Мирните преговори за войната в Украйна (2025–2026)

Преговорите през 2022 г.: Беларус, Анталия и Истанбул

Предисторията на войната е описана в статията „Как се стигна до войната в Украйна“; тази статия проследява опитите тя да бъде прекратена. Първите разговори между руската и украинската делегация започват в Беларус на 28 февруари 2022 г., а вторият и третият кръг се провеждат пак там на 3 и 7 март^[9]. Руските искания на този етап включват признаване на Крим за руски, независимост на сепаратистките Луганск и Донецк и „демилитаризация“ и „денацификация“ на Украйна^[10]. На 10 март външните министри Сергей Лавров и Дмитро Кулеба се срещат в Анталия с посредничеството на турския си колега Мевлют Чавушоглу, но след два часа разговори не постигат споразумение^[11].

Според реконструкцията на историците Самюел Чарап и Сергей Радченко във Foreign Affairs до края на март 2022 г. срещите в Беларус и Турция и видеоразговорите водят до така нареченото Истанбулско комюнике — рамка за уреждане, върху която преговарящите започват да пишат договор и постигат значителен напредък, докато през май разговорите не се прекъсват^[12]. Договорът, описан в комюникето, би обявил Украйна за постоянно неутрална и неядрена държава, която не влиза във военни съюзи и не допуска чужди бази и войски, а сред възможните гаранти са постоянните членки на Съвета за сигурност на ООН (включително Русия), Канада, Германия, Израел, Италия, Полша и Турция^[13]. Гарантите биха били задължени при нападение да помогнат на Украйна — със забранена за полети зона, оръжие или пряка военна намеса, т.е. по-конкретно, отколкото предвижда член 5 на НАТО^[14]. Спорът за Крим трябва да бъде решен мирно в рамките на 15 години, а пътят на Украйна към ЕС остава отворен, като гарантите, включително Русия, заявяват намерение да улеснят членството ѝ^[15].

Проектите на договора от 12 и 15 април показват, че ключови въпроси остават нерешени: в последния Русия се опитва да въведе правило гарантите да действат само с решение на всички, което би ѝ дало право на вето, и украинската страна го отхвърля^[16]. Страните остават далеч една от друга и за армията: Украйна иска мирновременна армия от 250 000 души и 800 танка, а Русия допуска най-много 85 000 души и 342 танка^[17]. По руско настояване в проектите са добавени и членове за забрана на „фашизма, нацизма, неонацизма и агресивния национализъм“ и за отмяна на шест украински закона, свързани със спорни страници от историята на съветската епоха^[18]. Въпросът за границите и територията съзнателно е оставен за среща на Путин и Зеленски, която не се състои^[19].

Причините за провала са сред най-оспорваните теми на войната^[20]. Руската официална версия е, че Западът е провалил сделката: Путин твърди, че тогавашният британски премиер Борис Джонсън е предал на украинците от името на „англосаксонския свят“, че трябва да воюват с Русия „до победа“^[21]. Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова твърди, че Джонсън е „забранил“ на Киев да подписва споразумения, а „клането в Буча“ е било организирано от Киев като повод за прекъсване на преговорите^[22]. Изследователите на преговорите, напротив, описват Буча и Ирпин като места на зверства, извършени от руските сили^[23].

Украинските свидетелства частично подкрепят тезата за ролята на Лондон. Според източници на „Украинска правда“, близки до Зеленски, Джонсън пристига в Киев на 9 април 2022 г. с послание, че дори Украйна да е готова да подпише споразумения за гаранции с Путин, Западът не е готов^[24]. Три дни след заминаването му Путин заявява, че преговорите са стигнали до „задънена улица“^[25]. През ноември 2023 г. ръководителят на украинската делегация Давид Арахамия казва, че Русия е била готова да прекрати войната, ако Украйна приеме неутралитет „като Финландия“, но Киев отказва, защото това изисква промяна на конституцията и няма доверие, че Русия ще изпълни договореното^[26]. Той добавя, че след завръщането от Истанбул Джонсън е казал, че не бива да се подписва нищо с руснаците и „просто да се воюва“^[27]. Джонсън отхвърля обвиненията като „пълна безсмислица“ и „руска пропаганда“ и твърди, че само е изразил загриженост за характера на възможното споразумение^[28].

Независимите изследователи дават по-сложна картина. Чарап и Радченко, които са изучили проектите на договора и са интервюирали участници, смятат, че няма „единствено неопровержимо доказателство“, а провалът има няколко причини: нежеланието на западните партньори да поемат нови ангажименти за сигурността на Украйна, втвърдяването на общественото мнение след откритията в Ирпин и Буча, нарасналата увереност на Зеленски след провала на руското обкръжаване на Киев и твърде амбициозния опит за цялостно уреждане, докато дори обикновено примирие е недостижимо^[29]. Според тях реакцията на Запада е „хладна“ и вместо да подкрепи процеса, той засилва военната помощ и санкциите, но твърдението, че Западът е принудил Украйна да се откаже от преговорите, е безпочвено, защото пренебрегва собствените решения на Киев^[30]. Те отбелязват също, че работата по договора продължава и дори се засилва след разкритията за Буча, и затова смятат зверствата за второстепенен фактор в решенията на Киев^[31].

Коментар в историческия форум H-Diplo заключава, че всички публично достъпни косвени доказателства подкрепят тезата, че намесата на Джонсън е помогнала да се затвърди нежеланието на Зеленски да финализира споразумение с Москва, но подчертава, че за сигурен извод са нужни още документи^[32]. Ема Ашфорд от Stimson Center смята, че приписването на провала само на Джонсън опростява картината, защото преговорите през 2022 г. се спъват в нерешените териториални спорове, нуждата на Украйна от гаранции и вътрешнополитически пречки^[33]. Според Reuters, цитиран в обзор на Уикипедия, пратеникът на Путин Дмитрий Козак е постигнал още в първите дни на нахлуването предварителна сделка, която да удовлетвори искането Украйна да остане извън НАТО, но Путин я отхвърля, предпочитайки пълномащабната военна операция; Кремъл отрича тази версия^[34].

Единственият голям дипломатически успех през първата година на войната е Черноморската зърнена инициатива, подписана през юли 2022 г. в Истанбул от Украйна и Русия с Турция и ООН, която създава безопасен морски коридор за износа на заседналото в украинските пристанища зърно^[35]. Русия се оттегля от нея през юли 2023 г.^[36]

Мирни планове и срещи без Русия (2022–2024)

През ноември 2022 г. на срещата на Г-20 в Индонезия Зеленски представя мирен план от десет точки, който призовава за изтегляне на Русия от цялата украинска територия, ядрена безопасност, продоволствена и енергийна сигурност и освобождаване на всички украински пленници и депортирани, включително децата, отведени в Русия^[37]. Т.нар. формула за мир включва и възстановяване на границите отпреди анексирането на Крим през 2014 г., последвало Евромайдана, наказване на руските военни престъпления, гаранции за сигурност и многостранна мирна конференция с мирен договор^[38]. Русия отхвърля плана и повтаря, че няма да се откаже от завзетата със сила територия — тогава около една пета от Украйна^[39].

През февруари 2023 г. Китай предлага план от 12 точки, който призовава за прекратяване на огъня и за край на „едностранните санкции“ срещу Русия, а западните съюзници на Киев го критикуват, че не признава нарушаването на украинския суверенитет^[40]. През юни 2023 г. делегация на африкански лидери начело с южноафриканския президент Сирил Рамафоса представя в Киев и Санкт Петербург план от 10 точки, но Зеленски отхвърля призива за „деескалация“, защото примирие без изтегляне на руските войски би „замразило“ войната^[41]. През август 2023 г. Саудитска Арабия събира в Джида представители на 40 държави, включително Китай, за обсъждане на украинския план, но без участието на Русия и без съвместна декларация^[42].

През май 2024 г. руски източници казват пред Reuters, че Путин е готов да спре войната по фронтовата линия, а на 24 май Китай и Бразилия представят план от шест точки за международна мирна конференция, призната от Русия и Украйна^[43]. На 14 юни 2024 г. Путин обявява условията си за примирие: Украйна да предаде изцяло анексираните от Русия области, включително частите им, които Русия не контролира, да стане неутрална и да се откаже от НАТО, а санкциите срещу Русия да бъдат вдигнати^[44].

На 15–16 юни 2024 г. в Бюргеншток (Швейцария) се провежда среща на върха за мира в Украйна с представители на 92 държави и 8 международни организации, на която Русия не е поканена^[45]. Според Euromaidan Press Китай, основният поддръжник на Русия, също отсъства^[46]. В окончателното комюнике 80 държави приемат, че основа на всяко мирно споразумение трябва да бъде териториалната цялост на Украйна, а документът се съсредоточава върху ядрената безопасност, продоволствената сигурност и размяната на пленници^[47]. Комюникето изисква Запорожката АЕЦ да работи под пълния суверенен контрол на Украйна и под надзора на МААЕ и всички военнопленници да бъдат освободени^[48]. Сред участниците, които не го подписват, са Индия, Индонезия, Мексико, Саудитска Арабия, Южна Африка и Обединените арабски емирства, а Бразилия присъства като наблюдател и също не подписва^[49]. Анализатори още тогава предупреждават, че срещата ще има малко практическо значение без Русия, докато Китай и Бразилия търсят алтернативни пътища^[50].

Същия месец бившият генерал Кийт Келог и Фред Флайц представят на кандидата за президент Тръмп план за примирие по фронтовата линия, при който Украйна не отстъпва формално територия, Русия запазва фактически контрола над окупираното, а членството на Украйна в НАТО се отлага^[51].

2025: новият американски подход, Рияд и частичните примирия

Тръмп встъпва в длъжност на 20 януари 2025 г., а на 12 февруари министърът на отбраната Пийт Хегсет заявява, че връщането на украинските граници отпреди 2014 г. е „нереалистична цел“, а членството на Украйна в НАТО не е реалистичен резултат от преговорите^[52]. Същия ден Тръмп провежда телефонен разговор с Путин и двамата се договарят екипите им „незабавно“ да започнат преговори, което тревожи украинските и европейските представители, тъй като Вашингтон започва разговорите едностранно^[53]. „Нищо не може да се обсъжда за Украйна без Украйна“, заявява украинският външен министър Андрий Сибиха, а върховният представител на ЕС Кая Калас настоява Европа да има „централна роля“^[54].

На 18 февруари американска делегация начело с държавния секретар Марко Рубио и руска делегация начело с външния министър Сергей Лавров се срещат в Рияд; Лавров отхвърля всякакви миротворци от НАТО, а двете страни се договарят да възстановят персонала на посолствата си и да проучат икономическите възможности след евентуален мир^[55]. Украйна и ЕС не са поканени, което предизвиква сериозно безпокойство в Киев и Брюксел^[56]. Рубио обяснява подхода на администрацията като проверка на намеренията на Москва: „да ги тестваме“ и да разберем дали „публичните им искания и частните им искания се различават“^[57]. Турският президент Реджеп Тайип Ердоган предлага страната си за „идеален домакин“ на бъдещи разговори между Русия, Украйна и САЩ, тъй като двете воюващи страни смятат Турция за „надежден посредник“^[58].

На 28 февруари срещата на Зеленски с Тръмп и вицепрезидента Джей Ди Ванс в Овалния кабинет прераства в публичен скандал: украинската делегация е помолена да напусне Белия дом, а споразумението за полезните изкопаеми остава неподписано^[59]. На 2 март британският премиер Кийр Стармър събира в Лондон среща на върха, за да подготви мирен план, който да бъде представен на Тръмп, и да създаде „коалиция на желаещите“ от европейски държави, готови да участват в осигуряването на мира^[60]. На 3 март САЩ спират цялата военна помощ за Украйна, а на 5 март — и споделянето на разузнавателна информация^[61].

На 11 март американски и украински представители се срещат в Джида^[62]. В съвместното изявление Украйна приема американското предложение за незабавно временно 30-дневно примирие, което може да бъде удължено по взаимно съгласие, при условие че Русия също го приеме и изпълнява, а САЩ незабавно възобновяват споделянето на разузнавателни данни и помощта в областта на сигурността^[63]. На 13 март Путин заявява, че преди примирие трябва да бъдат решени редица въпроси, което на практика означава отказ^[64].

На 18 март, след телефонен разговор между Тръмп и Путин, Русия се съгласява за един месец да спре ударите по украинската енергийна инфраструктура, без условията да са изяснени^[65]. Кремъл съобщава, че Путин настоява за прекратяване на чуждестранната военна помощ и на споделянето на разузнавателна информация с Украйна, докато Тръмп твърди, че помощта не е обсъждана^[66]. Зеленски заявява, че Путин „на практика е отхвърлил предложението за пълно примирие“^[67]. На 25 март страните обявяват и договореност за Черно море, която спира военното използване на търговски кораби и използването на сила в региона^[68]. Путин обаче обвързва морското примирие с вдигането на някои санкции, свързани с износа на храни и торове^[69]. Двете страни се обвиняват взаимно в нарушения, а енергийното примирие изтича на 18 април и не е подновено^[70].

На 19 април Путин обявява 30-часово великденско примирие, което Украйна веднага приема — първото официално спиране на сухопътните бойни действия от началото на нахлуването, макар страните отново да се обвиняват в нарушения^[71]. На 23 април САЩ представят предложение, определено като окончателно: Вашингтон би признал Крим юридически за част от Русия, а окупираните части на Донецка, Херсонска, Луганска и Запорожка област — фактически за руски; Украйна не би влязла в НАТО, санкциите срещу Русия биха били премахнати, а САЩ биха управлявали Запорожката АЕЦ^[72]. Часове след представянето му масирана руска ракетна и дронова атака срещу Киев и други области убива 13 цивилни, а нито Украйна, нито Русия приемат предложението^[73]. Тръмп отговаря с призива „Владимир, СПРИ!“, но същевременно обвинява Зеленски, че удължава „убиването“, като не приема плана^[74]. В края на април САЩ и Украйна сключват споразумение за критичните суровини, което дава на Вашингтон дългосрочен достъп до украинските находища^[75].

2025: преките разговори в Истанбул

В началото на май 2025 г. руската страна обявява тридневно примирие, а след призивите на европейските лидери то да бъде удължено Путин предлага преки руско-украински разговори в Истанбул като продължение на прекъснатите през 2022 г. преговори^[76]. Зеленски заявява, че ще чака лично Путин, но руският президент изпраща делегация на по-ниско равнище^[77]. На 16 май руската и украинската делегация разговарят пряко за първи път от три години; разговорите продължават по-малко от два часа и не носят пробив^[78]. Украинският министър на отбраната Рустем Умеров съобщава, че е обсъдена и възможна среща на президентите, а ръководителят на руската делегация, помощникът на Путин Владимир Медински, потвърждава договорка за размяна на пленници по формулата „1000 за 1000“^[79]. Медински заявява, че Русия е готова да воюва толкова години, колкото е нужно, за да постигне целите си^[80].

На втория кръг на 2 юни страните си разменят меморандуми с мирните си предложения^[81]. Публикуваният от руските държавни агенции ТАСС и РИА Новости руски меморандум иска международноправно признаване на окупираните територии, изтегляне на украинските войски от областите, които Москва е включила в конституцията си, и неутралитет на Украйна без участие във военни съюзи и без чуждо военно присъствие на нейна територия^[82]. Като условие за примирие Москва предлага два варианта — изтегляне на украинските войски от четирите области или пакет, който включва спиране на мобилизацията и на военната помощ, отмяна на военното положение и обявяване на президентски и парламентарни избори в рамките на 100 дни, като окончателен мирен договор Русия иска да подпише едва след изборите в Украйна^[83].

Предложенията на двете страни се оказват до голяма степен несъвместими и те се договарят само по хуманитарни въпроси като размяната на пленници и на телата на загинали^[84]. Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев пише на 3 юни, че разговорите в Истанбул не са за компромисен мир, а за „бърза победа“ на Русия^[85]. На 27 юни Путин определя руските и украинските условия като „абсолютно противоречиви“ и отново отхвърля безусловното примирие^[86]. На 14 юли Тръмп заплашва с мита от 100% и вторични санкции срещу купувачите на руски петрол, ако Русия не приеме примирие в срок от 50 дни, като по-късно скъсява срока до 8 август^[87].

2025: срещата в Аляска и „коалицията на желаещите“

Когато срокът изтича на 8 август, Тръмп вместо да наложи санкции обявява, че ще приеме Путин в Аляска на 15 август — първата покана за Путин в западна държава от началото на нахлуването^[88]. В съвместно изявление европейските лидери подчертават, че международните граници не бива да се променят със сила, че настоящата линия на съприкосновение трябва да е отправна точка на преговорите и че пътят към мира „не може да бъде решен без Украйна“^[89].

Срещата в базата „Елмендорф-Ричардсън“ край Анкъридж на 15 август 2025 г. приключва без всеобхватно споразумение; двамата лидери разговарят около три часа при закрити врати заедно с Рубио, пратеника Стив Уиткоф, Лавров и съветника на Путин Юрий Ушаков, а след изявленията пред пресата не отговарят на въпроси^[90]. Това е първата им лична среща, посветена на уреждането на конфликта^[91]. Тръмп определя разговора като „изключително продуктивен“, но казва, че остава поне една „значима“ точка на несъгласие и че „няма сделка, докато няма сделка“^[92]. След срещата той се отказва от изискването примирието да предшества мирното споразумение — позиция, близка до тази на Путин^[93].

Според източници на Reuters в Аляска Путин предлага Украйна да се изтегли изцяло от Донецка и Луганска област срещу руски ангажимент за замразяване на фронта в Херсонска и Запорожка област; Украйна не би влязла в НАТО, а Русия би поискала официален статут на руския език и свобода за Руската православна църква^[94]. Сходни сведения публикува и Bloomberg: според тях Тръмп съобщава на европейските лидери и на Зеленски, че Путин продължава да иска изтегляне на украинските войски от цялата Донецка и Луганска област, но е готов да замрази фронта в Запорожка и Херсонска област^[95]. Путин говори за постигнато „разбирателство“, а по-късно руски официални лица все по-често се позовават на „разбирателството от Анкъридж“, без съдържанието му да е официално оповестено^[96]. The Wall Street Journal коментира, че Путин е сложил край на изолацията си на Запад, без да направи публични отстъпки^[97]. Уиткоф твърди, че Путин се е съгласил САЩ да предложат на Украйна защита, подобна на тази в НАТО^[98].

На 18 август Тръмп приема в Белия дом Зеленски и лидерите на Великобритания, Финландия, Франция, Италия, Германия, НАТО и ЕС, като основна тема са гаранциите за сигурност, подобни на член 5 от Северноатлантическия договор^[99]. Тръмп обещава да поиска от Путин тристранна среща, но тя не се състои^[100].

„Коалицията на желаещите“, обявена от Стармър през март същата година, обединява предимно европейски държави, но също Австралия, Нова Зеландия, Япония и Канада^[101]. На среща в Париж в началото на септември френският президент Еманюел Макрон обявява, че 26 държави официално са поели ангажимент да разположат „сили за успокояване“ в Украйна или да присъстват на сушата, в морето или във въздуха, след като бъде подписан мир^[102]. Войските не биха били разположени на фронта, а Германия, Испания и Италия засега не поемат ангажимент за свои войници^[103]. Русия отхвърля идеята: Путин предупреждава, че западни войски в Украйна биха били „законни цели“, а говорителката на МВнР Мария Захарова заявява, че Москва няма да обсъжда чуждестранна намеса в Украйна „в каквато и да е форма“^[104].

Есента на 2025 г.: санкции, планът от 28 точки и контрапредложенията

На 16 октомври 2025 г., след над двучасов разговор с Путин, Тръмп обявява среща с него в Будапеща в рамките на две седмици, но пет дни по-късно тя е отменена; според Тръмп причината е, че Путин отказва примирие и руснаците продължават да настояват за максималистичните си искания^[105]. Тръмп обяснява, че не иска „пропиляна среща“^[106]. Министерството на финансите на САЩ налага санкции на двете най-големи руски петролни компании — „Роснефт“ и „Лукойл“, като се позовава на „липсата на сериозен ангажимент“ на Русия към мирния процес^[107]. „Сега е моментът да се спре убиването и да има незабавно прекратяване на огъня“, заявява министърът на финансите Скот Бесънт^[108].

На 19 ноември Axios съобщава, че Уиткоф е изготвил проект на план от 28 точки заедно със зетя на Тръмп Джаред Къшнър и руския пратеник Кирил Дмитриев по време на среща в Маями на 24–26 октомври^[109]. Планът предвижда замразяване на фронта като фактическа граница в повечето райони, изтегляне на украинските войски от контролираната от тях част на Донецка област, която става неутрална демилитаризирана зона, и ограничаване на украинската армия до 600 000 души, без ограничения за руската^[110]. Украйна никога не би влязла в НАТО, алиансът не би приемал нови членове, войски на НАТО не биха били допускани в Украйна, а САЩ биха дали на Украйна условна гаранция за сигурност срещу заплащане^[111]. Предвидени са още постоянна амнистия за военни престъпления, управление на Запорожката АЕЦ от МААЕ с поделяне на електроенергията поравно между Русия и Украйна, постепенно вдигане на американските санкции, покана към Русия да се върне в Г-8 и избори в Украйна в рамките на 100 дни^[112]. От замразените руски активи 100 млрд. долара биха отишли в нов фонд за съвместни руско-американски проекти, а други 100 млрд. долара — за водено от САЩ възстановяване на Украйна, от което САЩ биха получавали 50% от печалбата^[113].

Украинските и европейските лидери виждат в първоначалния вариант капитулация пред Русия, а тринадесет европейски лидери заедно с канадски и японски колеги заявяват на срещата на Г-20 в Йоханесбург, че той изисква „допълнителна работа“^[114]. Американски сенатори съобщават, че Рубио им е описал плана като руски „списък с желания“, което Държавният департамент отрича, а Reuters пише, че планът е използвал руски документ, предаден на администрацията през октомври^[115]. Тръмп обвинява Украйна в „НУЛЕВА БЛАГОДАРНОСТ“ и дава на Зеленски срок до 27 ноември да одобри плана^[116].

Великобритания, Франция и Германия отговарят с контрапредложение по структурата на американския план: преговорите за територията да започнат след примирие и от линията на фронта, членството в НАТО да зависи от консенсус между съюзниците, таванът на армията да е 800 000 души, а руските активи да останат замразени, докато Русия не плати репарации^[117]. На 23 ноември американска и украинска делегация в Женева изготвят „актуализирана и прецизирана мирна рамка“ и заявяват, че всяко бъдещо споразумение трябва изцяло да зачита суверенитета на Украйна^[118]. Според обзора на Уикипедия там е договорена версия от 19 точки, а въпросите от компетентността на ЕС и НАТО са оставени за отделно обсъждане^[119].

На 2 декември Уиткоф и Къшнър разговарят близо пет часа с Путин в Москва, но без промяна в руската позиция^[120]. На 14 и 15 декември в Берлин Зеленски се среща с Уиткоф, Къшнър и европейски лидери, сред които германският канцлер Фридрих Мерц, Стармър и Макрон, след което американските преговарящи заявяват, че 90% от спорните въпроси са решени^[121]. Последвалите разговори в Маями се препъват в суверенитета над Донбас и точната разграничителна линия^[122].

В края на декември Зеленски за първи път публично представя план от 20 точки, обсъждан със САЩ, Европа и Русия, който е придружен от проекти за тристранно споразумение за гаранции между Украйна, САЩ и Европа, двустранно споразумение със САЩ и „пътна карта за просперитет“^[123]. Проектът предвижда ненападение между Русия и Украйна с наблюдение по линията на съприкосновение, таван от 800 000 души за украинската армия в мирно време и гаранции, подобни на член 5 на НАТО, от САЩ, НАТО и Европа, които биха отпаднали, ако Украйна нападне Русия без провокация^[124]. Според Зеленски Русия иска пълно изтегляне от Донецка област, а САЩ предлагат там „свободна икономическа зона“; ако не се постигне съгласие за запазване на сегашната линия, Украйна би провела референдум, за който са нужни поне 60 дни и истинско примирие^[125]. Компромис за Запорожката АЕЦ няма: Вашингтон предлага съвместно управление от Украйна, САЩ и Русия, а Киев иска Москва да бъде изключена^[126].

На 28 декември Тръмп и Зеленски разговарят два часа в Мар-а-Лаго без пробив; според Зеленски проектът предвижда американски гаранции за сигурност за 15 години с възможност за удължаване, а той е поискал 30, 40 или дори 50 години^[127]. Гаранциите трябва да бъдат одобрени от Конгреса на САЩ и от парламентите на някои европейски държави^[128].

Междувременно, на срещата си в средата на декември, лидерите на ЕС решават да отпуснат на Украйна заем от 90 млрд. евро за 2026–2027 г., финансиран със заеми на ЕС на капиталовите пазари, като Чехия, Унгария и Словакия не поемат задължения по него^[129]. Украйна ще го върне само ако получи репарации, а дотогава руските активи остават блокирани и ЕС си запазва правото да ги използва за погасяването му^[130]. Предложението за „репарационен заем“ от замразените руски активи на стойност 210 млрд. евро не получава подкрепа, защото Белгия иска неограничени гаранции срещу руски правни действия^[131]. ЕС вече е приел извънредни мерки на основание член 122 от Договора за функционирането на ЕС, които блокират руските активи за по-дълъг срок, докато Русия не прекрати войната и не обезщети Украйна^[132].

2026: Парижката декларация и тристранните срещи в Абу Даби и Женева

На 6 януари в Париж се събират представители на над 30 държави от „коалицията на желаещите“, сред които пратениците на Тръмп Уиткоф и Къшнър, за да обсъдят гаранциите за сигурност на Украйна при евентуално примирие^[134]. Приетата там Парижка декларация предвижда система от политически и правно обвързващи гаранции, които влизат в сила с примирието, участие в ръководен от САЩ механизъм за наблюдение и проверка на примирието и специална комисия за разглеждане на нарушенията^[135]. Тя предвижда и продължаване на военната помощ, тъй като украинските въоръжени сили остават „първата линия на отбрана и възпиране“, както и Многонационални сили за Украйна под европейско ръководство и с предложена подкрепа от САЩ, които да бъдат разположени по искане на Украйна след надеждно прекратяване на бойните действия^[136].

Според полския Център за източни изследвания (OSW) Франция, Великобритания и Украйна подписват писмо за намерение за разполагане на френски и британски войски — по сведения до 15 000 души общо, Турция се очаква да поеме морския компонент в Черно море, а Полша — логистиката^[137]. OSW отбелязва, че Зеленски е разочарован от липсата на договорка как ще се реагира при ново руско нападение, а отсъствието на американски подписи под декларацията поставя под съмнение устните уверения на Уиткоф и Къшнър за участие на САЩ^[138].

На 22 януари Путин приема Уиткоф и Къшнър в Кремъл^[139]. На 23 януари в двореца „Ал Шати“ в Абу Даби, с посредничеството на Обединените арабски емирства, делегации на САЩ, Украйна и Русия провеждат първите си тристранни разговори от нахлуването през 2022 г.^[140] Американската делегация е водена от Уиткоф и Къшнър, украинската включва ръководителя на президентския офис Кирило Буданов и съветника по национална сигурност Рустем Умеров, а руската — началника на военното разузнаване адмирал Игор Костюков и специалния пратеник Кирил Дмитриев^[141]. Буданов, бивш началник на украинското военно разузнаване, поема президентския офис след уволнението на Андрий Ермак във връзка с корупционен скандал и според Ерик Чарамела от фондация „Карнеги“ търси по-прагматична стратегия, включваща известен компромис от страна на Киев^[142].

Преди разговорите говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заявява, че изтеглянето на украинските сили от Донбас остава ключово условие за Москва^[143]. След тях той подчертава, че териториалният въпрос, който е „част от формулата от Анкъридж“, е от основно значение за Русия; според същия доклад тази предполагаема договореност предвижда Украйна да предаде целия Донбас, а фронтът другаде да бъде замразен^[144]. Зеленски определя принципа „стоим там, където стоим“ като най-справедливия модел за примирие и заявява, че най-трудните въпроси ще бъдат оставени за среща на лидерите^[145]. Чарамела отбелязва, че по сведения от Киев в Абу Даби страните обсъждат по-подробно от всякога как би могло да работи едно примирие, но това не е пробив^[146].

Вторият кръг в Абу Даби, започнал на 4 февруари, завършва с договорка за размяна на 314 военнопленници — по 157 от всяка страна, първата размяна от пет месеца, докато ключовите политически въпроси и въпросите на сигурността остават нерешени^[147]. Според Зеленски САЩ искат войната да приключи до лятото и вероятно ще оказват натиск на двете страни според този график^[148]. Той се отнася скептично към американската идея Донбас да стане свободна икономическа зона и съобщава, че Русия е предложила на САЩ икономически пакет за 12 трилиона долара, който нарича „пакета на Дмитриев“^[149]. На 6 февруари ЕС обявява 20-ия си пакет санкции срещу Русия, насочен срещу „сенчестия“ танкерен флот, енергетиката, банките и банки от трети държави, които помагат за заобикалянето на санкциите^[150]. Според обзора на Уикипедия приходите на Русия от нефт и газ са намалели с 22% през първите единадесет месеца на 2025 г.^[151]

На 11 февруари Лавров на практика отхвърля плана от 20 точки, а по-късно твърди, че САЩ са се отметнали от договореното на срещата в Аляска — т.нар. дух на Анкъридж^[152]. На Мюнхенската конференция по сигурността на 14 февруари Зеленски заявява, че САЩ предлагат гаранции за 15 години, а Украйна иска над 20^[153]. Кремъл обявява, че срещата ще бъде в Женева на 17 и 18 февруари и че руската делегация отново ще бъде водена от Медински, което генералният секретар на НАТО Марк Рюте тълкува като знак, че Русия не търси мирно споразумение^[154]. Тръмп от своя страна призовава: „Украйна по-добре да седне на масата, бързо“^[155].

В Женева американската делегация включва и министъра на армията Даниел Дрискол и генерал Алексъс Гринкевич, украинската — началника на Генералния щаб Андрий Гнатов, а руската — заместник-външния министър Михаил Галузин, Дмитриев и Костюков^[156]. Военните разговори напредват и страните до голяма степен се съгласяват за ръководен от САЩ механизъм с дронове за наблюдение на бъдещо примирие, но политическите преговори за територията и гаранциите засядат^[157]. Вторият ден приключва „рязко“ след по-малко от два часа; Медински определя разговорите като „трудни, но делови“, а Умеров — като „интензивни и съдържателни“^[158]. В интервю за Axios Зеленски заявява, че споразумение, което изисква едностранно изтегляне от около 20% от Донецка област, все още под украински контрол, трябва да бъде одобрено на национален референдум и че това няма да се случи^[159]. На 26 февруари в Женева американска и украинска делегация обсъждат „пакета за просперитет“ за следвоенното възстановяване, с който Украйна се надява да привлече около 800 млрд. долара за 10 години^[160].

2026: паузата заради войната в Иран (март–август)

Следващият тристранен кръг, насрочен за началото на март в Обединените арабски емирства, е отложен заради американско-израелските военни действия срещу Иран (вж. „Войната в Иран (2026)“)^[161]. Размяната на пленници, договорена на тристранните срещи, все пак се осъществява на 5 и 6 март — общо по 500 души от всяка страна^[162]. Кремъл определя прекъсването като „ситуационна пауза“ и изразява надежда тя да приключи, щом „американските партньори“ могат да обърнат повече внимание на Украйна^[163]. Зеленски отговаря, че е време паузата да приключи, и изпраща украинския преговарящ екип за разговори в САЩ^[164].

На 25 март Зеленски заявява, че американски представители са обвързали двустранната гаранция за сигурност на САЩ със съгласието на Киев да отстъпи на Русия цялата Донецка област; Рубио гневно отрича^[165]. На 11 април 2026 г. започва 32-часово примирие за православния Великден^[166]. Преди Деня на победата Русия иска 48-часово примирие от 8 май и заплашва с „масиран ракетен удар по центъра на Киев“, ако искането не бъде изпълнено; Зеленски обявява безсрочно примирие от 6 май, докато Русия също го спазва, но руските атаки продължават^[167]. На 22 май Рубио признава, че тристранните разговори не са успели, но заявява, че САЩ са готови да организират нов кръг^[168].

В началото на юни Зеленски публикува отворено писмо до Путин, в което предлага лична среща в държава, традиционно домакин на разговори за война и мир — Швейцария, Турция или арабска страна, с участието на Европа и на САЩ^[169]. В писмото той твърди, че руснаците все повече се уморяват от войната, и отбелязва, че докато САЩ са заети с войната с Иран, би било грешка да се чака войната в Европа да се върне в центъра на вниманието им^[170]. Същия ден на икономическия форум в Санкт Петербург Путин твърди, че Русия контролира 100% от Луганска област, над 85% от Донецка и 80% от Запорожка, и призовава войната да бъде прекратена въз основа на „компромисите, обсъдени в Анкъридж“^[171]. Той отхвърля европейско посредничество с довода, че ЕС пряко помага на противника на Русия, а „посредничеството предполага неутралитет“^[172]. Дотогава Путин е приемал среща със Зеленски само в Москва или в трета страна след финализирането на мирно споразумение^[173].

На 15 юни Лавров заявява, че Москва очаква нова визита на американските пратеници, за да чуе как Вашингтон ще изпълни постигнатите според нея в Анкъридж договорености; Рубио отговаря, че на срещата в Аляска не са постигнати споразумения за Украйна^[174]. На 25 юли казахстанският президент Касим-Жомарт Токаев предлага при среща с Путин в Омск войната да бъде „замразена“, а преговорите да се възобновят въз основа на „Истанбулската формула 2.0“ с гаранции от големите сили, включително Русия^[175]. Песков отговаря, че замразяване е невъзможно при позицията на Киев и че военните действия могат да спрат, ако Киев вземе „съответните решения“^[176].

2026: новият тласък (септември–октомври)

В началото на септември Уиткоф и Къшнър посещават поотделно Русия и Украйна; Тръмп заявява, че те носят „предложение за край на войната“, но не дава подробности^[177]. След срещата в Москва на 5 септември Ушаков определя разговорите като „съдържателни, конструктивни, изключително откровени“, но подчертава „значителния напредък“ на руските войски и необходимостта да бъдат премахнати „първопричините на конфликта“^[178]. Посещението в Киев на следващия ден е първото на двамата пратеници; те пристигат с влак, а Русия и Украйна се договарят да не нанасят въздушни удари по столиците си по време на визитите, макар Кремъл да отхвърля по-широка пауза^[179].

„Очакваме войната да продължи“, казва Зеленски и добавя, че разчита на американска помощ за противовъздушната отбрана и енергетиката през зимата^[180]. Той посочва, че въпросът за територията „остава актуален“ и че такива сложни въпроси могат да бъдат решени само на равнището на лидерите^[181]. Според Къшнър задачата на САЩ е да създадат „мирен пакет“ съвместно с европейските партньори^[182]. Той казва, че САЩ искат да се върнат към тристранния формат, на който „всички говореха помежду си на руски“^[183]. Буданов прогнозира пред The New York Times, че разговорите може да се възобновят в края на септември, малко след изборите за Държавна дума и седмици преди междинните избори в САЩ^[184]. Кремъл отхвърля предложението на Зеленски за среща с Путин по време на срещата на Г-20 в САЩ през декември 2026 г., като Песков нарича такива разговори „невъзможни“ и казва, че те могат да се проведат само в Москва^[185].

През септември Тръмп подписва закона, кръстен на покойния сенатор Линдзи Греъм, който му дава право да налага мита на държави — големи купувачи на руски петрол и газ^[186]. Малко след това курсът се променя. След разговор с Путин Тръмп обявява, че Русия ще доставя дизелово гориво на световния пазар — над 300 000 тона веднага, 500 000 тона през ноември и още 1 млн. тона след това, а Службата за контрол на чуждестранните активи разрешава сделките с временен общ лиценз до 7 април^[187]. Критици и от двете партии, сред които демократът Ричард Блументал и републиканецът Майкъл Маккол, посочват, че мярката противоречи на намерението на Конгреса и ще финансира руската военна машина^[188]. Зеленски заявява, че всяко облекчаване на санкциите без ясно и трайно споразумение за деескалация е „очевидна слабост“^[189].

Тръмп обвинява Зеленски за високите цени на дизела и предлага Украйна да си намери „нов лидер, който може да сключи сделка“^[190]. На 11 октомври той обявява, че Украйна и Русия са се съгласили на незабавно „енергийно примирие“^[191]. Според Axios Зеленски не е знаел за договореността, но е готов да я приеме; той заявява, че Украйна подкрепя примирието и очаква подробности от американската страна^[192]. Ден по-късно Зеленски съобщава, че Русия е ударила поне шест украински енергийни обекта след обявяването на примирието, а Тръмп настоява, че страните „са се съгласили, защото аз казах, че се съгласяват“^[193]. Междувременно външните министри на ЕС одобряват най-големия пакет санкции от 2022 г. насам, като добавят в списъка около 1569 лица и компании, а германският канцлер Фридрих Мерц заявява, че Русия ще преговаря сериозно само под натиск^[194].

На 16 октомври Тръмп отменя серия нови санкции и мита срещу Русия и търгуващите с нея държави дни преди да влязат в сила^[195]. В изпълнителната заповед той се позовава на „националните интереси“ на САЩ, а Рубио обяснява, че президентът иска 60 дни, за да анализира въздействието им при натиска върху световните енергийни доставки^[196]. Решението идва по-малко от три седмици преди междинните избори, в които издръжката на живота е основна тема, а цената на дизела е скочила с почти 70% от началото на войната с Иран през февруари^[197]. Зеленски определя решението като „санкционно затъмнение“ и „финансова награда за Путин“^[198]. Тръмп обяснява, че води преговори за мир и не иска „глупаво“ да отблъсне Русия от масата за преговори^[199]. Според него Русия прави „много малко, ако изобщо“ нещо, за да помогне на Иран, и той иска това да остане така^[200]. Вашингтон притиска Киев да спре ударите по руските рафинерии и според сведенията заплашва да спре споделянето на разузнавателни данни и доставките на оръжие^[201].

На 16 октомври папа Лъв XIV предлага по телефона на Путин примирие в окупирания град Олешки в Херсонска област, където около 2000 жители са блокирани без достатъчно храна и лекарства; според Кремъл Путин обвинява Украйна за кризата^[202]. Украинският омбудсман Дмитро Лубинец съобщава, че страните са близо до споразумение за местно примирие, което да позволи евакуация на жителите директно към контролираната от Украйна територия^[203].

2026: предложението за среща Тръмп–Путин–Си, Осло и Санкт Петербург

На 18 октомври The Wall Street Journal съобщава, че при разговора с Тръмп на 9 октомври, в който е договорена и сделката за дизела, Путин е предложил среща с него и със Си Цзинпин в кулоарите на срещата на върха на Азиатско-тихоокеанското икономическо сътрудничество (АТИС) в Шънджън на 18–19 ноември^[204]. Песков потвърждава, че се водят разговори, но казва, че все още няма яснота за самата среща и дневния ѝ ред, а според WSJ китайската страна е дала да се разбере, че няма да възрази, ако Тръмп е съгласен^[205]. Украинският външен министър Сибиха заявява, че тристранна среща на лидерите на Украйна, САЩ и Русия би помогнала войната да приключи по-бързо, докато среща на лидерите на Русия, Китай и САЩ би насърчила Путин да продължи войната^[206]. Европейската комисия също поставя под съмнение готовността на Москва да прекрати войната и напомня, че Европа има ключова роля във всяко бъдещо уреждане^[207].

На 19 октомври Тръмп заявява, че е готов да се срещне с Путин и Си, за да обсъдят края на войната, дори без участието на Зеленски^[208]. Пред журналисти в Белия дом той уточнява, че такава среща би била в Китай и би била посветена по-скоро на ядрените оръжия и „денуклеаризацията“^[209]. Песков заявява, че окончателно уреждане е невъзможно без участието на „някой в Киев, който е готов да поеме отговорност“^[210].

Ден преди срещата си с Путин Уиткоф разговаря в Осло със Зеленски, финландския президент Александер Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре на среща, организирана от Норвегия и Финландия, а Къшнър участва дистанционно^[211]. Според Al Jazeera на срещата присъстват и представители на ЕС и НАТО^[212]. След нея Зеленски предлага тристранна среща на лидерите на Украйна, САЩ и Русия по въпросите, които „само лидерите могат да решат“, и съобщава, че американското ранно предупреждение за ракетни удари отново работи^[213]. Преди срещата той предлага Украйна да спре ударите по руските петролни съоръжения срещу допълнителни ракети „Пейтриът“ и поставя пред Рубио три въпроса — противоракетите, ранното предупреждение и ограниченията на сателитната връзка Starlink/Starshield^[214]. Starshield е военната версия на Starlink и двете са разработени от SpaceX на Илон Мъск^[215].

На 21 октомври в Санкт Петербург Уиткоф се среща с Путин за девети път; тричасовият разговор започва с освобождаването на задържания в Русия американски учител Стивън Хъбард^[216]. Ушаков съобщава, че Путин е готов „по принцип“ да възобнови тристранните разговори, които може да се проведат в средата на ноември, вероятно в Абу Даби, но определя новите европейски и украински идеи като лишени от особено съдържание^[217]. Той твърди също, че Китай „вече подготвя“ среща на лидерите на Русия, САЩ и Китай по време на срещата на АТИС в Шънджън, ако обстоятелствата са благоприятни^[218]. Зеленски отговаря, че САЩ, Китай и Русия могат да провеждат тристранни срещи помежду си, но когато става дума за Украйна, тя трябва да е на масата^[219]. Според него Русия подкрепя тристранна среща на равнището на преговарящите екипи, която трябва да се проведе не по-късно от началото на ноември^[220].

Путин заявява пред руската телевизия, че целта на новите разговори ще бъде да се гарантира сигурността на Украйна и Русия след сключването на окончателни мирни споразумения, а не чрез временно прекратяване на огъня за кратък период^[221]. Атаките продължават: в нощта срещу 23 октомври руски удари по енергийни обекти в шест области оставят без ток над 500 000 души, а руското министерство на отбраната съобщава за 443 свалени украински дрона^[222]. Обявеното от Тръмп енергийно примирие не дава реален резултат — Украйна се въздържа от удари по руски енергийни цели три дни, но ги възобновява заради продължаващите руски атаки^[223]. Към края на октомври Украйна и Русия остават далеч една от друга по условията на евентуално споразумение, а Тръмп засилва натиска върху Киев и заявява, че Украйна трябва да сложи край на войната или ще я сполети „нещо много лошо“^[224].

Спорните въпроси: територията

Територията е най-трудният въпрос. Русия окупира около 75% от Донецка област и настоява за останалите около 5000 кв. км, които не е успяла да превземе за четири години; там живеят около 200 000 украинци и се намира пояс от укрепени градове, които дълго спират руското настъпление^[225]. Путин неколкократно заявява, че Русия ще вземе целия Донбас със сила, ако Киев не го отстъпи в мирно споразумение^[226]. Американската идея неконтролираната от Русия част на Донецка област да стане свободна икономическа зона и демилитаризиран буфер е посрещната скептично и от Украйна, и от Русия^[227].

Украинското общество остава разделено, но не приема безусловни отстъпки. Проучване на Киевския международен институт по социология (КМИС), публикувано на 7 август, показва, че 60% от украинците се противопоставят на отстъпването на Донбас, но също толкова биха приели замразяване на войната по сегашната линия срещу гаранции за сигурност^[228]. 33% биха се съгласили да се откажат от територии в Източна Украйна, а 59% биха подкрепили, повечето неохотно, замразяване по сегашната линия срещу гаранции под формата на финансиране и доставки на оръжие^[229]. Нагласите се променят с времето: по данни на Gallup делът на украинците, които предпочитат преговори за възможно най-бърз край на войната, нараства от 22% през 2022 г. до 69% през 2025 г.^[230]

Спорните въпроси: НАТО, неутралитетът и армията

Неутралитетът е централно руско искане още от 2022 г.: тогава Украйна е готова да обсъжда неутрален статут срещу гаранции от европейските си съюзници, но след като Русия обявява анексирането на големи части от страната през септември 2022 г., Зеленски подписва молба за членство в НАТО^[231]. Надеждите на украинците за скорошно членство спадат и през 2025 г. едва 32% очакват присъединяване в рамките на десет години — наполовина по-малко, отколкото през 2022 г.^[232] Таванът на украинската армия е спорен от самото начало: в Истанбул през 2022 г. Украйна приема ограничение по принцип, но не и предложените числа, а по-късно европейското контрапредложение вдига предложения от САЩ таван от 600 000 на 800 000 души в мирно време^[233].

Москва иска и отказ от чуждестранно военно присъствие. Според анализ на Atlantic Council Кремъл се стреми да наложи на Украйна „крайна форма на неутралитет“, като ѝ забрани членство в НАТО, ограничи правото ѝ на двустранни споразумения за сигурност със западни съюзници и постави строги ограничения на армията ѝ^[234].

Спорните въпроси: гаранциите за сигурност

За Украйна гаранциите са условие за всяко примирие, защото според нея Русия е нарушавала предишни споразумения. Проучване на фондация „Карнеги“ от март 2024 г. показва, че 86% от украинците смятат, че Русия ще нападне отново дори при мирен договор^[235]. Вашингтон предлага двустранна гаранция за 15 години с възможност за удължаване, която трябва да бъде одобрена от Конгреса^[236]. Русия отхвърля присъствието на чуждестранни войски в Украйна дори след мирно споразумение, а Путин определя евентуален западен контингент като „законна цел“^[237]. Анализатори от OSW отбелязват, че само малка група държави начело с Великобритания и Франция са готови да изпратят сухопътни войски, а няколко големи държави са много по-предпазливи, което поставя под въпрос реалистичността на мисията^[238].

Спорните въпроси: санкциите и замразените активи

Санкциите са едновременно лост за натиск и предмет на пазарлък. Американският план от ноември 2025 г. предвижда постепенното им вдигане и връщане на Русия в Г-8, а европейското контрапредложение — запазване на замразяването на руските активи до изплащане на репарации^[239]. Замразените в ЕС руски активи на стойност около 210 млрд. евро се намират в депозитаря Euroclear^[240]. Противоречията в американската политика стават явни през октомври: само седмици след като Тръмп подписва закона за санкциите, той облекчава ограниченията за руския дизел, което юристът Питър Харел от Джорджтаунския университет определя като доказателство, че законът няма да принуди администрацията да засили икономическия натиск върху Москва^[241]. Междувременно ЕС приема нови пакети санкции, а Мерц заявява, че Русия ще преговаря сериозно само под натиск^[242].

Спорните въпроси: Запорожката АЕЦ

Запорожката АЕЦ, най-голямата атомна електроцентрала в Европа, е под руска военна окупация от първите дни на войната; шестте ѝ реактора са спрени, а мощността ѝ от 6 гигавата би стигнала за държава като Португалия^[243]. Преди войната тя покрива около една четвърт от потреблението на електроенергия в Украйна^[244]. Москва настоява за единствен контрол над централата и предлага на Украйна евтина електроенергия, което Киев смята за неприемливо, а Украйна отхвърля всяка форма на съвместно управление с Русия^[245]. Според Зеленски последното американско предложение е централата да се управлява съвместно от САЩ, Русия и Украйна, „като американците са главен управител“, докато Украйна предлага съвместно предприятие със САЩ, при което половината от произведения ток отива за Украйна, а за другата половина решават САЩ^[246].

Спорните въпроси: хуманитарните въпроси, изборите и легитимността

Хуманитарните въпроси са единствената област с редовни резултати, макар и ограничени. Към септември 2025 г. над 2500 украински военнопленници остават в руски плен^[247]. По данни на украинското правителство, цитирани по време на срещата в Бюргеншток, 19 546 деца са депортирани или насилствено преместени, а руската омбудсманка за правата на децата Мария Лвова-Белова е потвърдила, че поне 2000 са взети от украински сиропиталища^[248]. Катар посредничи за събирането на 34 деца със семействата им^[249].

Въпросът за изборите в Украйна се превръща в част от преговорите. Още в първите седмици на втория си мандат Тръмп настоява за нови президентски избори в Украйна и нарича Зеленски „диктатор без избори“, макар украинската конституция да забранява избори при военно положение^[250]. Макрон и Стармър отговарят, че Зеленски е „демократично избраният лидер“ на Украйна^[251]. Зеленски заявява, че Украйна ще проведе избори само след примирие и при гаранции за сигурност^[252].

Позициите на основните участници

Украйна. От началото на 2025 г. Зеленски призовава за безусловно примирие и преговори^[253]. Според Чарамела под американски натиск Киев проявява значителна гъвкавост: приема предложеното от Тръмп безусловно примирие, заявява готовност да се откаже от стремежа към НАТО и да приеме ограничения за армията и дори обсъжда изтегляне от останалата част на Донецка област, ако тя стане демилитаризирана зона^[254]. Украинските официални лица поддържат, че териториалните искания на Кремъл не биха донесли мир: на 30 август министърът на отбраната Евгений Хмара заявява, че Русия не се интересува само от Донецка и Луганска област, а целта ѝ е „цялата Украйна“^[255]. Зеленски повтаря, че войната продължава „единствено заради руските удари и желанието на Русия да я проточи“^[256].

Русия. Москва последователно настоява да бъдат премахнати „първопричините на конфликта“ — според нея специалната военна операция е отговор на провокативните действия на НАТО и цели защита на правата на рускоезичното население и „демилитаризация и денацификация“ на Украйна^[257]. Лавров заявява, че изпълнението на договореното според Москва в Анкъридж би било „първа стъпка“ към края на войната, а американският мирен план от 27 точки може да бъде основа за по-нататъшни разговори едва след това^[258]. Той обвинява европейските лидери, че след Анкъридж са убедили Тръмп да се откаже от одобрения от Путин подход, твърди, че Европа в сегашната си политическа конфигурация не може да допринесе конструктивно, и посочва, че при сегашните условия бойното поле остава решаващо^[259]. Според Atlantic Council през август 2026 г. Лавров отхвърля примирие по сегашната фронтова линия, защото то би „оставило нацисткия режим на власт“^[260]. Лавров твърди също, че Русия не страда от „липса на доверие“ и е готова да продължи преговорите, но договореностите трябва да се спазват^[261].

САЩ. Уиткоф защитава контактите си с Кремъл с довода, че отношенията са критично важни за решаването на конфликти като този и че неговата задача и тази на Къшнър е „да съберат страните“^[262]. Критиците обвиняват администрацията в пристрастност: анализ, публикуван от Центъра за международна сигурност и сътрудничество (CISAC) към Станфордския университет, отбелязва, че Уиткоф е посетил Москва осем пъти от март 2025 г., без да отиде в Киев, и че 70% от украинците не очакват посредничеството на САЩ да успее^[263]. Бившият украински външен министър Дмитро Кулеба описва повтарящ се модел: американско предложение, благоприятно за Русия, украинско и европейско контрапредложение и засилване на руските атаки^[264]. Бившият американски дипломат Даниел Фрийд определя първия вариант на плана от 28 точки като „бъркотия от руски максималистки позиции, противоречия и двусмислици“^[265].

Европейският съюз и европейските държави. Европейските правителства настояват Европа да има централна роля в преговорите и границите да не се променят със сила (вж. по-горе). ЕС финансира Украйна със заема от 90 млрд. евро за 2026–2027 г.^[133] Германският канцлер Мерц формулира логиката на натиска: „Русия ще преговаря сериозно само под натиск“^[266]. OSW отбелязва, че лостът на Европа е готовността ѝ да ангажира финансови и военни ресурси за Украйна^[267].

Китай. Пекин приветства американско-руските разговори в Рияд^[268]. През октомври Китай е потенциален домакин на среща Тръмп–Путин–Си; анализатори, цитирани от WSJ, смятат, че тристранен диалог на китайска земя би бил голяма стъпка за усилията на Си да утвърди Китай като дипломатически посредник^[269].

Турция и други посредници. Турция, домакин на разговорите в Истанбул и на подписването на зърнената инициатива, според OSW се очаква по Парижката декларация да поеме морския компонент на мисията в Черно море^[270]. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства са домакини на американско-руските и тристранните срещи, Катар посредничи за връщането на деца, Ватиканът — за хуманитарното примирие в Олешки, а Норвегия и Финландия организират срещата в Осло (вж. по-горе).

Позицията на България

Правителството на Росен Желязков потвърждава участието на България в „коалицията на желаещите“ през 2025 г.^[271] Народното събрание обаче решава България да не изпраща войски в Украйна и на 4 септември 2025 г. премиерът заявява, че страната ще изпълнява ангажиментите си в коалицията само в рамките на това решение — с кораби за противоминни действия и логистична подкрепа чрез летищна и друга инфраструктура^[272]. След видеоконференция на коалицията преди срещата в Белия дом през август 2025 г. Желязков пише, че гаранциите за сигурност на Украйна трябва да включват устойчива подкрепа както от Европа, така и от САЩ^[273]. Тогавашният президент Румен Радев определя срещата в Аляска като стъпка към възстановяване на диалога и надеждата за мир и критикува „наивното упорство да се налага мир със сила“, в което обвинява и членове на българското правителство^[274].

На 30 март 2026 г. служебното правителство на Андрей Гюров одобрява 10-годишно двустранно споразумение за сигурност с Украйна, което предвижда сътрудничество в отбраната и производството на военна техника, включително дронове, и участие на България в натовския механизъм PURL за финансиране на доставки за Украйна^[275]. След предсрочните парламентарни избори новото правителство на Радев обявява през юни, че България повече няма да доставя оръжие на Украйна, а министърът на отбраната Димитър Стоянов обяснява, че войната „няма да бъде решена на бойното поле“ и е време страните да седнат на масата за преговори^[276]. Радев посочва, че след 13 пакета военна помощ страната е изчерпала ресурсите, които може да прехвърли от армията, без да застраши националната сигурност, но спирането на даренията не означава спиране на подкрепата в други направления и на отбранителната промишленост^[277]. Той заявява, че София продължава да подкрепя Украйна и „траен и справедлив мир“ въз основа на международното право и Устава на ООН, като ЕС трябва да поеме по-активна роля в мирните инициативи^[278]. Според OSW по-значимите търговски доставки, главно на боеприпаси по съветски стандарт, продължават, а прекратяването на безвъзмездната помощ изглежда насочено основно към проруската част от електората на управляващата партия^[279].

През юли Радев отказва покана на Макрон за срещата на коалицията в Париж с думите, че България „не участва в коалиция, която настоява за продължаване на финансовата и военната помощ за Украйна“^[280]. По-късно външният министър Велислава Петрова подписва декларация за засилване на участието на България в работата на коалицията, което според Novinite прави действителната позиция на правителството неясна^[281]. В преговорите за поредния пакет санкции на ЕС правителството налага изваждането от списъка на московския патриарх Кирил и на основателя на „Лукойл“ Вагит Алекперов, като Радев се позовава на религиозни и културни причини, а за Алекперов — на иска на „Лукойл“ за 3 млрд. евро срещу поемането на рафинерията в Бургас от държавата^[282]. Според OSW така правителството „разводнява“ 21-вия пакет, като постига изваждането и на олигарха Искандер Махмудов, след което подкрепя останалите мерки^[283]. OSW обобщава, че премиерът критикува основната външнополитическа линия на ЕС, но се въздържа да блокира решенията му, а подходът му към Украйна е „най-двусмислен“ — София се дистанцира от военната и финансовата подкрепа за Киев, като едновременно търси по-тясно двустранно сътрудничество^[284].

Президентът Илияна Йотова критикува през юли „коалицията на желаещите“ за липса на резултати и на „известна доза реализъм“ и заявява, че „почти изглежда, сякаш правим всичко възможно този конфликт да бъде удължен чрез военни доставки“^[285]. Тя смята, че България трябва да бъде част от група в рамките на ЕС и НАТО, която да започне диалог за прекратяване на конфликта с конкретни предложения^[286]. В речта си пред 81-вата сесия на Общото събрание на ООН през септември Йотова заявява, че е крайно време конфликтът да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера и че мир не може да бъде постигнат без участието на Украйна и Русия^[287]. Тя обявява българска инициатива за споразумение между държавите от региона за свободно и безопасно корабоплаване в Черно море и призовава Европа да бъде не наблюдател, а участник със собствено предложение за следвоенната архитектура на сигурност^[288]. България се присъединява към съвместното изявление за Украйна на 51 държави, прочетено в ООН на 23 септември от върховния представител на ЕС Кая Калас; Йотова е поискала промени за засилване на ролята на ЕС и на предложението му за мирно споразумение, но форматът на изявлението не позволява изменения^[289].

Анализ: защо преговорите са трудни

Несъвместими цели. Още през 2025 г. делегациите разменят до голяма степен несъвместими условия^[290]. Анализът на Библиотеката на Камарата на общините от септември 2026 г. заключава, че без стратегически пробив на бойното поле или промяна в „червените линии“ за територията и гаранциите новите кръгове на равнище длъжностни лица едва ли ще постигнат много^[291]. Различните школи обясняват разминаването различно. Ерик Чарамела от фондация „Карнеги“ смята, че американската администрация погрешно е заключила, че войната е само за територия, и напомня статията на Путин от 2021 г., според която истинският суверенитет на Украйна е възможен „само в партньорство с Русия“^[292]. В блога UkraineAlert на Atlantic Council се твърди, че за Путин „първопричината“ на войната е самото съществуване на независима украинска държава^[293]. Руската официална позиция е различна: според нея става дума за отговор на разширяването на НАТО и за защита на рускоезичното население (вж. по-горе), а Лавров твърди, че европейците се готвят за война с Русия^[294].

Проблемът с гаранциите и доверието. Опитът от 2022 г. показва, че гаранциите са в основата на всяко споразумение: тогава Западът не желае да поеме нови ангажименти, а преговарящите се опитват да постигнат цялостно уреждане, преди да има дори примирие^[295]. Чарамела предупреждава, че дори при приемливи за Украйна гаранции Путин може да ги смята за празни и неприложими и да използва двусмисленостите на всяко споразумение, за да принуждава Киев да изпълнява задълженията си, докато Русия не спазва своите^[296]. Самите украинци са недоверчиви: в проучването на „Карнеги“ от 2024 г. 91% смятат, че Русия преговаря, за да се подготви за ново нападение^[297].

Бойното поле и времето. Лавров открито заявява, че при сегашните условия развитието на бойното поле остава решаващо^[298]. Маркус Цинер от German Marshall Fund смята, че Путин едва ли ще приеме пряка среща, докато Русия е под военен натиск, защото това би изглеждало като слабост, а срещата със Зеленски като с равен би подкопала годините пропаганда срещу легитимността на украинския президент^[299]. Същевременно Цинер вижда в отвореното писмо на Зеленски израз на увереност, че импулсът е на украинска страна^[300]. Американски представители използват аргумента за времето в обратна посока: според сведенията през ноември министърът на армията Дрискол казва на украинците, че без мирно споразумение поражението на Украйна на бойното поле е неизбежно, тъй като Русия може да продължава войната безкрайно, а САЩ не могат да произвеждат оръжия и противовъздушна отбрана с темпото, от което Украйна се нуждае^[309]. Авторите на плана на Келог обосновават идеята за примирие по фронтовата линия с опасението, че войната се е превърнала във „война на изтощение, която ще убие цяло поколение млади мъже“^[310].

Начинът на посредничество. Чарамела отбелязва, че през първата година на мандата си Тръмп само веднъж оказва значим натиск върху Москва — със санкциите от октомври срещу два от най-големите руски петролни производители^[301]. Авторът на анализа на CISAC препоръчва Тръмп да притисне Москва да преговаря сериозно и да убеди Киев, че посредничеството е компетентно и балансирано^[302]. Администрацията обяснява облекченията за руския дизел с високите цени на горивата и с желанието Русия да не бъде отблъсната от масата за преговори и да не помага повече на Иран (вж. по-горе), а критиците в Конгреса — и от двете партии — смятат, че те финансират руската военна машина^[303].

Общественото мнение. В Украйна мнозинството подкрепя преговори, но не и едностранно отстъпване на Донбас (вж. „Спорните въпроси: територията“). В Русия проучване на „Левада-център“ от края на октомври 2022 г. показва, че 57% подкрепят започването на мирни преговори, а през септември 2023 г. ръководителят на държавния социологически център ВЦИОМ Валерий Фьодоров казва, че само 10–15% от руснаците активно подкрепят войната^[304].

Перспективи

Прогнозите остават предпазливи и не бива да се смесват с установените факти. Библиотеката на Камарата на общините очаква засилване на руските атаки през зимата, макар да има надежда за нови разговори^[305]. Според проучването на КМИС четиридесет и пет на сто от украинците смятат, че войната ще приключи не по-рано от втората половина на 2027 г., а 21% очакват край до края на тази година^[306]. Чарамела смята, че трайният мир изисква стратегическа промяна в Москва, надеждни западни ангажименти към Киев и огромно количество планиране и експертиза — съставки, които липсват в настоящите преговори^[307]. Той обаче предупреждава, че „некачествена сделка — но все пак сделка“ може да се оформи внезапно^[308].

Доказателства към твърденията

1. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
   Al Jazeera · 2026-02-18
   Отвори източника
2. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
   Foreign Affairs · 2024-04-16
   Отвори източника
3. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
   House of Commons Library · 2025-06-09
   Отвори източника
4. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
   Al Jazeera · 2026-02-18
   Отвори източника
5. Ukraine: A new push for peace
   House of Commons Library · 2026-09-15
   Отвори източника
6. Ukraine: A new push for peace
   House of Commons Library · 2026-09-15
   Отвори източника
7. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
   Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
   Отвори източника
8. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
   Euronews · 2026-10-19
   Отвори източника
9. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
   Wikipedia
   Отвори източника
10. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
11. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
12. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
13. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
14. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
15. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
16. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
17. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
18. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
19. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
20. H-Diplo | RJISSF Commentary III-1: Did Boris Johnson Prevent an Early End to the War in Ukraine?
    H-Diplo / ISSF · 2024
    Отвори източника
21. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
22. ‘Total Nonsense’ – Boris Johnson Denies Accusations of Sabotaging Ukraine Peace Deal
    Kyiv Post · 2024-01-11
    Отвори източника
23. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
24. Possibility of talks between Zelenskyy and Putin came to a halt after Johnson’s visit - UP sources
    Ukrainska Pravda · 2022-05-05
    Отвори източника
25. Possibility of talks between Zelenskyy and Putin came to a halt after Johnson’s visit - UP sources
    Ukrainska Pravda · 2022-05-05
    Отвори източника
26. Kyiv official says ex-UK PM Johnson derailed 2022 talks with Russia
    Daily Sabah · 2023-11-30
    Отвори източника
27. Kyiv official says ex-UK PM Johnson derailed 2022 talks with Russia
    Daily Sabah · 2023-11-30
    Отвори източника
28. ‘Total Nonsense’ – Boris Johnson Denies Accusations of Sabotaging Ukraine Peace Deal
    Kyiv Post · 2024-01-11
    Отвори източника
29. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
30. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
31. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
    Foreign Affairs · 2024-04-16
    Отвори източника
32. H-Diplo | RJISSF Commentary III-1: Did Boris Johnson Prevent an Early End to the War in Ukraine?
    H-Diplo / ISSF · 2024
    Отвори източника
33. H-Diplo | RJISSF Commentary III-1: Did Boris Johnson Prevent an Early End to the War in Ukraine?
    H-Diplo / ISSF · 2024
    Отвори източника
34. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
35. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
36. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
37. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
38. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
39. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
40. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
41. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
42. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
43. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
44. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
45. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
46. Eighty countries sign communiqué of Ukraine Peace Summit in Switzerland
    Euromaidan Press · 2024-06-16
    Отвори източника
47. Swiss summit communique demands 'territorial integrity' of Ukraine
    Euronews (AP) · 2024-06-16
    Отвори източника
48. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
49. Eighty countries sign communiqué of Ukraine Peace Summit in Switzerland
    Euromaidan Press · 2024-06-16
    Отвори източника
50. Swiss summit communique demands 'territorial integrity' of Ukraine
    Euronews (AP) · 2024-06-16
    Отвори източника
51. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
52. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
53. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
54. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
55. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
56. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
    Al Jazeera · 2026-02-18
    Отвори източника
57. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
58. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
59. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
60. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
61. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
62. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
63. Joint statement on the results of the meeting of the delegations of Ukraine and the United States in Jeddah
    Министерство на външните работи на Украйна · 2025-03-11
    Отвори източника
64. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
65. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
66. Kremlin says it will halt strikes on Ukraine energy sector after Trump and Putin talk
    NPR (Texas Public Radio) · 2025-03-18
    Отвори източника
67. Kremlin says it will halt strikes on Ukraine energy sector after Trump and Putin talk
    NPR (Texas Public Radio) · 2025-03-18
    Отвори източника
68. What guarantees has Macron’s ‘coalition of the willing’ promised Ukraine?
    Al Jazeera · 2025-09-05
    Отвори източника
69. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
    House of Commons Library · 2025-06-09
    Отвори източника
70. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
71. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
72. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
73. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
74. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
75. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
    House of Commons Library · 2025-06-09
    Отвори източника
76. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
    House of Commons Library · 2025-06-09
    Отвори източника
77. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
    House of Commons Library · 2025-06-09
    Отвори източника
78. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
    House of Commons Library · 2025-06-09
    Отвори източника
79. Russia and Ukraine announce 1,000-for-1,000 prisoner swap after Istanbul talks
    Meduza · 2025-05-16
    Отвори източника
80. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
81. Developments in Ukraine peace talks (April to June 2025)
    House of Commons Library · 2025-06-09
    Отвори източника
82. Russia showed the "memorandum" it provided to Ukraine in Istanbul: what's in it
    LIGA.net · 2025-06-02
    Отвори източника
83. Russia showed the "memorandum" it provided to Ukraine in Istanbul: what's in it
    LIGA.net · 2025-06-02
    Отвори източника
84. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
85. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
86. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
87. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
88. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
89. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
90. Drawing world’s attention to Alaska, Trump-Putin summit yields no deal
    Anchorage Daily News · 2025-08-15
    Отвори източника
91. Peace in Ukraine: What have the August 2025 talks achieved?
    House of Commons Library · 2025-08-20
    Отвори източника
92. Drawing world’s attention to Alaska, Trump-Putin summit yields no deal
    Anchorage Daily News · 2025-08-15
    Отвори източника
93. Drawing world’s attention to Alaska, Trump-Putin summit yields no deal
    Anchorage Daily News · 2025-08-15
    Отвори източника
94. Reuters outlines Putin's demands for ending war presented to Trump in Alaska
    Yahoo News (по Reuters и „Европейска правда“) · 2025-08-16
    Отвори източника
95. Kremlin comments on "Anchorage formula": Ukraine must withdraw from Donbas
    Ukrainska Pravda · 2026-01-23
    Отвори източника
96. Ukraine’s falling confidence in US mediation
    Center for International Security and Cooperation, Stanford University · 2026
    Отвори източника
97. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
98. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
99. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
    Wikipedia
    Отвори източника
100. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
     Al Jazeera · 2026-02-18
     Отвори източника
101. What guarantees has Macron’s ‘coalition of the willing’ promised Ukraine?
     Al Jazeera · 2025-09-05
     Отвори източника
102. What guarantees has Macron’s ‘coalition of the willing’ promised Ukraine?
     Al Jazeera · 2025-09-05
     Отвори източника
103. What guarantees has Macron’s ‘coalition of the willing’ promised Ukraine?
     Al Jazeera · 2025-09-05
     Отвори източника
104. What guarantees has Macron’s ‘coalition of the willing’ promised Ukraine?
     Al Jazeera · 2025-09-05
     Отвори източника
105. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
106. Trump on summit with Putin: I don't want wasted meeting
     Ukrainska Pravda · 2025-10-22
     Отвори източника
107. Treasury Sanctions Major Russian Oil Companies, Calls on Moscow to Immediately Agree to Ceasefire
     U.S. Department of the Treasury · 2025-10-22
     Отвори източника
108. Treasury Sanctions Major Russian Oil Companies, Calls on Moscow to Immediately Agree to Ceasefire
     U.S. Department of the Treasury · 2025-10-22
     Отвори източника
109. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
110. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
111. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
112. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
113. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
114. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
115. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
116. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
117. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
118. Joint Statement on United States-Ukraine Meeting
     The White House · 2025-11-23
     Отвори източника
119. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
120. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
121. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
     Al Jazeera · 2026-02-18
     Отвори източника
122. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
     Al Jazeera · 2026-02-18
     Отвори източника
123. Zelensky outlines full 20-point draft peace plan for the first time
     Novaya Gazeta Europe · 2025-12-24
     Отвори източника
124. Zelensky outlines full 20-point draft peace plan for the first time
     Novaya Gazeta Europe · 2025-12-24
     Отвори източника
125. Zelensky outlines full 20-point draft peace plan for the first time
     Novaya Gazeta Europe · 2025-12-24
     Отвори източника
126. Zelensky outlines full 20-point draft peace plan for the first time
     Novaya Gazeta Europe · 2025-12-24
     Отвори източника
127. US security guarantees set for 15 years, with Ukraine pushing for extension, Zelensky says
     The Kyiv Independent · 2025-12-29
     Отвори източника
128. US security guarantees set for 15 years, with Ukraine pushing for extension, Zelensky says
     The Kyiv Independent · 2025-12-29
     Отвори източника
129. European Council, 18 December 2025, Ukraine
     Европейска служба за външна дейност (заключения на Европейския съвет) · 2025-12-18
     Отвори източника
130. European Council, 18 December 2025, Ukraine
     Европейска служба за външна дейност (заключения на Европейския съвет) · 2025-12-18
     Отвори източника
131. Europe kicks the €210 billion question down the road—deadline: end-2027
     Euromaidan Press · 2025-12-19
     Отвори източника
132. European Council, 18 December 2025, Ukraine
     Европейска служба за външна дейност (заключения на Европейския съвет) · 2025-12-18
     Отвори източника
133. European Council, 18 December 2025, Ukraine
     Европейска служба за външна дейност (заключения на Европейския съвет) · 2025-12-18
     Отвори източника
134. The Paris Declaration: a tool to influence US policy
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-01-08
     Отвори източника
135. Paris Declaration: Robust Security Guarantees for a Solid and Lasting Peace in Ukraine
     Президент на Украйна · 2026-01-06
     Отвори източника
136. Paris Declaration: Robust Security Guarantees for a Solid and Lasting Peace in Ukraine
     Президент на Украйна · 2026-01-06
     Отвори източника
137. The Paris Declaration: a tool to influence US policy
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-01-08
     Отвори източника
138. The Paris Declaration: a tool to influence US policy
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-01-08
     Отвори източника
139. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
140. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
     Al Jazeera · 2026-02-18
     Отвори източника
141. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Abu Dhabi
     Wikipedia
     Отвори източника
142. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
143. Here’s the latest on the first trilateral talks between Ukraine, Russia, and US as negotiators set plans for future meeting
     CNN · 2026-01-25
     Отвори източника
144. Russia insists it must control all of Donbas for war in Ukraine to end
     Malay Mail (Reuters) · 2026-01-26
     Отвори източника
145. U.S. gave Ukraine and Russia a June deadline to reach a peace deal, Zelenskyy says
     PBS NewsHour (AP) · 2026-02
     Отвори източника
146. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
147. Russia-Ukraine talks: All the mediation efforts, and where they stand
     Al Jazeera · 2026-02-18
     Отвори източника
148. U.S. gave Ukraine and Russia a June deadline to reach a peace deal, Zelenskyy says
     PBS NewsHour (AP) · 2026-02
     Отвори източника
149. U.S. gave Ukraine and Russia a June deadline to reach a peace deal, Zelenskyy says
     PBS NewsHour (AP) · 2026-02
     Отвори източника
150. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
151. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
152. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
153. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
154. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
155. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
156. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
157. Geneva talks hit impasse over Medinsky’s demands as Witkoff claims “meaningful progress”
     Euromaidan Press · 2026-02-18
     Отвори източника
158. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
159. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
160. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
161. Ukraine peace talks (November 2025 to March 2026)
     House of Commons Library · 2026-02-24
     Отвори източника
162. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
163. Moscow says Ukraine peace talks on pause, Kyiv says new meeting planned
     Jefferson City News Tribune (Reuters) · 2026-03-20
     Отвори източника
164. Moscow says Ukraine peace talks on pause, Kyiv says new meeting planned
     Jefferson City News Tribune (Reuters) · 2026-03-20
     Отвори източника
165. Ukraine’s falling confidence in US mediation
     Center for International Security and Cooperation, Stanford University · 2026
     Отвори източника
166. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
167. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
168. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
169. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
170. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
171. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
172. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
173. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
174. Lavrov says Russia ready to return to supposed Anchorage "understanding"
     Ukrainska Pravda · 2026-09-26
     Отвори източника
175. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
176. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
177. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
178. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
179. 'The war will continue' — US peace push fails to achieve deal after Witkoff, Kushner's first visit to Kyiv
     The Kyiv Independent · 2026-09-06
     Отвори източника
180. 'The war will continue' — US peace push fails to achieve deal after Witkoff, Kushner's first visit to Kyiv
     The Kyiv Independent · 2026-09-06
     Отвори източника
181. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
182. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
183. 'The war will continue' — US peace push fails to achieve deal after Witkoff, Kushner's first visit to Kyiv
     The Kyiv Independent · 2026-09-06
     Отвори източника
184. 'The war will continue' — US peace push fails to achieve deal after Witkoff, Kushner's first visit to Kyiv
     The Kyiv Independent · 2026-09-06
     Отвори източника
185. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
186. Trump doubles down after waiving new Russia sanctions, calling it a ‘very good decision’
     NBC News · 2026-10-17
     Отвори източника
187. Trump's diesel agreement with Putin accused of contradicting Russia sanctions law
     CNBC · 2026-10-09
     Отвори източника
188. Trump's diesel agreement with Putin accused of contradicting Russia sanctions law
     CNBC · 2026-10-09
     Отвори източника
189. Trump's diesel agreement with Putin accused of contradicting Russia sanctions law
     CNBC · 2026-10-09
     Отвори източника
190. Trump announces Russia-Ukraine "energy ceasefire" but Zelenskyy says Russian attacks still happening
     CBS News · 2026-10-11
     Отвори източника
191. Zelenskyy: Ukraine supports energy ceasefire and awaits details from US
     Ukrainska Pravda · 2026-10-11
     Отвори източника
192. Zelenskyy: Ukraine supports energy ceasefire and awaits details from US
     Ukrainska Pravda · 2026-10-11
     Отвори източника
193. Trump insists energy ceasefire holds as Ukraine reports new Russian strikes
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
194. Trump insists energy ceasefire holds as Ukraine reports new Russian strikes
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
195. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
196. Trump doubles down after waiving new Russia sanctions, calling it a ‘very good decision’
     NBC News · 2026-10-17
     Отвори източника
197. Trump doubles down after waiving new Russia sanctions, calling it a ‘very good decision’
     NBC News · 2026-10-17
     Отвори източника
198. Trump doubles down after waiving new Russia sanctions, calling it a ‘very good decision’
     NBC News · 2026-10-17
     Отвори източника
199. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
200. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
201. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
202. Pope Leo, Zelensky discuss hopes for ceasefire in Russian-occupied Oleshky
     The Kyiv Independent · 2026-10-19
     Отвори източника
203. Pope Leo, Zelensky discuss hopes for ceasefire in Russian-occupied Oleshky
     The Kyiv Independent · 2026-10-19
     Отвори източника
204. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
205. WSJ: Putin proposes November summit with Trump and Xi to discuss Ukraine
     Ukrainska Pravda (по The Wall Street Journal) · 2026-10-19
     Отвори източника
206. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
207. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
208. China preparing US-Russia summit in Shenzhen, Kremlin says
     Ukrainska Pravda · 2026-10-21
     Отвори източника
209. Trump Open to ‘Denuclearization’ Summit with Putin and Xi
     TIME · 2026-10-20
     Отвори източника
210. Trump Open to ‘Denuclearization’ Summit with Putin and Xi
     TIME · 2026-10-20
     Отвори източника
211. Zelenskyy calls for trilateral talks with Putin and Trump after meeting with US delegation in Oslo
     Euronews · 2026-10-20
     Отвори източника
212. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
     Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
     Отвори източника
213. Zelenskyy calls for trilateral talks with Putin and Trump after meeting with US delegation in Oslo
     Euronews · 2026-10-20
     Отвори източника
214. Zelenskyy calls for trilateral talks with Putin and Trump after meeting with US delegation in Oslo
     Euronews · 2026-10-20
     Отвори източника
215. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
     Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
     Отвори източника
216. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
     Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
     Отвори източника
217. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
     Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
     Отвори източника
218. China preparing US-Russia summit in Shenzhen, Kremlin says
     Ukrainska Pravda · 2026-10-21
     Отвори източника
219. China preparing US-Russia summit in Shenzhen, Kremlin says
     Ukrainska Pravda · 2026-10-21
     Отвори източника
220. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
     Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
     Отвори източника
221. Russia and Ukraine trade fresh strikes despite renewed push for U.S.-brokered peace talks
     CNBC (Reuters) · 2026-10-23
     Отвори източника
222. Russia and Ukraine trade fresh strikes despite renewed push for U.S.-brokered peace talks
     CNBC (Reuters) · 2026-10-23
     Отвори източника
223. Russia and Ukraine trade fresh strikes despite renewed push for U.S.-brokered peace talks
     CNBC (Reuters) · 2026-10-23
     Отвори източника
224. Putin and Zelenskyy back three-way US peace talks on Ukraine
     Al Jazeera (с AFP и Reuters) · 2026-10-21
     Отвори източника
225. Ukraine’s falling confidence in US mediation
     Center for International Security and Cooperation, Stanford University · 2026
     Отвори източника
226. Russia insists it must control all of Donbas for war in Ukraine to end
     Malay Mail (Reuters) · 2026-01-26
     Отвори източника
227. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
228. 60% of Ukrainians oppose ceding Donbas to Russia, but same share back freezing war with security guarantees, poll shows
     The Kyiv Independent · 2026-08-07
     Отвори източника
229. 60% of Ukrainians oppose ceding Donbas to Russia, but same share back freezing war with security guarantees, poll shows
     The Kyiv Independent · 2026-08-07
     Отвори източника
230. Ukrainian Support for War Effort Collapses
     Gallup · 2025-08
     Отвори източника
231. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
232. Ukrainian Support for War Effort Collapses
     Gallup · 2025-08
     Отвори източника
233. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
234. For Putin, the ‘root cause’ of the war is the existence of independent Ukraine
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-09
     Отвори източника
235. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
236. US security guarantees set for 15 years, with Ukraine pushing for extension, Zelensky says
     The Kyiv Independent · 2025-12-29
     Отвори източника
237. What guarantees has Macron’s ‘coalition of the willing’ promised Ukraine?
     Al Jazeera · 2025-09-05
     Отвори източника
238. The Paris Declaration: a tool to influence US policy
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-01-08
     Отвори източника
239. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
240. Europe kicks the €210 billion question down the road—deadline: end-2027
     Euromaidan Press · 2025-12-19
     Отвори източника
241. Trump's diesel agreement with Putin accused of contradicting Russia sanctions law
     CNBC · 2026-10-09
     Отвори източника
242. Trump insists energy ceasefire holds as Ukraine reports new Russian strikes
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
243. Why a Nuclear Plant Is a Big Sticking Point in the Ukraine Peace Plan
     GV Wire (The New York Times) · 2026-01-02
     Отвори източника
244. Why a Nuclear Plant Is a Big Sticking Point in the Ukraine Peace Plan
     GV Wire (The New York Times) · 2026-01-02
     Отвори източника
245. Russia rejects US proposal on control of Zaporizhzhia Nuclear Power Plant – Reuters
     Ukrainska Pravda (по Reuters) · 2026-02-07
     Отвори източника
246. Why a Nuclear Plant Is a Big Sticking Point in the Ukraine Peace Plan
     GV Wire (The New York Times) · 2026-01-02
     Отвори източника
247. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Abu Dhabi
     Wikipedia
     Отвори източника
248. Swiss summit communique demands 'territorial integrity' of Ukraine
     Euronews (AP) · 2024-06-16
     Отвори източника
249. Swiss summit communique demands 'territorial integrity' of Ukraine
     Euronews (AP) · 2024-06-16
     Отвори източника
250. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
251. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
252. 2026 United States–Ukraine–Russia meetings in Geneva
     Wikipedia
     Отвори източника
253. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
254. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
255. For Putin, the ‘root cause’ of the war is the existence of independent Ukraine
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-09
     Отвори източника
256. Putin seeks Ukraine summit with Trump and Xi but refuses talks with Zelenskyy
     Euronews · 2026-10-19
     Отвори източника
257. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
258. Russia calls Anchorage agreements first step toward ending Ukraine war
     Anadolu Agency · 2026
     Отвори източника
259. Russia calls Anchorage agreements first step toward ending Ukraine war
     Anadolu Agency · 2026
     Отвори източника
260. For Putin, the ‘root cause’ of the war is the existence of independent Ukraine
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-09
     Отвори източника
261. Lavrov says Russia ready to return to supposed Anchorage "understanding"
     Ukrainska Pravda · 2026-09-26
     Отвори източника
262. 'The war will continue' — US peace push fails to achieve deal after Witkoff, Kushner's first visit to Kyiv
     The Kyiv Independent · 2026-09-06
     Отвори източника
263. Ukraine’s falling confidence in US mediation
     Center for International Security and Cooperation, Stanford University · 2026
     Отвори източника
264. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
265. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
266. Trump insists energy ceasefire holds as Ukraine reports new Russian strikes
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
267. The Paris Declaration: a tool to influence US policy
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-01-08
     Отвори източника
268. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
269. WSJ: Putin proposes November summit with Trump and Xi to discuss Ukraine
     Ukrainska Pravda (по The Wall Street Journal) · 2026-10-19
     Отвори източника
270. The Paris Declaration: a tool to influence US policy
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-01-08
     Отвори източника
271. Bulgarian PM Radev declines invitation to Coalition of the Willing meeting
     The Sofia Globe · 2026-07-14
     Отвори източника
272. PM Zhelyazkov Reaffirms Bulgaria Will Not Send Troops to Ukraine
     БТА · 2025-09-04
     Отвори източника
273. Bulgarian PM: Security Guarantees for Ukraine Must Include Sustainable Support from Both Europe, US
     БТА · 2025-08-17
     Отвори източника
274. President Radev: Trump–Putin Meeting Restores Dialogue, Hope for Peace
     БНТ · 2025-08-16
     Отвори източника
275. Bulgarian PM Radev declines invitation to Coalition of the Willing meeting
     The Sofia Globe · 2026-07-14
     Отвори източника
276. Bulgarian new government will no longer supply weapons to Ukraine
     Європейська правда · 2026-06-09
     Отвори източника
277. Radev: Bulgaria suspends military donations to Ukraine but remains committed to supporting it
     Novinite · 2026-06
     Отвори източника
278. Radev: Bulgaria suspends military donations to Ukraine but remains committed to supporting it
     Novinite · 2026-06
     Отвори източника
279. And even against… 100 days of Radev's government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
280. Bulgarian PM Radev declines invitation to Coalition of the Willing meeting
     The Sofia Globe · 2026-07-14
     Отвори източника
281. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
282. EU fails again to sanction Patriarch Kirill as Bulgaria slaps veto
     Euronews · 2026-07-13
     Отвори източника
283. And even against… 100 days of Radev's government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
284. And even against… 100 days of Radev's government in Bulgaria
     OSW Centre for Eastern Studies · 2026-08-17
     Отвори източника
285. President Iotova: Bulgaria Should Push for Ukraine Peace Talks within EU and NATO
     БТА · 2026-07-25
     Отвори източника
286. President Iotova: Bulgaria Should Push for Ukraine Peace Talks within EU and NATO
     БТА · 2026-07-25
     Отвори източника
287. Bulgarian Head of State Addresses UN General Assembly in New York
     БТА · 2026-09-23
     Отвори източника
288. Bulgarian Head of State Addresses UN General Assembly in New York
     БТА · 2026-09-23
     Отвори източника
289. President Iotova Had Remarks to Joint UN Statement on Ukraine, but Amendments Were Not Possible - Foreign Minister
     БТА · 2026-10-09
     Отвори източника
290. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
291. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
292. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
293. For Putin, the ‘root cause’ of the war is the existence of independent Ukraine
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-09
     Отвори източника
294. Lavrov says Russia ready to return to supposed Anchorage "understanding"
     Ukrainska Pravda · 2026-09-26
     Отвори източника
295. The Talks That Could Have Ended the War in Ukraine (Samuel Charap, Sergey Radchenko)
     Foreign Affairs · 2024-04-16
     Отвори източника
296. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
297. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
298. Russia calls Anchorage agreements first step toward ending Ukraine war
     Anadolu Agency · 2026
     Отвори източника
299. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
300. Zelenskyy asks Putin for meeting: What’s he offering, could Russia accept?
     Al Jazeera · 2026-06-05
     Отвори източника
301. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
302. Ukraine’s falling confidence in US mediation
     Center for International Security and Cooperation, Stanford University · 2026
     Отвори източника
303. Trump's diesel agreement with Putin accused of contradicting Russia sanctions law
     CNBC · 2026-10-09
     Отвори източника
304. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
305. Ukraine: A new push for peace
     House of Commons Library · 2026-09-15
     Отвори източника
306. 60% of Ukrainians oppose ceding Donbas to Russia, but same share back freezing war with security guarantees, poll shows
     The Kyiv Independent · 2026-08-07
     Отвори източника
307. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
308. What If Trump Gets His Russia-Ukraine Deal? (Eric Ciaramella)
     Carnegie Endowment for International Peace · 2026-02
     Отвори източника
309. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника
310. Peace negotiations in the Russo-Ukrainian war (2022–present)
     Wikipedia
     Отвори източника