Евромайданът в Украйна (2013–2014)

Отказът от споразумението с ЕС

На 21 ноември 2013 г. украинското правителство обявява, че спира подготовката за подписване на Споразумението за асоцииране с ЕС^[1]. Според анализа на полския Център за източни изследвания обратът се дължи на вътрешната ситуация и на нарастващия натиск от Русия, а решението предизвиква най-големите протести от 2004 г.^[2] Al Jazeera отбелязва, че правителството на Путин е оказвало натиск върху Украйна в навечерието на срещата на върха^[3]. В седмиците преди срещата на Източното партньорство във Вилнюс Русия налага сурови ограничения върху украинския внос^[51].

Самият Янукович посочва като главна причина да не подпише споразумението на 29 ноември нуждата от незабавно вливане на пари^[53]. Първият голям митинг на 24 ноември събира между 50 и 100 хиляди души — най-голямото събиране след Оранжевата революция от 2004 г.^[32] Тъй като „майдан“ на украински означава „площад“, следващите митинги и постоянният палатков лагер получават името „Евромайдан“^[33].

Разгонването на 30 ноември и обратът към антиправителствен протест

В нощта срещу 30 ноември специалното подразделение „Беркут“ разгонва със сила студентите на площад „Независимост“, които протестират срещу спирането на подготовката за споразумението^[26]. Градските власти обясняват акцията с нуждата площадът да бъде подготвен за поставяне на традиционната коледна елха^[31]. Видеозаписи и снимки на граждани показват полицаи, които бият с палки и ритат хора, включително паднали на земята; според свидетели са бити и млади жени и журналисти, сред тях фотограф на „Ройтерс“^[30]. Част от преследваните намират убежище в Михайловския манастир, който отваря вратите си през нощта^[27].

Ранени са най-малко 79 души, а полицията задържа 35, които по-късно освобождава; тогавашното ръководство на държавата се разграничава от действията на силите за сигурност, но никой не е наказан^[28]. По-късно прокуратурата установява, че Янукович е наредил на вътрешния министър Виталий Захарченко и на секретаря на Съвета за национална сигурност и отбрана Андрий Клюев да разтурят студентския лагер^[58]. Събитията от 30 ноември са повратна точка: фокусът на протестите се измества от проевропейски към антиправителствен^[29].

На 1 декември в Киев излизат около един милион души в протест срещу побоя над студентите^[59]. Провокатори, смесени с протестиращите, нападат Президентската администрация и опитват да щурмуват сградата, като бият полицаи с железни вериги, а „Беркут“ отговаря с побой над протестиращи, журналисти и минувачи^[60]. Според оценките, цитирани от Киевския международен институт по социология (КМИС), в неделя, 8 декември, на Майдана и околните улици се събират между 700 хиляди и един милион души^[34]. На 11 декември полицията за втори път предприема акция срещу лагера на площада^[61]. На 25 декември 2013 г. журналистката Татяна Чорновол е пребита до безсъзнание край Киев и обвинява Янукович, че стои зад нападението^[62].

Кои са протестиращите и какво искат

Фондация „Демократични инициативи“ и КМИС провеждат три проучвания сред участниците: на 7–8 декември 2013 г. (1037 души), на 20 декември и на 3 февруари 2014 г.^[44] Двата водещи мотива през декември са жестокият побой над демонстрантите в нощта на 30 ноември (70%) и отказът на Янукович да подпише Споразумението за асоцииране (54%)^[35]. Най-често подкрепяните искания са освобождаване на арестуваните и прекратяване на репресиите (82%), оставка на правителството (80%), оставка на Янукович и предсрочни президентски избори (75%) и подписване на споразумението с ЕС (71%)^[36]. Участниците в митингите са предимно от средната класа: 64% имат висше образование, а почти 60% са специалисти, предприемачи и мениджъри^[37].

До февруари лагерът се превръща в обградена с барикади „Майдан-Сеч“, която постоянно очаква щурм^[45]. Сред постоянните обитатели едва 3% са докарани организирано от партии, а 13% — от обществени организации и движения; останалите са дошли сами^[46]. Главни искания стават оставката на Янукович с предсрочни президентски избори (85%) и освобождаването на всички арестувани (82%)^[47]. Само 27% смятат преговорите с властта за необходими, а 63% са против всякакви преговори^[48]. Готовността за радикални действия расте: делът на готовите да завземат сгради се увеличава от 19% на 41%, а на подкрепящите създаването на въоръжени формирования извън държавните структури — от 21% на 50%^[49]. Според социолозите опозицията не контролира Майдана, който е израснал спонтанно и няма твърда вертикална структура^[50].

Обществото като цяло е разделено. Национално проучване на КМИС между 8 и 18 февруари показва, че Майдана подкрепят 40% от населението — от 8% в Източна до 80% в Западна Украйна^[39].

Руският заем и газовата отстъпка

Месец след отказа от споразумението Путин и Янукович сключват в Кремъл договорености, според които Русия намалява цената на газа за Украйна с една трета и отпуска заем от 15 милиарда долара^[52]. Путин заявява, че помощта не е обвързана с никакви условия и че присъединяването на Украйна към ръководения от Русия Митнически съюз изобщо не е обсъждано^[56]. Опозицията обвинява Янукович, че „продава“ Украйна на онзи, който плати най-много^[55]. Руският външен министър Сергей Лавров на свой ред упреква Запада в „открит натиск“ върху украинското правителство^[57]. Руският изследовател Виктор Мироненко обобщава, че Украйна е „награда“, която ще спечели онзи, който пръв плати цената^[54].

Законите от 16 януари и първите жертви

На 16 януари Върховната рада приема т.нар. „диктаторски закони“, които ограничават гражданските свободи и свободата на събранията^[63]. Те предвиждат 15 дни арест за участие в неразрешени демонстрации, затвор за носене на каски или маски на митинги, нови ограничения за неправителствените организации по модела на руски закон от 2012 г., ограничения в интернет и по-тежки наказания за екстремизъм^[76]. Amnesty International ги нарича „харта на потисничеството“^[77]. Законите предизвикват сблъсъци между протестиращите и полицията на 19 януари на улица „Грушевски“^[64].

На 22 януари са убити първите протестиращи — Сергий Нигоян и Михаил Жизневски, а на 25 януари от раните си умира Роман Сеник^[65]. Активистът Юрий Вербицки е отвлечен на 21 януари, откаран в гора край Киев и измъчван; той умира на 22 януари^[66]. Според КМИС неизвестни лица отвличат протестиращи в горите, където ги пребиват жестоко^[38]. Министър-председателят Микола Азаров неколкократно обвинява опозицията в опит за преврат и нарича радикалните протестиращи „терористи“^[78].

На 28 януари Азаров подава оставка, а лоялните на Янукович депутати отменят законите, прокарани 12 дни по-рано^[79]. Именно тези закони, забраняващи почти всякакъв публичен протест, водят до сблъсъци, в които дотогава загиват шестима души^[80]. Опозицията настоява за амнистия на задържаните и за връщане към конституцията от 2004 г., която значително ограничава правомощията на президента^[81].

Националистическите групи

Политоложката Алина Полякова пише във Foreign Affairs, че в обвиненията на проруските привърженици има „зрънце истина“: движението е белязано от агресивен национализъм, знамената на крайнодясната партия „Свобода“ се развяват редом с тези на ЕС, а при насилието крайнодесни от „Свобода“ и „Десен сектор“ хвърлят коктейли „Молотов“ по полицията заедно с либерално-демократични активисти^[82]. Същевременно тя подчертава, че „Десен сектор“ и „Свобода“ са само малко малцинство сред протестиращите^[83].

„Десен сектор“ е основан по време на протестите в края на ноември 2013 г. като обединение на екстремистки националистически групи, най-важната от които е паравоенната организация „Тризъб“^[88]. Повечето експерти оценяват членовете му на между 300 и 500 души, но агресивността на групата ѝ дава влияние далеч над размера ѝ^[89]. „Свобода“ получава над десет процента на парламентарните избори през 2012 г.^[85] Лидерът ѝ Олег Тягнибок е един от тримата водещи опозиционни лидери на протестите заедно с Виталий Кличко и Арсений Яценюк^[86]. Според Полякова проевропейската политика на „Свобода“ никога не противоречи на нейната ксенофобия^[87].

Руските официални лица, включително Путин, използват милитаризма на „Десен сектор“ за пропагандни цели^[90]. Електоралната подкрепа за крайната десница остава малка: според цитираните от Полякова проучвания едва два процента биха гласували за Тягнибок на президентските избори на 25 май, а за лидера на „Десен сектор“ Дмитро Ярош — под един процент^[84].

Западното присъствие и дипломацията

Западни политици посещават протестите открито. Помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд минава през площад „Независимост“ заедно с посланика Джефри Пайът и предлага храна на протестиращите, а също и на полицаите наблизо^[12]. След разговор с Янукович тя заявява, че се е оплакала от тактики, „абсолютно недопустими“ в едно демократично общество^[13]. На митинга, събрал по оценки около 200 000 души, американският сенатор Джон Маккейн заявява: „Америка е с вас“ и „съдбата, която търсите, е в Европа“; той посещава площада заедно със сенатора Крис Мърфи и двамата се срещат с опозиционните лидери^[14]. Руският премиер Дмитрий Медведев нарича посещенията на западни политици „груба“ намеса във вътрешните работи на Украйна^[15].

Руското ръководство изтъква като доказателство за западна намеса изтекъл запис на разговор между Нюланд и Пайът, в който се обсъждат опозиционните лидери и ООН да помогне „да се залепи това нещо“^[4]. В него Нюланд казва, че „Яц е човекът“ с икономически и управленски опит, а Кличко и Тягнибок трябва да останат извън правителството; Пайът обсъжда „сложния“ въпрос с Кличко^[5]. След смяната на властта Арсений Яценюк действително оглавява правителството. Записът е пряко документално свидетелство, че американски дипломати имат предпочитания за състава на бъдещото управление и активно ги обсъждат; съвпадението обаче само по себе си не доказва, че Вашингтон е определил назначението.

Често цитираните „5 милиарда долара“ са думи на Нюланд за помощта за демократично развитие от независимостта през 1991 г. насам; проверката на PolitiFact определя твърдението, че САЩ са платили тази сума за бунта, като невярно^[16]. Основаната от Джордж Сорос фондация „Международно възраждане“ е създадена в Киев през април 1990 г., а Open Society е отпуснала над 230 милиона долара безвъзмездни средства за Украйна^[18]. В интервю за CNN Сорос казва, че фондацията „е изиграла важна роля в сегашните събития“ — признание за влияние, но не и за организиране на смяната на властта^[17]. Наличието на западна дипломатическа и финансова подкрепа за гражданското общество не доказва само по себе си, че протестното движение е организирано отвън; проучванията сред участниците показват, че болшинството идват сами, а не организирано от партии или организации.

Кървавите дни: 18–20 февруари 2014 г.

Сутринта на 18 февруари колона протестиращи тръгва към парламента; полицията блокира пътищата и избухват сблъсъци между полиция, „титушки“ и протестиращи^[67]. През нощта на 18 срещу 19 февруари полицията щурмува и подпалва лагера на Майдана; загиват най-малко 23 протестиращи, петима полицаи и журналистът Вячеслав Веремий^[68]. Прокуратурата установява, че вътрешният министър Захарченко е дал заповед лагерът да бъде разтурен с използване на огнестрелно оръжие^[69].

Най-кървавият ден е 20 февруари, когато загиват 49 души^[100]. Рано сутринта Иван Бубенчик, който се определя като протестиращ, но е обвиняван, че е провокатор, започва да стреля по служители на „Беркут“ на площада^[70]. Полицаите отстъпват, преследвани от десетки активисти по улица „Институтска“, и откриват огън по невъоръжени хора; убити са най-малко 48 протестиращи, а загиват и поне четирима полицаи^[71]. Според разследващите, след като полицаят Микола Семисюк е прострелян между 8 и 9 часа, разгневените служители на „Беркут“ започват да стрелят по активистите, като повечето убийства са извършени от специалната „Черна рота“ на „Беркут“^[72]. КМИС отбелязва, че автоматично оръжие се използва и от двете страни^[40].

По данни на КМИС за трите дни загиват над 100 протестиращи и петима служители на „Беркут“, ранени са над хиляда и петстотин души, а около 300 изчезват безследно^[41]. Според доклада на Международния консултативен панел на Съвета на Европа са убити между 78 и 92 протестиращи, ранени са над хиляда, а сред служителите на реда има 13 убити и около 900 ранени^[96]. Радио Свободна Европа обобщава, че при протестите, довели до отстраняването на Янукович, загиват около 100 души^[98]. Паметникът „Небесната сотня“ в Киев почита 104 загинали по време на протестите^[99]. Разликите в числата отразяват различни методики — някои броят само убитите протестиращи, други всички загинали, включително починалите по-късно от раните си.

Около 100 души бяха убити, повечето от тях между 18 и 20 февруари 2014 г., като 49 души загинаха на 20 февруари.^[101]

Спорът за снайперистите

През октомври 2023 г. киевски съд признава бивши служители на „Беркут“ за виновни в разстрела на протестиращи на 20 февруари 2014 г.; Олег Янишевски получава доживотна присъда, а Павло Аброськин и Сергий Зинченко — по 15 години^[6]. Канадският политолог Иван Качановски тълкува същата присъда като потвърждение на тезата си, че част от изстрелите са дошли от контролирания от протестиращите хотел „Украйна“^[7] — интерпретация, която остава оспорвана.

Въпросът кой стои зад снайперистите е използван и в тезата, че смяната на властта е подготвена отвън. На 26 февруари 2014 г. естонският външен министър Урмас Пает казва на върховния представител на ЕС Катрин Аштън в разговор, изтекъл по-късно, че има „все по-силно разбиране“, че зад снайперистите стои не Янукович, а „някой от новата коалиция“^[8]. Естонското министерство потвърждава автентичността на записа, а Пает предава думите на киевската лекарка Олга Богомолец, че полицаи и протестиращи са простреляни от едни и същи снайперисти^[9]. През 2017 г. италиански документален филм представя твърдения на трима грузинци, че са пристигнали в Киев с фалшиви документи и са действали под координацията на бивш сътрудник на Михаил Саакашвили; Саакашвили отрича „грузинските снайперисти“ изобщо да са съществували^[10]. През февруари 2018 г. украинската прокуратура заявява, че не е намерила потвърждение за участие на грузински снайперисти^[11].

Прокуратурата обвинява Бубенчик и Дмитро Липовий в убийството на служители на „Беркут“; Бубенчик признава убийствата, арестуван е за кратко през април 2018 г., но е освободен^[75]. Към октомври 2026 г. нито съд, нито официално разследване е установило, че западни правителства са изпратили снайперисти в Киев; това твърдение остава недоказано.

Степени на доказаност. Различните твърдения имат различна тежест: (1) съдебно установени факти — присъдите срещу бивши служители на „Беркут“ от 2023 г.; (2) документирани факти — стрелбата от страна на Бубенчик, посещенията на западни политици, изтеклите разговори Нюланд–Пайът и Пает–Аштън, чиято автентичност не е оспорена; (3) непотвърдени обвинения — твърденията за грузински снайперисти, които украинската прокуратура не потвърждава; (4) интерпретации на изследователи — тезата на Качановски. Автентичността на един дипломатически разговор доказва, че той се е състоял, но не и истинността на информацията в него: Пает предава думи на трето лице, а не собствени констатации.

Споразумението от 21 февруари и отстраняването на Янукович

На 21 февруари 2014 г., с посредничеството на европейски външни министри, е подписано споразумение, според което до 48 часа трябва да се възстанови конституцията от 2004 г., а президентски избори да се проведат не по-късно от декември 2014 г.^[19] Същия ден Радата гласува с 386 от 450 гласа за връщане към конституцията от 2004 г.^[20] Вечерта Янукович внезапно изчезва; опитите да бъде задържан са неуспешни и той успява да избяга в Русия^[42].

На 22 февруари 328 депутати гласуват за отстраняването му и насрочват избори за 25 май^[21]. Парламентът назначава ново правителство, а председателят на Радата временно поема президентските правомощия^[42]. Процедурата не следва конституционния ред за импийчмънт, който изисква преглед от Конституционния съд и мнозинство от три четвърти в Радата^[22]. На 23 февруари 2014 г., веднага след бягството на Янукович, Радата отменя закона за езиковата политика — стъпка, която Русия възприема като агресивен жест^[24].

Революция или преврат

Руското ръководство определя смяната на властта като преврат: Путин заявява, че „националисти, неонацисти, русофоби и антисемити“ са извършили преврата^[23]. Довод в тази посока е отклонението от конституционната процедура при отстраняването на Янукович, както и участието на радикални националистически групи в насилието.

Привържениците на Евромайдана го разглеждат като народно въстание срещу авторитарно и корумпирано управление, което прибягва до масово насилие. Правозащитничката Олександра Матвийчук, координатор на инициативата „Евромайдан SOS“, определя репресиите като престъпления срещу човечеството, защото са систематични, добре организирани и извършени за кратко време на голяма територия^[97]. Социолозите от КМИС описват резултата с по-неутралната формула, че по този начин властта в Украйна сменя притежателя си^[43].

Двете тълкувания не се изключват изцяло. Масово движение с вътрешни причини, документирани в проучванията сред участниците, може да съжителства с реално участие на радикални групи, с външна дипломатическа подкрепа и с отстраняване на президента, което не следва буквата на конституцията. Спорът е преди всичко за тежестта на всеки от тези фактори, а не за самите документирани факти.

Разследванията и правосъдието

Международният консултативен панел на Съвета на Европа, оглавяван от бившия председател на Европейския съд по правата на човека Никълас Браца, представя доклада си на 31 март 2015 г. и заключава, че разследванията не отговарят на европейските стандарти^[95]. Панелът отчита липсата на ефективно разследване от предишната власт през първите три месеца на протестите, бягството на ключови фигури от бившото правителство, изгубените или унищожени документи и изчезналите оръжия^[91]. Той сочи безспорни доказателства, че „титушките“ са наети, подкрепяни и въоръжени от бивши служители на Министерството на вътрешните работи^[92]. Решението на Печерския районен съд да пусне под домашен арест командира на „Беркут“, обвинен в 39 убийства, след което той изчезва, нанася сериозен удар върху разследването на един от най-тежките епизоди^[93]. Общият извод е, че съществен напредък в разследванията не е постигнат^[94].

Украйна повдига обвинения срещу над 200 души във връзка със смъртните случаи, но правосъдието е бавно, а повечето обвиняеми бягат в Русия, в контролираните от сепаратисти райони или в Крим^[102]. За разстрелите на улица „Институтска“ обвинения в убийство са повдигнати срещу 33 души, а двайсет и седем служители на „Беркут“ се укриват в Русия и окупираните територии^[73]. Петима бивши служители на „Беркут“, съдени за убийствата, са предадени на подкрепяните от Русия сили в Донбас при размяната на пленници от 29 декември, преди делото срещу тях да приключи^[74].

Последици

Янукович напуска страната през февруари 2014 г. и властта поема прозападно временно правителство; през следващия месец руски специални части завземат Крим, който Русия официално анексира след оспорван местен референдум^[25]. Анексирането, войната в Донбас и пътят към пълномащабното нахлуване през 2022 г. са разгледани подробно в статията Как се стигна до войната в Украйна.

Доказателства към твърденията

1. Ukraine withdraws from signing the Association Agreement in Vilnius: The motives and implications
   Centre for Eastern Studies (OSW) · 2013-11-27
   Отвори източника
2. Ukraine withdraws from signing the Association Agreement in Vilnius: The motives and implications
   Centre for Eastern Studies (OSW) · 2013-11-27
   Отвори източника
3. Ukraine drops EU plans and looks to Russia
   Al Jazeera · 2013-11-21
   Отвори източника
4. Ukraine crisis: Transcript of leaked Nuland-Pyatt call
   BBC News · 2014-02-07
   Отвори източника
5. Ukraine crisis: Transcript of leaked Nuland-Pyatt call
   BBC News · 2014-02-07
   Отвори източника
6. Court sentences five Berkut officers for mass shooting on Maidan
   Hromadske · 2023-10-18
   Отвори източника
7. The Maidan Massacre Trial Verdict, and Cover-up, Stonewalling, and Evidence Tampering (Ivan Katchanovski)
   Springer (Rethinking Political Violence) · 2024
   Отвори източника
8. Leaked: EU Officials Speculate Kiev Snipers Acted on Protesters' Orders
   Foreign Policy · 2014-03-05
   Отвори източника
9. Diplomats' Kiev Snipers Phone Conversation Leaked
   The Moscow Times · 2014-03-05
   Отвори източника
10. Snipers in Kiev: by order of Saakashvili or Berlusconi?
    JAMnews · 2018
    Отвори източника
11. Investigators deny involvement of Georgian snipers in events on Maidan
    Caucasian Knot (Кавказкий узел) · 2018-02-21
    Отвори източника
12. 'World Is Watching,' U.S. Diplomat Tells Ukraine
    NPR · 2013-12-11
    Отвори източника
13. US, EU chide Ukraine after police action against protesters
    Hürriyet Daily News (Reuters) · 2013-12-11
    Отвори източника
14. Kyiv protest rallies (live coverage)
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2013-12-15
    Отвори източника
15. McCain Visits Kiev's Pro-Europe Rally
    The Moscow Times · 2013-12-15
    Отвори източника
16. The United States spent $5 billion on Ukraine anti-government riots
    PolitiFact · 2014-03-19
    Отвори източника
17. What George Soros said about Ukraine in a 2014 CNN interview
    PolitiFact · 2022-09-20
    Отвори източника
18. The Open Society Foundations in Ukraine
    Open Society Foundations
    Отвори източника
19. Agreement on the Settlement of Crisis in Ukraine – full text
    Euromaidan Press (текст, публикуван от германското външно министерство) · 2014-02-21
    Отвори източника
20. Ukraine: Yanukovych signs deal on ending crisis, Rada passes law returning to 2004 Constitution
    GlobalSecurity.org (Voice of Russia) · 2014-02-21
    Отвори източника
21. Ukraine President Yanukovich impeached
    Al Jazeera · 2014-02-22
    Отвори източника
22. Was Yanukovych's Ouster Constitutional?
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2014-02-23
    Отвори източника
23. Address by President of the Russian Federation (18 March 2014)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2014-03-18
    Отвори източника
24. The Truth Behind Ukraine's Language Policy (Tetyana Ogarkova)
    Atlantic Council · 2018-03-12
    Отвори източника
25. War in Ukraine (Global Conflict Tracker)
    Council on Foreign Relations · 2026-10-21
    Отвори източника
26. 8 years ago, Berkut special unit forcibly dispersed students at Euromaidan
    Rubryka · 2021-11-30
    Отвори източника
27. 8 years ago, Berkut special unit forcibly dispersed students at Euromaidan
    Rubryka · 2021-11-30
    Отвори източника
28. 8 years ago, Berkut special unit forcibly dispersed students at Euromaidan
    Rubryka · 2021-11-30
    Отвори източника
29. 8 years ago, Berkut special unit forcibly dispersed students at Euromaidan
    Rubryka · 2021-11-30
    Отвори източника
30. VIDEOS: Ukraine's Police Brutally Beat #Euromaidan Protesters to "Clear" Square
    Global Voices · 2013-11-30
    Отвори източника
31. VIDEOS: Ukraine's Police Brutally Beat #Euromaidan Protesters to "Clear" Square
    Global Voices · 2013-11-30
    Отвори източника
32. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
33. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
34. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
35. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
36. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
37. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
38. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
39. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
40. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
41. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
42. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
43. Euromaidan: Profile of a Rebellion (Volodymyr Paniotto, KIIS)
    Global Dialogue, International Sociological Association · 2014
    Отвори източника
44. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
45. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
46. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
47. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
48. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
49. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
50. Maidan-December and Maidan-February: what has changed?
    Ilko Kucheriv Democratic Initiatives Foundation · 2014-02
    Отвори източника
51. Putin Wins Over Ukraine With Gas Deal and $15Bln Bailout
    The Moscow Times · 2013-12-17
    Отвори източника
52. Putin Wins Over Ukraine With Gas Deal and $15Bln Bailout
    The Moscow Times · 2013-12-17
    Отвори източника
53. Putin Wins Over Ukraine With Gas Deal and $15Bln Bailout
    The Moscow Times · 2013-12-17
    Отвори източника
54. Putin Wins Over Ukraine With Gas Deal and $15Bln Bailout
    The Moscow Times · 2013-12-17
    Отвори източника
55. Russia and Ukraine strike $15bn deal
    Al Jazeera · 2013-12-18
    Отвори източника
56. Russia and Ukraine strike $15bn deal
    Al Jazeera · 2013-12-18
    Отвори източника
57. Russia and Ukraine strike $15bn deal
    Al Jazeera · 2013-12-18
    Отвори източника
58. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
59. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
60. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
61. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
62. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
63. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
64. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
65. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
66. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
67. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
68. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
69. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
70. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
71. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
72. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
73. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
74. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
75. Chronology of injustice in EuroMaidan investigations
    Kyiv Post · 2020
    Отвори източника
76. Ukraine PM Resigns in Bid to Defuse Crisis (RIA Novosti)
    RIA Novosti / GlobalSecurity.org · 2014-01-28
    Отвори източника
77. Ukraine PM Resigns in Bid to Defuse Crisis (RIA Novosti)
    RIA Novosti / GlobalSecurity.org · 2014-01-28
    Отвори източника
78. Ukraine PM Resigns in Bid to Defuse Crisis (RIA Novosti)
    RIA Novosti / GlobalSecurity.org · 2014-01-28
    Отвори източника
79. Ukrainian president accepts prime minister's resignation
    RTÉ News · 2014-01-28
    Отвори източника
80. Ukrainian president accepts prime minister's resignation
    RTÉ News · 2014-01-28
    Отвори източника
81. Ukrainian president accepts prime minister's resignation
    RTÉ News · 2014-01-28
    Отвори източника
82. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
83. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
84. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
85. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
86. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
87. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
88. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
89. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
90. On the March (Alina Polyakova)
    Foreign Affairs · 2014-05-11
    Отвори източника
91. Presentation by Sir Nicolas Bratza of the Panel's Maidan Report at the Press Conference of 31 March 2015
    Council of Europe · 2015-03-31
    Отвори източника
92. Presentation by Sir Nicolas Bratza of the Panel's Maidan Report at the Press Conference of 31 March 2015
    Council of Europe · 2015-03-31
    Отвори източника
93. Presentation by Sir Nicolas Bratza of the Panel's Maidan Report at the Press Conference of 31 March 2015
    Council of Europe · 2015-03-31
    Отвори източника
94. Presentation by Sir Nicolas Bratza of the Panel's Maidan Report at the Press Conference of 31 March 2015
    Council of Europe · 2015-03-31
    Отвори източника
95. Investigations into Euromaidan killings and violence failed, for the moment
    Human Rights House Foundation · 2015-04
    Отвори източника
96. Investigations into Euromaidan killings and violence failed, for the moment
    Human Rights House Foundation · 2015-04
    Отвори източника
97. Investigations into Euromaidan killings and violence failed, for the moment
    Human Rights House Foundation · 2015-04
    Отвори източника
98. Ukrainians Mark Anniversary Of Deadly Shootings Of Euromaidan Protesters
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2021-02-18
    Отвори източника
99. Ukrainians Mark Anniversary Of Deadly Shootings Of Euromaidan Protesters
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2021-02-18
    Отвори източника
100. Ukrainians Mark Anniversary Of Deadly Shootings Of Euromaidan Protesters
     Radio Free Europe/Radio Liberty · 2021-02-18
     Отвори източника
101. Ukrainians Mark Anniversary Of Deadly Shootings Of Euromaidan Protesters
     Radio Free Europe/Radio Liberty · 2021-02-18
     Отвори източника
102. Ukrainians Mark Anniversary Of Deadly Shootings Of Euromaidan Protesters
     Radio Free Europe/Radio Liberty · 2021-02-18
     Отвори източника