# Цифрова демокрация Цифровата демокрация, наричана още електронна или интернет демокрация, използва информационните и комуникационните технологии в политическите процеси и в управлението. Тя е свързана с електронното гласуване, но обхваща и други нива на политическото обсъждане — връзката между публичните институции и хората, достъпа до информация онлайн и поставянето на политически теми в интернет. Терминът обикновено се приписва на цифровия активист Стивън Клифт. ## История Най-ранното използване на електронна демокрация е проектът „Минесота E-Democracy“ от юли 1994 г., създаден от тогавашния студент Стивън Клифт[4]. В Италия „теледемокрацията“ е въведена в Болоня през 1995 г. с проекта Iperbole[5]. Идеята използва информационните технологии в рамките на представителната демокрация, за да включи общностите в политическото участие[6]. Сред посочваните предимства са по-голямата свобода на изразяване, свободният достъп до информация и по-голямата прозрачност на управлението[7]. ## Електронно гласуване Електронното гласуване използва електронни средства, за да подпомогне или извърши подаването и преброяването на гласовете[8]. В зависимост от системата то използва самостоятелни машини за гласуване или компютри, свързани с интернет (онлайн гласуване)[9]. През 2005 г. Естония става първата държава, която провежда юридически обвързващи общи избори по интернет — пилотен проект на местните избори[10]. Интернет гласуване е използвано и на парламентарните избори през 2007 г., също за първи път в света[11]. На парламентарните избори през 2023 г. за първи път повече от половината гласове са подадени по интернет[12]. На местните избори през 2025 г. по интернет гласуват около 45,8% от участвалите избиратели[13]. Чуждестранни експерти по компютърна сигурност, прегледали естонската система, я критикуват и предупреждават, че никоя система, която предава бюлетините електронно, не може да бъде сигурна[14]. През май 2014 г. международен екип заявява, че ако се инсталира зловреден софтуер на изборните сървъри, може да пробие системата, да промени гласовете и резултатите и да заличи следите[15]. Националната избирателна комисия на Естония разглежда опасенията и отговаря, че те не дават основание онлайн гласуването да бъде спряно[16]. В Нов Южен Уелс (Австралия) системата за онлайн гласуване iVote има технически проблеми на местните избори през 2021 г., които затрудняват достъпа на част от избирателите[17]. Върховният съд на щата нарежда изборите в Кемпси, Сингълтън и Шелхарбър да бъдат проведени отново[18]. След провала правителството на щата спира използването на iVote за щатските избори през 2023 г.[19] ## Платформи за участие и обсъждане Pol.is е софтуер за „уики анкети“, създаден за сътрудничество в големи групи[20]. Той позволява на хората да споделят мнения и идеи, а алгоритъмът му е предназначен да издига идеите, които могат да помогнат за по-добри решения[21]. Pol.is е основан от Колин Мегил, Кристофър Смол и Майкъл Бьоркегрен след движенията „Окупирай Уолстрийт“ и Арабската пролет[22]. В Тайван той е една от основните части на отворените инструменти на vTaiwan, възникнали след Студентското движение „Слънчоглед“[23]. Според vTaiwan от 26-те национални въпроса, свързани с технологиите, обсъдени на платформата, 80% са довели до действия на правителството[24]. Pol.is се използва и от Join — националната платформа за онлайн обсъждане на тайванското правителство[25]. Платформата е използвана от правителства в САЩ, Канада, Сингапур, Филипините, Финландия, Испания и други страни[26]. Одри Танг, програмист на свободен софтуер и член на ядрото на g0v, е първият министър по цифровите въпроси на Тайван — от август 2022 до май 2024 г.[27] Decidim се описва като „технополитическа мрежа за партиципаторна демокрация“[28]. Първият сървър Decidim е създаден през 2016 г. от испанското движение срещу икономиите 15M[29]. Към 2023 г. Decidim се използва от общини, регионални власти и граждански сдружения в Испания, Швейцария и други европейски страни[30]. Изследванията го намират за ефективен в някои случаи, но в Люцерн, където е въведен „отгоре“, той задълбочава цифровото разделение[31]. При гражданското бюджетиране обикновени хора решават как да се разпредели част от общински или държавен бюджет чрез демократично обсъждане и решение[32]. Електронната петиция е петиция, която се подписва онлайн, обикновено чрез формуляр в уебсайт[33]. В Обединеното кралство от 2011 г. парламентарна комисия обсъжда дебат по петициите с над 100 000 подписа[34], а през 2015 г. процедурата е утвърдена в парламента и е създадена постоянна комисия по петициите[35]. Ликвидната демокрация е форма на гласуване чрез пълномощник, при която избирателите вземат колективни решения чрез пряко участие и „динамично“ представителство[36]. През 1884 г. Чарлз Доджсън (Луис Карол) пръв описва идеята за „ликвидно“ гласуване в памфлета си „Принципите на парламентарното представителство“[37]. ## „Обсъждащата вълна“ Според доклад на ОИСР от 2020 г. публичните власти на всички нива все по-често се обръщат към граждански асамблеи, журита, панели и други представителни обсъждащи процеси, за да решават сложни проблеми — от изменението на климата до решенията за инфраструктура[38]. Тази „обсъждаща вълна“ се надига от 1980-те години и набира сила около 2010 г.[39] Докладът събира близо 300 представителни обсъждащи практики[40]. ## Изкуственият интелект и обсъждането в голям мащаб През 2022 г. Wired съобщава, че Pol.is е повлиял на проекта Community Notes на Twitter[41]. През 2023 г. Колин Мегил съветва OpenAI как да се улесни обсъждането в голям мащаб и помага за раздаването на 1 милион долара безвъзмездни средства за екипи, които работят по този проблем[42]. През същата година Anthropic проучва как да насочва поведението на езиковия модел с помощта на Pol.is[43]. През 2025 г. Pol.is помага на окръга, в който е Боулинг Грийн (Кентъки), да изготви план за 25 години, като събира и преглежда идеи на хиляди жители — 10% от населението на окръга[44]. ## Цифровата мобилизация По време на Арабската пролет протестиращите използват приложения като Bambuser и Ustream, за да излъчват видео на живо, да споделят информация и да заобикалят правителствените ограничения[45]. Движението „Окупирай“ използва радикалната прозрачност срещу корпорациите и политическите елити[46]. През 2011 г. многобройните спирания на интернет в Близкия изток са наречени „арабската мрежова репресия“, като Либия, Египет, Бахрейн, Сирия, Иран и Йемен въвеждат пълна цензура на интернет в отговор на продемократичните демонстрации[47]. ## Рискове и критики Цифровото разделение е неравният достъп до цифровите технологии и неравното им използване, с четири взаимосвързани измерения — мотивация, материален достъп, умения и употреба[48]. То затруднява електронната демокрация, защото разделя активните участници от онези, които не участват в електронните общности[49]. Информационните технологии могат да служат както за демократични, така и за антидемократични цели — и за принудителен контрол, и за активно участие[50]. Според критиците възраженията срещу пряката демокрация важат и за електронната — възможната поляризация на мненията, популизмът и демагогията[51]. Тъй като досега не е възможно интернет трафикът да бъде защитен от намеса и манипулация, възможностите на електронната демокрация за вземане на решения остават ограничени, а повечето експерти са против широкото гласуване по интернет[52]. Отвореността на социалните мрежи позволява на политически сили да ги манипулират за свои цели[53]. Електронните петиции са популярна форма на онлайн активизъм, но и мишена на критики, че адресатите им често ги пренебрегват заради анонимността на подписалите[54]. ## Вижте също - [Join: тайванската платформа за електронни петиции](https://wikib.online/article/taiwan-join-platform-e-peticii) - [vTaiwan: цифровата демокрация в Тайван](https://wikib.online/article/vtaiwan-tsifrova-demokratsia) - [Ликвидна демокрация](https://wikib.online/article/likvidna-demokratsia) - [Изкуственият интелект в пряката демокрация](https://wikib.online/article/izkustveniyat-intelekt-v-pryakata-demokratsia) - [Естония: най-дълго действащата система за интернет гласуване в света](https://wikib.online/article/estonia-i-glasuvane) - [Германия: електронните петиции на Бундестага](https://wikib.online/article/bundestag-e-petitsii-germania) - [We the People: платформата за петиции на Белия дом](https://wikib.online/article/we-the-people-petitsii-sasht) - [Боулинг Грийн: как AI на Google Jigsaw събра мнението на цял град](https://wikib.online/article/bowling-green-ai-grazhdansko-uchastie) - [Plurality: технология за съвместно многообразие и демокрация](https://wikib.online/article/plurality-tehnologiya-za-demokratsiya) - [g0v: тайванското движение на гражданските хакери зад vTaiwan](https://wikib.online/article/g0v-taiwan-grazhdanski-hakvane) ## Доказателства към твърденията 1. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 2. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 3. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 4. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 5. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 6. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 7. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 8. Electronic voting — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting 9. Electronic voting — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting 10. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 11. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 12. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 13. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 14. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 15. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 16. Electronic voting in Estonia — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting_in_Estonia 17. Electronic voting — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting 18. Electronic voting — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting 19. Electronic voting — https://en.wikipedia.org/wiki/Electronic_voting 20. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 21. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 22. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 23. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 24. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 25. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 26. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 27. Audrey Tang — https://en.wikipedia.org/wiki/Audrey_Tang 28. Decidim — https://en.wikipedia.org/wiki/Decidim 29. Decidim — https://en.wikipedia.org/wiki/Decidim 30. Decidim — https://en.wikipedia.org/wiki/Decidim 31. Decidim — https://en.wikipedia.org/wiki/Decidim 32. Participatory budgeting — https://en.wikipedia.org/wiki/Participatory_budgeting 33. Online petition — https://en.wikipedia.org/wiki/E-petition 34. Online petition — https://en.wikipedia.org/wiki/E-petition 35. Online petition — https://en.wikipedia.org/wiki/E-petition 36. Liquid democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Liquid_democracy 37. Liquid democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/Liquid_democracy 38. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave — https://www.oecd.org/en/publications/innovative-citizen-participation-and-new-democratic-institutions_339306da-en.html 39. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave — https://www.oecd.org/en/publications/innovative-citizen-participation-and-new-democratic-institutions_339306da-en.html 40. Innovative Citizen Participation and New Democratic Institutions: Catching the Deliberative Wave — https://www.oecd.org/en/publications/innovative-citizen-participation-and-new-democratic-institutions_339306da-en.html 41. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 42. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 43. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 44. Pol.is — https://en.wikipedia.org/wiki/Pol.is 45. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 46. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 47. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 48. Digital divide — https://en.wikipedia.org/wiki/Digital_divide 49. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 50. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 51. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 52. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 53. E-democracy — https://en.wikipedia.org/wiki/E-democracy 54. Online petition — https://en.wikipedia.org/wiki/E-petition ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/tsifrova-demokratsia - Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/) - Ревизия: 1 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/tsifrova-demokratsia