Преврат в Габон (2023)
Превратът в Габон е свалянето на президента Али Бонго от армията на 30 август 2023 г., малко след като е обявен за победител в изборите от 26 август; водачът му, генерал Брис Олиги Нгема, е братовчед на Бонго, а превратът слага край на 56-годишното управление на баща и син Омар и Али Бонго и е определян от някои като „дворцов преврат“.[3] Превратът е празнуван по улиците, но е осъден от Африканския съюз и международната общност.[4] На 4 септември 2023 г. Олиги полага клетва като преходен президент и обещава „свободни, прозрачни и достоверни избори“.[5] Нова конституция, приета на референдум на 16 ноември 2024 г., въвежда президентска система с най-много два последователни седемгодишни мандата.[6] На президентските избори на 12 април 2025 г. Олиги печели с 90% от гласовете според първоначално обявените резултати.[8] Той встъпва в длъжност като президент на 3 май.[9]
Предистория
От независимостта от Франция през 1960 г. Габон се управлява главно от семейство Бонго — първо от Омар Бонго от 1967 г., а след смъртта му през 2009 г. от сина му Али Бонго; преизбирането на Али Бонго през 2016 г. е последвано от неуспешен опит за преврат през 2019 г.[10] Управлението на семейството е съпътствано от обвинения в корупция и непотизъм, а изборите — от сведения за измами: официалните резултати от 2016 г. от родната провинция на Бонго Горно Огуе му дават 95,5% от гласовете при невероятна избирателна активност от 99,9%, а конституцията и изборните закони са променяни многократно, за да се премахнат ограниченията на мандатите и да се използва разединението на опозицията.[11]
Макар да е член на ОПЕК, голям производител на петрол и с един от най-високите БВП на глава от населението в Африка, Габон е в тежка социална криза: една трета от населението живее под прага на бедността, а безработицата сред младите на възраст от 15 до 24 години е около 40% през 2020 г.[12] През октомври 2018 г. Бонго е хоспитализиран в Рияд, където получава инсулт, и до 1 януари 2019 г. не се появява публично.[13]
На изборите на 26 август 2023 г. Бонго се кандидатира за трети мандат; опозиционният кандидат Албер Ондо Оса, втори според официалните резултати, обвинява лагера на Бонго в „организирана измама“ още два часа преди затварянето на урните, а резултатите са обявени посред нощ без предупреждение, при полицейски час и спрян интернет.[14]
Превратът
Минути след като в 3:30 ч. избирателната комисия обявява преизбирането на Бонго с 64,27% от гласовете, армията поема властта: войници превземат ключови държавни сгради, комуникационни центрове и стратегически точки в Либревил.[15] В обръщение по държавната телевизия около дузина военни от името на „Комитета за прехода и възстановяването на институциите“ обявяват края на режима, като се позовават на „безотговорно, непредсказуемо управление“, водещо до „непрекъснато влошаване на социалното сближаване“; те анулират изборите, разпускат държавните институции и затварят границите, които са отворени отново на 2 септември.[16]
Хунтата поставя Бонго под домашен арест заедно с най-големия му син и съветник Нуредин Бонго Валантен; съпругата му Силвия също е под домашен арест и по-късно е обвинена в пране на пари и измама, а председателят на Народното събрание и висши съветници са арестувани по обвинения в държавна измяна, присвояване и корупция.[17] Във видео в социалните мрежи Бонго, видимо разстроен, призовава приятелите си по света да „вдигнат шум“ и казва, че е държан отделно от семейството си[18]: „Синът ми е някъде, жена ми е на друго място.“[2]
Командирът на Републиканската гвардия генерал Брис Олиги е обявен от хунтата за временен президент, а войници го носят на раменете си; пред Le Monde той обяснява преврата с недоволството, натрупано след инсулта на Бонго през 2018 г., с решението му да се кандидатира за трети мандат, с пренебрегването на конституцията и с провеждането на изборите.[19]
Синът ми е някъде, жена ми е на друго място.[2]
Реакции
Превратът е празнуван по улиците на Габон, но е осъден от Африканския съюз и международната общност.[4] Председателят на Комисията на АС Муса Факи призовава силите за сигурност да гарантират безопасността на Бонго, семейството му и членовете на правителството, а на 31 август АС спира членството на Габон; Нигерия изразява тревога от „заразна автокрация“, а на 5 септември Икономическата общност на централноафриканските държави (ECCAS) също спира членството на Габон и премества седалището си от Либревил в Малабо.[20]
Ондо Оса определя случилото се като „дворцова революция, а не държавен преврат“: „Това е семейна работа, при която един брат заменя друг.“[1]
Преходът и краят на династията
На 4 септември 2023 г. Олиги полага клетва като преходен президент; той е братовчед на Бонго, бил е телохранител на баща му и е оглавявал Републиканската гвардия, а в речта си обещава да върне властта на народа чрез „свободни, прозрачни и достоверни избори“: „С новото правителство, съставено от опитни хора, ще дадем на всеки шанс за надежда.“[5] Роден в провинция Горно Огуе, крепост на семейство Бонго, Олиги е учил във военната академия в Мекнес в Мароко, бил е адютант на Омар Бонго до смъртта му през 2009 г., а от 2020 г. е командващ Републиканската гвардия.[22] На 7 септември той назначава за министър-председател Реймон Ндонг Сима — бивш премиер при Бонго, преминал в опозицията.[21]
Бонго е освободен и живее в резиденцията си в Либревил; през септември 2024 г. той обявява, че се оттегля от политиката, като поема „цялата отговорност“ за „провалите“ на режима си, а през май 2025 г. семейството му се премества в Ангола след споразумение между Олиги и ангорския президент Жоао Лоуренсо.[23]
Новата конституция, одобрена на референдум на 16 ноември 2024 г., въвежда президентска система, премахва поста министър-председател и ограничава президента до два последователни седемгодишни мандата; първоначалното изискване кандидатите да са родени от баща и майка габонци е критикувано, тъй като би изключило бившата първа дама Силвия Бонго и сина ѝ Нуредин, които имат и френско гражданство.[6] „За“ гласуват 91,64% при избирателна активност 54,18%.[7]
На президентските избори на 12 април 2025 г. — първите след свалянето на династията — Олиги се кандидатира като независим; при избирателна активност от 70% той е обявен за победител с 90% от гласовете, а основният му съперник Ален-Клод Били Би Нзе получава 3%.[8] Според BBC някои опозиционни тежкаци, които биха могли да бъдат сериозни съперници, са изключени от надпреварата; според окончателните резултати Олиги получава 94,85% от гласовете, а Били Би Нзе определя изборите като „несвободни“.[9] На 3 май Олиги встъпва в длъжност в присъствието на 17 африкански държавни глави.[9]
Това е семейна работа, при която един брат заменя друг.[1]
Вижте също
- Преврат в Нигер (2023)
- Преврати и конституционни кризи след 2020 г.
- Преврат в Гвинея (2021)
- Конституционен референдум в Габон след военния преврат (2024)
- Военният преврат в Чад (2021)
- Референдум
- Военният преврат в Мадагаскар (2025)
- Преврати в Мали (2020 и 2021)
- Автопревратът на Кайс Саид в Тунис (2021)
- Опитът за военен преврат на генерал Хуан Хосе Суниега в Боливия (2024)
Доказателства към твърденията
-
Gabon coup leader Nguema sworn in as transitional head of state
Al Jazeeraрепортаж, 4 септември 2023Отвори източника
-
Gabon military coup: explainer
CNNрепортаж, 31 август 2023
цитат на Али Бонго
Отвори източника -
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
Gabon coup leader Nguema sworn in as transitional head of state
Al JazeeraAl Jazeera, 4.09.2023Отвори източника
-
Gabon coup leader Nguema sworn in as transitional head of state
Al JazeeraAl Jazeera, 4.09.2023Отвори източника
-
2024 Gabonese constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2024 Gabonese constitutional referendumОтвори източника
-
2024 Gabonese constitutional referendum
WikipediaWikipedia: 2024 Gabonese constitutional referendumОтвори източника
-
2025 Gabonese presidential election
WikipediaWikipedia: 2025 Gabonese presidential electionОтвори източника
-
2025 Gabonese presidential election
WikipediaWikipedia: 2025 Gabonese presidential electionОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
Ali Bongo Ondimba
WikipediaWikipedia: Ali Bongo OndimbaОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
2023 Gabonese coup d'état
WikipediaWikipedia: 2023 Gabonese coup d'étatОтвори източника
-
Brice Oligui Nguema
WikipediaWikipedia: Brice Oligui NguemaОтвори източника
-
Ali Bongo Ondimba
WikipediaWikipedia: Ali Bongo OndimbaОтвори източника