipedia
    Отвори източника
84. Elections in the Republic of Ireland — Referendums
    Wikipedia
    Отвори източника
85. 2025 Taiwanese referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
86. 2025 Taiwanese referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
87. 2020 California Proposition 22
    Wikipedia
    Отвори източника
88. Constitution of the Republic of Bulgaria (официален превод на английски, ЦИК)
    Централна избирателна комисия
    Отвори източника
89. Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
    Централна избирателна комисия
    Отвори източника
90. Решение № 148-НР от 29.01.2013 г. относно обявяване на резултатите от националния референдум на 27 януари 2013 г.
    Централна избирателна комисия · 2013-01-29
    Отвори източника
91. Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 г. относно резултатите от националния референдум на 25 октомври 2015 г.
    Централна избирателна комисия · 2015-10-30
    Отвори източника
92. Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен
    Mediapool.bg · 2016-11-08
    Отвори източника
93. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
    The Avalon Project, Yale Law School · 1787-11-23
    Отвори източника
94. Considerations on Representative Government (John Stuart Mill)
    Project Gutenberg · 1861
    Отвори източника
95. Municipal Size and Democracy: A Critical Analysis of the Argument of Proximity Based on the Case of Denmark (Christian Albrekt Larsen)
    Scandinavian Political Studies · 2002
    Отвори източника
96. Size and Democracy Revisited: A Critical Discussion of the Claimed Trade-off between Problem-Solving Capacity and Citizen Participation (Asbjørn Røiseland, Signy I. Vabo)
    OIDP — International Observatory on Participatory Democracy
    Отвори източника
97. Stanford Encyclopedia of Philosophy — Democracy Отвори източника
98. Shortcuts Versus Encyclopedias: Information and Voting Behavior in California Insurance Reform Elections (Arthur Lupia)
    American Political Science Review 88(1) · 1994-03
    Отвори източника
99. Direct democracy: Issues and controversies
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
100. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave
     OECD · 2020-06-10
     Отвори източника
101. The Irish abortion referendum: How a Citizens' Assembly helped to break years of political deadlock
     Electoral Reform Society · 2018-05-29
     Отвори източника
102. The Irish abortion referendum: How a Citizens' Assembly helped to break years of political deadlock
     Electoral Reform Society · 2018-05-29
     Отвори източника
103. Oregon Citizen Initiative Review: Enhancing Voter Information (United States)
     newDemocracy Foundation · 2013-03-30
     Отвори източника
104. The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council combined with short-term Citizens' Assemblies
     OIDP — International Observatory on Participatory Democracy
     Отвори източника
105. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
106. Direct Democracy Works (John G. Matsusaka)
     Journal of Economic Perspectives 19(2) · 2005
     Отвори източника
107. Budget Referendums and Government Spending: Evidence from Swiss Cantons (Lars P. Feld, John G. Matsusaka)
     SSRN — Journal of Public Economics
     Отвори източника
108. Public Debt and Budgetary Procedures: Top Down or Bottom Up? Some Evidence from Swiss Municipalities (Lars P. Feld, Gebhard Kirchgässner)
     NBER — University of Chicago Press · 1999-01
     Отвори източника
109. The economic effects of direct democracy — a first global assessment (Lorenz Blume, Jens Müller, Stefan Voigt)
     Public Choice 140 · 2009-03-25
     Отвори източника
110. Happiness, Economy and Institutions (CESifo Working Paper No. 246)
     CESifo · Bruno S. Frey, Alois Stutzer · 2000-01
     Отвори източника
111. Direct democracy and life satisfaction revisited: new evidence for Switzerland (David Dorn, Justina A. V. Fischer, Gebhard Kirchgässner, Alfonso Sousa-Poza)
     Journal of Happiness Studies 9 · 2008
     Отвори източника
112. Does direct democracy make people happy?
     swissinfo.ch · 2017-03-10
     Отвори източника
113. Stimmbeteiligung (архивно копие)
     Bundesamt für Statistik
     Отвори източника
114. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
115. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
116. The Populist Paradox (Elisabeth R. Gerber)
     Princeton University Press · 1999
     Отвори източника
117. Can't buy me votes? Campaign spending and the outcome of direct democratic votes
     West European Politics — Archive ouverte UNIGE · 2022
     Отвори източника
118. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
119. Minorities and Direct Legislation: Evidence from California Ballot Proposition Elections
     The Journal of Politics, 64(1) · Zoltan L. Hajnal, Elisabeth R. Gerber, Hugh Louch · 2002-02
     Отвори източника
120. Direct Democracy and Minority Rights: A Critical Assessment of the Tyranny of the Majority in the American States (Daniel C. Lewis)
     Routledge · 2013
     Отвори източника
121. Women's suffrage in Switzerland
     Wikipedia
     Отвори източника
122. Appenzell Inner Rhodes: the last Swiss canton to give women the vote
     swissinfo.ch
     Отвори източника
123. 2009 Swiss minaret referendum
     Wikipedia
     Отвори източника
124. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
125. Happiness, Economy and Institutions (CESifo Working Paper No. 246)
     CESifo · Bruno S. Frey, Alois Stutzer · 2000-01
     Отвори източника
126. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
127. Stanford Encyclopedia of Philosophy — Democracy Отвори източника
128. Considerations on Representative Government (John Stuart Mill)
     Project Gutenberg · 1861
     Отвори източника
129. Strong Democracy: Participatory Politics for a New Age (Benjamin R. Barber)
     University of California Press · 2004-02
     Отвори източника
130. Let the People Rule (John G. Matsusaka)
     Princeton University Press · 2020
     Отвори източника
131. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
     The Avalon Project, Yale Law School · 1787-11-23
     Отвори източника
132. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
     The Avalon Project, Yale Law School · 1787-11-23
     Отвори източника
133. Democracy in America, Volume 1 (Alexis de Tocqueville)
     Project Gutenberg
     Отвори източника
134. Stanford Encyclopedia of Philosophy — Democracy Отвори източника
135. Democracy for Realists (Christopher H. Achen, Larry M. Bartels)
     Princeton University Press
     Отвори източника
136. Against Democracy (Jason Brennan)
     Princeton University Press
     Отвори източника
137. Stanford Encyclopedia of Philosophy — Democracy Отвори източника
138. Direct democracy: Issues and controversies
     Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
     Отвори източника
139. Populism
     Encyclopaedia Britannica
     Отвори източника
140. Open Democracy: Reinventing Popular Rule for the Twenty-First Century (Hélène Landemore)
     Princeton University Press · 2020-10-13
     Отвори източника
141. Finnish Citizen's Initiative
     Participedia
     Отвори източника
142. Chronik E-Collecting
     Bundeskanzlei (Швейцария)
     Отвори източника
143. Referendums in Italy
     Wikipedia
     Отвори източника
144. What is Decidim?
     Decidim
     Отвори източника
145. About us — CONSUL DEMOCRACY
     CONSUL DEMOCRACY Foundation
     Отвори източника
146. Six Pioneers of Digital Democracy: vTaiwan
     Nesta
     Отвори източника
147. AI Alignment Cannot Be Top-Down (Audrey Tang)
     AI Frontiers · 2025-11-03
     Отвори източника
148. vTaiwan Case Study
     The Computational Democracy Project
     Отвори източника
149. AI could help people find common ground during deliberations
     MIT Technology Review · 2024-10-17
     Отвори източника
150. AI can help humans find common ground in democratic deliberation (Tessler et al.)
     Science · 2024-10-18
     Отвори източника
151. AI could help people find common ground during deliberations
     MIT Technology Review · 2024-10-17
     Отвори източника
152. Talk to the City
     AI Objectives Institute
     Отвори източника
153. Talk to the City
     AI Objectives Institute
     Отвори източника
154. Team Mirai
     Wikipedia
     Отвори източника
155. Rewiring Democracy (Bruce Schneier, Nathan E. Sanders)
     Bruce Schneier — MIT Press · 2025
     Отвори източника
156. Rewiring Democracy (Bruce Schneier, Nathan E. Sanders)
     Bruce Schneier — MIT Press · 2025
     Отвори източника
157. Augmented Democracy
     César A. Hidalgo
     Отвори източника
158. Durably reducing conspiracy beliefs through dialogues with AI (данни към статията в Science)
     Dryad · 2024
     Отвори източника
159. Study reveals how conversational AI can exert influence over political beliefs
     University of Oxford · 2025-12-11
     Отвори източника
160. AI-Generated Comments Swayed California Air Decision
     GovTech (Los Angeles Times) · 2026-02-24
     Отвори източника
161. The Election Year 2024 and Tech Policy around the World
     International IDEA
     Отвори източника
162. Facts and Figures 2025 — press release
     International Telecommunication Union · 2025-11-17
     Отвори източника
163. Five Star Movement
     Wikipedia
     Отвори източника
164. AI Agents and Democratic Resilience
     Carnegie Endowment for International Peace · 2025-09
     Отвори източника
165. AI-enhanced deliberative democracy (Manon Revel, Théophile Pénigaud), arXiv:2503.05830
     arXiv · 2025
     Отвори източника
166. Artificial Intelligence in Deliberation: The AI Penalty and the Emergence of a New Deliberative Divide (Andreas Jungherr, Adrian Rauchfleisch)
     arXiv · 2025-03-10
     Отвори източника
167. Annex III: High-Risk AI Systems Referred to in Article 6(2) — Регламент (ЕС) 2024/1689
     artificialintelligenceact.eu
     Отвори източника