Референдум за Брекзит (2016)

Предистория

Обединеното кралство се присъединява към Европейските общности през 1973 г., а две години по-късно, на референдума от 1975 г., 67,2% от гласувалите подкрепят оставането при активност 64,6%.^[10] В следващите четири десетилетия интеграцията се задълбочава, включително с Договора от Маастрихт, чрез който през 1993 г. е създаден Европейският съюз, но новите договори се ратифицират от парламента без допитване до избирателите.^[11]

Символ на британския евроскептицизъм е Маргарет Тачър, която в речта си в Брюж през 1988 г. предупреждава за „европейска свръхдържава, упражняваща ново господство от Брюксел“.^[12] Партията за независимост на Обединеното кралство (UKIP), която настоява за пълно излизане от ЕС, е основана през 1993 г. от Алън Скед, а на изборите през 1997 г. еднотематичната Партия на референдума на финансиста Джеймс Голдсмит събира 800 000 гласа.^[13] UKIP печели изборите за Европейски парламент през 2014 г. с повече гласове и места от всяка друга партия – за пръв път от 108 години национално гласуване не е спечелено нито от консерваторите, нито от лейбъристите.^[14]

Идеята за допитване като отстъпка към евроскептичното крило на Консервативната партия е обсъждана от Дейвид Камерън, външния министър Уилям Хейг и Ед Луелин още на срещата на НАТО през май 2012 г.^[15] През януари 2013 г. в речта си в Bloomberg Камерън обещава, че ако консерваторите спечелят мнозинство на изборите през 2015 г., правителството ще договори по-изгодни условия за членството и след това ще проведе референдум за оставане или напускане.^[16] В публикувания от правителството текст на речта с дата 23 януари 2013 г. той заявява, че е „за референдум“, но че допитване веднага би било „напълно фалшив избор“ между статуквото и излизането.^[17]

Законопроектът на консерватора Джеймс Уортън за референдум до края на 2017 г. минава през Камарата на общините през 2013 г., но е блокиран в Камарата на лордовете.^[18] Лейбъристите под ръководството на Ед Милибанд отхвърлят допитване, освен ако не бъдат прехвърлени нови правомощия към ЕС, а либералдемократите обещават референдум само при промяна на договорите.^[19] След като консерваторите печелят мнозинство на изборите през 2015 г., Камерън потвърждава обещанието за референдум до края на 2017 г., но едва след „договаряне на ново споразумение за Великобритания в ЕС“.^[20]

Предоговарянето на членството

Основните искания на Камерън към партньорите в ЕС са: официално признаване, че правилата на еврозоната не обвързват непременно държавите извън нея; разширяване на единния пазар и намаляване на бюрокрацията; изключение за Обединеното кралство от принципа за „все по-тесен съюз“ и право на националните парламенти колективно да блокират законодателни предложения; гражданите на ЕС, дошли на работа в страната, да нямат достъп до социални жилища и помощи за работещи през първите четири години.^[21]

Споразумението, обявено през февруари 2016 г., допуска ограничения на помощите за работещи само за нови имигранти и на плъзгаща се скала за четири години, обвързва детските надбавки, изпращани в чужбина, с издръжката на живота в съответната държава и уверява Лондон, че няма да бъде задължен да участва в „все по-тесен съюз“.^[22] Значението на промените е оспорвано – нито една не се смята за фундаментална, а исканото право на вето за националните парламенти е сведено до възможност за колективно възражение, след което Европейският съвет преразглежда предложението.^[23] На 20 февруари 2016 г. премиерът обявява, че правителството официално препоръчва оставане в реформирания ЕС и че гласуването ще бъде на 23 юни; министрите получават свобода да агитират за всяка от страните – рядко изключение от принципа на колективната отговорност на кабинета.^[25] По-късно Камерън твърди, че е можел да избегне Брекзит, ако европейските лидери му бяха позволили да контролира миграцията, но според германския канцлер Ангела Меркел предложението за т.нар. аварийна спирачка за социалните помощи не е било отправено от ЕС.^[24]

Правна основа и въпросът

Планираният референдум е включен в Тронната реч на 27 май 2015 г., а на второ четене на 9 юни Камарата на общините подкрепя принципа с 544 срещу 53 гласа, като против гласува само Шотландската национална партия.^[26] Законът за референдума за Европейския съюз от 2015 г. получава кралско одобрение на 17 декември 2015 г. и се прилага и в Гибралтар, където е потвърден с местен закон, влязъл в сила с одобрението на губернатора на 28 януари 2016 г.^[27]

Законът изисква допитването да се проведе не по-късно от 31 декември 2017 г. и определя дословно въпроса в бюлетината: „Should the United Kingdom remain a member of the European Union or leave the European Union?“ („Трябва ли Обединеното кралство да остане член на Европейския съюз, или да напусне Европейския съюз?“), с два отговора – „Да остане член на Европейския съюз“ и „Да напусне Европейския съюз“.^[28] Формулировката е препоръчана от Избирателната комисия, според чието изследване тя е „ясна и разбираема“ за гласоподавателите и е „най-неутралната“ от изпитаните варианти; правителството я приема през септември 2015 г.^[29]

Законът не задължава правителството да изпълни резултата: той е замислен да измери мнението на избирателите, тъй като британската конституционна уредба не съдържа правила, които правят резултатите от референдумите задължителни.^[30] След гласуването Висшият съд потвърждава, че резултатът не е правно обвързващ поради принципите на парламентарния суверенитет и представителната демокрация, макар правителството да е обещало да го изпълни.^[31] Решението се взема с единно обикновено мнозинство за цялото кралство и Гибралтар: при 33 577 342 подадени бюлетини за победа са нужни поне 16 788 672 гласа.^[32] Законът не изисква квалифицирано мнозинство, двойно мнозинство в съставните нации или минимален праг на активност.^[6]

Право на глас имат пълнолетните жители на Обединеното кралство, които са граждани на Британската общност (включително британските граждани) или на Ирландия, както и членовете на Камарата на лордовете, които не гласуват на парламентарни избори; от останалите граждани на ЕС право на глас имат само малтийците и кипърците.^[33] Минималната възраст е 18 години, а предложението на лордовете тя да бъде свалена на 16 е отхвърлено – за разлика от референдума за независимост на Шотландия от 2014 г., в който гласуват и 16- и 17-годишни.^[34] Британците в чужбина могат да гласуват, ако живеят извън страната не повече от 15 години; общо избирателите са 46 500 001, или 70,8% от населението на Обединеното кралство и Гибралтар.^[35] Предварителният брой, обявен от Избирателната комисия на 21 юни 2016 г., е 46 499 537, а окончателният, публикуван вечерта на 23 юни 2016 г., е 46 500 001.^[36]

Британските правила се различават от българските: на националния референдум за ядрената енергетика от 2013 г. 61,49% подкрепят предложението, но при активност 20,21% не е достигнат изискваният праг от 60% и резултатът не е задължителен.^[37]

Кампанията

Междупартийната кампания Britain Stronger in Europe е създадена на 12 октомври 2015 г. с председател Стюарт Роуз и изпълнителен директор Уил Строу; сред ключовите ѝ фигури са премиерът Дейвид Камерън и директорът му по комуникациите Крейг Оливър.^[38] За статута на официална кампания за напускане се състезават Leave.EU, подкрепяна от по-голямата част от UKIP, включително от Найджъл Фараж, и Vote Leave, подкрепяна от евроскептиците в Консервативната партия.^[39] Vote Leave е основана през октомври 2015 г. от политическите стратези Матю Елиът и Доминик Къмингс като междупартийна кампания, а на 13 април 2016 г. е определена от Избирателната комисия за официалната кампания за напускане.^[40] Неин председател е лейбъристката депутатка Жизела Стюарт, а най-известните ѝ лица са консерваторите Майкъл Гоув и Борис Джонсън.^[40] Leave.EU е основана през юли 2015 г. от бизнесмена и дарител на UKIP Арън Банкс и предприемача Ричард Тайс.^[41]

Статутът на официална кампания дава право на разходи до 7 000 000 паунда, безплатна разпратка на материали, телевизионни обръщения и 600 000 паунда публични средства; официалната кампания продължава от 15 април до 23 юни 2016 г.^[42] Позицията на правителството е в подкрепа на оставането, но Камерън позволява на министрите и депутатите консерватори да агитират според съвестта си.^[43] От 650-те депутати 479 обявяват, че ще гласуват за оставане, а 158 – за напускане.^[44] Правителството изпраща до всяко домакинство листовка с аргументи за оставане, която струва общо 9,3 млн. паунда; привържениците на напускането я определят като несправедливо предимство за другата страна, неточна и прахосване на парите на данъкоплатците.^[45]

Vote Leave твърди, че излизането ще защити националния суверенитет, ще позволи въвеждането на имиграционен контрол и сключването на търговски споразумения с останалия свят и ще прекрати ежеседмичните вноски в бюджета на ЕС.^[46] Britain Stronger in Europe твърди, че напускането ще навреди на икономиката и че влиянието на страната в света зависи от членството ѝ.^[47] Имиграцията е централна тема: по официални данни нетната миграция през 2015 г. е 333 000 души – второто най-високо ниво в историята и далеч над целта на Камерън за „десетки хиляди“, като нетната миграция от ЕС е 184 000.^[48] Привържениците на оставането посочват положителния ефект на имиграцията от ЕС върху икономиката, а кампанията за напускане – че по-малко имиграция ще облекчи училищата и болниците и ще донесе на британските работници повече работни места и по-високи заплати.^[49]

Според колумниста на The Times Филип Колинс гласуването е „референдум за имиграцията, преоблечен като референдум за Европейския съюз“.^[50] Евродепутатът консерватор Даниел Хенън, привърженик на напускането, предупреждава, че имиграцията ще остане висока и след Брекзит и че кампанията за напускане никога не е обещавала затваряне на границите.^[51] Първият министър на Шотландия Никола Стърджън предупреждава, че ако Обединеното кралство гласува за напускане, а Шотландия – не, почти сигурно ще бъде поискан втори референдум за независимост.^[52]

Централно място в кампанията на Vote Leave заема твърдението, че Обединеното кралство изпраща на ЕС 350 млн. паунда всяка седмица и че тези пари могат да бъдат похарчени за Националната здравна служба (NHS).^[53] Сумата е брутна: по данни на Министерството на финансите брутната вноска за 2014 г. без отстъпката е 18,8 млрд. паунда, или около 350 млн. седмично, а след британската отстъпка – 14,4 млрд. паунда, или около 275 млн. седмично.^[54] Според друго изчисление, отчитащо отстъпката, страната изпраща на ЕС 252 млн. паунда седмично през 2016 г.^[55]

Статистическият орган на Обединеното кралство (UK Statistics Authority) заключава на 21 април 2016 г., че използването на брутната сума без отчитане на отстъпката и на плащанията от ЕС към страната, съчетано с внушението, че тя може да бъде похарчена другаде, е „потенциално подвеждащо“; на 27 май 2016 г. председателят му сър Андрю Дилнот заявява, че продължаващото представяне на брутна сума като нетна е „подвеждащо и подкопава доверието в официалната статистика“.^[56] Когато Борис Джонсън, вече външен министър, повтаря цифрата, новият председател на органа сър Дейвид Норгроув му пише на 17 септември 2017 г., че тя смесва брутни и нетни вноски и е „явна злоупотреба с официалната статистика“.^[57] Частно обвинение срещу Джонсън за злоупотреба с публична длъжност заради твърдението не стига до процес: първоначалното съдебно решение той да бъде съден е отменено на 7 юни 2019 г.^[58]

Изразът „Проектът страх“ (Project Fear), използван при шотландския референдум от 2014 г., е възроден от Борис Джонсън, който обвинява кампанията за оставане в сплашване; Камерън отговаря, че единственият проект, който го интересува, е „Проектът факт“.^[59] Кметът на Лондон Садик Хан от своя страна обвинява кампанията за напускане в сплашване с неверни твърдения за предстоящо присъединяване на Турция към ЕС.^[60] Министерството на финансите (HM Treasury) публикува на 18 април 2016 г. анализ, според който страната ще бъде „трайно по-бедна“ при всеки от трите алтернативни модела, като годишната загуба на БВП на домакинство след 15 години е оценена на 2 600 паунда при членство в Европейското икономическо пространство, 4 300 при двустранно споразумение и 5 200 при условията на СТО.^[61] Анализът на непосредствените последици от 23 май 2016 г. предвижда, че гласуването за напускане ще предизвика рецесия: при сценарий „шок“ след две години БВП ще е с около 3,6% по-нисък, лирата – с около 12% по-слаба, а безработните – с около 500 000 повече, при „тежък шок“ спадът на БВП е 6%, на лирата – 15%, а безработицата нараства с около 800 000 души.^[62]

По-късните оценки показват, че краткосрочните прогнози на Английската банка и на други банки за непосредствените последици са били твърде песимистични, тъй като са предполагали по-голяма несигурност на пазарите и по-голям спад на потребителското доверие от действителния.^[63] Част от икономистите отбелязват, че краткосрочните макроикономически прогнози по принцип са ненадеждни, докато методите на дългосрочните са „утвърдени и надеждни“; дългосрочните оценки са разгледани в раздела „Икономически оценки“.^[64]

На 16 юни 2016 г., седмица преди вота, лейбъристката депутатка Джо Кокс, привърженичка на оставането, е простреляна и убита в Бърстъл, Западен Йоркшир; двете официални кампании прекратяват дейността си в знак на почит и я възобновяват на 19 юни.^[65] Убиецът Томас Мейр е признат за виновен на 23 ноември 2016 г. и осъден на доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване, като съдията приема, че е убил Кокс, за да подкрепи каузата на насилствения бял супремасизъм и изключителния национализъм, свързани с нацизма.^[66] След референдума става известно, че Leave.EU е продължила да публикува реклами и в деня след убийството.^[67]

Нарушения, разследвания и външна намеса

След референдума кампаниите са разследвани от Службата на комисаря по информацията (ICO) за обработката на лични данни, от Избирателната комисия за нарушения на изборното законодателство, от Националната агенция за борба с престъпността и Столичната полиция за евентуални престъпления, както и от парламента; част от обвиненията са отхвърлени, а за други са наложени санкции.^[68]

Избирателната комисия установява през юли 2018 г., че Vote Leave е надхвърлила лимита си от 7 млн. паунда, като е насочила 675 315 паунда през младежката група BeLeave; почти 2,7 млн. паунда от собствения си бюджет кампанията е похарчила за канадската фирма за дигитален маркетинг AggregateIQ (за подробности – статията за AggregateIQ и Vote Leave), а глобата е 61 000 паунда и случаят е предаден на полицията.^[69] Комисията заявява, че двете групи „са работили по общ план“, а Vote Leave е отказала да сътрудничи на разследването; кампанията определя доклада като „изцяло неточен“ и политически мотивиран, а основателят на BeLeave Дарън Граймс, глобен с 20 000 паунда, твърди, че е наказан „заради грешно отметнато квадратче във формуляр“.^[70] Висшият съд установява на 14 септември 2018 г., че съветът на Избирателната комисия към Vote Leave и Граймс е бил погрешен, но потвърждава, че превишаването на разходите е незаконно; Vote Leave оттегля обжалването си на 29 март 2019 г. поради липса на средства, а Граймс печели своето обжалване през юли 2019 г.^[71]

Leave.EU получава през май 2018 г. максималната глоба от 20 000 паунда за незаконно превишаване на разходите – не е отчела 77 380 паунда, платени на фирмата Better for the Country, с което е надхвърлила лимита с над 10% – и още 50 000 паунда за непълни отчети; комисията подчертава, че размерът на санкциите е ограничен от законовия таван.^[72] Общо глобите на Leave.EU са 70 000 паунда.^[73] Арън Банкс отхвърля заключенията и обявява, че ще ги оспори в съда, а Столичната полиция заключава през септември 2019 г., че макар Leave.EU да е допуснала „някои технически нарушения“ на изборното законодателство, няма достатъчно доказателства за наказателно разследване; Националната агенция за борба с престъпността също не открива доказателства за престъпление по въпросите, повдигнати от комисията.^[74]

Санкции получават и организации от другата страна: Избирателната комисия глобява за непълни или неточни отчети и Либералдемократическата партия, и официалната кампания за оставане (вече под името Open Britain), като максималната глоба за нарушение по закона е 20 000 паунда.^[75] Глобите на комисията за кампанията по референдума (в таблицата са дадени организациите с глоби от 1000 паунда нагоре, без Конституционния изследователски съвет, санкциониран за недекларирани дарения):^[76]

Отделно ICO глобява Vote Leave на 19 март 2019 г. с 40 000 паунда за 196 154 нежелани електронни съобщения до хора, които не са дали съгласие.^[84] Leave.EU и застрахователната компания на Банкс Eldon Insurance са глобени през февруари 2019 г. общо със 120 000 паунда за нарушения на законите за защита на данните.^[85]

През март 2018 г. бившият служител на Cambridge Analytica Кристофър Уайли, анонимен източник на статия на Карол Кадуаладр в The Observer от 2017 г., излиза публично с разкрития за злоупотреба с данни от Facebook; фирмата е сочена като консултант на Leave.EU и UKIP през 2016 г., а Арън Банкс първо отрича връзка с нея, а по-късно признава, че когато е заявил, че са я наели, „може би е можело да се подберат по-добри думи“.^[86] Официалното разследване на ICO обаче установява, че Cambridge Analytica не е участвала в референдума „отвъд някои първоначални запитвания“ и че не са допуснати „значителни нарушения“.^[87] ICO нарежда на 24 октомври 2018 г. на AggregateIQ да изтрие личните данни на хора от Обединеното кралство, а Facebook е глобен с максималните по стария закон 500 000 паунда, защото е позволил данните на до 87 милиона души по света да бъдат събрани от компанията на Александър Коган и споделени и със SCL Group – компанията майка на Cambridge Analytica.^[88] В окончателния си доклад от февруари 2019 г. парламентарната комисия по цифровите въпроси, култура, медии и спорт призовава за разследване, което да установи „какво всъщност се е случило“ по отношение на чуждестранното влияние, дезинформацията, финансирането, манипулирането на избиратели и споделянето на данни.^[89]

Докладът „Русия“ на парламентарната Комисия по разузнаване и сигурност (ISC), публикуван на 21 юли 2020 г., заключава, че правителството „сериозно е подценило“ руската заплаха и не е направило опит да разследва руска намеса в референдума за ЕС.^[90] Според комисията, ако разузнавателните служби бяха направили оценка на заплахата преди референдума, е „немислимо“ да не стигнат до същото заключение за руските намерения, а членът ѝ Стюарт Хоузи заявява, че никой в правителството не е знаел дали Русия се е намесила, „защото не са искали да знаят“.^[91] Руското външно министерство определя доклада като „русофобия“, а британското правителство отхвърля призива за пълна оценка на възможната намеса, като заявява, че „не е видяло доказателства за успешна намеса“; външният министър Доминик Рааб „категорично отхвърля“ обвинението на Хоузи.^[92]

През октомври 2026 г. премиерът Анди Бърнам заявява в подкаста The Rest Is Politics, че при встъпването си в длъжност е попитал службите за сигурност за руска намеса в референдума от 2016 г. и е получил ясен отговор, че такава е имало, без да уточни кой му е дал оценката и на какви доказателства се основава.^[93] Лидерът на Reform UK Найджъл Фараж го нарича „лъжец“, а обвиненията – „измама“, докато бившият премиер Борис Джонсън заявява, че като външен министър е получил от службите отговор, че няма доказателства за успешна намеса „от Русия или друга сила“.^[94] Правителството поддържа, че руските опити за намеса не са успели и резултатът остава легитимен, а публично оповестени доказателства, че Русия е променила резултата, няма.^[95] Русия отдавна заявява, че не се намесва в избори и референдуми в други държави.^[96] Лидерът на либералдемократите Ед Дейви приветства изявлението на Бърнам с думите, че след като консерваторите „са потискали истината с години“, то „изисква смелост“.^[97]

Проучвания преди вота

Проучванията през кампанията показват почти равни дялове за двете възможности, като телефонните проучвания постоянно дават повече подкрепа за оставане от онлайн проучванията.^[98] Средно онлайн проучванията предвиждат победа на „Напускане“ с 1,2 пункта, а телефонните – победа на „Остава“ с 2,6 пункта; 63% от онлайн проучванията предвиждат победа на напускането, а 78% от телефонните – на оставането, като непосредствено преди вота победа за напускане прогнозират само Kantar TNS и Opinium.^[99]

Обобщенията на проучванията също се разминават: в деня на вота What UK Thinks дава 52% за оставане срещу 48%, сайтът Elections Etc. дава 50,6% срещу 49,4%, а Number Cruncher Politics на 22 юни – 46% срещу 44% при 10% неопределили.^[100] Проучването на YouGov сред почти 5 000 души, публикувано веднага след затварянето на секциите, дава 52% за оставане и 48% за напускане и по-късно е критикувано за надценяване на преднината на „Остава“.^[103] Ipsos MORI обяснява надценяването на оставането в последната си прогноза с допусканията за активността, която се оказва по-висока от очакваното: ако компанията беше приела, че гласуват всички, заявили, че със сигурност ще гласуват, данните ѝ биха съвпаднали почти точно с резултата.^[104] Според проучването на лорд Ашкрофт в деня на вота седем от десет гласоподаватели очакват победа на оставането, включително 54% от гласувалите за напускане.^[105]

Резултат и правни последици

От 33 577 342 подадени гласа „Напускане“ печели с 17 410 742 гласа (51,9% от валидните) срещу 16 141 241 гласа (48,1%) за „Остава“ — разлика от 1 269 501 гласа.^[1]

Въпросът кой има правомощието да задейства член 50 от Договора за ЕС — правителството самостоятелно или чрез акт на парламента — стига до Върховния съд. На 24 януари 2017 г. съдът постановява с 8 на 3 гласа, че правителството не може да задейства член 50 без предварително одобрение от Парламента, тъй като това би засегнало права, създадени със закон.^[2] Впоследствие Парламентът приема съответния закон и премиерът Тереза Мей официално стартира процедурата на 29 март 2017 г.^[5]

Окончателният резултат е обявен в 7:20 ч. сутринта на 24 юни 2016 г. в кметството на Манчестър от председателката на Избирателната комисия Джени Уотсън; активността от около 72% е най-високата за референдум в цялото Обединено кралство и най-високата за национално гласуване от изборите през 1992 г.^[106] Около 38% от цялото население гласуват за напускане и около 35% – за оставане, а недействителните бюлетини са 25 359 при 33 551 983 действителни гласа.^[107]

От 382-те района за преброяване в 258 „Напускане“ получава над 50%, а в 115 – „Остава“; в 16 района, от които 10 в Лондон, оставането събира над 70%, а най-голям дял за напускане има регионът Западна Мидландс (59,3%), най-малък – Шотландия (38,0%).^[108] Други обобщения дават различни числа: в статията за закона в англоезичната Уикипедия районите с мнозинство за напускане са 263, а за оставане – 119.^[109]

Официалната активност от 72,2% е изчислена спрямо 46 500 001 регистрирани избиратели.^[110] Ipsos MORI изчислява, че спрямо цялото пълнолетно население на Великобритания активността е около 66% срещу 72% спрямо регистрираните, и отбелязва, че в избирателните списъци има неизвестен, но немалък брой дублирани или остарели записи.^[111]

Законът за уведомяването за оттегляне (European Union (Notification of Withdrawal) Act 2017) е приет на 16 март 2017 г.; писмото на Тереза Мей до председателя на Европейския съвет Доналд Туск е връчено от британския посланик при ЕС Тим Бароу, а с уведомлението 29 март 2019 г. става очакваната дата на излизане.^[112]

Резултати по нации и Гибралтар

„Напускане“ печели в повечето райони на Англия и Уелс, а мнозинството в Шотландия, Северна Ирландия, Голям Лондон и Гибралтар гласува за оставане.^[113] Окончателните числа на Избирателната комисия по нации:^[114]

Гибралтар напуска ЕС заедно с Обединеното кралство въпреки категоричния си вот за оставане; споразумението за оттегляне съдържа отделен протокол за Гибралтар, който урежда сътрудничеството между Испания и Обединеното кралство при прилагането на правата на гражданите.^[115] В Северна Ирландия, която също гласува за оставане, сухопътната граница с Република Ирландия – вече единствената сухопътна граница на кралството с ЕС – се превръща в основен препъни-камък в преговорите за излизането.^[116] В нощта на излизането Никола Стърджън пише, че Шотландия „ще се върне в сърцето на Европа като независима държава“, и настоява за нов референдум за независимост.^[117]

Кой как гласува

Данните от районите и избирателните секции показват, че гласуването за напускане е силно свързано с по-ниска квалификация и по-висока възраст; изследователи от Университета в Уоруик установяват, че по-често за напускане гласуват районите с по-ниски доходи, висока безработица, силна традиция в преработващата промишленост и по-малко квалифицирано население.^[118] Оценките на Ipsos MORI, основани на проучванията ѝ по време на кампанията и претеглени спрямо действителните резултати и активността по региони, дават следното разпределение във Великобритания:^[119]

Мнозинство от 18–34-годишните във всяка социална група гласуват за оставане, а мнозинство от хората на 55 и повече години във всяка социална група – за напускане.^[121] Проучването на лорд Ашкрофт сред 12 369 души, гласували в деня на референдума, дава сходна картина: 73% от 18–24-годишните гласуват за оставане, а сред хората на 65 и повече години 60% са за напускане; за оставане са 57% от завършилите висше образование и 64% от притежаващите следдипломна степен.^[122] Сред гласувалите за консерваторите през 2015 г. 58% подкрепят напускането, а сред гласувалите за лейбъристите и за Шотландската национална партия съответно 63% и 64% подкрепят оставането.^[126]

Според Ашкрофт 49% от гласувалите за напускане посочват като основна причина принципа, че „решенията за Обединеното кралство трябва да се вземат в Обединеното кралство“, 33% – че излизането дава най-добрия шанс страната да си върне контрола върху имиграцията и границите, а едва 6% изтъкват търговията и икономиката.^[123] Най-честата причина сред гласувалите за оставане (43%) е, че рисковете от напускане за икономиката, работните места и цените изглеждат твърде големи, а 31% се позовават на „най-доброто от двата свята“ – достъп до единния пазар без Шенген и еврото.^[124] Като цяло малки мнозинства смятат членството за по-добро за икономиката, инвестициите и влиянието на страната в света, а излизането – за по-вероятно да донесе по-добра имиграционна система, по-добър граничен контрол, по-справедлива социална система, по-добро качество на живот и контрол върху собствените закони.^[125]

Непосредствени последици

Сутринта на 24 юни Камерън заявява, че волята на британския народ е „инструкция, която трябва да бъде изпълнена“, но че страната се нуждае от „ново ръководство“ и не би било правилно той да бъде „капитанът“, който да я поведе към следващата ѝ цел; той предлага нов премиер да поеме поста до конференцията на Консервативната партия през октомври.^[127] На 13 юли, почти три седмици след вота, Тереза Мей наследява Камерън, след като Борис Джонсън неочаквано се отказва да се кандидатира за лидер на консерваторите.^[128]

Сутринта на 24 юни британската лира пада до най-ниското си ниво спрямо долара от 1985 г.; спадът от 8% за деня е най-големият еднодневен спад от въвеждането на плаващите валутни курсове след разпадането на Бретън-Уудската система през 1971 г.^[129] Ирландското посолство в Лондон съобщава за 4 000 запитвания за паспорти дневно веднага след вота при обичайните 200, а увеличение на молбите има и в други държави от ЕС, сред които Франция и Белгия.^[130] След вота са съобщени над сто случая на расистки обиди и престъпления от омраза; твърдението за ръст от 57% обаче е оспорено от отговорника за престъпленията от омраза в Националния съвет на полицейските началници, според когото става дума за ръст на сигналите през един канал, а не за национален ръст на престъпленията.^[131]

Пътят до излизането (2017–2020)

Предсрочните избори през юни 2017 г. завършват с парламент без мнозинство: консерваторите остават най-голямата партия, но губят мнозинството си, което води до задънена улица в парламента и до три удължавания на срока по член 50.^[132] Споразумението за оттегляне от ноември 2018 г. включва финансово уреждане от 39 млрд. паунда и т.нар. предпазна мрежа (backstop): ако не бъде намерено трайно решение, Обединеното кралство остава в митническия съюз, а Северна Ирландия – в някои аспекти на единния пазар, за да се избегне твърда граница, която би застрашила Споразумението от Разпети петък.^[133]

Парламентът отхвърля споразумението три пъти – лейбъристите настояват за митнически съюз, а много консерватори възразяват срещу финансовото уреждане и предпазната мрежа – като при първото гласуване на 15 януари 2019 г. сделката е отхвърлена с 432 срещу 202 гласа, най-голямото мнозинство срещу британско правителство в историята.^[134] Либералдемократите, Шотландската национална партия и други партии настояват за втори референдум, който да отмени излизането.^[135] След като не успява да прокара споразумението, Мей подава оставка през юли 2019 г. и е наследена от Борис Джонсън, който на 17 октомври 2019 г. договаря с ЕС ревизирано споразумение с нови условия за Северна Ирландия.^[136] Новият протокол за Ирландия и Северна Ирландия трябва да избегне твърда граница на острова, да защити общоостровната икономика и Споразумението от Разпети петък и да запази целостта на единния пазар на ЕС.^[137]

На предсрочните избори през декември 2019 г. консерваторите на Джонсън печелят 365 места и мнозинство от 80, а лейбъристите претърпяват най-тежкото си поражение от 1935 г.^[138] Законът за споразумението за оттегляне е приет на 23 януари 2020 г., а страната напуска ЕС в края на 31 януари 2020 г., в 11 ч. вечерта по Гринуич, с което започва преходен период до 31 декември 2020 г.^[139] Излизането слага край на 47-годишното членство и е отбелязано както с празненства, така и с протести срещу Брекзит.^[140] Споразумението за оттегляне влиза в сила на 1 февруари 2020 г.; то гарантира правата на над 5 милиона граждани на ЕС във Великобритания и на над 1 милион британци в държавите от ЕС и урежда финансовите задължения, поети по време на членството.^[141]

Преговорите за бъдещите отношения приключват на 24 декември 2020 г., а Споразумението за търговия и сътрудничество е подписано на 30 декември 2020 г., прилага се временно от 1 януари 2021 г. и влиза в сила на 1 май 2021 г.^[142] Макар да не достига равнището на икономическа интеграция от времето на членството, то надхвърля традиционните споразумения за свободна търговия: предвижда нулеви мита и нулеви квоти за всички стоки, отговарящи на правилата за произход, и обхваща също инвестициите, конкуренцията, държавните помощи, транспорта, енергетиката, рибарството и защитата на данните.^[143]

Рамката от Уиндзор, обявена на 27 февруари 2023 г. от премиера Риши Сунак и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, променя прилагането на протокола за Северна Ирландия; тя е официално приета от двете страни на 24 март 2023 г. и влиза в сила на 1 октомври 2023 г.^[144] Рамката въвежда т.нар. спирачка от Стормонт, която позволява на Събранието на Северна Ирландия временно да спре прилагането на промени в правилата на ЕС за стоките, ако те биха имали „значителни и трайни последици за ежедневието“.^[145] Демократическата юнионистка партия (DUP), която от февруари 2022 г. блокира работата на Събранието заради протокола, обявява на 20 март 2023 г., че ще се противопостави на рамката, тъй като тя продължава да изисква спазване на правото на ЕС; два дни по-късно Камарата на общините я одобрява с 515 срещу 29 гласа, а самоуправлението е възстановено след споразумение между правителството и DUP през януари 2024 г.^[146]

Икономически оценки

По-голямата част от икономистите смятат, че Брекзит е навредил на британската икономика и е намалил реалния доход на глава от населението в дългосрочен план, а самият референдум вече е нанесъл щети.^[147] Според едно изследване резултатът повишава инфлацията през 2017 г. с 1,7 процентни пункта, което струва на средното домакинство 404 паунда годишно, а изследвания от 2018 г. оценяват разходите от вота на 2–2,5% от БВП.^[148]

Службата за бюджетна отговорност (OBR) приема в прогнозата си от март 2026 г., че търговските отношения по Споразумението за търговия и сътрудничество ще намалят дългосрочната производителност с 4% спрямо оставането в ЕС, като около две пети от този ефект вече са настъпили преди влизането му в сила заради несигурността, потискаща инвестициите, а износът и вносът ще бъдат с около 15% по-ниски.^[149] Според OBR влиянието е трудно да се отдели от последиците от пандемията, от застоя в производителността след световната финансова криза и от руското нахлуване в Украйна.^[150] През март 2023 г. службата отбелязва, че инвестициите растат значително по-слабо от очакваното преди референдума, докато миграцията е по-висока от прогнозираната, а в оценката от март 2024 г. заключава, че допускането за 15% по-малка търговска интензивност като цяло се потвърждава.^[151]

Изследване на Никълъс Блум, Филип Бън и съавтори, основано на данни от проучването сред фирми Decision Maker Panel и на сравнения с 33 развити икономики, оценява, че Брекзит е намалил БВП на Обединеното кралство с 6–8% към 2025 г., като ефектът се натрупва постепенно.^[152] В колонката им във VoxEU инвестициите са с 12–18% по-ниски, а заетостта и производителността – с по 3–4%.^[153] В ревизираната през юни 2026 г. версия на работния документ в NBER оценката за спада на инвестициите е по-тясна – 12–13%, а за заетостта остава 3–4%.^[154] Авторите заключават, че икономистите са били „приблизително прави за мащаба на въздействието, но грешни за времето“: в първите години ефектът почти не се вижда, а след това се натрупва заради продължителната несигурност, по-високите търговски бариери и отклоняването на ресурси от производителна дейност.^[155]

Привържениците на излизането изтъкват други ползи: правителството на Борис Джонсън публикува на 31 януари 2022 г. документ за „ползите от Брекзит“, според който страната използва новите си свободи, за да стане „най-добре регулираната икономика в света“.^[156] Икономистът от Университета в Бат Брус Морли допуска, че дългосрочните ползи като по-малко регулации и повече контрол върху търговската политика могат да надделеят над краткосрочната несигурност.^[157] По време на кампанията Vote Leave поддържа тесни връзки с групата Economists for Brexit, по-късно преименувана на Economists for Free Trade.^[158]

Общественото мнение след вота

След излизането подкрепата за Брекзит постепенно отслабва: подкрепата за повторно присъединяване изпреварва подкрепата за оставане извън ЕС през лятото на 2021 г. и разликата продължава да расте.^[159] Проучване на Ipsos за Bloomberg News преди десетата годишнина от референдума показва, че 52% от британците смятат, че страната трябва да кандидатства за членство, а 33% – че трябва да остане извън ЕС; сред вероятните гласоподаватели съотношението е 58% към 37%.^[160] Мненията са силно разделени: за присъединяване са 68% от 18–34-годишните и 84% от гласувалите за лейбъристите, докато 50% от хората над 55 години, 56% от консервативните и 71% от гласоподавателите на Reform UK искат страната да остане извън ЕС.^[161]

Изследване на Ipsos, Института за политики към Кингс Колидж Лондон и UK in a Changing Europe, публикувано на 12 юни 2026 г., установява, че делът на смятащите, че Камерън е постъпил правилно, като е свикал референдума, е спаднал от 66% през 2016 г. на 43%, а делът на смятащите решението за грешно е нараснал от 24% на 38%.^[162] Почти половината (48%) смятат, че Брекзит върви по-зле от очакваното, при 28% през март 2021 г., а 53% приемат свободното движение на граждани на ЕС в замяна на достъп до единния пазар при 42% през 2016 г.; когато обаче въпросът е поставен като въпрос за суверенитета, 52% предпочитат пълен контрол над имиграцията дори с цената на отказ от по-тесни отношения с ЕС.^[163] Почти половината (48%) подкрепят втори референдум през следващите пет години, а 27% са против.^[164]

Според проучване на YouGov, цитирано от CBS News на десетата годишнина от вота, мнозинство от британците смятат излизането за грешка, но 30% продължават да смятат, че страната е постъпила правилно, а две трети от гласувалите за напускане стоят зад избора си.^[165] Мнозина от поддръжниците на излизането смятат, че то е било лошо изпълнено от последователните правителства и политици.^[166] Професор Иън Бег от Европейския институт на Лондонското училище по икономика обаче изброява осем причини, поради които смята повторното присъединяване за много малко вероятно, докато е жив.^[167] Новото членство би изисквало единодушното одобрение на държавите членки по член 49 от Договора за Европейския съюз; политологът Антъни Саламоне пише през януари 2020 г., че те биха търсили значително, стабилно и трайно мнозинство в общественото мнение, като 60% подкрепа е правдоподобен минимум.^[168]

„Нулирането“ на отношенията и развитието до октомври 2026 г.

Лейбъристите се връщат на власт през юли 2024 г. след 14 години консервативно управление, а министър по отношенията с ЕС става Ник Томас-Саймъндс.^[170] Правителството на Киър Стармър търси „нулиране“ на отношенията, но потвърждава „червените си линии“: без митнически съюз, без връщане в единния пазар и без свободно движение на хора.^[169]

Първата среща на върха между Обединеното кралство и ЕС се провежда в Лондон на 19 май 2025 г., като двете страни договарят „съществен пакет“ – съвместно изявление, общо разбирателство и Партньорство за сигурност и отбрана.^[171] Според Института за управление (Institute for Government) общото разбирателство не е правен текст и по повечето теми предстоят преговори; основните точки са удължаване на договореностите за риболова от 2020 г. до юни 2038 г., тоест с 12 години, присъединяване към Партньорството за сигурност и отбрана, преговори за достъп до големите отбранителни поръчки на ЕС и възможни споразумения за санитарните и фитосанитарните стандарти и за свързване на схемите за търговия с емисии, при които Обединеното кралство да се съобразява динамично с правилата на ЕС.^[172] Повечето бизнес организации приветстват договореностите, но голяма организация на рибарите ги осъжда, а политическите реакции варират от оценки, че са твърде плахи, до обвинения в „предателство“ спрямо Брекзит заради динамичното съобразяване и възможността за повече млади европейци във Великобритания.^[173] Институтът оценява дългосрочното въздействие на агрохранителното споразумение върху БВП като малко, тъй като този износ не е голяма част от икономиката.^[174]

На 17 декември 2025 г. правителството и Европейската комисия обявяват, че Обединеното кралство ще се присъедини към програмата „Еразъм+“ за учебната 2027/28 г., като ще плати около 570 млн. паунда – с 30% отстъпка спрямо условията по подразбиране в Споразумението за търговия и сътрудничество; участието в следващия период на програмата (2028–2034 г.) не е договорено, а преговорите за младежката схема трябва да приключат преди следващата среща на върха, очаквана през пролетта или лятото на 2026 г.^[175]

В средата на юни 2026 г. министърът Ник Томас-Саймъндс заявява, че е „много уверен“, че на среща на върха на 22 юли ще бъде подписан тройният пакет: облекчаване на агрохранителната търговия чрез съгласуване на санитарните и фитосанитарните правила, връщане на Обединеното кралство във вътрешния пазар на електроенергия на ЕС и младежка схема със специални визи.^[176] Според The Irish Times Брюксел е готов да приеме таван от 150 000 места годишно за младежката схема, докато британските преговарящи искат по-строг таван, възможно 50 000, заради опасения за миграционната статистика, а таксите за студентите от ЕС в британските университети са сред най-спорните въпроси.^[177]

Пакетът не е подписан, тъй като на 22 юни 2026 г. под натиск от собствената си партия премиерът Стармър обявява пред Даунинг стрийт график за оттеглянето си, а Европейската комисия заявява, че „преоценява“ провеждането на срещата.^[178] Нов лидер на лейбъристите и на 20 юли 2026 г. министър-председател става Анди Бърнам, бивш кмет на Голям Манчестър.^[179] Brussels Signal отбелязва, че той е седмият човек на поста за десет години – период на нестабилност след референдума от 2016 г.^[180] Срещата на върха е отложена, а министър за отношенията с Европа става Хамиш Фолкнър; към началото на септември 2026 г. тя все още се очаква през есента без определена дата, като споразумението за младежката мобилност се смята за условие за договорите за агрохранителната търговия и за свързването на схемите за търговия с емисии.^[181]

На 29 септември 2026 г. на конференцията на Лейбъристката партия в Ливърпул Бърнам заявява, че Брекзит е „донесъл повече вреда, отколкото полза“, обещава около срещата на върха да представи „различните варианти“ за дългосрочните отношения с ЕС и признава, че не може честно да каже, че там, където е страната сега, е „достатъчно добре“.^[182] Бърнам по-рано се е обявявал за повторно присъединяване, но смекчава тези изявления по време на частичните избори в Мейкърфийлд през май.^[183] Консервативният лидер Кеми Баденок предупреждава, че лейбъристите рискуват да „рестартират войните за Брекзит“, а Ричард Тайс от Reform UK нарича това „нова битка за Британия“.^[184]

Български контекст

В анализ от 26 юни 2016 г. седмичникът „Капитал“ посочва, че излизането на Великобритания означава за България загуба на британските вноски от стотици милиони евро за българската икономика и нарушаване на баланса на силите в съюза, а десетки хиляди българи, работещи във Великобритания, остават с неясен статут.^[185] Според изданието влизането, пребиваването и работата вероятно ще бъдат уредени с нова система с визи и изисквания за доказване на доходи или владеене на английски, а достъпът на нови работници от ЕС и от България, които изпращат стотици милиони евро в родината си всяка година, ще бъде ограничен.^[186]

Срокът за кандидатстване по Схемата за уреждане на статута на гражданите на ЕС (EU Settlement Scheme) изтича на 30 юни 2021 г.^[187] Уседналият статут (settled status) е право на постоянно пребиваване, за което се кандидатства след пет години непрекъснато законно пребиваване, а предварителният уседнал статут (pre-settled status) се дава на тези, които пребивават от по-малко от пет години.^[188] По данни на британската страна, оповестени от Министерството на външните работи на 15 юни 2021 г., дотогава 301 000 български граждани са подали заявления, 264 000 от тях са одобрени, а 10 104 са отхвърлени, защото не са успели да докажат, че отговарят на изискванията.^[189] Постоянният секретар на МВнР Иван Кондов поставя пред британския посланик Роб Диксън затрудненията на българите при кандидатстването, иска гъвкавост след изтичането на срока заради пандемията и повдига въпроса за по-високите цени на визите за някои категории работници.^[190]

Анализ на Migration Observatory от 2020 г. отбелязва, че броят на българските заявления далеч надхвърля официалната оценка за броя на българите във Великобритания – вероятно защото краткосрочни мигранти са кандидатствали, преди да напуснат страната, или защото статистиката подценява броя им.^[191] Към септември 2025 г. схемата е получила 8,7 милиона заявления – повече от два пъти над първоначалната оценка от 3,5–4,1 милиона – и около 5,8 милиона души са получили статут.^[192] През декември 2022 г. съдебно решение по иск на Независимия орган за наблюдение (IMA) потвърждава, че защитените от споразумението за оттегляне лица не губят правото си да живеят в страната, ако не подадат второ заявление, след което статутът на притежателите на предварителен статут започва да се удължава автоматично.^[193] Евентуалната младежка схема, обсъждана през 2026 г., би обхванала младите граждани на ЕС, включително българите, но не и ирландците, които и без нея могат да живеят и работят във Великобритания по силата на Общата зона за пътуване.^[194]

Доказателства към твърденията

1. Analysis of the EU Referendum results 2016 — House of Commons Library
   House of Commons Library, CBP-7639
   Отвори източника
2. Wikipedia — R (Miller) v Secretary of State for Exiting the European Union
   UKSC 2016/0196, решение от 24.01.2017 г.
   Отвори източника
3. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
4. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
5. Prime Minister's letter to Donald Tusk triggering Article 50
   GOV.UK · 2017-03-29
   Отвори източника
6. European Union Referendum Act 2015
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
7. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
8. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
   Уикипедия (англ.)
   Отвори източника
9. 10 years on from the Brexit vote, a majority of Britons would vote to apply to rejoin the EU
   Ipsos · 2026-06-08
   Отвори източника
10. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
11. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
12. Euroscepticism in the United Kingdom
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
13. Euroscepticism in the United Kingdom
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
14. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
15. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
16. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
17. EU speech at Bloomberg
    GOV.UK (Prime Minister's Office) · 2013-01-23
    Отвори източника
18. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
19. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
20. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
21. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
22. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
23. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
24. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
25. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
26. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
27. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
28. European Union Referendum Act 2015, section 1 (as enacted)
    legislation.gov.uk (The National Archives) · 2015-12-17
    Отвори източника
29. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
30. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
31. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
32. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
33. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
34. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
35. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
36. European Union Referendum Act 2015
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
37. 2013 Bulgarian nuclear power referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
38. Britain Stronger in Europe
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
39. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
40. Vote Leave
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
41. Leave.EU
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
42. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
43. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
44. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
45. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
46. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
47. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
48. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
49. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
50. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
51. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
52. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
53. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
54. Economic effects of Brexit
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
55. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
56. UK Statistics Authority statement on the use of official statistics on contributions to the European Union
    UK Statistics Authority · 2016-05-27
    Отвори източника
57. Letter from Sir David Norgrove to Foreign Secretary
    UK Statistics Authority · 2017-09-17
    Отвори източника
58. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
59. Project Fear
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
60. Project Fear
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
61. HM Treasury analysis: the long-term economic impact of EU membership and the alternatives
    HM Treasury · 2016-04-18
    Отвори източника
62. HM Treasury analysis: the immediate economic impact of leaving the EU
    HM Treasury · 2016-05-23
    Отвори източника
63. Economic effects of Brexit
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
64. Economic effects of Brexit
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
65. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
66. Murder of Jo Cox
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
67. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
68. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
69. Brexit: Vote Leave broke electoral law, says Electoral Commission
    BBC News · 2018-07-17
    Отвори източника
70. Brexit: Vote Leave broke electoral law, says Electoral Commission
    BBC News · 2018-07-17
    Отвори източника
71. Vote Leave
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
72. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
73. Leave.EU
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
74. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
75. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
76. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
77. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
78. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
79. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
80. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
81. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
82. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
83. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
84. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
85. Leave.EU
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
86. Facebook–Cambridge Analytica data scandal
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
87. Facebook–Cambridge Analytica data scandal
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
88. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
89. Allegations of unlawful campaigning in the 2016 EU referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
90. Russia report: UK 'badly underestimated' threat, says committee
    BBC News · 2020-07-21
    Отвори източника
91. Russia report: UK 'badly underestimated' threat, says committee
    BBC News · 2020-07-21
    Отвори източника
92. Russia report: UK 'badly underestimated' threat, says committee
    BBC News · 2020-07-21
    Отвори източника
93. Russia Interfered in Brexit Vote, Claims Andy Burnham as Nigel Farage Brands Him a 'Liar'
    IBTimes UK · 2026-10-13
    Отвори източника
94. Russia Interfered in Brexit Vote, Claims Andy Burnham as Nigel Farage Brands Him a 'Liar'
    IBTimes UK · 2026-10-13
    Отвори източника
95. Russia Interfered in Brexit Vote, Claims Andy Burnham as Nigel Farage Brands Him a 'Liar'
    IBTimes UK · 2026-10-13
    Отвори източника
96. UK prime minister says it is clear Russia interfered in 2016 Brexit referendum
    Associated Press (чрез News4JAX) · 2026-10-11
    Отвори източника
97. Burnham says it is ‘clear’ Russia interfered in Brexit referendum
    ITV News · 2026-10-12
    Отвори източника
98. Opinion polling for the United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
99. Opinion polling for the United Kingdom European Union membership referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
100. Opinion polling for the United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
101. Opinion polling for the United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
102. Opinion polling for the United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
103. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
104. How Britain voted in the 2016 EU referendum
     Ipsos (Ipsos MORI) · 2016-09-05
     Отвори източника
105. How the United Kingdom voted on Thursday… and why
     Lord Ashcroft Polls · 2016-06-24
     Отвори източника
106. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
107. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
108. Analysis of the EU Referendum results 2016 — House of Commons Library Отвори източника
109. European Union Referendum Act 2015
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
110. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
111. How Britain voted in the 2016 EU referendum
     Ipsos (Ipsos MORI) · 2016-09-05
     Отвори източника
112. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
113. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
114. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
115. The EU-UK Withdrawal Agreement
     Европейска комисия
     Отвори източника
116. Brexit: UK leaves the European Union
     BBC News · 2020-02-01
     Отвори източника
117. Brexit: UK leaves the European Union
     BBC News · 2020-02-01
     Отвори източника
118. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
119. How Britain voted in the 2016 EU referendum
     Ipsos (Ipsos MORI) · 2016-09-05
     Отвори източника
120. How Britain voted in the 2016 EU referendum
     Ipsos (Ipsos MORI) · 2016-09-05
     Отвори източника
121. How Britain voted in the 2016 EU referendum
     Ipsos (Ipsos MORI) · 2016-09-05
     Отвори източника
122. How the United Kingdom voted on Thursday… and why
     Lord Ashcroft Polls · 2016-06-24
     Отвори източника
123. How the United Kingdom voted on Thursday… and why
     Lord Ashcroft Polls · 2016-06-24
     Отвори източника
124. How the United Kingdom voted on Thursday… and why
     Lord Ashcroft Polls · 2016-06-24
     Отвори източника
125. How the United Kingdom voted on Thursday… and why
     Lord Ashcroft Polls · 2016-06-24
     Отвори източника
126. How the United Kingdom voted on Thursday… and why
     Lord Ashcroft Polls · 2016-06-24
     Отвори източника
127. EU referendum outcome: PM statement, 24 June 2016
     GOV.UK (Prime Minister's Office) · 2016-06-24
     Отвори източника
128. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
129. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
130. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
131. 2016 United Kingdom European Union membership referendum
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
132. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
133. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
134. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
135. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
136. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
137. The EU-UK Withdrawal Agreement
     Европейска комисия
     Отвори източника
138. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
139. Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
140. Brexit: UK leaves the European Union
     BBC News · 2020-02-01
     Отвори източника
141. The EU-UK Withdrawal Agreement
     Европейска комисия
     Отвори източника
142. The EU-UK Trade and Cooperation Agreement
     Европейска комисия
     Отвори източника
143. The EU-UK Trade and Cooperation Agreement
     Европейска комисия
     Отвори източника
144. Windsor Framework
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
145. Windsor Framework
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
146. Windsor Framework
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
147. Economic effects of Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
148. Economic effects of Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
149. Brexit analysis
     Office for Budget Responsibility · 2026-07-20
     Отвори източника
150. Brexit analysis
     Office for Budget Responsibility · 2026-07-20
     Отвори източника
151. Brexit analysis
     Office for Budget Responsibility · 2026-07-20
     Отвори източника
152. Brexit’s slow-burn hit to the UK economy
     VoxEU (CEPR) · 2025
     Отвори източника
153. Brexit’s slow-burn hit to the UK economy
     VoxEU (CEPR) · 2025
     Отвори източника
154. The Economic Impact of Brexit (NBER Working Paper 34459)
     National Bureau of Economic Research · 2025-11-07
     Отвори източника
155. Brexit’s slow-burn hit to the UK economy
     VoxEU (CEPR) · 2025
     Отвори източника
156. The benefits of Brexit
     GOV.UK (Cabinet Office) · 2022-01-31
     Отвори източника
157. Economic effects of Brexit
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
158. Vote Leave
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
159. Opinion polling on the United Kingdom rejoining the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
160. 10 years on from the Brexit vote, a majority of Britons would vote to apply to rejoin the EU
     Ipsos · 2026-06-08
     Отвори източника
161. 10 years on from the Brexit vote, a majority of Britons would vote to apply to rejoin the EU
     Ipsos · 2026-06-08
     Отвори източника
162. The Brexit vote 10 years on: study shows desire for closer EU relationship – but trade-offs temper rush to rejoin
     King's College London (Policy Institute), Ipsos, UK in a Changing Europe · 2026-06-12
     Отвори източника
163. The Brexit vote 10 years on: study shows desire for closer EU relationship – but trade-offs temper rush to rejoin
     King's College London (Policy Institute), Ipsos, UK in a Changing Europe · 2026-06-12
     Отвори източника
164. The Brexit vote 10 years on: study shows desire for closer EU relationship – but trade-offs temper rush to rejoin
     King's College London (Policy Institute), Ipsos, UK in a Changing Europe · 2026-06-12
     Отвори източника
165. 10 years after "Brexit" vote, majority of Britons say leaving European Union was a mistake
     CBS News · 2026-06-23
     Отвори източника
166. 10 years after "Brexit" vote, majority of Britons say leaving European Union was a mistake
     CBS News · 2026-06-23
     Отвори източника
167. Eight reasons why the UK will not rejoin the EU in my lifetime
     LSE European Institute · 2026-06-19
     Отвори източника
168. Opinion polling on the United Kingdom rejoining the European Union
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
169. UK–EU reset
     Institute for Government · 2025-05-23
     Отвори източника
170. UK minister ‘very confident’ of getting triple EU reset deal done at July summit
     Euronews · 2026-06-17
     Отвори източника
171. UK/EU Summit - Key documentation
     GOV.UK (Cabinet Office) · 2025-05-19
     Отвори източника
172. UK–EU reset
     Institute for Government · 2025-05-23
     Отвори източника
173. UK–EU reset
     Institute for Government · 2025-05-23
     Отвори източника
174. UK–EU reset
     Institute for Government · 2025-05-23
     Отвори източника
175. UK-EU negotiations on a youth experience scheme and association to Erasmus+
     SPICe (Scottish Parliament Information Centre) · 2025-12-17
     Отвори източника
176. UK minister ‘very confident’ of getting triple EU reset deal done at July summit
     Euronews · 2026-06-17
     Отвори източника
177. Brussels open to 150,000 cap on post-Brexit ‘youth mobility’ scheme
     The Irish Times · 2026-06-25
     Отвори източника
178. EU 're-assessing' summit with UK after Keir Starmer lays out exit plan
     Euronews · 2026-06-22
     Отвори източника
179. Andy Burnham
     Уикипедия (англ.)
     Отвори източника
180. Britain’s seventh prime minister since Brexit turns towards Brussels
     Brussels Signal · 2026-07-21
     Отвори източника
181. Brexit and Beyond newsletter, issue 221
     Northern Ireland Assembly (Research and Information Service) · 2026-09-01
     Отвори източника
182. UK PM Burnham to lay out options for EU relations later this year
     Euronews · 2026-09-29
     Отвори източника
183. UK PM Burnham to lay out options for EU relations later this year
     Euronews · 2026-09-29
     Отвори източника
184. UK PM Burnham to lay out options for EU relations later this year
     Euronews · 2026-09-29
     Отвори източника
185. Какво губи България от Brexit
     Капитал · 2016-06-26
     Отвори източника
186. Какво губи България от Brexit
     Капитал · 2016-06-26
     Отвори източника
187. МВнР постави въпроси пред британската страна във връзка със затрудненията на български граждани в процеса на кандидатстване за Статут на уседналост
     Министерство на външните работи на Република България (архивно копие) · 2021-06-15
     Отвори източника
188. The Evolution and Challenges of the EU Settlement Scheme (EUSS)
     Independent Monitoring Authority for the Citizens' Rights Agreements · 2025-12
     Отвори източника
189. МВнР постави въпроси пред британската страна във връзка със затрудненията на български граждани в процеса на кандидатстване за Статут на уседналост
     Министерство на външните работи на Република България (архивно копие) · 2021-06-15
     Отвори източника
190. МВнР постави въпроси пред британската страна във връзка със затрудненията на български граждани в процеса на кандидатстване за Статут на уседналост
     Министерство на външните работи на Република България (архивно копие) · 2021-06-15
     Отвори източника
191. Not Settled Yet? Understanding the EU Settlement Scheme using the Available Data
     The Migration Observatory (University of Oxford) · 2020-06
     Отвори източника
192. The Evolution and Challenges of the EU Settlement Scheme (EUSS)
     Independent Monitoring Authority for the Citizens' Rights Agreements · 2025-12
     Отвори източника
193. The Evolution and Challenges of the EU Settlement Scheme (EUSS)
     Independent Monitoring Authority for the Citizens' Rights Agreements · 2025-12
     Отвори източника
194. Brussels open to 150,000 cap on post-Brexit ‘youth mobility’ scheme
     The Irish Times · 2026-06-25
     Отвори източника