Венецианска комисия

Основни данни

Седалището на секретариата е в Страсбург, а пленарните сесии се провеждат в сградата Scuola Grande di San Giovanni Evangelista във Венеция^[7].

История

Идеята за комисия от експерти по конституционно право е на тогавашния италиански министър по въпросите на Общността Антонио Марио Ла Пергола, убеден, че устойчиви демокрации могат да бъдат изградени само в конституционна рамка, основана на върховенството на правото^[8]. Официалното предложение прави италианският външен министър Джани Де Микелис, който кани външните министри от Съвета на Европа на учредителна конференция във Венеция от 31 март до 1 април 1989 г.^[9]

На сесия във Венеция на 19–20 януари 1990 г. Комитетът на министрите одобрява създаването на комисията като частично споразумение, за да подпомогне държавите от Централна и Източна Европа. Като наблюдатели в срещата участват външните министри и министрите на правосъдието на България, Чехословакия, Унгария, Полша, ГДР, Румъния, Съветския съюз и Югославия^[10]. На 10 май 1990 г. министрите на 18 държави от Съвета на Европа приемат устава на комисията^[11]. През 90-те години и в началото на 2000-те комисията има много важна роля за прехода на държавите от Централна и Източна Европа към демократични системи, основани на върховенството на правото^[12].

През февруари 2002 г. Комитетът на министрите приема преработен устав и превръща комисията в разширено споразумение, за да могат и държави извън Съвета на Европа да участват в работата ѝ наравно с останалите^[13]. Оттогава пълноправни членове могат да бъдат и неевропейски държави^[3].

Русия е член от 1996 г. до 2022 г., когато е изключена от Съвета на Европа и от Венецианската комисия заради нахлуването си в Украйна^[14]. През януари 2026 г. президентът на САЩ Доналд Тръмп разпорежда страната да прекрати участието и финансирането си в редица международни организации, сред които и Венецианската комисия^[15]. САЩ напускат комисията официално на 31 декември 2026 г.^[16]

Устройство

Комисията се състои от независими експерти, утвърдили се с опита си в демократичните институции или с приноса си към развитието на правото и политическите науки. Те действат в лично качество и според устава не приемат указания^[17]. Всяка държава членка назначава един член и един заместник; мандатът е четиригодишен, с възможност за преназначаване^[18]. Самото национално назначаване не означава зависимост, но липсата на механизъм, който да проверява дали назначените отговарят и продължават да отговарят на изискванията на устава, е предмет на критики (вж. „Критики“)^[119][121]. Сред членовете обикновено има университетски преподаватели по конституционно или международно право, съдии от върховни и конституционни съдилища и народни представители^[19].

Комисията избира от членовете си бюро — председател, трима заместник-председатели и още четирима членове — за срок от две години^[20]. По правило тя заседава на пленарни сесии четири пъти годишно, а работните ѝ езици са английски и френски^[21]. Седалището ѝ е във Венеция, където регион Венето ѝ предоставя безплатно сграда; комисията се подпомага от Генералния секретариат на Съвета на Европа^[22].

Членове извън Съвета на Европа и наблюдатели. Освен 46-те държави от Съвета на Европа пълноправни членове са 15 държави извън него^[3]: Киргизстан (от 2004 г.), Чили (2005), Южна Корея (2006), Мароко и Алжир (2007), Израел (2008), Бразилия и Перу (2009), Тунис и Мексико (2010), Казахстан (2012), САЩ (2013), Косово (2014), Коста Рика (2016) и Канада (2019)^[23]. Наблюдатели са Аржентина, Светият престол, Япония и Уругвай^[24]. Специален статус на сътрудничество имат Палестинската национална администрация и Южна Африка, а Европейският съюз, ОССЕ/БДИПЧ и Организацията на американските държави участват в пленарните сесии^[25].

Председатели

Първият председател Антонио Марио Ла Пергола оглавява комисията от януари 1990 г. до юли 2007 г., а норвежецът Ян Ерик Хелгесен — от декември 2007 г. до декември 2009 г.^[26] От декември 2009 г. до декември 2021 г. председател е Джани Букикио^[27], а след него французойката Клер Бази-Малори ръководи комисията четири години^[28]. През декември 2025 г. за председател за двугодишен срок е избрана Марта Картабия — професор по конституционно право, бивш председател на Конституционния съд и бивш министър на правосъдието на Италия^[29].

Финансиране. Комисията се финансира от държавите членки пропорционално, което гарантира независимостта ѝ спрямо държавите, които искат помощта ѝ^[30]. Бюджетът ѝ за 2022 г. е 4 296 400 евро; комисията получава и доброволни вноски, голяма част от които са предназначени за държави извън Европа^[31]. Допълнителни средства идват от съвместните програми с Европейския съюз и от доброволни вноски на отделни държави^[32]. Разходите за четирите пленарни сесии годишно във Венеция — зали, техника, кабини за превод — се поемат от италианските власти: регион Венето и Министерството на външните работи^[33].

Секретариат. Секретариатът е в Страсбург^[7]. Ръководи се от директора и секретар на комисията Симона Граната-Менгини; заместник-секретар и ръководител на отдела за пленарните сесии и централните служби е Делфин Фрейман^[34]. Според оценката на Съвета на Европа от 2022 г. секретариатът има 23 служители, повечето в Страсбург^[35], и четири основни отдела: за демократичните институции и основните права, за конституционното правосъдие, за изборите, политическите партии и референдумите и за сътрудничеството със съседните региони^[36]. След оценката Комитетът на министрите добавя две щатни места и от 2023 г. служителите по обикновения бюджет стават 25^[37].

Подкомисии. Комисията работи и чрез подкомисии. Към 2022 г. тематичните са за основните права, федералната и регионалната държава, международното право, защитата на националните малцинства, съдебната власт, демократичните институции, методите на работа, върховенството на правото, равенството между половете и конституционното правосъдие, а географските — за Латинска Америка и Средиземноморския басейн^[38].

Как работи

Комисията дава становища по искане на Комитета на министрите, Парламентарната асамблея, Конгреса на местните и регионалните власти и генералния секретар на Съвета на Европа, както и на държава или международна организация, която участва в работата ѝ^[39]. По собствена инициатива тя може да прави изследвания и да изготвя проекти на насоки, закони и международни споразумения^[40].

За всяко становище се определя работна група от докладчици, обикновено членове на комисията. След разговори с националните власти и заинтересованите страни тя изготвя проект на становище за това дали текстът отговаря на демократичните стандарти и как може да бъде подобрен. Проектът се обсъжда и приема на пленарна сесия, обикновено в присъствието на представители на държавата, след което се публикува и се изпраща на органа, поискал становището^[41]. Становищата ѝ обикновено намират отражение в приетите закони, но комисията не налага решенията си, а следва недирективен подход, основан на диалог: по правило работната група посещава държавата и се среща с различните политически участници^[42]. По искане на конституционен съд или на Европейския съд по правата на човека комисията може да изготви и становище amicus curiae по сравнително-правни въпроси^[43].

Според тогавашния председател Клер Бази-Малори комисията разговаря при изготвянето на становищата не само с властите, но и с обществени сдружения, гражданското общество и понякога с медиите, а силата ѝ е, че не дава кратки отговори „да“ или „не“, а анализ на положението^[44].

Видове становища. Освен обикновените становища комисията приема съвместни, междинни, окончателни и спешни становища, както и становища amicus curiae^[45]. Обикновените становища са около две трети от всички, следвани от съвместните; спешните са малък дял, но стават все по-чести^[46]. Съвместните становища често се изготвят с други структури на Съвета на Европа, например с Генералната дирекция „Права на човека и върховенство на правото“^[47], а по изборното законодателство — най-често с ОССЕ/БДИПЧ^[59]. Спешните становища не следват обичайната процедура и често се приемат между пленарните сесии^[48]. С последващи становища комисията проследява дали предишните ѝ препоръки са изпълнени^[49].

Обем и влияние. От 1995 г. до октомври 2021 г. комисията издава общо 682 становища, като броят им расте почти постоянно — от около седем годишно в първите години^[50]. Европейската комисия се позовава на нея все по-често: 68 пъти в първия доклад за върховенството на правото от 2020 г. и над 160 пъти в докладите от 2025 г.^[6] Контролният списък за върховенството на правото се използва като отправна точка и в решенията на Европейския съд по правата на човека и на Съда на ЕС, в резолюциите на Парламентарната асамблея и в наблюдението на върховенството на правото в ЕС^[51].

Връзка с по-широката политика на Съвета на Европа. На срещата на върха в Рейкявик през 2023 г. ръководителите на 46-те държави от Съвета на Европа приемат принципи за демокрация, които новият Демократичен пакт за Европа трябва да превърне в практическа рамка. Генералният секретар Ален Берсе посочва като нормативна основа на тази работа Европейската конвенция за правата на човека, практиката на Съда в Страсбург и работата на Венецианската комисия^[52].

Могат ли гражданите да поискат становище? Венецианската комисия не е съд и не разглежда индивидуални жалби. Право да поискат становище имат органите на Съвета на Европа, държавите и международните организации, които участват в работата ѝ, но не и отделни граждани или организации^[39]. Гражданите могат да поставят въпроса пред компетентните национални институции — парламент, правителство, омбудсман — и да поискат от тях да се обърнат към комисията, а при изготвянето на становища тя разговаря и с гражданското общество^[44].

Какви въпроси могат да бъдат поставени? Становищата за отделни държави обхващат широк кръг теми^[53]:

• взаимния контрол и отношенията между властите;
• териториалното устройство на държавата;
• принципите на върховенството на правото и основните права;
• конституционното правосъдие;
• управлението на съдебната власт и прокуратурата;
• омбудсманите;
• избирателната система, политическите партии и референдумите.

Комисията не може да отменя национални закони, административни актове и съдебни решения: документите ѝ са препоръки, а не задължителни норми, и държавите сами решават дали и как да ги изпълнят^[5][42].

Основни области на работа

Конституции и демократични институции. Становищата на комисията засягат проекти на конституции и конституционни промени, както и други закони — разделението и взаимния контрол между властите, териториалното устройство, върховенството на правото, основните права, конституционното правосъдие, управлението на съдебната власт и прокуратурата, омбудсманите, избирателната система, политическите партии и референдумите^[53]. По искане на Европейския съюз комисията има важна роля в развитието и тълкуването на конституционното право на Босна и Херцеговина, Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Косово^[54]. Тя участва и в усилията за уреждане на конфликтите около статута на Абхазия и Южна Осетия в Грузия и на Приднестровието в Молдова^[55].

Конституционно правосъдие. Комисията си сътрудничи с конституционните съдилища пряко и чрез техните асоциации и може да създаде Съвместен съвет за конституционно правосъдие от свои членове и представители на съдилищата^[56]. Сред формите на това сътрудничество са базата данни с конституционна съдебна практика CODICES и Световната конференция по конституционно правосъдие^[57].

Избори, референдуми и политически партии. Работата в тази област се ръководи от Съвета за демократични избори — тристранен орган с представители на Венецианската комисия, Парламентарната асамблея и Конгреса на местните и регионалните власти^[58]. Комисията изготвя кодекси за добри практики при изборите, референдумите и политическите партии и становища по изборното законодателство, най-често съвместно с ОССЕ/БДИПЧ. Тя не наблюдава избори сама, а дава правни съвети на мисиите на Парламентарната асамблея за наблюдение на избори^[59]. Кодексът за добри практики в изборните въпроси е приет през октомври 2002 г.^[60], а Кодексът за добри практики при референдуми — през 2006–2007 г.^[61]; през 2022 г. той е преработен^[62] (вж. Кодексът за добри практики при референдуми и Венецианската комисия и избирателната активност при референдумите).

Принципи от Кодекса за добри практики при референдуми (2022). Въпросът, поставен на гласуване, трябва да е ясен и разбираем, да не е подвеждащ и да не внушава отговор^[63]. Избирателите трябва да знаят какви са правните последици от референдума — дали е задължителен или консултативен и води ли до приемане или отмяна на мярка^[64]. Кодексът препоръчва по принцип да не се изисква минимална избирателна активност или минимален дял на гласовете „за“ от всички избиратели, но допуска такова изискване при въпроси от основно конституционно значение^[65]. Общите правила важат за всички референдуми — национални, регионални и местни^[66]; самият кодекс не отменя националните законови прагове, но служи като мярка при оценката им^[5].

През 2005 г. по искане на Парламентарната асамблея комисията оценява законодателството на Черна гора за референдумите преди референдума за независимост, с особен акцент върху изискваната активност и мнозинство^[67].

Върховенство на правото. През март 2016 г. на 106-ата си пленарна сесия комисията приема Контролния списък за върховенството на правото (Rule of Law Checklist)^[68]. Той развива елементите на върховенството на правото, определени в доклада ѝ от 2011 г. — законност, правна сигурност, предотвратяване на злоупотребата с власт, равенство пред закона и недискриминация и достъп до правосъдие, а като особени предизвикателства разглежда корупцията и конфликта на интереси, както и събирането на данни и наблюдението^[69]. През декември 2025 г. комисията приема актуализиран списък, одобрен от Комитета на министрите на 15 май и от Парламентарната асамблея на 22 май 2026 г.^[70] (вж. Контролен списък за върховенството на правото).

Практическо използване на контролния списък. Списъкът е практически инструмент за правителства, парламенти, граждански организации и международни институции за обективна и прозрачна оценка на върховенството на правото в дадена държава^[51]. Гражданите и организациите могат да използват въпросите му като ориентир при оценка на публични решения — има ли ясна законова основа, прилага ли се законът еднакво, мотивирано ли е решението, съществува ли ефективен съдебен контрол, има ли мерки срещу злоупотреба с власт и конфликт на интереси^[69]. Това не е процедура за индивидуална жалба пред комисията, а рамка за анализ^[39].

Пример: гражданско участие и местни референдуми. При спорове за застрояване на крайбрежни територии гражданите могат да поставят въпроса дали националното законодателство дава достатъчни гаранции за прозрачност, обществено участие, правна сигурност и ефективен контрол върху публичните решения. Например при гражданска инициатива за местен референдум за бъдещето на крайбрежна зона (включително във Варна) стандартите на Венецианската комисия могат да се използват при оценката на правилата за допустимост, формулирането на въпроса и правните последици от гласуването^[66][63][64]. Комисията не решава конкретни имотни и строителни спорове, но такива казуси могат да разкрият по-общи проблеми в законодателството за демократичното участие и местното самоуправление^[53].

Известни становища

Полша. На 23 декември 2015 г. полският външен министър Витолд Вашчиковски иска становище на комисията за промените в закона за Конституционния трибунал^[71]. Становището подчертава, че за взаимния контрол между властите е нужен независим конституционен съд и че докато такъв липсва, „в опасност е не само върховенството на правото, но и демокрацията и правата на човека“^[72]. През април 2016 г. полското правителство отказва да преназначи дългогодишния член на комисията и бивш министър-председател Хана Сухоцка, отчасти заради острото становище от март 2016 г.; комисията я обявява за свой почетен председател^[73]. В становище от 2017 г. за реформата на Националния съдебен съвет комисията предупреждава, че новите закони поставят под сериозен риск независимостта на всички части на съдебната власт в Полша^[74].

Унгария. От 2011 г. комисията приема 27 становища, в които критично оценява всички големи конституционни и правни реформи в Унгария^[75]. Те засягат конституционните реформи, съдилищата, изборните закони, законите за образованието и медиите, религиозната свобода и статута на църквите, а особено значими са становищата за законодателството за чуждестранното влияние, хомофобските закони, специалния данък върху имиграцията и пакета „Стоп Сорос“^[76].

Турция. В становището си от март 2017 г. за конституционните изменения, подложени на референдум, комисията ги определя като „заплаха за демокрацията“ и предупреждава за опасността предложената система да се изроди в авторитарен и личен режим^[77]. В доклад от 2025 г., предизвикан от арестите, отстраняването и замяната на избрани кметове в Турция, тя подчертава, че задържането под стража трябва да остане изключение, основано на обосновано подозрение, да е пропорционално и под редовен съдебен контрол^[78].

Сърбия. Комисията подкрепя конституционните промени за съдебната власт, подложени на референдум през 2022 г., като посочва, че те отразяват повечето ѝ препоръки^[79]. Опозицията обаче упреква правителството, че оправдава недостатъчните промени със „зелена светлина“ от комисията (вж. „Критики“)^[118]. През 2026 г. Европейският съюз замразява плащания за Сърбия, след като парламентът приема съдебни закони, които според комисията отслабват независимостта на прокуратурата; на 25 юни Белград ги изменя^[80].

Испания. През март 2024 г. комисията приема становище за законопроекта за амнистия във връзка с Каталуния. Тя не отхвърля закона и приема, че националното единство и помирението са легитимни цели, но критикува ускорената процедура и посочва дълбокото разделение, което законът предизвиква^[81].

Черна гора. От 2015 г. комисията участва в реформата на законодателството за религиозната свобода: първото ѝ становище по проекта за закон е от ноември 2015 г., а второто, от юни 2019 г., препоръчва редица подобрения и уточнения^[82].

Европейският съюз. През юни 2022 г. ЕС поставя пред Украйна, Молдова и Грузия изпълнението на реформи, препоръчани от Венецианската комисия, като условие за напредък по пътя към членството^[83]. Европейската комисия се позовава на нея все по-често в докладите си за върховенството на правото^[6].

Румъния (2024–2025). На 24 ноември 2024 г. на първия тур на президентските избори в Румъния първи е независимият националист Калин Джорджеску с 22,94% от гласовете, а втора — Елена Ласкони от Съюза „Спасете Румъния“ с 19,18%^[84]. На 2 декември Конституционният съд единодушно потвърждава резултатите, но на 6 декември отменя собственото си решение и анулира изборите, след като президентът Клаус Йоханис разрешава разсекретяването на информация от Висшия съвет за национална отбрана^[85]. Според разсекретените документи Русия е провела координирана онлайн кампания в полза на Джорджеску^[86]; разследванията установяват и недекларирани дарения до 1 млн. евро за кампания, за която кандидатът е заявил нулев бюджет^[87]. Разследване, публикувано на 20 декември, твърди, че част от кампаниите в TikTok, посочени от службите, е платена от управляващата Национал-либерална партия, а според Politico Europe хаштаговете на тази кампания впоследствие са използвани в полза на Джорджеску^[88] (вж. Румъния 2024).

Джорджеску нарича решението „формализиран преврат“, а Ласкони — „незаконно и неморално“; третият на първия тур, премиерът Марчел Чолаку, го определя като „единственото правилно решение“, а Йоханис — като легитимно^[89]. Решението на Конституционния съд е окончателно и не подлежи на обжалване^[90]. Европейският съд по правата на човека отхвърля в края на януари 2025 г. искането на Джорджеску за временна мярка, а на 6 март 2025 г. обявява жалбата му за недопустима^[91]: Съдът приема, че разпоредбата на Конвенцията за свободните избори се отнася до изборите за законодателни органи, а не за президент^[92], а оплакванията за политическа намеса са явно необосновани^[93]. Кандидатурата на Джорджеску за новите избори е отхвърлена на 7 март 2025 г., а балотажът на 18 май 2025 г. печели Никушор Дан^[94].

Как оценява случая Венецианската комисия. Докладът е поискан от председателя на Парламентарната асамблея и е публикуван на 27 януари 2025 г.^[95] Комисията изрично не се произнася дали румънският Конституционен съд е постъпил правилно, а формулира общи стандарти^[96][97]. Според нея анулирането на избори е изключителна мярка и последно средство, което трябва да почива на ясни правни правила, силни процедурни гаранции и убедителни доказателства, че сериозни нарушения може да са повлияли на резултата^[98]. Решението не бива да се основава само на класифицирана информация, а нарушенията и доказателствата трябва да бъдат ясно посочени; правомощието на конституционния съд да анулира избори трябва да е ограничено до изключителни случаи и ясно уредено^[99]. Сред препоръките са решението да се взема от най-висшия изборен орган и да подлежи на съдебен контрол, служебното анулиране да е строго ограничено до изрично уредени случаи, анулиране да се допуска само когато доказани нарушения реално са повлияли на резултата, а процедурата да осигурява справедливост, прозрачност и разумни срокове^[100]. Същевременно комисията приема, че демократичните системи трябва да имат ефективни средства срещу измами, манипулации и незаконна намеса, включително при непрозрачни онлайн кампании, изкуствен интелект и възможно чуждо влияние^[101].

В Румъния докладът е разчетен противоположно. Опозиционните партии AUR, USR и POT заявяват, че той на практика потвърждава, че решението на съда е незаконно, а бившият министър на правосъдието Тудорел Тоадер от управляващата Социалдемократическа партия напомня, че експертите изразяват мнение, а не решение, и препоръките им не са задължителни^[102]. Правозащитната организация APADOR смята, че анулирането нарушава няколко от стандартите в доклада: румънският закон не позволява на съда служебно да анулира избори, решението се основава на информация от разузнаването, а не на доказателства, и не подлежи на обжалване^[103]. Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс критикува анулирането на Мюнхенската конференция по сигурността през февруари 2025 г.^[104]

Оценка на WikiB. Въз основа на публично достъпните източници въпросът дали изборите са анулирани правилно няма еднозначен отговор, но може да се разграничи кое е установено и кое е спорно.

• Правно решението е окончателен акт на компетентния съд и е изпълнено. Нито Венецианската комисия, нито Европейският съд по правата на човека го отменят или потвърждават по същество: комисията отказва да се произнесе по конкретния случай, а Съдът обявява жалбата за недопустима, защото разпоредбата за свободните избори не обхваща президентските избори^[97][92].
• Процедурно решението се разминава с няколко от стандартите, които комисията формулира месец по-късно: служебното анулиране не е изрично уредено в румънския закон, решението стъпва на разсекретена разузнавателна информация и не може да бъде обжалвано^[103][99].
• Фактически опасенията за координирана онлайн кампания и недекларирано финансиране имат реална основа в разсекретените документи и в последвалите разследвания; през февруари 2025 г. Джорджеску е обвинен в няколко престъпления, включително подбуждане към действия срещу конституционния ред^{[86][87][105]}. Разследването, според което част от кампанията в TikTok е платена от управляваща партия, показва обаче, че картината е по-сложна от версията за чисто руска операция^[88].

Най-точното заключение според WikiB е, че анулирането е законно в смисъл, че е окончателно решение на компетентния съд, но е взето по процедура, която не отговаря на формулираните от Венецианската комисия стандарти за правна уреденост, доказателства и обжалване. Дали нарушенията са били достатъчно сериозни, за да оправдаят толкова крайна мярка, остава спорно^[98][103].

Венецианската комисия и България

България е сред държавите, чиито министри участват като наблюдатели в срещата във Венеция през януари 1990 г., на която е одобрено създаването на комисията^[10], и е сред членовете на разширеното споразумение по преработения устав^[106]. Бившият министър-председател и конституционен съдия Филип Димитров е бил заместник-председател на комисията^[107].

През октомври 2017 г. в становище за Закона за съдебната власт комисията констатира, че главният прокурор е „по същество имунизиран от наказателно преследване“, включително заради възможността да влияе върху Висшия съдебен съвет^[108].

През ноември 2020 г. комисията приема спешно междинно становище за проекта на нова конституция, изготвен в парламентарното мнозинство. Тя съжалява, че реформата не е предшествана от подходящ обществен дебат и че проектът е изготвен без външно участие, а мотивите за някои промени не са добре обяснени^[109]. Комисията приветства премахването на пленума на Висшия съдебен съвет и създаването на отделни съвети за съдиите и за прокурорите и следователите, но посочва, че ще бъде пропусната възможност, ако реформата не реши въпроса за наказателната отговорност на главния прокурор^[110]. Предложеното намаляване на депутатите от 240 на 120 според нея изглежда избрано произволно, без задълбочена оценка на последиците^[111]. На 25 ноември 2020 г. Народното събрание отхвърля предложението за избори за Велико народно събрание^[112].

През декември 2022 г. Комитетът на министрите на Съвета на Европа, който следи изпълнението на решенията по делата „С.З. и Колеви срещу България“, приветства законопроект с нови правила за временно отстраняване и освобождаване на главния прокурор, вдъхновени от препоръките на Венецианската комисия^[113].

През октомври 2023 г. комисията публикува силно критично становище за проекта за промени в Конституцията, като критикува немотивирания и непрозрачно изготвен проект^[114]. Вносителите обосновават реформата на Висшия съдебен съвет и с изпълнението на стандарти, установени от Венецианската комисия; промените са приети на 20 декември 2023 г.^[115]

С решение на Министерския съвет от 31 януари 2025 г. за представител на България в комисията е определена конституционната съдийка Десислава Атанасова, бивш депутат от ГЕРБ, а за неин заместник — Борислав Белазелков^[116]. Както и в останалите държави, изборът е изцяло в ръцете на правителството — тема, свързана с по-широките критики към подбора на членовете^[119].

С писмо от 20 август 2026 г. министърът на правосъдието Николай Найденов иска становище на комисията за избирателните права на лицата, които изтърпяват наказание лишаване от свобода, и на поставените под запрещение. Проектът на становище е насрочен за 149-ата пленарна сесия на 11–12 декември 2026 г.^[117]

Критики

Тъй като документите на комисията са „меко право“, съществува риск от злоупотреба с тях. На дискусия на Белградската конференция по сигурността през 2024 г. бивш сръбски опозиционен депутат посочва, че правителството оправдава недостатъчните промени в сръбската конституция със „зелена светлина“ от комисията. Членът ѝ Ангелика Нусбергер признава риска становищата да бъдат използвани от недобросъвестни участници, тъй като правителствата понякога пренебрегват критичните им части^[118].

Друга критика засяга подбора на членовете. Всяка държава сама назначава своите експерти и няма механизъм, който да проверява дали те отговарят — и продължават да отговарят — на изискванията на устава. Според публикация във Verfassungsblog от 2026 г. това позволява на полското правителство по време на кризата с върховенството на правото да назначи членове, участвали в промените около Конституционния трибунал^[119]. Тогавашният председател Джани Букикио отговаря, че не съществува процедура за изключване на отделни членове^[120]. Оценката на Съвета на Европа от 2022 г. също препоръчва критериите за членовете да се преразгледат, за да се защити независимостта им и да се ограничи политическата намеса^[121].

Ключови документи

• Устав на комисията — Resolution Res(2002)3^[13]
• Rule of Law Checklist (CDL-AD(2016)007)^[68] и Updated Rule of Law Checklist (2025)^[70]
• Code of Good Practice in Electoral Matters (2002)^[60]
• Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)^[62]
• Търсачка за становищата и годишните доклади: venice.coe.int

Доказателства към твърденията

1. Venice Commission — Wikipedia
   Уикипедия (английска)
   Отвори източника
2. Venice Commission — Wikipedia
   Уикипедия (английска)
   Отвори източника
3. Venice Commission — Wikipedia
   Уикипедия (английска)
   Отвори източника
4. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
   Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
   Отвори източника
5. Bad-faith actors may abuse the opinions of bodies such as Venice Commission, BSC panel concludes
   European Western Balkans · 2024-11-19
   Отвори източника
6. Immunising the Venice Commission Against Autocratic Contamination
   Verfassungsblog · 2026-02-04
   Отвори източника
7. Venice Commission — Wikipedia
   Уикипедия (английска)
   Отвори източника
8. Venice Commission — Wikipedia
   Уикипедия (английска)
   Отвори източника
9. Venice Commission — Wikipedia
   Уикипедия (английска)
   Отвори източника
10. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
11. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
12. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
13. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
14. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
15. Trump pulls US from 66 'wasteful' international organizations, targeting Venice Commission, UN
    The Kyiv Independent · 2026-01-08
    Отвори източника
16. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
17. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
18. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
19. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
20. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
21. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
22. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
23. Member states of the Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
24. Member states of the Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
25. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
26. Presidency of the Venice Commission
    Венецианска комисия

    Сверено ръчно: сайтът не се отваря за автоматичната проверка.

    Отвори източника
27. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
28. Marta Cartabia New President of the Venice Commission of the Council of Europe
    Университет „Бокони“ · 2025-12-18
    Отвори източника
29. Marta Cartabia New President of the Venice Commission of the Council of Europe
    Университет „Бокони“ · 2025-12-18
    Отвори източника
30. Venice Commission — Annual report of activities 2022 (CM(2023)58)
    Съвет на Европа, Комитет на министрите · 2023-03-24
    Отвори източника
31. Venice Commission — Annual report of activities 2022 (CM(2023)58)
    Съвет на Европа, Комитет на министрите · 2023-03-24
    Отвори източника
32. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
33. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
34. Secretariat — Venice Commission of the Council of Europe
    Венецианска комисия
    Отвори източника · Архивно копие
35. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
36. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
37. Venice Commission — Annual report of activities 2022 (CM(2023)58)
    Съвет на Европа, Комитет на министрите · 2023-03-24
    Отвори източника
38. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
39. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
40. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
41. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
42. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
43. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
44. Bad-faith actors may abuse the opinions of bodies such as Venice Commission, BSC panel concludes
    European Western Balkans · 2024-11-19
    Отвори източника
45. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
46. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
47. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
48. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
49. Venice Commission of the Council of Europe — Home
    Венецианска комисия
    Отвори източника · Архивно копие
50. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
    Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
    Отвори източника
51. The Rule of Law Checklist — Venice Commission of the Council of Europe
    Венецианска комисия
    Отвори източника · Архивно копие
52. Council of Europe prepares new Democratic Pact and possible legal instrument against foreign information interference
    2eu.brussels · 2026-10-06
    Отвори източника
53. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
54. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
55. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
56. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
    Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
    Отвори източника
57. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
58. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
59. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
60. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
61. Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)
    Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти · 2022-06-20
    Отвори източника
62. Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)
    Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти · 2022-06-20
    Отвори източника
63. Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)
    Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти · 2022-06-20
    Отвори източника
64. Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)
    Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти · 2022-06-20
    Отвори източника
65. Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)
    Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти · 2022-06-20
    Отвори източника
66. Revised Code of Good Practice on Referendums (CDL-AD(2022)015)
    Венецианска комисия; Конгрес на местните и регионалните власти · 2022-06-20
    Отвори източника
67. Opinion on the compatibility of the existing legislation in Montenegro concerning the organisation of referendums with applicable international standards (CDL-AD(2005)041)
    Венецианска комисия (копие в библиотеката VOTA на Изборния трибунал на Мексико) · 2005-12-19
    Отвори източника
68. Rule of Law Checklist (CDL-AD(2016)007)
    Венецианска комисия · 2016-03-18
    Отвори източника
69. Rule of Law Checklist (CDL-AD(2016)007)
    Венецианска комисия · 2016-03-18
    Отвори източника
70. The Rule of Law Checklist — Venice Commission of the Council of Europe
    Венецианска комисия
    Отвори източника · Архивно копие
71. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
72. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
73. Immunising the Venice Commission Against Autocratic Contamination
    Verfassungsblog · 2026-02-04
    Отвори източника
74. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
75. Hungary and the Venice Commission (Angelika Nußberger)
    Verfassungsblog · 2026-06-18
    Отвори източника
76. Hungary and the Venice Commission (Angelika Nußberger)
    Verfassungsblog · 2026-06-18
    Отвори източника
77. 2017 Turkish constitutional referendum — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
78. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
79. 2022 Serbian constitutional referendum — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
80. BALKAN BLOG: The enlargement slow lane
    bne IntelliNews · 2026-10-01
    Отвори източника
81. 2024 Spanish amnesty law — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
82. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
83. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
84. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
85. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
86. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
87. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
88. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
89. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
90. Venice Commission: the 2024 cancellation of the Romanian presidential elections violated several democratic standards
    APADOR-CH (Румънски хелзинкски комитет) · 2025-01-28
    Отвори източника
91. Romanian elections: European Court rejects Georgescu's appeal
    Eunews · 2025-03-06
    Отвори източника
92. Călin Georgescu — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
93. Romanian elections: European Court rejects Georgescu's appeal
    Eunews · 2025-03-06
    Отвори източника
94. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
95. Venice Commission: the 2024 cancellation of the Romanian presidential elections violated several democratic standards
    APADOR-CH (Румънски хелзинкски комитет) · 2025-01-28
    Отвори източника
96. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
97. The Venice Commission and the Romanian elections
    Radio Romania International · 2025-01-28
    Отвори източника
98. Venice Commission — Wikipedia
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
99. The Venice Commission and the Romanian elections
    Radio Romania International · 2025-01-28
    Отвори източника
100. Venice Commission: Annulment of elections must be the last resort
     BURSA · 2025-01-28
     Отвори източника
101. Venice Commission — Wikipedia
     Уикипедия (английска)
     Отвори източника
102. The Venice Commission and the Romanian elections
     Radio Romania International · 2025-01-28
     Отвори източника
103. Venice Commission: the 2024 cancellation of the Romanian presidential elections violated several democratic standards
     APADOR-CH (Румънски хелзинкски комитет) · 2025-01-28
     Отвори източника
104. 2024 Romanian presidential election — Wikipedia
     Уикипедия (английска)
     Отвори източника
105. Călin Georgescu — Wikipedia
     Уикипедия (английска)
     Отвори източника
106. Resolution Res(2002)3 adopting the revised Statute of the European Commission for Democracy through Law
     Комитет на министрите на Съвета на Европа · 2002-02-21
     Отвори източника
107. Председатель Венецианской комиссии Джанни Букиккио переизбран на двухлетний срок
     РАПСИ · 2019-12-09
     Отвори източника
108. Девет години след решението на Съда в Страсбург по делото Колеви… (информационен документ)
     Съвет на Европа, Отдел за изпълнение на решенията на ЕСПЧ · 2019-06-20
     Отвори източника
109. Venice Commission on Bulgaria's Draft New Constitution: Welcome Amendments Introduced but Further Changes, Clarifications Needed
     БТА · 2020-11-23
     Отвори източника
110. Venice Commission on Bulgaria's Draft New Constitution: Welcome Amendments Introduced but Further Changes, Clarifications Needed
     БТА · 2020-11-23
     Отвори източника
111. Venice Commission on Bulgaria's Draft New Constitution: Welcome Amendments Introduced but Further Changes, Clarifications Needed
     БТА · 2020-11-23
     Отвори източника
112. Конституционен съд — Определение № 3 от 1 декември 2020 г. по к.д. № 12/2020 г.
     Конституционен съд на Република България · 2020-12-01
     Отвори източника
113. България разработва дългоочаквана реформа за осигуряване на ефективни разследвания, включително срещу главния прокурор
     Съвет на Европа, Комитет на министрите · 2022-12-08
     Отвори източника
114. Седмичен бюлетин за правни новини (16 октомври 2023 г.)
     Капитал · 2023-10-16
     Отвори източника
115. Становище на Българската съдийска асоциация по к.д. № 1/2024 г. и № 2/2024 г.
     Българска съдийска асоциация (документ по делото, публикуван от Конституционния съд) · 2024-01-01
     Отвори източника
116. Десислава Атанасова е избрана за представител на България във Венецианската комисия
     Sofia24.bg · 2025-02-03
     Отвори източника
117. Bulgaria – Request for an Opinion (voting rights of persons serving a prison sentence and persons under guardianship)
     Венецианска комисия · 2026-09-15

     Сверено ръчно: сайтът не се отваря за автоматичната проверка.

     Отвори източника
118. Bad-faith actors may abuse the opinions of bodies such as Venice Commission, BSC panel concludes
     European Western Balkans · 2024-11-19
     Отвори източника
119. Immunising the Venice Commission Against Autocratic Contamination
     Verfassungsblog · 2026-02-04
     Отвори източника
120. Immunising the Venice Commission Against Autocratic Contamination
     Verfassungsblog · 2026-02-04
     Отвори източника
121. Evaluation of the European Commission for Democracy through Law (Venice Commission) — final report (DIO(2022)35)
     Съвет на Европа, Дирекция за вътрешен надзор · 2022-02-14
     Отвори източника