Ликвидна демокрация
Ликвидната демокрация (наричана също делегативна демокрация) е хибриден модел на вземане на решения, при който всеки участник може да гласува пряко по даден въпрос или да делегира гласа си на друг участник, на когото има доверие, като делегирането може да бъде оттеглено по всяко време.[1]
#ликвидна демокрация #делегативна демокрация #електронно гласуване #представителна демокрация #пряка демокрация
Произход на понятието
Понятието е въведено през 2002 г. от софтуерния инженер Брайън Форд (Bryan Ford) в статията му „Delegative Democracy“, като алтернатива едновременно на пряката демокрация, изискваща участие във всяко решение, и на представителната демокрация, при която гласоподавателят губи контрол за целия мандат на избрания представител.[2]
В по-късен текст от 2014 г., „Delegative Democracy Revisited“, Форд доразвива идеята и я свързва с термина „ликвидна демокрация“, използван оттогава по-масово в дискусиите за електронно участие и вътрешнопартийна демокрация.[1]
Основен механизъм
За разлика от обикновеното пълномощно гласуване (proxy voting), при което довереното лице просто гласува вместо принципала, при ликвидната демокрация делегатът участва в целия делиберативен процес — включително обсъждането — от името на принципала.[1]
Гласоподавателят запазва пълна гъвкавост: може да гласува пряко по конкретни въпроси, замествайки избора на своя делегат, а може и да оттегли или промени делегирането по всяко време, вместо да чака следващ избирателен цикъл.[1]
Механизмът допуска и транзитивно делегиране — гласът на един гласоподавател може да премине през верига от делегати, преди да бъде преброен; темата е изследвана и алгоритмично, включително в работата на Паоло Болди и колегите му върху транзитивно пълномощно гласуване.[3]
Академично изясняване на понятието
Тъй като терминът „ликвидна демокрация“ се употребява с различни значения в различни проекти и платформи, част от академичната литература е насочена именно към изясняване и уточняване на понятието, за да може то да бъде използвано последователно в сравнителни изследвания.[4]
Приложения и връзка с други форми на участие
На практика ликвидна демокрация се експериментира най-често чрез платформи за електронно гласуване и вземане на решения в организации, партии и местни общности, а не (засега) като официален механизъм на национално управление.[1]
Моделът се разглежда като опит за съчетаване на предимствата на пряката демокрация с практическата разтоварност на представителната демокрация, без да изисква гласоподавателят да участва лично във всяко решение.[2]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Bryan Ford — Delegative Democracy Revisited (2014)
Delegative Democracy Revisited (2014)
Ядрото на механизма: делегатът участва в целия процес, гласоподавателят може да презаписва избора му или да оттегли делегирането по всяко време.
Отвори източника -
Bryan Ford — Delegative Democracy (2002)
Delegative Democracy (2002)
Оригиналната статия от 2002 г., въвеждаща понятието и разграничението спрямо пряката и представителната демокрация.
Отвори източника -
Bryan Ford — Delegative Democracy Revisited (2014)
Delegative Democracy Revisited (2014) — препратка към Boldi et al.
Транзитивно делегиране на глас, изследвано алгоритмично от Паоло Болди и колегите му.
Отвори източника -
Chiara Valsangiacomo — Clarifying and Defining the Concept of Liquid Democracy, Swiss Political Science Review (2022)
Clarifying and Defining the Concept of Liquid Democracy (2022)
Академичен опит за изясняване и последователно дефиниране на понятието „ликвидна демокрация“.
Отвори източника