Причини за войните през 21-ви век

Картината на войните след 2000 г.

Според Програмата за данни за конфликтите към Упсалския университет (UCDP) през 2024 г. е имало 61 активни конфликта с участие на поне една държава. Единадесет от тях са достигнали нивото на война, т.е. най-малко 1000 загинали в бойни действия за една година^[2].

Повечето от тези конфликти се водят вътре в една държава, но след 2020 г. се връщат и войните между държави. Войната в Украйна е най-смъртоносният конфликт в света: около 76 000 загинали в бойни действия през 2024 г.^[3]

Слаби държави и лошо управление

Сравнителните изследвания на гражданските войни показват, че рискът зависи повече от условията, които улесняват въоръжения бунт (бедност, слаба и нестабилна власт, труден за контрол терен), отколкото от етническия или религиозния състав на страната^[4].

Бедността и нестабилността се подсилват взаимно. Световната банка очаква около 400 милиона от най-бедните хора в света да живеят в нестабилни държави през следващите десет години^[5]. В Африка 2021 г. донесе най-много успешни военни преврати от 1999 г. насам^[6]: в Мали, Гвинея и Судан, а след това в Буркина Фасо, Нигер и Габон.

Идентичност и спорни територии

Етническите и религиозните различия сами по себе си рядко обясняват войната^[7], но спорът кой народ на коя земя има право и коя държава е „истинската“ стои в основата на войните в Украйна, в Нагорни Карабах и между Израел и палестинците. Политическите лидери могат да превърнат тези спорове в мощен мобилизиращ фактор.

Референдумите също могат да бъдат част от такъв спор. Гласуването в Крим през март 2014 г., последвано от анексирането на полуострова от Русия, беше обявено от Общото събрание на ООН за невалидно със 100 гласа „за“, 11 „против“ и 58 въздържали се^[8] (вж. Референдумът за статута на Крим).

Съперничество между големите сили и войни чрез посредници

Големите държави си оспорват сфери на влияние и често воюват не пряко, а чрез местни съюзници — както в Сирия, Йемен и Судан. UCDP отбелязва, че конфликтите, в които държави активно подкрепят въоръжени групи в други страни, стават все по-чести^[9].

Отслабване на международните правила

Съветът за сигурност на ООН, който отговаря за международния мир, често е блокиран от разногласията между петте постоянни членки — например по Мианмар, Судан, Близкия изток и Украйна^[10]. От 2022 г. Общото събрание на ООН трябва да заседава в рамките на десет работни дни след всяко вето, за да може поне да обсъди блокирания въпрос^[11]. Критиците посочват, че така забраната да се завзема чужда територия се спазва все по-трудно.

Ресурси, икономика и климат

Природните богатства могат да финансират войните и да ги удължават. В източната част на ДР Конго бунтовниците от M23 по сведения се финансират от добива на колтан и други минерали^[12].

Климатичните промени не предизвикват войни сами, но засилват напрежението там, където то вече съществува — при спорове за вода, пасища и храна. Според Международния комитет на Червения кръст повечето от 20-те държави, най-уязвими от климатичните промени, са във война^[13].

Външни намеси и разпадане на държави

Свалянето на режим отвън може да остави празнота във властта, която въоръжени групи запълват. „Ислямска държава“ израства от останките на „Ал Кайда в Ирак“ — група, основана през 2004 г., след американското нахлуване в Ирак^[14]. След 2011 г. тя използва нестабилността в Ирак и в Сирия, за да набере сили^[15]. Подобна празнота остава и в Либия след свалянето на Кадафи през 2011 г.

Решенията на лидерите и грешните сметки

Политологът Джеймс Фиърън формулира основната загадка: войните са скъпи, но въпреки това се повтарят^[16]. Според него и напълно разумни държави могат да стигнат до война, защото лидерите знаят неща за своята военна сила и решимост, които другата страна не знае^[17].

Втора причина е т.нар. проблем с ангажиментите: страните не могат да сключат сделка, изгодна и за двете, защото едната би имала интерес да я наруши по-късно^[18]. Към това се добавят и обикновените грешни сметки — лидери, които очакват бърза победа, а получават дълга война.

Съвременните спорове

Отделните школи обясняват войните по различен начин, а най-силно се разминават оценките за войната в Украйна. Реалистите виждат в международната политика преди всичко борба за сигурност и сила. Един от най-известните от тях, Джон Миършаймър, пише още през 2014 г., че САЩ и европейските им съюзници носят основната отговорност за кризата в Украйна^[19], а коренът на проблема е разширяването на НАТО^[20].

НАТО отхвърля това обяснение: според алианса разширяването не е насочено срещу Русия^[21], а всяка суверенна държава има право сама да избира как да гарантира сигурността си^[22]. Повечето европейски правителства виждат главната причина за войната в политиката на Кремъл.

Либералните теории наблягат на демокрацията, търговията и международните институции. Най-известната им теза е т.нар. демократичен мир — наблюдението, че демократичните държави никога или почти никога не воюват помежду си^[23].

Критиците от политикономията търсят причините в икономическите интереси зад войните. Анализаторът Алекс Крайнер например твърди, че банковите интереси изглежда са главната движеща сила зад днешните „безкрайни войни“^[24]. Това е позиция на автора, която не се споделя от основните изследователски центрове по конфликтите.

Пряката демокрация като път към мира?

Идеята, че хората, които плащат цената на войната, трябва да решават дали тя да започне, е стара. Имануел Кант пише в „Към вечния мир“ (1795), че ако за обявяването на война е нужно съгласието на гражданите, съвсем естествено е те много да се колебаят, преди да започнат подобна „лоша игра“^[25].

През 30-те години на 20-ти век в САЩ е предложена т.нар. поправка на Лъдлоу: общонационален референдум за всяко обявяване на война от Конгреса, освен ако страната не е нападната първа^[26]. През януари 1938 г. Камарата на представителите я отхвърля със 209 срещу 188 гласа^[27].

Най-близкият съвременен пример е Швейцария, където гражданите решават пряко най-важните въпроси. Тя е постоянно неутрална и не участва във войни между държави^[28], но неутралитетът ѝ е въоръжен — страната е готова да защитава територията си^[29]. Швейцария не е воювала с друга държава от 1815 г.

Аргументи в полза на пряката демокрация като пречка пред войната

• Цената на войната — животи, данъци, разруха — се плаща от гражданите, а не от тесния кръг, който взима решението.
• Решение, взето открито от мнозинството, трудно може да почива на тайни договорености или на скрита информация, каквато според Фиърън често води до война^[30].
• Референдумът изисква време и публичен дебат, което забавя прибързаните решения.

Ограничения на тази идея

• Мнозинствата също могат да подкрепят война. През март 2003 г. 64% от американците подкрепят нахлуването в Ирак^[31].
• Референдумите могат да бъдат използвани за узаконяване на завоевание, както в Крим през 2014 г.
• Пряката демокрация в една държава не я пази от нападение отвън — затова и Швейцария разчита на въоръжен неутралитет.
• Повечето днешни войни са граждански, а демократичният мир се отнася до войните между държави^[32].

Извод

Изследванията не дават доказателство, че пряката демокрация сама по себе си слага край на войните. Те обаче подкрепят по-общата идея, че когато властта е по-открита и по-отговорна пред гражданите, воденето на война става по-трудно — точно както предполага Кант^[33]. Подробно за аргументите и критиките вж. Пряка демокрация и Критики към прехода към пряка демокрация.

Доказателства към твърденията

1. Conflict Trends: A Global Overview, 1946–2024 — PRIO (2025)
   Peace Research Institute Oslo (PRIO) · 2025-06-11
   Обобщение
   Отвори източника
2. UCDP: Sharp increase in conflicts and wars — Uppsala University (11.06.2025)
   Uppsala University · 2025-06-11
   Прессъобщение
   Отвори източника
3. UCDP: Sharp increase in conflicts and wars — Uppsala University (11.06.2025)
   Uppsala University · 2025-06-11
   Прессъобщение
   Отвори източника
4. Ethnicity, Insurgency, and Civil War — Fearon, Laitin, American Political Science Review (2003)
   Cambridge University Press · 2003
   Резюме
   Отвори източника
5. Fragility, Conflict and Violence — World Bank, Overview
   Световна банка
   Context
   Отвори източника
6. A New Coup Era for Africa? — ACCORD, Conflict Trends (15.03.2022)
   ACCORD · 2022-03-15
   Текст на анализа (за 2021 г.)
   Отвори източника
7. Ethnicity, Insurgency, and Civil War — Fearon, Laitin, American Political Science Review (2003)
   Cambridge University Press · 2003
   Резюме
   Отвори източника
8. Backing Ukraine's territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid — UN News (27.03.2014)
   UN News · 2014-03-27
   Статия
   Отвори източника
9. UCDP: Sharp increase in conflicts and wars — Uppsala University (11.06.2025)
   Uppsala University · 2025-06-11
   Прессъобщение
   Отвори източника
10. In Hindsight: Living with the Veto — Security Council Report, April 2026
    Security Council Report · 2026-04
    Анализ
    Отвори източника
11. In Hindsight: Living with the Veto — Security Council Report, April 2026
    Security Council Report · 2026-04
    Резолюция 76/262
    Отвори източника
12. Illicit mineral supply chains fuel the DRC's M23 insurgency — Atlantic Council
    Atlantic Council · 2025
    Анализ
    Отвори източника
13. ICRC report: Climate change and conflict are a cruel combo that stalk the world's most vulnerable
    Международен комитет на Червения кръст · 2020-07-09
    Прессъобщение
    Отвори източника
14. Timeline: the Rise, Spread, and Fall of the Islamic State — Wilson Center
    Wilson Center
    Въведение
    Отвори източника
15. Timeline: the Rise, Spread, and Fall of the Islamic State — Wilson Center
    Wilson Center
    Въведение
    Отвори източника
16. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995)
    Stanford University (копие на автора) · 1995
    Въведение
    Отвори източника
17. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995)
    Stanford University (копие на автора) · 1995
    Въведение
    Отвори източника
18. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995)
    Stanford University (копие на автора) · 1995
    Въведение
    Отвори източника
19. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault — John J. Mearsheimer, Foreign Affairs (2014)
    Foreign Affairs (копие на mearsheimer.com) · 2014-09
    Начало на статията
    Отвори източника
20. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault — John J. Mearsheimer, Foreign Affairs (2014)
    Foreign Affairs (копие на mearsheimer.com) · 2014-09
    Начало на статията
    Отвори източника
21. Russia's accusations — setting the record straight — NATO
    НАТО
    Разширяване на НАТО
    Отвори източника
22. Russia's accusations — setting the record straight — NATO
    НАТО
    Разширяване на НАТО
    Отвори източника
23. Democratic peace — Encyclopaedia Britannica
    Encyclopaedia Britannica
    Определение
    Отвори източника
24. Gods of finance & dogs of war — Alex Krainer (21.04.2025)
    Alex Krainer (Substack) · 2025-04-21
    Текст
    Отвори източника
25. Perpetual Peace: A Philosophical Sketch — Immanuel Kant (1795)
    Constitution Society · 1795
    Първи окончателен член
    Отвори източника
26. Ludlow Amendment — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
27. Ludlow Amendment — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
28. Neutrality — Swiss Federal Department of Foreign Affairs
    Федерален департамент по външните работи на Швейцария
    Постоянен неутралитет
    Отвори източника
29. Neutrality — Swiss Federal Department of Foreign Affairs
    Федерален департамент по външните работи на Швейцария
    Въоръжен неутралитет
    Отвори източника
30. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995)
    Stanford University (копие на автора) · 1995
    Въведение
    Отвори източника
31. Gallup: support for an invasion of Iraq (March 2003)
    Gallup · 2003-03
    Проучване от 14–15.03.2003
    Отвори източника
32. Democratic peace — Encyclopaedia Britannica
    Encyclopaedia Britannica
    Определение
    Отвори източника
33. Perpetual Peace: A Philosophical Sketch — Immanuel Kant (1795)
    Constitution Society · 1795
    Първи окончателен член
    Отвори източника