България · Политическа система

Националният референдум за електронното гласуване в България (2015)

Националният референдум за дистанционно електронно гласуване е произведен в България на 25 октомври 2015 г., едновременно с първия тур на местните избори. Гражданите отговарят на въпроса дали подкрепят възможността на избори и референдуми да се гласува и дистанционно по електронен път. От участвалите 2 709 210 граждани 1 883 411 гласуват с „да“ (69,52%), а 704 182 — с „не“; избирателната активност е 39,34% от гражданите с избирателни права.^[1] Тъй като участието остава под явката на предходните парламентарни избори, резултатът не въвежда автоматично дистанционно електронно гласуване, но задължава Народното събрание да разгледа въпроса. Референдумът е първото национално допитване в България, посветено изцяло на начина, по който гражданите упражняват избирателното си право чрез цифрова технология, и откроява разликата между политическо одобрение, правно обвързващ резултат и техническо изпълнение.

#България #референдум #електронно гласуване #дистанционно гласуване #ЦИК #Народно събрание #явка #киберсигурност

Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Предистория

Идеята за дистанционно електронно гласуване е част от по-широк дебат за модернизиране на изборния процес, улесняване на българските граждани в чужбина и повишаване на избирателната активност. Под „дистанционно електронно гласуване“ се разбира подаване на вот чрез интернет извън контролираното помещение на избирателна секция. То се различава от машинното гласуване, при което избирателят използва електронно устройство вътре в секцията.

Президентът Росен Плевнелиев предлага национално допитване по въпроси, свързани с изборната система. След парламентарното обсъждане до референдум достига един въпрос — за дистанционното електронно гласуване. Допитването е насрочено заедно с местните избори на 25 октомври 2015 г.^[4]

Съчетаването на двата вида гласуване намалява организационните разходи и дава възможност на избирателите да участват в референдума при посещението си в изборната секция. Бюлетината за националното допитване обаче е отделна от бюлетините за местните избори.

Въпросът

Официалният въпрос на референдума е формулиран от Министерския съвет в рамките на организационната подготовка на допитването.^[4]

Формулировката пита дали такава възможност да бъде създадена, но не определя конкретна технологична система, срок за въвеждане или точни правила за идентификация и проверка на вота. Поради това положителният отговор представлява подкрепа за принципа, а практическото му прилагане изисква последващо законодателство, технически стандарти и проверки за сигурност.

Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Резултати

Според Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 г. на Централната избирателна комисия в допитването участват 2 709 210 граждани. От тях 1 883 411 гласуват „да“, което е 69,52% от участвалите, а 704 182 гласуват „не“ (25,99%). Останалите 121 617 бюлетини, включително недействителните, съставляват 4,49% от подадените гласове.^[1]

Участниците представляват 39,34% от гражданите с избирателни права. Броят на гласувалите „да“ е значително по-голям от броя на гласувалите „не“, но активността не достига тази на последните преди референдума избори за Народно събрание.

Правно действие

Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление разграничава два възможни резултата от национален референдум.^[3]

За да бъде предложението прието непосредствено чрез референдума, трябва едновременно повече от половината участници да са гласували „да“ и броят на участвалите да бъде не по-малък от броя на гласувалите на последните парламентарни избори. През 2015 г. първото условие е изпълнено, но второто не е.

Законът предвижда и втори случай: когато в допитването са участвали повече от 20% от гражданите с избирателни права и повече от половината от участвалите са гласували „да“, предложението се внася за разглеждане в Народното събрание. ЦИК изрично установява, че референдумът попада в тази хипотеза.^[2]

Следователно резултатът не е нито автоматично задължително решение, нито обикновено социологическо проучване. Той поражда задължение парламентът да разгледа въпроса, но оставя на законодателя определянето на правната и техническата рамка.

На 21 януари 2016 г. Народното събрание подкрепя възможността да се гласува дистанционно по електронен път при законови гаранции за тайната на вота, гражданския контрол и сигурността на информационните системи — с подкрепата на ГЕРБ, Реформаторския блок, ДПС, БДЦ и АБВ, и против гласовете на БСП, Патриотичния фронт и Атака. Решението не въвежда незабавно интернет гласуване и не създава готова система, а отваря пътя за последващи законодателни и технически действия.^[5] Определение на Конституционния съд от 2016 г. по повод по-късен референдум възпроизвежда същата фактическа обстановка, потвърждавайки че решението на Народното събрание „обективира волята на мнозинството от участвалите в референдума граждани“.^[6]

Аргументи в подкрепа

Поддръжниците на дистанционното електронно гласуване го разглеждат като средство за по-лесно участие на граждани, които живеят далеч от изборни секции, намират се в чужбина или имат затруднена подвижност. Сред изтъкваните възможни ползи са:

- по-лесен достъп до гласуване за част от българите зад граница; - намаляване на зависимостта от местоположението на изборните секции; - по-бързо обработване на подадения вот; - възможност за по-широко участие при бъдещи избори и референдуми; - стимулиране на електронното управление и цифровата идентификация.

Тези ползи не следват автоматично от самата технология. Те зависят от достъпността на системата, доверието на гражданите, наличието на надеждна електронна идентификация и запазването на традиционни начини за гласуване за хората, които не могат или не желаят да използват интернет.

Рискове и възражения

Критиците поставят въпроси, които са по-сложни от защитата на обикновена електронна услуга. Изборната система трябва едновременно да установи, че гласува лице с право на глас, да запази тайната на неговия избор и да позволи проверка на общия резултат, без да създава възможност вотът да бъде доказван пред купувач или работодател.

Основните рискове включват:

- кибератаки срещу системата или устройствата на избирателите; - кражба или неправомерно използване на електронна самоличност; - зловреден софтуер, който може да промени вота преди изпращането му; - затруднена независима проверка при запазване на тайната на гласуването; - гласуване под натиск в домашна или служебна среда; - купуване на гласове, когато вотът се подава извън защитена секция; - цифрово изключване на граждани без умения, достъп или подходящо устройство; - мащабна загуба на обществено доверие дори при недоказано подозрение за намеса.

Изследване на реално използвана система за интернет гласуване в Нов Южен Уелс, Австралия, открива уязвимост в софтуер за анализ от несигурен външен сървър, изложила част от гласовете на пълно компрометиране на тайната и целостта им — включително възможност за манипулация на вота и подкопаване на механизма за проверка, при положение че поне едно парламентарно място е било решено с разлика, по-малка от броя на засегнатите гласове.^[7] Подобни изследвания показват, че технологичните слабости могат да засегнат както тайната, така и целостта на вота, затова дистанционното гласуване изисква независим одит, публично проверими процедури, прозрачност на софтуера, план за реакция при инцидент и възможност изборният резултат да бъде проверен по разбираем и надежден начин.

Значение

Референдумът от 2015 г. е важен по три причини. Първо, почти 1,9 милиона граждани подкрепят принципа за дистанционно електронно гласуване. Второ, допитването показва как българският праг за задължителност може да остави ясно мнозинство без непосредствено правно действие. Трето, последвалият процес доказва, че общественото одобрение на една технология не е равнозначно на нейното безопасно и незабавно въвеждане.

Случаят остава показателен за отношенията между пряката и представителната демокрация в България. Гражданите дават ясна политическа посока, но парламентът и държавните институции носят отговорността да превърнат тази посока в приложими правила, без да отслабват тайната, свободата и проверимостта на вота.

Вижте също

Доказателства към твърденията

Централна избирателна комисия — Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 г.
Решение № 2855-НР, 30.10.2015 г.

Официални числа от решението на ЦИК
Отвори източника
Централна избирателна комисия — Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 г.
Решение № 2855-НР, чл. 23, ал. 3

Правна квалификация на резултата от ЦИК
Отвори източника
Закон за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (официален текст, ЦИК)
Чл. 23

Двустепенен праг на правно действие
Отвори източника
Министерски съвет — Постановление № 240 от 4 септември 2015 г.
ПМС № 240 от 4 септември 2015 г.

Официална формулировка на въпроса и организация на допитването
Отвори източника
Българска национална телевизия — „Депутатите приеха електронното гласуване“
БНТ, 21 януари 2016 г.

Гласуване по партии за/против решението
Отвори източника
Конституционен съд — определение по конституционно дело № 8 от 2016 г.
Определение по к.д. № 8/2016 г.

Косвено потвърждение на факта за решението на парламента, направено в рамките на друго конституционно производство
Отвори източника
J. Alex Halderman, Vanessa Teague — „The New South Wales iVote System: Security Failures and Verification Flaws in a Live Online Election“ (2015)
Halderman & Teague, 2015, arXiv:1504.05646

Независим технически анализ на реална система за интернет гласуване (Нов Южен Уелс, Австралия)
Отвори източника