W WikiBсвободна енциклопедия
Общество · Демокрация

Демокрация

Демокрацията е начин на колективно вземане на решения, при който участниците са в някакъв вид равенство на съществен етап от процеса[1]. Думата идва от гръцкото „демократия“, съставено от „демос“ (народ) и „кратос“ (власт) в средата на V в. пр.н.е., за да обозначи политическото устройство на някои гръцки градове-държави, преди всичко Атина[2]. Решенията може да се вземат пряко от членовете на обществото чрез референдуми или от представители, които те избират[3]. Правото на всеки да участва в управлението на страната си, пряко или чрез свободно избрани представители, е записано във Всеобщата декларация за правата на човека[4].

#демокрация#политическа теория#избори#права на човека#Атина#индекси на демокрацията
Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Определение

Станфордската енциклопедия по философия определя демокрацията като колективно вземане на решения: решенията се вземат за група и са задължителни за всички нейни членове[5]. Определението обхваща различни групи — демокрация може да има в семейства, доброволни организации, фирми, държави и международни организации[6]. Равенството, което то изисква, може да бъде само формалното „един човек, един глас“ на избори с конкуренция между кандидатите, или по-дълбоко — равенство и в обсъждането и в изграждането на коалиции преди гласуването[7].

Политологът Робърт Дал описва съвременната представителна демокрация, която нарича „полиархия“, чрез набор от институции[8]: решенията за политиката са поверени по конституция на избрани длъжностни лица, които се избират и мирно сменят на сравнително чести, честни и свободни избори[9]; гражданите имат реално право на свобода на изразяване, включително на критика към властта, и достъп до алтернативни източници на информация, които не са монополизирани от правителството или от друга отделна група[10].

Атинската демокрация

През 507 г. пр.н.е., под ръководството на Клистен, гражданите на Атина започват да изграждат система на народно управление, която продължава близо два века[11]. Сърцето на управлението е Народното събрание (еклесия), което заседава почти всяка седмица — 40 пъти годишно — на хълма Пникс; решенията се вземат с гласуване чрез вдигане на ръка и мнозинството от присъстващите надделява[12].

В речта си над загиналите атиняни, предадена от Тукидид, Перикъл казва, че управлението им облагодетелства мнозинството, а не малцината, и затова се нарича демокрация[13].

Атинският „демос“ обаче е малка част от населението. Според една оценка в средата на IV в. пр.н.е. е имало около 100 000 граждани, 10 000 чужденци с местожителство (метеки) и до 150 000 роби, а мъжете граждани над 18 години са били около 30 000 — тоест демосът е от 10 до 15% от цялото население[14]. „Британика“ отбелязва, че исторически „народът“ е включвал само малцинство от населението — например свободните възрастни мъже в Атина или заможните възрастни мъже във Великобритания през XIX в., — а от средата на XX в. под него се разбират всички или почти всички пълнолетни граждани[15].

От пряка към представителна демокрация

Хиляди години демокрацията се практикува в племена и градове-държави, достатъчно малки за събрание на всички — „пряка демокрация“[16]. От XVIII в., когато типичното политическо обединение става националната държава, пряката демокрация отстъпва място на представителната — промяна толкова дълбока, че за гражданин на древна Атина управлението на огромни държави като Франция или САЩ би могло изобщо да не изглежда демократично[17].

Дълго време повечето демократични общности ограничават правото на участие до малцинство от възрастните; през XX в. това право е разширено до почти всички възрастни[18]. В речта си при Гетисбърг през 1863 г. Ейбрахам Линкълн определя целта на борбата като това „управлението на народа, от народа, за народа“ да не изчезне от земята[19].

Демокрацията като право

Всеобщата декларация за правата на човека е провъзгласена от Общото събрание на ООН в Париж на 10 декември 1948 г. като общ стандарт за всички народи[20]. Член 21 гласи, че волята на народа е основа на властта на правителството и се изразява чрез периодични и истински избори с всеобщо и равно избирателно право, с тайно гласуване или равностойна свободна процедура[21].

Международният пакт за граждански и политически права, приет от Общото събрание на ООН на 16 декември 1966 г. и влязъл в сила на 23 март 1976 г.[22], прави това задължение за държавите, които са го ратифицирали. Член 25 дава на всеки гражданин право да участва в ръководенето на обществените дела, пряко или чрез свободно избрани представители, и да гласува и да бъде избиран на истински периодични избори с всеобщо и равно избирателно право и тайно гласуване[23].

Защо демокрация: основните обосновки

Философите обосновават демокрацията по два основни начина: инструментално — чрез резултатите от нея в сравнение с други методи на политическо решение, или вътрешно — чрез ценности, присъщи на самия метод[24].

Инструменталните аргументи приписват на демокрацията две ползи: по-добри закони и политики и подобряване на характера на участниците[25]. Джон Стюарт Мил например твърди, че понеже демокрацията дава на всеки дял от политическата власт, тя принуждава управляващите да вземат предвид правата и интересите на по-широк кръг хора, отколкото при аристокрация или монархия[26].

Според вътрешните обосновки някои начини на вземане на решения са морално ценни независимо от последиците си[27]. Един от тях се позовава на свободата: всеки трябва да е господар на живота си, а това е възможно само когато всеки има равен глас в колективните решения, които оформят средата, в която живее[28].

Скептичната „елитна теория“ на Йозеф Шумпетер вижда изборите преди всичко като сравнително мирен начин да се запазят или сменят управляващите; гражданите все пак имат роля да предотвратяват сериозни бедствия, като махат политиците, когато почти всеки вижда, че те действат зле[29].

Измерване и състояние в света

Няколко изследователски организации оценяват ежегодно демокрацията по държави. Според доклада „Свобода в света 2026“ на Freedom House свободата в света намалява за 20-а поредна година през 2025 г.: в 54 държави политическите права и гражданските свободи се влошават, а подобрения има само в 35[30]. Сред държавите със статут „свободна“ най-голям спад през годината имат САЩ, България и Италия[31]. За двайсетте години най-тежко засегнати са свободата на медиите, свободата на личното изразяване и справедливият съдебен процес[32].

Индексът на демокрацията на Economist Intelligence Unit за 2024 г. отчита средна оценка 5,17 — най-ниската от началото на индекса през 2006 г.; само 45% от населението на света живее в демокрация, 39% — при авторитарно управление, и 15% — в „хибридни режими“[33].

Докладът за демокрацията 2026 на института V-Dem в Гьотеборгския университет установява, че почти една четвърт от държавите преминават през демократично отстъпление (автократизация) през 2025 г. и че шест от десетте нови такива държави са в Европа и Северна Америка, сред тях Италия, Обединеното кралство и САЩ[34]. Според доклада свободата на изразяване е най-честата мишена на автократизиращите се лидери през последните 25 години[35]. На другия полюс 18 държави (10%) се демократизират, сред тях Бразилия и Полша[36].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    1. Democracy Defined
    Отвори източника
  2. Democracy
    Encyclopaedia Britannica (Robert A. Dahl)
    Отвори източника
  3. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    1. Democracy Defined
    Отвори източника
  4. Universal Declaration of Human Rights
    United Nations · 1948-12-10
    Отвори източника
  5. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    1. Democracy Defined
    Отвори източника
  6. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    1. Democracy Defined
    Отвори източника
  7. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    1. Democracy Defined
    Отвори източника
  8. Polyarchy
    Wikipedia
    Отвори източника
  9. Polyarchy
    Wikipedia
    Отвори източника
  10. Polyarchy
    Wikipedia
    Отвори източника
  11. Democracy: Classical Greece
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
  12. Democracy: Classical Greece
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
  13. Thucydides, The Peloponnesian War, 2.37 (transl. Richard Crawley)
    Perseus Digital Library, Tufts University
    2.37
    Отвори източника
  14. Democracy: Classical Greece
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
  15. Democracy
    Encyclopaedia Britannica (Robert A. Dahl)
    Отвори източника
  16. Democracy: Democratic institutions
    Encyclopaedia Britannica · 2025-11-05
    Отвори източника
  17. Democracy: Democratic institutions
    Encyclopaedia Britannica · 2025-11-05
    Отвори източника
  18. Democracy: Democratic institutions
    Encyclopaedia Britannica · 2025-11-05
    Отвори източника
  19. The Gettysburg Address (1863)
    The Avalon Project, Yale Law School · 1863-11-19
    Отвори източника
  20. Universal Declaration of Human Rights
    United Nations · 1948-12-10
    Отвори източника
  21. Universal Declaration of Human Rights
    United Nations · 1948-12-10
    Article 21 (3)
    Отвори източника
  22. International Covenant on Civil and Political Rights
    OHCHR (ООН) · 1966-12-16
    Отвори източника
  23. International Covenant on Civil and Political Rights
    OHCHR (ООН) · 1966-12-16
    Отвори източника
  24. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    2. The Justification of Democracy
    Отвори източника
  25. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    2.1.1
    Отвори източника
  26. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    2.1.1.1
    Отвори източника
  27. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    2.2 Non-instrumentalism
    Отвори източника
  28. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    2.2.1 Liberty
    Отвори източника
  29. Democracy
    Stanford Encyclopedia of Philosophy (Tom Christiano, Sameer Bajaj) · 2024-06-18
    4.2.1 Elite theory of democracy
    Отвори източника
  30. Freedom in the World 2026: The Growing Shadow of Autocracy
    Freedom House · 2026-03-19
    Key Findings
    Отвори източника
  31. Freedom in the World 2026: The Growing Shadow of Autocracy
    Freedom House · 2026-03-19
    Key Findings
    Отвори източника
  32. Freedom in the World 2026: The Growing Shadow of Autocracy
    Freedom House · 2026-03-19
    Key Findings
    Отвори източника
  33. Democracy Index 2024
    Economist Intelligence Unit · 2025-02
    Отвори източника
  34. Press Release: Democratic Backsliding Reaches Western Democracies, with U.S. Decline “Unprecedented”
    V-Dem Institute, University of Gothenburg · 2026-03-17
    Отвори източника
  35. Press Release: Democratic Backsliding Reaches Western Democracies, with U.S. Decline “Unprecedented”
    V-Dem Institute, University of Gothenburg · 2026-03-17
    Отвори източника
  36. Press Release: Democratic Backsliding Reaches Western Democracies, with U.S. Decline “Unprecedented”
    V-Dem Institute, University of Gothenburg · 2026-03-17
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.
Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.