{"id":"e408b578-6609-4831-9ac1-594982d8ae66","slug":"chad-voenen-prevrat-2021","title":"Военният преврат в Чад (2021)","category":"Политология · Преврати и конституционни кризи","tags":["Чад","военен преврат","Махамат Идрис Деби","Идрис Деби","Преходен военен съвет","Африкански съюз","Сахел","поясът на превратите"],"lead":"[[Файл:mahamat-deby-2022|Махамат Идрис Деби, водач на Преходния военен съвет, през февруари 2022 г.]]\nВоенният преврат в Чад е поемането на властта от армията на 20 април 2021 г., след като президентът Идрис Деби загива в сражения с бунтовници.[^lead-death] Деби е управлявал страната от 1990 г.[^civ-1990] Армията разпуска правителството и Народното събрание, поставя начело Преходен военен съвет, ръководен от сина му — генерал Махамат Идрис Деби, и заменя конституцията с преходна харта.[^lead-death] Според конституцията временен президент е трябвало да стане председателят на Народното събрание, а предсрочни избори да се проведат до 90 дни.[^mdeby-kabadi] Опозицията определя поемането на властта като „институционален държавен преврат“.[^aj-deaths] За разлика от реакцията си при превратите в Судан и Мали Африканският съюз не налага санкции на Чад и не спира членството му[^iss-psc], а Франция подкрепя „гражданско-военния преход“.[^tmc-france] На 10 октомври 2022 г. военният съвет е разпуснат след „национален диалог“, който обявява Махамат Деби за преходен президент.[^tmc-dissolved] Диалогът удължава прехода и отлага изборите до поне октомври 2024 г.[^mdeby-ext] Протестите срещу удължаването са потушени с кръвопролитие на 20 октомври 2022 г.[^hrw24-crackdown] След приета на референдум през декември 2023 г. нова конституция Махамат Деби печели президентските избори на 6 май 2024 г. с 61,03% от гласовете.[^hrw24-result] През октомври 2025 г. парламентът премахва ограничението на президентските мандати и ги удължава от пет на седем години — промяна, осъдена като „конституционен преврат“.[^civ-terms]","sections":[{"id":"predistoriya","title":"Предистория","paragraphs":["[[Файл:idris-debi-2014|Идрис Деби, президент на Чад от 1990 до 2021 г., през 2014 г.]]","Идрис Деби идва на власт с преврат през 1990 г.[^mdeby-sworn] Той управлява повече от 30 години, като през 2005 г. премахва ограничението на президентските мандати и го възстановява едва през 2018 г., но с по-дълги мандати.[^civ-1990] В Европа, САЩ и Китай Деби е смятан за съюзник в борбата с „Боко Харам“ и с тероризма в Западна и Централна Африка.[^off-ally]","На изборите на 11 април 2021 г., бойкотирани от част от опозицията, Деби печели според предварителните резултати със 79,32% от гласовете.[^off-result] В деня на изборите базираната в Либия бунтовническа група „Фронт за промяна и съгласие в Чад“ (FACT) напада граничен пост на армията.[^off-start] Офанзивата, започнала в регион Тибести, продължава от 11 април до 9 май 2021 г. и завършва с победа на армията, макар сблъсъците на север да продължават; на 19 април 2021 г. Деби е ранен и умира на следващия ден.[^off-intro] Смъртта му е обявена само ден след като е обявен за победител в изборите и за шести мандат след 30 години управление с „желязна ръка“.[^aj-sixth]"]},{"id":"poemaneto-na-vlastta","title":"Поемането на властта","paragraphs":["На 20 април 2021 г. говорителят на армията генерал Азем Бермандоа Агуна обявява по държавната телевизия смъртта на президента и създаването на Преходен военен съвет (CMT).[^tmc-ann] Начело му застава синът на президента — 37-годишният армейски генерал Махамат Идрис Деби.[^aj-37] Още същия ден той назначава в съвета 15 генерали — себе си и 14 лоялни на баща му, а съветът обявява, че ще управлява осемнайсет месеца, след което ще се проведат избори.[^tmc-15]","Армията обявява, че избраното правителство и Народното събрание са разпуснати и че съветът ще управлява страната 18 месеца; конституцията е заменена с харта, според която Махамат Деби е временен президент и глава на въоръжените сили.[^lead-death] Част от политическите сили в Чад определят това като преврат, защото не са спазени конституционните правила при овакантяване на президентския пост: временен президент е трябвало да стане председателят на Народното събрание Харун Кабади, а предсрочни избори да се проведат в срок от 45 до 90 дни.[^mdeby-kabadi]","На 27 април съветът обявява преходно правителство начело с цивилния политик Албер Пахими Падаке.[^tmc-charter] На 2 май 2021 г. е обявен съставът му — 40 министри и заместник-министри, сред които и ново министерство за национално помирение, оглавено от бившия бунтовнически водач Ашейк Ибн Умар; дългогодишният опозиционер Сале Кебзабо не влиза в кабинета, но заявява, че го „признава“, а двама членове на партията му получават министерски постове.[^aj-gov] Същия ден е отменен нощният полицейски час, въведен на 20 април.[^aj-curfew]"]},{"id":"protesti","title":"Протести","paragraphs":["Още на 22 април 2021 г. Съюзът на профсъюзите в Чад призовава към обща стачка, а според съобщения част от офицерите в армията също се противопоставят на преврата; хунтата обаче успява да потуши протестите.[^tmc-strike]","На 27 април 2021 г. в Нджамена избухват протести с искане военният съвет да предаде властта на цивилни; в столицата е убита жена, на юг — мъж, полицията използва сълзотворен газ, а съветът забранява протестите.[^prot-27] Според армията през същата седмица при демонстрациите в Нджамена и на юг загиват шестима души, местна неправителствена организация съобщава за девет жертви, а над 650 души са арестувани.[^aj-deaths]"]},{"id":"mezhdunarodni-reaktsii","title":"Международни реакции","paragraphs":["На 23 април Франция изразява подкрепа за „гражданско-военен преход“.[^tmc-france] Като един от основните съюзници на Чад тя защитава поемането на властта като необходимо, позовавайки се на „изключителните обстоятелства“, създадени от бунта.[^mdeby-france] Президентът Еманюел Макрон присъства на погребението на Идрис Деби и обещава подкрепа за правителството на сина му и за стабилността на Чад, която Франция поддържа и чрез операция „Баркан“ — над 5000 френски военни в Сахел с щаб в Чад.[^mdeby-macron]","[[Файл:poyas-na-prevratite-2020-2023|Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.]]","Членовете на Африканския съюз са разделени: правилата на съюза изискват санкции, но част от държавите се опасяват заради ролята на Чад в борбата с тероризма.[^tmc-au] Решението на Съвета за мир и сигурност на АС, оповестено на 14 май 2021 г., не налага санкции на Чад и не спира членството му, за разлика от реакцията при превратите в Судан и Мали.[^iss-psc] Съседите на Чад подкрепят военния преход и се противопоставят на спиране на членството, а съветът приема довода, че страната е нападната от чуждестранни наемници, предполагаемо от Либия.[^iss-why]","Вместо санкции съветът одобрява Преходния военен съвет при условия — сред тях незабавно преразглеждане на набързо изготвената харта и отказ от всякакво удължаване на 18-месечния преход.[^iss-cond] Анализатори на Института за изследване на сигурността (ISS) предупреждават, че решението противоречи на принципите на АС и създава „обезпокоителен прецедент“.[^iss-prec] Според тях последиците могат да бъдат тежки за АС и Африка, защото решението показва постепенна ерозия на консенсуса срещу противоконституционната смяна на властта.[^iss-erosion]"]},{"id":"udalzheniyat-prehod","title":"Удълженият преход","paragraphs":["След като първоначално отказва преговори с бунтовниците, през август 2021 г. Махамат Деби предлага национален диалог; преговорите с бунтовнически групи започват два месеца по-късно и завършват с мирното споразумение, подписано в Доха на 8 август 2022 г., което открива национален диалог между правителството и опозицията.[^mdeby-doha] Споразумението обаче е отхвърлено от FACT, от други опозиционни групи и от гражданското общество, които посочват, че не гарантира връщане към гражданско управление.[^mdeby-doha]","Затова участието в националния диалог е ограничено.[^mdeby-ext] Без основната опозиция и гражданското общество диалогът решава да удължи прехода и да отложи изборите до поне октомври 2024 г.[^mdeby-ext] На 10 октомври 2022 г. военният съвет е разпуснат, а Махамат Деби е обявен за преходен президент и назначава преходна администрация.[^tmc-dissolved] Удължаването противоречи на условието на Африканския съюз преходът да не бъде удължаван след 18-те месеца.[^iss-cond]","Отлагането на изборите предизвиква големи продемократични демонстрации на 20 октомври — първоначалната дата на изборите — главно в Нджамена и Мунду, организирани от коалицията „Уакит Тама“ и от Сюксе Масра, лидер на партията „Трансформаторите“.[^mdeby-black] Силите за сигурност ги потушават с насилие, а властите спират интернет за няколко дни; загиват между 50 и 200 души, сред тях журналистът Оредже Нарсис, над 600 са арестувани, а 342 от тях са осъдени на от една до три години затвор.[^mdeby-black] Денят остава известен като [[chad-protesti-cherni-chetvartak-2022|„Черният четвъртък“]].[^mdeby-black] Деби обвинява протестиращите за насилието и определя протестите като организиран бунт, а няколко опозиционни партии, сред които „Трансформаторите“, са спрени.[^mdeby-black]","След протестите Масра живее в изгнание в САЩ между 2022 и 2023 г.[^masra-exile] През март 2023 г. Деби помилва 380 затворени членове на FACT, много от които са сред над 400-те осъдени на доживотен затвор за смъртта на баща му, в опит да привлече групата в мирните преговори.[^mdeby-380] Споразумението от Киншаса от октомври 2023 г. спира заповедта за арест на Масра от 2022 г. и гарантира на него, на привържениците и на партията му правото да се върнат от изгнание и свободно да участват в политиката.[^hrw26-kinshasa]"]},{"id":"novata-konstitutsiya-i-izborite-ot-2024-g","title":"Новата конституция и изборите от 2024 г.","paragraphs":["Проектът за нова конституция е одобрен от Националния преходен съвет на 27 юни 2023 г., а референдумът се провежда на 17 декември 2023 г.[^ref-dates] Според официалните резултати „за“ гласуват 85,90%, при избирателна активност 62,86%, а Върховният съд утвърждава резултатите на 28 декември.[^ref-results] Референдумът е бойкотиран от гражданското общество и опозицията; новата конституция позволява кандидатурата на Деби, като понижава минималната възраст за президент до 38 години (Деби е на 39) и изисква и двамата родители на кандидата да са граждани на Чад — условие, което основните му съперници трудно изпълняват.[^civ-ref]","Масра обявява, че ще се върне преди референдума, и на 1 януари 2024 г. е назначен за министър-председател.[^masra-pm] На 28 февруари 2024 г. силите за сигурност убиват Яя Дило — председател на Социалистическата партия без граници, смятан за основния политически съперник на Деби и според съобщенията негов братовчед — при нападение срещу централата на партията в Нджамена.[^hrw24-dillo] През март 2024 г. Конституционният съд не допуска до изборите 10 кандидати, сред които открити опозиционери, с мотив за административни нередности.[^civ-barred] Преходното правителство отказва акредитация на финансирани от ЕС национални граждански организации, които искат да наблюдават изборите, а гражданската платформа „Уакит Тама“ призовава за бойкот, наричайки изборите „маскарад“ в подкрепа на „династична диктатура“.[^hrw24-boycott]","На 9 май 2024 г. избирателната агенция ANGE обявява, че Деби печели изборите от 6 май още на първия тур с 61,03% от гласовете, а Масра — с 18,53%; Масра също се обявява за победител.[^hrw24-result] При обявяването на резултатите силите за сигурност стрелят във въздуха в чест на победата и убиват поне 11 души.[^civ-gunfire] На 22 май Масра подава оставка като министър-председател заедно с преходното правителство.[^masra-resign] На 23 май Деби полага клетва като президент, с което официално продължава 34-годишното управление на семейството си, започнало с преврата на баща му през 1990 г.[^mdeby-sworn] Подробно за изборите — в статията [[chad-prehod-vlast-2024|Преходът към гражданско управление и изборите в Чад (2024)]]."]},{"id":"sled-izborite","title":"След изборите","paragraphs":["Парламентарните избори през декември 2024 г., бойкотирани от опозицията, дават на управляващото Патриотично движение за спасение (MPS) 124 от 188 места, а през февруари 2025 г. партията печели 43 от 46-те избираеми места в първите избори за Сенат в историята на Чад; така MPS контролира всички формални държавни институции.[^civ-parl]","Чад обявява край на военното сътрудничество с Франция на 28 ноември, а на 31 декември Деби нарежда на френските войници да напуснат страната до 31 януари 2025 г.[^voa-fr] Последните от тях напускат базата в Нджамена, която Франция заема около 70 години, в края на януари 2025 г.[^voa-fr] На 8 януари 2025 г. при нападение срещу президентския дворец в Нджамена са убити осемнадесет нападатели и един войник.[^y2025-attack]","Според Human Rights Watch през септември 2025 г. Народното събрание одобрява със 171 гласа „за“, един „въздържал се“ и нито един „против“ конституционни поправки, които удължават президентския мандат от пет на седем години и премахват ограничението на броя мандати; гласуването е бойкотирано от голяма част от опозицията, а през октомври президентът подписва промените.[^hrw26-const] Ревизираният член 77 позволява на президента да ръководи политическа партия — роля, която Деби поема през януари 2025 г. като председател на основаното от баща му MPS.[^civ-terms] Правителството представя промените като технически, но ги прокарва ускорено, без дебат; според CIVICUS премахването на ограничението нарушава Африканската харта за демокрация, избори и управление, а опозиционните депутати наричат промените „конституционен преврат“ и бойкотират гласуването.[^civ-terms]","На 16 май 2025 г. Масра е арестуван по обвинения в подбуждане към омраза след сблъсъците в провинция Западен Логоне на 14 май, при които загиват 42 души.[^y2025-masra] На 9 август 2025 г. той е осъден на 20 години затвор и глоба от 1 милиард франка CFA за подбуждане към омраза, ксенофобия и съучастие в убийство; Human Rights Watch определя ареста и бързия процес като политически мотивирани.[^hrw26-masra] Според CIVICUS процесът е насрочен седмици преди гласуването на конституционните промени и с Масра в затвора те не срещат сериозна опозиция.[^civ-masra]","През април 2026 г. Върховният съд разпуска основната опозиционна коалиция GCAP, а през май осем нейни лидери, задържани при организиране на забранена демонстрация, са осъдени на осем години затвор за подбуждане към бунт.[^f24-gcap] На 14 август 2026 г. Деби помилва Масра и осемте лидери; помилването ги освобождава, но присъдите остават и осъдените не могат да се кандидатират на избори, а говорителят на GCAP нарича случилото се „много сериозен демократичен регрес“.[^f24-pardon]"]},{"id":"otsenki","title":"Оценки","paragraphs":["Според CIVICUS за четири години военното управление отстъпва място на привидно гражданско, докато властта остава в същото семейство, а последвалите събития са „хореографирана поредица“, предназначена да легитимира управлението на Деби.[^civ-assess] Human Rights Watch пише, че военните предават властта на Махамат Деби „в преход, който нарушава конституцията“, и че преходът приключва с насилие след изборите през 2024 г.[^hrw24-assess] Редица международни медии и правозащитни организации определят Махамат Деби като авторитарен лидер, който продължава системата на управление на баща си.[^mdeby-auth]"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[prevrati-i-konstitutsionni-krizi-sled-2020|Преврати и конституционни кризи след 2020 г.]]\n- [[chad-protesti-cherni-chetvartak-2022|Протестите в Чад и „Черният четвъртък“ (2022)]]\n- [[chad-prehod-vlast-2024|Преходът към гражданско управление и изборите в Чад (2024)]]\n- [[mali-prevrati-2020-2021|Преврати в Мали (2020 и 2021)]]\n- [[niger-prevrat-2023|Преврат в Нигер (2023)]]\n- [[sudan-voenen-prevrat-2021|Военният преврат в Судан (октомври 2021)]]"]}],"sources":[{"key":"tmc","title":"Transitional Military Council (Chad)","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Transitional_Military_Council_(Chad)","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"mdeby","title":"Mahamat Déby","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Mahamat_D%C3%A9by","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"off","title":"2021 Northern Chad offensive","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2021_Northern_Chad_offensive","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"prot","title":"2021 protests in Chad","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2021_protests_in_Chad","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"ref","title":"2023 Chadian constitutional referendum","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2023_Chadian_constitutional_referendum","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"masra","title":"Succès Masra","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Succ%C3%A8s_Masra","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"y2025","title":"2025 in Chad","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/2025_in_Chad","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"aj","title":"Chad military council names transitional government","url":"https://www.aljazeera.com/news/2021/5/2/chad-military-council-lifts-curfew-imposed-after-deby-death","note":"","publisher":"Al Jazeera","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"iss","title":"AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent","url":"https://issafrica.org/iss-today/au-balancing-act-on-chads-coup-sets-a-disturbing-precedent","note":"","publisher":"Institute for Security Studies (ISS)","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"hrw26","title":"World Report 2026: Chad","url":"https://www.hrw.org/world-report/2026/country-chapters/chad","note":"","publisher":"Human Rights Watch","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"civ","title":"Chad: constitutional manipulation consolidates authoritarian rule","url":"https://lens.civicus.org/chad-constitutional-manipulation-consolidates-authoritarian-rule/","note":"","publisher":"CIVICUS Lens","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"f24","title":"Chadian President Déby pardons jailed main rival and 8 opposition leaders","url":"https://www.france24.com/en/africa/20260814-chadian-president-d%C3%A9by-pardons-jailed-main-rival-and-8-opposition-leaders","note":"","publisher":"France 24","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"hrw24","title":"Chad: Political Transition Ends with Déby’s Election","url":"https://www.hrw.org/news/2024/05/13/chad-political-transition-ends-debys-election","note":"","publisher":"Human Rights Watch","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"},{"key":"voa","title":"Chad officials say French troops have finally left after 70 years’ presence","url":"https://www.voanews.com/a/7958190.html","note":"","publisher":"Voice of America","language":"en","retrieved_at":"2026-10-25"}],"citations":[{"id":"lead-death","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"After Mahamat's father, Idriss Déby, died at the hands of FACT on 20 April 2021, the military announced that the elected government and National Assembly have been dissolved and that a Transitional Military Council led by Mahamat will lead the nation for 18 months.[18] A new charter replaced the Constitution of Chad, making Mahamat the interim President and head of the armed forces.","note":""},{"id":"mdeby-kabadi","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"Some political actors within Chad labeled the installing of the transitional military government a coup, as the constitutional provisions regarding the filling of a presidential vacancy were not followed. ... Namely, according to the constitution, the President of the National Assembly, Haroun Kabadi, should have been named Acting President after president Idriss Déby's death, and an early election called within a period of no less than 45 and no more than 90 days from the time of the vacancy.","note":""},{"id":"aj-deaths","source_key":"aj","locator":"Al Jazeera, 2.05.2021","excerpt":"Published On 2 May 2021 ... Chad has remained tense since Deby’s death, with the military saying that six people were killed last week during demonstrations in N’Djamena and the south against what the opposition has branded an “institutional coup d’etat”. A local non-governmental organisation has put the death toll from the demonstrations at nine. More than 650 people were arrested during the protests, which had been banned by the authorities.","note":""},{"id":"iss-psc","source_key":"iss","locator":"ISS Today, 2.06.2021","excerpt":"Published on 02 June 2021 ... The AU’s decision was released on 14 May – two weeks after a fact-finding mission led by the AU Commissioner of Political Affairs, Peace and Security and representatives of the Peace and Security Council (PSC). ... Unlike previous coups in Sudan or Mali, the PSC did not sanction Chad or suspend it from the AU for what appears to be an unconstitutional change of government.","note":""},{"id":"tmc-france","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"France expressed its support for a 'civilian-military transition' on 23 April.","note":""},{"id":"tmc-dissolved","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"It was dissolved on 10 October 2022, following a \"national dialogue\" that named Déby as the Transitional President and replaced the CMT with a transitional administration appointed by him.","note":""},{"id":"mdeby-ext","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"This lack of support for the peace agreement led to limited participation in the national dialogue. ... Without major opposition and civilian participation in the national dialogue, it concluded to extend the transition and postpone elections until at least October 2024.","note":""},{"id":"hrw24-crackdown","source_key":"hrw24","locator":"Human Rights Watch, 13.05.2024","excerpt":"Former President Idriss Déby died in April 2021 in fighting with an armed group, and the military gave power to his son, Mahamat Idriss Déby, in a transition that violated the constitution. Mahamat Déby’s government violently suppressed continuing protests demanding a return to civilian rule, culminating in a bloody crackdown on October 20, 2022.","note":""},{"id":"hrw24-result","source_key":"hrw24","locator":"Human Rights Watch, 13.05.2024","excerpt":"On May 9, 2024, the National Election Management Agency (Agence nationale de gestion des élections, ANGE) announced that the interim president, Gen. Mahamat Idriss Déby, had won the May 6 election outright, citing provisional results. His main challenger, Prime Minister Succès Masra, declared himself the winner in a separate announcement on social media. ... The election authorities announced that Déby won 61.03 percent of the vote, well over the 50 percent needed to avoid a runoff. The authorities announced that Masra won 18.53 percent. ... The constitution was replaced in a referendum in December 2023 by a new one enabling Mahamat Idriss Déby to run for president.","note":""},{"id":"civ-terms","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"In October 2025, parliament abolished presidential term limits and extended terms from five to seven years. The move, condemned internationally as a constitutional coup, came after elections in 2024 that were supposed to restore civilian rule but were instrumentalised to ensure continuing authoritarian governance. ... A revised article 77 allows the president to lead a political party, a role Déby assumed in January 2025 when he became president of the Patriotic Salvation Movement (MPS), founded by his father and in power for over three decades. ... The government presented the changes as technical revisions needed to modernise institutions, but fast-tracked them through parliament to avoid debate. The abolition of term limits removed a key check on executive power, violating the African Charter on Democracy, Elections and Governance, which prohibits constitutional amendments that obstruct democratic changes of government. ... Opposition lawmakers called it a constitutional coup and boycotted the vote.","note":""},{"id":"mdeby-sworn","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"In 2024, after a constitutional referendum, Déby announced his candidacy for the presidential elections held on 6 May, with his biggest challenger being his prime minister, Succès Masra, whom Déby appointed prime minister on 1 January after Masra returned to the country before the referendum. Déby won with 61% of the vote, though the results were disputed by Masra and other opposition leaders. Masra eventually resigned as prime minister and Déby was subsequently sworn in as president on 23 May, officially extending his family's 34-year rule over the country, which began with Déby's father taking power in the 1990 coup.","note":""},{"id":"civ-1990","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"Déby came to power in April 2021 following the death of his father, Idriss Déby Itno, who’d ruled since 1990. Déby Itno had been able to stay in office for over 30 years by manipulating institutions: he’d scrapped term limits in 2005, reinstating them only in 2018, but with longer terms.","note":""},{"id":"off-ally","source_key":"off","locator":"Wikipedia: 2021 Northern Chad offensive","excerpt":"Déby was seen in Europe, the United States and China as an ally in the fight against the Boko Haram insurgency and other terrorism in West and Central Africa.","note":""},{"id":"off-result","source_key":"off","locator":"Wikipedia: 2021 Northern Chad offensive","excerpt":"took place from 11 April to 9 May 2021. ... the opposition had called to boycott the 11 April election ... Preliminary results showed on 25 April that Déby had won a landslide with 79.32% of the electorate.","note":""},{"id":"aj-sixth","source_key":"aj","locator":"Al Jazeera, 2.05.2021","excerpt":"The announcement of Deby’s death came only a day after he was proclaimed the winner of the presidential election, handing him a sixth term in office after 30 years of iron-fisted rule.","note":""},{"id":"off-start","source_key":"off","locator":"Wikipedia: 2021 Northern Chad offensive","excerpt":"On the day of the election, the Libyan-based group Front for Change and Concord in Chad (FACT) launched an attack on a border post of the military of Chad.","note":""},{"id":"off-intro","source_key":"off","locator":"Wikipedia: 2021 Northern Chad offensive","excerpt":"The Northern Chad offensive was a military offensive in Northern Chad, initiated by the Chadian rebel group Front for Change and Concord in Chad (FACT), took place from 11 April to 9 May 2021. ... It began in the Tibesti Region in the north of the country ... Chadian President Idriss Déby was injured during the offensive on 19 April 2021 and died the next day ... The offensive ended in a Chadian military victory, though clashes continued in the country's north.","note":""},{"id":"tmc-ann","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"On 20 April 2021, the spokesman of the CMT, General Azem Bermandoa Agouna, announced its formation on state television, after the death of the former president Idriss Déby in combat against FACT rebels.","note":""},{"id":"aj-37","source_key":"aj","locator":"Al Jazeera, 2.05.2021","excerpt":"Deby’s allies moved quickly to consolidate power after his death, ignoring the constitution and creating a military council led by his son, 37-year-old army general Mahamat Idriss Deby.","note":""},{"id":"tmc-15","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"On the same day, Mahamat Idriss Déby named 15 generals, including himself who will be part of the Council and 14 others who were loyalists to his father. ... It said that the Council would take power for eighteen months, after which elections will be held.","note":""},{"id":"tmc-charter","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"Reuters reported that the Council has replaced the Constitution of Chad with a new charter, granting Mahamat the interim presidency and making him the leader of the armed forces. ... On 27 April the CMT announced the formation of a transitional government led by the civilian politician Albert Pahimi Padacké.","note":""},{"id":"aj-gov","source_key":"aj","locator":"Al Jazeera, 2.05.2021","excerpt":"Published On 2 May 2021 ... named a government on Sunday comprising 40 ministers and deputy ministers and created a new national reconciliation ministry ... The new ministry is to be headed by Acheick Ibn Oumar, a former rebel chief ... Longtime opposition politician Saleh Kebzabo was not named to the transition government, but he issued a statement saying he “recognised” it. Two members of his party were given portfolios.","note":""},{"id":"aj-curfew","source_key":"aj","locator":"Al Jazeera, 2.05.2021","excerpt":"Earlier on Sunday, the military announced the lifting of an overnight curfew introduced after Deby’s death. An overnight curfew, barring people from leaving their homes between 6pm (17:00 GMT) and 5am (04:00 GMT), was introduced on April 20","note":""},{"id":"tmc-strike","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"On 22 April 2021, the Union des syndicats du Tchad (Union of Trade Unions of Chad) called for a general strike. ... It was also reported that some officers in the army were opposed to the coup. ... The junta successfully suppressed protests.","note":""},{"id":"prot-27","source_key":"prot","locator":"Wikipedia: 2021 protests in Chad","excerpt":"On 27 April 2021, protests erupted in N'Djamena, asking the Transitional Military Council to concede to civilian transition. A woman was killed in the capital when anti-military protesters attacked a bus, while a man was killed in the south of the country. Police have used tear gas to disperse demonstrations whereas the TMC has banned protests.","note":""},{"id":"mdeby-france","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"France, one of Chad's main foreign policy allies, defended the development as necessary, citing the \"exceptional circumstances\" caused by the rebellion.","note":""},{"id":"mdeby-macron","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"Emmanuel Macron attended the funeral of Idriss Déby, where he pledged his support for the junior Déby's government and for the stability of Chad, stability which France further supported through Operation Barkhane, which positioned a 5,000+ French force in the Sahel, with their headquarters in Chad.","note":""},{"id":"tmc-au","source_key":"tmc","locator":"Wikipedia: Transitional Military Council (Chad)","excerpt":"The African Union's members were divided on sanctions: whilst its rules require them, other members expressed concerns because of Chad's importance in fighting terrorism.","note":""},{"id":"iss-why","source_key":"iss","locator":"ISS Today, 2.06.2021","excerpt":"With Chad, however, the PSC faced a double challenge: how to assert the AU’s principles against unconstitutional changes of government while accommodating Chad’s neighbours. The latter embraced the military transition and opposed any suspension which they believed would fuel the country’s instability. ... To justify its decision not to enforce AU norms, the PSC said Chad was justified in suspending its constitutional rules because it was under attack from foreign mercenaries (allegedly from Libya) with terrorist ambitions.","note":""},{"id":"iss-cond","source_key":"iss","locator":"ISS Today, 2.06.2021","excerpt":"To balance these contradictory demands, the PSC endorsed Chad’s Transitional Military Council but issued conditions. These included the immediate review of the hastily designed transition charter and the rejection of any potential extension of the 18-month transition.","note":""},{"id":"iss-prec","source_key":"iss","locator":"ISS Today, 2.06.2021","excerpt":"AU balancing act on Chad’s coup sets a disturbing precedent ... The African Union’s (AU) decision runs contrary to its principles, and will be difficult to implement","note":""},{"id":"iss-erosion","source_key":"iss","locator":"ISS Today, 2.06.2021","excerpt":"The effects of the PSC’s decision could be dire for the AU and Africa. It illustrates a gradual erosion of the AU consensus on unconstitutional changes of government.","note":""},{"id":"mdeby-doha","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"After initially refusing to negotiate with insurgent groups, Déby softened his stance in August 2021, proposing a national dialogue. ... peace talks between government and rebel representatives started two months later. These peace talks culminated in the 8 August 2022 peace agreement, signed in Doha, which established a national dialogue between Déby's government and the opposition, ... The peace agreement, though, was rejected by FACT and other opposition groups, as well as by civil society groups, who cited the absence of a guaranteed return to civilian rule.","note":""},{"id":"mdeby-black","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"The Transitional Military Council's 3 October postponing of elections was met with significant pro-democracy demonstrations on 20 October, the initial date of elections. These demonstrations primarily took place in the cities of N'Djamena and Moundou, and were primarily orchestrated by the opposition group Wakit Tamma and Succès Masra, leader of the Les Transformateurs party. ... In response to the demonstrations, government security forces violently cracked down on protesters and the government orchestrated a days long internet blackout. ... The violence ended in the deaths of between 50 and 200, including journalist Orédjé Narcisse, and the arrests of at least 600. ... Of those 600+, 342 ended up sentenced to between 1 and 3 years in prison for charges related to the protests. The day was later deemed \"Black Thursday\" for the violence. ... Following the demonstrations, Déby blamed protesters and organizers for the violence, and justified the government response by claiming the protests were an organized insurrection. ... Following the protests, various opposition political parties were suspended, among them Les Transformateurs and the Chadian Socialist Party.","note":""},{"id":"masra-exile","source_key":"masra","locator":"Wikipedia: Succès Masra","excerpt":"Masra lived in exile in the United States between 2022 and 2023, after the 2022 Chadian protests.","note":""},{"id":"mdeby-380","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"In March 2023, Déby pardoned 380 jailed FACT members, many of whom were among the 400+ sentenced to life in prison for the death of his father, ... in an attempt to have the group join peace talks, following their non-participation in the national dialogue.","note":""},{"id":"hrw26-kinshasa","source_key":"hrw26","locator":"Human Rights Watch, World Report 2026","excerpt":"His arrest and conviction was also inconsistent with the October 2023 Kinshasa Accords, under which a 2022 arrest warrant for Masra was suspended, and he, his supporters, and his party, were guaranteed the right to return from exile and conduct political activity freely.","note":""},{"id":"ref-dates","source_key":"ref","locator":"Wikipedia: 2023 Chadian constitutional referendum","excerpt":"A constitutional referendum in Chad was held on 17 December 2023 ... The draft had been approved by the National Transitional Council on 27 June 2023.","note":""},{"id":"ref-results","source_key":"ref","locator":"Wikipedia: 2023 Chadian constitutional referendum","excerpt":"Official results were validated by the Supreme Court of Chad on 28 December. ... Yes 4,220,365 85.90 No 692,804 14.10 ... Registered voters/turnout 8,237,768 62.86","note":""},{"id":"civ-ref","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"In December 2023, a constitutional referendum, boycotted by civil society and the opposition, was reportedly approved by 86 per cent of voters. The new constitution enabled Déby’s candidacy, lowering the minimum age for president to 38 – Déby was 39 – and requiring both parents to be Chadian citizens, a provision his main rivals struggled to meet.","note":""},{"id":"masra-pm","source_key":"masra","locator":"Wikipedia: Succès Masra","excerpt":"In 2023, Masra stated his intention to return ahead of the 2023 constitutional referendum. On 1 January 2024, after his return, Succès Masra was appointed Prime Minister of Chad.","note":""},{"id":"hrw24-dillo","source_key":"hrw24","locator":"Human Rights Watch, 13.05.2024","excerpt":"On May 9, 2024 ... On February 28, members of the security forces killed Yaya Dillo, the president of the Socialist Party Without Borders (Parti socialiste sans frontières, PSF) and a potential election opponent, during an attack on the party’s headquarters in N’Djamena, the country’s capital. ... Dillo, the president of the Socialist Party Without Borders, was considered Déby’s leading political opponent. The two men are reported to be cousins from the same Zaghawa ethnic group.","note":""},{"id":"civ-barred","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"In March 2024, the Constitutional Court barred 10 presidential candidates, including outspoken opposition figures Nassour Ibrahim Neguy Koursami and Rakhis Ahmat Saleh, claiming there were administrative irregularities in their applications.","note":""},{"id":"hrw24-boycott","source_key":"hrw24","locator":"Human Rights Watch, 13.05.2024","excerpt":"The interim government denied national civil society organizations funded by the European Union the accreditation to monitor the election. ... the civil society platform Wakit Tamma, which had been instrumental in leading pro-democracy protests, had called for a boycott describing the election as a “masquerade” aimed to support a “dynastic dictatorship.”","note":""},{"id":"civ-gunfire","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"When provisional results were announced, security forces celebrated by firing weapons into the air, killing at least 11 people and injuring hundreds.","note":""},{"id":"masra-resign","source_key":"masra","locator":"Wikipedia: Succès Masra","excerpt":"On 22 May, Masra submitted his resignation as prime minister as well as that of the transitional government.","note":""},{"id":"civ-parl","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"Parliamentary elections held in December 2024 under an opposition boycott delivered 124 of 188 seats to the MPS. In February 2025, the MPS secured 43 of 46 elected seats in Chad’s first-ever Senate elections. The MPS now controls all formal structures of government.","note":""},{"id":"voa-fr","source_key":"voa","locator":"Voice of America, 31.01.2025","excerpt":"January 31, 2025 ... The last French troops left the N'djamena military base they occupied for about 70 years this week ... Chad announced an end to military cooperation with France November 28. On December 10, several hundred of the more than 1,000 French troops began leaving, but on December 31, Deby ordered the troops to leave his country by January 31.","note":""},{"id":"y2025-attack","source_key":"y2025","locator":"Wikipedia: 2025 in Chad","excerpt":"8 January – 2025 N'Djamena attack: Eighteen gunmen and one soldier are killed in an attack on the Presidential Palace in N'Djamena.","note":""},{"id":"hrw26-const","source_key":"hrw26","locator":"Human Rights Watch, World Report 2026","excerpt":"In September 2025, Chad’s National Assembly overwhelmingly approved constitutional amendments that extend the presidential term from five to seven years and remove limits on the number of times the president can be re-elected, stripping away legal constraints that previously offered a nominal check on presidential tenure. The vote, which was boycotted by much of the opposition, passed in the lower chamber with 171 votes in favor, one abstention, and none against. These reforms passed both houses of parliament and were signed into law by the president in October.","note":""},{"id":"y2025-masra","source_key":"y2025","locator":"Wikipedia: 2025 in Chad","excerpt":"The following events occurred in Chad in the year 2025. ... 16 May – Former prime minister Succès Masra is arrested on charges of inciting hatred following clashes in Logone Occidental Region on 14 May that leave 42 people dead.","note":""},{"id":"hrw26-masra","source_key":"hrw26","locator":"Human Rights Watch, World Report 2026","excerpt":"President Mahamat Idriss Déby consolidated power in 2025 after winning the 2024 presidential election ... Opposition leader Succès Masra, who contested the 2024 election, was arrested and later sentenced to 20 years in prison. ... Masra was accused of inciting hate speech, xenophobia, and—through social media—being complicit in murder. ... On August 9, Masra was convicted and sentenced to 20-years imprisonment and a fine of 1 billion CFA francs ... Masra’s politically motivated arrest and rushed trial has effectively neutralized the political opposition and silenced dissent.","note":""},{"id":"civ-masra","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"The trial was widely viewed as politically motivated, conveniently timed weeks before the parliamentary vote. With Masra in prison, the constitutional changes faced no meaningful opposition.","note":""},{"id":"f24-gcap","source_key":"f24","locator":"France 24, 14.08.2026","excerpt":"Issued on: 14/08/2026 ... The eight other party leaders all belonged to the Political Actors' Consultation Group (GCAP), the main opposition coalition, which was dissolved by the Supreme Court in April. They were arrested while organising a demonstration banned by the authorities and jailed in May for eight years after being found guilty of inciting an insurrection.","note":""},{"id":"f24-pardon","source_key":"f24","locator":"France 24, 14.08.2026","excerpt":"Issued on: 14/08/2026 ... Chadian President Mahamat Idriss Déby on Friday pardoned jailed ex-prime minister and leader of the main opposition party Succès Masra and eight other opposition leaders. ... With a pardon rather than an amnesty, detained opponents regain their freedom but the conviction remains: they keep their criminal record, their civil and financial penalties and they become ineligible to stand in elections. ... It is simply abject and a very serious democratic regression","note":""},{"id":"civ-assess","source_key":"civ","locator":"CIVICUS Lens, 9.01.2026","excerpt":"Over four years, military rule has given way to ostensibly civilian governance while the same family has stayed in charge. ... What followed was a choreographed sequence of events designed to legitimise Déby’s rule.","note":""},{"id":"hrw24-assess","source_key":"hrw24","locator":"Human Rights Watch, 13.05.2024","excerpt":"The political transition in Chad ended with violence ... On May 9, 2024 ... the military gave power to his son, Mahamat Idriss Déby, in a transition that violated the constitution.","note":""},{"id":"mdeby-auth","source_key":"mdeby","locator":"Wikipedia: Mahamat Déby","excerpt":"Several international media sources and human rights organisations have described Mahamat Déby as an authoritarian leader who has continued the system of rule established by his father.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-25T20:26:56.814Z","updated_at":"2026-10-25T20:26:56.814Z","media":[{"slug":"mahamat-deby-2022","title":"Mahamat Idriss Déby in 2022","alt":"Махамат Идрис Деби в тъмен костюм и с очила на фона на емблемите на ЕС и АС","caption":"Махамат Идрис Деби на срещата на върха ЕС – Африканския съюз в Брюксел, февруари 2022 г.","author":"Christophe Licoppe — Европейска комисия","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Mahamat_Idriss_D%C3%A9by_in_2022.jpg","license":"CC-BY-4.0","license_label":"CC BY 4.0","license_url":"https://creativecommons.org/licenses/by/4.0/deed.bg","width":907,"height":1209,"bytes":136015,"mime":"image/jpeg","file":"ffa0afd47510c718.jpg","url":"/media/ffa0afd47510c718.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T18:42:25.192Z","updated_at":"2026-10-25T18:42:25.192Z"},{"slug":"idris-debi-2014","title":"Idriss Déby at the White House in 2014","alt":"Идрис Деби в тъмен костюм, с очила и червена вратовръзка","caption":"Идрис Деби в Белия дом, август 2014 г.","author":"Белият дом (Amanda Lucidon)","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Idriss_D%C3%A9by_at_the_White_House_in_2014.jpg","license":"PD","license_label":"Обществено достояние","license_url":"","width":483,"height":644,"bytes":62879,"mime":"image/jpeg","file":"9f6f4cf200e25ab3.jpg","url":"/media/9f6f4cf200e25ab3.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T18:42:25.200Z","updated_at":"2026-10-25T18:42:25.200Z"},{"slug":"poyas-na-prevratite-2020-2023","title":"Поясът на превратите в Африка (2020–2023)","alt":"Карта на Северна, Западна и Централна Африка, на която Мали, Гвинея, Буркина Фасо, Нигер, Чад, Судан и Габон са оцветени в червено, с имената на държавите","caption":"Поясът на превратите: държавите с успешен военен преврат през 2020–2023 г.","author":"Eric Gaba (основа); WikiB (оцветяване и надписи)","own_work":false,"source_url":"https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Africa_map_blank.svg","license":"CC-BY-SA-3.0","license_label":"CC BY-SA 3.0","license_url":"https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0/deed.bg","width":1600,"height":1299,"bytes":329871,"mime":"image/jpeg","file":"a3e80a8ec84424fe.jpg","url":"/media/a3e80a8ec84424fe.jpg","uploaded_at":"2026-10-25T18:22:03.291Z","updated_at":"2026-10-25T18:22:03.291Z"}]}