W WikiBсвободна енциклопедия
Наука

Изменението на климата

Изменението на климата в съвременния смисъл обхваща глобалното затопляне — продължаващото покачване на средната глобална температура — и по-широките му последици за климатичната система на Земята; съвременното затопляне се дължи на човешка дейност, най-вече на изгарянето на изкопаеми горива (въглища, нефт и природен газ) от Индустриалната революция насам.[1] Средната температура на въздуха при повърхността на Земята се е повишила с около 1,5 °C от Индустриалната революция,[3] а 2024 г. е най-топлата година, откакто започват редовните измервания през 1850 г.[4] Според Световната метеорологична организация годините от 2015 до 2025 г. са единадесетте най-топли в историята на наблюденията.[14] Научният консенсус, че Земята се затопля главно заради човешката дейност, надхвърля 99 % според изследване от 2021 г.[13]

#изменение на климата#глобално затопляне#парникови газове#изкопаеми горива#Парижко споразумение#COP30#СМО#Коперник#научен консенсус#адаптация
Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Основни данни

ПараметърДанни
ОпределениеГлобалното затопляне и по-широките му последици за климатичната система на Земята[1]
Основна причинаИзгарянето на изкопаеми горива — въглища, нефт и природен газ — от Индустриалната революция насам[1]
Въглероден диоксид в атмосфератаС около 50 % повече, отколкото в края на прединдустриалната епоха[2]
Затопляне от Индустриалната революцияОколо 1,5 °C[3]
Най-топлата година2024 г. (+1,60 °C; измервания от 1850 г.)[4]
Най-топлите години2015–2025 г. — единадесетте най-топли за 176 години наблюдения[14]
Парижко споразумение2015 г.; цел: затопляне „доста под 2 °C“[9]
Очаквано затопляне при сегашните ангажиментиОколо 2,8 °C до края на века[9]
Научен консенсусНад 99 % (изследване от 2021 г.)[13]

Причини

Изгарянето на изкопаеми горива, обезлесяването и някои селскостопански и промишлени практики отделят парникови газове, които поглъщат част от топлината, излъчвана от нагрятата от Слънцето Земя, и затоплят долните слоеве на атмосферата; днес атмосферата съдържа с около 50 % повече въглероден диоксид — основния газ, причиняващ затоплянето, — отколкото в края на прединдустриалната епоха, ниво, невиждано от милиони години.[2]

Още през 1896 г. шведският учен Сванте Арениус публикува първия климатичен модел от своя вид и изчислява, че удвояването на въглеродния диоксид би повишило температурата с около 5–6 °C.[12] Терминът „глобално затопляне“, използван още през 1975 г., става популярен, след като климатологът от НАСА Джеймс Хансен го употребява в показанията си пред Сената на САЩ през 1988 г.[11]

Наблюдавано затопляне

Средната температура на въздуха при повърхността на Земята се е повишила с около 1,5 °C от Индустриалната революция.[3] 2024 г. е най-топлата година в историята на измерванията — с +1,60 °C, — откакто редовните наблюдения започват през 1850 г.[4]

Според актуализацията на Световната метеорологична организация (СМО) от 6 ноември 2025 г. годините от 2015 до 2025 г. са единадесетте най-топли в 176-годишната история на наблюденията, като последните три са трите най-топли; средната температура за периода януари–август 2025 г. е с 1,42 °C ± 0,12 °C над прединдустриалната.[14] Концентрациите на парниковите газове и топлинното съдържание на океана, достигнали рекордни нива през 2024 г., продължават да растат през 2025 г., а площта на арктическия морски лед след зимното замръзване е най-малката, регистрирана някога.[15]

Според службата за изменението на климата „Коперник“ на ЕС средната температура за трите години 2023–2025 вероятно за пръв път ще надхвърли 1,5 °C над прединдустриалното ниво.[17] Генералният секретар на СМО Селесте Сауло предупреждава, че е „практически невъзможно“ затоплянето да бъде ограничено до 1,5 °C през следващите години без временно надхвърляне на тази граница, но е „напълно възможно и наложително“ температурите да бъдат върнати до 1,5 °C до края на века.[16]

Последици

Горещите вълни и горските пожари зачестяват; засиленото затопляне в Арктика допринася за размразяването на вечната замръзналост, отдръпването на ледниците и намаляването на морския лед; по-високите температури водят до по-силни бури, суши и други метеорологични крайности, а бързите промени в планините, кораловите рифове и Арктика принуждават много видове да се преместват или изчезват.[5] Дори ако усилията за ограничаване на бъдещото затопляне успеят, някои последици ще продължат векове — затоплянето и подкисляването на океаните и покачването на морското равнище.[6]

Изменението на климата заплашва хората с повече наводнения, екстремни горещини, недостиг на храна и вода, болести и икономически загуби, може да доведе до миграция и конфликти, а Световната здравна организация го определя като една от най-големите заплахи за световното здраве през XXI век.[7] Адаптацията — например защитни съоръжения срещу наводнения или устойчиви на суша култури — частично намалява рисковете, но някои граници на адаптацията вече са достигнати; по-бедните общности имат малък дял в световните емисии, но са най-уязвими и имат най-малко възможности да се адаптират.[8]

Научен консенсус

Изследване от 2019 г. установява научен консенсус от 100 %, а изследване от 2021 г. — над 99 %; друго изследване от 2021 г. установява, че 98,7 % от климатолозите посочват, че Земята се затопля главно заради човешката дейност.[13]

Международни споразумения

С Парижкото споразумение от 2015 г. държавите се договарят затоплянето да бъде ограничено „доста под 2 °C“, но при поетите по него ангажименти затоплянето все пак би достигнало около 2,8 °C до края на века.[9] Споразумението е договорено от 196 страни на конференцията на ООН за изменението на климата през 2015 г. край Париж и към януари 2026 г. в него участват 194 членове на Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата; САЩ — вторият по големина източник на емисии — се оттеглят от него през 2020 г., присъединяват се отново през 2021 г. и се оттеглят пак през 2026 г.[18]

На конференцията COP30 в Белен, Бразилия, през ноември 2025 г. близо 60 000 делегати се събират в сърцето на Амазония; над осемдесет държави подкрепят пътна карта за постепенно премахване на изкопаемите горива, но окончателното решение не съдържа нито едно споменаване на изкопаемите горива, а бразилското председателство се ангажира с две доброволни пътни карти — за прехода от изкопаеми горива и за спиране на обезлесяването, — разработвани извън системата на ООН.[19] Държавите потвърждават целта, договорена на COP29 в Баку, за поне 300 милиарда долара годишно финансиране за развиващите се страни до 2035 г. и по-широката цел за 1,3 трилиона долара годишно от публични и частни източници.[20]

Намаляване на емисиите

Изкопаемите горива могат да бъдат изоставени чрез премахване на субсидиите за тях, пестене на енергия и преминаване към източници без значително въглеродно замърсяване — вятърна, слънчева, водна и ядрена енергия; въглерод може да се извлича и от атмосферата, например чрез увеличаване на горските площи и земеделие, което задържа въглерода в почвата.[10]

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  2. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  3. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  4. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  5. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  6. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  7. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  8. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  9. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  10. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  11. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  12. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  13. Climate change
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  14. 2025 set to be second or third warmest year on record, continuing exceptionally high warming trend
    Световна метеорологична организация (СМО) · 2025-11-06
    Отвори източника
  15. 2025 set to be second or third warmest year on record, continuing exceptionally high warming trend
    Световна метеорологична организация (СМО) · 2025-11-06
    Отвори източника
  16. 2025 set to be second or third warmest year on record, continuing exceptionally high warming trend
    Световна метеорологична организация (СМО) · 2025-11-06
    Отвори източника
  17. Temperature average for 2023-2025 on track to exceed 1.5C for first time, Copernicus data reveals
    Euronews (по данни на „Коперник“) · 2025-12-09
    Отвори източника
  18. Paris Agreement
    Уикипедия (английска)
    Отвори източника
  19. Your quick guide to the outcomes of COP30
    King's College London · 2025-11-24
    Отвори източника
  20. Your quick guide to the outcomes of COP30
    King's College London · 2025-11-24
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.

Не се притеснявайте за формата: можете да поставите обикновен текст, текст от Word или от друг сайт. Шлюзът за формат ще подреди заглавията, списъците и източниците, а рецензент ще провери резултата. Източниците изброете в края под „Източници:“ — по един на ред, със заглавие и адрес.
Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.