Демократично отстъпление и нелиберална демокрация

Понятието

Политоложката Нанси Бермео пише през 2016 г., че след Студената война формите на отстъплението се променят силно: откритите военни преврати, превратите от изпълнителната власт и грубите измами в изборния ден намаляват, а „обещаващите“ преврати, разширяването на изпълнителната власт и стратегическата манипулация на изборите се увеличават^[2]. Съвременните форми са особено трудни за противодействие, защото се узаконяват чрез същите институции, които поддръжниците на демокрацията смятат за най-важни^[3].

„Разширяване на изпълнителната власт“ (executive aggrandizement) означава лидерът да разширява властта си отвъд проверките и баланса на парламента и съда или да се намесва в независимостта на държавната администрация; дори законно избран лидер може да подкопае демокрацията, като използва държавни ресурси срещу опозицията^[6].

Стивън Левицки и Даниел Зиблат подчертават, че е трудно да се посочи точният момент, в който едно управление престава да бъде демократично, защото упадъкът става „бавно, на едва видими стъпки“^[7]. Като признаци на авторитарно поведение те посочват отхвърляне или слаба привързаност към демократичните правила, отричане на легитимността на политическите противници, търпимост или насърчаване на насилие и готовност да се ограничат гражданските свободи на опонентите, включително на медиите^[8].

„Нелиберална демокрация“

Терминът е популяризиран от Фарийд Закария в статия във Foreign Affairs през 1997 г. Той пише, че демократично избрани режими, често преизбирани или потвърдени чрез референдуми, рутинно пренебрегват конституционните ограничения на властта си и лишават гражданите от основни права — от Перу до Палестинската автономия и от Сиера Леоне до Словакия^[5].

Според Закария проблемът е труден за разпознаване, защото на Запад демокрацията почти век означава либерална демокрация — система не само със свободни и честни избори, но и с върховенство на закона, разделение на властите и защита на свободата на словото, събранията, вярата и собствеността. Тази съвкупност от свободи, която той нарича „конституционен либерализъм“, е теоретично различна и исторически отделна от демокрацията^[9].

Унгария

На 26 юли 2014 г. в Băile Tușnad (Тушнадфюрдьо), Румъния, министър-председателят Виктор Орбан казва, че най-популярната тема днес е как системи, които не са западни, не са либерални и може би дори не са демокрации, все пак правят нациите си успешни, и посочва като „звезди“ Сингапур, Китай, Индия, Русия и Турция^[10]. Той заявява, че новата държава, която изгражда в Унгария, е „нелиберална държава“, която не отхвърля основните принципи на либерализма като свободата, но не ги поставя в центъра на държавното устройство^[11].

На 12 септември 2018 г. Европейският парламент приканва Съвета да установи по член 7, параграф 1 от Договора за ЕС наличието на явен риск от тежко нарушение от страна на Унгария на ценностите, на които е основан Съюзът^[12]. През септември 2022 г. той приема с 433 гласа „за“, 123 „против“ и 28 „въздържал се“ доклад, според който Унгария се е превърнала в „хибриден режим на изборна автокрация“ — конституционна система, в която има избори, но липсва зачитане на демократичните норми и стандарти^[13].

На парламентарните избори на 12 април 2026 г. опозиционната партия „Тиса“ на Петер Мадяр печели 141 от 199 места — конституционно мнозинство от две трети — и слага край на 16-годишното управление на Орбан^[14]. Орбан поздравява Мадяр за победата^[15]. Според БТА мнозинството от две трети позволява на „Тиса“ да променя законите и конституцията и евентуално да отмени ключови политики на правителството на Орбан, както и да работи за отблокиране на замразените европейски средства^[16].

Полша

През декември 2017 г. Европейската комисия започва процедура по член 7 срещу Полша заради опасения от съдебните реформи на тогавашното правителство на „Право и справедливост“^[17]. На 29 май 2024 г. тя прекратява процедурата, като заявява, че вече няма явен риск от тежко нарушение на върховенството на закона в Полша; според Комисията новото правителство е предприело мерки за независимостта на правосъдието, признало е предимството на правото на ЕС и се е ангажирало да изпълни всички решения на европейските съдилища^[18].

Мащаби в света

Според V-Dem шест от десетте нови държави в процес на автократизация, установени в доклада за 2026 г., са в Европа и Северна Америка, сред тях Италия, Обединеното кралство и САЩ^[4]. Свободата на изразяване е най-честата мишена на автократизиращите се лидери през последните 25 години, а на второ място са либералните елементи на демокрацията — върховенството на закона и проверките и балансите^[19]. Същевременно 18 държави (10%) се демократизират, сред тях Бразилия и Полша^[20].

Freedom House отбелязва, че основните двигатели на влошаването през последните 20 години са превратите, въоръжените конфликти, атаките на избрани лидери срещу демократичните институции и засилените репресии на авторитарните режими^[21]. Сред държавите със статут „свободна“ най-голям спад през 2025 г. имат САЩ, България и Италия^[22].

Доказателства към твърденията

1. On Democratic Backsliding (Nancy Bermeo)
   Journal of Democracy, vol. 27, no. 1 · 2016-01
   Отвори източника
2. On Democratic Backsliding (Nancy Bermeo)
   Journal of Democracy, vol. 27, no. 1 · 2016-01
   Отвори източника
3. On Democratic Backsliding (Nancy Bermeo)
   Journal of Democracy, vol. 27, no. 1 · 2016-01
   Отвори източника
4. Press Release: Democratic Backsliding Reaches Western Democracies, with U.S. Decline “Unprecedented”
   V-Dem Institute, University of Gothenburg · 2026-03-17
   Отвори източника
5. The Rise of Illiberal Democracy (Fareed Zakaria)
   Foreign Affairs · 1997-11-01
   Отвори източника
6. Democratic backsliding
   Wikipedia
   Отвори източника
7. Democratic backsliding
   Wikipedia
   Отвори източника
8. Democratic backsliding
   Wikipedia
   Отвори източника
9. The Rise of Illiberal Democracy (Fareed Zakaria)
   Foreign Affairs · 1997-11-01
   Отвори източника
10. Prime Minister Viktor Orbán’s Speech at the 25th Bálványos Summer Free University and Student Camp
    Government of Hungary (архив) · 2014-07-26
    Отвори източника
11. Prime Minister Viktor Orbán’s Speech at the 25th Bálványos Summer Free University and Student Camp
    Government of Hungary (архив) · 2014-07-26
    Отвори източника
12. European Parliament resolution of 12 September 2018 on a proposal calling on the Council to determine, pursuant to Article 7(1) TEU, the existence of a clear risk of a serious breach by Hungary of the values on which the Union is founded
    European Parliament · 2018-09-12
    Отвори източника
13. MEPs: Hungary can no longer be considered a full democracy
    European Parliament, Press Room · 2022-09-15
    Отвори източника
14. 2026 Hungarian parliamentary election
    Wikipedia
    Отвори източника
15. Elections in Hungary: the triumph of Péter Magyar (Ilona Gizińska)
    Centre for Eastern Studies (OSW) · 2026-04-13
    Отвори източника
16. Tisza Party Wins Hungary Election with Constitutional Majority
    БТА · 2026-04-13
    Отвори източника
17. EU closes Article 7 rule-of-law proceedings against Poland after seven years
    Notes from Poland · 2024-05-29
    Отвори източника
18. EU closes Article 7 rule-of-law proceedings against Poland after seven years
    Notes from Poland · 2024-05-29
    Отвори източника
19. Press Release: Democratic Backsliding Reaches Western Democracies, with U.S. Decline “Unprecedented”
    V-Dem Institute, University of Gothenburg · 2026-03-17
    Отвори източника
20. Press Release: Democratic Backsliding Reaches Western Democracies, with U.S. Decline “Unprecedented”
    V-Dem Institute, University of Gothenburg · 2026-03-17
    Отвори източника
21. Freedom in the World 2026: The Growing Shadow of Autocracy
    Freedom House · 2026-03-19
    Отвори източника
22. Freedom in the World 2026: The Growing Shadow of Autocracy
    Freedom House · 2026-03-19
    Отвори източника