Гражданска асамблея
Гражданската асамблея е форма на представителен делиберативен процес, при който сравнително малка, широко представителна група граждани изучава даден публичен въпрос, обсъжда го и формулира препоръки.[1]
Подбор на участниците
В типичния модел публична институция използва граждански жребий, за да състави група, която да бъде широко представителна за по-голямото население.[2]
Целта не е асамблеята да възпроизведе изборен парламент, а да включи разнообразие от граждани, които получават време и информация за задълбочено обсъждане.[1]
Основни етапи
OECD описва процес, който започва с ориентация и обучение, продължава с делиберация и завършва с формулиране на препоръки. По време на обучението участниците могат да изслушват експерти и заинтересовани страни.[3]
След препоръките публичната власт следва да ги разгледа и да даде аргументиран отговор. Самата асамблея обикновено не придобива автоматично правомощието да превърне препоръките си в закон.[4]
Предназначение
Гражданските асамблеи се използват за сложни обществени въпроси, при които е необходимо участниците да работят с доказателства, да разглеждат различни ценности и да обсъждат компромиси.[5]
Те са част от делиберативната демокрация и могат да допълват представителните институции. Ако препоръките бъдат поставени на референдум, делиберативният и прекият демократичен механизъм могат да бъдат последователни етапи на един по-широк процес.[6]
Институционализиране
OECD отбелязва, че публичните власти все по-често търсят начини делиберативните процеси да не бъдат само еднократни инициативи, а да бъдат вградени по-трайно в начина, по който се подготвят определени публични решения.[6]
Качеството на процеса зависи от ясния мандат, прозрачността, представителността на подбора, достъпа до балансирана информация, качеството на обсъждането и видимия отговор на институциите.[7]
Вижте също
- Делиберативна демокрация
- Представителна демокрация
- Референдум
- Европейският граждански панел за демократична устойчивост (2026)
- Демократично градоустройство
- Граждански асамблеи и обществен контрол върху изкуствения интелект
- Жребий като демократичен механизъм
- Полските граждански панели: жребий вместо избори за влияние върху политиката
- Остбелгия: първият постоянен парламент на гражданите в света
- Шотландия: Гражданската асамблея за бъдещето на страната
Доказателства към твърденията
-
OECD — Guidelines for Citizen Participation Processes (PDF)
Representative deliberative processes — definition
Асамблеята е пример за представителен делиберативен процес.
Отвори източника -
OECD — Guidelines for Citizen Participation Processes (PDF)
Figure 2.4 — civic lottery
Подбор чрез граждански жребий на широко представителна група.
Отвори източника -
OECD — Guidelines for Citizen Participation Processes (PDF)
Figure 2.4 — phases 1–3
Ориентация и обучение, делиберация, препоръки.
Отвори източника -
OECD — Guidelines for Citizen Participation Processes (PDF)
Figure 2.4 — phase 4 response
Публичната власт разглежда препоръките и отговаря с мотиви.
Отвори източника -
OECD — Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions
Executive summary
Процесите са подходящи за ценностни, сложни и дългосрочни въпроси.
Отвори източника -
OECD — Eight ways to institutionalise deliberative democracy
Abstract
Делиберативните процеси могат да бъдат институционализирани, а не само еднократни.
Отвори източника -
OECD — Evaluation Guidelines for Representative Deliberative Processes
Evaluation framework overview
Качеството на представителните делиберативни процеси подлежи на системна оценка.
Отвори източника