{"id":"83a38aa8-658d-4040-a0c9-e8069cd56b48","slug":"gvineya-prevrat-2021","title":"Преврат в Гвинея (2021)","category":"Политология · Преврати и конституционни кризи","tags":["Гвинея","преврат","Западна Африка","ECOWAS"],"lead":"[[Файл:doumbuya-2022|Мамади Думбуя, водач на преврата, през януари 2022 г.]]\nПревратът в Гвинея е свалянето на президента Алфа Конде от армията на 5 септември 2021 г.: командирът на специалните части полковник Мамади Думбуя обявява по държавната телевизия разпускането на правителството и конституцията.[^wiki] Конде, първият демократично избран президент на страната, през 2020 г. сменя конституцията с референдум, за да получи трети мандат — промяна, предизвикала масови протести.[^w-intro2] Тълпи в столицата и в провинцията приветстват свалянето му[^w-crowds], но чуждите държави почти единодушно осъждат преврата[^w-intl], а ECOWAS и Африканският съюз спират членството на Гвинея.[^w-orgs] На 1 октомври 2021 г. Думбуя полага клетва като временен президент и обещава „свободни, достоверни и прозрачни“ избори.[^d-sworn] Обявеният 18-месечен преход обаче се проточва повече от четири години.[^w-18] Новата конституция от 2025 г. удължава президентския мандат на седем години и позволява на Думбуя да се кандидатира.[^ref25-draft] На изборите на 28 декември 2025 г., бойкотирани от част от опозицията, той печели с 86,72% от гласовете и на 17 януари 2026 г. встъпва в длъжност като цивилен президент, след което Африканският съюз отменя санкциите срещу Гвинея.[^d-2026]","sections":[{"id":"predistoriya","title":"Предистория","paragraphs":["От независимостта от Франция през 1958 г. до 2010 г. Гвинея е управлявана от авторитарни режими; през 2008 г., малко след смъртта на президента Лансана Конте, армията извършва преврат и се оттегля от властта през 2010 г., когато Алфа Конде става първият президент, избран мирно и демократично; той е преизбран през 2015 г.[^w-bg]","Конституцията ограничава президента до два мандата, но новата конституция, приета на референдум на 22 март 2020 г., удължава мандата от пет на шест години и „нулира“ броя на мандатите на Конде, което му позволява да се кандидатира за трети.[^ref20] Промяната предизвиква масови протести преди и след референдума, жестоко потушени — с над трийсет загинали между октомври 2019 г. и март 2020 г.; Конде печели изборите през 2020 г., а опозицията го обвинява в пълнене на урните и протестите отнемат живота на поне 12 цивилни, сред които две деца.[^w-protests] Опозиционерите, които оспорват легитимността на мандата му, са преследвани, а Роже Бамба от UFDG и Мамаду Ури Бари умират в затвора.[^w-repress]","Франция се дистанцира от Конде след изборите от 2020 г. и сред малкото големи държави, които продължават да го подкрепят, остават Китай, Египет, Русия и Турция.[^w-france] Гвинея има около една четвърт от световните залежи на боксит и при Конде добивът расте чрез многомилиардни проекти с китайски компании, но ползите не достигат до повечето граждани.[^w-econ] Месец преди преврата е обявено поскъпване на бензина, а новият бюджет увеличава разходите за парламента и президентството, като съкращава част от средствата за полицията и армията; според западен дипломат, цитиран от The Daily Telegraph, поводът за преврата е опитът на правителството да уволни висш командир от специалните части.[^w-budget]","Мамади Думбуя е бивш френски легионер, който през 2018 г. оглавява специалните части, създадени от Конде; същата година на обучение на американската армия за командири на специални части в Буркина Фасо той се запознава с малиеца Асими Гойта — двамата по-късно извършват преврати в своите държави.[^d-bio]"]},{"id":"prevratat","title":"Превратът","paragraphs":["Сутринта на 5 септември армията обкръжава президентския дворец в Конакри и отцепва правителствения квартал; след престрелка с верните на правителството сили бунтовниците, начело с Думбуя, задържат Конде, обявяват разпускането на правителството и институциите, отменят конституцията и затварят границите.[^w-coup] Скоро в мрежата се появяват видеа със задържания президент, а Думбуя обявява по държавната телевизия, че Национален комитет за помирение и развитие (CNRD) ще управлява страната през 18-месечен преходен период.[^w-18]","Думбуя заявява, че комитетът е бил принуден да поеме отговорност заради „тежкото политическо положение“, „инструментализирането на съдебната власт“, неспазването на демократичните принципи, бедността и корупцията, и цитира бившия президент на Гана Джери Ролингс: „ако народът е смазан от елитите си, армията трябва да му върне свободата“.[^d-just] Тълпи в столицата и в провинцията приветстват свалянето на Конде.[^w-crowds] Още на 5 септември Думбуя заявява, че „справедливостта ще бъде компасът, който ще води всеки гвинейски гражданин“, а по-късно се появява символично на възпоменанието на клането на стадиона в Конакри от 2009 г.[^hrw-compass]","Вечерта е обявен полицейски час, а военните обещават да заменят губернаторите и префектите с военни комисари; на следващата сутрин министрите са събрани, задължени да не напускат страната и да предадат служебните си автомобили, след което са задържани.[^w-after] На 7 септември новите власти освобождават 79 политически затворници.[^hrw] Новината за преврата вдига цената на алуминия до най-високото ниво от десетилетие, тъй като Гвинея е голям производител на боксит.[^w-alu]"],"quote":"Справедливостта ще бъде компасът, който ще води всеки гвинейски гражданин."},{"id":"mezhdunarodna-reaktsiya","title":"Международна реакция","paragraphs":["Вътре в страната политиците нито подкрепят, нито осъждат открито преврата, но чуждите държави почти единодушно го осъждат и настояват за освобождаване на задържаните и връщане на конституционния ред.[^w-intl] Лидерът на опозиционния Съюз за прогреса на Гвинея (UPG) Жак Гбоними заявява, че „всички условия са били налице армията да вземе властта“, и обвинява управлението на Конде.[^w-dom]","ECOWAS незабавно спира членството на Гвинея и настоява за безусловното освобождаване на Конде, а на 10 септември 2021 г. Африканският съюз също спира членството ѝ и налага санкции, отменени едва през 2026 г.[^w-orgs] На 16 септември ECOWAS налага целенасочени санкции — забрани за пътуване и замразяване на активи — на водачите на преврата и семействата им.[^hrw-ecowas] Думбуя омаловажава заплахата: „като войници работата им е в Гвинея и няма какво да се замразява по сметките им“, и отказва да позволи на Конде да напусне страната.[^d-ecowas]","САЩ лишават Гвинея от преференциалния достъп до американския пазар по Закона за растеж и възможности в Африка (AGOA) от 1 януари 2022 г. заради липсата на напредък в защитата на върховенството на закона и политическия плурализъм.[^hrw-agoa]","[[Файл:poyas-na-prevratite-2020-2023|Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.]]","Превратът идва в период на демократичен упадък в Западна и Централна Африка: Чад преминава през военно поемане на властта през април 2021 г., а Мали — през два преврата за една година (август 2020 г. и май 2021 г.).[^w-region]"]},{"id":"prehodat","title":"Преходът","paragraphs":["На 28 септември военните приемат преходна харта, която определя задачите на преходното правителство и назначава Думбуя за ръководител на прехода.[^hrw-ecowas] На 1 октомври 2021 г. той полага клетва като временен президент и обещава да „преоснове държавата“ със „свободни, достоверни и прозрачни“ избори.[^d-sworn]","През декември 2022 г. хунтата се договаря с ECOWAS за пътна карта на прехода и се задължава да проведе президентски и парламентарни избори до декември 2024 г., но на 19 септември 2024 г. външният министър обявява, че изборите ще се проведат през 2025 г.; на 19 февруари 2024 г. Думбуя разпуска правителството без обяснение, а на 28 февруари за министър-председател е назначен Мамаду Ури Ба.[^hrw25-roadmap]","Хунтата забранява протестите през май 2022 г.; според коалицията FNDC при разпръскването им от 2022 г. насам са убити поне 59 протестиращи и граждани, от които поне 20 през 2024 г.[^hrw25-force] През 2024 г. министерството на териториалната администрация разпуска 107 политически партии и поставя под наблюдение още 67, сред които трите основни опозиционни — RPG на Конде, UFDG на Селу Далейн Диало и UFR на Сидя Туре; на 9 юли силите за сигурност отвличат активистите от FNDC Умар Сила и Мамаду Било Ба, които остават в неизвестност.[^hrw25-parties]","През юли 2024 г. гвинейски съд осъжда бившия самопровъзгласил се президент Муса Дадис Камара и още седем души в исторически процес за изнасилванията и убийствата на протестиращи през 2009 г.[^hrw25-trial] На 28 март 2025 г. Думбуя помилва Камара по здравословни причини.[^d-pardon]"]},{"id":"novata-konstitutsiya-i-izborite-ot-2025-g","title":"Новата конституция и изборите от 2025 г.","paragraphs":["Проектът на нова конституция, публикуван през юни 2025 г., удължава президентския мандат от пет на седем години с ограничение до два мандата, създава Сенат, една трета от който се назначава от президента, и позволява на Думбуя да се кандидатира — нещо, срещу което протестира опозицията.[^ref25-draft] На референдума на 21 септември 2025 г. тя е одобрена от 89% от гласувалите при избирателна активност 87,93%.[^ref25-res]","Президентските избори са насрочени за 28 декември 2025 г.; кандидатите трябва да внесат депозит от 875 милиона гвинейски франка и да са на възраст между 40 и 80 години, а Върховният съд допуска девет кандидати, но изключва бившия премиер Лансана Куяте и бившия министър Усман Каба.[^el25-rules] Част от опозицията призовава за бойкот; изгнаният опозиционен лидер Селу Далейн Диало нарича гласуването „изборен фарс“, а върховният комисар на ООН за правата на човека Фолкер Тюрк заявява, че кампанията е белязана от сплашване на опозицията, вероятно политически мотивирани насилствени изчезвания и ограничения на медиите.[^el25-crit]","Опозиционни кандидати говорят за „систематични измамни практики“ и пълнене на урните, но изборната дирекция обявява Думбуя за победител с 86,72% от гласовете срещу 6,59% за Йеро Балде, а Върховният съд утвърждава резултатите на 4 януари 2026 г.[^el25-res] На 17 януари 2026 г. Думбуя встъпва в длъжност като цивилен президент и Африканският съюз отменя санкциите срещу Гвинея, но на 6 март 2026 г. правителството разпуска 40 политически партии, сред които трите основни опозиционни — UFDG, RPG и UFR.[^d-2026]"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[prevrati-i-konstitutsionni-krizi-sled-2020|Преврати и конституционни кризи след 2020 г.]]\n- [[mali-prevrati-2020-2021|Преврати в Мали (2020 и 2021)]]\n- [[chad-voenen-prevrat-2021|Военният преврат в Чад (2021)]]\n- [[burkina-faso-prevrati-2022|Двата военни преврата в Буркина Фасо (2022)]]\n- [[niger-prevrat-2023|Преврат в Нигер (2023)]]\n- [[gabon-prevrat-2023|Преврат в Габон (2023)]]"]}],"sources":[{"key":"wiki","title":"2021 Guinean coup d'état","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2021_Guinean_coup_d%27%C3%A9tat","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25","archive_url":"https://web.archive.org/web/20260907043432/https://en.wikipedia.org/wiki/2021_Guinean_coup_d%27%C3%A9tat"},{"key":"hrw","title":"World Report 2022 — Guinea","url":"https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/guinea","note":"","publisher":"Human Rights Watch","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25","archive_url":"https://web.archive.org/web/20261006085851/https://www.hrw.org/world-report/2022/country-chapters/guinea"},{"key":"doumb","title":"Mamady Doumbouya","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Mamady_Doumbouya","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"ref20","title":"2020 Guinean constitutional referendum","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2020_Guinean_constitutional_referendum","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"ref25","title":"2025 Guinean constitutional referendum","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2025_Guinean_constitutional_referendum","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"el25","title":"2025 Guinean presidential election","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2025_Guinean_presidential_election","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"hrw25","title":"World Report 2025 — Guinea","url":"https://www.hrw.org/world-report/2025/country-chapters/guinea","note":"","publisher":"Human Rights Watch","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"}],"citations":[{"id":"wiki","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"On 5 September 2021, President of Guinea Alpha Condé was captured by the country's armed forces in a coup d'état after gunfire in the capital, Conakry. Special forces commander Mamady Doumbouya released a broadcast on state television announcing the dissolution of the constitution and government.","note":""},{"id":"w-intro2","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"After several decades of authoritarian rule in Guinea, Condé was the country's first democratically elected leader. ... In 2020, Condé changed the constitution by referendum to allow himself to secure a third term, a controversial change which spurred the 2019–2020 Guinean protests.","note":""},{"id":"w-coup","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"The coup began on the morning of 5 September, when the Republic of Guinea Armed Forces surrounded Sekhoutoureah Presidential Palace and cordoned off the wider government district. After a shootout with pro-government forces, the mutineers, who appeared to be led by Doumbouya, took Condé hostage, announced the dissolution of the government and its institutions, annulled the constitution, and sealed off the borders.","note":""},{"id":"w-intl","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"While local politicians did not explicitly oppose or support the coup, the takeover was met with almost universal disapproval of foreign countries, which called for the coup to stop, for the prisoners to be released and for constitutional order to return.","note":""},{"id":"d-sworn","source_key":"doumb","locator":"Wikipedia: Mamady Doumbouya","excerpt":"On 1 October 2021, Doumbouya was sworn in as interim president ... He announced plans to \"refound the state\" introducing \"free, credible and transparent\" elections","note":""},{"id":"w-18","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"shortly afterwards, videos were posted of Condé being held by members of the Guinean military, ... In the broadcast, he said that the National Committee of Reconciliation and Development (French: Comité national du rassemblement et du développement , CNRD) would steer the country for an 18-month transition period.","note":""},{"id":"ref25-draft","source_key":"ref25","locator":"Wikipedia: 2025 Guinean constitutional referendum","excerpt":"The draft constitution was released in June 2025. ... Among its provisions were increasing the presidential term from five to seven years, with a limit of two terms, and creating a Senate, with a third of its members appointed by the president. ... Junta leader Doumbouya would also be allowed to run for election, which drew protests from the opposition.","note":""},{"id":"d-2026","source_key":"doumb","locator":"Wikipedia: Mamady Doumbouya","excerpt":"On 3 November, Doumbouya submitted his candidacy for the 2025 Guinean presidential election scheduled on 28 December. ... He won the election with 86.72% of the vote ... was inaugurated on 17 January 2026 as a civilian president. ... In January 2026, due to Doumbouya's civilian inauguration, the African Union lifted the sanctions it had imposed on Guinea following the 2021 coup. ... However, on 6 March 2026, the government unilaterally dissolved 40 political parties, including the three main opposition parties in the country (UFDG, RPG and UFR).","note":""},{"id":"w-bg","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"From the country's independence from France in 1958 until 2010, Guinea was ruled by autocratic regimes ... In 2008, a military coup was instigated shortly after the death of Lansana Conté. The military stepped down in 2010. ... Alpha Condé, the first president to be peacefully and democratically elected to the office of President of Guinea, started governing the country in 2010, ... and was re-elected in 2015.","note":""},{"id":"ref20","source_key":"ref20","locator":"Wikipedia: 2020 Guinean constitutional referendum","excerpt":"A constitutional referendum was held in Guinea on 22 March 2020, alongside parliamentary elections. The new constitution would reset presidential term limits (normally two terms), allowing president Alpha Condé to be elected for a third term, among other changes. ... Changing the presidential term of office from five to six years, and resetting the current term count for the purposes of term limits of the incumbent president","note":""},{"id":"w-protests","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"The move had been controversial and sparked massive protests before and after the referendum, which were brutally repressed, causing more than thirty deaths between October 2019 and March 2020. ... After the constitutional amendment was approved, Condé won the 2020 presidential election and thus a third term in office. This was again followed by protests against the President, with opposition candidates accusing Condé of ballot stuffing. ... Protests continued throughout the year, and were harshly repressed by security forces, claiming at least 12 civilian lives, including two children in Conakry.","note":""},{"id":"w-france","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"France distanced itself from Condé following the 2020 election, leaving China, Egypt, Russia and Turkey foremost among the few powerful countries which continued to back the President.","note":""},{"id":"w-region","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"This happened as fellow West African and Central African countries have experienced democratic backsliding: Chad went through its own military takeover in April 2021, Mali had two such overthrows within a year (in August 2020 and May 2021), while Ivory Coast elected a president for a third term amid considerable controversy and allegations of fraud.","note":""},{"id":"w-repress","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"Starting from the presidential election, opposition politicians, who were contesting the legitimacy of Condé's mandate, were repressed. ... while Roger Bamba, the leader of Union of Democratic Forces of Guinea (UFDG), an opposition party, and Mamadou Oury Barry both died in prison.","note":""},{"id":"w-econ","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"particularly for bauxite with the state agreeing several multi-billion dollar projects with Chinese firms to tap new bauxite reserves and develop an alumina refinery. ... Guinea holds around a quarter of the world's bauxite deposits. ... This programme failed to bring immediate financial benefits for most citizens","note":""},{"id":"w-budget","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"A month before the putsch attempt took place, increases in petrol prices ... The budget included provisions which increased funding of the National Assembly and presidential services but cut off some support for the security forces, such as the police and the military. ... A Western diplomat told The Daily Telegraph that the attack was provoked by the government trying to dismiss a senior member of the country's special forces.","note":""},{"id":"d-bio","source_key":"doumb","locator":"Wikipedia: Mamady Doumbouya","excerpt":"Doumbouya was a French legionnaire holding the rank of corporal until the end of his contract in 2009. ... In 2018, Doumbouya was named head of the Special Forces Group, an elite military unit created by President Alpha Condé. ... In 2018, he met Assimi Goïta, from Mali, in Burkina Faso at a US Army training session for regional special forces commanders. Both he and Assimi Goïta would later launch military coups against their governments.","note":""},{"id":"d-just","source_key":"doumb","locator":"Wikipedia: Mamady Doumbouya","excerpt":"He also said that the \"National Committee of Reconciliation and Development (CNRD), [was forced] to take its responsibility\" after \"the dire political situation of our country, the instrumentalization of the judiciary, the non-respect of democratic principles, the extreme politicization of public administration, as well as poverty and corruption.\" ... In justifying the military's actions, Doumbouya quoted the former Ghanaian president Jerry Rawlings, who said that \"if the people are crushed by their elites, it is up to the army to give the people their freedom.\"","note":""},{"id":"w-crowds","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"After President Condé was deposed, large crowds cheered the news of the overthrow in the capital and countryside.","note":""},{"id":"w-after","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"In the evening, the coup leaders announced a national curfew from 8 p.m. on 5 September \"until further notice\", while pledging to replace heads of the regions and prefectures with military commissioners and replacing ministers by general secretaries the following morning, ... The next morning, the coup leaders assembled government ministers and ordered them not to leave the country and to hand over their official vehicles to the military, ... They were afterwards detained and transported to the nearby military unit.","note":""},{"id":"hrw","source_key":"hrw","locator":"доклад, 2022","excerpt":"On September 7, the new military authorities released 79 political prisoners","note":""},{"id":"w-alu","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"After news came of the coup, aluminium prices on world markets climbed to a decade high, beating the record set in 2006 for Chinese markets amid bauxite supply concerns (Guinea is a major producer of bauxite, the main source of aluminium).","note":""},{"id":"w-dom","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"Jacques Gbonimy, head of the opposition Union for the Progress of Guinea (UPG), stated in an interview to Guinée Matin that he was not surprised by the coup, maintaining that \"all the conditions were met for the army to seize power\" and blamed mismanagement of Condé's government for the overthrow.","note":""},{"id":"w-orgs","source_key":"wiki","locator":"Wikipedia: 2021 Guinean coup d'état","excerpt":"ECOWAS immediately suspended Guinea's membership, called for the President's unconditional release, and sent envoys to Conakry ... On 10 September 2021, the African Union suspended Guinea's membership in response to the coup ... and imposed sanctions which were lifted in 2026 following the election of Doumbouya as civilian president in the 2025 Guinean presidential election.","note":""},{"id":"hrw-ecowas","source_key":"hrw","locator":"Human Rights Watch, World Report 2022","excerpt":"On September 28, the new military authorities adopted a transitional charter outlining the missions and duties of the transitional government and appointed Doumbouya as head of the transition. ... The Economic Community of West African States (ECOWAS) suspended Guinea’s membership on September 8 and imposed targeted sanctions, including travel bans and asset freezes, on the coup leaders and their families on September 16.","note":""},{"id":"d-ecowas","source_key":"doumb","locator":"Wikipedia: Mamady Doumbouya","excerpt":"Doumbouya downplayed possible economic sanctions by ECOWAS, saying through a spokesman that \"as soldiers, their work is in Guinea and there is nothing to freeze in their accounts.\" ... The ECOWAS representatives also urged the junta to allow ousted president Condé to leave Guinea; the junta has refused to do so.","note":""},{"id":"hrw-agoa","source_key":"hrw","locator":"Human Rights Watch, World Report 2022","excerpt":"Guinea lost privileged access to the US market offered under the African Growth and Opportunity Act (AGOA). On November 2, the Biden administration announced it intends to cut trade benefits for Guinea by January 1, 2022, “for not having established, or not making continual progress toward establishing, the protection of the rule of law and of political pluralism.”","note":""},{"id":"hrw-compass","source_key":"hrw","locator":"Human Rights Watch, World Report 2022","excerpt":"Condé’s government failed to meet a self-imposed June 2020 deadline for the trial of alleged perpetrators of the 2009 stadium massacre. ... Doumbouya announced on September 5 that “justice will be the compass that will guide every Guinean citizen,” making a symbolic appearance at this year’s commemoration of the stadium massacre.","note":""},{"id":"hrw25-roadmap","source_key":"hrw25","locator":"Human Rights Watch, World Report 2025","excerpt":"In 2024, military authorities in Guinea continued to crackdown on media, opposition, and dissent. In December 2022, the military junta committed to holding presidential and legislative elections by December 2024 as part of a transition roadmap agreed with the regional bloc, the Economic Community of West African States (ECOWAS). However, on September 19, Foreign Affairs Minister Morissanda Kouyaté said that elections will take place in 2025. On February 19, Colonel Mamady Doumbouya dissolved the government without providing any reason. On February 28, Mamadou Oury Bah was appointed as the new prime minister.","note":""},{"id":"hrw25-trial","source_key":"hrw25","locator":"Human Rights Watch, World Report 2025","excerpt":"In 2024, military authorities in Guinea continued to crackdown on media, opposition, and dissent. ... In July, the junta released a draft of the new constitution expected to be voted in a referendum before December 2024. The draft provides for a five-year presidential term, renewable once. ... Also in July, a Guinean court convicted Guinea’s former self-declared president Moussa Dadis Camara, and seven others, in a landmark trial for rapes and killings of protesters in 2009.","note":""},{"id":"hrw25-force","source_key":"hrw25","locator":"Human Rights Watch, World Report 2025","excerpt":"The junta banned protests in May 2022. Security forces have used excessive force, including tear gas and live ammunition, to disperse those who defied the ban, leading to the death of at least 59 protesters and other citizens since 2022, including at least 20 in 2024, according to the National Front for the Defense of the Constitution (Front national pour la défense de la Constitution, FNDC), a coalition of Guinean civil society groups and opposition parties.","note":""},{"id":"hrw25-parties","source_key":"hrw25","locator":"Human Rights Watch, World Report 2025","excerpt":"In 2024, military authorities in Guinea continued to crackdown on media, opposition, and dissent. ... On October 29, the Territorial Administration and Decentralization minister dissolved 107 political parties, and placed 67 more under observation, giving them three months to provide the ministry with required information. Among the parties under observation are three prominent opposition parties, including the Rally of the Guinean People (Rassemblement du peuple de Guinée, RPG) headed by former President Condé, the Union of Democratic Forces of Guinea (Union des Forces Démocratiques de Guinée, UFDG) headed by Cellou Dalein Diallo, and the Union of Republican Forces (Union des forces républicaines, UFR) headed by former Prime Minister Sidya Touré. ... On July 9, security forces forcibly disappeared Oumar Sylla, Mamadou Billo Bah, and Mohamed Cissé, FNDC members. ... Mohamed Cissé was released the following day, while Oumar Sylla and Mamadou Billo Bah remain missing.","note":""},{"id":"d-pardon","source_key":"doumb","locator":"Wikipedia: Mamady Doumbouya","excerpt":"On 28 March 2025, Doumbouya granted a pardon on health grounds to former president Moussa Dadis Camara, who was convicted over the killing of 156 people during the 2009 Guinean protests.","note":""},{"id":"ref25-res","source_key":"ref25","locator":"Wikipedia: 2025 Guinean constitutional referendum","excerpt":"Registered voters/turnout 6,768,458 87.93% ... A referendum on a new constitution was held in Guinea on 21 September 2025 ... Voters approved the new constitution by 89% to 11%.","note":""},{"id":"el25-rules","source_key":"el25","locator":"Wikipedia: 2025 Guinean presidential election","excerpt":"The election was scheduled for 28 December 2025 by a decree read by Doumbouya on national television on 27 September 2025. ... Candidates were required to submit a deposit of 875 million Guinean francs ... Candidates were also required to be residing in Guinea and aged between 40 and 80 years. ... Lansana Kouyaté, former prime minister. ... On 8 November, the Supreme Court released a provisional list of nine candidates which included Doumbouya and Yero Baldé ... but excluded Kouyaté and Kaba.","note":""},{"id":"el25-crit","source_key":"el25","locator":"Wikipedia: 2025 Guinean presidential election","excerpt":"Several opposition groups called for a boycott of the election, with exiled opposition leader Cellou Dalein Diallo calling the vote \"an electoral charade\" aimed at giving legitimacy to \"the planned confiscation of power\". United Nations rights commissioner Volker Turk said the campaign was marred by severe restrictions, \"intimidation of opposition actors, apparently politically motivated enforced disappearances, and constraints on media freedom\" that threatened to undermine the credibility of the election.","note":""},{"id":"el25-res","source_key":"el25","locator":"Wikipedia: 2025 Guinean presidential election","excerpt":"Following the election, opposition candidate Faya Millimono said the vote was marred by \"systematic fraudulent practices\" ... Another candidate, Yero Balde, alleged that ballot stuffing had taken place ... The DGE declared Mamady Doumbouya as the winner on 30 December, having won 86.72% of the vote, followed by Yéro Baldé with 6.59%. ... The results were validated by the Supreme Court on 4 January 2026.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":4,"created_at":"2026-09-14T19:33:13.532Z","updated_at":"2026-10-25T20:33:23.282Z","media":[{"slug":"doumbuya-2022","title":"Mamadi Doumbouya 2022","alt":"Мамади Думбуя в парадна униформа с червена барета и ордени","caption":"Мамади Думбуя през януари 2022 г.","author":"Посолството на САЩ в Конакри","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Mamadi_Doumbouya_2022.jpg","license":"PD","license_label":"Обществено достояние","license_url":"","width":334,"height":445,"bytes":68589,"mime":"image/jpeg","file":"7d2861b0154ad3f0.jpg","url":"/media/7d2861b0154ad3f0.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T20:28:53.734Z","updated_at":"2026-10-25T20:28:53.734Z"},{"slug":"poyas-na-prevratite-2020-2023","title":"Поясът на превратите в Африка (2020–2023)","alt":"Карта на Северна, Западна и Централна Африка, на която Мали, Гвинея, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Судан и Габон са оцветени в червено, с имената на държавите","caption":"Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.","author":"Eric Gaba (основа); WikiB (оцветяване и надписи)","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Africa_map_blank.svg","license":"CC-BY-SA-3.0","license_label":"CC BY-SA 3.0","license_url":"https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/deed.bg","width":1600,"height":1299,"bytes":329871,"mime":"image/jpeg","file":"a3e80a8ec84424fe.jpg","url":"/media/a3e80a8ec84424fe.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T18:22:03.291Z","updated_at":"2026-10-25T18:22:03.291Z"}]}