Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
Военният преврат в Гвинея-Бисау е задържането на президента Умару Сисоку Ембало на 26 ноември 2025 г. от военни, водени от началника на военния кабинет на президента бригаден генерал Динис Инканя, ден преди да бъдат обявени резултатите от изборите от 23 ноември, на които Ембало се кандидатира за нов мандат; военните обявяват „пълен контрол“ над страната и създават Висше военно командване, начело с генерал Орта Инта-А На Ман.[1] И Ембало, и опозиционният кандидат Фернандо Диаш да Коща твърдят, че са спечелили изборите.[2] Опозицията и гражданското общество обвиняват Ембало и армията, че са инсценирали преврат, за да не бъдат обявени резултатите.[3] Превратът е деветият преврат или опит за преврат в страната от независимостта ѝ от Португалия през 1974 г.[2] ECOWAS и Африканският съюз спират членството на Гвинея-Бисау, а хунтата насрочва избори за 6 декември 2026 г.[4]
Предистория
Ембало, бивш военен, е министър-председател от 2016 до 2018 г.[5] През 2019 г. той печели балотажа за президент срещу Домингуш Симоеш Перейра с 54% срещу 46%; Перейра оспорва резултата, а Ембало организира алтернативна церемония по встъпване в длъжност в хотел в Бисау, без одобрението на Върховния съд и на парламента.[6]
Последният успешен преврат в страната е през 2012 г., а двата последни опита — през 2022 и 2023 г. — също са насочени срещу Ембало; след опита от 2023 г. той разпуска парламента и управлява с укази, а критиците го обвиняват, че създава кризи като претекст за репресии срещу опозицията, като в края на октомври 2025 г. отново има твърдения за заговор.[2]
Спорът кога изтича мандатът на Ембало — според опозицията на 27 февруари 2025 г., според Върховния съд на 4 септември 2025 г. — не му пречи да остане на поста и след 4 септември и да се кандидатира отново.[7] Опозицията и гражданското общество наричат оставането му на власт „институционален преврат“.[8] Основната опозиционна партия ПАИГК е отстранена от президентската надпревара, а ECOWAS изтегля наблюдателите си, след като е заплашена с експулсиране; след изборите и Ембало, и подкрепеният от ПАИГК Фернандо Диаш да Коща обявяват победа.[2]
Превратът
На 26 ноември 2025 г., ден преди очакваното обявяване на резултатите, край президентския дворец в Бисау се чува стрелба, а мъже във военни униформи завземат главния път към него; стрелба има и при министерството на вътрешните работи и при Националната избирателна комисия. Говорител на Ембало обвинява въоръжени привърженици на Диаш в нападение срещу комисията, а лидерът на ПАИГК Перейра обвинява Ембало, че симулира преврат, за да обяви извънредно положение, след като е разбрал, че е загубил.[10]
Ембало казва пред Jeune Afrique, че е арестуван без насилие в кабинета си при „държавен преврат“, воден от бригаден генерал Динис Инканя; задържани са и началникът на генералния щаб, заместникът му и министърът на вътрешните работи, както и Диаш и Перейра, като Диаш по-късно успява да избяга и получава закрила в посолството на Нигерия.[11] По държавната телевизия военните обявяват „пълен контрол“, спират всички политически институции, медиите и изборния процес, затварят границите и въвеждат полицейски час, а Инканя твърди, че превратът е отговор на „разкрит план“ на политици и „известен наркобос“ за манипулиране на изборните резултати.[12]
На 27 ноември Висшето военно командване обявява началника на генералния щаб генерал Орта Инта-А На Ман за глава на военно правителство с едногодишен преходен период; същата вечер Сенегал съобщава, че е договорил освобождаването на Ембало и го е превозил с чартърен самолет, след което той се премества в Република Конго, а на 28 ноември за министър-председател е назначен финансовият министър Илидиу Виейра Те, ръководител на предизборния щаб на партията на Ембало.[13] Инта-А На Ман е учил във военно училище в СССР, като командир на батальон от президентската гвардия защитава Ембало при опита за преврат през февруари 2022 г., а от 2023 до 2025 г. е началник на генералния щаб.[16]
На 2 декември избирателната комисия съобщава, че не може да обяви резултатите, тъй като маскирани въоръжени мъже са иззели компютрите на 45 служители и са унищожили протоколите и основния сървър.[14] Според протоколите, получени от португалския вестник Correio da Manhã, Диаш е получил с около десет хиляди гласа повече от Ембало.[9] На 9 декември е публикувана преходна харта, която забранява на Инта-А и Виейра Те да участват в бъдещи избори, а на 22 януари 2026 г. Висшето военно командване насрочва парламентарни и президентски избори за 6 декември 2026 г.[15]
Реакции
ПАИГК призовава към протести и към обявяване на резултатите, а на 29 ноември съобщава, че централата ѝ в Бисау е нахлута от тежковъоръжени милиции; три граждански организации призовават към обща стачка и гражданско неподчинение, за да се възстанови „изборната истина“. Перейра е освободен на 30 януари 2026 г., но е поставен под домашен арест, а Диаш получава разрешение да напусне посолството на Нигерия; двамата отказват предложенията на хунтата да участват в преходното правителство.[17]
Гражданската коалиция „Народен фронт“ обвинява Ембало и армията в „симулиран преврат“, който да попречи на обявяването на резултатите и да позволи на Ембало да се кандидатира отново на нови избори; подобно мнение изразява и Диаш.[3]
Генералният секретар на ООН Антониу Гутериш призовава към сдържаност, наблюдателите на ECOWAS и АС осъждат „явния опит да се провали демократичният процес“, на 27 ноември ECOWAS спира членството на Гвинея-Бисау, а на следващия ден същото прави и АС; бившата колониална сила Португалия призовава за възстановяване на нормалното функциониране на институциите, за да бъде завършено преброяването, а ЮАР и Франция също осъждат преврата.[18]
Според AFP превратът в „склонната към преврати“ западноафриканска държава е един от 10-те успешни преврата в Африка за пет години.[19]
Вижте също
- Военният преврат в Мадагаскар (2025)
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Преврат в Гвинея (2021)
- Опит за преврат в Гвинея-Бисау (2022)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Военният преврат в Чад (2021)
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Щурмът на Капитолия в САЩ (6 януари 2021 г.)
Доказателства към твърденията
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
Umaro Sissoco Embaló
WikipediaWikipedia: Umaro Sissoco EmbalóОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau general election
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau general electionОтвори източника
-
Umaro Sissoco Embaló
WikipediaWikipedia: Umaro Sissoco EmbalóОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau general election
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau general electionОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau general election
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau general electionОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
Horta Inta-A Na Man
WikipediaWikipedia: Horta Inta-A Na ManОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinea-Bissau coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Guinea-Bissau coup d'étatОтвори източника
-
Africa coups: 10 in five years
eNCA (AFP)eNCA (AFP), 7.12.2025Отвори източника