Как се стигна до войната в Украйна

Независимостта на Украйна (1991)

В рамките на СССР Украйна е втората по население и мощ съюзна република, с голяма част от селското стопанство, отбранителната промишленост, Черноморския флот и част от ядрения арсенал; решението ѝ да се отдели през 1991 г. е смъртоносен удар за съюза^[3].

На референдума от 1 декември 1991 г. независимостта е подкрепена от 90,32% от гласувалите при избирателна активност 84,18%^[4]. Мнозинство има във всички области, включително в Донецка (83,9%), Луганска (83,86%) и Крим (54,19%), а в Севастопол — 57,07%^[5].

За руското ръководство краят на СССР остава травма. През 2005 г. Путин го нарича „голяма геополитическа катастрофа на века“ и драма за руската нация, след като десетки милиони сънародници се оказват извън Русия^[6].

Защо Украйна е геополитически възел

Значението на Украйна надхвърля двустранните отношения с Русия. Севастопол е базата на руския Черноморски флот — доминиращата морска сила в региона; Москва дълго е била най-големият търговски партньор на Украйна и се е надявала да я привлече в Евразийския икономически съюз^[84]. Десетилетия наред руският газ за Централна и Източна Европа минава през украинските газопроводи, а Киев получава милиарди долари годишно такси за транзит^[85]. Дори през 2021 г. транзитът е 41,6 млрд. куб. м, макар и с една четвърт по-малко от предходната година^[86].

Украйна е и сред водещите световни износители на зърно и растителни масла. По оценка на S&P Global през 2021 г. износът ѝ на царевица е 27,2 млн. тона, а на пшеница — 21,2 млн. тона, съответно 12,8% и 10,5% от световния износ; тя е вторият по големина доставчик на зърно за ЕС^[87] и най-големият износител на слънчогледово олио в света с 40% от световния износ по стойност^[88].

За руската страна значение имат и идентичността и престижът: според преброяването от 2001 г. в Украйна живеят около осем милиона етнически руснаци, главно на юг и изток, а много руски политици виждат раздялата с Украйна като историческа грешка и удар по статута на Русия като велика сила^[89]. Това обяснява защо конфликтът засяга сигурността, енергетиката и продоволствието на цяла Европа. Същевременно Украйна не е само обект на чужди интереси — тя е държава със собствени цели, икономика и общество, чиито граждани сами формират външнополитическия ѝ избор (вж. раздела за общественото мнение).

Будапещенският меморандум (1994)

След разпадането на СССР на украинска територия остава съветско ядрено оръжие. С меморандума, подписан в Будапеща на 5 декември 1994 г. във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Русия, Великобритания и САЩ потвърждават ангажимента си да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна и да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу нейната териториална цялост^[7].

Меморандумът не е договор за автоматична военна защита, подобен на член 5 от Северноатлантическия договор — той съдържа уверения, а не задължение за отбрана. Неговото значение се превръща в аргумент в края на кризата: на 19 февруари 2022 г. на Мюнхенската конференция по сигурността Зеленски свиква консултации с държавите гаранти и напомня, че от 2014 г. Украйна вече три пъти се е опитвала да ги свика без успех^[8]. Той предупреждава, че ако не получи реални гаранции, всички разпоредби на споразумението от 1994 г. ще бъдат обезсилени^[9].

Разширяването на НАТО и спорът за „обещанието“

След Студената война НАТО не се разпуска, а приема нови членове. Полша, Унгария и Чехия са първите бивши членове на Варшавския договор, присъединили се през 1999 г.; България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения стават членове през 2004 г.^[10] За новите членове това е гаранция за сигурност; руското ръководство го възприема като приближаване на западната военна инфраструктура към границите си.

Защо бившите социалистически държави настояват да влязат в НАТО? Сборник на балтийски автори, издаден от Института за изследвания на сигурността към Западноевропейския съюз (Chaillot Paper), показва логиката на балтийските държави: за Литва всички варианти — неутралитет, зависимост от международни организации или гаранции от отделни държави — се оказват нереалистични, затова тя прави ясен избор да търси членство в НАТО, ЕС и ЗЕС^[91]. Балтийските държави заявяват желание да се присъединят към НАТО възможно най-скоро и са сред първите участници в програмата „Партньорство за мир“^[92]. Така се сблъскват две различни позиции: стремежът на Русия да ограничи военното присъствие на алианса и стремежът на съседите ѝ да получат външни гаранции за сигурност.

Опит за съчетаване на тези интереси е Основополагащият акт за взаимните отношения между НАТО и Русия, подписан в Париж на 27 май 1997 г.^[93] В него двете страни се ангажират да зачитат суверенитета на всички държави и „неотменимото им право да избират средствата за осигуряване на собствената си сигурност“^[94]. НАТО декларира, че няма „намерение, план или причина“ да разполага ядрено оръжие на територията на новите членове^[95] и че ще изпълнява задачите си за колективна отбрана чрез подсилване, а не чрез допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили^[96]. Именно към състоянието от 1997 г. се връща и руското искане да се изтегли инфраструктурата на алианса^[97].

В речта си на Мюнхенската конференция на 10 февруари 2007 г. Путин заявява, че разширяването на НАТО „представлява сериозна провокация“, и пита какво е станало с уверенията, дадени от западните партньори след разпускането на Варшавския договор^[11].

Въпросът дали е имало такова обещание е сред най-оспорваните. Разсекретени документи, публикувани от Архива за национална сигурност към Университета „Джордж Вашингтон“, показват, че прочутото уверение на държавния секретар Джеймс Бейкър „нито инч на изток“ към Горбачов на 9 февруари 1990 г. е част от „каскада от уверения“ за съветската сигурност, дадени от западни лидери през 1990–1991 г.^[12] Според архива Бейкър три пъти изпробва тази формула пред Горбачов и се съгласява с думите му, че „разширяването на НАТО е неприемливо“^[13].

НАТО оспорва тълкуванието: според алианса Бейкър и германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер наистина са обсъждали такава идея в началния етап на преговорите за обединението на Германия, но тя бързо е изоставена, а учредителният договор от 1949 г. оставя вратата отворена за „всяка друга европейска държава“^[14]. Алиансът подчертава, че такова споразумение никога не е сключвано^[15]. Спорът за дипломатическите уверения не бива да се смесва с наличието на юридически обвързващ договор — такъв няма — но той остава централен в руския разказ: в обръщението си от 24 февруари 2022 г. Путин изрично споменава „обещанията да не се разширява НАТО на изток дори с инч“^[16].

Срещата в Букурещ (2008)

На срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. НАТО заявява: „Днес се съгласихме, че тези страни ще станат членове на НАТО“ — за Украйна и Грузия^[17]. Същевременно двете държави не получават План за действие за членство; декларацията само посочва, че той е „следващата стъпка“ и че съюзниците подкрепят кандидатурите им^[18]. Така е заявено бъдещо членство без ясен път и срок.

В седмиците преди срещата Путин предупреждава американски дипломати, че стъпки към приемането на Украйна в алианса „биха били враждебен акт към Русия“; месеци по-късно Русия воюва с Грузия^[19]. Украйна остава извън НАТО и към момента на нахлуването през февруари 2022 г.

Между Русия и Европейския съюз (2004–2013)

Президентските избори през 2004 г. предизвикват масови протести срещу изборни измами; на 3 декември 2004 г. Върховният съд анулира резултата от балотажа и разпорежда повторното му провеждане^[20]. Победата на Виктор Юшченко в т.нар. Оранжева революция е шок за руските интереси, след като предпочитаният от Москва кандидат Виктор Янукович губи^[21].

Енергийната зависимост е постоянен източник на напрежение. Газовият спор от януари 2009 г. е най-сериозният от този вид: страните не успяват да договорят цена на руския газ за Украйна и тарифа за транзита към Европа преди изтичането на предишните споразумения^[22].

Янукович става президент през 2010 г.^[21] Харковските споразумения от същата година удължават наема на базите на Черноморския флот в Севастопол от 2017 до 2042 г. срещу отстъпка в цената на газа, равна на 97 милиона долара годишен наем; в Радата те минават с 236 от 450 гласа, сред протести^[23].

Евромайданът (2013–2014)

На 21 ноември 2013 г. украинското правителство обявява, че спира подготовката за подписване на Споразумението за асоцииране с ЕС^[24]. Според анализа на полския Център за източни изследвания обратът се дължи на вътрешната ситуация и на нарастващия натиск от Русия, а решението предизвиква най-големите протести от 2004 г.^[25] Ал Джазира отбелязва, че правителството на Путин е оказвало натиск върху Украйна преди срещата на върха във Вилнюс^[26].

Протестите прерастват в широко движение срещу управлението на Янукович. Руското ръководство изтъква като доказателство за западна намеса изтекъл запис на разговор между заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и посланика Джефри Пайът, в който се обсъждат опозиционните лидери и ООН да помогне „да се залепи това нещо“^[27]. Наличието на западна дипломатическа подкрепа за определени политически сили само по себе си не доказва, че протестното движение е организирано изцяло отвън.

Най-кървавият ден е 20 февруари 2014 г. През октомври 2023 г. киевски съд признава бивши служители на „Беркут“ за виновни в разстрела на протестиращи; Олег Янишевски получава доживотна присъда, а Павло Аброськин и Сергий Зинченко — по 15 години^[28]. Канадският политолог Иван Качановски тълкува същата присъда като потвърждение на тезата си, че част от изстрелите са дошли от контролирания от протестиращите хотел „Украйна“^[29] — интерпретация, която остава оспорвана.

Въпросът кой стои зад снайперистите е използван и в тезата, че бягството на Янукович е подготвено отвън. На 26 февруари 2014 г. естонският външен министър Урмас Пает казва на върховния представител на ЕС Катрин Аштън в разговор, изтекъл по-късно, че има „все по-силно разбиране“, че зад снайперистите стои не Янукович, а „някой от новата коалиция“^[118]. Естонското министерство потвърждава автентичността на записа, а Пает предава думите на киевската лекарка Олга Богомолец, че полицаи и протестиращи са простреляни от едни и същи снайперисти^[119]. През 2017 г. италиански документален филм представя твърдения на трима грузинци, че са пристигнали в Киев с фалшиви документи и са действали под координацията на бивш сътрудник на Михаил Саакашвили; Саакашвили отрича „грузинските снайперисти“ изобщо да са съществували^[120]. През февруари 2018 г. украинската прокуратура заявява, че не е намерила потвърждение за участие на грузински снайперисти^[121].

Западното участие в кризата е безспорно на дипломатическо ниво — външни министри на ЕС посредничат за споразумението от 21 февруари, а американски дипломати обсъждат състава на бъдещото правителство (виж записа Нюланд–Пайът). Често цитираните „5 милиарда долара“ обаче са думи на Нюланд за помощта за демократично развитие от независимостта през 1991 г. насам; проверката на PolitiFact определя твърдението, че САЩ са платили тази сума за бунта, като невярно^[122]. Към октомври 2026 г. нито съд, нито официално разследване е установило, че западни правителства са изпратили снайперисти в Киев; това твърдение остава недоказано.

На 21 февруари 2014 г., с посредничеството на европейски външни министри, е подписано споразумение, според което до 48 часа трябва да се възстанови конституцията от 2004 г., а президентски избори да се проведат не по-късно от декември 2014 г.^[30] Същия ден Радата гласува връщането към конституцията от 2004 г. с 386 гласа^[31]. Янукович обаче напуска Киев; на 22 февруари 328 депутати гласуват за отстраняването му и насрочват избори за 25 май^[32].

Процедурата не следва конституционния ред за импийчмънт, който изисква преглед от Конституционния съд и мнозинство от три четвърти в Радата^[33] — довод, на който руските власти основават определението си за „преврат“. Путин заявява, че „националисти, неонацисти, русофоби и антисемити“ са извършили преврата^[34]. Привържениците на Евромайдана го разглеждат като народно въстание срещу авторитарно и корумпирано управление.

Анексирането на Крим (2014)

След бягството на Янукович и идването на прозападно временно правителство руски специални части завземат полуострова, като се позовават на нуждата да защитят руските граждани и рускоговорящите; Русия официално го анексира след оспорван местен референдум^[35].

На 18 март 2014 г. Путин обявява, че в референдума от 16 март са участвали над 82% от избирателите и над 96% са подкрепили „обединението с Русия“; той се позовава и на прецедента с Косово^[36]. През април същата година признава, че „руските военнослужещи са подкрепили силите за самоотбрана на Крим“^[37].

Венецианската комисия към Съвета на Европа определя референдума като недемократичен и несъвместим с конституцията на Украйна^[38]. На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН приема резолюция за териториалната цялост на Украйна, обявяваща референдума за невалиден: сто държави гласуват „за“, 11 „против“ и 58 се въздържат^[39]. Според оценката на Съвета за външни отношения на САЩ това е първият случай след Втората световна война, в който европейска държава анексира територия на друга^[40]; сравнението зависи от възприетите исторически и правни критерии и се приписва на този източник.

Войната в Донбас (2014–2021)

През май 2014 г. проруски сепаратисти в Донецк и Луганск провеждат референдуми за независимост и бързо избухва въоръжен конфликт; Русия отрича военното си участие, но Украйна и НАТО съобщават за руски войски и техника край Донецк^[41]. Руският гражданин Игор Стрелков (Гиркин), бивш командир на сепаратистите, заявява през ноември 2014 г.: „Аз натиснах спусъка на тази война“ и че без неговото подразделение всичко е щяло да заглъхне, както в Харков и Одеса^[42]. Русия официално отрича участието си в Донбас чак до нахлуването през 2022 г.^[43]

На 17 юли 2014 г. над контролирана от сепаратистите територия е свален полетът MH17 на „Малайзийски авиолинии“. На 17 ноември 2022 г. нидерландски съд осъжда задочно на доживотен затвор двама руснаци и един проруски украински сепаратист^[44]. Съвместният разследващ екип по-късно съобщава, че има „сериозни индикации“ решението за доставка на зенитния комплекс „Бук“ да е взето на президентско ниво от Путин, но не е достигнат прагът на пълно и убедително доказателство^[45].

Според Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека между 14 април 2014 г. и 31 декември 2021 г. загиналите в конфликта са 14 200–14 400 — най-малко 3404 цивилни, около 4400 украински военнослужещи и около 6500 членове на въоръжените групировки^[46]. През 2021 г. загиналите цивилни са 25 — най-ниската годишна стойност за целия период^[47]. Тези данни са важни при оценката на руските твърдения за „геноцид“, използвани по-късно за оправдание на нахлуването.

Минските споразумения: защо мирният процес се проваля

И двата пакета са подписани след тежки военни поражения за Украйна. Опитът на украинската армия да си върне Иловайск започва на 7 август 2014 г. и завършва с обкръжение; по официални данни в последните дни на август загиват 366 украински военнослужещи, а 429 са ранени^[99]. Според доклад на ООН украинските части се изтеглят под обстрел от руски редовни сили^[100]. Минск II е подписан на 12 февруари, но началото на примирието е отложено до 15 февруари; боевете за жп възела Дебалцево продължават до 18 февруари, когато украинските сили се изтеглят^[101]. Сепаратистите поемат контрол над града^[102]. Руският външен министър Лавров твърди, че боевете в Дебалцево технически не нарушават споразумението, докато Порошенко и британски и американски дипломати смятат обратното^[103].

Протоколът от 5 септември 2014 г. предвижда незабавно прекратяване на огъня под наблюдението на ОССЕ, децентрализация със закон за специален статут на спорните райони и буферна зона по границата^[48]. След нови тежки боеве „Комплексът от мерки“ от 12 февруари 2015 г. (Минск II) предвижда изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования^[49], конституционна реформа с децентрализация и постоянен закон за специалния статут на части от Донецка и Луганска област^[50], а пълният контрол на Украйна върху държавната граница да започне едва след местните избори и да завърши след цялостното политическо уреждане^[51].

Именно последователността се оказва неразрешимият възел. Германският институт SWP обобщава, че страните не успяват да се договорят за последователността на политическите и военните мерки, а самите споразумения не третират Русия като страна^[52]. Киев се опасява, че специален статут без възстановен контрол над границата ще даде на Москва трайно влияние в украинската политика; Москва обвинява Киев, че отказва да изпълни политическите си ангажименти. Срещата в Нормандски формат в Париж на 9 декември 2019 г. потвърждава необходимостта „формулата Щайнмайер“ да бъде включена в украинското законодателство^[53], но без пробив.

Месеци след нахлуването бившият германски канцлер Ангела Меркел казва пред Die Zeit, че Минските споразумения са били опит „да се даде време на Украйна“ да изгради отбраната си; Путин заявява, че е „разочарован“ от думите ѝ^[54]. В интервю за Der Spiegel тя обяснява, че е спечелила време, през което Украйна е станала по-устойчива на руско нападение^[55]. Руската страна използва изказването като доказателство за неискреност на Запада; други го четат като оценка на един провален процес, направена след нахлуването.

Изследователите оценяват споразуменията различно. Норвежкият учен Кристиан Отланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания посочва като причини за застоя сложната природа на конфликта, начина, по който е възникнал Минск II, и неясния и двусмислен език на споразуменията^[104]; в статия от 2024 г. той анализира дипломатическите процеси преди подписването и практическите трудности на страните^[105]. По-критично тълкуване предлагат Хуго фон Есен и Андреас Умланд: според тях документите, „наложени“ от Москва на Украйна, не са решение, а част от проблема — подписани са от Киев под масиран руски натиск след тежки поражения, нанесени от редовни и нередовни руски сили, а Берлин и Париж притискат Киев да изпълни непоследователните им разпоредби^[106]. Това е тяхна интерпретация, а не безспорен исторически извод; тя показва доколко споразуменията са израз на свободно постигнат компромис и доколко — на военния натиск.

В обръщението си от 21 февруари 2022 г. Путин обвинява „управляващите елити в Киев“, че публично отказват да изпълнят Минския комплекс от мерки^[56]. Отговорността за конкретните нарушения следва да се преценява поотделно, въз основа на наблюденията на ОССЕ и други независими източници.

Курсът към ЕС и НАТО и изборът на Зеленски (2019)

На 7 февруари 2019 г. Върховната рада гласува промени в конституцията, които записват стратегическия курс към пълноправно членство в ЕС и НАТО^[57]. На 21 април 2019 г. Володимир Зеленски печели балотажа с 13 541 528 гласа (над 73%) срещу 4 522 450 за Петро Порошенко^[58].

Западната подкрепа — санкции срещу Русия, обучение и въоръжаване на украинската армия — се представя от Вашингтон и европейските столици като помощ Украйна да запази независимостта си. Руското ръководство я вижда като интегриране на Украйна в западната система за сигурност без формално членство: Путин твърди, че системата за управление на украинските войски „вече е интегрирана в НАТО“^[59].

Езикът, идентичността и малцинствата

Положението на рускоезичното население е един от основните аргументи на руското ръководство. Законът „Кивалов–Колесниченко“ от 2012 г. дава на руския статут на „регионален език“ там, където носителите му са поне 10% от населението, и така той става официален регионален език в тринайсет от двайсет и седемте административни единици; Венецианската комисия отбелязва, че проектът не постига баланс между държавния език и защитата на малцинствените езици^[107]. На 23 февруари 2014 г., веднага след бягството на Янукович, Радата гласува отмяната му — ход, който Русия представя като агресивен жест; отмяната обаче не е подписана и законът остава в сила, докато Конституционният съд не го обявява за противоконституционен на 28 февруари 2018 г.^[108]

Венецианската комисия разбира необходимостта Украйна да насърчава украинския като държавен език предвид особеното място на руския и потискането на украинския в миналото^[109]. Тя обаче посочва, че нито един от четирите оценени украински текста не постига нужния баланс: проектите от 2011 г. прекомерно засилват руския, а член 7 от Закона за образованието от 2017 г. третира по-неблагоприятно малцинствените езици, които не са официални в ЕС — особено руския^[110]. Законът за държавния език, оценен в същото становище, също не постига справедлив баланс между укрепването на украинския и езиковите права на малцинствата^[111].

Трябва да се разграничават три различни неща: използването на руски език, руската етническа идентичност и подкрепата за политиката на Руската федерация. Те не са равнозначни: на референдума за независимост мнозинство „за“ има и в преобладаващо рускоезичните Донецка и Луганска област. Съветът за външни отношения на САЩ отбелязва, че Москва използва дълга си да защитава етническите руснаци като претекст за действията си в Крим и Донбас през 2014 г.^[90]

Как се променя общественото мнение в Украйна

Подкрепата за членство в НАТО не е постоянна величина. Според фондация „Демократични инициативи“ през юни 2010 г. само 24,6% биха гласували за присъединяване, а 67,7% — против; през юни 2014 г. съотношението е 45,4% към 36,4%, а през лятото на 2015 г. — 63,9% „за“ и 28,5% „против“^[112].

Изследване на Стокхолмското училище по икономика обобщава, че след обявения при Янукович курс на „необвързаност“ подкрепата пада до 18% през 2013 г. при 67% против; анексирането на Крим и руската агресия в Донбас през 2014 г. „драстично“ променят нагласите и за първи път привържениците на членството надвишават противниците^[113]. След пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. подкрепата надхвърля 85%^[114]. Малко преди нахлуването, през декември 2021 г., проучване на Международния републикански институт отчита 58% подкрепа за членство в ЕС и 54% — в НАТО^[115].

Данните показват, че евроатлантическата ориентация на украинското общество е до голяма степен следствие, а не само причина за конфликта: руските действия от 2014 г. превръщат НАТО от малцинствен в мнозинствен избор. Това разграничава интересите на големите държави от действителните предпочитания на украинските граждани.

Русия и въпросът за украинската държавност

През юли 2021 г. Путин публикува статията „За историческото единство на руснаци и украинци“, в която повтаря, че руснаците и украинците са „един народ — едно цяло“^[60]. Той пише, че Украйна е въвлечена в опасна геополитическа игра и превърната в „анти-Русия“, концепция, която Москва „никога няма да приеме“^[61], и че „истинският суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия“^[62].

В обръщението от 21 февруари 2022 г. отива по-далеч: „съвременна Украйна е изцяло създадена от Русия, или по-точно — от болшевишка, комунистическа Русия“^[63]. Критиците отбелязват, че историческите, културните и езиковите връзки не отменят правото на отделна национална идентичност. Тези изявления са важни за анализа на причините, защото показват, че руските възражения не се свеждат до военната инфраструктура на НАТО, а засягат и самата украинска държавност.

Военното напрежение през 2021 г.

През март 2021 г. Русия започва да струпва войски по украинската граница и в Крим; наблюдателите не са единни дали подготвя нахлуване или упражнява принудителен натиск^[64]. Според оценки на ЕС руските войски надхвърлят 100 000, а украинските власти очакват 120 000^[65]. На 22 април министърът на отбраната Шойгу обявява край на ученията, но част от силите остават край Воронеж^[66].

През есента започва ново струпване. На 7 декември 2021 г. президентът Байдън изразява пред Путин „дълбоката загриженост“ на САЩ и съюзниците и предупреждава за силни икономически и други мерки при военна ескалация^[67].

На 17 декември 2021 г. руското Министерство на външните работи публикува проекти на договор със САЩ и споразумение с НАТО^[68]. Проектът със страните от НАТО предвижда те да се откажат от всякакво по-нататъшно разширяване, „включително присъединяването на Украйна“^[69], и да не разполагат войски и въоръжения в други европейски държави в допълнение към наличните към 27 май 1997 г.^[70]

На 26 януари 2022 г. САЩ и НАТО връчват писмени отговори. Държавният секретар Блинкен заявява, че вратата на алианса „остава отворена“ и Вашингтон няма да се съгласи да ограничава приемането на нови членове^[71]. НАТО предлага напредък в три области — отношенията НАТО–Русия, европейската сигурност и „намаляване на риска, прозрачност и контрол върху въоръженията“, без компромис с основните принципи^[72]. Путин по-късно обобщава, че на Русия е било „изрично дадено да разбере“, че правно обвързващи гаранции могат да получат само членовете на НАТО^[73].

Можеше ли да се постигне споразумение през януари–февруари 2022 г.?

Съпоставката на конкретните предложения показва къде позициите са непримирими и къде е имало поле за преговори:

• Членство на Украйна в НАТО. Русия иска юридически ангажимент за отказ от всякакво по-нататъшно разширяване, включително към Украйна^[69]; САЩ и НАТО отказват да ограничат процеса на приемане — вратата „остава отворена“^[71].
• Разполагане на сили и въоръжения. Русия иска връщане към положението от 27 май 1997 г.^[70]. Изтеклият в El País американски документ предлага механизъм за прозрачност, потвърждаващ липсата на крилати ракети „Томахоук“ в базите Aegis Ashore в Румъния и Полша, при реципрочни мерки за две руски ракетни бази^[116].
• Европейска сигурност. Русия настоява за нови обвързващи договорености и за „неделимост на сигурността“ според документите на ОССЕ от Истанбул (1999) и Астана (2010)^[117]. НАТО предлага разговори в три области, включително намаляване на риска, прозрачност и контрол върху въоръженията^[72].
• Суверенитет на Украйна. Русия обвързва свободата на избор на съюзи със задължението да не се укрепва сигурността за сметка на други държави^[117]; Западът поддържа правото на всяка държава сама да избира средствата за своята сигурност, записано още в Основополагащия акт^[94]

В отговора си от 17 февруари 2022 г. руското външно министерство заявява, че САЩ не са дали конструктивен отговор по ключовите въпроси — спиране на разширяването, гаранции, че Украйна няма да се присъедини, и изтегляне на инфраструктурата до линиите от 1997 г. — и че предложенията му са пакет, от който Вашингтон избира „удобни“ теми^[98]. С други думи, по контрола върху въоръженията и прозрачността на ученията е имало реална основа за преговори, но Москва не приема те да бъдат отделени от въпроса за членството — а по него позициите са взаимно изключващи се.

Последните седмици преди нахлуването

В началото на февруари 2022 г. Русия разполага при границата с Беларус най-голямата си сила след края на Студената война; преговорите не дават резултат^[74]. Специалната мониторингова мисия на ОССЕ отчита рязък скок на нарушенията на примирието: в доклада от 19 февруари — 591 в Донецка област (при 222 в предходния период) и 975 в Луганска (при 648)^[75]. В доклада от 22 февруари те са 703 в Донецка и 1224 в Луганска област^[76]. Тези данни показват рязката ескалация, но броят на регистрираните нарушения сам по себе си не установява коя страна е извършила всяко от тях — обобщенията на мисията отчитат нарушенията по области, без да ги приписват.

На 21 февруари 2022 г. Путин обявява признаването на независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република и иска ратифициране на договори за приятелство и взаимопомощ с тях^[77]. Решението противоречи на основната логика на Минските споразумения, които предвиждат уреждане на статута на тези райони в рамките на Украйна.

На 24 февруари Путин обявява „специалната военна операция“, позовавайки се на член 51 от Устава на ООН и на договорите, ратифицирани на 22 февруари; заявява, че целта е да се защитят хората, подложени „на унижение и геноцид“, и че Русия „не планира да окупира украинска територия“^[1]. Той повтаря, че Русия „не може да се чувства в безопасност“ при постоянна заплаха от територията на днешна Украйна^[78]. Нахлуването започва от няколко направления — не само в Донбас, но и към Киев, Харков и Херсон — което показва, че операцията надхвърля намеса само в Донбас.

Официалните руски основания и международноправната оценка

Руското ръководство изтъква четири основания: защита на населението на Донбас, „демилитаризация“, „денацификация“ и противодействие на НАТО^[1]. Опасенията за сигурността са реално заявена позиция на руското правителство; но в Украйна, както и в други европейски държави, има крайнодесни организации, а тяхното съществуване не доказва, че държавата се управлява от нацистки режим.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН с временни мерки нарежда на Русия незабавно да спре военните си операции; съдът отбелязва, че „не разполага с доказателства, потвърждаващи твърдението на Руската федерация, че на украинска територия е извършен геноцид“^[79]. Определението е за временни мерки и не е окончателно решение по делото.

На 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, която осъжда руските военни действия като нарушение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, с 141 гласа „за“, 5 „против“ и 35 „въздържал се“^[80]. Уставът на ООН забранява употребата на сила срещу териториалната цялост на държавите освен при самоотбрана срещу въоръжено нападение или с разрешение на Съвета за сигурност; позоваването на член 51 не е прието от мнозинството държави.

Основните обяснения за причините

Геополитическото (реалистко) обяснение. Най-известният му защитник, Джон Миършаймър, пише още през 2014 г., че „Съединените щати и техните европейски съюзници носят по-голямата част от отговорността за кризата“, а коренът на проблема е разширяването на НАТО като част от по-широка стратегия Украйна да бъде изведена от руската орбита^[81]. Според него великите сили „винаги са чувствителни към потенциални заплахи близо до своята територия“^[82]. Критиците отбелязват, че това обяснение не обяснява напълно териториалните претенции и отричането на украинската държавност.

Постимперското обяснение. Друг подход вижда войната като стремеж на руското ръководство да запази привилегирована сфера на влияние в бившия СССР. Като доказателство се сочат изявленията на Путин за „единния народ“ и за Украйна, „създадена от Русия“^[63], както и действията след 2014 г. Съветът за външни отношения отбелязва, че част от западните анализатори виждат нахлуването като кулминация на нарастващото негодувание на Кремъл срещу разширяването на НАТО в бившата съветска сфера на влияние^[83] — двата подхода често се преплитат.

Вътрешнополитическото обяснение. То поставя акцент върху легитимността на руския режим и ролята на националистическите исторически разкази. Наличието на такива стимули само по себе си не доказва какви са били мотивите на конкретните ръководители.

Провалът на дипломацията. Според този подход войната е резултат и от разрушаването на механизмите за европейска сигурност, взаимното недоверие и неизпълнените мирни споразумения. Всяка страна възприема своите мерки като защитни, а противникът — като заплаха; в теорията на международните отношения това е „дилемата на сигурността“. Тя обаче не обяснява сама по себе си защо е избрано пълномащабно нахлуване вместо продължаване на преговорите.

Била ли е войната неизбежна?

Историческият анализ не позволява категорично да се твърди, че войната е била неизбежна. Имало е моменти за различни решения: по-устойчив модел на отношения след 1991 г., по-ясни механизми за регионална сигурност след 2008 г., по-ефективно наблюдение и гарантиране на Минските споразумения след 2014 г., предложенията за контрол върху въоръженията през 2021–2022 г. Не може да се твърди със сигурност, че някоя от тези алтернативи би предотвратила войната, но наличието им показва, че историята не е предопределена. Пълномащабното нахлуване е конкретно политическо и военно решение на руското държавно ръководство.

Последиците отчасти противоречат на обявените руски цели: след нахлуването Финландия и Швеция кандидатстват за членство и стават пълноправни членове на НАТО съответно на 4 април 2023 г. и 7 март 2024 г.^[123]

Заключение

Войната в Украйна възниква от натрупването на исторически, политически и стратегически противоречия: незавършеното постсъветско разграничаване, спора за разширяването на НАТО, стремежа на Украйна към европейска интеграция, руските претенции за особено влияние и вътрешните украински кризи. През 2014 г. те преминават във въоръжен конфликт, а Минските споразумения не успяват да го уредят. През 2021–2022 г. разминаването между руските искания за гаранции и позициите на САЩ, НАТО и Украйна задълбочава кризата, докато руското ръководство не взема решение за нахлуване.

В основата на всички тези противоречия стои един нерешен въпрос: защо след 1991 г. Европа не успява да създаде система за сигурност, която едновременно да защитава суверенитета на всички държави, да отчита взаимните опасения за сигурността и да предотвратява употребата на военна сила. Основополагащият акт от 1997 г., Будапещенският меморандум и Минските споразумения са опити да се отговори на този въпрос — и всеки от тях се оказва недостатъчен.

Да се изследват причините за една война не означава те да се използват като оправдание за нея. Задачата на историческия анализ е да обясни как противоречията се превръщат във въоръжен конфликт, кои възможности за мир са пропуснати и как подобни трагедии могат да бъдат предотвратявани.

Доказателства към твърденията

1. Address by the President of the Russian Federation (24 February 2022)
   Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-24
   Отвори източника
2. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
   Council on Foreign Relations · 2023-02-14
   Отвори източника
3. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
   Council on Foreign Relations · 2023-02-14
   Отвори източника
4. Ukrainian Independence Referendum (1991)
   Seventeen Moments in Soviet History (Michigan State University), по документи на ЦДАВО на Украйна · 1991-12-01
   Отвори източника
5. Ukrainian Independence Referendum (1991)
   Seventeen Moments in Soviet History (Michigan State University), по документи на ЦДАВО на Украйна · 1991-12-01
   Отвори източника
6. Annual Address to the Federal Assembly of the Russian Federation
   Президент на Русия (kremlin.ru) · 2005-04-25
   Отвори източника
7. Memorandum on security assurances in connection with Ukraine's accession to the Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons (UNTS vol. 3007, I-52241)
   ООН, Сборник договори (копие в National Security Archive) · 1994-12-05
   Отвори източника
8. Ukraine initiates consultations in the framework of the Budapest Memorandum — Volodymyr Zelenskyy at the Munich Security Conference
   Президент на Украйна · 2022-02-19
   Отвори източника
9. Zelensky in Munich demands security guarantees, calls for preemptive sanctions against Russia
   The Kyiv Independent · 2022-02-19
   Отвори източника
10. L'élargissement de l'OTAN et la politique de la porte ouverte
    НАТО · 2024
    Отвори източника
11. Speech and the Following Discussion at the Munich Conference on Security Policy
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2007-02-10
    Отвори източника
12. NATO Expansion: What Gorbachev Heard (Briefing Book #613)
    National Security Archive, George Washington University · 2017-12-12
    Отвори източника
13. NATO Expansion: What Gorbachev Heard (Briefing Book #613)
    National Security Archive, George Washington University · 2017-12-12
    Отвори източника
14. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO
    НАТО · 2024-10-24
    Отвори източника
15. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO
    НАТО · 2024-10-24
    Отвори източника
16. Address by the President of the Russian Federation (24 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-24
    Отвори източника
17. Bucharest Summit Declaration
    НАТО · 2008-04-03
    Отвори източника
18. Bucharest Summit Declaration
    НАТО · 2008-04-03
    Отвори източника
19. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
20. Ukrainian court annuls election result
    Al Jazeera · 2004-12-03
    Отвори източника
21. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
22. The Russo-Ukrainian gas dispute of January 2009: a comprehensive assessment
    Oxford Institute for Energy Studies · 2009-02
    Отвори източника
23. Kharkiv Pact
    Internet Encyclopedia of Ukraine (Canadian Institute of Ukrainian Studies)
    Отвори източника
24. Ukraine withdraws from signing the Association Agreement in Vilnius: The motives and implications
    Centre for Eastern Studies (OSW) · 2013-11-27
    Отвори източника
25. Ukraine withdraws from signing the Association Agreement in Vilnius: The motives and implications
    Centre for Eastern Studies (OSW) · 2013-11-27
    Отвори източника
26. Ukraine drops EU plans and looks to Russia
    Al Jazeera · 2013-11-21
    Отвори източника
27. Ukraine crisis: Transcript of leaked Nuland-Pyatt call
    BBC News · 2014-02-07
    Отвори източника
28. Court sentences five Berkut officers for mass shooting on Maidan
    Hromadske · 2023-10-18
    Отвори източника
29. The Maidan Massacre Trial Verdict, and Cover-up, Stonewalling, and Evidence Tampering (Ivan Katchanovski)
    Springer (Rethinking Political Violence) · 2024
    Отвори източника
30. Agreement on the Settlement of Crisis in Ukraine – full text
    Euromaidan Press (текст, публикуван от германското външно министерство) · 2014-02-21
    Отвори източника
31. Ukraine: Yanukovych signs deal on ending crisis, Rada passes law returning to 2004 Constitution
    GlobalSecurity.org (Voice of Russia) · 2014-02-21
    Отвори източника
32. Ukraine President Yanukovich impeached
    Al Jazeera · 2014-02-22
    Отвори източника
33. Was Yanukovych's Ouster Constitutional?
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2014-02-23
    Отвори източника
34. Address by President of the Russian Federation (18 March 2014)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2014-03-18
    Отвори източника
35. War in Ukraine (Global Conflict Tracker)
    Council on Foreign Relations · 2026-10-21
    Отвори източника
36. Address by President of the Russian Federation (18 March 2014)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2014-03-18
    Отвори източника
37. Direct Line with Vladimir Putin
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2014-04-17
    Отвори източника
38. Venice commission believes referendum in Crimea is illegal
    Kyiv Post (Interfax-Ukraine) · 2014-03
    Отвори източника
39. UN General Assembly Declares Crimea Secession Vote Invalid
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2014-03-27
    Отвори източника
40. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
41. War in Ukraine (Global Conflict Tracker)
    Council on Foreign Relations · 2026-10-21
    Отвори източника
42. Russia's Igor Strelkov: I Am Responsible for War in Eastern Ukraine
    The Moscow Times · 2014-11-21
    Отвори източника
43. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
44. Timeline: The Downing Of Flight MH17
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2022-11-17
    Отвори източника
45. Transcript of press conference JIT MH17 on 8 February 2023
    Нидерландска полиция / Съвместен разследващ екип (JIT) · 2023-02-08
    Отвори източника
46. Conflict-related civilian casualties in Ukraine (27 January 2022)
    Служба на върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR) · 2022-01-27
    Отвори източника
47. Conflict-related civilian casualties in Ukraine (27 January 2022)
    Служба на върховния комисар на ООН за правата на човека (OHCHR) · 2022-01-27
    Отвори източника
48. The Donbas Conflict: Opposing Interests and Narratives, Difficult Peace Process (Sabine Fischer)
    Stiftung Wissenschaft und Politik (SWP) · 2019-04
    Отвори източника
49. Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements
    „The World and Japan“ Database (Токийски университет) · 2015-02-12
    Отвори източника
50. Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements
    „The World and Japan“ Database (Токийски университет) · 2015-02-12
    Отвори източника
51. Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements
    „The World and Japan“ Database (Токийски университет) · 2015-02-12
    Отвори източника
52. The Donbas Conflict: Opposing Interests and Narratives, Difficult Peace Process (Sabine Fischer)
    Stiftung Wissenschaft und Politik (SWP) · 2019-04
    Отвори източника
53. Paris "Normandie" Summit — Common agreed conclusions
    Президент на Франция (Елисейският дворец) · 2019-12-09
    Отвори източника
54. Putin 'disappointed' by Merkel's Minsk comments
    Euronews · 2022-12-10
    Отвори източника
55. Fact Check: Merkel Does NOT Say In Interview That U.S., NATO Planned War In Ukraine Against Russia
    Lead Stories · 2022-12
    Отвори източника
56. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-21
    Отвори източника
57. Ukraine incorporates Euro-Atlantic integration in the Constitution as a vision of its development
    Centre of Policy and Legal Reform (CPLR) · 2019-02-28
    Отвори източника
58. It's Official: Zelenskiy Declared Winner Of Presidential Election In Ukraine
    Radio Free Europe/Radio Liberty · 2019-04-30
    Отвори източника
59. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-21
    Отвори източника
60. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians"
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2021-07-12
    Отвори източника
61. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians"
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2021-07-12
    Отвори източника
62. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians"
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2021-07-12
    Отвори източника
63. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-21
    Отвори източника
64. Russian Military Mobilization on Ukraine's Borders and in Occupied Crimea (IN11651)
    Congressional Research Service · 2021-04-27
    Отвори източника
65. Russian Military Mobilization on Ukraine's Borders and in Occupied Crimea (IN11651)
    Congressional Research Service · 2021-04-27
    Отвори източника
66. Russian Military Mobilization on Ukraine's Borders and in Occupied Crimea (IN11651)
    Congressional Research Service · 2021-04-27
    Отвори източника
67. Readout of President Biden's Video Call with President Vladimir Putin of Russia
    Белият дом · 2021-12-07
    Отвори източника
68. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft)
    Министерство на външните работи на Русия · 2021-12-17
    Отвори източника
69. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft)
    Министерство на външните работи на Русия · 2021-12-17
    Отвори източника
70. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft)
    Министерство на външните работи на Русия · 2021-12-17
    Отвори източника
71. US and NATO deliver responses to Russian demands over Ukraine
    Al Jazeera · 2022-01-26
    Отвори източника
72. NATO Secretary General: written proposals conveyed to Russia
    GlobalSecurity.org (NATO) · 2022-01-26
    Отвори източника
73. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-21
    Отвори източника
74. War in Ukraine (Global Conflict Tracker)
    Council on Foreign Relations · 2026-10-21
    Отвори източника
75. OSCE Special Monitoring Mission to Ukraine (SMM) Daily Report 39/2022
    ОССЕ · 2022-02-19
    Отвори източника
76. OSCE Special Monitoring Mission to Ukraine (SMM) Daily Report 41/2022
    ОССЕ · 2022-02-22
    Отвори източника
77. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-21
    Отвори източника
78. Address by the President of the Russian Federation (24 February 2022)
    Президент на Русия (kremlin.ru) · 2022-02-24
    Отвори източника
79. Top UN court sees no evidence to support Russia's claim of Ukrainian genocide, orders halt to invasion
    ABA Journal · 2022-03-16
    Отвори източника
80. General Assembly deplores Russia's attack on Ukraine
    Регионален информационен център на ООН (UNRIC) · 2022-03-02
    Отвори източника
81. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer)
    Foreign Affairs (копие на сайта на автора) · 2014-09
    Отвори източника
82. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer)
    Foreign Affairs (копие на сайта на автора) · 2014-09
    Отвори източника
83. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
84. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
85. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
86. Russian gas transit via Ukraine declined by a quarter in 2021 to 41.6 bcm
    Enerdata · 2022-01
    Отвори източника
87. Ukraine agriculture exports – what is at stake in the light of invasion?
    S&P Global Market Intelligence · 2022-03-07
    Отвори източника
88. Ukraine agriculture exports – what is at stake in the light of invasion?
    S&P Global Market Intelligence · 2022-03-07
    Отвори източника
89. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
90. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia
    Council on Foreign Relations · 2023-02-14
    Отвори източника
91. The Baltic States: Search for Security (Chaillot Paper)
    Институт за изследвания на сигурността към ЗЕС (днес EUISS)
    Отвори източника
92. The Baltic States: Search for Security (Chaillot Paper)
    Институт за изследвания на сигурността към ЗЕС (днес EUISS)
    Отвори източника
93. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation
    НАТО · 1997-05-27
    Отвори източника
94. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation
    НАТО · 1997-05-27
    Отвори източника
95. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation
    НАТО · 1997-05-27
    Отвори източника
96. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation
    НАТО · 1997-05-27
    Отвори източника
97. Moscow's package deal: The Russian Foreign Ministry's response to Washington's security proposals, in a nutshell
    Meduza · 2022-02-17
    Отвори източника
98. Moscow's package deal: The Russian Foreign Ministry's response to Washington's security proposals, in a nutshell
    Meduza · 2022-02-17
    Отвори източника
99. Remembering the Victims of Putin's Ilovaisk Treachery
    Харковска правозащитна група (KHPG) · 2016-08-30
    Отвори източника
100. UN says 36 civilians died in fighting over Ilovaisk
     Kyiv Post
     Отвори източника
101. They were shooting before. They're still shooting now.
     Meduza · 2015-02-25
     Отвори източника
102. Separatists Take Control of E. Ukraine Town
     Voice of America (GlobalSecurity.org) · 2015-02-18
     Отвори източника
103. FactCheck: Have pro-Russian separatists broken the ceasefire?
     Channel 4 News · 2015-02-19
     Отвори източника
104. Destined for deadlock? Russia, Ukraine, and the unfulfilled Minsk agreements (Kristian Åtland)
     Post-Soviet Affairs / Норвежки институт за отбранителни изследвания (FFI) · 2020
     Отвори източника
105. War, diplomacy, and more war: why did the Minsk agreements fail? (Kristian Åtland)
     International Politics / Норвежки институт за отбранителни изследвания (FFI) · 2024
     Отвори източника
106. Russia's Dictated Non-Peace in the Donbas 2014-2022: Why the Minsk Agreements Were Doomed to Fail (Hugo von Essen, Andreas Umland)
     Nomos (сборник „Russia's war of aggression against Ukraine“), репозиторий на НаУКМА · 2023
     Отвори източника
107. The Truth Behind Ukraine's Language Policy (Tetyana Ogarkova)
     Atlantic Council · 2018-03-12
     Отвори източника
108. The Truth Behind Ukraine's Language Policy (Tetyana Ogarkova)
     Atlantic Council · 2018-03-12
     Отвори източника
109. Opinion on the Law on Supporting the Functioning of the Ukrainian Language as the State Language (CDL-AD(2019)032)
     Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2019-12
     Отвори източника
110. Opinion on the Law on Supporting the Functioning of the Ukrainian Language as the State Language (CDL-AD(2019)032)
     Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2019-12
     Отвори източника
111. Opinion on the Law on Supporting the Functioning of the Ukrainian Language as the State Language (CDL-AD(2019)032)
     Венецианска комисия на Съвета на Европа · 2019-12
     Отвори източника
112. Support for joining NATO considerably increases in Ukraine – poll
     Фондация „Демократични инициативи“ „Илко Кучерив“ · 2015-08-06
     Отвори източника
113. Ukraine and NATO – Evidence from public opinion surveys
     Стокхолмско училище по икономика (SITE) · 2023
     Отвори източника
114. Ukraine and NATO – Evidence from public opinion surveys
     Стокхолмско училище по икономика (SITE) · 2023
     Отвори източника
115. 58% Ukrainians support joining EU, 54% in favor of NATO, IRI Ukraine poll shows
     Euromaidan Press (по данни на IRI) · 2021-12-23
     Отвори източника
116. Leaked text suggests possible US-Russia missile arrangement
     Associated Press (Ahram Online) · 2022-02-02
     Отвори източника
117. Russian Foreign Minister Sergey Lavrov's remarks (1 February 2022)
     МВнР на Русия (GlobalSecurity.org) · 2022-02-01
     Отвори източника
118. Leaked: EU Officials Speculate Kiev Snipers Acted on Protesters' Orders
     Foreign Policy · 2014-03-05
     Отвори източника
119. Diplomats' Kiev Snipers Phone Conversation Leaked
     The Moscow Times · 2014-03-05
     Отвори източника
120. Snipers in Kiev: by order of Saakashvili or Berlusconi?
     JAMnews · 2018
     Отвори източника
121. Investigators deny involvement of Georgian snipers in events on Maidan
     Caucasian Knot (Кавказкий узел) · 2018-02-21
     Отвори източника
122. The United States spent $5 billion on Ukraine anti-government riots
     PolitiFact · 2014-03-19
     Отвори източника
123. L'élargissement de l'OTAN et la politique de la porte ouverte
     НАТО · 2024
     Отвори източника