Военният преврат в Судан (октомври 2021)
Военният преврат в Судан е поемането на властта от армията, водена от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, на 25 октомври 2021 г.: министър-председателят Абдала Хамдок отказва да го подкрепи и призовава към съпротива, а Суверенният съвет е разпуснат и е обявено извънредно положение.[3] Превратът слага край на споделянето на властта между военни и цивилни, договорено след свалянето на Омар ал-Башир през 2019 г., малко преди председателството на Суверенния съвет да премине към цивилен.[4] Той е последван от тежко прекъсване на интернет[2] и от масови протести, потушени със стрелба.[13] Африканският съюз спира членството на Судан, на 21 ноември 2021 г. Хамдок е върнат на поста по споразумение с военните, но подава оставка на 2 януари 2022 г.[5] Напрежението около вливането на Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемедти в армията прераства на 15 април 2023 г. в гражданска война, която към юли 2026 г. е прогонила от домовете им над 14 милиона души.[6]
Предистория
Омар ал-Башир, управлявал Судан от преврата през 1989 г., е свален от армията през април 2019 г. след седмици масови протести и властта поема Преходен военен съвет. Протестиращите, представлявани от Силите за свобода и промяна (FFC), постигат споразумение за споделяне на властта с военните и през август 2019 г. е създаден Суверенният съвет; преходът трябва да трае три години и три месеца, като съветът се ръководи първо от военен (21 месеца), а после от цивилен (18 месеца), а предаването е планирано за ноември 2021 г.[4]
Ал-Бурхан, роден през 1960 г., е бивш регионален командир в Дарфур, а от 2018 г. — командващ сухопътните войски; след революцията през април 2019 г. той оглавява Преходния военен съвет, а от 21 август 2019 г. — и Суверенния съвет.[7] Споразумението от Джуба от 2020 г. му позволява да остане начело на съвета още 20 месеца, вместо да се оттегли през февруари 2021 г.[7]
През септември 2021 г. правителството осуетява опит за преврат на „остатъци от бившия режим“ и арестува 40 офицери; оттогава напрежението между военните и цивилните расте, а военните настояват за промени в коалицията FFC и за смяна на кабинета.[8] На 16 октомври привърженици на военните протестират пред президентския дворец в Хартум с искане за военен преврат, а на 21 октомври стотици хиляди излизат в подкрепа на гражданското правителство; спорните въпроси между FFC и военните са пет, сред тях реформата в сектора за сигурност, търговските дейности на армията и предаването на председателството на Суверенния съвет на цивилен.[9]
Превратът
Призори на 25 октомври 2021 г. военните арестуват поне петима висши членове на правителството, по улиците на Хартум са разположени части от Силите за бърза подкрепа, а по-късно същия ден ал-Бурхан обявява извънредно положение, разпуска правителството и Суверенния съвет и обещава технократско правителство до избори през юли 2023 г.[10] Временният министър-председател Абдала Хамдок и много от другите граждански лидери са задържани, след като Хамдок отказва да участва в поемането на властта от военните командири.[1]
Ал-Бурхан представя хода като „поправяне на курса на революцията“, слагайки край на крехкото споделено управление, установено след падането на Омар ал-Башир.[1] Той отрича да е извършил преврат и твърди, че действията му са били необходими, за да се избегне гражданска война; според Sudan Tribune на ключови постове са назначени членове на Партията на националния конгрес на ал-Башир.[11]
Хамдок е поставен под домашен арест на 26 октомври, а към 5 ноември 2021 г. сред задържаните са министри, членове на партии, адвокати, активисти, журналисти, правозащитници и водачи на протестите, държани на тайни места без достъп до семействата и адвокатите си.[12]
Ал-Бурхан обяви, че Суверенният съвет е разпуснат заедно с гражданския кабинет на страната, и обяви извънредно положение в цялата страна.[1]
Спирането на интернет
От сутринта на 25 октомври 2021 г. Судан изпитва тежко прекъсване на интернет — NetBlocks регистрира спад на националната свързаност до около 34% от обичайните нива, засягащ мобилни и част от фиксираните оператори; интернетът е частично възстановен едва на 25-ия ден след преврата.[2]
Прекъсването на интернет засяга предимно свързаността на мрежово ниво и не може да бъде заобиколено чрез софтуер за заобикаляне на цензурата или VPN.
Протести и международни реакции
Сдружението на суданските професионалисти и FFC призовават към гражданско неподчинение; още в първия ден на протестите военните убиват поне 10 цивилни и раняват над 140, на 30 октомври в протестите участват по различни оценки от двеста хиляди до два милиона души, а на 17 ноември силите за сигурност застрелват 15 протестиращи; министерствата на външните работи и на информацията и кабинетът на премиера отказват да признаят смяната на властта.[13]
На 26 октомври Африканският съюз спира членството на Судан до възстановяването на правителството на Хамдок, а на 27 октомври ЕС, САЩ и други западни държави заявяват, че продължават да признават кабинета на Хамдок за „конституционните лидери на преходното правителство“; изправен пред вътрешна и международна съпротива, на 28 октомври ал-Бурхан заявява готовност да го възстанови, но Хамдок поставя условие за пълно връщане към положението отпреди преврата.[14]
Споразумението и оставката на Хамдок
На 21 ноември 2021 г. Хамдок и ал-Бурхан подписват споразумение от 14 точки, което връща Хамдок на поста и предвижда освобождаване на всички политически затворници; FFC и Сдружението на професионалистите го отхвърлят и отказват да продължат да делят властта с военните.[5] Хамдок подава оставка на 2 януари 2022 г. на фона на продължаващите протести.[5]
На 26 ноември генерал Хемедти заявява пред Al Jazeera English, че Хамдок е знаел за плана за преврата, а Хамдок отрича.[15]
Гражданската война
Преходната администрация, създадена след преврата, се разпада в борба за власт: напрежението около вливането на Силите за бърза подкрепа на Хемедти в армията прераства на 15 април 2023 г. в открита война, която към юли 2026 г. е прогонила от домовете им над 14 милиона души, от които 4,5 милиона са избягали в чужбина.[6] RSF напада бази на армията в цялата страна, включително в Хартум и летището, ал-Бурхан е обсаден в щаба си в столицата, а на 19 май той отстранява Хемедти като свой заместник в Суверенния съвет.[16] Ал-Бурхан премества правителството си в Порт Судан, а международните усилия, включително Декларацията от Джеда от 2023 г., не спират боевете.[17] През юли 2024 г. той оцелява при опит за покушение.[7]
Според Human Rights Watch през 2025 г. войната продължава трета година, всички воюващи страни извършват военни престъпления, а Судан е най-тежката хуманитарна криза в света: 24,6 милиона души страдат от остър глад, а над 11,8 милиона са разселени. Армията си връща Хартум, но в края на октомври 2025 г. RSF превзема Ел Фашер, столицата на Северен Дарфур, след което има сведения за извънсъдебни убийства на бягащи хора; през юли RSF и съюзниците ѝ обявяват паралелно правителство в Дарфур.[18]
Вижте също
- Спирането на интернет в Судан след клането в Хартум (2019)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
- Военният преврат в Мадагаскар (2025)
- Арабската пролет
- Причини за войните през 21-ви век
Доказателства към твърденията
-
Sudan coup sees military commanders detain civilian leaders and declare full power
CBS NewsстатияОтвори източника
-
Internet disrupted in Sudan amid reports of coup attempt
NetBlocksдокладОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
Sudanese civil war (2023–present)
WikipediaWikipedia: Sudanese civil war (2023–present)Отвори източника
-
Abdel Fattah al-Burhan
WikipediaWikipedia: Abdel Fattah al-BurhanОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
2021 Sudanese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2021 Sudanese coup d'étatОтвори източника
-
Sudanese civil war (2023–present)
WikipediaWikipedia: Sudanese civil war (2023–present)Отвори източника
-
Sudanese civil war (2023–present)
WikipediaWikipedia: Sudanese civil war (2023–present)Отвори източника
-
World Report 2026: Sudan
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026Отвори източника