Конституционен референдум в Чили (1980)
На 11 септември 1980 г., по времето на военната диктатура на Аугусто Пиночет, в Чили се провежда референдум за приемане на нова конституция. Официално обявеният резултат е 67,58% гласове „за", но изборният процес е силно оспорван: не съществува актуален избирателен регистър, а единствената защита срещу измами е мастилен отпечатък върху палеца, за който опозицията твърди, че лесно се премахва[1]. Международни оценки сочат липса на гаранции за свобода на изразяване и тайно гласуване[4], както и практики на многократно гласуване от служители на силите за сигурност[3].
#Чили #Пиночет #референдум #конституция #диктатура
Провеждане и официален резултат
Плебисцитът се провежда на 11 септември 1980 г. — точно седем години след преврата от 1973 г., свалил правителството на Салвадор Алиенде. Предишният избирателен регистър е унищожен през 1974 г., а нов не е съставен за целите на гласуването, което прави независимия контрол на резултатите практически невъзможен[1].
Изборните секции са съставени изцяло от привърженици на режима, без присъствие на опозиционни наблюдатели[2]. Официално обявеният резултат е 67,58% (4 121 067 гласа) в подкрепа на новата конституция срещу 31,05% (1 893 420 гласа) „против", при декларирана избирателна активност от 92,87%.
Не съществуваха никакви гаранции за свобода на изразяване, тайна на вота или коректност на процеса.
Нередности и историческо значение
Доклад от 1987 г. и разследване от 2012 г. разкриват системни манипулации: гласове „против" и невалидни бюлетини, прибавяни към бройката „за", както и над 3000 служители на службите за сигурност, инструктирани да гласуват по няколко пъти в различни секции в рамките на деня[3]. Всички празни бюлетини по правило се броят като гласове „за", а обявеният дял на въздържалите се от само 3% рязко контрастира със средните нива от 15–20%, характерни за останалите избори в Чили[5].
Въпреки очевидно авторитарния характер на процеса, режимът представя резултата като демократично легитимиране на новата конституция, която гарантира на армията трайно институционално влияние чрез модела на т.нар. „защитена демокрация"[6]. Тази конституция, макар нееднократно изменяна след възстановяването на демокрацията през 1990 г., остава действащата правна рамка на Чили в продължение на десетилетия[1].
Вижте също
- Конституционните референдуми на Чили (2020–2023)
- Конституционен референдум в Австралия (1988)
- Референдум за „Глас на коренното население“ в Австралия (2023)
- Конституционен референдум в Зимбабве (2013)
- Референдум за република в Австралия (1999)
- Референдум в Нидерландия за конституцията на ЕС (2005)
- Референдум във Франция за конституцията на ЕС (2005)
- Конституционен референдум в Тайланд под военна власт (2016)
- Конституционен референдум в Кения (2010)
- Референдум в Испания за конституцията (1978)
Доказателства към твърденията
- 1980 Chilean constitutional referendum — Wikipedia Отвори източника
- 1980 Chilean constitutional referendum — Wikipedia Отвори източника
- 1980 Chilean constitutional referendum — Wikipedia Отвори източника
- Harvard International Review — From Dictatorship to Democracy: Chile's Outdated Constitution Отвори източника
- Harvard International Review — From Dictatorship to Democracy: Chile's Outdated Constitution Отвори източника
- Harvard International Review — From Dictatorship to Democracy: Chile's Outdated Constitution Отвори източника