Алиансът на сахелските държави
Алиансът на сахелските държави (на френски Alliance des États du Sahel, AES) е политически и икономически съюз на Буркина Фасо, Мали и Нигер, възникнал през 2023 г. като пакт за взаимна отбрана; и трите държави се управляват от военни хунти, дошли на власт с преврати.[1] Хартата от Липтако-Гурма, подписана на 16 септември 2023 г., задължава членовете да си помагат, включително с въоръжена сила, ако някой от тях бъде нападнат.[2] Тя е отговор на заплахата на ECOWAS от военна намеса в Нигер след преврата там.[3] През юли 2024 г. съюзът е превърнат в конфедерация, а на 29 януари 2025 г. трите държави напускат ECOWAS.[5] Алиансът се обявява срещу неоколониализма и френското влияние, заменя западните войски с руски и си поставя за цел общ пазар, обща валута и в крайна сметка обединяване в една държава.[6] Обещаното връщане към гражданско управление и в трите държави се отлага, а Amnesty International ги обвинява в системни нарушения на правата на човека.[7] Сигурността не се подобрява: от септември 2025 г. свързаната с „Ал Кайда“ група JNIM блокира доставките на гориво за столицата на Мали Бамако.[8]
Предистория
Сахел е арена на джихадистки бунт от 2003 г., довел до конфликти като войната в Мали и бунта на „Боко Харам“ и до недоволство от правителствата; военните поемат властта в Мали през 2020 и 2021 г., в Буркина Фасо два пъти през 2022 г. и в Нигер през юли 2023 г., а между 2022 и 2023 г. трите държави напускат подкрепяната от Запада група G5 Sahel, след което последните ѝ членове Чад и Мавритания обявяват разпускането ѝ.[9] Подробно — в статиите Преврати в Мали (2020 и 2021), Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022) и Преврат в Нигер (2023).
През 2022 г. Мали прекратява отбранителните споразумения с Франция, като обвинява френските войски, че не успяват да овладеят бунтовниците и се месят във вътрешната политика; през януари 2023 г. Буркина Фасо иска изтеглянето на 400 френски специални части, а през юли 2023 г. Нигер — на 1 500 френски войници, и експулсира френския посланик.[10] През март 2024 г. Нигер отменя и военното си споразумение със САЩ, а Мали и Буркина Фасо също прекратяват сътрудничеството с американските военни.[10]
Създаването
След преврата в Нигер ECOWAS заплашва с военна намеса, за да върне на власт президента Мохамед Базум; хунтите в Мали и Буркина Фасо обещават военна помощ на Нигер, а от тези обещания се ражда алиансът като отбранителен блок, който предотвратява намесата.[11] ECOWAS настоява военните незабавно да освободят Базум и да го върнат на поста, налага тежки икономически санкции на Нигер и неколкократно заплашва с въоръжена намеса, а Мали и Буркина Фасо определят такава операция като „незаконна и безсмислена агресия“.[3]
На 16 септември 2023 г. военните режими на трите държави подписват харта за създаване на отбранителния съюз, обявена в Бамако; според член 6 всяко посегателство срещу суверенитета и целостта на една или повече от страните се смята за агресия срещу останалите и ги задължава да помогнат, включително с въоръжена сила.[2] Хартата носи името на Липтако-Гурма — тристранния граничен район, в който се задълбочава кризата с несигурността и ислямисткия тероризъм, а страните се задължават също да не воюват помежду си и да не си блокират пристанищата, пътищата и стратегическата инфраструктура.[12]
Излизането от ECOWAS
На 28 януари 2024 г. трите държави обявяват, че напускат ECOWAS; организацията предлага преходен период до 29 юли 2025 г., но алиансът го отхвърля и на 29 януари 2025 г., след изтичане на едногодишното предизвестие, трите държави излизат официално.[4] Те са сред основателите на ECOWAS през май 1975 г., а с излизането им общността губи 76 от своите 446 милиона жители.[13]
Председателят на Комисията на ECOWAS Омар Алиеу Турай предупреждава, че регионът е изправен пред „риск от разпадане“, а напускащите държави рискуват „политическа изолация“, загуба на милиони долари финансиране и затруднено свободно движение на хора и стоки; нигерският водач Абдурахаман Тиани заявява, че „нашите народи безвъзвратно обърнаха гръб на ECOWAS“.[14] Според Human Rights Watch излизането ограничава възможността гражданите да търсят справедливост за нарушения на правата си пред Съда на ECOWAS.[15] Засега ECOWAS продължава да признава паспортите и личните карти на гражданите на трите държави и те запазват правото на безвизово движение и пребиваване.[16]
Конфедерацията
През юли 2024 г. на среща на върха в Ниамей лидерите на трите държави подписват договор за конфедерация, който укрепва пакта за взаимна отбрана, и се договарят за ротационно председателство с мандат от една година, като първи председател става малийският водач Асими Гойта.[5] На 24 декември 2025 г. Гойта предава председателството на Ибрахим Траоре, а на 24 август 2026 г. в Ниамей е открит Конфедеративният парламент от 45 депутати — по 15 от всяка държава.[17]
Отменени са таксите за роуминг между трите държави, през януари 2025 г. е въведен общ биометричен паспорт, а от края на март 2025 г. — общо мито от 0,5% върху вноса извън алианса.[23] През декември 2025 г. алиансът създава Конфедеративна инвестиционна и развойна банка (BCID-AES) с начален капитал от 500 милиарда франка CFA, финансирана с вноски от трите държави и с конфедеративна такса; обсъждат се обща централна банка и нова валута на мястото на франка CFA, но трите държави не напускат Западноафриканския икономически и паричен съюз (UEMOA), чиято обща валута е гарантирана от френското съкровище.[22]
Алиансът предоговаря отношенията си със западни и китайски компании, за да поеме повече контрол над ресурсите: Нигер отнема лиценза на френската Orano за добив на уран след 50 години работа в страната, а Barrick Gold плаща на Мали 430 милиона долара, за да си върне достъпа до златната мина Лоуло-Гункото.[24]
Сигурността
Обща военна сила е обявена при излизането от ECOWAS през януари 2025 г., а на 20 декември 2025 г. в Бамако е открита Обединената сила на алианса (FU-AES) от 5 000 души за борба с ислямистките бунтовници и трансграничната престъпност, с командир малийския генерал Дауда Траоре и щаб в Ниамей.[18] През юни 2025 г. групата „Вагнер“ обявява, че напуска Мали, „изпълнила“ мисията си, и е заменена от „Африканския корпус“, пряко подчинен на руското правителство.[19]
Анализ на IPI Global Observatory, позоваващ се на данни на ACLED, сочи, че от 2012 до 2019 г., при демократичните правителства, в Мали са регистрирани 787 терористични инцидента и 2 119 жертви, а от 2020 до 2024 г., при военното управление — над 4 100 инцидента и близо 8 900 жертви, като JNIM носи отговорност за над 80% от нападенията; според автора хунтата се съсредоточава върху собственото си оцеляване вместо върху защитата на цивилните, а разчитането на руски наемници не променя хода на войната.[20]
От септември 2025 г. JNIM напада цистерни и пътищата, по които горивото идва от Сенегал и Кот д'Ивоар, което предизвиква тежък недостиг в Бамако и прекъсва електрозахранването и учебните занятия; през април 2026 г. JNIM и воденият от туареги Фронт за освобождение на Азауад (FLA) извършват координирани нападения в Бамако, Кати, Мопти, Гао и Кидал, при които загива министърът на отбраната Садио Камара.[8]
Управлението
Според Human Rights Watch през 2025 г. хунтата в Мали забранява всички политически партии и обявява Гойта за президент до 2030 г. без избори.[19] В Нигер Тиани полага клетва като преходен президент без избори и с указ премахва многопартийната система, а през септември 2025 г. трите държави обявяват, че напускат Международния наказателен съд, което според организацията застрашава достъпа на жертвите на тежки престъпления до правосъдие.[21]
Алиансът определя Международния наказателен съд като „неоколониален империалистически инструмент“, а през юли 2026 г. съдът потвърждава, че трите държави са започнали едногодишната процедура по оттегляне.[26] През март 2025 г. те обявяват и излизането си от Международната организация на франкофонията, която смятат за „политически манипулиран инструмент“.[25]
Външна политика
На мястото на Франция алиансът търси сътрудничество с Русия, Беларус, Турция, Китай, Иран и други държави; руското участие включва съвместна спътникова програма с „Роскосмос“ и военна помощ първо от „Вагнер“, а после от „Африканския корпус“, а през юни 2025 г. Русия подписва с Буркина Фасо и Мали споразумения за мирно използване на ядрената енергия.[27]
Лидерите на алианса обвиняват западните държави, особено Франция, че подкопават сигурността и стабилността им, а западните правителства отричат; след като украински представители заявяват през август 2024 г., че са подпомогнали джихадисти при засада, в която загиват малийски военни, Мали и Нигер прекъсват дипломатическите си отношения с Украйна.[28]
Говорителят на правителството на Чад заявява през май 2025 г., че присъединяването към алианса „би било добре“ за страната; управляваната от хунта Гвинея предоставя на алианса достъп до пристанищата си въпреки ограниченията на ECOWAS, президентът на Сенегал Басиру Диомай Фай призовава ECOWAS и алианса към диалог, а Того обмисля присъединяване.[29]
Оценки
Абделхак Басу от марокканския Policy Center for the New South смята инициативата за похвална, но поставя въпроса дали тя ще издържи във времето, тъй като се ръководи от преходни военни режими, които трябва да предадат властта на граждански правителства, а те може да не продължат същите усилия.[31] Икономическият растеж на блока е висок — 6,51% през 2024 г., но трите държави са сред най-слабо развитите в света според индекса на човешкото развитие.[30]
Беверли Очиенг от Control Risks смята, че съюзът между JNIM и FLA пречи на военните да консолидират контрола си над територията на Мали; според Абубакар Абубакар Усман от Университета на Малайзия излизането на Мали от регионалните и международните институции „изглежда не толкова като утвърждаване на независимост, колкото като смяна на съюзите — от ред за сигурност, подреден от Запада, към подреден от Русия“.[32]
Вижте също
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Преврат в Гвинея (2021)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Избори за Държавна дума на Русия (2026)
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Военният преврат в Гвинея-Бисау (2025)
- „Умно гласуване“ на Навални и премахването на приложението от Apple и Google
Доказателства към твърденията
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Le Mali, le Burkina Faso et le Niger signent une alliance défensive
Le Temps (AFP)Le Temps (AFP), 16.09.2023Отвори източника
-
Le Mali, le Burkina Faso et le Niger signent une alliance défensive
Le Temps (AFP)Le Temps (AFP), 16.09.2023Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Mali marks independence amid a worsening security crisis
Al JazeeraAl Jazeera, 22.09.2026Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Burkina Faso, Mali, Niger sign mutual defense pact
UPI (чрез Yahoo News)UPI, 18.09.2023Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
A new trajectory for the Sahel Triad
The African (мнение, Kim Heller)The African, 11.07.2024Отвори източника
-
World Report 2026: Mali
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026 (Мали)Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
World Report 2026: Mali
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026 (Мали)Отвори източника
-
The Siege of Bamako: How an al-Qaida-Linked Terrorist Group Threatens West Africa’s Security Order
IPI Global ObservatoryIPI Global Observatory, 22.12.2025Отвори източника
-
World Report 2026: Niger
Human Rights WatchHuman Rights Watch, World Report 2026 (Нигер)Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
Alliance of Sahel States
WikipediaWikipedia: Alliance of Sahel StatesОтвори източника
-
From the Alliance of Sahel States to the Confederation of Sahel States: The Road is Clear, But Full of Traps
Policy Center for the New SouthPolicy Center for the New South, 24.04.2024Отвори източника
-
Mali marks independence amid a worsening security crisis
Al JazeeraAl Jazeera, 22.09.2026Отвори източника