Военният преврат в Мадагаскар (2025)
Военният преврат в Мадагаскар е свалянето на президента Андри Раджоелина на 12–14 октомври 2025 г. от елитната армейска част CAPSAT като завършек на протестното движение, започнало в края на септември; Раджоелина напуска страната, Народното събрание го отстранява чрез импийчмънт, армията обявява, че поема властта, и на 17 октомври полковник Микаел Рандрианирина полага клетва като временен президент.[1] Протестите, водени от т.нар. поколение Z, избухват на 25 септември 2025 г. заради честите спирания на тока и водата.[2] При действията на силите за сигурност и в безредиците загиват поне 22 души.[3] Африканският съюз спира членството на Мадагаскар, а ООН говори за „противоконституционна смяна на властта“.[4] Рандрианирина отрича да е извършен преврат.[10] Той обещава избори в срок от 18 до 24 месеца.[5]
Предистория
Мадагаскар е сред най-бедните държави в света: според Световната банка през 2022 г. 75% от 30-милионното население живее под прага на бедността.[6] Раджоелина доминира политиката от кризата през 2009 г. и е преизбран през 2023 г. на избори, бойкотирани от опозицията; докато в столицата спиранията на тока и водата продължават до 12 часа наведнъж, правителството инвестира в престижни проекти като въжена линия в Антананариво за 152 милиона долара.[6]
Частта CAPSAT, базирана в покрайнините на Антананариво, играе ключова роля в бунта от 2009 г., довел Раджоелина на власт.[7] Командирът ѝ Микаел Рандрианирина, роден през 1974 г. в регион Андруа, е губернатор на Андруа от 2016 до 2018 г.; като открит критик на Раджоелина той е арестуван на 27 ноември 2023 г. по обвинение в подбуждане към бунт и опит за преврат и е освободен през февруари 2024 г. с условна присъда.[8]
Протестите
На 25 септември 2025 г. в цял Мадагаскар избухват протести заради спиранията на тока и водата; Раджоелина уволнява министър-председателя Кристиан Нцай, но това не успокоява протестиращите.[2] Протестите са децентрализирани и водени от поколението Z, а основен организационен център става фейсбук страницата „Gen Z Madagascar“, чието лого е вдъхновено от мангата One Piece.[9] На 6 октомври 2025 г. Раджоелина назначава за министър-председател генерал Руфен Зафисамбу, а при действията на силите за сигурност и в безредиците загиват поне 22 души.[3]
Превратът
Сутринта на 12 октомври 2025 г. Раджоелина обявява опит за завземане на властта от войници от CAPSAT, които предишния ден се присъединяват към протестиращите; CAPSAT обявява, че поема контрола над въоръжените сили, и ескортира младите протестиращи до площад „13 май“ в Антананариво, назначава генерал Демостен Пикулас за началник на генералния щаб, а близкият до Раджоелина председател на Сената Ришар Равалуманана е отстранен.[10] Рандрианирина отрича да е извършен преврат и заявява, че военните само са „отговорили на призива на народа“.[10]
Според Reuters Раджоелина напуска страната на 12 октомври с френски военен самолет след договорка с президента Еманюел Макрон, който отказва да потвърди евакуацията; на 13 октомври Раджоелина заявява във видео, че е евакуиран на безопасно място след опит за покушение от „група военни и политици“.[11] На 14 октомври той разпуска с указ Народното събрание, но то не се подчинява и го отстранява чрез импийчмънт със 130 гласа „за“ и една празна бюлетина.[12]
Същия ден Рандрианирина и войници от CAPSAT пристигат в президентската резиденция и обявяват създаването на Съвет на президентството за преосноваване на републиката от офицери от армията и жандармерията; той обещава избори в срок от 18 месеца до две години и суспендира всички национални институции, включително избирателната комисия, Висшия конституционен съд и самата конституция — само Народното събрание продължава да работи.[13]
На 17 октомври Рандрианирина полага клетва като президент пред Висшия конституционен съд, нарича момента „исторически обрат“ и благодари на протестиращите от поколението Z; на 20 октомври назначава за министър-председател Херинцалама Раджаунаривелу, а на 25 октомври новото правителство отнема малгашкото гражданство на Раджоелина заради забраната за двойно гражданство.[14] Председателят на Висшия конституционен съд Флоран Ракотоаризоа твърди, че смяната на властта не нарушава конституцията от 2010 г. и не е преврат.[14]
Реакции
Африканският съюз призовава всички страни към спокойствие и незабавно спира членството на Мадагаскар; Общността за развитие на Южна Африка и ООН изразяват загриженост от „противоконституционната смяна на властта“, а ЕС призовава за възстановяване на „демократичните ценности“ чрез национален диалог.[4] Макрон изразява „дълбока загриженост“ и заявява, че трябва да се гарантира, че страната „не е завладяна от военни фракции или чуждестранна намеса“; политологът Джон Джоузеф Чин определя случилото се като „преврат-революция“ (coupvolution), тъй като съвпада с масови протести.[15]
Според eNCA превратът в Мадагаскар е един от 10-те успешни преврата в Африка за пет години.[5]
Управлението на Рандрианирина
Рандрианирина заявява, че Мадагаскар ще се стреми към членство в БРИКС, а при първото си пътуване извън Африка се среща с руския президент Владимир Путин; той обещава избори в срок от 18 до 24 месеца, обявява национални консултации, водени от Съвета на християнските църкви, за нова система на управление и обещава създаването на Младежко събрание.[16]
Вижте също
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Преврат в Габон (2023)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Военният преврат в Судан (октомври 2021)
- Протести и революции по света
- #EndSARS: как Twitter стана щаб на най-голямото младежко движение в историята на Нигерия
- Редит: протестът „блекаут“ срещу новите АПИ такси (2023)
Доказателства към твърденията
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy protests
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy protestsОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
Africa coups: 10 in five years
eNCA (AFP)eNCA (AFP), 7.12.2025Отвори източника
-
2025 Malagasy protests
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy protestsОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
Michael Randrianirina
WikipediaWikipedia: Michael RandrianirinaОтвори източника
-
2025 Malagasy protests
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy protestsОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
2025 Malagasy coup d'état
WikipediaWikipedia: 2025 Malagasy coup d'étatОтвори източника
-
Michael Randrianirina
WikipediaWikipedia: Michael RandrianirinaОтвори източника