W WikiBсвободна енциклопедия

Батерии и съхранение на енергия

Съхранението на енергия в електроенергийната мрежа обхваща технологиите, които запазват излишната електроенергия — например от слънчеви и вятърни централи — и я отдават, когато е нужна.[1] С растежа на възобновяемите източници то става ключово: колкото по-голям е делът им, толкова по-дълго трябва да се съхранява енергията.[4] Най-бързо растат батериите, чиято цена спада рязко — от 2010 до 2023 г. с 90 %.[5] През 2025 г. средната цена на литиево-йонен пакет пада до рекордните 108 долара за киловатчас.[9] Пазарът се доминира от Китай[11][15], а новите технологии — натриево-йонните и твърдотелните батерии — обещават по-евтини и по-безопасни решения.[18][24]

Основни данни

ПараметърДанни
Най-голям вид съхранение (2023)помпено-акумулиращи централи, 181 GW[3]
Батерии (2023)около 88 GW[3]
Спад на цената 2010–202390 %[5]
Цена на пакет (2025)108 долара/kWh[9]
Стационарно съхранение (2025)70 долара/kWh[10]
Дял на CATL в Китай (април 2026)46,6 %[23]

Защо е нужно съхранение

Съхранението помага да се балансират предлагането и търсенето, като запазва излишъка от слънцето и вятъра или от негъвкави източници като ядрените централи; то помага и за рестартиране на мрежата след авария.[1] Батериите могат да купуват евтин ток и да го продават, когато цената се вдигне, да стабилизират мрежата и да намалят нуждата от нови далекопроводи.[7] Съхранението е само една от възможностите — други са гъвкавите централи, управлението на търсенето и връзките между регионите.[6]

Нуждата расте с дела на възобновяемите източници: при под 40 % стига краткосрочно съхранение, при 80 % е необходимо средносрочно, а при още по-висок дял — и дългосрочно.[4]

Видове съхранение

Първите помпено-акумулиращи водноелектрически централи са построени в края на XIX век в Алпите[8], а през 2023 г. те все още са най-големият вид съхранение в света с 181 GW мощност срещу около 88 GW за всички батерии.[3] Литиево-йонните батерии са подходящи за кратко съхранение — до 8 часа; поточните батерии и сгъстеният въздух — за средносрочно, а зеленият водород и съхранението на топлина — за дългосрочно.[2]

Цената на батериите пада с около 20 % при всяко удвояване на световния капацитет.[4] През 2024 г. две трети от новите мощности са големи мрежови системи, а една трета — домашни батерии.[5]

Цените през 2025 г.

Според годишното проучване на BloombergNEF средната цена на литиево-йонните пакети пада с 8 % до 108 долара за киловатчас през 2025 г., въпреки поскъпването на лития и кобалта.[9] Най-голям е спадът при стационарното съхранение — до 70 долара за киловатчас, с което то за първи път става най-евтиният сегмент.[10] Причините са свръхкапацитетът в производството на клетки, ожесточената конкуренция и преминаването към по-евтините литиево-железофосфатни (LFP) батерии.[12] Китай има най-ниските цени, докато в Северна Америка и Европа те остават значително по-високи.[11]

Литиево-железофосфатните батерии и Китай

LFP батериите са евтини, безопасни, слабо токсични и издържат много цикли, затова се използват в автомобили, мрежово съхранение и резервно захранване.[13] Енергийната им плътност е по-ниска от тази на никел-манган-кобалтовите батерии.[16] През 2022 г. китайските производители държат почти монопол върху тях; с изтичането на патентите производството им се очаква да изпревари това на NMC батериите.[15] Още през септември 2022 г. LFP заемат 31 % от батериите за електромобили, като 68 % от тях са на Tesla и BYD.[14] Най-големият производител, CATL, инсталира през април 2026 г. 29,06 GWh батерии за електромобили — 46,6 % от китайския пазар.[23]

Натриево-йонните батерии

Натриево-йонните батерии използват натриеви вместо литиеви йони.[17] Разработват се още през 70-те и началото на 80-те години, но през 90-те литиево-йонните се оказват по-перспективни.[19] Интересът се връща през 2010-те заради високата цена на лития, неравномерното му разпределение по света и вредния за природата добив; натрият е изобилен, особено в морската вода, а много видове натриеви батерии не изискват кобалт, мед и никел.[18]

През 2026 г. CATL обявява серия масово произвеждани натриево-йонни батерии[20] и подписва договор за 60 GWh — най-голямата единична поръчка на такива батерии в света.[21] Компанията се стреми бъдещите версии да осигуряват пробег от 600 км, за да конкурират евтините LFP батерии.[22]

Твърдотелните батерии

Твърдотелните батерии използват твърд електролит вместо течен и на теория предлагат много по-висока енергийна плътност.[24] Те биха могли да решат много проблеми на литиево-йонните батерии, включително запалимостта.[26] Много компании обявяват готовност за масово производство през 2020-те, но реалната им готовност е неизвестна.[27] Toyota заявява, че няма да използва търговски твърдотелни батерии поне до 2027 г.[28], а Nissan планира електромобил с такива батерии до финансовата 2028 г.[29] Към 2026 г. пазарът на твърдотелни батерии все още не е достигнал масово производство.[25]

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  2. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  3. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  4. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  5. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  6. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  7. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  8. Grid energy storage
    Wikipedia
    Отвори източника
  9. BloombergNEF: Battery Pack Prices Hit New Low In 2025
    TaiyangNews (по BloombergNEF) · 2025-12
    Отвори източника
  10. BloombergNEF: Battery Pack Prices Hit New Low In 2025
    TaiyangNews (по BloombergNEF) · 2025-12
    Отвори източника
  11. BloombergNEF: Battery Pack Prices Hit New Low In 2025
    TaiyangNews (по BloombergNEF) · 2025-12
    Отвори източника
  12. BloombergNEF: Battery Pack Prices Hit New Low In 2025
    TaiyangNews (по BloombergNEF) · 2025-12
    Отвори източника
  13. Lithium iron phosphate battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  14. Lithium iron phosphate battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  15. Lithium iron phosphate battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  16. Lithium iron phosphate battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  17. Sodium-ion battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  18. Sodium-ion battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  19. Sodium-ion battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  20. CATL to mass produce sodium-ion batteries in 2026, targets 600 km range
    CarNewsChina · 2026-05-30
    Отвори източника
  21. CATL to mass produce sodium-ion batteries in 2026, targets 600 km range
    CarNewsChina · 2026-05-30
    Отвори източника
  22. CATL to mass produce sodium-ion batteries in 2026, targets 600 km range
    CarNewsChina · 2026-05-30
    Отвори източника
  23. CATL to mass produce sodium-ion batteries in 2026, targets 600 km range
    CarNewsChina · 2026-05-30
    Отвори източника
  24. Solid-state battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  25. Solid-state battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  26. Solid-state battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  27. Solid-state battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  28. Solid-state battery
    Wikipedia
    Отвори източника
  29. Solid-state battery
    Wikipedia
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.

Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.