Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
През 2022 г. Буркина Фасо преживява два военни преврата в рамките на осем месеца.[3] На 24 януари подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба сваля избрания президент Рош Марк Кристиан Кабуре, като се позовава на влошаващата се сигурност и неспособността на президента да овладее ислямисткия бунт.[4] На 30 септември капитан Ибрахим Траоре сваля самия Дамиба със същото обвинение.[3] Хунтата на Траоре скъсва с Франция и ECOWAS, изгонва френските войски, сближава се с Русия и заедно с Мали и Нигер създава Алианса на сахелските държави.[5] През май 2024 г. преходът е удължен с още пет години, а през януари 2026 г. всички политически партии са разпуснати.[6] Според Human Rights Watch през 2025 г. положението с правата на човека още се влошава: нападенията на джихадистите срещу цивилни зачестяват, а армията и проправителствените милиции извършват тежки нарушения, включително възможни престъпления срещу човечеството.[7]
Предистория
След Първата гражданска война в Либия и намесата на НАТО през 2011 г. ислямистките нападения в Буркина Фасо и съседно Мали зачестяват, а от 2015 г. страната воюва с „Ислямска държава“ и „Ал Кайда“ в части от територията си; военните се оплакват от липса на техника и логистика и критикуват правителството, че не полага достатъчно усилия срещу джихадистите, а бившият анализатор на ЦРУ Майкъл Шуркин определя армията като „зле екипирана и неподготвена“.[8]
Кабуре е преизбран за втори мандат през 2020 г., но правителството му е изправено пред постоянни протести заради джихадистката криза; през декември 2021 г. министър-председателят Кристоф Дабире е уволнен, а на 22 януари 2022 г. в столицата избухват протести с искане за оставката на президента.[9] Още през август 2021 г. около 100 военни планират поемане на властта, а на 11 януари 2022 г., две седмици преди успешния преврат, правителството според съобщенията осуетява опит за преврат.[10]
Януарският преврат
На 23 януари 2022 г. край частната резиденция на президента в Уагадугу се чуват изстрели, а на следващата сутрин колите от президентския кортеж са открити надупчени от куршуми; министърът на отбраната отрича да има преврат, но часове по-късно Кабуре е задържан, военните превземат държавната телевизия, а централата на управляващата партия е подпалена от привърженици на военните.[11] Повече от дузина бунтовни войници обявяват по държавната телевизия, че военна хунта контролира страната, след като са задържали демократично избрания президент след ден на престрелки в столицата.[1]
Говорителят капитан Сидсоре Кадер Уедраого заявява, че „Патриотичното движение за защита и възстановяване“ (MPSR) „реши да поеме отговорността си пред историята“ и слага край на президентството на Кабуре заради влошаващата се сигурност и неспособността му да овладее кризата; военните обещават график за избори, „приемлив за всички“.[12] Кабуре подписва ръкописно писмо за оставка „в интерес на нацията“, а голяма тълпа празнува преврата на централния площад в Уагадугу с музика и танци.[13]
Хунтата разпуска правителството, парламента и конституцията, затваря границите и налага полицейски час, а ECOWAS и Африканският съюз спират членството на Буркина Фасо до възстановяването на конституционния ред.[14] Дамиба полага клетва като президент на 16 февруари, а на 1 март 2022 г. е приета харта за тригодишен преход, след който да се проведат избори.[15]
Повече от дузина бунтовни войници обявиха в понеделник по държавната телевизия, че военна хунта вече контролира Буркина Фасо, след като задържаха демократично избрания президент след ден на престрелки в столицата.[1]
Септемврийският преврат
Новият режим също не успява да победи бунтовниците и губи още територия: към септември 2022 г. близо 40% от страната е под контрола на недържавни сили, а Дамиба уволнява министъра на отбраната и сам заема поста; част от офицерите, подкрепили януарския преврат — предимно млади и служещи на фронта, — се разочароват от него, а общественото доверие спада.[16] На 26 септември бунтовници нападат конвой с провизии за обсадения град Джибо, убиват единадесет войници и отвличат 50 цивилни, което допълнително подкопава доверието в правителството.[17]
Превратът идва на фона на опитите на Русия и Турция да разширят влиянието си в Сахел, включително чрез групата „Вагнер“, и на растящото недоволство от Франция; военните са разделени дали да заменят Франция с Русия, а Дамиба е против.[18]
Рано сутринта на 30 септември в няколко части на Уагадугу, включително в квартала с президентството и щаба на хунтата, се чуват стрелба и експлозии; маскирани войници, предимно от частта „Кобра“, блокират центъра, а държавната телевизия спира да излъчва.[19] Вечерта Траоре обявява, че група офицери отстраняват Дамиба заради неспособността му да се справи с ислямисткия бунт, суспендира конституцията, затваря границите и разпуска правителството и преходния парламент.[20] Новото ръководство заявява, че „далеч от освобождаване на окупираните територии, някога мирните райони попаднаха под терористичен контрол“, и че над 40% от територията остава извън държавен контрол.[2]
Хунтата обвинява Дамиба, че се опитва да избяга във френската база Камп Камбоинсин, за да организира контрапреврат; на следващия ден привърженици на преврата нападат френското посолство в Уагадугу и френски културен институт в Бобо-Диуласо, а Франция отрича всякаква намеса.[21] На 2 октомври религиозни и общностни водачи обявяват, че Дамиба е приел да подаде оставка срещу седем гаранции, сред които сигурността на съюзниците му и изпълнението на обещанието му към ECOWAS за връщане към гражданско управление до две години; Траоре приема и Дамиба заминава в изгнание в Того.[22]
Траоре обещава да преустрои армията, за да се бори по-успешно с групите, свързани с „Ал Кайда“ и ИДИЛ.[2] На 34 години той става най-младият държавен глава в света по това време.[5] Реакциите сред населението са смесени: едни празнуват, а други не вярват, че нова смяна на властта ще реши проблемите със сигурността; ECOWAS определя преврата като „неуместен“ точно когато страната се връща към конституционно управление, а председателят на Комисията на АС Муса Факи Махамат го осъжда като „противоконституционен“.[23]
Далеч от освобождаване на окупираните територии, някога мирните райони попаднаха под терористичен контрол. Над 40 процента от територията на страната остава извън държавен контрол.[2]
Управлението на Траоре
През януари 2023 г. хунтата нарежда на френските войски да напуснат страната до месец; френската армия прекратява операциите си през февруари 2023 г., а хунтата се оттегля от споразумението за военна помощ с Франция от 1961 г.[24] Въпреки преврата джихадистките нападения се засилват отново през 2023 г.[24]
През пролетта на 2023 г. Траоре поставя под въпрос планираното за 2024 г. възстановяване на демокрацията, като заявява, че избори не може да има, докато бунтовниците не бъдат изтласкани — в разрез с обещанието, дадено при оставката на Дамиба през октомври 2022 г.[25] На 26 септември 2023 г. недоволни военни правят неуспешен опит да го свалят.[25] Националните консултации на 25–26 май 2024 г., бойкотирани от повечето партии, удължават мандата му с още пет години и му позволяват да се кандидатира на следващите избори.[6]
Според Human Rights Watch през 2025 г. хунтата закрива Независимата национална избирателна комисия, криминализира еднополовите отношения с наказание от две до пет години затвор, а Буркина Фасо напуска ECOWAS и обявява, че ще напусне Международния наказателен съд.[26] Към края на 2024 г. около 40 населени места са под обсада на джихадистите, засягайки до два милиона души; през април 2025 г. JNIM избива поне 100 мъже в четири села в провинция Суру, а в началото на март армията и милицията на доброволците (VDP) убиват поне 130 цивилни фулбе около град Соленцо.[27]
В началото на януари 2026 г. властите обявяват, че е осуетен поредният опит за покушение — според DW петият опит за преврат за три години, а в края на януари разпускат всички политически партии; на 3 април 2026 г. Траоре заявява по държавната телевизия, че хората трябва да „забравят за демокрацията“, защото тя „не е за нас“.[6] Дамиба, който живее в изгнание в Того, е обвинен от хунтата в организиране на заговор за преврат и през януари 2026 г. е арестуван и екстрадиран в Буркина Фасо, макар януарският му преврат от 2022 г. да е бил широко подкрепян.[28]
Алиансът на сахелските държави
След преврата в Нигер ECOWAS заплашва с военна намеса, а хунтите в Мали и Буркина Фасо обещават военна помощ на Нигер; от тези обещания се ражда Алиансът на сахелските държави — отбранителен блок на трите държави, който предотвратява намесата.[29] На 28 януари 2024 г. трите държави обявяват, че напускат ECOWAS, и излизат официално на 29 януари 2025 г., след като изтича едногодишното предизвестие; те въвеждат и общи паспорти.[30]
Алиансът се обявява срещу неоколониализма и френското влияние, а през 2024 г. трите държави прекратяват военните си отношения със западните сили и заменят западните войски с руски.[31] От 2025 г. Траоре е вторият председател на алианса.[5]
Вижте също
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Преврат в Гвинея (2021)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Алиансът на сахелските държави
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
- Военният преврат в Мадагаскар (2025)
- Военният преврат в Судан (октомври 2021)
Доказателства към твърденията
-
Soldiers in Burkina Faso mutiny, take President Kabore hostage
PBS NewsHour / APрепортаж, януари 2022Отвори източника
-
Burkina Faso coup: Ousted military leader Damiba 'resigns'
Al Jazeeraрепортаж, 2 октомври 2022Отвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
Ibrahim Traoré
WikipediaWikipedia: Ibrahim TraoréОтвори източника
-
Ibrahim Traoré
WikipediaWikipedia: Ibrahim TraoréОтвори източника
-
World Report 2026: Burkina Faso
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
January 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: January 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
September 2022 Burkina Faso coup d'état
WikipediaWikipedia: September 2022 Burkina Faso coup d'étatОтвори източника
-
Ibrahim Traoré
WikipediaWikipedia: Ibrahim TraoréОтвори източника
-
World Report 2026: Burkina Faso
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
World Report 2026: Burkina Faso
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
Paul-Henri Sandaogo Damiba
WikipediaWikipedia: Paul-Henri Sandaogo DamibaОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника