W WikiBсвободна енциклопедия

Военният преврат в Судан (октомври 2021)

Абдел Фатах ал-Бурхан в тъмен костюм със слушалка за превод
Абдел Фатах ал-Бурхан, водач на преврата, през октомври 2019 г.Президентът на Русия (kremlin.ru) · CC BY 4.0 · Източник

Военният преврат в Судан е поемането на властта от армията, водена от генерал Абдел Фатах ал-Бурхан, на 25 октомври 2021 г.: министър-председателят Абдала Хамдок отказва да го подкрепи и призовава към съпротива, а Суверенният съвет е разпуснат и е обявено извънредно положение.[3] Превратът слага край на споделянето на властта между военни и цивилни, договорено след свалянето на Омар ал-Башир през 2019 г., малко преди председателството на Суверенния съвет да премине към цивилен.[4] Той е последван от тежко прекъсване на интернет[2] и от масови протести, потушени със стрелба.[13] Африканският съюз спира членството на Судан, на 21 ноември 2021 г. Хамдок е върнат на поста по споразумение с военните, но подава оставка на 2 януари 2022 г.[5] Напрежението около вливането на Силите за бърза подкрепа (RSF) на генерал Хемедти в армията прераства на 15 април 2023 г. в гражданска война, която към юли 2026 г. е прогонила от домовете им над 14 милиона души.[6]

Предистория

Омар ал-Башир, управлявал Судан от преврата през 1989 г., е свален от армията през април 2019 г. след седмици масови протести и властта поема Преходен военен съвет. Протестиращите, представлявани от Силите за свобода и промяна (FFC), постигат споразумение за споделяне на властта с военните и през август 2019 г. е създаден Суверенният съвет; преходът трябва да трае три години и три месеца, като съветът се ръководи първо от военен (21 месеца), а после от цивилен (18 месеца), а предаването е планирано за ноември 2021 г.[4]

Ал-Бурхан, роден през 1960 г., е бивш регионален командир в Дарфур, а от 2018 г. — командващ сухопътните войски; след революцията през април 2019 г. той оглавява Преходния военен съвет, а от 21 август 2019 г. — и Суверенния съвет.[7] Споразумението от Джуба от 2020 г. му позволява да остане начело на съвета още 20 месеца, вместо да се оттегли през февруари 2021 г.[7]

През септември 2021 г. правителството осуетява опит за преврат на „остатъци от бившия режим“ и арестува 40 офицери; оттогава напрежението между военните и цивилните расте, а военните настояват за промени в коалицията FFC и за смяна на кабинета.[8] На 16 октомври привърженици на военните протестират пред президентския дворец в Хартум с искане за военен преврат, а на 21 октомври стотици хиляди излизат в подкрепа на гражданското правителство; спорните въпроси между FFC и военните са пет, сред тях реформата в сектора за сигурност, търговските дейности на армията и предаването на председателството на Суверенния съвет на цивилен.[9]

Превратът

Призори на 25 октомври 2021 г. военните арестуват поне петима висши членове на правителството, по улиците на Хартум са разположени части от Силите за бърза подкрепа, а по-късно същия ден ал-Бурхан обявява извънредно положение, разпуска правителството и Суверенния съвет и обещава технократско правителство до избори през юли 2023 г.[10] Временният министър-председател Абдала Хамдок и много от другите граждански лидери са задържани, след като Хамдок отказва да участва в поемането на властта от военните командири.[1]

Ал-Бурхан представя хода като „поправяне на курса на революцията“, слагайки край на крехкото споделено управление, установено след падането на Омар ал-Башир.[1] Той отрича да е извършил преврат и твърди, че действията му са били необходими, за да се избегне гражданска война; според Sudan Tribune на ключови постове са назначени членове на Партията на националния конгрес на ал-Башир.[11]

Хамдок е поставен под домашен арест на 26 октомври, а към 5 ноември 2021 г. сред задържаните са министри, членове на партии, адвокати, активисти, журналисти, правозащитници и водачи на протестите, държани на тайни места без достъп до семействата и адвокатите си.[12]

Ал-Бурхан обяви, че Суверенният съвет е разпуснат заедно с гражданския кабинет на страната, и обяви извънредно положение в цялата страна.[1]

Спирането на интернет

От сутринта на 25 октомври 2021 г. Судан изпитва тежко прекъсване на интернет — NetBlocks регистрира спад на националната свързаност до около 34% от обичайните нива, засягащ мобилни и част от фиксираните оператори; интернетът е частично възстановен едва на 25-ия ден след преврата.[2]

Прекъсването на интернет засяга предимно свързаността на мрежово ниво и не може да бъде заобиколено чрез софтуер за заобикаляне на цензурата или VPN.

Протести и международни реакции

Сдружението на суданските професионалисти и FFC призовават към гражданско неподчинение; още в първия ден на протестите военните убиват поне 10 цивилни и раняват над 140, на 30 октомври в протестите участват по различни оценки от двеста хиляди до два милиона души, а на 17 ноември силите за сигурност застрелват 15 протестиращи; министерствата на външните работи и на информацията и кабинетът на премиера отказват да признаят смяната на властта.[13]

На 26 октомври Африканският съюз спира членството на Судан до възстановяването на правителството на Хамдок, а на 27 октомври ЕС, САЩ и други западни държави заявяват, че продължават да признават кабинета на Хамдок за „конституционните лидери на преходното правителство“; изправен пред вътрешна и международна съпротива, на 28 октомври ал-Бурхан заявява готовност да го възстанови, но Хамдок поставя условие за пълно връщане към положението отпреди преврата.[14]

Карта на Северна, Западна и Централна Африка, на която Мали, Гвинея, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Судан и Габон са оцветени в червено, с имената на държавите
Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.Eric Gaba (основа); WikiB (оцветяване и надписи) · CC BY-SA 3.0 · Източник

Споразумението и оставката на Хамдок

На 21 ноември 2021 г. Хамдок и ал-Бурхан подписват споразумение от 14 точки, което връща Хамдок на поста и предвижда освобождаване на всички политически затворници; FFC и Сдружението на професионалистите го отхвърлят и отказват да продължат да делят властта с военните.[5] Хамдок подава оставка на 2 януари 2022 г. на фона на продължаващите протести.[5]

На 26 ноември генерал Хемедти заявява пред Al Jazeera English, че Хамдок е знаел за плана за преврата, а Хамдок отрича.[15]

Гражданската война

Преходната администрация, създадена след преврата, се разпада в борба за власт: напрежението около вливането на Силите за бърза подкрепа на Хемедти в армията прераства на 15 април 2023 г. в открита война, която към юли 2026 г. е прогонила от домовете им над 14 милиона души, от които 4,5 милиона са избягали в чужбина.[6] RSF напада бази на армията в цялата страна, включително в Хартум и летището, ал-Бурхан е обсаден в щаба си в столицата, а на 19 май той отстранява Хемедти като свой заместник в Суверенния съвет.[16] Ал-Бурхан премества правителството си в Порт Судан, а международните усилия, включително Декларацията от Джеда от 2023 г., не спират боевете.[17] През юли 2024 г. той оцелява при опит за покушение.[7]

Според Human Rights Watch през 2025 г. войната продължава трета година, всички воюващи страни извършват военни престъпления, а Судан е най-тежката хуманитарна криза в света: 24,6 милиона души страдат от остър глад, а над 11,8 милиона са разселени. Армията си връща Хартум, но в края на октомври 2025 г. RSF превзема Ел Фашер, столицата на Северен Дарфур, след което има сведения за извънсъдебни убийства на бягащи хора; през юли RSF и съюзниците ѝ обявяват паралелно правителство в Дарфур.[18]

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Sudan coup sees military commanders detain civilian leaders and declare full power
    CBS News
    статия
    Отвори източника
  2. Internet disrupted in Sudan amid reports of coup attempt
    NetBlocks
    доклад
    Отвори източника
  3. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  4. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  5. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  6. Sudanese civil war (2023–present)
    Wikipedia
    Wikipedia: Sudanese civil war (2023–present)
    Отвори източника
  7. Abdel Fattah al-Burhan
    Wikipedia
    Wikipedia: Abdel Fattah al-Burhan
    Отвори източника
  8. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  9. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  10. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  11. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  12. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  13. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  14. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  15. 2021 Sudanese coup d'état
    Wikipedia
    Wikipedia: 2021 Sudanese coup d'état
    Отвори източника
  16. Sudanese civil war (2023–present)
    Wikipedia
    Wikipedia: Sudanese civil war (2023–present)
    Отвори източника
  17. Sudanese civil war (2023–present)
    Wikipedia
    Wikipedia: Sudanese civil war (2023–present)
    Отвори източника
  18. World Report 2026: Sudan
    Human Rights Watch
    Human Rights Watch, World Report 2026
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.