Преврат в Гвинея (2021)
Превратът в Гвинея е свалянето на президента Алфа Конде от армията на 5 септември 2021 г.: командирът на специалните части полковник Мамади Думбуя обявява по държавната телевизия разпускането на правителството и конституцията.[1] Конде, първият демократично избран президент на страната, през 2020 г. сменя конституцията с референдум, за да получи трети мандат — промяна, предизвикала масови протести.[2] Тълпи в столицата и в провинцията приветстват свалянето му[19], но чуждите държави почти единодушно осъждат преврата[4], а ECOWAS и Африканският съюз спират членството на Гвинея.[24] На 1 октомври 2021 г. Думбуя полага клетва като временен президент и обещава „свободни, достоверни и прозрачни“ избори.[5] Обявеният 18-месечен преход обаче се проточва повече от четири години.[6] Новата конституция от 2025 г. удължава президентския мандат на седем години и позволява на Думбуя да се кандидатира.[7] На изборите на 28 декември 2025 г., бойкотирани от част от опозицията, той печели с 86,72% от гласовете и на 17 януари 2026 г. встъпва в длъжност като цивилен президент, след което Африканският съюз отменя санкциите срещу Гвинея.[8]
Предистория
От независимостта от Франция през 1958 г. до 2010 г. Гвинея е управлявана от авторитарни режими; през 2008 г., малко след смъртта на президента Лансана Конте, армията извършва преврат и се оттегля от властта през 2010 г., когато Алфа Конде става първият президент, избран мирно и демократично; той е преизбран през 2015 г.[9]
Конституцията ограничава президента до два мандата, но новата конституция, приета на референдум на 22 март 2020 г., удължава мандата от пет на шест години и „нулира“ броя на мандатите на Конде, което му позволява да се кандидатира за трети.[10] Промяната предизвиква масови протести преди и след референдума, жестоко потушени — с над трийсет загинали между октомври 2019 г. и март 2020 г.; Конде печели изборите през 2020 г., а опозицията го обвинява в пълнене на урните и протестите отнемат живота на поне 12 цивилни, сред които две деца.[11] Опозиционерите, които оспорват легитимността на мандата му, са преследвани, а Роже Бамба от UFDG и Мамаду Ури Бари умират в затвора.[14]
Франция се дистанцира от Конде след изборите от 2020 г. и сред малкото големи държави, които продължават да го подкрепят, остават Китай, Египет, Русия и Турция.[12] Гвинея има около една четвърт от световните залежи на боксит и при Конде добивът расте чрез многомилиардни проекти с китайски компании, но ползите не достигат до повечето граждани.[15] Месец преди преврата е обявено поскъпване на бензина, а новият бюджет увеличава разходите за парламента и президентството, като съкращава част от средствата за полицията и армията; според западен дипломат, цитиран от The Daily Telegraph, поводът за преврата е опитът на правителството да уволни висш командир от специалните части.[16]
Мамади Думбуя е бивш френски легионер, който през 2018 г. оглавява специалните части, създадени от Конде; същата година на обучение на американската армия за командири на специални части в Буркина Фасо той се запознава с малиеца Асими Гойта — двамата по-късно извършват преврати в своите държави.[17]
Превратът
Сутринта на 5 септември армията обкръжава президентския дворец в Конакри и отцепва правителствения квартал; след престрелка с верните на правителството сили бунтовниците, начело с Думбуя, задържат Конде, обявяват разпускането на правителството и институциите, отменят конституцията и затварят границите.[3] Скоро в мрежата се появяват видеа със задържания президент, а Думбуя обявява по държавната телевизия, че Национален комитет за помирение и развитие (CNRD) ще управлява страната през 18-месечен преходен период.[6]
Думбуя заявява, че комитетът е бил принуден да поеме отговорност заради „тежкото политическо положение“, „инструментализирането на съдебната власт“, неспазването на демократичните принципи, бедността и корупцията, и цитира бившия президент на Гана Джери Ролингс: „ако народът е смазан от елитите си, армията трябва да му върне свободата“.[18] Тълпи в столицата и в провинцията приветстват свалянето на Конде.[19] Още на 5 септември Думбуя заявява, че „справедливостта ще бъде компасът, който ще води всеки гвинейски гражданин“, а по-късно се появява символично на възпоменанието на клането на стадиона в Конакри от 2009 г.[28]
Вечерта е обявен полицейски час, а военните обещават да заменят губернаторите и префектите с военни комисари; на следващата сутрин министрите са събрани, задължени да не напускат страната и да предадат служебните си автомобили, след което са задържани.[20] На 7 септември новите власти освобождават 79 политически затворници.[21] Новината за преврата вдига цената на алуминия до най-високото ниво от десетилетие, тъй като Гвинея е голям производител на боксит.[22]
Справедливостта ще бъде компасът, който ще води всеки гвинейски гражданин.
Международна реакция
Вътре в страната политиците нито подкрепят, нито осъждат открито преврата, но чуждите държави почти единодушно го осъждат и настояват за освобождаване на задържаните и връщане на конституционния ред.[4] Лидерът на опозиционния Съюз за прогреса на Гвинея (UPG) Жак Гбоними заявява, че „всички условия са били налице армията да вземе властта“, и обвинява управлението на Конде.[23]
ECOWAS незабавно спира членството на Гвинея и настоява за безусловното освобождаване на Конде, а на 10 септември 2021 г. Африканският съюз също спира членството ѝ и налага санкции, отменени едва през 2026 г.[24] На 16 септември ECOWAS налага целенасочени санкции — забрани за пътуване и замразяване на активи — на водачите на преврата и семействата им.[25] Думбуя омаловажава заплахата: „като войници работата им е в Гвинея и няма какво да се замразява по сметките им“, и отказва да позволи на Конде да напусне страната.[26]
САЩ лишават Гвинея от преференциалния достъп до американския пазар по Закона за растеж и възможности в Африка (AGOA) от 1 януари 2022 г. заради липсата на напредък в защитата на върховенството на закона и политическия плурализъм.[27]
Превратът идва в период на демократичен упадък в Западна и Централна Африка: Чад преминава през военно поемане на властта през април 2021 г., а Мали — през два преврата за една година (август 2020 г. и май 2021 г.).[13]
Преходът
На 28 септември военните приемат преходна харта, която определя задачите на преходното правителство и назначава Думбуя за ръководител на прехода.[25] На 1 октомври 2021 г. той полага клетва като временен президент и обещава да „преоснове държавата“ със „свободни, достоверни и прозрачни“ избори.[5]
През декември 2022 г. хунтата се договаря с ECOWAS за пътна карта на прехода и се задължава да проведе президентски и парламентарни избори до декември 2024 г., но на 19 септември 2024 г. външният министър обявява, че изборите ще се проведат през 2025 г.; на 19 февруари 2024 г. Думбуя разпуска правителството без обяснение, а на 28 февруари за министър-председател е назначен Мамаду Ури Ба.[29]
Хунтата забранява протестите през май 2022 г.; според коалицията FNDC при разпръскването им от 2022 г. насам са убити поне 59 протестиращи и граждани, от които поне 20 през 2024 г.[31] През 2024 г. министерството на териториалната администрация разпуска 107 политически партии и поставя под наблюдение още 67, сред които трите основни опозиционни — RPG на Конде, UFDG на Селу Далейн Диало и UFR на Сидя Туре; на 9 юли силите за сигурност отвличат активистите от FNDC Умар Сила и Мамаду Било Ба, които остават в неизвестност.[32]
През юли 2024 г. гвинейски съд осъжда бившия самопровъзгласил се президент Муса Дадис Камара и още седем души в исторически процес за изнасилванията и убийствата на протестиращи през 2009 г.[30] На 28 март 2025 г. Думбуя помилва Камара по здравословни причини.[33]
Новата конституция и изборите от 2025 г.
Проектът на нова конституция, публикуван през юни 2025 г., удължава президентския мандат от пет на седем години с ограничение до два мандата, създава Сенат, една трета от който се назначава от президента, и позволява на Думбуя да се кандидатира — нещо, срещу което протестира опозицията.[7] На референдума на 21 септември 2025 г. тя е одобрена от 89% от гласувалите при избирателна активност 87,93%.[34]
Президентските избори са насрочени за 28 декември 2025 г.; кандидатите трябва да внесат депозит от 875 милиона гвинейски франка и да са на възраст между 40 и 80 години, а Върховният съд допуска девет кандидати, но изключва бившия премиер Лансана Куяте и бившия министър Усман Каба.[35] Част от опозицията призовава за бойкот; изгнаният опозиционен лидер Селу Далейн Диало нарича гласуването „изборен фарс“, а върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк заявява, че кампанията е белязана от сплашване на опозицията, вероятно политически мотивирани насилствени изчезвания и ограничения на медиите.[36]
Опозиционни кандидати говорят за „систематични измамни практики“ и пълнене на урните, но изборната дирекция обявява Думбуя за победител с 86,72% от гласовете срещу 6,59% за Йеро Балде, а Върховният съд утвърждава резултатите на 4 януари 2026 г.[37] На 17 януари 2026 г. Думбуя встъпва в длъжност като цивилен президент и Африканският съюз отменя санкциите срещу Гвинея, но на 6 март 2026 г. правителството разпуска 40 политически партии, сред които трите основни опозиционни — UFDG, RPG и UFR.[8]
Вижте също
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Преврат в Габон (2023)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Алиансът на сахелските държави
- Автопревратът на Кайс Саид в Тунис (2021)
Доказателства към твърденията
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
Mamady Doumbouya
WikipediaWikipedia: Mamady DoumbouyaОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2025 Guinean constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2025 Guinean constitutional referendumОтвори източника
-
Mamady Doumbouya
WikipediaWikipedia: Mamady DoumbouyaОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2020 Guinean constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2020 Guinean constitutional referendumОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
Mamady Doumbouya
WikipediaWikipedia: Mamady DoumbouyaОтвори източника
-
Mamady Doumbouya
WikipediaWikipedia: Mamady DoumbouyaОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
World Report 2022 — Guinea
Human Rights Watchдоклад, 2022Отвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
2021 Guinean coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Guinean coup d'étatОтвори източника
-
World Report 2022 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2022Отвори източника
-
Mamady Doumbouya
WikipediaWikipedia: Mamady DoumbouyaОтвори източника
-
World Report 2022 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2022Отвори източника
-
World Report 2022 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2022Отвори източника
-
World Report 2025 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2025Отвори източника
-
World Report 2025 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2025Отвори източника
-
World Report 2025 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2025Отвори източника
-
World Report 2025 — Guinea
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2025Отвори източника
-
Mamady Doumbouya
WikipediaWikipedia: Mamady DoumbouyaОтвори източника
-
2025 Guinean constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2025 Guinean constitutional referendumОтвори източника
-
2025 Guinean presidential election
WikipediaWikipedia: 2025 Guinean presidential electionОтвори източника
-
2025 Guinean presidential election
WikipediaWikipedia: 2025 Guinean presidential electionОтвори източника
-
2025 Guinean presidential election
WikipediaWikipedia: 2025 Guinean presidential electionОтвори източника