W WikiBсвободна енциклопедия

Еврото в България

От 1 януари 2026 г. официалната валута на България е еврото, а страната е 21-вата държава членка на ЕС, която го въвежда[1]. Левът се заменя по фиксирания курс 1,95583 лева за 1 евро — същия, по който е вързан към еврото от 1999 г.[2] Тъй като левът е обвързан с германската марка още през 1997 г., много анализатори смятат, че формалната смяна на валутата променя по-малко, отколкото се опасяват част от гражданите[3]. Новото е преди всичко институционално: Българската народна банка (БНБ) влиза в Евросистемата, а нейният управител получава място в Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ)[4]. Според Европейската комисия ефектът от смяната върху инфлацията е около 0,2 процентни пункта[5]. През септември 2026 г. обаче годишната инфлация в България, измерена с хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е 5,6% — една от трите най-високи в ЕС[6].

Левът и валутният борд

Валутният борд е въведен на 1 юли 1997 г. и обвързва лева с германската марка в съотношение 1000 лева за 1 марка[7]. Режимът е отговор на тежка финансова криза: в годишно изражение инфлацията достига почти 500% през януари 1997 г. и надхвърля 2000% през март[8]. При борда годишната инфлация пада до 13% към средата на 1998 г. и до 1% в края на същата година[9].

На 4 януари 1999 г. котвата на лева става еврото, а след деноминацията от 1 юли 1999 г. курсът е 1,95583 лева за 1 евро[10]. Цената на тази стабилност е, че централната банка вече не може да бъде кредитор от последна инстанция за банките в затруднение, а икономиката не може да се стимулира с промени на лихвите или на курса — приспособяването става само чрез заплатите и цените[11].

ERM II и докладите за конвергенция

На 10 юли 2020 г. левът е включен във Валутния механизъм II (ERM II) с централен курс 1 евро = 1,95583 лева и стандартен коридор на колебание от ±15%, като България влиза в механизма със съществуващия си валутен борд като едностранен ангажимент, без допълнителни задължения за ЕЦБ, и едновременно се присъединява към банковия съюз[12].

Докладите за конвергенция от юни 2024 г. установяват, че страната изпълнява критериите за публичните финанси, валутния курс и дългосрочните лихви, но не и критерия за ценова стабилност[13]. В извънредния доклад на ЕЦБ от 4 юни 2025 г. средната 12-месечна инфлация в България към април 2025 г. е 2,7% — малко под референтната стойност от 2,8%, изчислена от инфлацията в Ирландия (1,2%), Финландия (1,3%) и Италия (1,4%) плюс 1,5 процентни пункта[14]. Бюджетният дефицит за 2024 г. е 3,0% от БВП, т.е. точно на прага от 3%, а дългът е 24,1% от БВП, далеч под границата от 60%[15].

ЕЦБ все пак отбелязва, че устойчивата конвергенция изисква политики, насочени към стабилност, и широки структурни реформи, а в борбата с изпирането на пари и финансирането на тероризма е нужен още напредък[16].

Решението на ЕС и законът за еврото

На 8 юли 2025 г. присъединяването е подкрепено от Европейския парламент с 531 гласа „за“, 69 „против“ и 79 „въздържал се“[17]. Същия ден Съветът на ЕС приема последните три правни акта, необходими за въвеждането на еврото от 1 януари 2026 г., като единият от тях определя курса на 1,95583 лева за 1 евро, равен на централния курс в ERM II[18].

У нас Законът за въвеждането на еврото в Република България е приет на 7 август 2024 г. със 106 гласа „за“ — главно от ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС — и 48 „против“ от „Възраждане“, независими депутати и двама социалисти, а на 20 август 2024 г. е обнародван с указ на президента Румен Радев[19].

Въвеждане и преход

Двойното обозначаване на цените в левове и евро е задължително от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г.[20] Евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение в полунощ на новата година, до края на януари левът остава равностойно платежно средство, а от 1 февруари еврото е единствената валута[21]. Левове могат да се обменят в търговските банки през цялата 2026 г., без такси до средата на годината, както и в клоновете на „Български пощи“, а в БНБ — без такси и безсрочно[22].

Според доклада на Европейската комисия за въвеждането на еврото обмяната е възможна в 1520 банкови клона, 2230 пощенски станции и в БНБ, а до 31 януари 2026 г. по тези канали са обменени левове на стойност 11,17 млрд. евро[23].

Най-оспорваният аспект е закръгляването — само 41% от анкетираните го смятат за винаги или често правилно, а 47% за рядко или никога правилно, като от началото на двойното обозначаване до 31 януари 2026 г. трите отговорни органа — Комисията за защита на потребителите, Националната агенция за приходите и Комисията за защита на конкуренцията — получават общо 23 449 жалби, свързани най-вече с обозначаването на цените и закръгляването[24].

Националната страна на монетите повтаря мотивите на досегашните български монети: Мадарският конник е на монетите от 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, свети Иван Рилски — на монетата от 1 евро, а Паисий Хилендарски — на тази от 2 евро, по чийто ръб е изписано „БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ“[25].

Обществен дебат

Партия „Възраждане“ организира подписка за национален референдум с въпроса „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.?“ и за три месеца събира 590 хил. подписа, от които малко над 470 хил. са признати за валидни, но на 7 юли 2023 г. парламентът отхвърля предложението с 98 гласа „против“[26]. Конституционният съд потвърждава отказа с решение № 3 от 2024 г.: според него такъв референдум противоречи на чл. 85, ал. 3 от Конституцията, защото ратифицираните от Народното събрание договори могат да се изменят само по реда, посочен в самите тях[27].

Две години по-късно, на 9 май — Деня на Европа, президентът Румен Радев призовава за референдум с въпроса „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?“, а част от партиите определят инициативата като противоконституционна[28]. Радев не отхвърля еврото по принцип, но смята, че страната още не е готова и не бива да се отказва от лева в следващата година[29]. Председателят на парламента Наталия Киселова връща предложението на 13 май с довода, че референдум за отлагане на еврото би бил противоконституционен, защото засяга задължения по ратифициран и действащ международен договор[30].

Конституционният съд отхвърля като недопустимо искането на Радев да отмени акта ѝ през юни 2025 г., но през ноември приема, че председателят няма право сам да попречи на парламента да обсъди предложението[31]. Според БНТ ноемврийското решение е тълкувателно, прието е от единадесет съдии при едно особено мнение и не отменя самия акт на Киселова[32]. Английската Уикипедия го описва по-силно — като обявяване на първоначалния отказ за противоконституционен, което се разминава с описанието на БНТ[33].

На 3 декември, след като „Възраждане“ внася въпроса в пленарна зала, депутатите отхвърлят референдума със 135 гласа „против“[34]. Жалбата на 51 депутати от „Възраждане“ и няколко малки партии срещу това решение Конституционният съд обявява за недопустима на 23 януари 2026 г.: присъединяването към еврозоната е предмет на договора за присъединяване към ЕС, който България не може да променя едностранно, а единият възможен изход на допитването — влизането в еврозоната от 1 януари — вече е факт[35]. За сравнение, в Швеция въпросът е поставен на консултативен референдум на 14 септември 2003 г., когато при избирателна активност 82,6% еврото е отхвърлено с 55,9% срещу 42,0%[36].

На 22 февруари 2025 г. протест на „Възраждане“ — партия, която Euronews и AP определят като проруска и националистическа — пред представителството на Европейската комисия в София прераства в сблъсъци: около 1000 души хвърлят червена боя и пиратки по сградата, вратата ѝ е подпалена, има арестувани демонстранти и ранени полицаи[37]. Срещу еврото твърдо се обявяват три националистически партии — „Възраждане“, МЕЧ и „Величие“, които виждат в лева последния бастион на независимостта от ЕС и гарант за ценовата стабилност, твърдят, че правителството е манипулирало статистиката, за да изпълни критериите, и имат обща подкрепа от около 20%[38]. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов заявява, че „някой друг ще решава как харчим парите си“, и нарича смяната „антидържавен преврат“ и „предателство“, а той и други крайнодесни политици са обвинявани, че разпространяват неверни твърдения за изчезване на спестяванията, усилвани от руски онлайн мрежи[39].

В Евробарометър от март – април 2025 г. 43% от българите са за еврото, а 51% — против[40]. Разликите между проучванията отчасти се дължат на различните въпроси: Евробарометър пита дали човек е за или против въвеждането на еврото, а Алфа Рисърч — дали одобрява присъединяването към еврозоната[41].

След въвеждането: инфлация, цени и доверие

Годишната инфлация по ХИПЦ продължава да се забавя — от 3,5% през декември 2025 г. до 2,3% през януари и 2,1% през февруари 2026 г.[42] Според Европейската комисия месечната инфлация през януари 2026 г. е 0,6%, само с около 0,1 процентни пункта над есенната ѝ прогноза, а след изключване на ефекта от по-ниските от очакваното цени на непреработените храни общият ефект от смяната е 0,2 процентни пункта, колкото при предишните преминавания към еврото[43].

Анализ в блога на ЕЦБ, направен с друг метод, дава малко по-висока оценка: ефектът е ограничен, еднократен и съсредоточен в услугите, но без смяната инфлацията би била с 0,3–0,4 процентни пункта по-ниска, а част от поскъпването изпреварва смяната и добавя около 0,1 пункта към общата инфлация за 2025 г.[44] Данните за около 1,4 милиона продукта от големите търговски вериги показват, че при самото превалутиране цените се променят с по няколко евроцента, без признаци за систематично повишаване[45]. Възприятията обаче изостават от измерените данни: в проучване на Евробарометър, цитирано от Комисията, 66% смятат, че еврото ще доведе до по-висока инфлация в България, а само 21% — че ще помогне за ценовата стабилност[46].

От пролетта на 2026 г. картината се променя: по данни на Евростат годишната инфлация в България е 6,0% през април и 6,3% през май, спада до 4,4% през юли и отново се покачва до 5,6% през септември[47]. През септември по-висока от българската е само инфлацията в Румъния (6,5%) и Литва (6,1%), при 3,8% за еврозоната, където най-голям принос за поскъпването има енергията (+1,71 процентни пункта)[48]. Авторите на анализа в блога на ЕЦБ отбелязват, че външният ценови шок от войната в Близкия изток значително влияе на инфлацията през 2026 г. и затруднява тълкуването на ценовата динамика[49]. През септември 2026 г. министър-председателят Румен Радев, който оглавява правителството след предсрочните парламентарни избори, заявява, че правителството подготвя мерки за най-уязвимите от поскъпването на горивата, и посочва конфликта в Близкия изток като причина за по-високите цени на енергията[50].

Подкрепата за еврото междувременно расте: според анализа на ЕЦБ тя надхвърля 50% през януари 2026 г. и достига 54% през февруари — за първи път от години мнозинство[51]. В проучването на Евробарометър, цитирано от Комисията, мненията остават разделени — 49% смятат еврото за добро нещо за България, а 43% са на обратното мнение, докато за ЕС съотношението е 67% към 17%[52]. През юли 2026 г. проучване на Алфа Рисърч отчита съотношение 52% към 45% в полза на еврото, а 74% от гражданите и 82% от бизнеса смятат, че страната се е справила успешно с въвеждането му; в същото време над 80% виждат значителен ръст на цените от началото на годината, а цените остават „единственият устойчив масово споделян негатив“[53].

Печалби и загуби според различните гледни точки

Привържениците подчертават, че промяната е преди всичко институционална: откакто е в ERM II от 2020 г., България следва политиката на ЕЦБ, а сега получава място в нейния Управителен съвет и глас при решенията[54]. БНБ става пълноправен акционер в ЕЦБ с дял от 0,9783% (105,9 млн. евро), с право на пълния си дял от печалбата ѝ и с възможно участие в покриването на загуби, а гласът ѝ в Управителния съвет е ротационен — 16 управители си поделят 11 гласа, така че всеки от тях по-често временно не гласува[55]. Българските банки вече могат да участват в операциите на ЕЦБ на открития пазар, обявени след 1 януари 2026 г.[56]

Председателят на ЕЦБ Кристин Лагард определя ползите като „значителни“ — по-гладка търговия, по-ниски разходи за финансиране и по-стабилни цени, а по нейна оценка малките и средните предприятия ще спестят около 500 млн. евро от такси за обмяна[57]. Ефектът от отпадането на валутния риск е ограничен от това, че според изследователи от Националната банка на Белгия над 80% от вноса на България е деноминиран в евро още от 1999 г.[58]

Членството носи и задължения: от 29 юни 2026 г. страната е член на Европейския стабилизационен механизъм, което ѝ дава достъп до финансовата предпазна мрежа на еврозоната, но означава записан капитал от 5,278 млрд. евро, от които 603,21 млн. евро се внасят на пет годишни вноски[59]. Противниците изтъкват загубата на финансов суверенитет, а част от гражданите се опасяват и от загуба на национална идентичност, тъй като на левовите банкноти са изобразени видни българи[60].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Резюме
    Отвори източника
  2. July 1, 1997: Currency Board Takes Effect, Pegging Lev to Deutsche Mark
    БТА · 2025-07-01
    Отвори източника
  3. Bulgaria set to adopt the euro – why is this causing controversy?
    Al Jazeera · 2025-12-31
    Отвори източника
  4. Bulgaria introduces the euro
    Европейска централна банка · 2026-01-01
    Отвори източника
  5. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Раздел 5
    Отвори източника
  6. Annual inflation up to 3.8% in the euro area (September 2026)
    Евростат · 2026-10-16
    Отвори източника
  7. July 1, 1997: Currency Board Takes Effect, Pegging Lev to Deutsche Mark
    БТА · 2025-07-01
    Отвори източника
  8. The Role of the Currency Board in Bulgaria's Stabilization (Finance & Development)
    Международен валутен фонд (Ан-Мари Гулде) · 1999-09
    Отвори източника
  9. The Role of the Currency Board in Bulgaria's Stabilization (Finance & Development)
    Международен валутен фонд (Ан-Мари Гулде) · 1999-09
    Отвори източника
  10. July 1, 1997: Currency Board Takes Effect, Pegging Lev to Deutsche Mark
    БТА · 2025-07-01
    Отвори източника
  11. The Role of the Currency Board in Bulgaria's Stabilization (Finance & Development)
    Международен валутен фонд (Ан-Мари Гулде) · 1999-09
    Отвори източника
  12. Communiqué on Bulgaria
    Европейска централна банка · 2020-07-10
    Отвори източника
  13. Bulgaria meets all the criteria, only inflation is yet to be complied with for euro area membership
    Българска народна банка · 2024-06-26
    Отвори източника
  14. ECB reports on Bulgaria's progress towards euro adoption
    Европейска централна банка · 2025-06-04
    Отвори източника
  15. ECB reports on Bulgaria's progress towards euro adoption
    Европейска централна банка · 2025-06-04
    Отвори източника
  16. ECB reports on Bulgaria's progress towards euro adoption
    Европейска централна банка · 2025-06-04
    Отвори източника
  17. Bulgaria and the euro
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
  18. Bulgaria ready to use the euro from 1 January 2026: Council takes final steps
    Съвет на ЕС · 2025-07-08
    Отвори източника
  19. Bulgaria and the euro
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
  20. Bulgaria and the euro
    Европейска комисия, ГД „Икономически и финансови въпроси“
    Отвори източника
  21. България с нова валута – еврото е в обращение у нас от днес
    БТА · 2026-01-01
    Отвори източника
  22. България с нова валута – еврото е в обращение у нас от днес
    БТА · 2026-01-01
    Отвори източника
  23. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Раздел 2
    Отвори източника
  24. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Раздели 3–4
    Отвори източника
  25. Design of the Bulgarian national side of euro coins
    Българска народна банка · 2023-11-16
    Отвори източника
  26. Референдум за еврото: какво казват Конституцията, законите, експертите и политиците
    Factcheck.bg (Ралица Фичева) · 2025-05-17
    Отвори източника
  27. Референдум за еврото: какво казват Конституцията, законите, експертите и политиците
    Factcheck.bg (Ралица Фичева) · 2025-05-17
    Отвори източника
  28. Референдум за еврото: какво казват Конституцията, законите, експертите и политиците
    Factcheck.bg (Ралица Фичева) · 2025-05-17
    Отвори източника
  29. Bulgaria joins the eurozone in 2026: a success for the government amid public concerns
    Център за източни изследвания (OSW), Ян Нововински · 2025-07-10
    Отвори източника
  30. Constitutional Court rules former Parliament Speaker Kiselova inappropriately rejected President's euro referendum proposal
    БНТ · 2025-11-18
    Отвори източника
  31. Bulgarian Constitutional Court again denies request to hold euro referendum
    The Sofia Globe · 2026-01-23
    Отвори източника
  32. Constitutional Court rules former Parliament Speaker Kiselova inappropriately rejected President's euro referendum proposal
    БНТ · 2025-11-18
    Отвори източника
  33. Bulgaria and the euro
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
  34. MPs Rejected President's Proposal for a Referendum on the Adoption of the Euro in Bulgaria
    БНТ · 2025-12-03
    Отвори източника
  35. Bulgarian Constitutional Court again denies request to hold euro referendum
    The Sofia Globe · 2026-01-23
    Отвори източника
  36. 2003 Swedish euro referendum
    Уикипедия (англ.)
    Отвори източника
  37. Bulgarian nationalists vandalise EU building in protest against plans to join eurozone
    Euronews (с AP) · 2025-02-22
    Отвори източника
  38. Bulgaria joins the eurozone in 2026: a success for the government amid public concerns
    Център за източни изследвания (OSW), Ян Нововински · 2025-07-10
    Отвори източника
  39. Bulgaria set to adopt the euro – why is this causing controversy?
    Al Jazeera · 2025-12-31
    Отвори източника
  40. Poll: In EU, support for euro at record high, but in Bulgaria has dropped
    The Sofia Globe · 2025-05-28
    Отвори източника
  41. Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts
    Европейска централна банка, блог (Дж. Агуиари, М. Фалагиарда, К. Гартнер, Е. Иванова) · 2026-04-09
    Отвори източника
  42. Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts
    Европейска централна банка, блог (Дж. Агуиари, М. Фалагиарда, К. Гартнер, Е. Иванова) · 2026-04-09
    Отвори източника
  43. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Раздел 5
    Отвори източника
  44. Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts
    Европейска централна банка, блог (Дж. Агуиари, М. Фалагиарда, К. Гартнер, Е. Иванова) · 2026-04-09
    Отвори източника
  45. Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts
    Европейска централна банка, блог (Дж. Агуиари, М. Фалагиарда, К. Гартнер, Е. Иванова) · 2026-04-09
    Отвори източника
  46. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Раздел 5
    Отвори източника
  47. Annual inflation up to 3.8% in the euro area (September 2026)
    Евростат · 2026-10-16
    Таблица
    Отвори източника
  48. Annual inflation up to 3.8% in the euro area (September 2026)
    Евростат · 2026-10-16
    Отвори източника
  49. Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts
    Европейска централна банка, блог (Дж. Агуиари, М. Фалагиарда, К. Гартнер, Е. Иванова) · 2026-04-09
    Бележка 2
    Отвори източника
  50. Government Preparing Measures to Support Vulnerable Groups amid Fuel Price Increases, PM Rumen Radev Says
    БТА · 2026-09-16
    Отвори източника
  51. Euro adoption and price increases in Bulgaria: separating myths from facts
    Европейска централна банка, блог (Дж. Агуиари, М. Фалагиарда, К. Гартнер, Е. Иванова) · 2026-04-09
    Отвори източника
  52. Доклад на Комисията „Въвеждането на еврото в България“, COM(2026) 175 final
    Европейска комисия (документ 8897/26 на Съвета на ЕС) · 2026-04-30
    Резюме
    Отвори източника
  53. Резюме на обобщаващия доклад от количествените проучвания (ноември 2022 – юли 2026)
    Алфа Рисърч (публикувано на evroto.bg) · 2026-07
    Отвори източника
  54. Bulgaria set to adopt the euro – why is this causing controversy?
    Al Jazeera · 2025-12-31
    Отвори източника
  55. A new member at the table: how Bulgaria's euro adoption reshuffles the ECB
    Европейска централна банка, блог (Д. Баес Сеара, Д. Деянова) · 2026-02-06
    Отвори източника
  56. Bulgaria introduces the euro
    Европейска централна банка · 2026-01-01
    Отвори източника
  57. Bulgaria adopts euro amid fear and uncertainty
    ANSA (с AFP) · 2025-12-29
    Отвори източника
  58. Bulgaria set to adopt the euro – why is this causing controversy?
    Al Jazeera · 2025-12-31
    Отвори източника
  59. Explainer: Bulgaria's accession to the ESM
    Европейски стабилизационен механизъм · 2026
    Отвори източника
  60. Bulgaria set to adopt the euro – why is this causing controversy?
    Al Jazeera · 2025-12-31
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.