Преврати в Мали (2020 и 2021)
Превратите в Мали през 2020 и 2021 г. са два военни преврата, водени от полковник Асими Гойта: на 18 август 2020 г., след месеци протести заради нередностите на парламентарните избори, корупцията и неуспеха в борбата с въоръжените групи, военните свалят президента Ибрахим Бубакар Кейта[1][2], а на 24 май 2021 г. задържат цивилните ръководители на прехода — президента Ба Ндау и премиера Моктар Уан — и Гойта става преходен президент[3]. Обещаното връщане към цивилно управление така и не се осъществява: през май 2025 г. политическите партии са разпуснати, а Гойта получава петгодишен мандат, подновяем без избори[4]. Военното управление скъсва с Франция, изтегля Мали от ECOWAS и се обвързва с Русия[6], но насилието не стихва — на 25 април 2026 г. координирани атаки на свързаната с „Ал Кайда“ групировка JNIM и туарегски бунтовници засягат и района на столицата Бамако, а министърът на отбраната Садио Камара е убит[7].
Предистория
Мали е в продължителна криза на сигурността от 2012 г., когато демократично избраният президент Амаду Тумани Туре е свален с военен преврат, след като правителството му е обвинено, че не се справя с воден от туареги бунт в Севера[8]. През април 2013 г. ООН създава мироопазващата мисия MINUSMA, за да стабилизира страната след бунта[9], а френските войски, които подкрепят малийската армия от януари 2013 г., през 2014 г. преминават към регионалната антитерористична операция „Баркан“[10]. Мирните споразумения от Алжир (2015) между правителството и бунтовническите коалиции не слагат край на сраженията, през 2017 г. няколко групировки се обединяват в свързаната с „Ал Кайда“ коалиция JNIM, а според някои оценки към 2020 г. правителството контролира едва една трета от страната[11].
Напрежението в политиката нараства след съобщенията за нередности на президентските избори през 2018 г.[12] Първият тур на парламентарните избори, многократно отлаган, се провежда на 29 март 2020 г.; три дни преди него опозиционният лидер Сумаила Сисе е отвлечен от джихадисти, а в Бамако гласуват едва 12% от избирателите[13]. На 30 април Конституционният съд отменя резултатите в 31 района, с което управляващата партия на Кейта „Сборище за Мали“ получава с десет места повече от първоначално очакваното[14].
На 30 май опозицията, водена от имам Махмуд Дико, създава Движението 5 юни — Сборище на патриотичните сили (M5-RFP), а на 5 юни хиляди излизат по улиците с искане за оставката на Кейта[15]. На 19 юни протестират десетки хиляди, а на 10 юли протестите прерастват в насилие: в продължение на три дни силите за сигурност в Бамако по сведения стрелят с бойни патрони, като убиват най-малко 11 и раняват 124 души[16]. На 23 юли, след неуспешна посредническа мисия на ECOWAS, в Бамако пристигат президентите на Нигерия, Нигер, Гана, Кот д'Ивоар и Сенегал, за да се срещнат с Кейта и опозицията, а на 27 юли ECOWAS призовава за правителство на националното единство и заплашва със санкции[17].
Първият преврат (август 2020)
Повече от два месеца преди преврата хиляди малийци излизат на улицата, искайки оставката на президента Ибрахим Бубакар Кейта заради корупция и неспособност на властите да овладеят ислямисткия бунт.[18]
Сутринта на 18 август 2020 г. войници започват да стрелят във въздуха във военната база в Кати, на 15 км от столицата Бамако, превземат базата „Сундиата“ и арестуват висши офицери[19]. След като навлизат в столицата, бунтовниците задържат министъра на финансите, началника на щаба на Националната гвардия и председателя на Народното събрание, а по-късно — президента Кейта и премиера Бубу Сисе, които са откарани в лагера в Кати; говорител на опозиционната коалиция M5-RFP приветства задържането им като „народно въстание“[20].
Около полунощ Кейта обявява по държавната телевизия, че подава оставка: „Днес определени части от армията решиха, че намеса е необходима. Имам ли наистина избор? Защото не желая да се пролива кръв.“[21] С оставката си той разпуска правителството и парламента[22].
Петима полковници начело с Гойта се появяват по телевизията и се обявяват за Национален комитет за спасение на народа (CNSP); заместник-началникът на щаба на ВВС Исмаел Ваге обявява затваряне на всички въздушни и сухопътни граници и вечерен час и кани опозицията на разговори за нови избори[23]. В болница в Бамако са докарани телата на четирима убити от огнестрелни рани и около 15 ранени, вероятно от заблудени куршуми, но водачите на преврата отричат да има убити; имам Махмуд Дико обявява, че се оттегля от политиката[23].
Това е вторият преврат в страната за по-малко от десет години след преврата от 2012 г. и слага край на почти шестгодишен период — от въстанието в Буркина Фасо през 2014 г. — без нито една неконституционна смяна на властта в Западна Африка[24].
Днес определени части от армията решиха, че намеса е необходима. Имам ли наистина избор? Защото не желая да се пролива кръв.[21]
Международна реакция
Африканският съюз осъжда преврата и призовава за незабавно освобождаване на арестуваните, а ECOWAS (Икономическата общност на западноафриканските държави) заявява, че водачите му нямат легитимност, и решава да затвори всички граници с Мали и да спре финансовите потоци[18]. Съветът за сигурност на ООН единодушно приема резолюция, която осъжда преврата и призовава военните да се върнат в казармите си, на 25 август Международната организация на франкофонията суспендира членството на Мали, а на 7 септември на среща на върха в Ниамей ECOWAS дава на военните срок до 15 септември да назначат цивилни президент и премиер[25].
Преходът (2020–2021)
Експерти, избрани от военните, предлагат двугодишно временно управление начело с президент, посочен от тях, въпреки призивите на съседите за избори до една година[26]. На 12 септември 2020 г. хунтата (Националният комитет за спасение на народа) се съгласява на 18-месечен политически преход към цивилно управление.[27] На 21 септември група от 17 избиратели посочва Ба Ндау за временен президент, а Гойта — за вицепрезидент; кандидатурата е приветствана от говорител на Махмуд Дико и от водачите на M5-RFP, а правителството встъпва в длъжност на 25 септември[28].
Ндау скоро влиза в конфликт с членове на Националния преходен съвет заради различия в политиката: той и премиерът Моктар Уан са за сътрудничество с Франция, а вицепрезидентът Гойта и министърът на отбраната Садио Камара — за сътрудничество с Русия[29]. Опозиционното движение M5 призовава временното правителство да бъде разпуснато и заменено с „по-легитимно“[30].
Вторият преврат (май 2021)
На 24 май 2021 г., след преструктуриране на кабинета, при което двама от водачите на първия преврат — Садио Камара и Модибо Коне — са сменени, военните задържат президента Ндау, премиера Уан и министъра на отбраната Сулейман Дукуре и ги откарват във военната база в Кати[31]. Гойта обявява, че Ндау и Уан са лишени от правомощията си, защото са се опитали да „саботират“ прехода, заявява, че е трябвало да бъде консултиран за промените в кабинета, и обещава избори през 2022 г.[32]
На 26 май Ндау и Уан подават оставка, докато са задържани, и на следващия ден са освободени; на 28 май Конституционният съд обявява Гойта за преходен президент[33]. Той полага клетва на 7 юни, назначава за премиер Шогел Кокала Майга, един от лидерите на M5, а на 11 юни връща Садио Камара като министър на отбраната[33]. Така Гойта, извършил два военни преврата в рамките на девет месеца, оглавява държавата, изтласквайки настрана цивилното преходно ръководство — президента Ба Ндау и премиера Моктар Уан.[34]
Анализаторът Емануел Кваси Анинг предупреждава, че вторият преврат „ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта“.[34]
ООН, ECOWAS, Европейският съюз, САЩ и Африканският съюз осъждат преврата в съвместно изявление[35]. На 31 май ECOWAS суспендира Мали, но за разлика от 2020 г. не налага санкции, а на 2 юни Африканският съюз също суспендира членството ѝ; същия ден Франция спира съвместните операции с малийската армия и ги възобновява на 3 юли[35].
Ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта.[34]
Удължаване на военното управление
На 1 януари 2022 г. правителството предлага на ECOWAS преходът да бъде удължен с пет години; в отговор на 9 януари ECOWAS затваря границите, прекъсва дипломатическите отношения и налага тежки икономически санкции[36]. На 3 юли 2022 г. хунтата се съгласява да проведе общи избори до февруари 2024 г. срещу незабавното отменяне на санкциите[36], но през септември 2023 г. изборите са отложени за неопределено време, а протестите — забранени[37].
През юни 2023 г. на референдум е приета нова конституция, подкрепена от 97% от гласувалите при активност 39,4%; критици твърдят, че гласуването е опорочено[38]. През октомври 2024 г. Гойта се самопроизвежда в генерал[39], а през май 2025 г. военното правителство разпуска всички политически партии и организации и забранява събранията[4]. Националният преходен съвет, в който присъстващите 131 от общо 147 членове гласуват единодушно, дава на Гойта петгодишен президентски мандат, подновяем „толкова пъти, колкото е необходимо“, без избори; решението е от 3 юли 2025 г.[4][40]
Председателят на Националния преходен съвет Малик Диау определя приемането като „голяма стъпка напред в изграждането на Мали“, а критици го смятат за поредното ограничение на свободите, с което военните затвърждават властта си[5].
Обрат във външната политика
През септември 2021 г. хунтата започва преговори за наемането на 1000 бойци от руската частна военна компания „Вагнер“, въпреки предупрежденията на Франция, и до края на годината стотици наемници са разположени в страната[41]. „Вагнер“ скоро е обвинена в тежки нарушения на човешките права, включително клане на 500 цивилни през март 2022 г.[41] В средата на февруари 2022 г. Франция, Канада и европейските им партньори обявяват пълно изтегляне на войските си в рамките на шест месеца, като се позовават на присъствието на „Вагнер“, а до 15 август 2022 г. френските войски напускат Мали[42].
На 16 юни 2023 г. хунтата иска мироопазващите сили на ООН да напуснат страната „без забавяне“, а на 30 юни Съветът за сигурност одобрява искането[43]; MINUSMA е прекратена на 30 юни 2023 г. и силите на ООН трябва да напуснат Мали до 31 декември 2023 г.[44] През януари 2024 г., обвинявайки Алжир в намеса във вътрешните си работи, хунтата прекратява мирните споразумения от Алжир[45].
Мали, Буркина Фасо и Нигер, управлявани от военни след поредица преврати, създават Алианса на сахелските държави — съюз, започнал като пакт за взаимна отбрана през 2023 г.[46] На 28 януари 2024 г. трите държави обявяват, че напускат ECOWAS, и на 29 януари 2025 г., след изтичането на едногодишното предизвестие, официално излизат от организацията[47]. Руската военна формация Africa Corps (наследник на „Вагнер“) подпомага армията в борбата с въоръжените групи, но с ограничен успех, и също е обвинявана в нарушения срещу цивилни[48][6].
Сигурността след превратите
Военното управление е оправдавано с обещанието да възстанови реда и да победи бунтовниците, но несигурността остава[49]. От 3 септември 2025 г. JNIM налага горивна блокада на градовете в южната част на страната и унищожава над 300 цистерни по пътищата от Сенегал, Кот д'Ивоар и Гвинея[50]; през октомври 2025 г. липсата на гориво парализира Бамако[51].
На 25 април 2026 г. JNIM и туарегският Фронт за освобождение на Азауад (FLA) започват координирани атаки в цялата страна, включително в Кати, край летището на Бамако, в Мопти, Севаре и Гао[7][52]. Според хунтата нападателите са се опитали да убият Гойта в резиденцията му с кола бомба[52], а министърът на отбраната Садио Камара загива, когато кола с експлозиви, управлявана от атентатор самоубиец, се врязва в резиденцията му[53]. JNIM обявява, че заедно с FLA е „превзела“ град Кидал — твърдение, което Al Jazeera не може да потвърди независимо[54], а на 28 април — пълна блокада на Бамако[55]. На 4 май 2026 г. Гойта поема и поста министър на отбраната[53].
Политолози, пишещи в The Conversation, смятат, че вместо да институционализира военното управление, Гойта концентрира властта около президентството и тесен кръг военни: партиите са забранени, преходният законодателен орган е попълнен с президентски указ, а портфейлът на отбраната, който контролира най-големия дял от държавния бюджет, е нараснал от 11,5% на 14,5% от БВП от 2020 г. насам[56].
Вижте също
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврат в Гвинея (2021)
- Алиансът на сахелските държави
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Военният преврат в Чад (2021)
- Преходът към гражданско управление и изборите в Чад (2024)
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Военният преврат в Судан (октомври 2021)
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
Доказателства към твърденията
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, увод и „Aftermath“Отвори източника
-
Mali military chief granted renewable five-year presidential term
Al Jazeera, 4.07.2025Отвори източника
-
Mali military chief granted renewable five-year presidential term
Al Jazeera, 4.07.2025Отвори източника
-
Mali military chief granted renewable five-year presidential term
Al Jazeera, 4.07.2025Отвори източника
-
Mali rattled by ongoing armed attacks: What to know
Al Jazeera, 26.04.2026Отвори източника
-
Mali rattled by ongoing armed attacks: What to know
Al Jazeera, 26.04.2026Отвори източника
-
United Nations Multidimensional Integrated Stabilization Mission in Mali (MINUSMA)
Уикипедия, уводОтвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „Background“ и „Battle of Konna“Отвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2020 Malian protests
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2020 Malian protests
Уикипедия, „The First round of the 2020 elections“Отвори източника
-
2020 Malian protests
Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“Отвори източника
-
2020 Malian protests
Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“Отвори източника
-
2020 Malian protests
Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“Отвори източника
-
2020 Malian protests
Уикипедия, „The Second round of the 2020 elections“Отвори източника
-
Malian President Ibrahim Boubacar Keita Resigns After Soldiers Mutiny
NPR, 19.08.2020Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, увод и „Coup d'état“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Coup d'état“Отвори източника
-
Mali president resigns after military mutiny — live updates
Al Jazeera, 19.08.2020Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, уводОтвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „International reaction“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „2021 coup and aftermath“Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, „Coup“Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, увод и „Coup“Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, „Coup“Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
What next after Mali's coup?
Al Jazeera, 29.05.2021Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, „Response“Отвори източника
-
2021 Malian coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „2021 coup and aftermath“Отвори източника
-
Assimi Goïta
Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“Отвори източника
-
Assimi Goïta
Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“Отвори източника
-
Assimi Goïta
Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“Отвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „2021 coup and aftermath“Отвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „2021 coup and aftermath“Отвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „Renewed conflict with CMA, CSP split“Отвори източника
-
United Nations Multidimensional Integrated Stabilization Mission in Mali (MINUSMA)
Уикипедия, уводОтвори източника
-
Mali War
Уикипедия, „Renewed conflict with CMA, CSP split“Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
Уикипедия, уводОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
Уикипедия, „Withdrawal from ECOWAS“Отвори източника
-
2020 Malian coup d'état
Уикипедия, „Regional rise of terrorism“Отвори източника
-
Mali's military leader is consolidating power. Why this is dangerous
The Conversation, 18.05.2026Отвори източника
-
Mali fuel blockade
Уикипедия, уводОтвори източника
-
Mali rattled by ongoing armed attacks: What to know
Al Jazeera, 26.04.2026Отвори източника
-
Assimi Goïta
Уикипедия, „Second coup d'état and current rule“Отвори източника
-
Mali leader Assimi Goïta assumes role of defence minister after attacks kill previous minister
France 24, 4.05.2026Отвори източника
-
Mali rattled by ongoing armed attacks: What to know
Al Jazeera, 26.04.2026Отвори източника
-
Mali fuel blockade
Уикипедия, уводОтвори източника
-
Mali's military leader is consolidating power. Why this is dangerous
The Conversation, 18.05.2026Отвори източника