# Редкоземните елементи и критичните суровини Редкоземните елементи са група от 17 метала — 15-те лантаноида, скандий и итрий — използвани в електрониката, лазерите, стъклото и особено в мощните магнити. Те са ключови за електромобилите, вятърните турбини, отбраната и смартфоните. Името „редки“ е подвеждащо: те не са оскъдни, но са разпръснати на малки концентрации и пречистването им е скъпо и енергоемко. Китай контролира около 70 % от добива и около 90 % от преработката им в света. Европейският съюз внася около 98 % от нужните му количества от Китай. През 2025 г. Китай използва това като оръжие в търговската война със САЩ. ## Основни данни | Параметър | Данни | |---|---| | Брой елементи | 17[1] | | Дял на Китай в добива (2025) | около 70 %[9] | | Дял на Китай в преработката | около 90 %[8] | | Внос на ЕС от Китай | около 98 %[8] | | Втори по запаси | Бразилия, 23 %[12] | | Закон на ЕС за критичните суровини | в сила от 23 май 2024[20] | | Критични суровини на ЕС (2023) | 34[21] | ## Какво са и за какво служат Редкоземните елементи се срещат само в съединения, а не като чисти метали; например церият е по-разпространен в земната кора от медта, но за да се получат използваеми количества, трябва да се преработят огромни количества руда.[3][4] От тях се правят мощни неодимови, празеодимови, диспрозиеви и тербиеви магнити, отбранителни продукти и електроника.[16] Преходът към възобновяема енергия и електромобили, както и отбраната и смартфоните, рязко увеличават търсенето.[5] ## Китайското господство От 60-те до 80-те години мината Маунтин Пас в Калифорния прави САЩ водещ производител.[7] Днес Китай отговаря за над половината от добива и за почти 90 % от преработката; около 80 % от доставките за САЩ идват от Китай.[8] Китай преработва не само собствената си руда, но и почти цялата от Мианмар и Австралия и почти половината от американската.[9] През 2019 г. той задоволява около 90 % от световното търсене, а от около 2010 г. ограничава доставките си.[6] През март 2012 г. САЩ, ЕС и Япония завеждат спор срещу Китай в Световната търговска организация (СТО), като твърдят, че ограниченията нарушават търговските правила; Китай отговаря, че те защитават ресурсите и околната среда.[17][18] През 2014 г. СТО решава срещу Китай и през 2015 г. той премахва квотите за износ.[19] Същевременно нови мини в Австралия (Lynas) и САЩ свалят цените — оксидът на диспрозия поевтинява от 994 долара за килограм през 2011 г. до 265 долара през 2014 г.[11] ## Търговската война от 2025 г. След като президентът Доналд Тръмп налага високи мита на китайските стоки, през април 2025 г. Китай ограничава продажбата на седем редкоземни елемента на САЩ, а в началото на октомври 2025 г. добавя нови ограничения, включително за тежките редкоземни елементи.[10] Американският отговор включва забрана, която от януари 2027 г. ще изключи китайските редкоземни метали и магнити от отбранителните поръчки на САЩ.[15] САЩ търсят и нови доставчици: на 21 октомври 2025 г. австралийският министър-председател Антъни Албанизи и Тръмп подписват споразумение за редкоземните елементи и критичните суровини.[14] Други държави също разширяват добива. Бразилия има вторите по големина запаси (23 %), но до скоро не е произвеждала в търговски мащаб.[12] Индия, с третите по големина запаси, развива отрасъла заради китайските ограничения.[13] ## Отговорът на Европейския съюз Още от 2011 г. Европейската комисия на всеки три години обновява списък на критичните суровини — от 14 през 2011 г. до 34 през 2023 г.; повечето се използват в енергийния преход и цифровите технологии.[21] Критични се наричат суровините, за които няма реален заместител, повечето държави зависят от внос, а доставката е в ръцете на един или няколко производители.[26] Законът на ЕС за критичните суровини влиза в сила на 23 май 2024 г. и цели да разшири собствения добив, преработка и рециклиране.[20] Той поставя за цел ЕС да добива поне 10 %, да преработва поне 40 % и да рециклира поне 25 % от годишното си потребление на стратегически суровини[22][23][24], а до 2030 г. никоя отделна държава извън ЕС да не осигурява повече от 65 % от потреблението на която и да е стратегическа суровина.[25] Рециклирането остава слабо: от 60-те метала, изследвани от Програмата на ООН за околната среда, по-малко от 20 се рециклират над 50 %.[27] ## Вижте също - [Полупроводниците и надпреварата за чипове](https://wikib.online/article/poluprovodnitsi-i-nadprevarata-za-chipove) - [Изменението на климата](https://wikib.online/article/izmenenieto-na-klimata) - [Tesla](https://wikib.online/article/tesla) - [Национална система на политическата икономия](https://wikib.online/article/natsionalna-sistema-na-politicheskata-ikonomiya) - [Слънчевата енергетика и перовскитите](https://wikib.online/article/slanchevata-energetika) - [Батерии и съхранение на енергия](https://wikib.online/article/baterii-i-sahranenie-na-energia) - [Хуманоидни роботи](https://wikib.online/article/humanoidni-roboti) - [Демографската криза](https://wikib.online/article/demografskata-kriza) - [DeepSeek](https://wikib.online/article/deepseek) - [Nvidia](https://wikib.online/article/nvidia) ## Доказателства към твърденията 1. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 2. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 3. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 4. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 5. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 6. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 7. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 8. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 9. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 10. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 11. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 12. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 13. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 14. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 15. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 16. Rare earths trade dispute — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare_earths_trade_dispute 17. Rare-earth element — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element 18. Rare earths trade dispute — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare_earths_trade_dispute 19. Rare earths trade dispute — https://en.wikipedia.org/wiki/Rare_earths_trade_dispute 20. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 21. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 22. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 23. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 24. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 25. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 26. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials 27. Critical Raw Materials Act — https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials ## Метаданни - Каноничен URL: https://wikib.online/article/redkozemni-elementi-i-kritichni-surovini - Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/) - Ревизия: 1 - Статус: published - Език: bg - JSON: https://wikib.online/api/public/articles/redkozemni-elementi-i-kritichni-surovini