Гражданско бюджетиране

Произход в Порто Алегре

Процесът е въведен през 1989 г. в бразилския град Порто Алегре, малко след победа на Партията на трудещите се (Partido dos Trabalhadores) на местните избори.^[2] По това време значителна част от населението на града е живяла в бедни квартали без достъп до канализация, чиста вода и основни услуги, а клиентелистки политически практики са задълбочавали неравенството.^[3] Гражданското бюджетиране е замислено като начин за преодоляване на политическото, икономическото и социалното изключване чрез пряко включване на жителите в разпределянето на инвестиционния бюджет.^[3]

Как работи процесът

Порто-алегренският модел следва годишен цикъл, включващ подготвителни събрания, районни и тематични асамблеи, отворени за всички граждани с право на глас, и градска асамблея с избрани делегати.^[4] Решенията, взети от гражданите в хода на цикъла, пряко определят разпределението на бюджета за съответната година.^[4] Критериите за разпределение на инвестиционния бюджет между районите се определят в публичен дебат — например население, индекс на бедността, степен на недостиг (като липса на улична настилка или на училище) и определените приоритети.^[5]

Разпространение по света

Първоначалният успех в Порто Алегре бързо привлича и други общини: до 2001 г. над 100 бразилски града вече прилагат гражданско бюджетиране.^[11] През следващите десетилетия моделът се разпространява по целия свят.^[6] Днес гражданско бюджетиране в различна форма се прилага в над 1500 общини по света, включително големи европейски столици като Мадрид, Париж, Берлин и Варшава, както и в Латинска Америка, Северна Америка, Азия, Австралия, Южна Африка и Близкия изток.^[7]

Колко решават гражданите

В Порто Алегре през 1999 г. чрез гражданското бюджетиране се разпределят 64 милиона долара — 21% от целия бюджет на града.^[12] В днешните големи програми делът е много по-малък. В Париж жителите решават за около 100 милиона евро годишно — около 5% от капиталовия бюджет на града.^[13] В Рейкявик програмата от 450 милиона исландски крони дава на гражданите около 4% от капиталовите инвестиции на града.^[14] В Мексико Сити районите отделят за проектите на жителите 3% от годишния си бюджет, а след реформата от 2019 г. — 4%.^[15]

На национално ниво сумите са още по-скромни: първата в света национална програма, в Португалия, започва с 3 милиона евро през 2017 г.^[16] Така моделът, с който в Порто Алегре жителите решават за една пета от бюджета, в днешните столици обхваща около двадесетата част от инвестициите.

Оценка и предизвикателства

Изследвания сочат, че гражданското бюджетиране може да подобри достъпа до основни услуги — например разширяване на достъпа до канализация и чиста вода в Порто Алегре — и да допринесе за намаляване на корупцията и подобряване на фискалната дисциплина на местната власт.^[8][10] Устойчивостта на процеса обаче зависи от продължаващата политическа подкрепа: анализ на Световния институт за ресурси (WRI) отбелязва, че по-късно ръководство на Порто Алегре е спряло практиката, което поставя под въпрос дългосрочното ѝ влияние без стабилна институционална основа.^[9]

Доказателства към твърденията

1. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
   Overview

   Определение на гражданското бюджетиране.

   Отвори източника
2. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
   Introduction, 1989

   Въведено в Порто Алегре през 1989 г.

   Отвори източника
3. World Bank — Empowerment Case Studies: Participatory Budgeting (PDF)
   Background

   Социален контекст преди въвеждането.

   Отвори източника
4. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
   Process description

   Годишен цикъл на процеса.

   Отвори източника
5. World Bank — Empowerment Case Studies: Participatory Budgeting (PDF)
   Как работи процесът

   Критериите за разпределение между районите се решават в публичен дебат.

   Отвори източника
6. Aziz & Shah — Participatory Budgeting: Models and Approaches (arXiv)
   Introduction

   През следващите десетилетия моделът се разпространява по света.

   Отвори източника
7. Rosenfeld & Talmon — What Should We Optimize in Participatory Budgeting? (arXiv)
   Introduction

   Примери — Мадрид, Париж, Берлин, Варшава.

   Отвори източника
8. World Bank — Empowerment Case Studies: Participatory Budgeting (PDF)
   Findings

   Подобрен достъп до услуги, намалена корупция.

   Отвори източника
9. World Resources Institute — Porto Alegre: Participatory Budgeting and the Challenge of Sustaining Transformative Change
   Conclusion

   Риск при загуба на политическа подкрепа.

   Отвори източника
10. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present Отвори източника
11. Wikipedia — Participatory budgeting
    History

    До 2001 г. над 100 бразилски града прилагат гражданско бюджетиране.

    Отвори източника
12. How Paris's participatory budget is reinvigorating democracy
    Порто Алегре, 1999
    Отвори източника
13. How Paris's participatory budget is reinvigorating democracy
    Париж
    Отвори източника
14. Better Reykjavik — impact
    партиципаторен бюджет

    на друго място в същия текст — около 6%; дялът се мени по години

    Отвори източника
15. El presupuesto participativo en la Ciudad de México
    реформата от 2019

    Закон за гражданското участие, 2019

    Отвори източника
16. Portugal Participatory Budget — communication and information materials
    1.5, TSF, 6 февруари 2018
    Отвори източника