Военният преврат в Чад (2021)
Военният преврат в Чад е поемането на властта от армията на 20 април 2021 г., след като президентът Идрис Деби загива в сражения с бунтовници.[1] Деби е управлявал страната от 1990 г.[12] Армията разпуска правителството и Народното събрание, поставя начело Преходен военен съвет, ръководен от сина му — генерал Махамат Идрис Деби, и заменя конституцията с преходна харта.[1] Според конституцията временен президент е трябвало да стане председателят на Народното събрание, а предсрочни избори да се проведат до 90 дни.[2] Опозицията определя поемането на властта като „институционален държавен преврат“.[3] За разлика от реакцията си при превратите в Судан и Мали Африканският съюз не налага санкции на Чад и не спира членството му[4], а Франция подкрепя „гражданско-военния преход“.[5] На 10 октомври 2022 г. военният съвет е разпуснат след „национален диалог“, който обявява Махамат Деби за преходен президент.[6] Диалогът удължава прехода и отлага изборите до поне октомври 2024 г.[7] Протестите срещу удължаването са потушени с кръвопролитие на 20 октомври 2022 г.[8] След приета на референдум през декември 2023 г. нова конституция Махамат Деби печели президентските избори на 6 май 2024 г. с 61,03% от гласовете.[9] През октомври 2025 г. парламентът премахва ограничението на президентските мандати и ги удължава от пет на седем години — промяна, осъдена като „конституционен преврат“.[10]
Предистория
Идрис Деби идва на власт с преврат през 1990 г.[11] Той управлява повече от 30 години, като през 2005 г. премахва ограничението на президентските мандати и го възстановява едва през 2018 г., но с по-дълги мандати.[12] В Европа, САЩ и Китай Деби е смятан за съюзник в борбата с „Боко Харам“ и с тероризма в Западна и Централна Африка.[13]
На изборите на 11 април 2021 г., бойкотирани от част от опозицията, Деби печели според предварителните резултати със 79,32% от гласовете.[14] В деня на изборите базираната в Либия бунтовническа група „Фронт за промяна и съгласие в Чад“ (FACT) напада граничен пост на армията.[16] Офанзивата, започнала в регион Тибести, продължава от 11 април до 9 май 2021 г. и завършва с победа на армията, макар сблъсъците на север да продължават; на 19 април 2021 г. Деби е ранен и умира на следващия ден.[17] Смъртта му е обявена само ден след като е обявен за победител в изборите и за шести мандат след 30 години управление с „желязна ръка“.[15]
Поемането на властта
На 20 април 2021 г. говорителят на армията генерал Азем Бермандоа Агуна обявява по държавната телевизия смъртта на президента и създаването на Преходен военен съвет (CMT).[18] Начело му застава синът на президента — 37-годишният армейски генерал Махамат Идрис Деби.[19] Още същия ден той назначава в съвета 15 генерали — себе си и 14 лоялни на баща му, а съветът обявява, че ще управлява осемнайсет месеца, след което ще се проведат избори.[20]
Армията обявява, че избраното правителство и Народното събрание са разпуснати и че съветът ще управлява страната 18 месеца; конституцията е заменена с харта, според която Махамат Деби е временен президент и глава на въоръжените сили.[1] Част от политическите сили в Чад определят това като преврат, защото не са спазени конституционните правила при овакантяване на президентския пост: временен президент е трябвало да стане председателят на Народното събрание Харун Кабади, а предсрочни избори да се проведат в срок от 45 до 90 дни.[2]
На 27 април съветът обявява преходно правителство начело с цивилния политик Албер Пахими Падаке.[21] На 2 май 2021 г. е обявен съставът му — 40 министри и заместник-министри, сред които и ново министерство за национално помирение, оглавено от бившия бунтовнически водач Ашейк Ибн Умар; дългогодишният опозиционер Сале Кебзабо не влиза в кабинета, но заявява, че го „признава“, а двама членове на партията му получават министерски постове.[22] Същия ден е отменен нощният полицейски час, въведен на 20 април.[23]
Протести
Още на 22 април 2021 г. Съюзът на профсъюзите в Чад призовава към обща стачка, а според съобщения част от офицерите в армията също се противопоставят на преврата; хунтата обаче успява да потуши протестите.[24]
На 27 април 2021 г. в Нджамена избухват протести с искане военният съвет да предаде властта на цивилни; в столицата е убита жена, на юг — мъж, полицията използва сълзотворен газ, а съветът забранява протестите.[25] Според армията през същата седмица при демонстрациите в Нджамена и на юг загиват шестима души, местна неправителствена организация съобщава за девет жертви, а над 650 души са арестувани.[3]
Международни реакции
На 23 април Франция изразява подкрепа за „гражданско-военен преход“.[5] Като един от основните съюзници на Чад тя защитава поемането на властта като необходимо, позовавайки се на „изключителните обстоятелства“, създадени от бунта.[26] Президентът Еманюел Макрон присъства на погребението на Идрис Деби и обещава подкрепа за правителството на сина му и за стабилността на Чад, която Франция поддържа и чрез операция „Баркан“ — над 5000 френски военни в Сахел с щаб в Чад.[27]
Членовете на Африканския съюз са разделени: правилата на съюза изискват санкции, но част от държавите се опасяват заради ролята на Чад в борбата с тероризма.[28] Решението на Съвета за мир и сигурност на АС, оповестено на 14 май 2021 г., не налага санкции на Чад и не спира членството му, за разлика от реакцията при превратите в Судан и Мали.[4] Съседите на Чад подкрепят военния преход и се противопоставят на спиране на членството, а съветът приема довода, че страната е нападната от чуждестранни наемници, предполагаемо от Либия.[29]
Вместо санкции съветът одобрява Преходния военен съвет при условия — сред тях незабавно преразглеждане на набързо изготвената харта и отказ от всякакво удължаване на 18-месечния преход.[30] Анализатори на Института за изследване на сигурността (ISS) предупреждават, че решението противоречи на принципите на АС и създава „обезпокоителен прецедент“.[31] Според тях последиците могат да бъдат тежки за АС и Африка, защото решението показва постепенна ерозия на консенсуса срещу противоконституционната смяна на властта.[32]
Удълженият преход
След като първоначално отказва преговори с бунтовниците, през август 2021 г. Махамат Деби предлага национален диалог; преговорите с бунтовнически групи започват два месеца по-късно и завършват с мирното споразумение, подписано в Доха на 8 август 2022 г., което открива национален диалог между правителството и опозицията.[33] Споразумението обаче е отхвърлено от FACT, от други опозиционни групи и от гражданското общество, които посочват, че не гарантира връщане към гражданско управление.[33]
Затова участието в националния диалог е ограничено.[7] Без основната опозиция и гражданското общество диалогът решава да удължи прехода и да отложи изборите до поне октомври 2024 г.[7] На 10 октомври 2022 г. военният съвет е разпуснат, а Махамат Деби е обявен за преходен президент и назначава преходна администрация.[6] Удължаването противоречи на условието на Африканския съюз преходът да не бъде удължаван след 18-те месеца.[30]
Отлагането на изборите предизвиква големи продемократични демонстрации на 20 октомври — първоначалната дата на изборите — главно в Нджамена и Мунду, организирани от коалицията „Уакит Тама“ и от Сюксе Масра, лидер на партията „Трансформаторите“.[34] Силите за сигурност ги потушават с насилие, а властите спират интернет за няколко дни; загиват между 50 и 200 души, сред тях журналистът Оредже Нарсис, над 600 са арестувани, а 342 от тях са осъдени на от една до три години затвор.[34] Денят остава известен като „Черният четвъртък“.[34] Деби обвинява протестиращите за насилието и определя протестите като организиран бунт, а няколко опозиционни партии, сред които „Трансформаторите“, са спрени.[34]
След протестите Масра живее в изгнание в САЩ между 2022 и 2023 г.[35] През март 2023 г. Деби помилва 380 затворени членове на FACT, много от които са сред над 400-те осъдени на доживотен затвор за смъртта на баща му, в опит да привлече групата в мирните преговори.[36] Споразумението от Киншаса от октомври 2023 г. спира заповедта за арест на Масра от 2022 г. и гарантира на него, на привържениците и на партията му правото да се върнат от изгнание и свободно да участват в политиката.[37]
Новата конституция и изборите от 2024 г.
Проектът за нова конституция е одобрен от Националния преходен съвет на 27 юни 2023 г., а референдумът се провежда на 17 декември 2023 г.[38] Според официалните резултати „за“ гласуват 85,90%, при избирателна активност 62,86%, а Върховният съд утвърждава резултатите на 28 декември.[39] Референдумът е бойкотиран от гражданското общество и опозицията; новата конституция позволява кандидатурата на Деби, като понижава минималната възраст за президент до 38 години (Деби е на 39) и изисква и двамата родители на кандидата да са граждани на Чад — условие, което основните му съперници трудно изпълняват.[40]
Масра обявява, че ще се върне преди референдума, и на 1 януари 2024 г. е назначен за министър-председател.[41] На 28 февруари 2024 г. силите за сигурност убиват Яя Дило — председател на Социалистическата партия без граници, смятан за основния политически съперник на Деби и според съобщенията негов братовчед — при нападение срещу централата на партията в Нджамена.[42] През март 2024 г. Конституционният съд не допуска до изборите 10 кандидати, сред които открити опозиционери, с мотив за административни нередности.[43] Преходното правителство отказва акредитация на финансирани от ЕС национални граждански организации, които искат да наблюдават изборите, а гражданската платформа „Уакит Тама“ призовава за бойкот, наричайки изборите „маскарад“ в подкрепа на „династична диктатура“.[44]
На 9 май 2024 г. избирателната агенция ANGE обявява, че Деби печели изборите от 6 май още на първия тур с 61,03% от гласовете, а Масра — с 18,53%; Масра също се обявява за победител.[9] При обявяването на резултатите силите за сигурност стрелят във въздуха в чест на победата и убиват поне 11 души.[45] На 22 май Масра подава оставка като министър-председател заедно с преходното правителство.[46] На 23 май Деби полага клетва като президент, с което официално продължава 34-годишното управление на семейството си, започнало с преврата на баща му през 1990 г.[11] Подробно за изборите — в статията Преходът към гражданско управление и изборите в Чад (2024).
След изборите
Парламентарните избори през декември 2024 г., бойкотирани от опозицията, дават на управляващото Патриотично движение за спасение (MPS) 124 от 188 места, а през февруари 2025 г. партията печели 43 от 46-те избираеми места в първите избори за Сенат в историята на Чад; така MPS контролира всички формални държавни институции.[47]
Чад обявява край на военното сътрудничество с Франция на 28 ноември, а на 31 декември Деби нарежда на френските войници да напуснат страната до 31 януари 2025 г.[48] Последните от тях напускат базата в Нджамена, която Франция заема около 70 години, в края на януари 2025 г.[48] На 8 януари 2025 г. при нападение срещу президентския дворец в Нджамена са убити осемнадесет нападатели и един войник.[49]
Според Human Rights Watch през септември 2025 г. Народното събрание одобрява със 171 гласа „за“, един „въздържал се“ и нито един „против“ конституционни поправки, които удължават президентския мандат от пет на седем години и премахват ограничението на броя мандати; гласуването е бойкотирано от голяма част от опозицията, а през октомври президентът подписва промените.[50] Ревизираният член 77 позволява на президента да ръководи политическа партия — роля, която Деби поема през януари 2025 г. като председател на основаното от баща му MPS.[10] Правителството представя промените като технически, но ги прокарва ускорено, без дебат; според CIVICUS премахването на ограничението нарушава Африканската харта за демокрация, избори и управление, а опозиционните депутати наричат промените „конституционен преврат“ и бойкотират гласуването.[10]
На 16 май 2025 г. Масра е арестуван по обвинения в подбуждане към омраза след сблъсъците в провинция Западен Логоне на 14 май, при които загиват 42 души.[51] На 9 август 2025 г. той е осъден на 20 години затвор и глоба от 1 милиард франка CFA за подбуждане към омраза, ксенофобия и съучастие в убийство; Human Rights Watch определя ареста и бързия процес като политически мотивирани.[52] Според CIVICUS процесът е насрочен седмици преди гласуването на конституционните промени и с Масра в затвора те не срещат сериозна опозиция.[53]
През април 2026 г. Върховният съд разпуска основната опозиционна коалиция GCAP, а през май осем нейни лидери, задържани при организиране на забранена демонстрация, са осъдени на осем години затвор за подбуждане към бунт.[54] На 14 август 2026 г. Деби помилва Масра и осемте лидери; помилването ги освобождава, но присъдите остават и осъдените не могат да се кандидатират на избори, а говорителят на GCAP нарича случилото се „много сериозен демократичен регрес“.[55]
Оценки
Според CIVICUS за четири години военното управление отстъпва място на привидно гражданско, докато властта остава в същото семейство, а последвалите събития са „хореографирана поредица“, предназначена да легитимира управлението на Деби.[56] Human Rights Watch пише, че военните предават властта на Махамат Деби „в преход, който нарушава конституцията“, и че преходът приключва с насилие след изборите през 2024 г.[57] Редица международни медии и правозащитни организации определят Махамат Деби като авторитарен лидер, който продължава системата на управление на баща си.[58]
Вижте също
- Военният преврат в Судан (октомври 2021)
- Преходът към гражданско управление и изборите в Чад (2024)
- Протестите в Чад и „Черният четвъртък“ (2022)
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
- Военният преврат в Мадагаскар (2025)
- Алиансът на сахелските държави
Доказателства към твърденията
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Chad military council names transitional government
Al JazeeraAl Jazeera, 2.05.2021Отвори източника
-
AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent
Institute for Security Studies (ISS)ISS Today, 2.06.2021Отвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Chad: Political Transition Ends with Déby’s Election
Human Rights WatchHuman Rights Watch, 13.05.2024Отвори източника
-
Chad: Political Transition Ends with Déby’s Election
Human Rights WatchHuman Rights Watch, 13.05.2024Отвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
2021 Northern Chad offensive
WikipediaWikipedia: 2021 Northern Chad offensiveОтвори източника
-
2021 Northern Chad offensive
WikipediaWikipedia: 2021 Northern Chad offensiveОтвори източника
-
Chad military council names transitional government
Al JazeeraAl Jazeera, 2.05.2021Отвори източника
-
2021 Northern Chad offensive
WikipediaWikipedia: 2021 Northern Chad offensiveОтвори източника
-
2021 Northern Chad offensive
WikipediaWikipedia: 2021 Northern Chad offensiveОтвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
Chad military council names transitional government
Al JazeeraAl Jazeera, 2.05.2021Отвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
Chad military council names transitional government
Al JazeeraAl Jazeera, 2.05.2021Отвори източника
-
Chad military council names transitional government
Al JazeeraAl Jazeera, 2.05.2021Отвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
2021 protests in Chad
WikipediaWikipedia: 2021 protests in ChadОтвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Transitional Military Council (Chad)
WikipediaWikipedia: Transitional Military Council (Chad)Отвори източника
-
AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent
Institute for Security Studies (ISS)ISS Today, 2.06.2021Отвори източника
-
AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent
Institute for Security Studies (ISS)ISS Today, 2.06.2021Отвори източника
-
AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent
Institute for Security Studies (ISS)ISS Today, 2.06.2021Отвори източника
-
AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent
Institute for Security Studies (ISS)ISS Today, 2.06.2021Отвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
Succès Masra
WikipediaWikipedia: Succès MasraОтвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника
-
World Report 2026: Chad
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
2023 Chadian constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2023 Chadian constitutional referendumОтвори източника
-
2023 Chadian constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2023 Chadian constitutional referendumОтвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Succès Masra
WikipediaWikipedia: Succès MasraОтвори източника
-
Chad: Political Transition Ends with Déby’s Election
Human Rights WatchHuman Rights Watch, 13.05.2024Отвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Chad: Political Transition Ends with Déby’s Election
Human Rights WatchHuman Rights Watch, 13.05.2024Отвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Succès Masra
WikipediaWikipedia: Succès MasraОтвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Chad officials say French troops have finally left after 70 years’ presence
Voice of AmericaVoice of America, 31.01.2025Отвори източника
-
2025 in Chad
WikipediaWikipedia: 2025 in ChadОтвори източника
-
World Report 2026: Chad
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
2025 in Chad
WikipediaWikipedia: 2025 in ChadОтвори източника
-
World Report 2026: Chad
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Chadian President Déby pardons jailed main rival and 8 opposition leaders
France 24France 24, 14.08.2026Отвори източника
-
Chadian President Déby pardons jailed main rival and 8 opposition leaders
France 24France 24, 14.08.2026Отвори източника
-
Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule
CIVICUS LensCIVICUS Lens, 9.01.2026Отвори източника
-
Chad: Political Transition Ends with Déby’s Election
Human Rights WatchHuman Rights Watch, 13.05.2024Отвори източника
-
Mahamat Déby
WikipediaWikipedia: Mahamat DébyОтвори източника