Референдумът за статута на Крим (2014)

Предистория

Кримска област заедно със Севастопол е прехвърлена към Украйна през 1954 г. — решение, което Владимир Путин в речта си от 18 март 2014 г. описва като лична инициатива на тогавашния ръководител на комунистическата партия Никита Хрушчов.^[6] Крим е единственият регион на Украйна с етническо руско мнозинство, а кримските татари, депортирани масово от Сталин през 1944 г., се завръщат с десетки хиляди след независимостта на Украйна в края на 1991 г.^[7]

Според член 134 от Конституцията на Украйна Автономна република Крим е „неделима съставна част“ на Украйна и решава въпросите от своята компетентност в границите, определени от конституцията, а друга разпоредба ограничава правомощията ѝ в областта на референдумите до организиране и провеждане на местни референдуми.^[8]

Руският Черноморски флот е базиран в Севастопол: със споразумението за разделянето на бившия съветски флот от 1997 г. двете държави създават отделни национални флоти, а Украйна отдава под наем основни части от базите в Севастопол на руския флот до 2017 г.^[9] С Харковските споразумения, подписани на 21 април 2010 г. от президентите Виктор Янукович и Дмитрий Медведев, срокът е удължен до 2042 г. срещу многогодишна отстъпка в цената на руския природен газ за Украйна.^[10] Според справка на Ройтерс от онзи период флотът разполага с около 16 200 военнослужещи, ракетния крайцер „Москва“, разрушителя „Керч“ и около 40 други кораба, включително подводници.^[11]

Кризата започва с решението на украинското правителство през ноември да не подпише споразумение за по-широка европейска интеграция; протестите на Евромайдана завършват с отстраняването на президента Виктор Янукович от парламента.^[12] Янукович напуска Киев на 22 февруари 2014 г.^[13] Според руската агенция ТАСС властите на автономията, където рускоезичното население е мнозинство, отказват да подкрепят опозицията, а още на 4 февруари президиумът на кримския парламент инициира референдум за статута на полуострова.^[14]

Завземането на властта и подготовката на вота

На 26 февруари 2014 г. пред сградата на кримския парламент в Симферопол между 4000 и 5000 кримски татари и привърженици на Евромайдана се противопоставят на 600–700 привърженици на проруски организации и на партия „Руско единство“.^[15] Сутринта на 27 февруари 2014 г. тежковъоръжени мъже в зелени униформи без отличителни знаци щурмуват регионалния парламент в Симферопол, издигат руското знаме над сградата и завземат и седалището на регионалното правителство.^[16] По информация на агенция „Интерфакс“ вътре се намират около 60 души с много оръжие, а изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Арсен Аваков потвърждава, че нападателите имат автомати и картечници.^[17] Изпълняващият длъжността президент Олександър Турчинов определя завземането като престъпление срещу правителството на Украйна и предупреждава, че всяко излизане на руски войски извън базата им в Крим ще се смята за военна агресия.^[18]

Докато сградата е окупирана от въоръжените лица, парламентът провежда извънредно заседание, освобождава правителството на министър-председателя Анатолий Могильов и избира на негово място Сергей Аксьонов, чиято партия „Руско единство“ е получила само 4% на последните избори.^[19] Според Конституцията на Украйна министър-председателят на Крим се назначава от кримския парламент след съгласуване с президента на Украйна; Аксьонов и председателят на парламента Владимир Константинов заявяват, че смятат Янукович за законния президент, чрез когото могат да поискат помощ от Русия.^[20] Американското издание BuzzFeed News описва избора на Аксьонов като извършен „под дулото на оръжието“.^[21]

Аксьонов моли Путин на 1 март 2014 г. за „съдействие за осигуряване на мира и спокойствието“ в Крим, а Путин незабавно получава от Съвета на федерацията разрешение за военна намеса в Украйна.^[22] Парламентът първоначално насрочва референдума за 25 май — датата на предсрочните президентски избори в Украйна, но Аксьонов скоро изтегля вота за 30 март.^[23] На 6 март 2014 г. кримският парламент моли руския президент да приеме републиката като субект на Руската федерация и насрочва референдума за 16 март.^[24] Венецианската комисия по-късно оценява периода от едва 10 дни между решението и самия вот като „прекомерно кратък“.^[25] Върховният съвет на Крим и градският съвет на Севастопол приемат на 11 март 2014 г. декларация, според която полуостровът ще обяви независимост и ще поиска пълно присъединяване към Русия, ако проруският вариант получи най-много гласове; текстът се позовава пряко на прецедента Косово.^[26] Според Венецианската комисия това поставя под съмнение правните последици на референдума и неутралитета на властите.^[27]

Бюлетината съдържа два въпроса, от които избирателят може да отбележи само един: „Подкрепяте ли обединението на Крим с Русия с всички права на субект на Руската федерация?“ и „Подкрепяте ли възстановяването на Конституцията на Република Крим от 1992 г. и статута на Крим като част от Украйна?“.^[28] Въпросите са отпечатани на руски, украински и кримскотатарски, а бюлетина с отбелязани два варианта е недействителна.^[29] Вариант за запазване на статуквото — устройството по Конституцията на Автономна република Крим от 1998 г. — няма.^[30]

Венецианската комисия отбелязва, че въпросът не е формулиран неутрално: той предлага две алтернативи — независимост или връщане към Конституцията от 1992 г., без възможност пряко да се изрази желание за запазване на действащата конституция.^[31] Позоваването на Конституцията от 1992 г. е и двусмислено, тъй като текстът, приет през май, е съществено изменен през септември 1992 г., за да стане много по-ясно, че автономната република е част от Украйна.^[32] Конституцията от 1992 г. дава на кримския парламент и пълни суверенни правомощия да установява отношения с други държави, поради което много западни и украински коментатори смятат, че и двата варианта водят до де факто отделяне от Украйна.^[33] Според Кодекса за добри практики при референдуми на комисията въпросът трябва да е ясен, да не подвежда и да не внушава отговор, а избирателите трябва да могат да отговорят само с „да“, „не“ или празна бюлетина.^[34]

Председателят на кримската комисия по референдума Михаил Малишев обявява, че ще бъдат отпечатани 2,5 милиона бюлетини, докато по данни на Централната избирателна комисия на Украйна към 28 февруари 2014 г. в Крим има малко над 1,5 милиона избиратели.^[35] Централната избирателна комисия, която също смята вота за нелегитимен, на 6 март затваря достъпа на кримските власти до държавния регистър на избирателите.^[36]

Контекст: „зелените човечета“ и Евромайдан

Референдумът е проведен около три седмици след свалянето на украинския президент Виктор Янукович в резултат на протестите от Евромайдан и по време на присъствието на неозначени, добре въоръжени сили — популярно наречени „зелените човечета“ — по улиците и военните обекти на полуострова, за които впоследствие руското правителство потвърждава, че са били руски военнослужещи.^[1]

Новото ръководство в Киев определя вота като „цирк“, режисиран „с оръжие в ръка“ от Москва.^[1]

Руските медии наричат неозначените военни с евфемизма „учтивите хора“ заради сдържаното им поведение — те не се намесват в живота на цивилните и отказват да разговарят с журналисти.^[37] Москва първоначално отрича участието си: при първите си публични коментари Путин заявява, че блокиращите украинските бази са „местни отряди за самоотбрана“, а за униформите, наподобяващи руските, казва, че „може да се влезе в магазин и да се купи всякаква униформа“.^[38] Руският посланик в ЕС Владимир Чижов твърди, че на летището в Симферопол „няма никакви войски, поне руски“, а министърът на отбраната Сергей Шойгу определя твърденията за руски военни като „пълна глупост“.^[39]

Чак след референдума и анексията позицията се променя: на 17 април 2014 г., в телевизионен разговор с гражданите, Путин за първи път признава, че руски сили са действали в Крим, за да подкрепят местните сили за самоотбрана: „Разбира се, зад силите за самоотбрана на Крим стояха нашите военнослужещи“.^[40] Множество източници, включително руски държавни медии, потвърждават по-късно, че „зелените човечета“ са смесица от служители на Силите за специални операции и на различни части на спецназа на ГРУ.^[41]

В трейлър към документалния филм „Пътят към родината“ на журналиста Андрей Кондрашов от държавния канал „Россия-1“ Путин разказва, че на среща на 22–23 февруари е възложил на ръководителите на специалните служби и на министерството на отбраната да спасят живота на Янукович, напуснал Киев на 22 февруари 2014 г.^[42] По думите му срещата приключва около седем сутринта, когато той казва на колегите си: „Принудени сме да започнем работа по връщането на Крим в състава на Русия“ — седмици преди референдума, макар година по-рано Путин да твърди, че е взел окончателното си решение едва след тайни проучвания, показали 80% подкрепа за присъединяване.^[43] Кремъл, който първоначално отрича да е изпращал войски в Крим, така сам потвърждава по държавната телевизия ролята на руските военни.^[44]

Обявен резултат и непризнаване

Според официалните данни 96,8% от гласувалите подкрепят присъединяването към Русия при обявена избирателна активност от 83%.^[1]

САЩ и Европейският съюз незабавно определят вота като незаконен, позовавайки се на провеждането му под военна окупация и в нарушение на украинската конституция и международното право. Дни по-късно Русия официално анексира Крим — стъпка, призната само от малка група държави.^[1]

Случаят остава един от най-често цитираните примери за „референдум фасада“ — вот, провеждан не като изражение на свободна воля, а като инструмент за легитимиране на предварително решена териториална промяна чрез военна сила.

Повече от 96 процента от кримчаните, гласували на спорния референдум в региона, подкрепиха отделянето от Украйна и присъединяването към Русия.

Официални данни и алтернативни оценки

Според окончателните данни, обявени от председателя на референдумната комисия Михаил Малишев, в Автономна република Крим гласуват 1 274 096 души, или около 83,1% от избирателите, като 1 233 002 от тях (96,77%) подкрепят присъединяването към Русия.^[45] За другия вариант гласуват 31 997 души (2,51%), а 0,72% от бюлетините са обявени за недействителни.^[46] В Севастопол, който гласува отделно, обявените резултати са 95,6% „за“ при избирателна активност 89,5%.^[47]

В обръщението си от 18 март 2014 г. руският президент заявява, че референдумът е проведен „в пълно съответствие с демократичните процедури и международните норми“, с участие на над 82% от избирателите, от които над 96% подкрепят обединението с Русия.^[48] Общата цифра отговаря на обявените вечерта на 16 март данни на Малишев за 1 524 563 гласували, или 82,71% от избирателите в Крим и Севастопол.^[49] Агенция ИТАР-ТАСС първоначално съобщава общ брой от 1 724 563 гласували и после го коригира; разминаването поражда съобщения за „123% активност“ в Севастопол.^[50]

Съвсем различна картина дава доклад за проблемите на жителите на Крим, публикуван на 21 април на сайта на Съвета към президента на Русия за развитие на гражданското общество и правата на човека от членуващия в съвета адвокат Евгений Бобров, бившата членка Светлана Ганушкина и петербургската адвокатка Олга Цейтлин.^[51] Позовавайки се на „почти всички анкетирани граждани и специалисти“, докладът твърди, че в Севастопол огромното мнозинство гласува за присъединяване при активност 50–80%, а в Крим като цяло за присъединяване гласуват 50–60% при обща активност 30–50%.^[52] Според авторите кримчани гласуват не толкова за присъединяване към Русия, колкото за прекратяване на „корупцията и беззаконието“ на доведените от Донецк управници, а именно за присъединяване гласуват жителите на Севастопол.^[53]

Пресметнато спрямо всички избиратели, това означава подкрепа от едва 15–30% от имащите право на глас, а не 82%, както твърдят Путин и кримските власти, отбелязва Атлантическият съвет.^[54] Оценките почиват на ограничено теренно проучване: по думите на Ганушкина авторите разговарят с 20 души в продължение на три дни и половина.^[55] Харковската правозащитна група все пак посочва, че сходни резултати са съобщавани и от други източници и че доклад на съвет към самия Путин трудно може да бъде отхвърлен като подривна американска пропаганда.^[56] Бившият председател на Меджлиса на кримските татари Мустафа Джемилев заявява още в деня на вота, че 99% от кримските татари не са гласували и че реалната активност не надхвърля 30%.^[57]

Проучванията сред жителите на полуострова след анексията обаче показват широко одобрение: в анкета на Pew Research Center, проведена между 5 и 23 април, 91% от кримчаните определят вота от 16 март като свободен и честен, а 88% смятат, че правителството в Киев трябва да признае резултата.^[58] Проучване на украинското подразделение на GfK от януари 2015 г. отчита, че 82% от анкетираните напълно подкрепят присъединяването на Крим към Русия, още 11% по-скоро го подкрепят, а 4% са против.^[59] Тези проучвания измерват нагласите след анексията и не заместват независимото наблюдение на самия вот, каквото ОССЕ отказва да извърши.^[60]

Правна рамка и международни оценки

Според член 73 от Конституцията на Украйна въпросите за промяна на територията на страната се решават изключително чрез общоукраински референдум.^[61] Законът за общоукраинския референдум от 2012 г. също предвижда, че териториални промени могат да бъдат одобрени само на референдум, в който гласуват всички граждани на Украйна, включително живеещите извън Крим.^[62]

Конституционният съд на Украйна признава на 14 март 2014 г. решението на кримския парламент за провеждане на референдума за противоконституционно.^[63] Делото (решение № 2-рп/2014) е образувано по искане на изпълняващия длъжността президент, председателя на Върховната рада и омбудсмана на Украйна, а с решение № 3-рп/2014 от 20 март 2014 г. съдът се произнася и по декларацията за независимост на Крим и Севастопол.^[64] На следващия ден след решението от 14 март Върховната рада разпуска кримския парламент.^[65]

На 21 март 2014 г. Венецианската комисия към Съвета на Европа приема становище, според което Конституцията на Украйна, както и конституциите на останалите държави членки на Съвета на Европа, предвижда неделимост на страната и не допуска местен референдум за отделяне.^[66] Според комисията по украинската конституция допустим би бил само консултативен референдум за разширяване на автономията.^[67] Тя заключава още, че обстоятелствата в Крим не позволяват провеждането на референдум в съответствие с европейските демократични стандарти и че всеки референдум за статута на дадена територия е трябвало да бъде предшестван от сериозни преговори между всички заинтересовани страни, каквито не са се състояли.^[68] Сред тези обстоятелства комисията посочва липсата на украински закон за местните референдуми, „масовото публично присъствие на (пара)военни сили“, което не благоприятства демократичното вземане на решения, и изразените, включително от ОССЕ, опасения за свободата на изразяване в Крим.^[69] Комисията припомня и своя извод, че в европейското конституционно право самоопределението се разбира преди всичко като вътрешно — в рамките на съществуващите граници, а не като външно, чрез отделяне (виж и становищата на Венецианската комисия по държави).^[70]

На 11 март 2014 г. действащият председател на ОССЕ, швейцарският външен министър Дидие Буркхалтер, заявява, че в сегашния си вид насроченият за 16 март референдум противоречи на украинската конституция и трябва да се смята за незаконен.^[71] Той изключва наблюдение на вота от ОССЕ, тъй като не са изпълнени основните критерии за решение в конституционна рамка, а покана от засегнатата държава е предварително условие за всяко наблюдение.^[72]

Организаторите и контролираните от Русия медии твърдят, че вота са наблюдавали между около 70 и 135 международни наблюдатели, които не съобщават за нарушения, но тяхната безпристрастност е поставена под въпрос, тъй като много от тях имат връзки с крайнодесни групи.^[73] Част от наблюдателите са организирани и финансирани от Евразийската обсерватория за демокрация и избори (EODE).^[74] Сред около 30-те наблюдатели, представени на пресконференция в Симферопол в навечерието на вота, са член на унгарската крайнодясна партия „Йобик“, член на Гръцката комунистическа партия и сръбският коментатор Сърджа Трифкович, който сравнява случая с Косово.^[75] Харковската правозащитна група отбелязва, че поканените от Русия представители на крайнодесни и неосталинистки партии не откриват нищо нередно нито в провеждането на вота, нито в обявения резултат.^[76]

Обявяване на независимост и анексия

На 17 март 2014 г. кримските власти обявяват независимост и искат присъединяване към Русия.^[77] Русия признава независимостта, след което Путин подписва договор за включването на Крим в състава ѝ, докато правителството в Киев се зарича никога да не приеме нито независимостта, нито анексията.^[78]

Договорът е подписан на 18 март в Кремъл от Путин, председателя на кримския парламент Владимир Константинов, премиера Сергей Аксьонов и кмета на Севастопол Алексей Чалий; според него Крим се приема в Руската федерация от деня на подписването, като се образуват два нови субекта — Република Крим и град с федерално значение Севастопол.^[79] В меморандума към договора се посочва, че той се основава на „свободното и доброволно волеизявление“ на кримчани на референдума от 16 март 2014 г.^[80] Руският, украинският и кримскотатарският са обявени за държавни езици на Република Крим, а гражданите на Украйна и лицата без гражданство, живеещи постоянно на полуострова, се признават за руски граждани, освен ако в едномесечен срок не заявят желание да запазят друго гражданство.^[81] Сухопътната граница на Република Крим с Украйна става държавна граница на Руската федерация.^[82]

Съветът на федерацията ратифицира договора на 21 март, като според ТАСС ратификацията е единодушна — „за“ гласуват 155 членове на горната камара.^[83] На 31 март Русия едностранно денонсира Харковските споразумения и договора за разделянето на Черноморския флот, като Путин посочва присъединяването на Крим и Севастопол и произтичащия от него „практически край на наемните отношения“.^[84]

Реакция в ООН

Ден преди вота, на 15 март 2014 г., Съветът за сигурност на ООН не успява да приеме внесения от САЩ проект на резолюция, който призовава държавите да не признават резултата от референдума.^[85] Тринадесет от 15-те членове гласуват „за“, Китай се въздържа, а Русия гласува „против“ и като постоянен член налага вето.^[86] Постоянният представител на Русия Виталий Чуркин заявява, че Москва ще уважи решението на кримчани, но не може да приеме основното допускане на проекта — да обяви за незаконен референдума, на който жителите на Република Крим трябва да решат бъдещето си.^[87] Американският посланик Саманта Пауър отвръща, че Русия има правото на вето в Съвета за сигурност, „но няма силата да наложи вето на истината“.^[88]

Общото събрание на ООН приема на 27 март 2014 г. резолюция 68/262 „Териториална цялост на Украйна“ със 100 гласа „за“, 11 „против“ и 58 „въздържал се“, като 24 държави отсъстват.^[89] Резолюцията подчертава, че референдумът „няма валидност“ и не може да бъде основа за каквато и да е промяна на статута на Автономна република Крим или на град Севастопол, и призовава всички държави, международни организации и специализирани агенции да не признават такава промяна.^[90] Документът припомня Будапещенския меморандум от 1994 г. за гаранциите за сигурност във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, както и Договора за приятелство, сътрудничество и партньорство между Украйна и Русия от 1997 г.^[91]

Необвързващата резолюция е внесена от Канада, Коста Рика, Германия, Литва, Полша и Украйна.^[92] „Против“ гласуват Армения, Беларус, Боливия, Куба, Никарагуа, Северна Корея, Русия, Судан, Сирия, Венецуела и Зимбабве, а сред въздържалите се са Аржентина, Бразилия и Китай.^[93]

Санкции и политика на непризнаване

На 17 март 2014 г., ден след вота, Съветът по външни работи на ЕС решително осъжда референдума, не признава резултата му и налага забрана за пътуване и замразяване на активи на 21 високопоставени служители, отговорни за действия, застрашаващи териториалната цялост на Украйна.^[94] Министрите определят референдума като незаконен и явно нарушение на украинската конституция и се позовават на проекта на становище на Венецианската комисия, според който вотът е проведен при видимо присъствие на въоръжени войници; „ЕС не признава и не може да признае резултата от референдум, организиран при такива обстоятелства“.^[95] Според Ройтерс, цитирана от „Капитал“, това са първите санкции на ЕС срещу Русия след края на Студената война.^[96]

САЩ действат по Изпълнителна заповед 13661, подписана от президента Барак Обама на 16 март 2014 г., която позволява санкции срещу служители на руското правителство и свързани с тях лица.^[97] Министерството на финансите на САЩ добавя на 20 март 2014 г. шестнадесет руски официални лица, сред които Сергей Наришкин и Сергей Иванов, както и бизнесмените Генадий Тимченко, Аркадий и Борис Ротенберг, Юрий Ковалчук и банка „Россия“.^[98] По думите на заместник-министъра Дейвид Коен Русия вече понася икономическите разходи на своя незаконен опит да подкопае сигурността, стабилността и суверенитета на Украйна.^[99]

От юни 2014 г. в сила е и специален режим на ЕС за Крим и Севастопол: забрана за внос на стоки с произход от полуострова, за инфраструктурни и финансови инвестиции и за туристически услуги, както и ограничения за износа на определени стоки и технологии за транспорта, телекомуникациите, енергетиката и търсенето и добива на нефт, газ и полезни изкопаеми.^[100] Една година след вота ЕС заявява, че не признава и продължава да осъжда незаконното анексиране на Крим и Севастопол, и призовава държавите членки на ООН да обмислят подобни мерки за непризнаване в съответствие с резолюция 68/262.^[101] Мерките се подновяват ежегодно: при последното подновяване през юни Съветът на ЕС ги удължава до 23 юни 2027 г., като подчертава, че ЕС продължава да осъжда незаконната анексия като нарушение на международното право.^[102]

В Кримската декларация от юли 2018 г. държавният секретар на САЩ Майк Помпео заявява, че САЩ отхвърлят опита на Русия за анексия на Крим и ще поддържат тази политика, докато териториалната цялост на Украйна не бъде възстановена.^[103]

Права на човека и кримските татари

Меджлисът на кримскотатарския народ призовава за бойкот на референдума.^[104] През май 2014 г. на дългогодишния лидер на кримските татари Мустафа Джемилев е забранено да влезе в Крим, а кримските власти обвиняват Меджлиса в „екстремистка дейност“ и предупреждават, че той може да бъде разпуснат и забранен в цяла Русия.^[105] Докладът на членовете на президентския съвет отбелязва и натиск за приемане на руско гражданство: много служители в обществения сектор са заплашвани с уволнение, ако не станат руски граждани.^[106]

Върховният съд на Крим забранява Меджлиса като екстремистка организация през април 2016 г., а Върховният съд на Русия потвърждава решението на 29 септември 2016 г.^[107] Хюман Райтс Уоч определя решението като „възмутително, но не изненадващо“ и отбелязва, че бившият председател на Меджлиса Мустафа Джемилев живее в изгнание в Киев, след като руските власти в Крим го обявяват за персона нон грата.^[108]

Украйна завежда на 16 януари 2017 г. дело срещу Русия пред Международния съд на ООН, като по отношение на Крим твърди, че Русия води кампания на расова дискриминация, лишаваща кримските татари и етническите украинци от политическите, гражданските, икономическите, социалните и културните им права.^[109] С разпореждане за временни мерки от 19 април 2017 г. съдът задължава Русия да се въздържа от ограничения на възможността на кримскотатарската общност да запази представителните си институции, включително Меджлиса, и да осигури достъпност на обучението на украински език.^[110] В окончателното си решение от 31 януари 2024 г. съдът установява, че Русия е нарушила Конвенцията за премахване на всички форми на расова дискриминация с начина, по който прилага образователната система в Крим след 2014 г., и че като поддържа ограниченията върху Меджлиса, е нарушила разпореждането от 2017 г.^[111] С десет на пет гласа съдът отхвърля всички останали искания на Украйна по тази конвенция.^[112] Той подчертава, че делото е ограничено по обхват и че не е призван да се произнася по други спорни въпроси между страните.^[113]

Голямата камара на Европейския съд по правата на човека осъжда Русия през юни 2024 г. за съзнателно толериране на системни нарушения на правата на човека в Крим след анексията от 2014 г.^[114] Делото „Украйна срещу Русия (относно Крим)“ засяга твърдения за кампания на репресии от началото на 2014 г., включваща изчезвания, малтретиране, незаконно задържане, невъзможност да се откаже руското гражданство, потискане на украинските медии и на украинския език в училищата, преследване по скалъпени обвинения заради проукраинска позиция, дискриминация срещу кримските татари и преместване на затворници от Крим в Русия.^[115] Съдът намира, че инцидентите са достатъчно многобройни и свързани помежду си, за да представляват система от нарушения, които руските власти официално са толерирали.^[116] Русия е изключена от Съвета на Европа след пълномащабната инвазия през февруари 2022 г., но жалбите за нарушения отпреди изключването ѝ на 16 септември 2022 г. остават допустими.^[117]

Аргументите на страните

Русия и кримският парламент твърдят, че референдумът е законен, като се позовават на признатото от ООН право на самоопределение и на консултативното заключение на Международния съд по Косово, според което международното право не забранява декларациите за независимост.^[118] Путин напомня в речта си от 18 март 2014 г., че при обявяването на независимостта Върховният съвет на Крим се позовава на Устава на ООН и на правото на нациите на самоопределение, и пита защо Украйна е могла да използва това право при отделянето си от СССР, а на жителите на Крим то се отказва.^[119] Той цитира и писменото становище на САЩ пред Международния съд по делото за Косово, според което декларациите за независимост могат да нарушават и често нарушават вътрешното законодателство, но това не ги прави нарушения на международното право.^[120] Според Путин западните доводи, че Косово е „специален случай“ заради многото човешки жертви, не са правен аргумент, а „примитивен, груб цинизъм“.^[121]

Руската агенция ТАСС описва смяната на властта в Киев на 22 февруари 2014 г. като „държавен преврат“, довел на власт привържениците на Евромайдана, а събитията в Крим — като „обединение“ с Русия.^[122] Още в деня на завземането на сградите руското външно министерство заявява, че Москва ще защитава правата на сънародниците си и ще реагира безкомпромисно на всяко тяхно нарушение.^[123]

Консултативното заключение на Международния съд от 22 юли 2010 г. установява с мнозинство от десет на четири гласа, че едностранната декларация за независимост на Косово от февруари 2008 г. не нарушава нито общото международно право, нито резолюцията на Съвета за сигурност от 1999 г., нито конституционната рамка на мисията на ООН в Косово.^[124] Самото заключение обаче не разглежда въпроса за самоопределението и правото на отделяне, а пред съда Русия защитава тезата, че едностранно отделяне е допустимо само при крайни обстоятелства на продължаващо насилие срещу дадена група и след изчерпване на всички други средства, посочва юристката Гаяне Нуриджанян.^[125] Според нея в Крим не са налице изключителните обстоятелства, които биха оправдали така нареченото „поправително отделяне“: няма колониален контекст, нито потисничество, господство или мащабни и продължаващи нарушения на правата на кримското население.^[126] Тя отбелязва и непоследователността на Москва, която пред Международния съд пледира срещу едностранното отделяне на Косово и не признава независимостта му, но приема отделянето на Крим.^[127]

Юристите Пол Линден-Ретек и Евън Брюър, работили в мисията на ЕС в Косово, подчертават, че Косово не търси независимост по сръбска или друга национална конституция, а в правен ред, установен след намесата на НАТО с Резолюция 1244 на Съвета за сигурност, която оставя окончателния статут открит.^[128] Те отбелязват, че руски дипломати изрично цитират заключението от 2010 г., макар Русия да го е критикувала остро при обявяването му, и определят сравнението като „дълбоко погрешно и нечестно“.^[129] Критиците изтъкват и присъствието на руски войски: десет дни след подписването на договора Путин сам благодари на Черноморския флот „и другите части, разположени в Крим“, че са предотвратили кръвопролитие и са осигурили референдумът да се проведе „мирно и свободно“.^[130]

Кримската платформа и войната след 2022 г.

На 23 август 2021 г. в Киев се провежда учредителната среща на върха на Кримската платформа — инициатива на украинското правителство с участието на представители на 46 държави и международни организации.^[131] Според сайта на самата платформа участниците са общо 47 представители на чужди държави и организации.^[132] Подписалите декларацията определят анексията като незаконна, призовават Русия да освободи полуострова и да признае териториалната цялост на Украйна и подчертават нарушенията на правата на човека, особено спрямо кримските татари, и нарастващата милитаризация на Крим.^[133]

Конфликтът, започнал с превземането на Крим, прераства през февруари 2022 г. в пълномащабна война (виж Как се стигна до войната в Украйна).^[134] След нахлуването мостът през Керченския пролив, открит от Путин през 2018 г., е жизненоважен канал за хора и техника към руския южен фронт.^[135] Тогавашният главнокомандващ на украинската армия Валерий Залужни пише през септември 2022 г., че Крим е основата на комуникационните линии на южния стратегически фланг на руската агресия и дом на главната база на Черноморския флот и на мрежа от летища за удари по почти цялата територия на Украйна.^[136]

Кримският мост е ударен на 17 юли 2023 г. за втори път от началото на пълномащабната инвазия, а украинските атаки през лятото на 2023 г. се съсредоточават върху логистичните маршрути и складовете за боеприпаси на Черноморския флот в Севастопол.^[137] Украински морски и въздушни дронове и ракети многократно удрят Севастопол и петте големи летища на полуострова, принуждавайки Черноморския флот на практика да изостави базата си, а руските военновъздушни сили — да изтеглят изтребителите си на руска територия.^[138] Според анализ на „Ал Джазира“ Украйна засега не успява да си върне Крим със сила, но и Русия не успява да го защити ефективно като база за операции.^[139]

Подобен сценарий се повтаря в края на септември 2022 г., когато поставени от Русия власти организират така наречени референдуми за присъединяване на четири окупирани области към Русия, широко определяни от коментатори като фиктивни.^[140] Гласуването се провежда от 23 до 27 септември, а Путин обявява на 30 септември 2022 г. анексирането на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка област.^[141] Валидността на резултатите е приета единствено от Северна Корея.^[142] Общото събрание на ООН на 12 октомври 2022 г. призовава държавите да не признават четирите области, които Русия обявява за свои след така наречените референдуми, и настоява Москва да се откаже от „опита за незаконна анексия“; резолюцията е приета със 143 гласа „за“, пет „против“ и 35 „въздържал се“.^[143] За сравнение, резолюция 68/262 за Крим през 2014 г. е подкрепена от 100 държави.^[144]

Статутът на Крим остава един от най-големите спорни въпроси в опитите за прекратяване на войната (виж Мирните преговори за войната в Украйна).^[145] След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом американско мирно предложение според публикации включва признаване де юре на руския контрол над Крим; на 23 април Зеленски отговаря, че Украйна винаги ще действа съобразно своята конституция, и публикува Кримската декларация на САЩ от 2018 г.^[146] Тръмп критикува позицията на Зеленски, като заявява, че Крим е „загубен преди години“ и „дори не е предмет на обсъждане“, но добавя, че „никой не иска от Зеленски да признае Крим за руска територия“.^[147]

Български контекст

България е сред 100-те държави, гласували „за“ резолюция 68/262 на Общото събрание на ООН.^[148] Дни след вота президентът Росен Плевнелиев заявява в Лондон: „Смятаме, че Крим е част от Украйна, а Украйна е част от Европа“, и определя референдума, последвал окупацията на Крим от руски войски, като нелегитимен и несъответстващ на украинската конституция и на международното право.^[149] „Категорично осъждам този акт, не го приемам, нито го признавам и като президент не мога да призная акта на Русия за анексиране на Крим“, казва Плевнелиев.^[150] Той призовава Народното събрание да приеме обща позиция за Украйна, като определя липсата на такава като отстъпление от поетите по-рано от партиите ангажименти.^[151]

При официално посещение в Киев — първото на български държавен глава в Украйна от 12 години — Плевнелиев заявява, че анексирането на Крим от Русия нарушава международното право, Конституцията на Украйна и Будапещенския меморандум, че България не признава и никога няма да признае този незаконен акт и че подкрепя санкциите на ЕС срещу Русия.^[152] Плевнелиев определя на 12 май 2014 г. и „референдумите“ в Донецка и Луганска област като нарушение на международното право и на конституцията на Украйна.^[153]

Позициите в българската политика обаче не са единни: лидерът на „Атака“ Волен Сидеров посещава Крим с партийна делегация, заявява пред депутати от законодателното събрание на Севастопол, че признава Крим и Севастопол за част от Руската федерация, и обещава да внесе въпроса в българския парламент.^[154] Според „Капитал“ така той става първият европейски политик, признал Крим и Севастопол за част от Русия.^[155]

Кримските българи са сред общностите, засегнати от сталинските депортации: след анексията Путин подписва указ за реабилитация на кримските татари, изселени от земите си през 1944 г., както и на арменската, германската, гръцката и българската общност, изселени по заповед на Сталин.^[156]

На петата среща на върха на Кримската платформа министър-председателят Росен Желязков заявява, че окупацията на Крим е открито и продължаващо нарушение на международното право и че България не признава и никога няма да признае опитите на Русия да узакони окупацията на Крим и Севастопол.^[157] Българска делегация участва и в третата парламентарна среща на върха на платформата, насрочена за 24 октомври в Рига с делегации от около 40 държави.^[158]

Наследство и оценки

Кримският вот поставя модел за следващите събития: Харковската правозащитна група отбелязва, че потвърждението за фалшифицираните данни идва в навечерието на други „референдуми“, планирани в две източноукраински области.^[159] Анексията предизвиква безредици в Източна Украйна от 7 април, а месец по-късно проруски сепаратисти в Донецк и Луганск обявяват независимост след непризнати референдуми.^[160]

Вотът често се сравнява с други референдуми за независимост (виж Референдуми по света), но според Венецианската комисия преди свикването на кримския референдум не са водени преговори за съгласувано решение, които при многоетническия състав на населението на Крим биха били особено важни.^[161] Анексията остава непризната от ЕС, а решенията на Международния съд на ООН и на Европейския съд по правата на човека установяват нарушения на руската страна в Крим.

Доказателства към твърденията

1. Disputed Crimea referendum sees 96.8 percent vote to join Russia
   репортаж, 16 март 2014
   Отвори източника
2. Annexation of Crimea by the Russian Federation
   Wikipedia
   Отвори източника
3. Federation Council ratifies Crimea accession treaty
   Interfax · 2014-03-21
   Отвори източника
4. United Nations General Assembly Resolution 68/262
   Wikipedia
   Отвори източника
5. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
   Al Jazeera · 2024-09-20
   Отвори източника
6. Address by President of the Russian Federation
   Президент на Русия · 2014-03-18
   Отвори източника
7. Armed men seize government HQ in Ukraine's Crimea, raise Russian flag
   CNBC (Reuters) · 2014-02-27
   Отвори източника
8. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
   Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
   Отвори източника
9. Kharkiv Pact
   Wikipedia
   Отвори източника
10. Kharkiv Pact
    Wikipedia
    Отвори източника
11. Factbox: Russia's Black Sea Fleet in Ukraine
    Kyiv Post (Reuters) · 2010-04-26
    Отвори източника
12. Backing Ukraine's territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid
    UN News · 2014-03-27
    Отвори източника
13. Putin reveals secrets of Russia's Crimea takeover plot
    BBC News · 2015-03-09
    Отвори източника
14. FACTBOX: History of Crimea's reunification with Russia
    ТАСС · 2024-03-16
    Отвори източника
15. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
16. From 'Not Us' To 'Why Hide It?': How Russia Denied Its Crimea Invasion, Then Admitted It
    Радио Свободна Европа/Радио Свобода
    Отвори източника
17. Armed men seize government HQ in Ukraine's Crimea, raise Russian flag
    CNBC (Reuters) · 2014-02-27
    Отвори източника
18. Ukraine says pro-Russia gunmen seize offices in Crimea
    The Boston Globe (AP) · 2014-02-27
    Отвори източника
19. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
20. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
21. With Outcome Already Assured, Western Observers Line Up To Cheer Crimea Vote
    BuzzFeed News · 2014-03-15
    Отвори източника
22. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
23. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
24. FACTBOX: History of Crimea's reunification with Russia
    ТАСС · 2024-03-16
    Отвори източника
25. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
26. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
27. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
28. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
29. Two choices in Crimean referendum: yes and yes
    Kyiv Post · 2014-03-07
    Отвори източника
30. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
31. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
32. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
33. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
34. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
35. Two choices in Crimean referendum: yes and yes
    Kyiv Post · 2014-03-07
    Отвори източника
36. Two choices in Crimean referendum: yes and yes
    Kyiv Post · 2014-03-07
    Отвори източника
37. Little green men (Russo-Ukrainian war)
    Wikipedia
    Отвори източника
38. From 'Not Us' To 'Why Hide It?': How Russia Denied Its Crimea Invasion, Then Admitted It
    Радио Свободна Европа/Радио Свобода
    Отвори източника
39. From 'Not Us' To 'Why Hide It?': How Russia Denied Its Crimea Invasion, Then Admitted It
    Радио Свободна Европа/Радио Свобода
    Отвори източника
40. Putin Says Russian Forces Were Deployed to Crimea
    The Moscow Times · 2014-04-17
    Отвори източника
41. Little green men (Russo-Ukrainian war)
    Wikipedia
    Отвори източника
42. Putin reveals secrets of Russia's Crimea takeover plot
    BBC News · 2015-03-09
    Отвори източника
43. Putin reveals secrets of Russia's Crimea takeover plot
    BBC News · 2015-03-09
    Отвори източника
44. Putin describes secret meeting to take Crimea
    CNBC · 2015-03-09
    Отвори източника
45. Crimea Votes to Join Russia and Secede From Ukraine
    The Moscow Times · 2014-03-17
    Отвори източника
46. Crimea Votes to Join Russia and Secede From Ukraine
    The Moscow Times · 2014-03-17
    Отвори източника
47. The Russian Presidential Council questioned the results of the Crimean referendum
    StopFake
    Отвори източника
48. Address by President of the Russian Federation
    Президент на Русия · 2014-03-18
    Отвори източника
49. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
50. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
51. Russian Human Rights Activists Challenge Putin on Crimea Seizure
    Atlantic Council
    Отвори източника
52. The Russian Presidential Council questioned the results of the Crimean referendum
    StopFake
    Отвори източника
53. The Russian Presidential Council questioned the results of the Crimean referendum
    StopFake
    Отвори източника
54. Russian Human Rights Activists Challenge Putin on Crimea Seizure
    Atlantic Council
    Отвори източника
55. Russian Human Rights Activists Challenge Putin on Crimea Seizure
    Atlantic Council
    Отвори източника
56. Even Russian human rights body finds Crimean referendum falsified
    Харковска правозащитна група
    Отвори източника
57. Tatar leader says Crimean Tatars boycotted 'referendum'
    Euromaidan Press (по УНН) · 2014-03-17
    Отвори източника
58. Despite Concerns about Governance, Ukrainians Want to Remain One Country
    Pew Research Center · 2014-05-08
    Отвори източника
59. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
60. OSCE Chair says Crimean referendum in its current form is illegal and calls for alternative ways to address the Crimean issue
    ОССЕ · 2014-03-11
    Отвори източника
61. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
62. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
63. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
64. Решения на Конституционния съд на Украйна от 2014 г. (резюмета)
    Конституционен съд на Украйна
    Отвори източника
65. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
66. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
67. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
68. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
69. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
70. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
    Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
    Отвори източника
71. OSCE Chair says Crimean referendum in its current form is illegal and calls for alternative ways to address the Crimean issue
    ОССЕ · 2014-03-11
    Отвори източника
72. OSCE Chair says Crimean referendum in its current form is illegal and calls for alternative ways to address the Crimean issue
    ОССЕ · 2014-03-11
    Отвори източника
73. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
74. 2014 Crimean status referendum
    Wikipedia
    Отвори източника
75. With Outcome Already Assured, Western Observers Line Up To Cheer Crimea Vote
    BuzzFeed News · 2014-03-15
    Отвори източника
76. Even Russian human rights body finds Crimean referendum falsified
    Харковска правозащитна група
    Отвори източника
77. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
78. Backing Ukraine's territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid
    UN News · 2014-03-27
    Отвори източника
79. Federation Council ratifies Crimea accession treaty
    Interfax · 2014-03-21
    Отвори източника
80. Federation Council ratifies Crimea accession treaty
    Interfax · 2014-03-21
    Отвори източника
81. Federation Council ratifies Crimea accession treaty
    Interfax · 2014-03-21
    Отвори източника
82. Federation Council ratifies Crimea accession treaty
    Interfax · 2014-03-21
    Отвори източника
83. Russian Federation Council ratifies treaty on Crimea's entry to Russia
    ТАСС · 2014-03-21
    Отвори източника
84. Annexation of Crimea by the Russian Federation
    Wikipedia
    Отвори източника
85. UN Security Council action on Crimea referendum blocked
    UN News (копие в GlobalSecurity.org) · 2014-03-15
    Отвори източника
86. UN Security Council action on Crimea referendum blocked
    UN News (копие в GlobalSecurity.org) · 2014-03-15
    Отвори източника
87. UN Security Council action on Crimea referendum blocked
    UN News (копие в GlobalSecurity.org) · 2014-03-15
    Отвори източника
88. UN Security Council action on Crimea referendum blocked
    UN News (копие в GlobalSecurity.org) · 2014-03-15
    Отвори източника
89. United Nations General Assembly Resolution 68/262
    Wikipedia
    Отвори източника
90. Backing Ukraine's territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid
    UN News · 2014-03-27
    Отвори източника
91. Backing Ukraine's territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid
    UN News · 2014-03-27
    Отвори източника
92. United Nations General Assembly Resolution 68/262
    Wikipedia
    Отвори източника
93. United Nations General Assembly Resolution 68/262
    Wikipedia
    Отвори източника
94. Съвет по външни работи, 17 март 2014 г.: Съветът осъжда незаконния референдум в Крим
    Съвет на ЕС · 2014-03-17
    Отвори източника
95. Съвет по външни работи, 17 март 2014 г.: Съветът осъжда незаконния референдум в Крим
    Съвет на ЕС · 2014-03-17
    Отвори източника
96. Референдум с предизвестен резултат и мрачни последствия
    Капитал · 2014-03-16
    Отвори източника
97. Treasury Sanctions Russian Officials, Members Of The Russian Leadership's Inner Circle, And An Entity For Involvement In The Situation In Ukraine
    Министерство на финансите на САЩ · 2014-03-20
    Отвори източника
98. Treasury Sanctions Russian Officials, Members Of The Russian Leadership's Inner Circle, And An Entity For Involvement In The Situation In Ukraine
    Министерство на финансите на САЩ · 2014-03-20
    Отвори източника
99. Treasury Sanctions Russian Officials, Members Of The Russian Leadership's Inner Circle, And An Entity For Involvement In The Situation In Ukraine
    Министерство на финансите на САЩ · 2014-03-20
    Отвори източника
100. Russia's illegal annexation of Crimea and the city of Sevastopol: EU renews restrictive measures until 23 June 2026
     Съвет на ЕС (копие в GlobalSecurity.org) · 2025-06-16
     Отвори източника
101. Декларация на върховния представител от името на ЕС относно Крим
     Съвет на ЕС · 2015-03-16
     Отвори източника
102. EU Council extends sanctions over illegal annexation of Crimea for another year
     Укрінформ · 2026-06-15
     Отвори източника
103. Zelensky posts 2018 US Crimea Declaration amid Trump's policy shifts
     The Kyiv Independent · 2025-04-23
     Отвори източника
104. 2014 Crimean status referendum
     Wikipedia
     Отвори източника
105. Mejlis of the Crimean Tatar People
     Wikipedia
     Отвори източника
106. Even Russian human rights body finds Crimean referendum falsified
     Харковска правозащитна група
     Отвори източника
107. Crimean Tatar Elected Body Banned in Russia
     Human Rights Watch · 2016-09-29
     Отвори източника
108. Crimean Tatar Elected Body Banned in Russia
     Human Rights Watch · 2016-09-29
     Отвори източника
109. Ukraine v. Russian Federation (ICSFT and CERD): The Court delivers its Judgment
     Международен съд на ООН · 2024-01-31
     Отвори източника
110. Ukraine v. Russian Federation (ICSFT and CERD): The Court delivers its Judgment
     Международен съд на ООН · 2024-01-31
     Отвори източника
111. ICJ Delivers Judgment in Ukraine v. Russia Case Concerning Terrorism Financing and CERD
     American Society of International Law · 2024
     Отвори източника
112. Ukraine v. Russian Federation (ICSFT and CERD): The Court delivers its Judgment
     Международен съд на ООН · 2024-01-31
     Отвори източника
113. Ukraine v. Russian Federation (ICSFT and CERD): The Court delivers its Judgment
     Международен съд на ООН · 2024-01-31
     Отвори източника
114. European rights court condemns Russia over Crimea violations 'pattern'
     Daily Tribune (AFP) · 2024-06-26
     Отвори източника
115. Judgment in an inter-State case: Ukraine v. Russia (re Crimea)
     Европейски съд по правата на човека · 2024-06-25
     Отвори източника
116. Judgment in an inter-State case: Ukraine v. Russia (re Crimea)
     Европейски съд по правата на човека · 2024-06-25
     Отвори източника
117. European rights court condemns Russia over Crimea violations 'pattern'
     Daily Tribune (AFP) · 2024-06-26
     Отвори източника
118. 2014 Crimean status referendum
     Wikipedia
     Отвори източника
119. Address by President of the Russian Federation
     Президент на Русия · 2014-03-18
     Отвори източника
120. Address by President of the Russian Federation
     Президент на Русия · 2014-03-18
     Отвори източника
121. Address by President of the Russian Federation
     Президент на Русия · 2014-03-18
     Отвори източника
122. FACTBOX: History of Crimea's reunification with Russia
     ТАСС · 2024-03-16
     Отвори източника
123. Armed men seize government HQ in Ukraine's Crimea, raise Russian flag
     CNBC (Reuters) · 2014-02-27
     Отвори източника
124. Kosovo's declaration of independence did not violate international law – UN court
     UN News · 2010-07-22
     Отвори източника
125. Guest Post: Crimea Secession Claims, Right to Self-Determination and the Kosovo Precedent
     International Law Observer · 2014-03-20
     Отвори източника
126. Guest Post: Crimea Secession Claims, Right to Self-Determination and the Kosovo Precedent
     International Law Observer · 2014-03-20
     Отвори източника
127. Guest Post: Crimea Secession Claims, Right to Self-Determination and the Kosovo Precedent
     International Law Observer · 2014-03-20
     Отвори източника
128. Why Crimea is not Kosovo, and why it matters
     openDemocracy · 2014-03-18
     Отвори източника
129. Why Crimea is not Kosovo, and why it matters
     openDemocracy · 2014-03-18
     Отвори източника
130. From 'Not Us' To 'Why Hide It?': How Russia Denied Its Crimea Invasion, Then Admitted It
     Радио Свободна Европа/Радио Свобода
     Отвори източника
131. Inauguration of the Crimea Platform: a successful start to a difficult process
     Център за източни изследвания (OSW) · 2021-08-24
     Отвори източника
132. Inaugural summit
     Кримска платформа
     Отвори източника
133. Inauguration of the Crimea Platform: a successful start to a difficult process
     Център за източни изследвания (OSW) · 2021-08-24
     Отвори източника
134. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
     Al Jazeera · 2024-09-20
     Отвори източника
135. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
     Al Jazeera · 2024-09-20
     Отвори източника
136. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
     Al Jazeera · 2024-09-20
     Отвори източника
137. Increased attacks on Crimea disrupt Russian logistics, attempt to derail its southern defenses
     The Kyiv Independent · 2023
     Отвори източника
138. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
     Al Jazeera · 2024-09-20
     Отвори източника
139. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
     Al Jazeera · 2024-09-20
     Отвори източника
140. 2022 annexation referendums in Russian-occupied Ukraine
     Wikipedia
     Отвори източника
141. 2022 annexation referendums in Russian-occupied Ukraine
     Wikipedia
     Отвори източника
142. 2022 annexation referendums in Russian-occupied Ukraine
     Wikipedia
     Отвори източника
143. Ukraine: UN General Assembly demands Russia reverse course on 'attempted illegal annexation'
     UN News · 2022-10-12
     Отвори източника
144. United Nations General Assembly Resolution 68/262
     Wikipedia
     Отвори източника
145. As Russia's war escalates, will Ukraine down the Kerch Bridge in Crimea?
     Al Jazeera · 2024-09-20
     Отвори източника
146. Zelensky posts 2018 US Crimea Declaration amid Trump's policy shifts
     The Kyiv Independent · 2025-04-23
     Отвори източника
147. Trump criticises Zelenskyy's position on Crimea, says Ukraine lost it "years ago"
     Українська правда · 2025-04-23
     Отвори източника
148. United Nations General Assembly Resolution 68/262
     Wikipedia
     Отвори източника
149. President Rosen Plevneliev Called On For a Strong And Unified Position Of The EU On Ukraine
     Президент на Република България · 2014-03-19
     Отвори източника
150. President Rosen Plevneliev Called On For a Strong And Unified Position Of The EU On Ukraine
     Президент на Република България · 2014-03-19
     Отвори източника
151. President Rosen Plevneliev Called On For a Strong And Unified Position Of The EU On Ukraine
     Президент на Република България · 2014-03-19
     Отвори източника
152. Болгария никогда не признает аннексию Крыма и результаты референдумов, незаконно проведенных сепаратистами в Донецке и Луганске
     ЛІГА.net
     Отвори източника
153. Bulgarian President Plevneliev: Donetsk, Luhansk referendums illegal
     The Sofia Globe · 2014-05-13
     Отвори източника
154. Един Сидеров в Крим
     Капитал · 2015-02-17
     Отвори източника
155. Един Сидеров в Крим
     Капитал · 2015-02-17
     Отвори източника
156. Annexation of Crimea by the Russian Federation
     Wikipedia
     Отвори източника
157. The Prime Minister of the Republic of Bulgaria spoke at the Fifth Summit of the Crimea Platform
     Кримска платформа
     Отвори източника
158. Bulgaria to Take Part in Crimea Platform on October 24
     БТА
     Отвори източника
159. Even Russian human rights body finds Crimean referendum falsified
     Харковска правозащитна група
     Отвори източника
160. Putin reveals secrets of Russia's Crimea takeover plot
     BBC News · 2015-03-09
     Отвори източника
161. Opinion on whether the decision taken by the Supreme Council of the Autonomous Republic of Crimea to organise a referendum ... is compatible with constitutional principles (CDL-AD(2014)002)
     Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2014-03-21
     Отвори източника