Популизъм
Популизмът е политическа програма или движение, което защитава или твърди, че защитава обикновения човек, обикновено като го противопоставя на реален или въображаем елит или „establishment“[1]. Най-цитираното съвременно определение е на политолога Кас Мюде: идеология, според която обществото в крайна сметка е разделено на две еднородни и враждебни групи — „чистия народ“ и „корумпирания елит“, и политиката трябва да изразява общата воля на народа[2]. Понятието може да означава както демократични, така и авторитарни движения[3].
Определения
Мюде предлага определението си през 2004 г. в статията „Популисткият дух на времето“[4]. Според него популизмът има две противоположности — елитизма и плурализма; елитизмът е огледален образ на популизма, защото споделя черно-белия му светоглед, но иска политиката да изразява възгледите на елита[5]. Този „идеен“ подход описва популизма като „тънка идеология“, която дели обществото на „чистия народ“ и „корумпирания елит“[6].
Германският политолог Ян-Вернер Мюлер поставя ударението другаде. Според него не всеки, който критикува елитите, е популист: популистите казват, че те и само те представляват „истинския народ“ или „мълчаливото мнозинство“[7]. Политик с антиелитарна позиция, който не претендира за монопол върху представителството на народа, може да бъде демагог, но не и популист; затова за Мюлер популизмът по същество е антидемократичен, защото оспорва многогласието на народа, политическото представителство и плурализма[8].
Мюлер посочва две опасни последици. Първо, популистите обявяват всички други претенденти за власт за нелегитимни, и това винаги е морално обвинение, а не просто несъгласие по политиките. Второ, те поставят под въпрос принадлежността към народа на онези граждани, които не ги подкрепят — например когато Найджъл Фараж нарича резултата от референдума за Брекзит победа на „истинските хора“, внушавайки, че 48-те процента за оставане в ЕС не са съвсем „истински“[9].
История
В САЩ терминът се използва за програмата на Популисткото движение, от което през 1892 г. се ражда Популистката, или Народната, партия; много от исканията ѝ по-късно стават закони или поправки в конституцията, например прогресивният данък[10]. Популисткото искане за пряка демокрация чрез народни инициативи и референдуми също се осъществява в редица американски щати[11].
През втората половина на XX в. популизмът се свързва с политическия стил и програмата на латиноамериканските лидери Хуан Перон, Жетулиу Варгас и Уго Чавес[12]. В началото на XXI в. популистки авторитарни режими възникват в Турция, Полша и Унгария, а според „Британика“ първото и второто управление на Доналд Тръмп също показват някои черти на авторитарния популизъм[13].
Популизмът и демокрацията
Популизмът обикновено критикува политическото представителство и всичко, което стои между народа и неговия лидер или правителство. В най-демократичната си форма той се стреми да защити интересите и да увеличи властта на обикновените граждани чрез реформи, а не чрез революция[14].
В съвременното разбиране обаче популизмът най-често се свързва с авторитарна политика, съсредоточена около харизматични лидери, които твърдят, че въплъщават волята на народа, за да укрепят собствената си власт. В тази персонализирана политика партиите губят значение, а изборите служат по-скоро да потвърдят авторитета на лидера, отколкото да отразят различните привързаности на хората[15].
Разпространение
Изследване на The Guardian с повече от 30 политолози, обхванало националните избори в 31 европейски държави за двадесет години, показва, че през 1998 г. популистките партии са маргинална сила с едва 7% от гласовете, а на последните избори преди 2018 г. всеки четвърти глас е за популистка партия[16].
Според икономистите Мануел Функе, Мориц Шуларик и Кристоф Требеш популизмът на ниво държава е на най-високото си равнище — повече от 25% от държавите се управляват от популисти[17].
Икономически последици
В изследване, публикувано в American Economic Review през 2023 г., Функе, Шуларик и Требеш установяват 51 популистки президенти и министър-председатели от 1900 до 2020 г. и заключават, че икономическата цена на популизма е висока: след 15 години брутният вътрешен продукт на човек е с 10% по-нисък от правдоподобния сценарий без популистко управление[18]. Според тях икономическата дезинтеграция, намаляващата макроикономическа стабилност и ерозията на институциите обикновено вървят ръка за ръка с популисткото управление[19].
Обзор на Сергей Гуриев и Елиас Папайоану в Journal of Economic Literature (2022) обобщава изследванията за причините за възхода на популизма: икономически фактори като търговията и автоматизацията, глобалната финансова криза от 2008–09 г. и последвалите мерки за икономии, политиката на идентичността, доверието и „културната реакция“, имиграцията и ролята на интернет и социалните мрежи[20].
Вижте също
- Демокрация
- Делиберативна демокрация
- „Nexus“ на Ювал Ноа Харари: AI и бъдещето на демокрацията
- Представителна демокрация
- Бъдещето на демокрацията в епохата на изкуствения интелект: сценарии и рискове
- Пряка демокрация
- International IDEA: междуправителствената организация, която следи здравето на демокрацията в света
- Перу 2022: президент разпуска парламента и губи властта за часове
- Независимият международен научен панел на ООН за изкуствения интелект
- Финансиализация
Доказателства към твърденията
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
The Populist Zeitgeist (Cas Mudde)
Government and Opposition, vol. 39, no. 4 (Cambridge University Press) · 2004Отвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
The Populist Zeitgeist (Cas Mudde)
Government and Opposition, vol. 39, no. 4 (Cambridge University Press) · 2004Отвори източника
-
The Populist Zeitgeist (Cas Mudde)
Government and Opposition, vol. 39, no. 4 (Cambridge University Press) · 2004Отвори източника
-
Populism
WikipediaОтвори източника
-
Why Populism Is Dangerous And How To Fight It (интервю с Jan-Werner Müller)
ORF FM4 · 2016-12-02Отвори източника
-
Populism is a Form of Anti-Pluralism (рецензия на „What Is Populism?“ от Jan-Werner Müller)
La Vie des idées / Books & IdeasОтвори източника
-
Why Populism Is Dangerous And How To Fight It (интервю с Jan-Werner Müller)
ORF FM4 · 2016-12-02Отвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Populism
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Revealed: one in four Europeans vote populist
The Guardian · 2018-11-20Отвори източника
-
Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch)
American Economic Review 113 (12) · 2023Отвори източника
-
Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch)
American Economic Review 113 (12) · 2023Отвори източника
-
Populist Leaders and the Economy (Funke, Schularick, Trebesch)
American Economic Review 113 (12) · 2023Отвори източника
-
The Political Economy of Populism (Guriev, Papaioannou)
Journal of Economic Literature 60 (3) · 2022Отвори източника