Гражданско бюджетиране
Гражданското бюджетиране е демократичен процес, при който жителите на дадена община или регион решават пряко как да се изразходва част от публичния бюджет, вместо това решение да се взема единствено от избрани представители.[1]
Произход в Порто Алегре
Процесът е въведен през 1989 г. в бразилския град Порто Алегре, малко след победа на Партията на трудещите се (Partido dos Trabalhadores) на местните избори.[2] По това време значителна част от населението на града е живяла в бедни квартали без достъп до канализация, чиста вода и основни услуги, а клиентелистки политически практики са задълбочавали неравенството.[3] Гражданското бюджетиране е замислено като начин за преодоляване на политическото, икономическото и социалното изключване чрез пряко включване на жителите в разпределянето на инвестиционния бюджет.[3]
Как работи процесът
Порто-алегренският модел следва годишен цикъл, включващ подготвителни събрания, районни и тематични асамблеи, отворени за всички граждани с право на глас, и градска асамблея с избрани делегати.[4] Решенията, взети от гражданите в хода на цикъла, пряко определят разпределението на бюджета за съответната година.[4] Разпределението на инвестиционния бюджет между районите се определя чрез коефициенти, установени в хода на общественото обсъждане — например население, ниво на бедност и липса на конкретни услуги.[5]
Разпространение по света
От Порто Алегре моделът бързо се разпространява в цяла Бразилия през 90-те години, а след 2000 г. — и в други държави.[6] Днес гражданско бюджетиране в различна форма се прилага в над 1500 общини по света, включително големи европейски столици като Мадрид, Париж, Берлин и Варшава, както и в Латинска Америка, Северна Америка, Азия, Австралия, Южна Африка и Близкия изток.[7]
Оценка и предизвикателства
Изследвания сочат, че гражданското бюджетиране може да подобри достъпа до основни услуги — например разширяване на достъпа до канализация и чиста вода в Порто Алегре — и да допринесе за намаляване на корупцията и подобряване на фискалната дисциплина на местната власт.[8] Устойчивостта на процеса обаче зависи от продължаващата политическа подкрепа: анализ на Световния институт за ресурси (WRI) отбелязва, че по-късно ръководство на Порто Алегре е спряло практиката, което поставя под въпрос дългосрочното ѝ влияние без стабилна институционална основа.[9]
Вижте също
• Пряка демокрация • Гражданска асамблея • Делиберативна демокрация
Доказателства към твърденията
-
Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
Overview
Определение на гражданското бюджетиране.
Отвори източника -
Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
Introduction, 1989
Въведено в Порто Алегре през 1989 г.
Отвори източника -
World Bank — Empowerment Case Studies: Participatory Budgeting (PDF)
Background
Социален контекст преди въвеждането.
Отвори източника -
Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
Process description
Годишен цикъл на процеса.
Отвори източника -
Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre 1989-present
Weighting criteria
Коефициенти при разпределение на бюджета.
Отвори източника -
Aziz & Shah — Participatory Budgeting: Models and Approaches (arXiv)
Introduction
Разпространение в над 1500 общини.
Отвори източника -
Rosenfeld & Talmon — What Should We Optimize in Participatory Budgeting? (arXiv)
Introduction
Примери — Мадрид, Париж, Берлин, Варшава.
Отвори източника -
World Bank — Empowerment Case Studies: Participatory Budgeting (PDF)
Findings
Подобрен достъп до услуги, намалена корупция.
Отвори източника -
World Resources Institute — Porto Alegre: Participatory Budgeting and the Challenge of Sustaining Transformative Change
Conclusion
Риск при загуба на политическа подкрепа.
Отвори източника