Цифрова демокрация

История

Най-ранното използване на електронна демокрация е проектът „Минесота E-Democracy“ от юли 1994 г., създаден от тогавашния студент Стивън Клифт^[4]. В Италия „теледемокрацията“ е въведена в Болоня през 1995 г. с проекта Iperbole^[5]. Идеята използва информационните технологии в рамките на представителната демокрация, за да включи общностите в политическото участие^[6]. Сред посочваните предимства са по-голямата свобода на изразяване, свободният достъп до информация и по-голямата прозрачност на управлението^[7].

Електронно гласуване

Електронното гласуване използва електронни средства, за да подпомогне или извърши подаването и преброяването на гласовете^[8]. В зависимост от системата то използва самостоятелни машини за гласуване или компютри, свързани с интернет (онлайн гласуване)^[9].

През 2005 г. Естония става първата държава, която провежда юридически обвързващи общи избори по интернет — пилотен проект на местните избори^[10]. Интернет гласуване е използвано и на парламентарните избори през 2007 г., също за първи път в света^[11]. На парламентарните избори през 2023 г. за първи път повече от половината гласове са подадени по интернет^[12]. На местните избори през 2025 г. по интернет гласуват около 45,8% от участвалите избиратели^[13].

Чуждестранни експерти по компютърна сигурност, прегледали естонската система, я критикуват и предупреждават, че никоя система, която предава бюлетините електронно, не може да бъде сигурна^[14]. През май 2014 г. международен екип заявява, че ако се инсталира зловреден софтуер на изборните сървъри, може да пробие системата, да промени гласовете и резултатите и да заличи следите^[15]. Националната избирателна комисия на Естония разглежда опасенията и отговаря, че те не дават основание онлайн гласуването да бъде спряно^[16].

В Нов Южен Уелс (Австралия) системата за онлайн гласуване iVote има технически проблеми на местните избори през 2021 г., които затрудняват достъпа на част от избирателите^[17]. Върховният съд на щата нарежда изборите в Кемпси, Сингълтън и Шелхарбър да бъдат проведени отново^[18]. След провала правителството на щата спира използването на iVote за щатските избори през 2023 г.^[19]

Платформи за участие и обсъждане

Pol.is е софтуер за „уики анкети“, създаден за сътрудничество в големи групи^[20]. Той позволява на хората да споделят мнения и идеи, а алгоритъмът му е предназначен да издига идеите, които могат да помогнат за по-добри решения^[21]. Pol.is е основан от Колин Мегил, Кристофър Смол и Майкъл Бьоркегрен след движенията „Окупирай Уолстрийт“ и Арабската пролет^[22]. В Тайван той е една от основните части на отворените инструменти на vTaiwan, възникнали след Студентското движение „Слънчоглед“^[23]. Според vTaiwan от 26-те национални въпроса, свързани с технологиите, обсъдени на платформата, 80% са довели до действия на правителството^[24]. Pol.is се използва и от Join — националната платформа за онлайн обсъждане на тайванското правителство^[25]. Платформата е използвана от правителства в САЩ, Канада, Сингапур, Филипините, Финландия, Испания и други страни^[26]. Одри Танг, програмист на свободен софтуер и член на ядрото на g0v, е първият министър по цифровите въпроси на Тайван — от август 2022 до май 2024 г.^[27]

Decidim се описва като „технополитическа мрежа за партиципаторна демокрация“^[28]. Първият сървър Decidim е създаден през 2016 г. от испанското движение срещу икономиите 15M^[29]. Към 2023 г. Decidim се използва от общини, регионални власти и граждански сдружения в Испания, Швейцария и други европейски страни^[30]. Изследванията го намират за ефективен в някои случаи, но в Люцерн, където е въведен „отгоре“, той задълбочава цифровото разделение^[31].

При гражданското бюджетиране обикновени хора решават как да се разпредели част от общински или държавен бюджет чрез демократично обсъждане и решение^[32]. Електронната петиция е петиция, която се подписва онлайн, обикновено чрез формуляр в уебсайт^[33]. В Обединеното кралство от 2011 г. парламентарна комисия обсъжда дебат по петициите с над 100 000 подписа^[34], а през 2015 г. процедурата е утвърдена в парламента и е създадена постоянна комисия по петициите^[35]. Ликвидната демокрация е форма на гласуване чрез пълномощник, при която избирателите вземат колективни решения чрез пряко участие и „динамично“ представителство^[36]. През 1884 г. Чарлз Доджсън (Луис Карол) пръв описва идеята за „ликвидно“ гласуване в памфлета си „Принципите на парламентарното представителство“^[37].

„Обсъждащата вълна“

Според доклад на ОИСР от 2020 г. публичните власти на всички нива все по-често се обръщат към граждански асамблеи, журита, панели и други представителни обсъждащи процеси, за да решават сложни проблеми — от изменението на климата до решенията за инфраструктура^[38]. Тази „обсъждаща вълна“ се надига от 1980-те години и набира сила около 2010 г.^[39] Докладът събира близо 300 представителни обсъждащи практики^[40].

Изкуственият интелект и обсъждането в голям мащаб

През 2022 г. Wired съобщава, че Pol.is е повлиял на проекта Community Notes на Twitter^[41]. През 2023 г. Колин Мегил съветва OpenAI как да се улесни обсъждането в голям мащаб и помага за раздаването на 1 милион долара безвъзмездни средства за екипи, които работят по този проблем^[42]. През същата година Anthropic проучва как да насочва поведението на езиковия модел с помощта на Pol.is^[43]. През 2025 г. Pol.is помага на окръга, в който е Боулинг Грийн (Кентъки), да изготви план за 25 години, като събира и преглежда идеи на хиляди жители — 10% от населението на окръга^[44].

Цифровата мобилизация

По време на Арабската пролет протестиращите използват приложения като Bambuser и Ustream, за да излъчват видео на живо, да споделят информация и да заобикалят правителствените ограничения^[45]. Движението „Окупирай“ използва радикалната прозрачност срещу корпорациите и политическите елити^[46]. През 2011 г. многобройните спирания на интернет в Близкия изток са наречени „арабската мрежова репресия“, като Либия, Египет, Бахрейн, Сирия, Иран и Йемен въвеждат пълна цензура на интернет в отговор на продемократичните демонстрации^[47].

Рискове и критики

Цифровото разделение е неравният достъп до цифровите технологии и неравното им използване, с четири взаимосвързани измерения — мотивация, материален достъп, умения и употреба^[48]. То затруднява електронната демокрация, защото разделя активните участници от онези, които не участват в електронните общности^[49]. Информационните технологии могат да служат както за демократични, така и за антидемократични цели — и за принудителен контрол, и за активно участие^[50]. Според критиците възраженията срещу пряката демокрация важат и за електронната — възможната поляризация на мненията, популизмът и демагогията^[51].

Тъй като досега не е възможно интернет трафикът да бъде защитен от намеса и манипулация, възможностите на електронната демокрация за вземане на решения остават ограничени, а повечето експерти са против широкото гласуване по интернет^[52]. Отвореността на социалните мрежи позволява на политически сили да ги манипулират за свои цели^[53]. Електронните петиции са популярна форма на онлайн активизъм, но и мишена на критики, че адресатите им често ги пренебрегват заради анонимността на подписалите^[54].

Доказателства към твърденията

1. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
2. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
3. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
4. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
5. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
6. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
7. E-democracy
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
8. Electronic voting
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
9. Electronic voting
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
10. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
11. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
12. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
13. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
14. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
15. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
16. Electronic voting in Estonia
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
17. Electronic voting
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
18. Electronic voting
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
19. Electronic voting
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
20. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
21. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
22. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
23. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
24. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
25. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
26. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
27. Audrey Tang
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
28. Decidim
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
29. Decidim
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
30. Decidim
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
31. Decidim
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
32. Participatory budgeting
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
33. Online petition
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
34. Online petition
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
35. Online petition
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
36. Liquid democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
37. Liquid democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
38. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave
    OECD Publishing · OECD · 2020-06-10
    Отвори източника
39. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave
    OECD Publishing · OECD · 2020-06-10
    Отвори източника
40. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave
    OECD Publishing · OECD · 2020-06-10
    Отвори източника
41. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
42. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
43. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
44. Pol.is
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
45. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
46. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
47. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
48. Digital divide
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
49. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
50. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
51. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
52. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
53. E-democracy
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
54. Online petition
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника