Критики към прехода към пряка демокрация

Произход на критиките

Съвременните възражения срещу прехода към пряка демокрация продължават спор, започнал още при създаването на модерните представителни републики. В десетия брой на „Федералистът“ Джеймс Мадисън посочва като първа разлика между демокрацията и републиката делегирането на управлението на малък брой граждани, избрани от останалите, и твърди, че това „пречиства и разширява“ общественото мнение, като го прекарва през избрано тяло от граждани^[12]. Според него при такова устройство гласът на обществото, изразен от представителите, може да е по-съобразен с общественото благо, отколкото ако е изразен от самия народ, събран за целта^[13]. Самият Мадисън обаче признава, че ефектът може и да се обърне, ако хора с фракционни нагласи, местни предразсъдъци или зловредни намерения спечелят гласовете чрез интриги или корупция^[14].

В шестдесет и третия брой на „Федералистът“ се развива сходен довод в полза на Сената: в определени моменти народът, подтикнат от необуздана страст или незаконна изгода, или подведен от хитрите внушения на заинтересовани хора, може да поиска мерки, за които по-късно сам ще съжалява, затова е нужна институция, която да го пази от собствените му временни грешки и заблуди^[15]. Алексис дьо Токвил смята свободата на сдружаване за необходима гаранция срещу тиранията на мнозинството и пише, че „всемогъществото на мнозинството“ създава толкова сериозни опасности за американските републики, че дори рискованото средство за обуздаването му му изглежда по-полезно, отколкото вредно^[16]. Джон Стюарт Мил отбелязва в „За свободата“, че „тиранията на мнозинството“ вече обикновено се причислява към злините, срещу които обществото трябва да се пази, и предупреждава, че тя действа не само чрез актовете на властите, но и когато самото общество се превърне в тиранин спрямо отделните личности^[17].

Според енциклопедия „Британика“ представителната демокрация често се смята за по-добра, защото общите избори дават на гражданите цялостен избор между алтернативни правителства и последователни програми, правителствата и парламентите имат по-голям капацитет за информирани решения, включително експертна преценка, а представителите могат да бъдат държани отговорни за решенията си^[18]. Затова повечето съвременни критики не отричат отделните инструменти на прекия вот, а идеята те да заместят представителните институции; самата „Британика“ разглежда тези инструменти не като пълна алтернатива, а като допълнение или противотежест в системи с преобладаващо представителен характер^[19]. Общото понятие е разгледано в Пряка демокрация, а противоположният модел — в Представителна демокрация.

Проблемът с мащаба

Пряката демокрация под формата на общо събрание на всички граждани не е реална опция в модерните общества извън Швейцария — поради самия размер на населението^[9]. Затова в по-голямата част от света пряката демокрация реалистично може да бъде допълнение, а не пълна замяна на представителните институции.^[1]

Политологът Робърт Дал пише, че самите размери, мащаб и сложност на модерно общество като Съединените щати превръщат атинската демокрация по-скоро в любопитен исторически факт, отколкото във вдъхновение^[20]. Освен броя на гражданите критиците посочват и сложността на съвременното управление, при което правителствата и парламентите разполагат с по-голям капацитет за информирани решения и експертна преценка^[21].

Защитниците отговарят, че Швейцария, която е на първо място в света по брой народни гласувания, показва, че полупряката демокрация може да действа и в съвременна държава, когато прекият вот допълва, а не замества парламента^[22]. Дали цифровите технологии и изкуственият интелект могат да преодолеят ограничението на мащаба, се разглежда в Изкуственият интелект в пряката демокрация.

Качество на решенията и риск от манипулация

Централен въпрос е дали гражданите разполагат с достатъчно информация, за да вземат информирано решение по сложни въпроси^[10]. Посочва се опасност от манипулация от страна на ресурсни партии, силни интересни групи, корпорации и участници в социалните мрежи.^[2]

Контекстът обаче има значение: забраната на телевизионна реклама за референдуми в Швейцария се сочи като пример за по-малък риск от манипулация в сравнение с американските щати^[11]. По-слабо информираните части от електората са склонни да следват партийни ориентири, докато по-информираните и образовани избиратели правят по-независим избор.^[3]

Компетентност и информираност на гласуващите

Рационално невежество. Едно от най-старите икономически възражения е, че гражданите имат малко основания да полагат усилия да се информират. „Рационално невежество“ означава отказ от придобиване на знания, когато очакваната цена на информирането надвишава очакваната полза от него, а терминът е въведен от Антъни Даунс в „Икономическа теория на демокрацията“^[23]. Станфордската енциклопедия по философия привежда широко приета оценка, според която шансът един глас да реши президентските избори в САЩ е едно към 100 милиона, и довода на Даунс, че почти никой от гласуващите няма достатъчно основание да се информира как най-добре да гласува^[24].

„Демокрация за реалисти“. Кристофър Ейкън и Лари Бартълс наричат „народна теория на демокрацията“ представата, че избирателите имат политически предпочитания и избират кандидати според тях, а при референдум сами определят политиката според тях; според Ейкън „това наистина не работи“, защото хората нямат време и интерес да следят въпросите, допускат сериозни грешки и вредят на себе си^[25]. Двамата автори твърдят още, че избирателите нагаждат политическите си възгледи и дори представите си за основни факти към своите партийни и групови лоялности^[26]. Като пример те сочат нападенията на акули по бреговете на Ню Джърси, при които за 12 дни през 1916 г. загиват четирима души: според Ейкън жителите на крайбрежните градове след това гласуват срещу президента Удроу Уилсън, макар той да не може да контролира подобни събития^[27]. Изводът е оспорен: Антъни Фаулър и Андрю Хол събират данни за всички смъртоносни нападения на акули в историята на САЩ и за резултатите по окръзи от всички президентски избори между 1872 и 2012 г. и не откриват систематични доказателства, че нападенията влияят на изборите^[28].

Пристрастия и епистокрация. Икономистът Брайън Каплан в „Митът за рационалния избирател“ твърди, че гласоподавателите са не просто невежи, а ирационални, и въпреки липсата на знания уверено възприемат дълъг списък от заблуди^[29]. Той обособява четири систематични пристрастия: антипазарно (хората не разбират „невидимата ръка“ на пазара), античуждестранно (подценяват ползите от взаимодействието с чужденци), пристрастие към заетостта (свързват благосъстоянието със заетостта, а не с производството) и песимистично (склонни са да смятат, че икономиката е зле и се влошава)^[30]. Изводът му е, че трябва да се разчита по-малко на демокрацията и повече на пазара^[31]. Философът Джейсън Бренън в книгата „Против демокрацията“ (2016) разделя гражданите на „хобити“ (безразлични и негласуващи), „хулигани“ (ирационални и пристрастни) и „вулканци“ (проницателни и безпристрастни) и твърди, че повечето попадат в първите две категории^[32]. Според него участието в политиката и демократичното обсъждане по-скоро правят хората по-ирационални, пристрастни и злобни, затова той предлага да се експериментира с епистокрация — управление на знаещите^[33]. Рецензенти му възразяват, че не обсъжда учените, които се съмняват в надеждността на анкетите, с които той доказва широко разпространеното невежество, и подценява опасността от злоупотреби в една епистократична система^[34].

Какво знаят гражданите. Според проучването на Центъра за публична политика „Анънбърг“ от 2023 г. само 66 на сто от възрастните американци могат да назоват и трите власти — изпълнителна, законодателна и съдебна, а 17 на сто не могат да назоват нито една^[35]. Преди референдума за Брекзит проучване на Ipsos MORI и UK in a Changing Europe установява, че британците смятат средно, че гражданите на други страни от ЕС са 15 на сто от населението, докато в действителност те са 5 на сто, а онези, които възнамеряват да гласуват за излизане, предполагат дори 20 на сто^[36]. Две години след вота проучване на Кингс Колидж Лондон показва, че средната оценка за дела на гражданите на ЕС във Великобритания е 16 на сто при реални 6 на сто, а само 29 на сто знаят, че имигрантите от европейски страни плащат с 4,7 млрд. паунда повече данъци, отколкото получават като социални помощи и услуги^[37].

Отговорите: ориентири, колективен разум и обсъждане. Защитниците отговарят, че избирателите не се нуждаят от енциклопедични знания. При пет сложни калифорнийски инициативи за застрахователна реформа Артър Лупия установява, че достъпът до широко разпространени информационни „преки пътища“ позволява на зле информираните избиратели да гласуват като относително добре информираните^[38]. Станфордската енциклопедия по философия добавя, че използването на такива когнитивни преки пътища е обичайно и съществено в икономическия и политическия живот и че гражданите пестят време, като разчитат на пресата, синдикатите и другите сдружения, политическите партии и лидерите на мнение^[39]. Елен Ландмор в „Демократичният разум“ твърди, че процедурите на демократично вземане на решения образуват когнитивна система, при която решенията на мнозинството по-вероятно са правилни от решенията на малцина, и че демокрацията е ценна не само защото е легитимна и справедлива, но и защото е „умна“^[40].

Методът на „делиберативното допитване“, разработен в Станфордския университет, изхожда изрично от проблема с рационалното невежество: представителна извадка граждани се анкетира, обсъжда въпросите през един уикенд с балансирани материали и се анкетира отново, а промените в мненията показват какви изводи би направила обществеността, ако има възможност да се информира и ангажира^[41]. Според организаторите при всеки досегашен експеримент се наблюдават драматични, статистически значими промени във възгледите^[42]. Сред проведените допитвания е и обсъждане на политиките към ромите в София (2007)^[43]. Затова привържениците на по-пряката демокрация често предлагат информираното обсъждане, а не ограничаването на правото на глас като отговор на проблема с информацията (вж. Делиберативна демокрация).

Популизъм и плебисцитарни злоупотреби

Друго голямо възражение е, че прекият вот лесно се превръща в инструмент на властта, а не на гражданите. „Британика“ отбелязва, че свиканите от властите гласувания обикновено търсят легитимация за политиката на правителството, а властите призовават да се гласува „за“ и разполагат с много средства да влияят на процеса и резултата; затова за тях често се използва терминът „плебисцит“, особено когато ги провеждат автократични или диктаторски режими, които изобщо не могат да бъдат наречени демократични^[44]. Плебисцит през 1804 г. прави Наполеон император^[45]. Племенникът му Луи Наполеон Бонапарт пита французите на 20 и 21 декември 1851 г. дали одобряват продължаването на неговата власт и делегирането на правомощия за изработване на нова конституция и получава 92 на сто „за“ при явка 81,7 на сто^[46].

В Чили военният режим на Аугусто Пиночет провежда на 11 септември 1980 г. конституционен референдум, който някои наблюдатели определят като „крайно нередовен“, и обявява, че 67 на сто от гласувалите одобряват новата конституция (вж. Конституционен референдум в Чили (1980))^[47]. За гласуването не е изготвен избирателен списък, тъй като предишният е обезсилен с указ на военната хунта, а опозицията начело с бившия сенатор Патрисио Айлуин оспорва резултата, като посочва, че единствената мярка срещу измамите е мастилен знак върху палеца^[48]. Плебисцитът обаче може да се обърне срещу свикалия го: на 5 октомври 1988 г. чилийците решават дали Пиночет да остане президент още осем години, отговорът „не“ печели 56 на сто, а през 1989 г. се провеждат демократични избори, които водят до съставянето на ново правителство през 1990 г. (вж. кампанията на „Не“)^[49].

В Унгария правителството поставя на референдум през 2016 г. въпроса дали ЕС може да налага задължително презаселване на граждани на други държави в Унгария без одобрението на парламента; 98,36 на сто от действителните гласове са „не“, но при явка 44,04 на сто резултатът е невалиден, тъй като участието е под 50 на сто (вж. Референдум в Унгария за квотите за мигранти на ЕС (2016))^[50]. Правителството изразходва от декември 2015 г. поне 11,3 млрд. форинта (34 млн. евро) за „информационна кампания“ за миграционната политика, докато „Фидес“ харчи за цялата си кампания на парламентарните избори през 2014 г. едва 2,8 млрд. форинта^[51].

В Турция конституционните промени, подкрепени от президента Реджеп Тайип Ердоган и управляващата му партия, са одобрени през април 2017 г. с 51,4 на сто, а ОССЕ заключава, че референдумът е проведен при неравни условия, двете страни не са имали равни възможности, избирателите не са получили безпристрастна информация за ключови аспекти на реформата, а работата на избирателните органи не е била прозрачна^[52]. В деня на гласуването Висшият избирателен съвет отменя изискването всяка бюлетина да има официален печат и приема бюлетините без печат за действителни, освен ако не се докаже, че са фалшиви; критиците смятат решението за незаконно и твърдят, че такива бюлетини може да са били до 1,5 милиона (вж. Конституционен референдум в Турция (2017))^[53].

В Русия поправките в конституцията от 2020 г., които позволяват на Владимир Путин да се кандидатира за още два шестгодишни мандата, са подложени на „общоруско гласуване“ — форма, която не се провежда по федералния конституционен закон за референдума; според официалните резултати 79 на сто от действителните гласове са в подкрепа на промените^[54]. Независимата организация за наблюдение на изборите „Голос“ определя процеса като „нагласен от самото начало“ и изкривен от шумна едностранна пропагандна кампания, а физикът Сергей Шпилкин оценява, че до 22 милиона гласа може да са фалшиви^[55].

Отговорите. Защитниците отговарят, че тези случаи показват злоупотреба с формата на прекия вот при липса на свободна конкуренция, а не довод срещу гражданските инициативи в демократична среда. „Британика“ разграничава свиканите от правителството гласувания, които се влияят повече от политическите проекти и ресурсите на централната власт, от гражданските процедури, които са по-отворени за малцинства, участие и иновации и предлагат по-голям потенциал за балансиране на институционалните слабости на представителната демокрация, макар по-рядко да успяват на гласуването^[56]. Международният стандарт е формулиран в Кодекса за добри практики при референдуми на Венецианската комисия, преработен през 2022 г.: привържениците и противниците на предложението трябва да имат равни възможности, което предполага неутралност на администрацията по отношение на кампанията, отразяването в медиите — особено в обществените — и публичното финансиране^[57]. Кодексът забранява използването на публични средства от властите за агитация и изисква властите на всички равнища да не водят прекомерна едностранна кампания^[58]. Въпросът трябва да е ясен и разбираем, да не е подвеждащ и да не внушава отговор, а безпристрастен орган трябва предварително да провери яснотата му^[59]. Връзката между популистките движения и исканията за пряка демокрация е разгледана в Популизъм.

Парите и групите по интереси

Критиците твърдят, че там, където събирането на подписи и кампаниите са скъпи, прекият вот облагодетелства организираните интереси с много пари. Журналистът Дейвид Бродър в книгата „Дерайлиралата демокрация“ (2000) описва как гражданската инициатива, родена в епохата на популистите като средство да се отнеме властта от големите пари, отдавна се е превърнала в „поредната политическа индустрия“^[60]. Според рецензията на книгата в The Christian Science Monitor хората, които събират подписи на улицата, обикновено са професионалисти, платени за всяко име, а формулировката в бюлетината почти сигурно е резултат от целенасочено лобиране^[61]. Бродър смята още, че тъй като избирателите не разбират напълно за какво гласуват, те създават дефектни закони, срещу които повечето разумни политици биха гласували^[62].

Разходите са измерими: по данни на Ballotpedia през 2024 г. средната цена на един необходим подпис в САЩ достига рекордните 14,87 долара, а общо 172,15 млн. долара са изразходвани за подписки за 53 инициативи в 18 щата^[63]. През 2022 г. кампанията за легализиране на спортните залози в Калифорния става най-скъпата битка около гражданска инициатива в историята на щата, като противопоставя богати индиански племена на компании за онлайн хазарт; само комитетът на племената събира около 108 млн. долара^[64]. Рекордните разходи на платформите за превоз и доставки в Калифорния са описани в Пряка демокрация.

Отговорите. Изследванията обаче показват, че парите действат несиметрично. Елизабет Гербер установява, че богати интереси като застрахователната индустрия, адвокатските асоциации и тютюневите компании са научили от поражения на урните, че ако гражданите не харесват предлаган закон, дори скъпа кампания няма да ги накара да променят мнението си^[65]. Според нея икономическите групи постигат значителен успех главно когато използват прякото законодателство, за да блокират чужди инициативи и да оказват натиск върху политиците^[66]. Институтът за публична политика на Калифорния, който публикува през 1998 г. доклада на Гербер за влиянието на групите по интереси, обобщава, че икономическите групи нямат необузданото влияние, приписвано им от критиците, а огромните суми, които те влагат, може дори да се окажат контрапродуктивни^[67]. Американските изследования все пак установяват, че разходите за кампания са ефективни и за привържениците, и за противниците на мерките^[68]. Кодексът на Венецианската комисия изисква финансирането на кампаниите да бъде прозрачно и допуска принципът на равните възможности да доведе до ограничаване на разходите, особено за реклама, и на даренията^[69].

Малцинствени права

Пряката демокрация носи риск за уязвими групи: гласуването на мнозинството може да застраши правата или интересите на малцинствата.^[4]

Политологът Даниъл Луис твърди в изследването си, че инструменти като гражданските инициативи и референдумите излагат уязвими групи на неблагоприятни политики, подкрепени само от тясно мнозинство от гласувалите — извод, който той подкрепя с примери от гласувания в американските щати по въпроси като еднополовите бракове, позитивната дискриминация и законите срещу престъпленията от омраза.^[5]

Конституционни защити и изисквания за квалифицирано мнозинство могат да смекчат тези рискове, но напрежението между мажоритарното управление и защитата на малцинствата остава нерешен въпрос.^[4]

Едно от най-цитираните емпирични изследвания е на Барбара Гембъл (1997), която показва, че в САЩ инициативите, ограничаващи гражданските права, се приемат по-често от останалите видове инициативи; изследвания на калифорнийските предложения 187 и 209 стигат до сходни изводи и сочат, че расовата враждебност и страхът играят роля в гласуването на белите избиратели^[80]. Предложение 187, прието от калифорнийските избиратели на 8 ноември 1994 г. с 58,93 на сто, лишава незаконните имигранти от неспешна здравна помощ, обществено образование и други обществени услуги, но е оспорено в съда още на следващия ден^[81]. През ноември 1997 г. федерален съд го обявява за противоконституционно, тъй като нарушава изключителната компетентност на федералното правителство по въпросите на имиграцията^[82]. През юли 1999 г. губернаторът Грей Дейвис спира обжалването от страна на щата, с което на практика слага край на закона^[83].

В Швейцария Федералният съвет се противопоставя през 2008 г. на инициативата за забрана на строежа на минарета, тъй като според него тя нарушава гарантирани международни права на човека и противоречи на основните ценности на федералната конституция, а Федералното събрание препоръчва отхвърлянето ѝ със 132 срещу 51 гласа; въпреки това на 29 ноември 2009 г. забраната е приета от 57,5 на сто от гласувалите (вж. Референдум в Швейцария за забрана на минарета (2009))^[84]. Мъжете в Швейцария отхвърлят избирателното право на жените на федерален референдум на 1 февруари 1959 г. с 67 на сто и го приемат едва през февруари 1971 г.^[85] В полукантона Апенцел Инерроден изключителното мъжко избирателно право се запазва, докато Федералният съд на 27 ноември 1990 г. не го обявява за противоконституционно, като се позовава на гарантираното от федералната конституция равенство между мъжете и жените^[86].

Изследването на Золтан Хайнал, Елизабет Гербер и Хю Луч върху калифорнийските гласувания обаче заключава, че част от критиките към пряката демокрация са преувеличени: дори по въпросите, които латиноамериканските, афроамериканските и азиатско-американските избиратели смятат за най-важни, те по-често печелят, отколкото губят, а когато имат ясни предпочитания и гласуват сплотено, печелят още по-редовно^[87]. Същевременно при малкия брой инициативи, насочени изрично срещу расови и етнически малцинства, резултатите са ясно изкривени и латиноамериканците губят редовно^[88]. Защитниците посочват и случаи, в които прекият вот разширява правата: на 22 май 2015 г. Ирландия одобрява еднополовите бракове с 62 на сто при явка 61 на сто и става първата държава, узаконила ги чрез народно гласуване^[89]. През септември 2021 г. 64,1 на сто от гласувалите в Швейцария подкрепят „брака за всички“, като мярката печели мнозинство във всички 26 кантона^[90]. Данните подсказват, че рискът е най-голям при мерките, насочени изрично срещу определена група, и че съдебният контрол и конституционните гаранции остават основната защита на малцинствата.

Качеството на законодателството и последователността

Друго възражение засяга самата форма на решението. Референдумът свежда сложни въпроси до избор между „да“ и „не“: дори Кодексът на Венецианската комисия изисква избирателите да могат да отговорят на поставения въпрос само с „да“, „не“ или празна бюлетина, а части без вътрешна връзка помежду си да не се подлагат на гласуване в един въпрос, за да не бъде принуден избирателят да приеме или отхвърли изцяло несвързани разпоредби^[70]. За разлика от депутатите гласуващите не могат да предлагат поправки или да договарят компромис, а прилагането на резултата остава за парламента и правителството.

Брекзит. При явка 72,2 на сто 51,9 на сто от гласувалите във Великобритания подкрепят излизането от ЕС^[71]. Формата на излизането обаче не е предмет на гласуването и при изпълнението на резултата парламентът изпада в продължителна безизходица: на 15 януари 2019 г. споразумението за излизане на правителството на Тереза Мей е отхвърлено с 432 срещу 202 гласа, а разликата от 230 гласа е най-тежкото поражение на правителство в съвременната парламентарна история^[72]. Независимата комисия за референдумите към Университетския колеж в Лондон заключава през юли 2018 г., че референдумите са най-подходящи за големи конституционни въпроси, например свързаните със суверенитета, и действат най-добре, когато се провеждат в края на демократичния процес, за да се избере между вече разработени алтернативи; докато няма ефективен начин да се гарантира демократичното им качество, те трябва да се използват предпазливо^[73]. Дори привърженик на референдумите като Джон Мацусака описва Брекзит като неуспешен процес, от който трябва да се извлекат уроци за това кои въпроси са подходящи за референдум и как той да бъде устроен^[74]. Подробно — в Референдум за Брекзит (2016).

Калифорния и предложение 13. Списание Time проследява хроничните бюджетни проблеми на Калифорния до данъчния бунт от 1978 г. и победата на предложение 13^[75]. Предложението, прието с 65 на сто, ограничава годишния данък върху недвижимите имоти до 1 на сто от данъчната оценка, а самата оценка може да расте с най-много 2 на сто годишно до смяна на собствеността^[76]. В резултат училищните райони, окръзите и градовете губят местен контрол и трябва да се конкурират с приоритетите на щата за дял от бюджета му^[77]. Предложение 13 въвежда и изискване за мнозинство от две трети за повишаване на данъците на щатско и местно равнище; според Time през 2009 г. това изискване, заедно с конституционното изискване от 1933 г. за две трети при приемането на бюджета, прави повишаването на данъците и приемането на бюджет в Калифорния много по-трудни^[78]. Институтът за публична политика на Калифорния обаче заключава още през 1998 г., че редица обвинения срещу предложение 13 може да се дължат повече на възприятия, отколкото на реалността^[79].

Неравно участие

Наблюдава се и социално отклонение в участието: хората от по-ниските социални слоеве — с по-нисък статус, доходи и образование — по-рядко участват в обсъжданията и гласуванията, макар това отчасти да се уравновесява от по-високото им участие, когато на дневен ред са въпроси, които ги засягат пряко.^[6]

Явка, прагове и бойкот

Кой гласува. Критиците посочват, че на референдумите явката често е ниска и решенията се вземат от активно малцинство. В Швейцария средната активност на федералните гласувания през 2015 г. е около 43 на сто^[91]. При едно от гласуванията за пенсионна реформа, разгледано от швейцарския портал swissinfo.ch, решението за всички живеещи в страната е взето от 30,4 на сто от тях, а близо 70 на сто нямат участие в него^[92]. Изследване на политолога Симон Ланц от Женевския университет обаче показва, че повечето швейцарци гласуват избирателно: от последните 20 гласувания над 90 на сто са участвали поне веднъж, а за период от пет години само около 10 на сто не са гласували нито веднъж^[93].

Хамбург 2010. Неравното участие може да определи изхода. През юли 2010 г. избирателите в Хамбург отхвърлят с 276 304 срещу 218 065 гласа реформата на градското правителство, според която общото начално училище трябва да продължава шест вместо четири години, при участие от около 39 на сто^[94]. Германската телевизия показва, че активността е по-висока в заможните квартали, отколкото в бедните, и се изказва мнението, че отхвърлянето на реформата, целяща децата да учат заедно по-дълго, за да бъдат третирани равно, е успешно именно заради това^[95].

Праговете и стратегията на бойкота. За да избегнат решения на малцинство, някои държави въвеждат прагове за явка или за одобрение. „Британика“ отбелязва, че праговете за явка на свой ред насърчават още повече въздържане и кампании хората да не гласуват дори с „не“, докато праговете за одобрение обезценяват гласа на мнозинството^[96]. Венецианската комисия препоръчва по принцип да няма прагове и илюстрира проблема с пример: ако 48 на сто от избирателите подкрепят дадено предложение, 5 на сто са против, а 47 на сто възнамеряват да се въздържат, на противниците е достатъчно да не отидат до урните, за да наложат волята си, макар да са съвсем малко малцинство^[97]. Комисията предупреждава още, че при слаба опозиция се появява силно изкушение явката да бъде фалшифицирана^[98].

Италия. Резултатът от италианския отменителен референдум е валиден само ако мнозинство от всички имащи право на глас отидат до урните^[99]. От деветдесетте години на миналия век призивите за въздържане се превръщат в обичайна тактика на партиите, които са против даден референдум^[100]. Най-известният случай е от 1991 г., когато бившият министър-председател Бетино Кракси съветва избирателите да „отидат на море“, вместо да гласуват на референдума за избирателния закон^[101]. Призивът се обръща срещу него: при явка 62,5 на сто 95,57 на сто гласуват за отмяната на закона за броя на преференциалните гласове^[102]. В други случаи тактиката успява — през 1997 г. например референдумът за приватизацията със „златна акция“ се проваля при явка 30,15 на сто, макар 74,1 на сто от гласувалите да го подкрепят^[103]. При последните италиански референдуми дори председателят на Сената Иняцио Ла Руса публично насърчава избирателите да не участват, като заявява, че ще прави „пропаганда хората да си останат вкъщи“^[104]. В анализ, публикуван от Европейския университетски институт, се отбелязва, че за разлика от гласа „не“ въздържането прави почти невъзможно да се различат онези, които не гласуват от разочарование, от следващите кампанията за въздържане, и че насърчаването на масово въздържане рискува да превърне демокрацията от процес на участие в зрелищен спорт^[105].

Отговорността на представителите и ролята на партиите

Защитниците на представителството изтъкват, че изборите позволяват гражданите да държат конкретни хора отговорни за решенията им, докато за резултата от референдум никой не отговаря по същия начин; „Британика“ посочва възможността представителите да бъдат държани отговорни като един от главните доводи в полза на представителната демокрация^[106]. Критиците се опасяват и от обратното — че политиците използват референдумите, за да прехвърлят върху избирателите трудни или разделящи решения и да избегнат вината за тях.

През 1975 г. британският министър-председател Харолд Уилсън използва референдума за членството в Европейската икономическа общност, за да закърпи разцеплението между противниците и привържениците на европейската интеграция в собствената си Лейбъристка партия^[107]. По-късно Уилсън описва вота като „спасителна лодка“, в която може да се качи цялото лейбъристко движение^[108]. Единството обаче се оказва краткотрайно: разколът между проевропейското и евроскептичното крило продължава и води през 1981 г. до създаването на Социалдемократическата партия^[109]. Според Питър Уигинс историята от 2016 г. е сходна: Дейвид Камерън се стреми веднъж завинаги да накара евроскептичните бунтовници в партията си да замлъкнат, а след загубата подава оставка; свикването на референдум, заключава авторът, няма особено отношение към конституционните принципи, а е въпрос на управление на партията и политическа стратегия^[110].

Ейкън и Бартълс оспорват и надеждата, че прекият вот ще компенсира слабостите на партиите: според тях демократичната теория трябва да се основава на групите по идентичност и на политическите партии, а не на предпочитанията на отделните избиратели^[111]. Защитниците отговарят, че прекият вот не премахва отговорността на представителите, а добавя контрол над тях: той дава на гражданите допълнителни и по-конкретни инструменти по време на мандата, като инициативи и поискани от граждани референдуми за отхвърляне на нови или отмяна на действащи закони^[112].

Новите, цифрови възражения

Убеждаване и дезинформация. Част от привържениците на прехода очакват цифровите технологии да преодолеят ограниченията на мащаба и информираността, но критиците посочват, че те носят и нови рискове — за формирането на мнението, за сигурността и проверимостта на гласуването и за качеството на участието. Изследване на Оксфордския интернет институт и британския Институт за сигурност на изкуствения интелект, публикувано в Science през декември 2025 г., обхваща близо 77 000 участници от Великобритания и 91 000 разговора с изкуствен интелект и установява, че дори малки, широко достъпни езикови модели могат да бъдат донастроени така, че да убеждават колкото огромните патентовани системи^[113]. Целенасоченото донастройване повишава убедителността с до 51 на сто, но колкото по-убедителен е един модел, толкова по-неточна е по правило информацията, която той дава^[114]. Авторите все пак отбелязват, че извън контролираните условия реалното въздействие може да бъде ограничено от готовността на хората да водят продължителни и съсредоточени разговори по политически теми^[115].

Опасенията от масово изкривяване на изборите чрез дийпфейкове през изборната 2024 г. не се потвърждават в пълна степен: според доклад на International IDEA положението в ЕС остава като цяло стабилно и управляемо по отношение на влиянието на социалните мрежи, рекламните кампании и дийпфейковете върху изхода на изборите, а в САЩ реалното въздействие на дезинформацията, създадена с изкуствен интелект, се оказва по-малко, отколкото мнозина очакват (вж. Изкуственият интелект и дезинформацията в изборите)^[116]. Същият доклад обаче определя анулирането на изборите в Румъния в края на 2024 г. като шок, който показва колко е важно правилата за прозрачност на финансирането на цифровите кампании да се прилагат изцяло, и свързва успеха на ултранационалистическия проруски кандидат Калин Джорджеску в първия тур на президентските избори с рекламна кампания в TikTok с непрозрачни източници на финансиране (вж. Румъния 2024)^[117]. Независимата комисия за референдумите в Обединеното кралство стига до извода, че правилата за провеждане на референдуми са остарели не на последно място заради възхода на интернет и социалните мрежи, и препоръчва да се създаде база данни с търсене за политическите реклами онлайн, която да показва кога е публикувана всяка реклама, към кого е насочена и колко е похарчено за нея^[118].

Електронното гласуване. Опитът с гласуване по интернет показва рискове и за самия вот. През март 2019 г. швейцарската Федерална канцелария и пощата обявяват, че системата за електронно гласуване на Swiss Post, използвана в четири кантона, няма да бъде на разположение за федералните гласувания на 19 май заради „критични грешки“, открити при публичен тест за проникване (вж. Швейцария: спирането на електронното гласуване)^[119]. Потвърденият дефект засяга индивидуалната проверимост — възможността гласоподавателят да провери, че системата е регистрирала гласа му правилно, макар според канцеларията да няма данни, че грешките са довели до манипулиране на гласове при предишни гласувания^[120]. Швейцарският Федерален съвет разрешава на 3 март 2023 г. на кантоните Базел-Щат, Санкт Гален и Тургау да възобновят опитите с електронно гласуване на федералните гласувания, но само за ограничена част от избирателите и до гласуването на 18 май 2025 г. включително^[121]. В Норвегия министерството на местното управление и модернизацията решава на 25 юни 2014 г. да прекрати опитите с гласуване по интернет, проведени на парламентарните избори през 2011 и 2013 г., като се позовава на политическите разногласия около тях, на желанието да се запази високото доверие на избирателите в изборния процес и на липсата на широка политическа воля за въвеждането му (вж. Прекратените опити за електронно гласуване в Норвегия)^[122]. Според министъра Ян Туре Санер оценката на пилотния проект, която показва, че избирателите знаят малко за механизмите за сигурност на системата, доказва колко е важно гласуването да се провежда в избирателни секции, където служителите гарантират свободните и честни избори и тайната на вота^[123]. Общият преглед на темата е в Електронно гласуване.

Партийните платформи. Италианското Движение „Пет звезди“ се представя като авангард на цифровата демокрация и позволява на членовете си да гласуват онлайн чрез платформата Rousseau за всичко — от политиките до лидерите си, но през юли 2017 г. хакерът Луиджи Губело съобщава на екипа ѝ за уязвимост в сигурността, а според списание Logic при пробив кандидатите на партията за парламента теоретично биха могли да бъдат избирани от външни лица — от отделни хакери до чужди правителства (вж. Rousseau: цифровата платформа на Движението на петте звезди)^[124]. Когато на 21 септември 2017 г. партията открива гласуването за свой лидер, сървърите на Rousseau блокират, от 140 000 членове гласуват малко над 37 000, а веднага след края на вота хакер с псевдонима rogue0 започва да твърди в Twitter, че е компрометирал избора^[125]. След пробива през лятото на 2017 г. италианският орган за защита на личните данни налага глоба от 50 000 евро във връзка с платформата за нарушение на чл. 32 от Общия регламент относно защитата на данните поради липса на подходящи технически и организационни мерки, като намира за недостатъчни и мерките за анонимизиране на действията, извършвани чрез системата за електронно гласуване^[126]. Журналистът Дарън Лукейдис заключава в Logic, че цифровите инструменти не правят вота по-демократичен, а помагат на ръководството на партията да постигне предпочитания от него изход, и вижда в това част от парадокса в сърцевината на движенията за цифрова демокрация: същите технологии, които трябва да овластяват членовете, могат да станат средство за контрол в ръцете на партийните елити^[127]. Самият Губело смята, че за да се доверят избирателите на цифровата демокрация, използваните системи трябва да са прозрачни, и пита може ли да се вярва на процес, който не можеш да разбереш и наистина да провериш^[128].

Кликтивизъм и достъп. Критиците на т.нар. кликтивизъм (slacktivism) се съмняват и в стойността на лесното онлайн участие. Евгений Морозов пита в публикация на NPR от 2009 г. дали ползите за публичността от по-голямото разчитане на новите медии си заслужават организационните загуби, които вероятно ще понесат традиционните активистки организации, ако обикновените хора се отвърнат от конвенционалните и доказани форми на активизъм^[129]. В книгата си „Мрежовата заблуда“ (2011) Морозов свързва кликтивизма с експеримента на датския психолог Андерс Колдинг-Йоргенсен, който през 2009 г. създава фиктивна група във Facebook срещу уж предстоящото събаряне на историческия Фонтан на щъркелите в Копенхаген: броят на последователите ѝ бързо достига 27 500, а според Морозов това показва, че когато цената на общуването е ниска, групите лесно се задействат^[130]. Цифровото участие предполага и достъп: по оценка на Международния съюз по далекосъобщения през 2025 г. интернет ползват около 6 милиарда души, но 2,2 милиарда остават без връзка, а делът на потребителите е 94 на сто в страните с високи доходи срещу едва 23 на сто в страните с ниски доходи^[131].

Българският опит

Правна рамка. В България националният референдум е уреден в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление от 2009 г., според който чрез него гражданите решават пряко въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание, но не и въпроси за размера на данъците, таксите и осигурителните вноски, за държавния бюджет и за правилата на вътрешната организация и дейност на парламента (вж. Пряка демокрация в България)^[150]. Референдум по въпроси, уредени в сключени от България международни договори, може да се произвежда преди тяхната ратификация^[151]. Според закона в редакцията от 2012 г. предложението е прието, ако в гласуването участват не по-малко избиратели, отколкото в последните избори за Народно събрание, и ако повече от половината от тях гласуват с „да“^[152]. Когато участието е по-ниско, но надхвърля 20 на сто от имащите право на глас и мнозинството гласува с „да“, предложението се внася за разглеждане в Народното събрание^[153]. Така прагът за задължително решение зависи от активността на предходните парламентарни избори — особеност, която се оказва решаваща при следващите допитвания.

Първите допитвания. На 27 януари 2013 г. се провежда национален референдум с въпрос „Да се развива ли ядрената енергетика в Република България чрез изграждането на нова ядрена електроцентрала?“ (вж. Националният референдум за ядрената енергетика (2013))^[154]. Гласуват 1 405 463 души, или 20,22 на сто от имащите право на глас — по-малко от 4 345 450-те участвали в парламентарните избори на 5 юли 2009 г., а 851 757 отговарят с „да“, поради което ЦИК обявява, че е налице хипотезата на чл. 23, ал. 3 от закона, и изпраща решението на Народното събрание^[155]. В подписка за национален референдум за реформа в избирателната система се включват 571 612 граждани, но според проверката на ГРАО, описана от „Капитал“ през юни 2014 г., 108 286 подписа са невалидни и до необходимите 500 хиляди за задължителното му провеждане не достигат 36 674, поради което решението дали да има допитване остава за парламентарните комисии^[156]. Според коментар в седмичника институциите се опитват да отложат инициативата с бюрократични спънки, а на 17 юни 2014 г. парламентът отхвърля референдума за изборната система^[157]. На 3 юли 2015 г. парламентът намалява броя на действителните подписи, необходими за подписка за свикване на референдум, от 500 000 на 400 000, като не приема предложението на лявоцентристката партия АБВ прагът да бъде 300 000^[158].

Електронното гласуване. На 25 октомври 2015 г. се провежда референдум с въпрос „Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?“; според ЦИК гласуват 2 709 210 души, или 39,34 на сто от имащите право на глас — по-малко от 3 500 585-те участвали в последните парламентарни избори, а 1 883 411, или 69,52 на сто от участвалите, отговарят с „да“ (вж. Националният референдум за електронното гласуване (2015))^[159]. Тъй като референдумът, проведен заедно с местните избори, събира над 20 на сто от гласовете, но участвалите не надхвърлят прага на активност от последните парламентарни избори, според закона окончателното решение остава за парламента, а на 19 януари 2016 г. правната му комисия предлага на депутатите да подкрепят възможността за електронно гласуване при избори и референдуми^[160].

Допитването, предложено от Слави Трифонов. Още преди гласуването коментар на Мирела Веселинова в „Капитал“ от 21 септември 2016 г. определя допитването като „играчка-плачка на популизма“, предвижда, че и третият референдум от периода на прехода няма да успее, и твърди, че въпросите, предложени от „един шоумен и екипа му“, внушават опасно лесни решения, а всъщност изискват експертиза и дебат^[161]. На референдума през ноември 2016 г., иницииран от Слави Трифонов, на въпроса дали народните представители да се избират по мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура „да“ отговарят 2 509 340 гласоподаватели (71,94 на сто), но според ЦИК до броя на участвалите в последните парламентарни избори — 3 500 585 души, колкото е нужно, за да бъде решението задължително, — не достигат около 13 000 гласа (вж. Мажоритарна избирателна система)^[162]. На въпроса за задължително гласуване на изборите и референдумите „да“ отговарят 61,89 на сто от участвалите, а на въпроса годишната държавна субсидия за партиите и коалициите да бъде един лев за един получен действителен глас — 72,16 на сто^[163]. Тъй като са гласували над 20 на сто от имащите право на глас, резултатите във всички случаи трябва да бъдат разгледани от Народното събрание^[164]. Трифонов обвинява ЦИК в „чудовищна манипулация“: според него са гласували 3 501 220 души, референдумът е задължителен, а комисията нарушава закона, като изважда 13 792 бюлетини, пуснати в урните без плик^[165]. Говорителят на ЦИК Цветозар Томов отговаря, че според Изборния кодекс при отчитането на резултата се броят само пликовете и бюлетината без плик не се брои за глас — нито действителен, нито недействителен^[166].

Предложението за референдум за еврото. През май 2025 г. председателят на Народното събрание Наталия Киселова отхвърля като противоконституционно предложението на президента Румен Радев за референдум дали гражданите са съгласни България да въведе единната европейска валута през 2026 г.; според Радев решението за бъдещата валута трябва да отчете волята на народа и убедителен национален консенсус (вж. Еврото в България)^[167]. Министър-председателят Росен Желязков също определя предложението като противоконституционно и изтъква, че според българския закон референдум по въпроси от международни договори може да се провежда само преди ратификацията им, а България вече е ратифицирала акта, с който се задължава да членува в Икономическия и паричен съюз^[168]. Радев отговаря, че парламентарното мнозинство води България към еврозоната, но далеч от европейската демокрация и върховенството на правото^[169]. Случаят показва, че правните ограничения на предмета на референдумите, включително правилото за международните договори, могат сами да станат предмет на политически спор.

Отговорите: устройството на процедурите

„Британика“ подчертава, че устройството и правилата на процедурите имат значение: в Швейцария например рискът от манипулация е вероятно по-малък, отколкото в американските щати^[170]. Затова голяма част от отговорите на защитниците на прекия вот са не отричане на критиките, а предложения как да се провеждат допитванията, така че да смекчат описаните рискове.

Гражданска преценка на инициативите. В Орегон организацията Healthy Democracy провежда т.нар. граждански преглед на инициативите (Citizens’ Initiative Review): случайна извадка от граждани изслушва в продължение на няколко дни аргументите за и против дадена мярка, обсъжда я и обобщава изводите си в едностранично становище, което се включва в официалната брошура за избирателите^[132]. Законодателното събрание на щата въвежда пилотен опит с две инициативи през 2010 г. и го прави постоянен през юни 2011 г.^[133] Оценката, изготвена от изследователи за законодателите в Орегон, установява, че двете граждански групи от август 2010 г. анализират внимателно поставените въпроси и запазват честен и уважителен процес на обсъждане, а прочелите становищата им избиратели ги намират за полезни, стават по-осведомени за мерки 73 и 74 и много по-малко склонни да подкрепят която и да е от тях^[134]. Повечето избиратели обаче така и не научават почти нищо за процеса и не четат становищата, макар към последната седмица на кампанията 42 на сто от вероятните гласоподаватели да заявяват, че поне донякъде са чували за него^[135].

Граждански събрания. В Ирландия гражданската асамблея, създадена през 2016 г. с парламентарна резолюция, следва модела на Конвента за конституцията (2012–2014), чиито препоръки водят до референдума за равенство в брака от 2015 г.; тя се състои от председател, назначен от правителството, и 99 граждани, избрани на случаен принцип така, че да са представителни за ирландското общество по възраст, пол, социална класа и регион (вж. Гражданска асамблея)^[136]. В пет сесии между ноември 2016 и април 2017 г. членовете ѝ изслушват 25 експерти и разглеждат 300 от около 12 000 постъпили становища, а накрая 87 на сто от тях се съгласяват, че конституционната разпоредба за абортите не отговаря на целта си и не бива да бъде запазена изцяло^[137]. На референдума през май 2018 г. ирландските избиратели подкрепят категорично премахването на Осмата поправка, която забранява абортите почти при всички обстоятелства, а според британското Electoral Reform Society решението да се свика гласуването се основава именно на препоръките на 99-те граждани (вж. Референдум за аборта в Ирландия (2018))^[138]. Независимата комисия за референдумите в Обединеното кралство иска референдумите да бъдат вградени в представителната демокрация, без да я подкопават, и препоръчва правителствата, парламентите и независимите органи да проучат нови механизми за участие на обществото в политическите решения, като например гражданските събрания^[139]. Изследователският директор на комисията Алън Ренуик добавя, че такива процеси могат да се използват преди бъдещи референдуми, за да се обсъдят въпросите и да се изработят вариантите за гласуване, както се е случило успешно преди ирландския референдум за абортите^[140]. Комисията препоръчва също референдумът да се провежда в края на процеса на вземане на решения — по възможност след като законодателството за предлаганата промяна е минало през парламента или поне след като подробните планове са публикувани и обсъдени, а при повече от два ясно определени варианта да се обмисли допитване с няколко възможни отговора^[141].

Швейцарските предпазители. В Швейцария федерална народна инициатива за промяна на конституцията се подлага на гласуване, ако събере 100 000 действителни подписа за 18 месеца, а съдържанието ѝ е ограничено само от формални изисквания, например да засяга една тема, и от забраната да нарушава ядрото на човешките права, известно като jus cogens^[142]. Така инициативата за забрана на минаретата е допусната до гласуване, макар Федералният съвет да заявява, че тя е внесена според приложимите правила, но нарушава гарантирани международни права на човека^[143]. Властите не могат да попречат на гласуването за инициатива, събрала достатъчно подписи, но могат да ѝ противопоставят контрапредложение, а за промяна на конституцията е нужно двойно мнозинство — на гласувалите и на кантоните^[144]. Между 1893 и 2014 г. от 192 федерални инициативи, подложени на гласуване, успяват едва 22, а други 73 са оттеглени, най-често в полза на контрапредложение (вж. Народна инициатива)^[146]. Швейцарският опит поражда и възражения: от 2000-те години инициативите все по-често се използват от политическите партии, за да заобиколят парламентарния процес, и според някои критици подкопават системата, основана на компромиса, защото инициативата може да бъде само приета или отхвърлена изцяло, докато други я смятат за демокрация в най-чистата ѝ форма^[145]. За качеството на информацията Кодексът на Венецианската комисия изисква безпристрастен орган да предоставя балансирана информация, а текстът и обяснителният доклад или балансираните агитационни материали да се изпращат пряко на гражданите достатъчно рано — поне две седмици преди гласуването^[147].

Теоретичните отговори. Елен Ландмор в „Отворената демокрация“ (2020) предпочита идеала „да представляваш и да бъдеш представляван поред“ пред подходите на пряката демокрация и предлага политическите институции да се изградят около „отворена мини-публика“ — голямо, подобно на съдебните заседатели тяло от случайно избрани граждани, което определя законите и политиките във връзка с по-широката общественост^[148]. Джон Мацусака в „Нека народът управлява“ (2020) поддържа, че има много доказателства, че при внимателно проектиране и обмислено прилагане референдумите могат да помогнат да се преодолее нарастващата пропаст между управляващите и народа, и разглежда дългогодишните въпроси дали на избирателите може да се има доверие, че ще избират разумни политики, и дали правата на малцинствата могат да оцелеят^[149].

Мястото на критиките в дискусията за прехода

Тези критики не отричат стойността на инструменти като референдума или народната инициатива, но подсказват, че преходът към по-пряка демокрация изисква внимателен институционален дизайн — включително уроци, вече прилагани в практики като швейцарската забрана на телевизионна реклама за референдуми в Швейцария.^[2]

Възраженията задават и критериите, по които може да се прецени тезата, че изкуственият интелект ще способства за прехода към повече пряка демокрация: дали новите инструменти повишават информираността, без да увеличават манипулацията, дали намаляват, а не задълбочават неравенството в участието, дали оставят ясна отговорност за решенията и дали могат да бъдат проверявани от независими институции (вж. Изкуственият интелект в пряката демокрация и Демокрация).

Доказателства към твърденията

1. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies — scale

   Общото събрание на гражданите не е реална опция в повечето модерни общества заради мащаба на населението.

   Отвори източника
2. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies — manipulation risk

   Риск от манипулация; швейцарската забрана на телевизионна реклама за референдуми като смекчаващ фактор.

   Отвори източника
3. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies — voter information

   Разлика в поведението на по-слабо и по-добре информираните избиратели.

   Отвори източника
4. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies — minority rights

   Мажоритарното гласуване може да застраши малцинствени права; конституционни защити като смекчаващ механизъм.

   Отвори източника
5. Daniel C. Lewis — Direct Democracy and Minority Rights: A Critical Assessment of the Tyranny of the Majority in the American States
   Direct Democracy and Minority Rights — теза на книгата

   Емпиричен анализ на риска за малцинствата от гражданските инициативи и референдумите в американските щати.

   Отвори източника
6. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies — participation inequality

   Социално отклонение в участието: по-ниско участие на групи с по-ниски доходи и образование.

   Отвори източника
7. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies
   Отвори източника
8. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies
   Отвори източника
9. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
   Issues and controversies
   Отвори източника
10. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
11. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
12. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
    The Avalon Project, Yale Law School · 1787
    Отвори източника
13. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
    The Avalon Project, Yale Law School · 1787
    Отвори източника
14. The Federalist Papers No. 10 (James Madison)
    The Avalon Project, Yale Law School · 1787
    Отвори източника
15. The Federalist Papers No. 63
    The Avalon Project, Yale Law School · 1788
    Отвори източника
16. Democracy in America, Volume 1 (Alexis de Tocqueville)
    Project Gutenberg · 1835
    Vol. 1, Chapter XII — Political Associations In The United States
    Отвори източника
17. On Liberty (John Stuart Mill)
    Project Gutenberg · 1859
    Chapter I — Introductory
    Отвори източника
18. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
19. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
20. Ekklesia (цитат от Робърт Дал)
    P2P Foundation Wiki
    Scale
    Отвори източника
21. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
22. Downside of Swiss democracy: Does a minority rule Switzerland?
    swissinfo.ch
    Отвори източника
23. Rational ignorance
    Wikipedia
    Отвори източника
24. Democracy (Stanford Encyclopedia of Philosophy)
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    Отвори източника
25. Achen challenges popular conceptions of American democracy
    Princeton University · 2016-06-06
    Отвори източника
26. Democracy for Realists (Christopher H. Achen, Larry M. Bartels)
    Princeton University Press · 2016
    Отвори източника
27. Achen challenges popular conceptions of American democracy
    Princeton University · 2016-06-06
    Отвори източника
28. Do Shark Attacks Influence Presidential Elections? Reassessing a Prominent Finding on Voter Competence (Anthony Fowler, Andrew B. Hall)
    Stanford Graduate School of Business — The Journal of Politics 80(4) · 2018-10
    Отвори източника
29. The Myth of the Rational Voter: Why Democracies Choose Bad Policies (Bryan Caplan)
    Cato Institute — Policy Analysis
    Отвори източника
30. The Myth of the Rational Voter: Why Democracies Choose Bad Policies (Bryan Caplan)
    Cato Institute — Policy Analysis
    Отвори източника
31. The Myth of the Rational Voter: Why Democracies Choose Bad Policies (Bryan Caplan)
    Cato Institute — Policy Analysis
    Отвори източника
32. Against Democracy
    Wikipedia
    Отвори източника
33. Against Democracy (Jason Brennan)
    Princeton University Press · 2016
    Отвори източника
34. Against Democracy
    Wikipedia
    Отвори източника
35. Many Don’t Know Key Facts About U.S. Constitution, Annenberg Civics Study Finds
    Annenberg Public Policy Center, University of Pennsylvania · 2023-09-14
    Отвори източника
36. The Perils of Perception and the EU
    Ipsos MORI / UK in a Changing Europe · 2016-06-09
    Отвори източника
37. The public’s Brexit misperceptions
    King’s College London — The Policy Institute · 2018
    Отвори източника
38. Shortcuts Versus Encyclopedias: Information and Voting Behavior in California Insurance Reform Elections (Arthur Lupia)
    American Political Science Review 88(1) · 1994
    Abstract
    Отвори източника
39. Democracy (Stanford Encyclopedia of Philosophy)
    Stanford Encyclopedia of Philosophy
    Отвори източника
40. Democratic Reason: Politics, Collective Intelligence, and the Rule of the Many (Hélène Landemore)
    Princeton University Press · 2012
    Отвори източника
41. What is Deliberative Polling®?
    Stanford University — Deliberative Democracy Lab
    Отвори източника
42. What is Deliberative Polling®?
    Stanford University — Deliberative Democracy Lab
    Отвори източника
43. What is Deliberative Polling®?
    Stanford University — Deliberative Democracy Lab
    Отвори източника
44. Direct democracy
    Encyclopaedia Britannica (Theo Schiller)
    Отвори източника
45. Plebiscite
    Encyclopaedia Britannica
    Отвори източника
46. 1851 French constitutional referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
47. 1988 Chilean national plebiscite
    Wikipedia
    Отвори източника
48. 1980 Chilean constitutional referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
49. 1988 Chilean national plebiscite
    Wikipedia
    Отвори източника
50. 2016 Hungarian migrant quota referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
51. 2016 Hungarian migrant quota referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
52. Turkey’s constitutional referendum fought on unlevel playing field, says OSCE in highly critical report
    bne IntelliNews · 2017-04-17
    Отвори източника
53. 2017 Turkish constitutional referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
54. 2020 Russian constitutional referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
55. 2020 Russian constitutional referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
56. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
57. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    I.2.2
    Отвори източника
58. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    Explanatory memorandum, 2.2
    Отвори източника
59. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    Explanatory memorandum, 13–14
    Отвори източника
60. Have 'We the people' run amok? (рецензия на Democracy Derailed от David Broder)
    The Christian Science Monitor (Dante Chinni) · 2000-05-18
    Отвори източника
61. Have 'We the people' run amok? (рецензия на Democracy Derailed от David Broder)
    The Christian Science Monitor (Dante Chinni) · 2000-05-18
    Отвори източника
62. Have 'We the people' run amok? (рецензия на Democracy Derailed от David Broder)
    The Christian Science Monitor (Dante Chinni) · 2000-05-18
    Отвори източника
63. 2024 ballot initiatives reach record-high cost per signature, exceed combined $172 million for signature drives
    Ballotpedia News (Jackie Mitchell) · 2024-11-04
    Отвори източника
64. Record spending over California's legal gambling initiative
    Associated Press (Michael R. Blood), публикувано от WSLS · 2022-09-21
    Отвори източника
65. The Populist Paradox (Elisabeth R. Gerber)
    Princeton University Press · 1999
    Отвори източника
66. The Populist Paradox (Elisabeth R. Gerber)
    Princeton University Press · 1999
    Отвори източника
67. Studies Find Some Major Criticisms Of Prop. 13 To Be Unfounded
    Public Policy Institute of California · 1998-09-22
    Отвори източника
68. Can't buy me votes? Campaign spending and the outcome of direct democratic votes (Julien M. Jaquet, Pascal Sciarini, Roy Gava)
    West European Politics — Archive ouverte UNIGE · 2021
    Abstract
    Отвори източника
69. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    I.2.2
    Отвори източника
70. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    I.3.1, III.2
    Отвори източника
71. Analysis of the EU Referendum results 2016
    House of Commons Library · 2016
    Отвори източника
72. Meaningful vote
    Wikipedia
    Отвори източника
73. Independent Commission on Referendums calls for wholesale reform of the referendum process
    UCL News (University College London) · 2018-07-10
    Отвори източника
74. Let the People Rule: How Direct Democracy Can Meet the Populist Challenge (John G. Matsusaka)
    Princeton University Press · 2020
    Отвори източника
75. How California's Fiscal Woes Began: A Crisis 30 Years in the Making
    Time (Kevin O'Leary) · 2009-07-01
    Отвори източника
76. How California's Fiscal Woes Began: A Crisis 30 Years in the Making
    Time (Kevin O'Leary) · 2009-07-01
    Отвори източника
77. How California's Fiscal Woes Began: A Crisis 30 Years in the Making
    Time (Kevin O'Leary) · 2009-07-01
    Отвори източника
78. How California's Fiscal Woes Began: A Crisis 30 Years in the Making
    Time (Kevin O'Leary) · 2009-07-01
    Отвори източника
79. Studies Find Some Major Criticisms Of Prop. 13 To Be Unfounded
    Public Policy Institute of California · 1998-09-22
    Отвори източника
80. Minorities and Direct Legislation: Evidence from California Ballot Proposition Elections (Zoltan L. Hajnal, Elisabeth R. Gerber, Hugh Louch)
    The Journal of Politics 64(1) · 2002
    Отвори източника
81. 1994 California Proposition 187
    Wikipedia
    Отвори източника
82. 1994 California Proposition 187
    Wikipedia
    Отвори източника
83. 1994 California Proposition 187
    Wikipedia
    Отвори източника
84. 2009 Swiss minaret referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
85. Women's suffrage in Switzerland
    Wikipedia
    Отвори източника
86. Women's suffrage in Switzerland
    Wikipedia
    Отвори източника
87. Minorities and Direct Legislation: Evidence from California Ballot Proposition Elections (Zoltan L. Hajnal, Elisabeth R. Gerber, Hugh Louch)
    The Journal of Politics 64(1) · 2002
    Отвори източника
88. Minorities and Direct Legislation: Evidence from California Ballot Proposition Elections (Zoltan L. Hajnal, Elisabeth R. Gerber, Hugh Louch)
    The Journal of Politics 64(1) · 2002
    Отвори източника
89. Thirty-fourth Amendment of the Constitution of Ireland
    Wikipedia
    Отвори източника
90. Swiss voters approve same-sex marriage in a nationwide referendum
    Associated Press / NPR, публикувано от WHYY · 2021-09-26
    Отвори източника
91. Most Swiss do actually vote
    swissinfo.ch · 2016-02-16
    Отвори източника
92. Downside of Swiss democracy: Does a minority rule Switzerland?
    swissinfo.ch
    Отвори източника
93. Most Swiss do actually vote
    swissinfo.ch · 2016-02-16
    Отвори източника
94. Referendum voters reject Hamburg school reforms
    The Local Germany · 2010-07-19
    Отвори източника
95. Education in Hamburg
    Wikipedia
    Отвори източника
96. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
    Issues and controversies
    Отвори източника
97. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    Explanatory memorandum, 62–63
    Отвори източника
98. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
    Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
    Explanatory memorandum, 63
    Отвори източника
99. Referendums in Italy
    Wikipedia
    Отвори източника
100. Referendum, gli inviti all'astensione per non raggiungere il quorum: i precedenti
     Sky TG24 · 2025-05-15
     Отвори източника
101. Referendum, gli inviti all'astensione per non raggiungere il quorum: i precedenti
     Sky TG24 · 2025-05-15
     Отвори източника
102. Referendums in Italy
     Wikipedia
     Отвори източника
103. Referendums in Italy
     Wikipedia
     Отвори източника
104. Stay home, stay silent: When power tells you not to vote – and democracy pays the price
     EUIdeas — European University Institute · 2025-06-05
     Отвори източника
105. Stay home, stay silent: When power tells you not to vote – and democracy pays the price
     EUIdeas — European University Institute · 2025-06-05
     Отвори източника
106. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
     Issues and controversies
     Отвори източника
107. Lessons for David Cameron from the European referendum of 1975
     The Conversation · 2015
     Отвори източника
108. Referendums, though they may be political lifeboats, can be very bad for democracy (Peter Wiggins)
     LSE Brexit blog — LSE Research Online · 2018-02-19
     Отвори източника
109. Lessons for David Cameron from the European referendum of 1975
     The Conversation · 2015
     Отвори източника
110. Referendums, though they may be political lifeboats, can be very bad for democracy (Peter Wiggins)
     LSE Brexit blog — LSE Research Online · 2018-02-19
     Отвори източника
111. Democracy for Realists (Christopher H. Achen, Larry M. Bartels)
     Princeton University Press · 2016
     Отвори източника
112. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
     Issues and controversies
     Отвори източника
113. Study reveals how conversational AI can exert influence over political beliefs
     University of Oxford · 2025-12-11
     Отвори източника
114. Study reveals how conversational AI can exert influence over political beliefs
     University of Oxford · 2025-12-11
     Отвори източника
115. Study reveals how conversational AI can exert influence over political beliefs
     University of Oxford · 2025-12-11
     Отвори източника
116. The Election Year 2024 and Tech Policy around the World: What Lessons for the European Union?
     International IDEA · 2025
     Отвори източника
117. The Election Year 2024 and Tech Policy around the World: What Lessons for the European Union?
     International IDEA · 2025
     Отвори източника
118. Independent Commission on Referendums calls for wholesale reform of the referendum process
     UCL News (University College London) · 2018-07-10
     Отвори източника
119. Swiss Post’s e-voting system pulled for May votes
     swissinfo.ch (Keystone-SDA) · 2019-03-29
     Отвори източника
120. Swiss Post’s e-voting system pulled for May votes
     swissinfo.ch (Keystone-SDA) · 2019-03-29
     Отвори източника
121. Federal Council approves resumption of online voting trials
     The Federal Council (Швейцария) · 2023-03-03
     Отвори източника
122. Internet voting pilot to be discontinued
     Ministry of Local Government and Modernisation (Норвегия) · 2014-06-25
     Отвори източника
123. Internet voting pilot to be discontinued
     Ministry of Local Government and Modernisation (Норвегия) · 2014-06-25
     Отвори източника
124. The Party Decides (Darren Loucaides)
     Logic Magazine · 2020-05-04
     Отвори източника
125. The Party Decides (Darren Loucaides)
     Logic Magazine · 2020-05-04
     Отвори източника
126. First GDPR fine issued in Italy (Giulio Coraggio)
     DLA Piper — IPT Italy · 2019-05-08
     Отвори източника
127. The Party Decides (Darren Loucaides)
     Logic Magazine · 2020-05-04
     Отвори източника
128. The Party Decides (Darren Loucaides)
     Logic Magazine · 2020-05-04
     Отвори източника
129. Slacktivism
     Wikipedia
     Отвори източника
130. Slacktivism
     Wikipedia
     Отвори източника
131. Facts and Figures 2025 — press release
     International Telecommunication Union · 2025-11-17
     Отвори източника
132. Oregon Citizen Initiative Review: Enhancing Voter Information (United States)
     newDemocracy Foundation · 2013-03-30
     Отвори източника
133. Oregon Citizen Initiative Review: Enhancing Voter Information (United States)
     newDemocracy Foundation · 2013-03-30
     Отвори източника
134. Evaluation of the 2010 Oregon Citizens' Initiative Review (доклад до законодателното събрание на Орегон)
     Pennsylvania State University — Citizens' Initiative Review research · 2011
     Отвори източника
135. Evaluation of the 2010 Oregon Citizens' Initiative Review (доклад до законодателното събрание на Орегон)
     Pennsylvania State University — Citizens' Initiative Review research · 2011
     Отвори източника
136. The Irish abortion referendum: How a Citizens' Assembly helped to break years of political deadlock
     Electoral Reform Society · 2018
     Отвори източника
137. The Irish abortion referendum: How a Citizens' Assembly helped to break years of political deadlock
     Electoral Reform Society · 2018
     Отвори източника
138. The Irish abortion referendum: How a Citizens' Assembly helped to break years of political deadlock
     Electoral Reform Society · 2018
     Отвори източника
139. Independent Commission on Referendums calls for wholesale reform of the referendum process
     UCL News (University College London) · 2018-07-10
     Отвори източника
140. Independent Commission on Referendums calls for wholesale reform of the referendum process
     UCL News (University College London) · 2018-07-10
     Отвори източника
141. Independent Commission on Referendums calls for wholesale reform of the referendum process
     UCL News (University College London) · 2018-07-10
     Отвори източника
142. Popular initiative in Switzerland
     Wikipedia
     Отвори източника
143. 2009 Swiss minaret referendum
     Wikipedia
     Отвори източника
144. Popular initiative in Switzerland
     Wikipedia
     Отвори източника
145. Popular initiative in Switzerland
     Wikipedia
     Отвори източника
146. Popular initiative in Switzerland
     Wikipedia
     Отвори източника
147. Revised Code of Good Practice on Referendums (adopted by the Council for Democratic Elections and the Venice Commission) — CG(2022)43-21
     Council of Europe — Congress of Local and Regional Authorities / Venice Commission · 2022-10-25
     I.3.1.e; Explanatory memorandum, 12
     Отвори източника
148. Open Democracy: Reinventing Popular Rule for the Twenty-First Century (Hélène Landemore)
     Princeton University Press · 2020
     Отвори източника
149. Let the People Rule: How Direct Democracy Can Meet the Populist Challenge (John G. Matsusaka)
     Princeton University Press · 2020
     Отвори източника
150. Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
     Централна избирателна комисия
     чл. 9, ал. 1–2
     Отвори източника
151. Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
     Централна избирателна комисия
     чл. 9, ал. 4
     Отвори източника
152. Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
     Централна избирателна комисия
     чл. 23, ал. 1
     Отвори източника
153. Закон за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление
     Централна избирателна комисия
     чл. 23, ал. 3
     Отвори източника
154. Решение № 148-НР от 29.01.2013 г. относно обявяване на резултатите от националния референдум на 27 януари 2013 г.
     Централна избирателна комисия · 2013-01-29
     Отвори източника
155. Решение № 148-НР от 29.01.2013 г. относно обявяване на резултатите от националния референдум на 27 януари 2013 г.
     Централна избирателна комисия · 2013-01-29
     Отвори източника
156. Парцал в устата на гражданите
     Капитал (Люба Йорданова) · 2014-06-01
     Отвори източника
157. Парцал в устата на гражданите
     Капитал (Люба Йорданова) · 2014-06-01
     Отвори източника
158. Bulgaria’s parliament lowers threshold for calling a referendum
     БНТ · 2015-07-03
     Отвори източника
159. Решение № 2855-НР от 30 октомври 2015 г. относно резултатите от националния референдум на 25 октомври 2015 г.
     Централна избирателна комисия · 2015-10-30
     Отвори източника
160. Референдумът за електронното гласуване влиза в парламента
     Капитал (Велина Господинова) · 2016-01-19
     Отвори източника
161. Играчка-плачка на популизма
     Капитал (Мирела Веселинова) · 2016-09-21
     Отвори източника
162. Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен
     Mediapool.bg · 2016-11-08
     Отвори източника
163. Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен
     Mediapool.bg · 2016-11-08
     Отвори източника
164. Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен
     Mediapool.bg · 2016-11-08
     Отвори източника
165. Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен
     Mediapool.bg · 2016-11-08
     Отвори източника
166. Едва 13 000 гласа не стигат референдумът да е задължителен
     Mediapool.bg · 2016-11-08
     Отвори източника
167. Bulgaria National Assembly rejects proposal of referendum for the adoption of the euro
     JURIST (Matteo Piccioli) · 2025-05-14
     Отвори източника
168. Bulgaria National Assembly rejects proposal of referendum for the adoption of the euro
     JURIST (Matteo Piccioli) · 2025-05-14
     Отвори източника
169. Bulgaria National Assembly rejects proposal of referendum for the adoption of the euro
     JURIST (Matteo Piccioli) · 2025-05-14
     Отвори източника
170. Encyclopaedia Britannica — Direct democracy: Issues and controversies
     Issues and controversies
     Отвори източника