Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
След 2020 г. военни преврати сменят властта в няколко държави в Западна и Централна Африка, а в други държави президенти се опитват да управляват в обход на парламента. Обзорът събира описаните в WikiB случаи, подредени по региони.
Латинска Америка
- Перу: президент разпуска парламента и губи властта за часове: Опитът се проваля в рамките на часове — Конституционният съд отхвърля разпускането, армията отказва подкрепа, а самият Кастильо е арестуван при опит да стигне до мексиканското посолство, докато Дина Болуарте поема президентския пост същия ден.[1]
- Опитът за военен преврат на генерал Хуан Хосе Суниега в Боливия: Воден от висш генерал, обещал да „възстанови демокрацията”, бронирани машини разбиват вратите на правителствения дворец в Ла Пас, а президентът Луис Арсе определя случващото се като опит за преврат.[2]
Африка
- Преврат в Гвинея: На 5 септември 2021 г. гвинейски военни офицери осъществяват преврат и арестуват президента Алфа Конде — акция, оглавена от полковник Мамади Думбуя, командир на специалните части на страната, чиято групировка се самоопределя като Национален комитет за помирение и развитие (CNRD).[3]
- Преврати в Мали: Анализаторът Емануел Кваси Анинг предупреждава, че вторият преврат „ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта“.[4]
- Преврат в Габон: Военните поемат властта „без кръвопролитие“ непосредствено след обявяването на действащия президент Али Бонго за победител на спорни избори за трети мандат — резултат, оспорван от опозицията заради обвинения в изборна измама и корупция.[5]
- Автопревратът на Кайс Саид в Тунис: Председателят на парламента и лидер на партия „Ен-Нахда“ Рашед Ганноуши осъжда мерките като „държавен преврат“, а партията му ги определя в изявление като „преврат срещу революцията и срещу конституцията“.[6]
- Опит за преврат в Гвинея-Бисау: Въоръжени с картечници и АК-47 нападатели атакуват правителствения дворец в продължение на около пет часа, докато президентът и министър-председателят са вътре.[7]
- Двата военни преврата в Буркина Фасо: Хунтата, наречена „Патриотично движение за защита и възстановяване“ (MPSR), обявява по държавната телевизия поемане на властта, посочвайки неспособността на Кабуре да овладее ескалиращата ислямистка инсургенция на север като основание.[8]
Азия
- Южна Корея: шестте часа военно положение, отменени от парламента: Президентът Юн Сук-йол отменя извънредното военно положение в 4:30 ч. сутринта, след като мнозинството в Народното събрание гласува срещу него.[9]
Вижте също
- Перу 2022: президент разпуска парламента и губи властта за часове
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Автопревратът на Кайс Саид в Тунис (2021)
- Преврат в Габон (2023)
- Преврат в Гвинея (2021)
- Опитът за военен преврат на генерал Хуан Хосе Суниега в Боливия (2024)
- Опит за преврат в Гвинея-Бисау (2022)
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Южна Корея 2024: шестте часа военно положение, отменени от парламента
- Преврат в Нигер (2023)
Доказателства към твърденията
-
2022 Peruvian self-coup attempt
Wikipediaрешение на Конституционния съдОтвори източника
-
Bolivian army leader arrested after apparent coup attempt
CBS News, репортаж от 26 юни 2024репортаж, 26 юни 2024Отвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
обобщение на преврата и международната реакцияобобщениеОтвори източника
-
What next after Mali's coup?
Al Jazeera, вторият преврат от май 2021 г.анализ, 29 май 2021Отвори източника
-
Gabon military coup: explainer
CNN, домашен арест и династията на Бонгорепортаж, 31 август 2023Отвори източника
-
Tunisia's president accused of 'coup' after dismissing PM
Al Jazeera, реакция на Ен-Нахдарепортаж, 25 юли 2021Отвори източника
-
Guinea-Bissau coup: President Umaro says deadly attempt thwarted
Al Jazeera, 1 февруари 2022репортаж, 1 февруари 2022Отвори източника
-
Soldiers in Burkina Faso mutiny, take President Kabore hostage
PBS NewsHour / APрепортаж, януари 2022Отвори източника
-
Yoon Declares Martial Law in South Korea
CSIS, декември 2024час на обявяванеОтвори източника