Конституция на България
Конституцията на Република България е върховният и основен закон на страната; действащата е приета от Седмото Велико народно събрание на 12 юли 1991 г. и влиза в сила на 13 юли 1991 г.[1] Тя определя България като република с парламентарно управление, в която цялата държавна власт произтича от народа[2]. Хронологично това е четвъртата българска конституция след Търновската (1879), Димитровската (1947) и Живковската (1971)[3]. До 2024 г. Конституцията е изменяна през 2003, 2005, 2006, 2007, 2015 и 2023 г., а през 2024 г. Конституционният съд обявява част от последните промени за противоконституционни[4].
Основни начала
В преамбюла народните представители от Седмото Велико народно събрание обявяват верността си към общочовешките ценности свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост и прогласяват решимостта си да създадат демократична, правова и социална държава[5].
Според чл. 1 държавната власт се осъществява от народа непосредствено и чрез органите, предвидени в Конституцията, и никоя част от народа, партия, организация, институция или личност не може да си присвоява осъществяването на народния суверенитет[6]. Чл. 4 обявява България за правова държава, която се управлява според Конституцията и законите; от 2005 г. той гласи и че страната участва в изграждането и развитието на Европейския съюз[7].
Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да ѝ противоречат, а разпоредбите ѝ имат непосредствено действие[8]. Държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна[9]. Основните права на гражданите са неотменими[10].
Държавни институции
Народното събрание се състои от 240 народни представители и се избира за четири години[11].
Президентът е държавен глава, олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения; подпомага се от вицепрезидент[12]. Избира се пряко за пет години; кандидатът трябва да е български гражданин по рождение, навършил 40 години, без друго гражданство и живял последните пет години в страната[13].
След консултации с парламентарните групи президентът възлага съставянето на правителство последователно на кандидатите на най-голямата, на втората по численост и на някоя следваща парламентарна група[14].
Промени в Конституцията
Обикновеното Народно събрание може да изменя всички разпоредби на Конституцията освен тези, които са в правомощията на Великото народно събрание[15]. Правото на инициатива имат една четвърт от народните представители и президентът[16]. Изменението се приема с мнозинство три четвърти от всички народни представители на три гласувания в различни дни; ако предложението получи между две трети и три четвърти, то се разглежда отново след два до пет месеца[17].
Само Великото народно събрание може да приеме нова конституция, да реши промяна на територията или на формата на държавно устройство и държавно управление и да промени разпоредбите за непосредственото действие на Конституцията, за международните договори и за неотменимостта на основните права[18].
Измененията
Конституцията е обнародвана в „Държавен вестник“, бр. 56 от 13 юли 1991 г.; изменяна е с броеве от 26 септември 2003 г., 25 февруари 2005 г., 31 март 2006 г., 26 септември 2006 г., 6 февруари 2007 г., 18 декември 2015 г. и 22 декември 2023 г., а последната промяна е от 6 август 2024 г.[4] Според българската Уикипедия повечето от измененията засягат съдебната власт[19].
Промените от 2023 г. и решението на Конституционния съд
С промените от декември 2023 г. се ограничава кръгът, от който президентът назначава служебен министър-председател, когато не се състави правителство: той се избира измежду председателя на Народното събрание, управителя или подуправител на БНБ, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник[20]. Пак тогава всеки съд получава право да сезира Конституционния съд, когато смята, че приложимият по делото закон противоречи на Конституцията[21].
С решение № 13 от 2024 г., обнародвано в „Държавен вестник“, бр. 66 от 2024 г., Конституционният съд обявява за противоконституционни или изменя част от новите разпоредби — например правото на главния прокурор да сезира съда, въведено с промените от 2023 г.[22] Според доклада на Европейската комисия за върховенството на закона за 2026 г. съдът не събира мнозинство, за да се произнесе дали е конституционна реформата, която ограничава правомощията на президента[23].
Вижте също
- Пряка демокрация в България
- Върховенство на закона
- Избори в България през 2026 г.
- Националният референдум за ядрената енергетика (2013)
- Дезинформацията около изборите в България през 2026 г.
- Националният референдум за електронното гласуване в България (2015)
- Президентски избори в България (2026)
- Машинното гласуване в България
- Еврото в България
- Медийна грамотност
Доказателства към твърденията
-
Конституция на България
Уикипедия (на български)Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на България
Уикипедия (на български)Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13ПреамбюлОтвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13чл. 1Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13Отвори източника
-
Конституция на България
Уикипедия (на български)Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13чл. 99, ал. 5Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13чл. 150, ал. 2Отвори източника
-
Конституция на Република България (с всички изменения)
lex.bg (по „Държавен вестник“) · 1991-07-13чл. 150, ал. 3Отвори източника
-
2026 Rule of Law Report, Country Chapter on the rule of law situation in Bulgaria, SWD(2026) 902 final
European Commission (Council doc. 11674/26 ADD 3) · 2026-07-22Отвори източника