Преврат в Нигер (2023)
На 26 юли 2023 г. президентската гвардия на Нигер задържа президента Мохамед Базум, а командирът ѝ генерал Абдурахаман Тиани се обявява за водач на военна хунта — петият военен преврат в страната от независимостта ѝ от Франция през 1960 г. и първият от 2010 г.[1] Превратът води до безпрецедентна заплаха от военна интервенция от ECOWAS, до изтеглянето на френските и американските войски и до сближаване с Русия, а през януари 2025 г. Нигер напуска ECOWAS заедно с Мали и Буркина Фасо[13][18][19][2]. Правата на човека в страната продължават да се влошават: през март 2025 г. Тиани полага клетва като преходен президент без избори и премахва многопартийната система, а Базум остава задържан[2][30].
Предистория
Нигер преживява четири военни преврата от независимостта си през 1960 г., последният от които през 2010 г., и няколко опита, най-скорошният от които през 2021 г., когато военни се опитват да превземат президентския дворец два дни преди встъпването в длъжност на новоизбрания президент Мохамед Базум[3]. Базум печели балотажа с 55,67% от гласовете срещу бившия президент Махамане Усман[4] и е първият демократично избран президент на страната, който поема поста от също демократично избран предшественик[3].
Превратът идва след поредица от преврати в съседни държави — в Гвинея, Мали и Судан през 2021 г. и два в Буркина Фасо през януари и септември 2022 г., заради които регионът е наричан „пояс на превратите“[5]. През 2022 г., след като френските войски са изгонени от Мали и Буркина Фасо, Нигер става център на френските антиджихадистки операции в Сахел, а Базум — един от последните прозападни лидери в региона; в страната са разположени и близо 1100 американски военнослужещи, дронове и тайна база на ЦРУ[6].
Анализатори посочват като възможни причини за преврата растящата издръжка на живота, представите за „некомпетентност“ на правителството и плановете на Базум да смени командира на президентската гвардия Тиани[7]. Тиани оправдава преврата с влошаващата се сигурност заради джихадистите, но към момента на преврата джихадисткото насилие намалява[7].
Превратът и заплахата от интервенция
Според близки до Базум източници той решава да освободи Тиани на заседание на кабинета на 24 юли[8]. Сутринта на 26 юли президентската гвардия, командвана от генерал Абдурахаман Тиани, задържа Базум в президентския дворец заедно със съпругата му и сина му; до 400 привърженици на президента, които се опитват да се приближат до двореца, са разпръснати с огнестрелни изстрели[8][1].
Вечерта полковник-майор Амаду Абдрамане обявява по държавната телевизия „Теле Сахел“, че Базум е отстранен от власт, и обявява създаването на Национален съвет за защита на родината (CNSP)[9]. Хунтата разпуска конституцията, спира държавните институции, затваря границите и налага комендантски час в цялата страна.[9]
На следващия ден Базум пише, че гражданите, които обичат демокрацията, ще защитят „трудно извоюваните постижения“, и отказва да подаде оставка, но командването на въоръжените сили, начело с началника на генералния щаб Абду Сидику Иса, обявява подкрепата си за преврата; около 1000 привърженици на хунтата демонстрират с руски знамена и изразяват подкрепа за групата „Вагнер“[10]. На 28 юли Тиани се обявява за председател на CNSP: той заявява, че превратът е извършен, за да се избегне „постепенната и неизбежна гибел“ на страната, но не дава срок за връщане към цивилно управление[12][11].
На 30 юли ECOWAS дава на хунтата едноседмичен ултиматум да възстанови Базум на власт, като предупреждава, че мерките „може да включват използване на сила“, и налага „незабавни санкции“ — затваряне на сухопътните и въздушните граници и спиране на всички търговски и финансови сделки с Нигер; организацията прекъсва и над 70% от електрозахранването на страната[13]. След изтичането на срока ECOWAS разпорежда „незабавно активиране“ на силите си за интервенция, макар да заявява, че все още предпочита мирно разрешение.[9] Хунтата заплашва да убие Базум, ако ECOWAS започне интервенция[14]. Предложението на нигерийския президент Бола Тинубу за военна интервенция обаче е отхвърлено от Сената на Нигерия[16].
На 10 август хунтата обявява ново правителство от 21 министри начело с премиера Али Ламин Зейн, на 13 август — че ще съди Базум за „държавна измяна“ и „подкопаване на сигурността на страната“, а на 20 август Тиани обещава връщане към цивилно управление в рамките на три години; на 22 август Африканският съюз суспендира членството на Нигер[15].
Незабавно активиране на силите за интервенция, но все още предпочита мирно разрешение.[9]
Скъсването с Франция и САЩ
Хунтата прекратява военните споразумения за сътрудничество с Франция, която по това време разполага с 1100–1500 военнослужещи в Нигер.[9] На 24 септември 2023 г. президентът Еманюел Макрон обявява, че Франция изтегля войските и дипломатите си, включително посланика Силвен Ите, до края на годината; дотогава Ите отказва да изпълни искането на хунтата да напусне, което води до пълна блокада на посолството в Ниамей[17]. На 22 декември 2023 г. последните френски войници напускат страната, а Франция затваря посолството си[18].
През 2023 г. в Нигер има около 1100 американски военнослужещи в базите в Ниамей и край Агадес, където е изградена база за дронове за над 100 милиона долара[19]. На 13 март 2024 г. Нигер прекратява военното споразумение със САЩ, а на 16 септември 2024 г. американската армия обявява, че е завършила изтеглянето си[19]. На 11 април 2024 г. в страната пристигат руски военни съветници, които да обучават нигерската армия[20].
През юни 2024 г. хунтата отнема лиценза на френската ядрена компания Orano за урановата мина в Имурарен[21], а през юни 2025 г. обявява, че национализира и мината Somair, в която Orano притежава 63%; според правителството от пускането на мината през 1971 г. до 2024 г. Orano е взела 86,3% от добива[22].
Излизане от ECOWAS и Алиансът на сахелските държави
На 24 февруари 2024 г. ECOWAS отменя санкциите срещу Нигер по хуманитарни съображения и за да насърчи диалога и да убеди управляваните от военни държави да се откажат от решението си да напуснат организацията[23]. На 28 януари 2024 г. Нигер, Мали и Буркина Фасо обявяват, че напускат ECOWAS, и на 29 януари 2025 г., след изтичането на едногодишното предизвестие, официално излизат от нея[24]. Междувременно Алиансът на сахелските държави, в който Нигер се обединява с хунтите, подкрепили го по време на кризата, става конфедерация през юли 2024 г.[25]
През март 2025 г. Нигер напуска и Международната организация на франкофонията, а през септември трите държави от алианса обявяват, че се оттеглят от Международния наказателен съд, който обвиняват в избирателно правосъдие[26].
Затвърждаване на военното управление
На 20 февруари 2025 г. национална конференция, свикана да съветва хунтата, препоръчва забрана на всички съществуващи политически партии и преход към цивилно управление в рамките на пет години[26]. На 26 март 2025 г. Тиани полага клетва като президент по нова харта, която заменя конституцията; той е произведен в армейски генерал и подписва указ за разпускане на всички политически партии, а петгодишният преходен период според хартата е „гъвкав“ в зависимост от положението със сигурността[27][26]. Според Human Rights Watch с това Тиани допълнително затвърждава властта си и отлага връщането към демокрация[2].
Продължаващо задържане и медийни ограничения
Съдът на ECOWAS постановява през декември 2023 г., че задържането на Базум е произволно, и призовава за освобождаването му, но той остава задържан със съпругата си в президентския дворец в Ниамей[28]. През юни 2024 г. Върховният съд отнема имунитета му, като го обвинява в държавна измяна — престъпление, което в Нигер се наказва със смърт[29]. През февруари 2025 г. Работната група на ООН по произволното задържане заключава, че задържането на Базум и съпругата му е произволно, и призовава за незабавното им освобождаване; двамата нямат достъп до семейството си и до адвокати[30].
Три години след преврата адвокатите на Базум настояват за незабавното му освобождаване: според тях той и съпругата му никога не са изправяни пред съдия и не са уведомени за каквото и да е производство срещу тях; Базум отказва да подаде оставка, въпреки че мандатът му, започнал през 2021 г., формално е изтекъл през април[31].
Свободата на медиите е „сериозно ограничена“ след преврата от 2023 г.: властите заплашват, тормозят и произволно арестуват журналисти, много от които се самоцензурират от страх от репресии[28]. Законът за киберпрестъпленията от 2019 г., който криминализира разпространението на „данни, които могат да нарушат обществения ред“ и е послужил за репресии през 2020 г., е смекчен от правителството на Базум през 2022 г., но с изменения, обявени на 12 юни 2024 г., затворническите наказания са върнати[28].
Свободата на медиите е сериозно ограничена след преврата от 2023 г.[28]
Сигурността
Въпреки че военните оправдават преврата с борбата с тероризма, нападенията на свързаните с „Ал Кайда“ и „Ислямска държава“ групи продължават, особено в регионите Тилабери и Дифа[34]. През 2025 г. сраженията в западния регион Тилабери, край границите с Мали и Буркина Фасо, се засилват: на 21 март бойци на „Ислямска държава в Сахел“ нападат джамия във Фамбита и убиват най-малко 46 богомолци, а на 21 юни при нападение срещу джамия в Манда загиват над 70 души[32]. През август 2025 г. хунтата започва да набира и обучава цивилни, които да подпомагат армията, което поражда опасения за създаване на злоупотребяващи милиции[33].
Опитът за преврат от 2026 г.
В нощта на 28 срещу 29 август 2026 г. бунтовна фракция от въоръжените сили, наричаща себе си „Въоръжени сили за възстановяване на отечеството“, опитва да свали Тиани в Ниамей; стрелба и експлозии са съобщени край летището, президентския дворец и седалището на държавната радио и телевизия[35]. Според държавните медии опитът е отблъснат, а за извършители се смятат млади офицери, недоволни от управлението на Тиани[35]; заместникът му Салифу Моди обявява провала на опита по държавната телевизия[38].
Руската военна формация Africa Corps оказва въздушна и наземна подкрепа на правителството, а на 30 август Алжир съобщава, че е изпратил четири изтребителя в Нигер; на 31 август властите погребват трима гвардейци, загинали при бунта[36]. Експертът по Сахел Иван Гишауа смята, че руската намеса е била решаваща за запазването на режима: „Не мисля, че е преувеличено да се каже, че руснаците спасиха положението“[36]. Хунтата призовава за единство и по-късно обвинява Франция, Бенин и Чад, че са замесени в опита[37], а на 11 септември Тиани сменя началника на генералния щаб Муса Салау Барму без официално обяснение[36].
Вижте също
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Преврат в Гвинея (2021)
- Алиансът на сахелските държави
- Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Преврат в Габон (2023)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Опитът за преврат в Бенин (2025)
- Причини за войните през 21-ви век
- Военният преврат в Судан (октомври 2021)
Доказателства към твърденията
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, уводОтвори източника
-
World Report 2026 — Niger
Human Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
Mohamed Bazoum
Уикипедия, уводОтвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Background“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „26 July“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „26 July“, „27 July“ и „International reaction“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „27 July“Отвори източника
-
Abdourahamane Tiani
Уикипедия, кареОтвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „28 July“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „30 July“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „10 August“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „Neighboring states“Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Aftermath“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „22 December“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „United States“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „Russia“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „France“Отвори източника
-
Niger to nationalise uranium mine operated by French state-affiliated firm
Al Jazeera, 20.06.2025Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, увод и „24 February“Отвори източника
-
Alliance of Sahel States
Уикипедия, „Withdrawal from ECOWAS“Отвори източника
-
Nigerien crisis (2023–2024)
Уикипедия, „Neighboring states“Отвори източника
-
2025 in Niger
Уикипедия, 2025 in NigerОтвори източника
-
Niger coup leader sworn in as president for five years
BBC, 27.03.2025Отвори източника
-
World Report 2025 — Niger
Human Rights Watch, World Report 2025 (събития от 2024 г.)Отвори източника
-
Mohamed Bazoum
Уикипедия, „Detention“Отвори източника
-
World Report 2026 — Niger
Human Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
Lawyers call for former president to be freed three years after coup
Africanews (AFP), 25.07.2026Отвори източника
-
World Report 2026 — Niger
Human Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
World Report 2026 — Niger
Human Rights Watch, World Report 2026Отвори източника
-
2023 Nigerien coup d'état
Уикипедия, „Impacts“Отвори източника
-
2026 Nigerien coup attempt
Уикипедия, увод и „Coup attempt“Отвори източника
-
2026 Nigerien coup attempt
Уикипедия, „Coup attempt“ и „Aftermath“Отвори източника
-
2026 Nigerien coup attempt
Уикипедия, „Reactions“Отвори източника
-
Abdourahamane Tiani
Уикипедия, „2026 coup attempt“Отвори източника