W WikiBсвободна енциклопедия
Икономика · Политическа икономия

Национална система на политическата икономия

Националната система на политическата икономия е икономическо учение, според което държавата трябва съзнателно да развива производителните сили на нацията — чрез временна защита на новите отрасли, изграждане на инфраструктура и национални финансови институции — вместо да разчита само на свободната търговия. Названието идва от книгата на германския икономист Фридрих Лист „Националната система на политическата икономия“ (1841), според която способността да се създава богатство е безкрайно по-важна от самото богатство[1]. В САЩ сходните идеи са свързани с Александър Хамилтън и с „Американската система“ на Хенри Клей: мита за защита на промишлеността, национална банка и федерални средства за пътища и канали[2]. Спорът между тази школа и привържениците на свободната търговия продължава и днес — в дебатите за индустриалната политика, за които МВФ отбелязва, че успехът зависи от правилния подбор на отраслите, внимателното изпълнение и макроикономическата стабилност[3], и за държавния модел на Китай[4].

#политическа икономия #Фридрих Лист #Александър Хамилтън #протекционизъм #индустриална политика #свободна търговия #Китай #икономическа история

Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Произход в САЩ

В Доклада за манифактурите от 1791 г. Александър Хамилтън посочва страха от провал при нови начинания като може би най-сериозната пречка пред развитието на промишлеността[5]. Според икономическия историк Дъглас Ъруин почти всички предложения за мита в доклада са приети от Конгреса в началото на 1792 г.[6] Корейският икономист Ха-Джун Чанг смята, че именно Хамилтън, а не Лист, пръв систематично формулира аргумента за защита на „младите“ отрасли[7].

През 1832 г. сенатор Хенри Клей защитава своята „Американска система“ от три взаимно подсилващи се части: мито за защита и насърчаване на американската промишленост, национална банка за търговията и федерални субсидии за пътища, канали и други подобрения[8]. Икономистът Хенри Кери развива тези идеи като съчетание от високи мита, вътрешна инфраструктура, национална валута и балансиран бюджет, което смята за необходимо за развитието на страната[9]. Кери е запомнен с това, че свързва протекционизма с икономическото развитие, и обикновено е сравняван с Лист[10].

Идеите на Фридрих Лист

Лист противопоставя „теорията на производителните сили“ на теорията на стойностите на класическата школа: способността да се създава богатство е безкрайно по-важна от самото богатство[11]. Затова нацията трябва да пожертва част от материалните си блага, за да придобие умения и производствени сили, т.е. да се откаже от някои сегашни предимства, за да си осигури бъдещи[12].

Той критикува „космополитната икономия“ на Адам Смит и неговите последователи, защото тя изхожда от предположението, че всички нации образуват едно общество, живеещо във вечен мир[13]. За Лист защитната система е единственото средство изостаналите нации да се изравнят с водещата индустриална сила[14]. Според главното му съчинение нацията трябва първо да развие селското стопанство и промишлеността със защитни мита със собствени сили, докато те станат достатъчно силни[15].

Лист поставя и граници на защитата: ако един отрасъл не може да бъде изграден при първоначално мито от 40 до 60% и не може да се задържи при трайно мито от 20 до 30%, значи липсват основните условия за промишленост[16]. Той приветства германския Митнически съюз (Zollverein) и се застъпва за разширяването му и за акционерни дружества за големи проекти[17]. На Лист принадлежи и често цитираната метафора, че който е стигнал до върха, „изритва стълбата“, за да не могат другите да се изкачат след него[18].

Влияние

Идеите на Лист повлияват Сергей Вите, който като руски финансов министър провежда съзнателно „листова“ програма[19]. Те достигат и до Япония още преди Бисмарк[20]. Политологът Чалмърс Джонсън, автор на „MITI и японското чудо“[21], е смятан за първия, свързал бързия възход на Япония с държава, чийто приоритет е икономическото развитие — „държавата на развитието“[22].

Изследване на Нейтън Лейн показва, че политиката за развитие на тежката и химическата промишленост в Южна Корея през 70-те години насърчава разширяването и сравнителното предимство на целевите отрасли[23]. МВФ, разглеждайки Корея и Бразилия, заключава, че за успеха са нужни правилен подбор, внимателно изпълнение, допълващи мерки и макроикономическа стабилност[24]. Ха-Джун Чанг твърди, че днешните богати държави не са се развили чрез свободна търговия, а са насърчавали своите отрасли с мита, субсидии и други мерки[25].

Критики

Основната икономическа школа е скептична към протекционизма. Джагдиш Багвати пише, че защитата на търговията вреди на икономиката на самата държава, която я въвежда[26], и че важен разход на протекционизма са средствата за лобиране, изразходвани от търсещите защита[27]. Дъглас Ъруин оспорва, че митата са основната причина за бързия растеж на САЩ в края на XIX век, и допуска, че те дори са затруднили натрупването на капитал, като са оскъпили вносните машини[28]. Докладът на Световната банка за „източноазиатското чудо“ (1993) предупреждава развиващите се страни да не прилагат индустриална политика без силни държавни институции[29].

Китай и съвременният дебат

Британският политолог Шон Бреслин намира, че китайският опит като цяло съответства на държавно ръководен проект за растеж, който поставя националната цел в центъра на политиката[30]. Според официални данни китайската високоскоростна железопътна мрежа надхвърля 50 000 км през декември 2025 г.[31]

Критиците посочват и цената на модела. Никълъс Ларди от Института „Питърсън“ проследява как при Си Дзинпин държавните предприятия получават предимство, а местните власти и банките поддържат губещи компании[32]. Според МВФ държавно ръководените и финансирани с дълг инвестиции и неоправданата подкрепа за отрасли водят до отслабваща производителност, натрупване на финансови рискове и свръхпредлагане в някои сектори[33], а продължителната криза в имотния сектор и дълговете на местните власти потискат търсенето и създават дефлационен натиск[34].

Индустриалната политика се завръща и на Запад. Законът за чиповете в САЩ предвижда субсидии, които ще увеличат рязко производството на модерни чипове на американска територия[35], а обемът на Закона за намаляване на инфлацията се оценява между 390 и 900 млрд. долара[36]. През февруари 2025 г. Европейската комисия представя „Споразумение за чиста индустрия“ в подкрепа на конкурентоспособността на европейската промишленост[37].

Някои коментатори използват противопоставянето между двете системи и в по-остра форма. Пазарният анализатор Алекс Крайнер определя свободната търговия като икономическо и интелектуално наследство на европейските колониални империи, усъвършенствано от управляващите Британската империя[38].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XII — Econlib
    Econlib (Liberty Fund) · 1909
    Книга II, гл. XII
    Отвори източника
  2. Classic Senate Speeches: Henry Clay, The American System (1832) — U.S. Senate
    Сенат на САЩ
    Въведение към речта
    Отвори източника
  3. World Economic Outlook, October 2025, Chapter 3: Industrial Policy — IMF
    Международен валутен фонд · 2025-10
    Гл. 3, обобщение
    Отвори източника
  4. The State Strikes Back: The End of Economic Reform in China? — Nicholas Lardy, PIIE
    Peterson Institute for International Economics · 2019-01
    Описание на книгата
    Отвори източника
  5. Alexander Hamilton's Final Version of the Report on the Subject of Manufactures (05.12.1791) — Founders Online
    National Archives (Founders Online) · 1791
    Пречки пред манифактурите
    Отвори източника
  6. The Aftermath of Hamilton's Report on Manufactures — Douglas Irwin, NBER WP 9943
    NBER · 2003-09
    Резюме
    Отвори източника
  7. Kicking Away the Ladder: The Real History of Free Trade — Ha-Joon Chang, Foreign Policy in Focus (30.12.2003)
    Foreign Policy in Focus · 2003-12-30
    САЩ
    Отвори източника
  8. Classic Senate Speeches: Henry Clay, The American System (1832) — U.S. Senate
    Сенат на САЩ
    Въведение към речта
    Отвори източника
  9. Henry C. Carey — History of Economic Thought website
    History of Economic Thought (HET)
    Профил
    Отвори източника
  10. Henry C. Carey — History of Economic Thought website
    History of Economic Thought (HET)
    Профил
    Отвори източника
  11. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XII — Econlib
    Econlib (Liberty Fund) · 1909
    Книга II, гл. XII
    Отвори източника
  12. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XII — Econlib
    Econlib (Liberty Fund) · 1909
    Книга II, гл. XII
    Отвори източника
  13. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XI — Econlib
    Econlib (Liberty Fund) · 1909
    Книга II, гл. XI
    Отвори източника
  14. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XI — Econlib
    Econlib (Liberty Fund) · 1909
    Книга II, гл. XI
    Отвори източника
  15. LeMO Biografie: Friedrich List — Deutsches Historisches Museum
    Deutsches Historisches Museum
    Главното съчинение (1841)
    Отвори източника
  16. Friedrich List, The National System of Political Economy, Book II, Chapter XXVI — Econlib
    Econlib (Liberty Fund) · 1909
    Книга II, гл. XXVI
    Отвори източника
  17. LeMO Biografie: Friedrich List — Deutsches Historisches Museum
    Deutsches Historisches Museum
    Хронология, 1832–1839
    Отвори източника
  18. Kicking Away the Ladder: The Real History of Free Trade — Ha-Joon Chang, Foreign Policy in Focus (30.12.2003)
    Foreign Policy in Focus · 2003-12-30
    Цитат от Лист
    Отвори източника
  19. Persistent Factors in Russian Economic Policy — Groupe d'études géopolitiques (28.04.2023)
    Groupe d'études géopolitiques · 2023-04-28
    Сергей Вите
    Отвори източника
  20. Developmentalisms — Phenomenal World (18.09.2021)
    Phenomenal World · 2021-09-18
    Япония
    Отвори източника
  21. Leading Scholar on Japan Chalmers Johnson (1931–2010) Left Lasting Legacy at UC San Diego — Newswise
    UC San Diego / Newswise · 2010-11-22
    Текст
    Отвори източника
  22. Leading Scholar on Japan Chalmers Johnson (1931–2010) Left Lasting Legacy at UC San Diego — Newswise
    UC San Diego / Newswise · 2010-11-22
    Цитат на Елис Краус
    Отвори източника
  23. Manufacturing Revolutions: Industrial Policy and Industrialization in South Korea — Nathan Lane, arXiv
    arXiv · 2025-05-26
    Резюме
    Отвори източника
  24. World Economic Outlook, October 2025, Chapter 3: Industrial Policy — IMF
    Международен валутен фонд · 2025-10
    Гл. 3, обобщение
    Отвори източника
  25. Kicking Away the Ladder: The Real History of Free Trade — Ha-Joon Chang, Foreign Policy in Focus (30.12.2003)
    Foreign Policy in Focus · 2003-12-30
    Въведение
    Отвори източника
  26. Protectionism — Jagdish Bhagwati, Concise Encyclopedia of Economics
    Econlib
    Първо изречение
    Отвори източника
  27. Protectionism — Jagdish Bhagwati, Concise Encyclopedia of Economics
    Econlib
    Разходи на протекционизма
    Отвори източника
  28. Tariffs and Growth in Late Nineteenth Century America — Douglas Irwin, NBER WP 7639
    NBER · 2000-04
    Резюме
    Отвори източника
  29. The World Bank's East Asian Miracle: Too Much a Product of Its Time? — Center for Global Development (24.11.2025)
    Center for Global Development · 2025-11-24
    Текст
    Отвори източника
  30. State Led Development in Historical Perspective: From Friedrich List to a Chinese Mode of Governance? — Shaun Breslin
    University of Warwick · 2009
    Въведение
    Отвори източника
  31. China's high-speed rail mileage tops 50,000 km — Xinhua (26.12.2025)
    Синхуа · 2025-12-26
    Първи абзац
    Отвори източника
  32. The State Strikes Back: The End of Economic Reform in China? — Nicholas Lardy, PIIE
    Peterson Institute for International Economics · 2019-01
    Описание на книгата
    Отвори източника
  33. People's Republic of China: 2025 Article IV Consultation — IMF Country Report No. 26/44
    Международен валутен фонд · 2026-02
    Основни въпроси
    Отвори източника
  34. People's Republic of China: 2025 Article IV Consultation — IMF Country Report No. 26/44
    Международен валутен фонд · 2026-02
    Основни въпроси
    Отвори източника
  35. Industrial policy through the CHIPS and Science Act: A preliminary report — PIIE (01.2025)
    Peterson Institute for International Economics · 2025-01
    Обобщение
    Отвори източника
  36. The US Inflation Reduction Act: How the EU is affected and how it should react — CEPR / VoxEU (17.10.2023)
    CEPR / VoxEU · 2023-10-17
    Текст
    Отвори източника
  37. A Clean Industrial Deal for competitiveness and decarbonisation in the EU — Европейска комисия (26.02.2025)
    Европейска комисия · 2025-02-26
    Начало
    Отвори източника
  38. Two systems are before the world, part 1 of 3 — Alex Krainer (Substack)
    Alex Krainer (Substack) · 2026-08-23
    Текст
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.
Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.