{"id":"8aa118a2-3f5b-4466-b0e2-ee03400cfc76","slug":"redkozemni-elementi-i-kritichni-surovini","title":"Редкоземните елементи и критичните суровини","category":"Икономика · Политическа икономия","tags":["редкоземни елементи","критични суровини","Китай","търговска война","износ","магнити","електромобили","вятърни турбини","Закон за критичните суровини","ЕС","СТО","Бразилия","Австралия"],"lead":"**Редкоземните елементи** са група от 17 метала — 15-те лантаноида, скандий и итрий[^ree-def] — използвани в електрониката, лазерите, стъклото и особено в мощните магнити.[^ree-uses] Те са ключови за електромобилите, вятърните турбини, отбраната и смартфоните.[^ree-demand] Името „редки“ е подвеждащо: те не са оскъдни, но са разпръснати на малки концентрации и пречистването им е скъпо и енергоемко.[^ree-misnomer][^ree-thin] Китай контролира около 70 % от добива и около 90 % от преработката им в света.[^ree-70] Европейският съюз внася около 98 % от нужните му количества от Китай.[^ree-refining] През 2025 г. Китай използва това като оръжие в търговската война със САЩ.[^ree-2025]","sections":[{"id":"osnovni-danni","title":"Основни данни","paragraphs":["| Параметър | Данни |\n|---|---|\n| Брой елементи | 17[^ree-def] |\n| Дял на Китай в добива (2025) | около 70 %[^ree-70] |\n| Дял на Китай в преработката | около 90 %[^ree-refining] |\n| Внос на ЕС от Китай | около 98 %[^ree-refining] |\n| Втори по запаси | Бразилия, 23 %[^ree-brazil] |\n| Закон на ЕС за критичните суровини | в сила от 23 май 2024[^crm-def] |\n| Критични суровини на ЕС (2023) | 34[^crm-list] |"]},{"id":"kakvo-sa-i-za-kakvo-sluzhat","title":"Какво са и за какво служат","paragraphs":["Редкоземните елементи се срещат само в съединения, а не като чисти метали; например церият е по-разпространен в земната кора от медта, но за да се получат използваеми количества, трябва да се преработят огромни количества руда.[^ree-misnomer][^ree-thin] От тях се правят мощни неодимови, празеодимови, диспрозиеви и тербиеви магнити, отбранителни продукти и електроника.[^wto-def] Преходът към възобновяема енергия и електромобили, както и отбраната и смартфоните, рязко увеличават търсенето.[^ree-demand]"]},{"id":"kitayskoto-gospodstvo","title":"Китайското господство","paragraphs":["От 60-те до 80-те години мината Маунтин Пас в Калифорния прави САЩ водещ производител.[^ree-us] Днес Китай отговаря за над половината от добива и за почти 90 % от преработката; около 80 % от доставките за САЩ идват от Китай.[^ree-refining] Китай преработва не само собствената си руда, но и почти цялата от Мианмар и Австралия и почти половината от американската.[^ree-70] През 2019 г. той задоволява около 90 % от световното търсене, а от около 2010 г. ограничава доставките си.[^ree-2019]","През март 2012 г. САЩ, ЕС и Япония завеждат спор срещу Китай в Световната търговска организация (СТО), като твърдят, че ограниченията нарушават търговските правила; Китай отговаря, че те защитават ресурсите и околната среда.[^wto-2012][^wto-args] През 2014 г. СТО решава срещу Китай и през 2015 г. той премахва квотите за износ.[^wto-2014] Същевременно нови мини в Австралия (Lynas) и САЩ свалят цените — оксидът на диспрозия поевтинява от 994 долара за килограм през 2011 г. до 265 долара през 2014 г.[^ree-lynas]"]},{"id":"targovskata-voyna-ot-2025-g","title":"Търговската война от 2025 г.","paragraphs":["След като президентът Доналд Тръмп налага високи мита на китайските стоки, през април 2025 г. Китай ограничава продажбата на седем редкоземни елемента на САЩ, а в началото на октомври 2025 г. добавя нови ограничения, включително за тежките редкоземни елементи.[^ree-2025] Американският отговор включва забрана, която от януари 2027 г. ще изключи китайските редкоземни метали и магнити от отбранителните поръчки на САЩ.[^ree-2027] САЩ търсят и нови доставчици: на 21 октомври 2025 г. австралийският министър-председател Антъни Албанизи и Тръмп подписват споразумение за редкоземните елементи и критичните суровини.[^ree-aus]","Други държави също разширяват добива. Бразилия има вторите по големина запаси (23 %), но до скоро не е произвеждала в търговски мащаб.[^ree-brazil] Индия, с третите по големина запаси, развива отрасъла заради китайските ограничения.[^ree-india]"]},{"id":"otgovorat-na-evropeyskiya-sayuz","title":"Отговорът на Европейския съюз","paragraphs":["Още от 2011 г. Европейската комисия на всеки три години обновява списък на критичните суровини — от 14 през 2011 г. до 34 през 2023 г.; повечето се използват в енергийния преход и цифровите технологии.[^crm-list] Критични се наричат суровините, за които няма реален заместител, повечето държави зависят от внос, а доставката е в ръцете на един или няколко производители.[^crm-crit]","Законът на ЕС за критичните суровини влиза в сила на 23 май 2024 г. и цели да разшири собствения добив, преработка и рециклиране.[^crm-def] Той поставя за цел ЕС да добива поне 10 %, да преработва поне 40 % и да рециклира поне 25 % от годишното си потребление на стратегически суровини[^crm-10][^crm-40][^crm-25], а до 2030 г. никоя отделна държава извън ЕС да не осигурява повече от 65 % от потреблението на която и да е стратегическа суровина.[^crm-65] Рециклирането остава слабо: от 60-те метала, изследвани от Програмата на ООН за околната среда, по-малко от 20 се рециклират над 50 %.[^crm-recycle]"]},{"id":"vizhte-sashto","title":"Вижте също","paragraphs":["- [[poluprovodnitsi-i-nadprevarata-za-chipove|Полупроводниците и надпреварата за чипове]] • [[tesla|Tesla]] • [[izmenenieto-na-klimata|Изменението на климата]]"]}],"sources":[{"key":"ree","title":"Rare-earth element","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Rare-earth_element","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-31"},{"key":"crm","title":"Critical Raw Materials Act","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Critical_mineral_raw_materials","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-31"},{"key":"wto","title":"Rare earths trade dispute","url":"https://en.wikipedia.org/wiki/Rare_earths_trade_dispute","note":"","publisher":"Wikipedia","language":"en","retrieved_at":"2026-10-31"}],"citations":[{"id":"ree-def","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"The rare-earth elements (REE), also called rare-earth metals, or rare earths, are a set of 17 nearly indistinguishable lustrous silvery-white soft heavy metals. The 15 lanthanides (or lanthanoids),[1] along with scandium, and yttrium, are usually included as rare earths.","note":""},{"id":"ree-uses","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"Compounds containing rare-earth elements have diverse applications in electrical and electronic components, lasers, glass, magnetic materials, and industrial processes.","note":""},{"id":"ree-misnomer","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"The term \"rare-earth\" is a misnomer, because they are not actually scarce, but because they are found only in compounds, not as pure metals, and are difficult to isolate and purify.","note":""},{"id":"ree-thin","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"but in practice they are spread thinly as trace impurities,[2][3] so to obtain rare earths at usable purity requires processing enormous amounts of raw ore which is costly and energy intensive.","note":""},{"id":"ree-demand","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"The global move towards renewable energy technologies, such as electric vehicles (EVs) and wind turbines, along with advanced electronics, defence applications, and consumer electronics such as smartphones, has caused increased demand for REEs.","note":""},{"id":"ree-2019","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"China dominates the rest of the world in terms of REE reserves and production; in 2019, it supplied around 90% of the global demand for the 17 rare-earth powders. The Chinese government has placed restrictions on its supply and sales of REEs since around 2010 for various reasons.","note":""},{"id":"ree-us","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"From the 1960s until the 1980s, the Mountain Pass Rare Earth Mine in California made the United States the lea","note":""},{"id":"ree-refining","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"85–90% of global rare-earth mineral refining capacity was in China,[73] which both mines and refines them on a large scale. China is responsible for over half of global mining, and almost 90% of processing, of rare-earths. Around 80% of US rare-earth supply is sourced from China, and the EU imports around 98% of its use from China.","note":""},{"id":"ree-70","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"As of 2025, China was digging up 70 percent of the global supply of rare-earths, but was also processing around 90 of the world supply, refining not only its own ore, but also nearly all of Myanmar's[91] and Australia's,[92] as well as almost half of American production.","note":""},{"id":"ree-2025","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"In 2025, during the China–United States trade war, China restricted exports of heavy rare earths to the US.[93][94] After President Donald Trump imposed high tariffs on American goods being imported by China, in April 2025 China retaliated by imposing restrictions on the sale of seven rare earth minerals to America,[95] and in early October 2025 added further controls.","note":""},{"id":"ree-lynas","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"In 2012, in response to the opening of new mines in other countries (Lynas in Australia and Molycorp in the United States), prices of rare earths dropped.[84] The price of dysprosium oxide was US$994/kg in 2011, and dropped to US$265/kg by 2014.","note":""},{"id":"ree-brazil","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"Brazil has the second-largest reserves of rare-earths in the world, at 23%, but has not produced the metals on a commercial scale until recently.","note":""},{"id":"ree-india","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"India has the third-largest reserves of rare-earths in the world, at 6.9 MT, including almost 35% of the world's sand mineral deposits, and has been stepping up the industry in the face of restrictions by China.","note":""},{"id":"ree-aus","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"On 21 October 2025, the Prime Minister of Australia, Anthony Albanese, signed a deal with the President of the United States, Donald Trump,[92] over rare-earths and other critical minerals that are needed for commercial clean energy production and technologically advanced military hardware.","note":""},{"id":"ree-2027","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"defense procurement restriction is scheduled to take effect in January 2027, prohibiting the use of Chinese-origin rare-earth metals and magnets in U.","note":""},{"id":"wto-def","source_key":"wto","locator":"","excerpt":"The rare earths trade dispute, between China on one side and several countries (with the U.S. being the primary leader) on the other, was over China's export restrictions on rare earth elements as well as tungsten and molybdenum. Rare earth metals are used to make powerful neodymium, praseodymium, dysprosium and terbium magnets, defense products and many electronics.","note":""},{"id":"wto-2012","source_key":"ree","locator":"","excerpt":"In March 2012, the US, EU, and Japan confronted China at the World Trade Organization (WTO) about these export and production restrictions.","note":""},{"id":"wto-args","source_key":"wto","locator":"","excerpt":"The US, EU and Japan argued that the restrictions were a violation of the World Trade Organization (WTO) trade regulations, while China stated that the restrictions are aimed at resource conservation and environmental protection.","note":""},{"id":"wto-2014","source_key":"wto","locator":"","excerpt":"In 2014, the WTO ruled against China, which led China to drop the export quotas in 2015.","note":""},{"id":"crm-def","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"The Critical Raw Materials Act (CRM Act) is a regulation by the European Union (EU) which aims to secure supply of critical raw materials to EU member states. The CRM Act primarily focuses on the expansion of the EU's domestic capacities to extract, process, and recycle raw materials. It has entered into force on 23 May 2024.","note":""},{"id":"crm-list","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"Since 2011, the European Commission has triennially assessed a list of Critical Raw Materials (CRMs), with 14 CRMs identified in 2011, 20 in 2014, 27 in 2017, 30 in 2020 and 34 in 2023.[2] These materials are mainly used in energy transition and digital technologies.","note":""},{"id":"crm-10","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"extract at least 10% of the EU's annual consumption;","note":""},{"id":"crm-40","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"process at least 40% of the EU's annual consumption;","note":""},{"id":"crm-25","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"recycle at least 25% of the EU's annual consumption.","note":""},{"id":"crm-65","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"By 2030, one single ex-EU country shall produce not more than 65% of the EU's annual consumption of each strategic raw material.","note":""},{"id":"crm-crit","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"Critical materials have been defined by one academic group as \"raw materials for which there are no viable substitutes with current technologies, which most consumer countries are dependent on importing, and whose supply is dominated by one or a few producers\".","note":""},{"id":"crm-recycle","source_key":"crm","locator":"","excerpt":"However, fewer than 20 metals, of the 60 studied by experts of the UNEP, were recycled to more than 50% in the world.","note":""}],"status":"published","featured":false,"revision":1,"created_at":"2026-10-31T15:10:04.684Z","updated_at":"2026-10-31T15:10:04.684Z"}