Редкоземните елементи и критичните суровини
Редкоземните елементи са група от 17 метала — 15-те лантаноида, скандий и итрий[1] — използвани в електрониката, лазерите, стъклото и особено в мощните магнити.[2] Те са ключови за електромобилите, вятърните турбини, отбраната и смартфоните.[5] Името „редки“ е подвеждащо: те не са оскъдни, но са разпръснати на малки концентрации и пречистването им е скъпо и енергоемко.[3][4] Китай контролира около 70 % от добива и около 90 % от преработката им в света.[9] Европейският съюз внася около 98 % от нужните му количества от Китай.[8] През 2025 г. Китай използва това като оръжие в търговската война със САЩ.[10]
Основни данни
Какво са и за какво служат
Редкоземните елементи се срещат само в съединения, а не като чисти метали; например церият е по-разпространен в земната кора от медта, но за да се получат използваеми количества, трябва да се преработят огромни количества руда.[3][4] От тях се правят мощни неодимови, празеодимови, диспрозиеви и тербиеви магнити, отбранителни продукти и електроника.[16] Преходът към възобновяема енергия и електромобили, както и отбраната и смартфоните, рязко увеличават търсенето.[5]
Китайското господство
От 60-те до 80-те години мината Маунтин Пас в Калифорния прави САЩ водещ производител.[7] Днес Китай отговаря за над половината от добива и за почти 90 % от преработката; около 80 % от доставките за САЩ идват от Китай.[8] Китай преработва не само собствената си руда, но и почти цялата от Мианмар и Австралия и почти половината от американската.[9] През 2019 г. той задоволява около 90 % от световното търсене, а от около 2010 г. ограничава доставките си.[6]
През март 2012 г. САЩ, ЕС и Япония завеждат спор срещу Китай в Световната търговска организация (СТО), като твърдят, че ограниченията нарушават търговските правила; Китай отговаря, че те защитават ресурсите и околната среда.[17][18] През 2014 г. СТО решава срещу Китай и през 2015 г. той премахва квотите за износ.[19] Същевременно нови мини в Австралия (Lynas) и САЩ свалят цените — оксидът на диспрозия поевтинява от 994 долара за килограм през 2011 г. до 265 долара през 2014 г.[11]
Търговската война от 2025 г.
След като президентът Доналд Тръмп налага високи мита на китайските стоки, през април 2025 г. Китай ограничава продажбата на седем редкоземни елемента на САЩ, а в началото на октомври 2025 г. добавя нови ограничения, включително за тежките редкоземни елементи.[10] Американският отговор включва забрана, която от януари 2027 г. ще изключи китайските редкоземни метали и магнити от отбранителните поръчки на САЩ.[15] САЩ търсят и нови доставчици: на 21 октомври 2025 г. австралийският министър-председател Антъни Албанизи и Тръмп подписват споразумение за редкоземните елементи и критичните суровини.[14]
Други държави също разширяват добива. Бразилия има вторите по големина запаси (23 %), но до скоро не е произвеждала в търговски мащаб.[12] Индия, с третите по големина запаси, развива отрасъла заради китайските ограничения.[13]
Отговорът на Европейския съюз
Още от 2011 г. Европейската комисия на всеки три години обновява списък на критичните суровини — от 14 през 2011 г. до 34 през 2023 г.; повечето се използват в енергийния преход и цифровите технологии.[21] Критични се наричат суровините, за които няма реален заместител, повечето държави зависят от внос, а доставката е в ръцете на един или няколко производители.[26]
Законът на ЕС за критичните суровини влиза в сила на 23 май 2024 г. и цели да разшири собствения добив, преработка и рециклиране.[20] Той поставя за цел ЕС да добива поне 10 %, да преработва поне 40 % и да рециклира поне 25 % от годишното си потребление на стратегически суровини[22][23][24], а до 2030 г. никоя отделна държава извън ЕС да не осигурява повече от 65 % от потреблението на която и да е стратегическа суровина.[25] Рециклирането остава слабо: от 60-те метала, изследвани от Програмата на ООН за околната среда, по-малко от 20 се рециклират над 50 %.[27]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare earths trade dispute
WikipediaОтвори източника
-
Rare-earth element
WikipediaОтвори източника
-
Rare earths trade dispute
WikipediaОтвори източника
-
Rare earths trade dispute
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника
-
Critical Raw Materials Act
WikipediaОтвори източника