Преврат в Нигер (2023)

Превратът и заплахата от интервенция

Президентската гвардия, командвана от генерал Абдурахаман Тиани, задържа президента Мохамед Базум, а Тиани се обявява за лидер на нова военна хунта. Хунтата разпуска конституцията, спира държавните институции, затваря границите и налага комендантски час в цялата страна.^[1]

ECOWAS дава на хунтата едноседмичен ултиматум да възстанови Базум на власт, заплашвайки със санкции и „незабавно активиране“ на своите сили за бърза интервенция, макар да заявява, че все още предпочита мирно разрешение.^[1]

Хунтата прекратява военните споразумения за сътрудничество с Франция, която по това време разполага с около 1100–1500 военнослужещи в Нигер, и обявява намерение да съди Базум за „държавна измяна“ и „подкопаване на сигурността на страната“.^[1]

Незабавно активиране на силите за интервенция, но все още предпочита мирно разрешение.

Продължаващо задържане и медийни ограничения

Съдът на ECOWAS постановява, че задържането на Базум е произволно и призовава за освобождаването му, но той остава задържан в президентския дворец в Ниамей според доклад на Human Rights Watch от 2025 г.^[2]

Свободата на медиите е „сериозно ограничена“ след преврата от 2023 г., а закон за киберпрестъпленията, криминализиращ разпространението на „данни, които могат да нарушат обществения ред“, се използва като основа за репресии срещу защитници на правата на човека.^[2]

Санкциите на ECOWAS, наложени през август 2023 г., са отменени от организацията през февруари следващата година — знак за отслабващия регионален натиск върху хунтата с течение на времето.

Свободата на медиите е сериозно ограничена след преврата от 2023 г.

Доказателства към твърденията

1. 2023 Nigerien coup d'état
   обобщение
   Отвори източника
2. World Report 2025 — Niger
   доклад, 2025
   Отвори източника