Жребий като демократичен механизъм
Жребият (сортицията) е механизъм за подбор на хора за обществена длъжност или за участие в делиберативен орган чрез случаен избор, вместо чрез избори или назначение. В съвременната политическа практика той се използва най-вече за съставяне на граждански асамблеи и съвети.[1]
Исторически корени
В „Политика“ Аристотел определя жребия за длъжности като характерна черта на демократичното управление, за разлика от избора чрез гласуване, който свързва по-скоро с олигархията.[1]
Тази класическа връзка между случайния подбор и демократичното равенство на гражданите стои в основата и на съвременния интерес към жребия като алтернативен или допълващ механизъм на избора чрез гласуване.[1]
Съвременно приложение: делиберативни граждански органи
През последните десетилетия жребият — обикновено чрез случайна извадка, от която се прави представителен подбор според демографския профил на общността — се използва все по-често за съставяне на граждански асамблеи, панели и журита по конкретни политически въпроси.[2]
Доклад на ОИСР от 2020 г. каталогизира близо 300 такива представителни делиберативни практики по света и анализира различните модели на подбор и организация, включително компромисите между отделните дизайнерски решения.[3]
В този смисъл жребият е тясно свързан с гражданската асамблея и с по-широкото понятие за делиберативна демокрация, в които съставът на участниците е ключов елемент от легитимността на процеса.[2]
Моделът на Остбелгия
През 2019 г. парламентът на немскоезичната общност в Белгия (Остбелгия) гласува единодушно за създаването на постоянен Граждански съвет (Bürgerrat) и граждански асамблеи (Bürgerversammlung) — един от първите постоянни модели на делиберативна демокрация на регионално ниво.[4]
Гражданският съвет се състои от 24 членове, избрани чрез жребий, за да представят населението по пол, възраст, образование и местожителство.[5] Мандатът е 18 месеца, за да могат повече граждани да преминат през институцията с времето.[5]
Съветът не издава сам препоръки, а определя темите и организира граждански асамблеи от около 50 души, също избрани чрез жребий, които заседават в рамките на три уикенда в период от три-четири месеца и отправят препоръки към парламента.[6][7] Препоръките нямат обвързваща правна сила.[6]
Предимства и критики
Привържениците на жребия посочват, че тъй като не изисква предизборно състезание, при което печелившият взема всичко, той би могъл да намали политическата поляризация и влиянието на парите и групите по интереси, а съставените чрез жребий граждански асамблеи могат да бъдат по-представителни и по-делиберативни от проучванията, законодателните органи или гражданските инициативи.[8]
От друга страна, ОИСР подчертава, че въздействието на подобни органи зависи от дизайна им: задачата трябва да е ясно формулирана като въпрос, свързан с конкретен обществен проблем, а възложилата процеса институция — публично да се ангажира своевременно да отговори на препоръките или да действа по тях и да отчита изпълнението им.[3] Самите органи по правило изготвят препоръки или становища, а не обвързващи решения.[3]
Вижте също
- Гражданска асамблея
- Делиберативна демокрация
- Демократично градоустройство
- Граждански асамблеи и обществен контрол върху изкуствения интелект
- Атинската демокрация
- Епистемична демокрация и колективният интелект
- Демократизация на изкуствения интелект
- Европейският граждански панел за демократична устойчивост (2026)
- Полските граждански панели: жребий вместо избори за влияние върху политиката
- Пряка демокрация
Доказателства към твърденията
-
Aristotle, Politics, Book 4 (Perseus Digital Library, trans. H. Rackham)
Politics, Book 4, 1294b
Аристотел свързва подбора чрез жребий с демократичното управление, а избора чрез гласуване — с олигархията.
Отвори източника -
OECD — Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave (2020)
Catching the Deliberative Wave (2020) — обхват на доклада
„Делиберативната вълна“ от 80-те години насам и подборът чрез случайна извадка с представителна селекция.
Отвори източника -
OECD — Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave (2020)
Catching the Deliberative Wave (2020) — дизайн и компромиси
Близо 300 практики, компромиси в дизайна и принципи за добра практика (ясна задача, ангажимент на възложителя).
Отвори източника -
OIDP — The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council
The Ostbelgien Model — учредяване, 2019
Парламентът на Остбелгия гласува единодушно през 2019 г. за създаване на Граждански съвет и граждански асамблеи.
Отвори източника -
OIDP — The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council
The Ostbelgien Model — състав на Гражданския съвет
24 членове, избрани чрез жребий по демографски критерии, с 18-месечен мандат.
Отвори източника -
OIDP — The Ostbelgien Model: a long-term Citizens' Council
What is the Citizens' Council — роля и граждански асамблеи
Съветът определя темите; асамблеи от ок. 50 души заседават три уикенда и отправят необвързващи препоръки.
Отвори източника - Bürgerdialog in Ostbelgien — What is the Citizens' Council Отвори източника
-
Wikipedia — Sortition
Arguments; Citizens' assemblies
Аргументи за жребия: по-малко поляризация и влияние на парите; по-представителни асамблеи.
Отвори източника