Румен Радев

Произход и образование

Роден е на 18 юни 1963 г. в Димитровград в семейството на счетоводителката Станка Радева и електроинженера Георги Радев, които са от село Славяново в Харманлийско.^[11] Там прекарва детството си, а когато е в четвърти клас, семейството се премества в Хасково.^[12] През 1982 г. завършва със златен медал Природо-математическата гимназия в Хасково.^[13] През 1987 г. завършва като първенец на випуска Висшето народно военновъздушно училище „Георги Бенковски“ в Долна Митрополия.^[14]

По време на обучението си е приет в Българската комунистическа партия — според проучване на Антон Тодоров, цитирано от българската Уикипедия, това става през 1984 г.^[15] Според OSW обаче той членува в партията от 1985 до 1990 г., когато членството е условие за офицерско звание.^[16] Самият Радев обяснява, че е влязъл в партията, за да може да лети на свръхзвуков самолет, и че не се срамува от миналото си.^[17] Английската Уикипедия посочва, че я напуска през 1990 г., когато нов закон забранява членството на военнослужещи в политически партии.^[18] Българската Уикипедия пък датира напускането с деполитизацията на въоръжените сили през 1991 г.^[19] По време на първата му президентска кампания БСП и инициативният комитет твърдят, че той никога не е членувал в политическа партия.^[20]

През 1992 г. завършва Ескадрилното офицерско училище на Авиационния университет на ВВС на САЩ в базата „Максуел“ в Алабама, а от 1994 до 1996 г. учи в командно-щабния профил на Военната академия „Раковски“, където отново е първенец на випуска.^[21] През 2000 г. защитава дисертация за системите за тактическа подготовка на авиационните екипажи и става доктор по военни науки.^[22] През 2003 г. завършва с отличие Военновъздушния колеж на САЩ със степен магистър по стратегически проучвания, а според страницата на „Прогресивна България“ името му е изписано в Алеята на славата на колежа.^[23]

Военна кариера

След дипломирането си през 1987 г. е назначен за младши пилот в 15-и изтребителен авиополк в Равнец.^[24] По-късно командва ескадрила МиГ-29 в 5-а изтребителна авиобаза в Равнец, а от 2005 до 2009 г. — 3-та изтребителна авиобаза „Граф Игнатиево“.^[25] На 26 април 2007 г. е удостоен със звание бригаден генерал, а от 2009 г. заема ръководни длъжности в щаба на Военновъздушните сили.^[26] С указ от 28 април 2014 г. е назначен за командир на Военновъздушните сили и е удостоен със звание генерал-майор, считано от 30 юни 2014 г.^[27]

Пилот първи клас е, с над 1400 летателни часа на учебните самолети L-29 и L-39 и на изтребителите МиГ-15, МиГ-17, МиГ-21 и МиГ-29, както и с опознавателни полети на западни изтребители като F-15, F-16, F/A-18, Eurofighter Typhoon и Gripen.^[28] През 2014 г. организира авиошоуто „Това сме ние!“, на което лично изпълнява с МиГ-29 фигурите от висшия пилотаж „Камбана“ и „Кобра“.^[29]

През август 2016 г. подава оставка като командир на ВВС, на който пост е от две години.^[31] Оставката е подадена на 1 август, като официално той се позовава на несъгласие с отбранителната политика на кабинета и на изпълнените изисквания за пенсиониране.^[32] Това не е първата му оставка: на 1 октомври предходната година също я подава, но я оттегля часове по-късно след среща с премиера Бойко Борисов.^[30] Министърът на отбраната Николай Ненчев твърди, че генералът е против закона, който позволява на съюзници от НАТО да участват в охраната на българското въздушно пространство, а Радев отговаря, че основното му възражение е България да плаща на партньорите за тази охрана — концепция, която нарича „по-унизителна дори от Ньойския договор“.^[33] Според БНТ той напуска армията именно заради конфликта с Ненчев за охраната на въздушното пространство.^[34] С президентски указ № 282 от 10 август 2016 г. е освободен по собствена молба от длъжността и от военна служба и е пенсиониран.^[35]

Още тогава седмичникът „Капитал“ коментира, че генералът „вероятно е добър пилот“, но влиза в надпреварата като „политически новобранец“ с емоционален фрагмент от рапорта си, „веднага тиражиран от българските и руските медии“.^[36]

Президентските избори през 2016 г.

През август 2016 г. БСП и „Алтернатива за българско възраждане“ (АБВ) официално го издигат за кандидат-президент, но още същия месец АБВ оттегля номинацията си.^[37] Формално кандидатурата му е издигната от инициативен комитет, а той се кандидатира по покана на лидерката на БСП Корнелия Нинова.^[38] Кандидат за вицепрезидент в двойката е евродепутатката Илияна Йотова.^[39]

На първия тур на 6 ноември 2016 г. той е първи с 25,44% от гласовете, а на балотажа на 13 ноември побеждава кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева с 59,37%.^[40] Международните агенции представят победата му по различен начин: Reuters го описва като „съюзник на социалистите“, а Euronews и Радио „Свободна Европа“ — като „проруски“ кандидат.^[41] На 19 януари 2017 г. той и Йотова полагат клетва пред Народното събрание, а на 22 януари встъпват в длъжност.^[42]

Първи президентски мандат (2017–2022)

На 27 януари 2017 г. назначава служебно правителство начело с Огнян Герджиков, а след предсрочните избори връчва мандат на ГЕРБ и „Обединени патриоти“ и Бойко Борисов оглавява правителството за трети път.^[43] Отношенията с Борисов бързо стават конфликтни: Радев го обвинява, че с „безразсъдния си стил на управление“ допуска корупция и задушава опозицията, а през първите две години и половина от мандата си налага 19 вета.^[44] Борисов от своя страна го обвинява, че „саботира работата на правителството“ и подкрепя БСП по време на кампании.^[45]

През юни 2019 г. президентът налага вето на договора за 16 изтребителя F-16 Block 70 на стойност около 2 млрд. лв., като твърди, че правителството е приело орязване на авиониката и въоръжението, за да свали цената, която той все пак смята за прекалено висока; мнозинството преодолява ветото и сделката е сключена.^[46] Atlantic Council отбелязва, че критиците виждат в този епизод доказателство за антиамериканска позиция.^[47] В началото на пандемията от COVID-19 той частично налага вето на закон, който криминализира разпространението на „фалшиви новини“ с глоба до 10 000 лв.^[48]

На 7 ноември 2019 г. президентът връща на Висшия съдебен съвет (ВСС) предложението за назначаване на Иван Гешев за главен прокурор с мотива, че липсва алтернативна кандидатура и изборът е предварително решен.^[49] Според него единствената кандидатура подкопава авторитета и легитимността на бъдещия главен прокурор, а изпълнителната власт на практика я е подкрепила.^[50] Според Конституцията обаче държавният глава не може да откаже назначаването при повторно предложение на ВСС.^[51] След повторното гласуване на 14 ноември Радев подписва указа на 26 ноември, като заявява, че няма да наруши Конституцията.^[52]

По-късно Гешев сезира Конституционния съд с искане за тълкуване на президентския имунитет, което според анализатори е открита атака срещу Радев, а президентът твърди, че прокуратурата се използва за разчистване на политически сметки.^[53] Конституционният съд постановява, че имунитетът изключва процесуални действия срещу самия президент, но не и срещу служители на президентската институция.^[54]

На 9 юли 2020 г. прокурори претърсват кабинетите на секретаря по правните въпроси и антикорупцията Пламен Узунов и на съветника по сигурността Илия Милушев в рамките на разследвания за търговия с влияние и разгласяване на държавна тайна.^[55] Двамата са задържани за 24 часа без повдигнати обвинения към онзи момент, а Узунов отрича нарушения.^[56] Пред хилядите събрали се в подкрепа на президентството Радев призовава да бъде изгонена „мафията“ от изпълнителната власт и от съдебната система, която според него се използва за политически репресии.^[57]

Претърсването следва искането на Радев Националната служба за охрана (НСО) да спре да охранява почетния председател на ДПС Ахмед Доган, а на 11 юли президентът призовава правителството и главния прокурор да подадат оставка.^[58] Euronews припомня, че през 2020 г. той излиза от президентството с вдигнат юмрук, за да се присъедини към протестиращите, и така печели симпатии и сред либерални проевропейски избиратели.^[59] Според политолози и конституционалисти обаче в този конфликт и президентът, и главният прокурор, и премиерът с някои свои действия нарушават Конституцията.^[60]

След изборите през април 2021 г. парламентът не съставя правителство и на 11 май Радев назначава служебен кабинет начело със своя секретар по отбраната Стефан Янев.^[61] С втория кабинет „Янев“ той става президентът с най-много служебни правителства и единственият, назначил два последователни, а ГЕРБ го обвинява, че ги използва като „предизборен щаб“.^[62] Служебните министри Кирил Петков и Асен Василев основават „Продължаваме промяната“, а Радев подкрепя идеята за „правителство на промяната“ и на 6 декември връчва проучвателния мандат на Петков и Василев.^[63]

Честото управление чрез служебни кабинети кара част от анализаторите да твърдят, че за дълги периоди страната на практика се превръща от парламентарна в президентска република и че Радев подкрепя такъв модел; президентството отрича.^[64]

Преизбирането през 2021 г. и спорът за Крим

На 1 февруари 2021 г. той обявява, че заедно с Йотова ще се кандидатира за втори мандат, а преди изборите кандидатурата му е подкрепена от „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“ и „БСП за България“.^[65] На първия тур на 14 ноември двойката получава 49,42%, а подкрепеният от ГЕРБ Анастас Герджиков — 22,83%.^[66] На балотажа на 21 ноември Радев печели с 66,72% срещу 31,80% при избирателна активност от 34,85%.^[67]

В телевизионния дебат на 18 ноември Радев, който неведнъж е призовавал за отмяна на санкциите срещу Русия, повтаря, че Крим в момента е руски.^[68] На следващия ден украинското външно министерство привиква българския посланик Костадин Коджабашев и определя думите на президента като „некоректни и неприемливи“ и в „рязко противоречие“ с официалната позиция на София.^[69] На 22 ноември посолството на САЩ изразява „дълбока загриженост“ и напомня, че САЩ, Г-7, ЕС и НАТО единодушно смятат, че „Крим е Украйна“.^[70]

Президентството отговаря, че Радев многократно е заявявал, че анексирането на Крим нарушава международното право и че от правна гледна точка полуостровът принадлежи на Украйна, но „в момента“ е под руски контрол и проблемът не може да се реши със сила.^[71] Сходен скандал предизвиква и негово изказване преди първото му встъпване в длъжност в началото на 2017 г., когато определя санкциите срещу Русия като ненужни и заявява, че Крим е „де факто“ руски.^[72]

Втори мандат: войната в Украйна

След нападението на Русия срещу Украйна през февруари 2022 г. президентът настоява България да не оказва военна помощ на Украйна.^[73] Той се противопоставя и на налагането на санкции, което изостря отношенията му с кабинета „Петков“.^[74] Позицията си обяснява с отговорността си като върховен главнокомандващ да не допусне отслабване на отбранителните способности на страната.^[75]

След падането на кабинета „Петков“ на 2 август президентът назначава служебно правителство начело със своя съветник по социалната политика Гълъб Донев и му поставя за цел да овладее кризите и да намали риска България да бъде въвлечена във въоръжен конфликт.^[76] Според българската Уикипедия кабинетът незабавно обявява възобновяване на преговорите с „Газпром“, отказ от доставки на американски втечнен газ и спиране на доставките на „специална продукция“ за Украйна, а преговорите с „Газпром“ остават безрезултатни.^[77] Служебното правителство подписва и договор с турската „Боташ“, според който България плаща около 1 млн. лв. на ден такса за пренос, независимо дали пренася газ.^[78]

На 2 октомври президентът не подкрепя съвместното изявление на президентите на девет държави от Централна и Източна Европа за повече военна помощ за Украйна и за бъдещото ѝ членство в НАТО, като твърди, че подобни действия ще въвлекат България във война.^[79] След като през ноември новоизбраното Народно събрание решава с голямо мнозинство да изпрати пряка военна помощ, той определя решението като взето от „войнолюбци“, макар в същото време да подписва заключенията на Европейския съвет, които потвърждават военната подкрепа на ЕС за Украйна.^[80] В кампанията за изборите през 2023 г. нарича ПП–ДБ „партиите на войната“ заради подкрепата им за доставките на оръжие, а водещи фигури от „Демократична България“ призовават за импийчмънт.^[81] В края на март същата година подписва на Европейския съвет споразумението за спешна доставка на боеприпаси за Украйна, но заявява, че България няма да доставя боеприпаси и че споразумението не е задължително.^[82]

На 6 юли 2023 г. по време на посещението на Володимир Зеленски в София Радев изразява солидарност с украинския народ и напомня, че е осъдил агресията „от първия ден“, но повтаря, че „няма военно решение на този конфликт“ и че все повече оръжия „едва ли водят до това решение“.^[83] Зеленски отговаря, че става дума не за конфликт, а за война, и пита дали на негово място Радев би казал „Путин, вземи българските територии“.^[84] Разговорът е заснет и излъчен, а според Politico, цитиран от „Украинска правда“, видимо притесненият Радев моли телевизионните екипи да напуснат.^[85] Същия ден двамата подписват съвместна декларация в подкрепа на членството на Украйна в НАТО.^[86] Седмица по-късно Радев заявява, че Украйна е страната, която настоява да се води войната, но сметката плаща Европа, а украинското посолство определя тезите му като аналогични на опорните точки на руската пропаганда.^[87]

През декември 2023 г. президентът налага вето на закона за ратифициране на споразумението, с което България предоставя безвъзмездно на Украйна около 100 бронетранспортьора от складовете на МВР.^[88] Според мотивите му техниката не е с отпаднала необходимост и може да се използва за охрана на границата и за помощ при бедствия и аварии.^[89] Премиерът Николай Денков заявява, че ветото „ще бъде преодоляно“, а Делян Пеевски от ДПС нарича решението на президента „срамно“.^[90] Парламентът преодолява ветото със 162 гласа „за“ и 55 „против“.^[91]

През май 2024 г., когато София е домакин на Парламентарната асамблея на НАТО, Радев не присъства, а посещава Унгария и Швейцария, откъдето критикува позицията на алианса в подкрепа на Украйна.^[92] Когато през февруари 2024 г. френският президент Еманюел Макрон не изключва изпращане на западни войски в Украйна, Радев предупреждава, че пряка намеса на НАТО може да доведе до ядрен конфликт.^[93]

Втори мандат: вътрешна политика и институционални конфликти

След като ВСС гласува отстраняването на Гешев, на 15 юни президентът бързо подписва указа за освобождаването му, макар преди това някои медии да го обвиняват, че се опитва да „спаси“ главния прокурор, като не подписва нов закон, улесняващ отстраняването.^[94]

С конституционните промени от декември 2023 г. правомощията на президента са ограничени: дотогава той може да назначава служебни премиери по свое усмотрение, а след промените избира служебния министър-председател от кръг от десет висши държавни длъжностни лица, сред които председателят на парламента и омбудсманът.^[95] През януари 2024 г. президентът сезира Конституционния съд срещу част от промените, които ограничават правомощията му.^[96] През април 2024 г. по новата процедура за служебен премиер е назначен Димитър Главчев.^[97]

През август 2023 г., на честването на Шипка, той обявява Трети март за „червената линия“, чието заличаване като национален празник „народното движение“ няма да допусне.^[98] Според него политическата класа се опитва да „изтрие“ историческата памет заради „фалшивата представа, че за да бъдем европейци, трябва да отхвърлим това, че сме българи“.^[99] Анализатори тълкуват речта като знак, че ще влезе в партийната политика, особено след като негови сътрудници се включват в инициативен комитет за референдум за запазване на Трети март като национален празник.^[100] Когато през декември 2023 г. започва демонтажът на Паметника на Съветската армия в София, той определя премахването му като „агресивно настъпление срещу държавността, историята и паметта“.^[101]

През 2024 г. се изостря конфликтът му с лидера на ДПС Делян Пеевски: Радев внушава, че ролята му в държавата трябва да бъде ограничена, а след катастрофа в авиобаза „Граф Игнатиево“, при която загиват двама пилоти, Пеевски го обвинява в отговорност заради назначенията в ръководството на ВВС — обвинение, което Радев категорично отхвърля.^[102] Месеци след съставянето на кабинета „Желязков“ президентът заявява, че няма „100 дни“ на правителството, а „ново начало“ на модела „Борисов“, белязано от „брутално завземане на избори, власт и ресурси“.^[103] През 2025 г. той е изключен от българската делегация за срещата на върха на НАТО, водена от Желязков, а на 1 декември официално призовава правителството да подаде оставка, като подкрепя протестите срещу бюджета за 2026 г.^[104] В края на ноември и началото на декември 2025 г. стотици хиляди души протестират срещу кабинета „Желязков“, който подава оставка под натиска на улицата.^[105]

Еврото и опитът за референдум

На 9 май 2025 г. президентът предлага на Народното събрание референдум за приемането на еврото — по-малко от месец преди извънредния доклад на ЕЦБ за готовността на България да въведе общата валута от 2026 г.^[106] Въпросът, който предлага, е дали гражданите са съгласни България да приеме единната европейска валута през 2026 г.^[107] Радев обяснява, че не оспорва еврото по принцип, а готовността на страната за него през 2026 г., подкрепя протестите срещу еврото, организирани от „Възраждане“, и предупреждава, че то ще повиши инфлацията, като същевременно признава възможния ръст на чуждите инвестиции.^[108]

Председателят на парламента Наталия Киселова отхвърля предложението като противоконституционно, тъй като отлагането на еврото засяга задължения по ратифициран и действащ международен договор.^[109] В знак на несъгласие с инициативата подава оставка правният съветник на президента Крум Зарков.^[110] Опозицията на Радев определя искането като противоконституционно, а „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ го подкрепят; премиерът Росен Желязков напомня, че ангажиментът към еврозоната е поет още с Договора за присъединяване към ЕС.^[111]

По-късно Конституционният съд приема, че председателят на парламента няма правомощие сам да реши дали референдумът е допустим — това може да направи само Народното събрание, но решението е тълкувателно и не отменя самото разпореждане на Киселова.^[112] Радев коментира, че краткият ѝ мандат ще бъде запомнен „преди всичко“ с грубото нарушение на закона.^[113] На 3 декември депутатите отхвърлят предложението със 135 гласа „против“, като представители на президентството не се явяват да защитят мотивите му.^[114] Според OBC Transeuropa през 2025 г. той многократно настоява за допитване, като заявява, че не е против общата валута, а за консултация с гражданите по толкова фундаментално решение.^[115]

Обществено доверие

През по-голямата част от президентството си Радев е сред най-одобряваните български политици: избран с около 60% през 2016 г., той запазва подобно одобрение до 2018 г. и достига 67% през май 2018 г.^[116] Започва втория си мандат с одобрение от 58,5% според „Галъп“, но то спада до 33% според „Алфа Рисърч“ през юни 2023 г. и се възстановява до около 40% през 2024–2025 г.^[117] Според данни на „Маркет Линкс“, цитирани от OSW, седмица преди оставката доверието в него е 44%.^[118]

Оставката и „Прогресивна България“

Оставката идва, след като големите антикорупционни протести принуждават водената от ГЕРБ коалиция да се оттегли, а страната се насочва към осмите си парламентарни избори от 2021 г. насам.^[119] На 19 януари 2026 г. в телевизионно обръщение той заявява, че се обръща към гражданите „за последен път като президент“ и че е готов да участва в „битката за бъдещето“ на страната.^[120] Внася оставката си в Конституционния съд на 20 януари.^[121] Съдът я приема единодушно, с решение на 12 съдии, което влиза в сила на 23 януари 2026 г.^[122]

До края на мандата през януари 2027 г. президентските правомощия поема вицепрезидентът Илияна Йотова.^[123] Тя става първата жена държавен глава на България.^[124] При напускането на президентството Радев заявява, че изборите „не могат да спрат вълната“, и описва целта си като „европейска България“, в която всеки се чувства защитен, свободен и достоен гражданин.^[125]

Английската Уикипедия смята оставката за втората в посткомунистическата история след тази на Петър Младенов.^[126] Според БНТ Радев е първият от петимата демократично избрани президенти, подал оставка преди края на мандата си.^[127] Социологът Първан Симеонов от агенция „Мяра“ коментира пред АФП, че целта му е „да е близо до мнозинството, за да не се налага да преговаря“.^[128]

Тъй като времето и процедурите не позволяват регистрацията на нова партия, в началото на март той обединява три малки формации в предизборна коалиция.^[129] Коалицията „Прогресивна България“ включва Политическо движение „Социалдемократи“, Социалдемократическата партия и Движение „Нашият народ“.^[130] Радев я оглавява от 2 март 2026 г.^[131] Формални лидери на проекта са бившият служебен премиер и началник на президентската администрация Гълъб Донев и дългогодишният главен секретар на президента Димитър Стоянов, а водещи места в листите заемат министри от назначените от Радев служебни кабинети и бивши членове на БСП.^[132]

Централното послание на кампанията е обещанието да бъде разглобен „олигархично-корупционният модел“, но OSW отбелязва, че Радев избягва ясни позиции и разчита на общи лозунги.^[133] Програмата обещава плосък данък от 10%, нисък бюджетен дефицит и данъчни облекчения за бизнеса, съчетани с по-високи заплати и по-малко неравенство.^[134] Във външната политика коалицията декларира активно сътрудничество в ЕС и НАТО „с особен акцент върху защитата на българските национални интереси“ и подкрепя „справедлив и траен мир“ в Украйна.^[135]

На 18 февруари 2026 г. президентът Йотова назначава служебен кабинет начело с Андрей Гюров, който моли ЕС за помощ срещу руска намеса в изборите чрез социалните мрежи; Радев твърди, че това е план за анулиране на изборите при негова победа, както се случва при президентските избори в Румъния през 2024 г.^[136] Той критикува и подписаното от Гюров в Киев десетгодишно споразумение за сътрудничество в сферата на сигурността с Украйна, което Atlantic Council тълкува като опит да спечели проруски настроените избиратели.^[137] На митинг заявява, че „сглобкаджиите“ са въвели еврото „без да ви питат“, и призовава избирателите, когато плащат сметките си, да помнят кои политици са им обещали „клуба на богатите“.^[138] Казва още, че България като единствената държава в ЕС, която е едновременно славянска и източноправославна, може да бъде „много важно звено“ във възстановяването на отношенията с Русия, което според него „рано или късно“ ще започне.^[139]

Парламентарните избори на 19 април 2026 г.

На предсрочните парламентарни избори на 19 април 2026 г. избирателната активност е 50,70% според данните, обобщени в английската Уикипедия.^[140] „Прогресивна България“ получава 44,594% от гласовете за партии и коалиции и 131 места.^[141] Това е първото самостоятелно мнозинство на една партия в парламента от 1997 г. насам.^[142] Следват ГЕРБ–СДС с 13,387% и 39 места, ПП–ДБ с 12,618% и 37 места, ДПС със 7,12% и 21 места и „Възраждане“ с 4,257% и 12 места.^[143]

Разликата с посочвания в английската Уикипедия дял от 43,91% се дължи на различната база, тъй като там в нея влизат и 50 733 гласа „Не подкрепям никого“.^[144] ЦИК изчислява процентите спрямо 3 240 156 действителни гласа, подадени за партии, коалиции и независими кандидати.^[145] Според OSW преди изборите коалицията има реален шанс за около 30% от гласовете, т.е. резултатът ѝ значително надхвърля прогнозите.^[146]

На първата си пресконференция Радев определя победата като „победа на надеждата над недоверието, на свободата над страха“ и „на морала“, заявява готовност да работи с ПП–ДБ за съдебна реформа и обещава, че България ще продължи „по европейския си път“.^[147] Социологът Добромир Живков отбелязва пред bTV, че формацията привлича гласове от „Възраждане“, ГЕРБ и либералите и е „нов феномен“, способен да печели подкрепа от целия политически спектър.^[148]

Министър-председател (от май 2026 г.)

Президентът Йотова му връчва първия мандат за съставяне на правителство на 7 май.^[149] На следващия ден Народното събрание одобрява кабинета със 122 гласа „за“, 70 „против“ и 36 „въздържал се“: „за“ гласува „Прогресивна България“, ГЕРБ–СДС се въздържа, а ДПС, „Демократична България“, „Продължаваме промяната“ и „Възраждане“ гласуват „против“.^[150] В анализ на Novinite резултатът е посочен като 124 на 70 при 36 въздържали се.^[151] Министерският съвет включва министър-председател, четирима вицепремиери и 18 министри.^[152] Според OSW единадесет от осемнадесетте министри са били в служебни кабинети, назначени от Радев, много от тях са с административен, а не политически опит, а за вицепремиер без ресор е назначен Иво Христов, определян от OSW като идеолог на партията и антизападно настроен журналист.^[153]

На първото заседание на кабинета Радев посочва като приоритети съдебната реформа и борбата с корупцията, запазването на средствата по Плана за възстановяване и устойчивост, здравеопазването, образованието, транспортната инфраструктура и бизнес средата, като възлага на министрите да анализират „невидения дефицит“ и скритите разходи.^[154] Той обещава да разглоби „олигархичния модел“ и настоява за независима прокуратура и нов Висш съдебен съвет, който да избере „нов, независим и легитимен главен прокурор“.^[155] Външната политика според него трябва да бъде „по-конструктивна“ и да отстоява националния интерес в съюзите, в които членува България.^[156] Ръководителят на парламентарната група на ПБ Петър Витанов отхвърля спекулациите за „радикална, крайна промяна във външната политика“, като твърди, че почти всички европейски лидери са се приближили до позициите на Радев.^[157]

В края на юли страната получава 896 млн. евро — четвъртото плащане по Плана за възстановяване, за което са приети нов антикорупционен закон, промени в Наказателно-процесуалния кодекс и решение за извеждане на губещите въглищни мощности от Българския енергиен холдинг.^[158] Според същия анализ на Novinite в секциите с над 300 избиратели се връща изцяло машинното гласуване и е започнала процедурата за избор на нов Висш съдебен съвет.^[159] OSW обаче отбелязва, че депутатите на ПБ не подкрепят предложението на част от опозицията за парламентарна комисия за имуществото на санкционирания от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, а назначаването на министри, свързани с ИТН, подкопава доверието в правителството.^[160]

Третият вариант на бюджета за 2026 г. залага дефицит от 5,7% от БВП — значително над границата от 3% по Маастрихтските критерии и Закона за публичните финанси.^[161] Проектът е остро критикуван от опозицията, синдикатите, бизнеса, финансови анализатори и управителя на БНБ, а Радев обвинява за състоянието на бюджета предишните правителства.^[162] Според Novinite бюджетът намалява дефицита от 7,3% до около 5,6%.^[163] След приемането му по жалби на депутати и на омбудсмана са образувани три дела в Конституционния съд.^[164]

Първият протест срещу правителството е организиран от сдружение БОЕЦ и активиста Манол Глишев; по оценка на организаторите в него участват около 3000 души, които обвиняват кабинета, че укрепва модела „Пеевски–Борисов“ и защитава руски интереси.^[165] На 3 юли противници на кабинета протестират в центъра на София срещу големия дефицит, замразяването на майчинските и закриването на Комисията по досиетата.^[166] Според „Алфа Рисърч“ в края на юли кабинетът има 42% одобрение срещу 33% неодобрение, а личното доверие в Радев е 48%; „Галъп Интернешънъл Болкан“ отчита сходни стойности — 42% доверие и 33,6% недоверие.^[167] The Sofia Globe обаче отбелязва по същото време, че проучванията показват спад на подкрепата за Радев и правителството му.^[168]

Анализ в Novinite по случай първите сто дни отбелязва, че програмата от около 200 страници с близо 1000 мерки не дефинира кои са олигарсите и че държавните дружества и вторият ешелон на администрацията се пълнят с кадри на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“.^[169] Социологът Кольо Колев пък оценява периода като връщане към здравия разум без реваншизъм — без „театрален арест“ на Борисов и без комисии срещу политически противници.^[170]

Външна политика и отбрана като премиер

През лятото правителството заявява, че ще блокира 21-вия пакет санкции на ЕС срещу Русия, ако от него не бъдат извадени патриархът на Руската православна църква Кирил и Вагит Алекперов от „Лукойл“, като Радев обяснява позицията с енергийните интереси на България.^[171] В средата на юли двете имена са извадени окончателно от проекта, а Euronews отбелязва, че е необичайно действащ лидер публично да коментира подробности от текущи преговори.^[172] За Кирил Радев изтъква религиозни и културни мотиви — „ерата на кръстоносните походи свърши“, а за Алекперов твърди, че санкцията би била „стрелба в собствения крак“ заради иска на „Лукойл“ за 3 млрд. евро срещу поемането на рафинерията „Нефтохим Бургас“ от държавата.^[173] Според Novinite по искане на Радев от списъка е изваден и Искандер Махмудов, а и тримата остават под санкции в други западни държави.^[174]

През юли в Париж Радев отказва България да се включи в „коалицията на желаещите“ за Украйна, като заявява, че войната изисква дипломатическо решение; по-късно външният министър Велислава Петрова подписва декларация за засилване на участието на страната в работата на коалицията, което прави позицията на правителството неясна.^[175] Между 22 май и 13 август се провеждат поне седем срещи с Турция на правителствено ниво, на 6 юли Радев се среща с Реджеп Тайип Ердоган в Анкара, а нов протокол замразява за 15 месеца плащанията по договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“, без условията да бъдат оповестени.^[176]

Според българската Уикипедия новото правителство преразглежда и отказва редица проекти за превъоръжаване — сред тях проекта за френски радари на Thales и покупката на ракети AIM-120C-8 AMRAAM и AIM-9X за изтребителите F-16 поради липса на финансиране.^[177] През септември 2026 г. страната отказва да участва в нова натовска антидрон система, тъй като вече участва в сходен проект на ЕС, въпреки че останалите държави от източния фланг са и в двата.^[178] Министърът на отбраната Димитър Стоянов обвинява Европейския парламент, че използва резолюция за участието на България в този проект за политическа атака срещу правителството.^[179] Радев заявява, че Европейският парламент се използва като инструмент от български евродепутати с „ограничена политическа легитимност“ в собствената им страна.^[180] OSW от своя страна отбелязва, че бъдещето на доставките на оръжие за Украйна остава несигурно, макар продължаването им да е икономически изгодно за България.^[181] Организаторът на протеста Манол Глишев твърди, че България продължава да изнася оръжие за Украйна, докато премиерът заявява, че военната помощ е спряна.^[182]

Атаките с дронове в Черно море

На 6 октомври 2026 г. морски и въздушни дронове поразяват два търговски кораба в изключителната икономическа зона на България в Черно море — първото подобно нападение там.^[183] Корабът Alfa Watan под флага на Того потъва, а целият екипаж от 18 души на Able под флага на Палау е евакуиран.^[184] Радев осъжда атаката като „недопустима“ и „грубо нарушение на международното и морското право“.^[185] Той заявява, че още не може да каже откъде са долетели дроновете, но „е ясно — те са или руски, или украински“.^[186] Президентът Зеленски обвинява Русия и заявява, че украинският флот е установил съвместно с българската страна, че става дума за „комбинирана руска атака“.^[187] Лидерът на ДПС Делян Пеевски заявява, че отговорността за кризата и за сигурността на гражданите е на Радев — с мнозинството му от 131 депутати, Министерския съвет, службите и „неговия президент“.^[188]

В нощта на 12 срещу 13 октомври са атакувани още два търговски кораба, единият от които потъва.^[189] Ударен от три дрона на около 18 морски мили от брега, малтийският Chelsea 3, собственост на украинска компания, остава на повърхността и екипажът му от 15 души е спасен, а товарният HS Dignity под флага на Гвинея-Бисау потъва край Крапец.^[190] Според Al Jazeera от HS Dignity са спасени петима моряци, 11 са в неизвестност, а целият екипаж от 10 души на Alfa Watan остава безследно изчезнал.^[191] Този път Радев обявява, че ще привика руския посланик Елеонора Митрофанова и ще разговаря с генералния секретар на НАТО Марк Рюте, като уточнява, че няма категорични доказателства за произхода на дроновете, но „логиката на случващото се“ подсказва, че резултатът е в полза на Руската федерация.^[192]

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заявява, че отговорните трябва да бъдат подведени под отговорност, а Рюте — че НАТО ще коригира възпиращата си и отбранителната си позиция „при необходимост“.^[193] Българското правителство настоява за незабавно засилване на наблюдението и обмена на информация в Черноморския регион с Румъния, Турция и НАТО, а министрите на отбраната на трите държави обсъждат съвместни мерки за защита на морските коридори.^[194] Според българската Уикипедия Европейският парламент приема резолюция, в която изразява сериозна загриженост от „неясната и колеблива реакция“ на българското правителство и призовава Радев да премине от декларации към конкретни действия.^[195]

Случаите „Ескобар“ и „Колтуклиева“ и президентските избори

През октомври в обществения дебат излиза помилването на осъдения наркотрафикант Огнян Атанасов, известен като Петричкия Ескобар, с указ № 119 от 5 декември 2022 г.^[196] Указът е издаден по време на президентството на Радев от тогавашния вицепрезидент Илияна Йотова, която упражнява делегираното ѝ правомощие за помилване.^[197] Тя опрощава 10 години от наказанието му заради „здравословно състояние, представляващо опасност за живота“, въз основа на експертиза, според която оставането му в затвора би застрашило живота му.^[198] Mediapool публикува запис, на който Атанасов се бие с друг затворник в болницата на затвора две седмици преди помилването; Йотова заявява, че записът е останал скрит за нея, и сезира прокуратурата.^[199]

„Продължаваме промяната“ настоява Йотова да се оттегли от президентската надпревара, а президентската администрация отказва да предостави пълната преписка с довода, че съдържа лични данни.^[200] Две извънредни заседания на парламента за изслушване по случая не се провеждат поради липса на кворум, тъй като повечето депутати от „Прогресивна България“ не се регистрират — при втория опит присъстват 109 при нужни 121.^[201] Опозицията обвинява управляващите, че поставят „чадър“ над Йотова, а ПБ отхвърля и предложението да се обнародват всички укази за помилване, издадени след 1991 г.^[202] Ръководителят на групата на ПБ Петър Витанов определя темата като предизборна „черна кампания“.^[203] Седмичникът „Капитал“ смята въпроса как Йотова е упражнявала делегираните ѝ правомощия за „напълно легитимен“ в кампанията и критикува липсата на прозрачност при помилванията.^[204]

Малко преди президентските избори служител на НСО от охраната на председателя на парламента Михаела Доцова блъска на земята журналистката Соня Колтуклиева пред централата на „Прогресивна България“, след събрание с участието на Радев.^[205] Всички парламентарни партии без ПБ осъждат случилото се и искат оставки, а лидерът на ДПС Делян Пеевски заявява, че „единственият ход на Радев“ е незабавно да свали „фаворитката си Доцова“.^[206] „Прогресивна България“ се обявява против всяка проява на прекомерна сила, но определя исканата оставка като „неадекватна“ и като израз на „възкресяването на сглобката“.^[207] Служителят на НСО е привлечен като обвиняем.^[208]

На 28 юли 2026 г. премиерът обявява, че „Прогресивна България“ ще подкрепи кандидатурата на Илияна Йотова на президентските избори, като заявява, че двамата са били единствената президентска двойка, показала единство през деветте години.^[209] Кандидатурата ѝ е издигната от инициативен комитет, а Йотова казва, че двамата с Радев говорят „с един глас“ за външната политика и членството в ЕС и НАТО.^[210] Самият той не може да се кандидатира отново, тъй като Конституцията позволява президентът да бъде преизбран само за още един мандат.^[211]

Оценки и критики

Радев се представя като защитник на най-ниско платените в най-бедната държава в ЕС, като едновременно изтъква ползите от членството в ЕС и призовава за диалог с Русия.^[212] Още като президент той категорично отхвърля обвиненията, че не подкрепя европейската интеграция на България, и заявява, че винаги е търсил сътрудничество в името на страната.^[213] След изборите той заявява, че българската политика трябва да бъде прагматична, а не ценностно ориентирана, и критикува ЕС, че се опитва да бъде морален лидер в света.^[214] Анализатори го определят като лявоцентрист, популист и умерен националист, а Frankfurter Allgemeine Zeitung отбелязва, че за намеренията му, особено във финансовата и фискалната политика, „почти нищо не се знае“.^[215]

Сред най-острите критики е тази на Atlantic Council преди изборите: правителство на Радев може да замени Унгария като проводник на Путин в ЕС и НАТО, макар влиянието му поне в началото да е далеч от това на Виктор Орбан.^[216] Според същия анализ това би означавало край на българските доставки на боеприпаси за Украйна.^[217] Анализаторът Руслан Стефанов описва Радев като политик със „значителна стратегическа амбивалентност към Русия“, а Емилия Зенкина от Temple University Rome изразява опасения, че той може да отклони страната от проевропейската ѝ линия.^[218] Politico го включва сред петимата възможни наследници на Орбан като „ключов дестабилизатор“ в ЕС, като напомня, че проруските му позиции предизвикват остра реакция от Зеленски през 2023 г.^[219] Бившият премиер Иван Костов сравнява поведението му по отношение на войната с това на руски агент, а бившият президент Росен Плевнелиев го смята за проект на „дълбоката държава“; от президентството отричат тези твърдения.^[220] Евродепутатът Радан Кънев смята, че Радев прилича на Фицо, защото „говори едно, а прави друго“.^[221]

По-въздържан е Европейският съвет за външна политика (ECFR), който прогнозира, че в отношенията с ЕС Радев ще бъде по-близо до словашкия премиер Роберт Фицо, отколкото до Орбан: ще критикува Европейската комисия за енергийната политика и Зелената сделка, но като цяло няма да блокира големи решения за Украйна.^[222] Анализ на ECFR, направен с помощта на голям езиков модел, установява, че изявленията на Радев „заглушават“ ангажимента в програмата на ПБ за 5% от БВП за отбрана, и цитира думите му, че санкциите срещу Москва „не носят конкретни ползи“ и вредят на икономиките на Русия и ЕС.^[223] Изследователят Кристиан Кафозов (NYU) пише в Atlantic Council, че ПБ е резултат от институционална парализа, а не от идеологически ангажимент към нелиберализма, и че по-реалистично сравнение е с Прага и Братислава, а не с Будапеща.^[224]

Икономистът Петър Станков (Royal Holloway, Лондонски университет) казва пред Европейския център за изследване на популизма, че е „твърде рано“ да се каже дали Радев ще бъде лидер от типа на Орбан, че той „прилича повече на Фицо“ и че по-големият риск е завладяването на институциите, ако бъде пропусната възможността за съдебна реформа.^[225] Политолозите Милен Любенов и Драгомир Стоянов определят Радев като склонен към „мек евроскептицизъм“, но смятат, че зависимостта на българския бизнес от еврофондовете прави радикалното противопоставяне на ЕС малко вероятно.^[226] Според OSW той съчетава критична към Запада вътрешна реторика с прагматичен подход към партньорите в ЕС и НАТО и като бивш командир на ВВС подкрепя по-високи разходи за отбрана, затова някои анализатори определят проекта му като „център-изток“.^[227] OSW свързва предпазливостта му и с обществените нагласи: само 14% от българите виждат в Русия враг на ЕС при средно 48% в Европа, а 29% възлагат основната отговорност за избухването на войната на Украйна при средно 9%.^[228]

Според OBC Transeuropa Радев печели повече с харизмата и доверието от президентските години, отколкото с програмата си, и с обещанието да сложи край на дългогодишната доминация на тандема Борисов–Пеевски.^[229] Euronews отбелязва, че много избиратели го виждат като единствения човек, способен да даде нов старт на страната, и че печели симпатии със скромния си начин на живот и със защитата на това, което нарича семейни ценности.^[230] Социологът Първан Симеонов обаче го смята за трудно разгадаем, подобно на много лидери в региона, които „в зависимост от гостуващата делегация“ решават дали да има украинско знаме на заден план.^[231]

Личен живот

От първия си брак с Гинка Кесякова, прекратен с развод през 2014 г., има две деца — дъщеря Дарина (родена през 2001 г.) и син Георги (роден през 2003 г.).^[232] През 2016 г. се жени за Десислава Генчева, дотогава омъжена за депутата от БСП Георги Свиленски, от когото тя има син.^[233] Десислава Радева е първа дама от 2017 до 2026 г., а през 2017 г. основава сдружението „Живата вода на България“.^[234] Освен български Радев владее руски, немски и английски.^[235] Член е на Българската православна църква и подкрепя усилията ѝ за въвеждане на религиозно образование в училищата.^[236] Баща му Георги Радев умира на 3 април 2020 г.^[237] Носител е на чуждестранни отличия, сред които Големият кръст на Ордена на Спасителя (Гърция, 2017 г.) и Големият кръст с огърлие на Ордена за заслуги на Италианската република (2024 г.).^[238]

Доказателства към твърденията

1. Rumen Radev
   Wikipedia (англ.)
   Отвори източника
2. Bulgaria's President Roumen Radev – Biography
   БНТ · 2017-01-22
   Отвори източника
3. Presidency of Rumen Radev
   Wikipedia (англ.)
   Отвори източника
4. 2021 Bulgarian general election
   Wikipedia (англ.)
   Отвори източника
5. Bulgaria is unlikely to become Putin’s new proxy within the European Union
   Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-05
   Отвори източника
6. Bulgaria's left-leaning president Rumen Radev says he is stepping down
   AP (чрез PBS News) · 2026-01-19
   Отвори източника
7. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
   The Loop (ECPR) · 2026-04
   Отвори източника
8. Rumen Radev
   Wikipedia (англ.)
   Отвори източника
9. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
   The Loop (ECPR) · 2026-04
   Отвори източника
10. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
    OSW – Център за източни изследвания · 2026-05-08
    Отвори източника
11. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
12. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
13. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
14. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
15. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
16. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
    OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
    Отвори източника
17. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
18. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
19. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
20. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
21. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
22. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
23. Румен Радев е кандидатът за премиер на „Прогресивна България“
    БТА · 2026-05-07
    Отвори източника
24. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
25. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
26. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
27. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
28. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
29. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
30. Air Force Commander Radev Tenders Resignation, Withdraws It after Meeting with Prime Minister
    БТА · 2015-10-01
    Отвори източника
31. Bulgaria’s former air force chief, expected to be leftist presidential candidate, lashes MoD ‘incompetence’
    The Sofia Globe · 2016-08-16
    Отвори източника
32. Bulgarian government accepted the resignation of the Air Force commander General Rumen Radev
    БНТ · 2016-08-10
    Отвори източника
33. Bulgaria’s former air force chief, expected to be leftist presidential candidate, lashes MoD ‘incompetence’
    The Sofia Globe · 2016-08-16
    Отвори източника
34. Bulgaria's President Roumen Radev – Biography
    БНТ · 2017-01-22
    Отвори източника
35. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
36. Политическият лупинг на генерала
    Капитал · 2016-08-05
    Отвори източника
37. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
38. Bulgaria's President Roumen Radev – Biography
    БНТ · 2017-01-22
    Отвори източника
39. Iliana Iotova becomes Bulgaria’s first female president
    БНР · 2026-01-23
    Отвори източника
40. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
41. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
42. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
43. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
44. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
45. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
46. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
47. Could Bulgaria replace Hungary as Putin’s proxy inside the EU?
    Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-04
    Отвори източника
48. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
49. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
50. President Radev Refuses to Appoint Ivan Geshev as Prosecutor General
    БТА · 2019-11-07
    Отвори източника
51. President Radev Refuses to Appoint Ivan Geshev as Prosecutor General
    БТА · 2019-11-07
    Отвори източника
52. President Rumen Radev decreed the appointment of Ivan Geshev as Chief Prosecutor
    БНТ · 2019-11-26
    Отвори източника
53. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
54. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
55. Prosecutors' Raids On Offices Of Bulgarian Presidential Aides Spark Protests
    Радио „Свободна Европа“ · 2020-07-09
    Отвори източника
56. Prosecutors' Raids On Offices Of Bulgarian Presidential Aides Spark Protests
    Радио „Свободна Европа“ · 2020-07-09
    Отвори източника
57. Prosecutors' Raids On Offices Of Bulgarian Presidential Aides Spark Protests
    Радио „Свободна Европа“ · 2020-07-09
    Отвори източника
58. Bulgarian President Calls For Government To Resign Amid Protests Against Corruption
    Радио „Свободна Европа“ · 2020-07-11
    Отвори източника
59. Who is Rumen Radev, the former fighter pilot on course to be Bulgaria's next PM?
    Euronews · 2026-04-20
    Отвори източника
60. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
61. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
62. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
63. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
64. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
65. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
66. Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
67. 2021 Bulgarian general election
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
68. US deeply concerned by Bulgarian President calling Crimea ‘Russian’
    The Sofia Globe · 2021-11-22
    Отвори източника
69. Ukraine summoned Bulgaria’s Ambassador over President Radev’s comment about Crimea
    БНТ · 2021-11-19
    Отвори източника
70. US deeply concerned by Bulgarian President calling Crimea ‘Russian’
    The Sofia Globe · 2021-11-22
    Отвори източника
71. Position of the press secretariat of Bulgaria’s President on Crimea
    БНТ · 2021-11-22
    Отвори източника
72. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
73. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
74. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
75. Radev: I do not support supply of Bulgarian arms for Ukraine. Zelensky: If you were in my place, what would you do?
    БНТ · 2023-07-06
    Отвори източника
76. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
77. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
78. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
79. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
80. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
81. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
82. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
83. Radev: I do not support supply of Bulgarian arms for Ukraine. Zelensky: If you were in my place, what would you do?
    БНТ · 2023-07-06
    Отвори източника
84. Radev: I do not support supply of Bulgarian arms for Ukraine. Zelensky: If you were in my place, what would you do?
    БНТ · 2023-07-06
    Отвори източника
85. Zelenskyy in public spat about the war with Bulgaria's pro-Russian president
    Украинска правда · 2023-07-06
    Отвори източника
86. Zelenskyy in public spat about the war with Bulgaria's pro-Russian president
    Украинска правда · 2023-07-06
    Отвори източника
87. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
88. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
89. President vetoes provision of APCs to Ukraine - what are the political reactions
    БНТ · 2023-12-04
    Отвори източника
90. President vetoes provision of APCs to Ukraine - what are the political reactions
    БНТ · 2023-12-04
    Отвори източника
91. Parliament Overrides Presidential Veto on Sending Armoured Vehicles to Ukraine
    БТА · 2023-12-08
    Отвори източника
92. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
93. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
94. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
95. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
    OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
    Отвори източника
96. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
97. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
98. Румен Радев
    Уикипедия (бълг.)
    Отвори източника
99. Presidency of Rumen Radev
    Wikipedia (англ.)
    Отвори източника
100. Presidency of Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
101. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
102. Presidency of Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
103. President Radev: There are no 100 days of Zhelyazkov cabinet, there is a new beginning of the Borisov model
     БНТ · 2025-04-25
     Отвори източника
104. Presidency of Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
105. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
106. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
107. MPs Rejected President's Proposal for a Referendum on the Adoption of the Euro in Bulgaria
     БНТ · 2025-12-03
     Отвори източника
108. Presidency of Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
109. Constitutional Court Rules Former Parliament Speaker Kiselova Inappropriately Rejected President’s Euro Referendum Proposal
     БНТ · 2025
     Отвори източника
110. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
111. Presidency of Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
112. Constitutional Court Rules Former Parliament Speaker Kiselova Inappropriately Rejected President’s Euro Referendum Proposal
     БНТ · 2025
     Отвори източника
113. Constitutional Court Rules Former Parliament Speaker Kiselova Inappropriately Rejected President’s Euro Referendum Proposal
     БНТ · 2025
     Отвори източника
114. MPs Rejected President's Proposal for a Referendum on the Adoption of the Euro in Bulgaria
     БНТ · 2025-12-03
     Отвори източника
115. Bulgarian elections: Rumen Radev triumphs
     OBC Transeuropa · 2026-04-20
     Отвори източника
116. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
117. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
118. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
119. Bulgaria's left-leaning president Rumen Radev says he is stepping down
     AP (чрез PBS News) · 2026-01-19
     Отвори източника
120. Bulgaria’s President Rumen Radev says he will resign ahead of snap election
     Al Jazeera · 2026-01-19
     Отвори източника
121. Rumen Radev leaves Presidency after nine years in office
     БНТ · 2026-01-23
     Отвори източника
122. Iliana Iotova becomes Bulgaria’s first female president
     БНР · 2026-01-23
     Отвори източника
123. Rumen Radev leaves Presidency after nine years in office
     БНТ · 2026-01-23
     Отвори източника
124. Iliana Iotova becomes Bulgaria’s first female president
     БНР · 2026-01-23
     Отвори източника
125. Rumen Radev leaves Presidency after nine years in office
     БНТ · 2026-01-23
     Отвори източника
126. Presidency of Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
127. Rumen Radev leaves Presidency after nine years in office
     БНТ · 2026-01-23
     Отвори източника
128. Bulgaria’s President Rumen Radev says he will resign ahead of snap election
     Al Jazeera · 2026-01-19
     Отвори източника
129. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
130. Rumen Radev to participate in the early parliamentary elections with a coalition
     БНР · 2026-03
     Отвори източника
131. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
132. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
133. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
134. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
135. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
136. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
137. Could Bulgaria replace Hungary as Putin’s proxy inside the EU?
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-04
     Отвори източника
138. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
139. Who is Rumen Radev, the former fighter pilot on course to be Bulgaria's next PM?
     Euronews · 2026-04-20
     Отвори източника
140. 2026 Bulgarian parliamentary election
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
141. ЦИК обяви окончателните резултати: „Прогресивна България“ с категорична победа и 131 депутати
     Town.bg · 2026-04
     Отвори източника
142. Bulgaria’s election and what it means for Europe
     ECFR · 2026-04
     Отвори източника
143. ЦИК обяви окончателните резултати: „Прогресивна България“ с категорична победа и 131 депутати
     Town.bg · 2026-04
     Отвори източника
144. 2026 Bulgarian parliamentary election
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
145. Резултати – избори за Народно събрание, 19 април 2026 г.
     Централна избирателна комисия · 2026-04
     Отвори източника
146. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
147. Bulgaria’s Kremlin-friendly ex-president wins election in landslide
     Reuters (чрез Cyprus Mail) · 2026-04-20
     Отвори източника
148. Bulgarian elections: Rumen Radev triumphs
     OBC Transeuropa · 2026-04-20
     Отвори източника
149. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
150. Парламентът избра правителството с министър-председател Румен Радев
     БТА · 2026-05-08
     Отвори източника
151. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
152. Парламентът избра правителството с министър-председател Румен Радев
     БТА · 2026-05-08
     Отвори източника
153. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-05-08
     Отвори източника
154. Prime Minister Rumen Radev outlines cabinet’s tasks and orders to examine ministries’ overall performance
     Министерски съвет · 2026-05
     Отвори източника
155. Prime Minister Rumen Radev outlines cabinet’s tasks and orders to examine ministries’ overall performance
     Министерски съвет · 2026-05
     Отвори източника
156. Prime Minister Rumen Radev outlines cabinet’s tasks and orders to examine ministries’ overall performance
     Министерски съвет · 2026-05
     Отвори източника
157. Bulgaria is unlikely to become Putin’s new proxy within the European Union
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-05
     Отвори източника
158. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
159. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
160. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-05-08
     Отвори източника
161. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
162. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
163. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
164. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
165. Thousands Rally in Sofia as First Anti-Government Protest Targets PM Rumen Radev
     Novinite · 2026
     Отвори източника
166. Protesters against the cabinet led by Rumen Radev gathered in downtown Sofia
     БНТ · 2026-07-03
     Отвори източника
167. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
168. Radev: Progressive Bulgaria will support Yotova in presidential elections
     The Sofia Globe · 2026-07-28
     Отвори източника
169. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
170. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
171. Bulgaria demands removal of two names from EU sanctions list in exchange for backing 21st package
     Европейска правда · 2026-07-03
     Отвори източника
172. EU fails again to sanction Patriarch Kirill as Bulgaria slaps veto
     Euronews · 2026-07-13
     Отвори източника
173. EU fails again to sanction Patriarch Kirill as Bulgaria slaps veto
     Euronews · 2026-07-13
     Отвори източника
174. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
175. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
176. Radev's First Hundred Days: All the Power, Few of the Promises
     Novinite · 2026-08-14
     Отвори източника
177. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
178. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
179. Thousands Rally in Sofia as First Anti-Government Protest Targets PM Rumen Radev
     Novinite · 2026
     Отвори източника
180. MPs Rejected President's Proposal for a Referendum on the Adoption of the Euro in Bulgaria
     БНТ · 2025-12-03
     Отвори източника
181. Radev’s government in Bulgaria: status quo despite hopes for change
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-05-08
     Отвори източника
182. Thousands Rally in Sofia as First Anti-Government Protest Targets PM Rumen Radev
     Novinite · 2026
     Отвори източника
183. Bulgaria's leader says drone attack hits 2 commercial vessels and Ukraine's president blames Russia
     AP (чрез KSAT) · 2026-10-06
     Отвори източника
184. Bulgaria's leader says drone attack hits 2 commercial vessels and Ukraine's president blames Russia
     AP (чрез KSAT) · 2026-10-06
     Отвори източника
185. Bulgaria's leader says drone attack hits 2 commercial vessels and Ukraine's president blames Russia
     AP (чрез KSAT) · 2026-10-06
     Отвори източника
186. MRF: Rumen Radev must provide answers about attacking drone crisis
     БТА · 2026-10-06
     Отвори източника
187. Bulgaria's leader says drone attack hits 2 commercial vessels and Ukraine's president blames Russia
     AP (чрез KSAT) · 2026-10-06
     Отвори източника
188. MRF: Rumen Radev must provide answers about attacking drone crisis
     БТА · 2026-10-06
     Отвори източника
189. Bulgaria to summon Russian ambassador over drone attacks on merchant vessels
     Украинска правда · 2026-10-13
     Отвори източника
190. Drone attack sinks ship off Bulgaria’s Black Sea coast, PM says
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
191. Drone attack sinks ship off Bulgaria’s Black Sea coast, PM says
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
192. Bulgaria to summon Russian ambassador over drone attacks on merchant vessels
     Украинска правда · 2026-10-13
     Отвори източника
193. Drone attack sinks ship off Bulgaria’s Black Sea coast, PM says
     Al Jazeera · 2026-10-13
     Отвори източника
194. Bulgaria, Romania and Turkey seek closer Black Sea monitoring after attacks on commercial vessels
     Romania Insider · 2026-10
     Отвори източника
195. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
196. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10
     Отвори източника
197. Помилвайте президентката
     Капитал · 2026-10-16
     Отвори източника
198. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10
     Отвори източника
199. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10
     Отвори източника
200. Continue the Change Requests Ognyan Atanasov Pardon Documents from Iliana Iotova
     БТА · 2026-10-05
     Отвори източника
201. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10
     Отвори източника
202. Партията на Радев отново провали заседание на НС за Петричкия Ескобар
     Mediapool · 2026-10
     Отвори източника
203. Помилвайте президентката
     Капитал · 2026-10-16
     Отвори източника
204. Помилвайте президентката
     Капитал · 2026-10-16
     Отвори източника
205. Брутално: Охраната на Доцова просна на тротоара журналистката Соня Колтуклиева
     Mediapool · 2026-10-22
     Отвори източника
206. Брутално: Охраната на Доцова просна на тротоара журналистката Соня Колтуклиева
     Mediapool · 2026-10-22
     Отвори източника
207. Управляващите категорични: Доцова няма да хвърли оставка заради Колтуклиева
     News.bg · 2026-10-23
     Отвори източника
208. Служителят от НСО, който блъсна Колтуклиева, вече е обвиняем
     Mediapool · 2026-10-23
     Отвори източника
209. Radev: Progressive Bulgaria will support Yotova in presidential elections
     The Sofia Globe · 2026-07-28
     Отвори източника
210. Radev: Progressive Bulgaria will support Yotova in presidential elections
     The Sofia Globe · 2026-07-28
     Отвори източника
211. Конституция на Република България
     Уикиизточник
     Отвори източника
212. Who is Rumen Radev, the former fighter pilot on course to be Bulgaria's next PM?
     Euronews · 2026-04-20
     Отвори източника
213. President Radev Rejects Accusations of Not Upholding Bulgaria's European Integration
     БТА · 2018-04-20
     Отвори източника
214. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
     The Loop (ECPR) · 2026-04
     Отвори източника
215. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
216. Could Bulgaria replace Hungary as Putin’s proxy inside the EU?
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-04
     Отвори източника
217. Could Bulgaria replace Hungary as Putin’s proxy inside the EU?
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-04
     Отвори източника
218. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
219. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
220. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
221. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
222. Radev’s way: What Europe can expect from Bulgaria’s new political constellation
     ECFR · 2026-04
     Отвори източника
223. Bulgaria’s election and what it means for Europe
     ECFR · 2026-04
     Отвори източника
224. Bulgaria is unlikely to become Putin’s new proxy within the European Union
     Atlantic Council (UkraineAlert) · 2026-05
     Отвори източника
225. Assoc. Prof. Stankov: Too Early to Say Bulgaria’s Radev Will Act as an Orbán 2.0, He Looks More Like Fico
     ECPS · 2026
     Отвори източника
226. Political earthquake in Bulgaria: landslide victory in parliamentary elections
     The Loop (ECPR) · 2026-04
     Отвори източника
227. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
228. The president’s new clothes: Bulgaria ahead of the parliamentary elections
     OSW – Център за източни изследвания · 2026-04-10
     Отвори източника
229. Bulgarian elections: Rumen Radev triumphs
     OBC Transeuropa · 2026-04-20
     Отвори източника
230. Who is Rumen Radev, the former fighter pilot on course to be Bulgaria's next PM?
     Euronews · 2026-04-20
     Отвори източника
231. Who is Rumen Radev, the former fighter pilot on course to be Bulgaria's next PM?
     Euronews · 2026-04-20
     Отвори източника
232. Румен Радев
     Уикипедия (бълг.)
     Отвори източника
233. Desislava Radeva
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
234. Desislava Radeva
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
235. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
236. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
237. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника
238. Rumen Radev
     Wikipedia (англ.)
     Отвори източника