W WikiBсвободна енциклопедия
Общество · Демокрация

Жребий като демократичен механизъм

Жребият (сортицията) е механизъм за подбор на хора за обществена длъжност или за участие в делиберативен орган чрез случаен избор, вместо чрез избори или назначение. В съвременната политическа практика той се използва най-вече за съставяне на граждански асамблеи и съвети.[1]

#жребий #сортиция #гражданска асамблея #делиберативна демокрация #пряка демокрация

Исторически корени

В „Политика“ Аристотел определя жребия за длъжности като характерна черта на демократичното управление, за разлика от избора чрез гласуване, който свързва по-скоро с олигархията.[1]

Тази класическа връзка между случайния подбор и демократичното равенство на гражданите стои в основата и на съвременния интерес към жребия като алтернативен или допълващ механизъм на избора чрез гласуване.[1]

Съвременно приложение: делиберативни граждански органи

През последните десетилетия жребият — обикновено чрез стратифицирана случайна извадка, за да отразява демографския състав на населението — се използва все по-често за съставяне на граждански асамблеи, панели и журита по конкретни политически въпроси.[2]

Доклад на ОИСР от 2020 г. каталогизира близо 300 такива представителни делиберативни практики по света и анализира различните модели на подбор и организация, включително компромисите между отделните дизайнерски решения.[3]

В този смисъл жребият е тясно свързан с гражданската асамблея и с по-широкото понятие за делиберативна демокрация, в които съставът на участниците е ключов елемент от легитимността на процеса.[2]

Моделът на Остбелгия

През 2019 г. парламентът на немскоезичната общност в Белгия (Остбелгия) гласува единодушно за създаването на постоянен Граждански съвет (Bürgerrat) и граждански асамблеи (Bürgerversammlung) — един от първите постоянни модели на делиберативна демокрация на регионално ниво.[4]

Гражданският съвет се състои от 24 членове, избрани чрез жребий, за да представят населението по пол, възраст, образование и местожителство. Мандатът е 18 месеца, за да могат повече граждани да преминат през институцията с времето.[5]

Съветът не издава сам препоръки, а определя темите и организира граждански асамблеи от около 50 души, също избрани чрез жребий, които заседават в рамките на три уикенда в период от три-четири месеца и отправят препоръки към парламента. Препоръките нямат обвързваща правна сила.[6]

Предимства и критики

Привържениците на жребия посочват, че той може да намали влиянието на партийната принадлежност, финансовите ресурси и предизборната кампания върху състава на участващите граждани и да осигури по-точно демографско представителство в сравнение с изборите.[3]

От друга страна, доклади като този на ОИСР отбелязват, че дизайнът на подобни органи — начин на подбор, продължителност, ресурси, връзка с формалните институции — съществено влияе на легитимността и въздействието на препоръките им, а самите органи обикновено имат само консултативна роля.[3]

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Aristotle, Politics, Book 4 (Perseus Digital Library, trans. H. Rackham)
    Politics, Book 4, 1294b

    Аристотел свързва подбора чрез жребий с демократичното управление, а избора чрез гласуване — с олигархията.

    Отвори източника
  2. OECD — Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave (2020)
    Catching the Deliberative Wave (2020) — обхват на доклада

    Докладът обхваща близо 300 представителни делиберативни практики по света.

    Отвори източника
  3. OECD — Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave (2020)
    Catching the Deliberative Wave (2020) — дизайн и компромиси

    Анализ на различните модели на подбор и организация и на компромисите между дизайнерските решения.

    Отвори източника
  4. OIDP — The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council
    The Ostbelgien Model — учредяване, 2019

    Парламентът на Остбелгия гласува единодушно през 2019 г. за създаване на Граждански съвет и граждански асамблеи.

    Отвори източника
  5. OIDP — The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council
    The Ostbelgien Model — състав на Гражданския съвет

    24 членове, избрани чрез жребий по демографски критерии, с 18-месечен мандат.

    Отвори източника
  6. Bürgerdialog in Ostbelgien — What is the Citizens' Council
    What is the Citizens' Council — роля и граждански асамблеи

    Съветът определя темите; асамблеи от ок. 50 души заседават три уикенда и отправят необвързващи препоръки.

    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.