Партиципаторна демокрация

Теоретична рамка

Според политоложката Каръл Пейтман партиципаторната демокрация изисква демократизация на основните обществени институции, а не само на формалната политическа система — хората се учат да участват, като участват в структурите на властта в ежедневието си.^[1]

Пейтман разграничава партиципаторната демокрация и от делиберативната демокрация: обсъждането е необходимо, но не е достатъчно условие — гражданите трябва да разполагат с реални права на участие и влияние върху решенията, а не само с консултативна роля.^[2]

Гражданско бюджетиране: Порто Алегре, 1989

Най-известният практически пример за партиципаторна демокрация е гражданското бюджетиране, въведено през 1989 г. в бразилския град Порто Алегре след победата на Партията на труда (PT) на местните избори, с цел да съчетае представителните институции с пряко участие на гражданите при разпределянето на общинския бюджет.^[3]

Процесът протича през отворени за всички граждани регионални и тематични събрания по шест области — транспорт, здравеопазване, образование, култура, икономическо развитие и жилищна политика, на които се избира по един делегат на всеки 10 участници, а всяко събрание излъчва и по четирима съветници (двама основни и двама резервни) в общ Съвет за бюджета (COP), който следи техническата страна на процеса.^[4]

Резултати и разпространение

През първото десетилетие от въвеждането на модела делът на домакинствата с достъп до канализация и вода в Порто Алегре нараства от 75% на 98% (1988–1997 г.), броят на хората с достъп до общинско жилищно строителство скача от 1700 на 27 000, а броят на училищата се увеличава повече от четири пъти спрямо 1986 г.^[5]

До 2004 г. в процеса участват годишно около 50 000 граждани, а разпределяният чрез гражданско бюджетиране ресурс достига около 1200 щатски долара на човек — един от най-мащабните подобни бюджети в света към момента. Моделът впоследствие е възпроизведен в редица градове по света.^[6]

Място сред другите форми на демократично участие

Пейтман посочва именно гражданското бюджетиране на Порто Алегре като пример за структурна, а не просто консултативна демократизация — гражданите не само биват изслушвани, а реално определят разпределението на публичен ресурс.^[2]

Партиципаторната демокрация се разглежда като допълваща, а не заместваща представителните институции, и често се съчетава с елементи на делиберативната демокрация в рамките на едни и същи процеси на обществено участие.^[1]

Доказателства към твърденията

1. Carole Pateman — Participatory Democracy Revisited, APSA Presidential Address (2010)
   Participatory Democracy Revisited (2010)

   Партиципаторната демокрация изисква участие на гражданите в решенията отвъд периодичното гласуване.

   Отвори източника
2. Carole Pateman — Participatory Democracy Revisited, APSA Presidential Address (2010)
   Participatory Democracy Revisited (2010) — разграничение от делиберативната демокрация

   Обсъждането е необходимо, но недостатъчно — нужни са реални права на участие и влияние; Порто Алегре е даден като пример.

   Отвори източника
3. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre, 1989–present
   Participatory Budgeting in Porto Alegre — произход, 1989

   Партията на труда въвежда гражданското бюджетиране през 1989 г. след победа на местните избори.

   Отвори източника
4. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre, 1989–present
   Participatory Budgeting in Porto Alegre — процес

   Регионални и тематични събрания, делегати (1 на 10 участници) и Съвет за бюджета (COP) с по 4 съветници на събрание.

   Отвори източника
5. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre, 1989–present
   Participatory Budgeting in Porto Alegre — резултати 1988–1997

   Ръст на достъпа до канализация/вода от 75% на 98%, ръст на общинското жилищно строителство и училищата.

   Отвори източника
6. Participedia — Participatory Budgeting in Porto Alegre, 1989–present
   Participatory Budgeting in Porto Alegre — мащаб и разпространение

   До 2004 г. — ок. 50 000 участници годишно и бюджет от ок. 1200 щ.д. на човек; моделът е възпроизведен в други градове.

   Отвори източника