Преврати в Мали (2020 и 2021)
След над два месеца улични протести срещу корупция и провалена борба с ислямисткия бунт, малийски военни свалят президента Ибрахим Бубакар Кейта през август 2020 г., а девет месеца по-късно същият полковник Асими Гойта осъществява втори преврат, поставяйки под въпрос заявения преход към цивилно управление.
#Мали #преврат #Западна Африка #ECOWAS
Първият преврат (август 2020)
Повече от два месеца преди преврата хиляди малийци излизат на улицата, искайки оставката на президента Ибрахим Бубакар Кейта заради корупция и неспособност на властите да овладеят ислямисткия бунт.[1]
На 18 август 2020 г. войници се разбунтуват в Кати, а президентът Кейта подава оставка по държавната телевизия: „Днес определени части от армията решиха, че намеса е необходима. Имам ли наистина избор? Защото не желая да се пролива кръв.“[2]
Африканският съюз и ECOWAS (Икономическата общност на западноафриканските държави) осъждат преврата и затварят границите си с Мали, докато на 12 септември 2020 г. хунтата се съгласява на 18-месечен преход към цивилно управление.[1]
Днес определени части от армията решиха, че намеса е необходима. Имам ли наистина избор? Защото не желая да се пролива кръв.
Вторият преврат (май 2021)
На 29 май 2021 г. полковник Асими Гойта, вече осъществил два военни преврата в рамките на девет месеца, е обявен за временен президент на страната, изтласквайки настрана цивилното преходно ръководство — президента Ба Ндау и премиера Моктар Уан.[3]
Анализаторът Емануел Кваси Анинг предупреждава, че вторият преврат „ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта“.[3]
Ще доведе не само до възобновяване на насилието и повече въоръжени групи в Мали, но е и символ на способността на армията да се завръща и да поема властта.
Вижте също
- Преврат в Гвинея (2021)
- Преврат в Нигер (2023)
- Автопревратът на Кайс Саид в Тунис (2021)
- Преврат в Габон (2023)
- Военният преврат в Мианмар и спирането на интернет (2021)
- Протестите заради цената на горивото и интернет спирането в Зимбабве (2019)
- Протестите „Тавра“ в Ливан (2019)
- Спирането на интернет в Пакистан след ареста на Имран Хан (2023)
- Изключването на интернет в Египет по време на въстанието от 2011 г.
- Януарските безредици в Казахстан (2022)
Доказателства към твърденията
-
Malian President Ibrahim Boubacar Keita Resigns After Soldiers Mutiny
репортаж, 19 август 2020Отвори източника
-
Mali president resigns after military mutiny — live updates
репортаж, 19 август 2020Отвори източника
-
What next after Mali's coup?
анализ, 29 май 2021Отвори източника