Nvidia
Nvidia е американска технологична компания със седалище в Санта Клара, Калифорния. Тя разработва графични процесори (GPU), системи върху чип и програмни интерфейси за анализ на данни, високопроизводителни изчисления, изкуствен интелект, мобилни устройства и автомобили. Основана е през 1993 г. от Дженсън Хуанг, Крис Малаховски и Къртис Прием и е сред най-големите компании по пазарна капитализация.[1] Nvidia започва с графични процесори за видеоигри, а после ги насочва към изкуствения интелект, професионалната визуализация и суперкомпютрите. През 2025 г. става първата компания с пазарна стойност над 4 и над 5 трлн. долара, главно заради бума на ИИ и търсенето на хардуера ѝ за центрове за данни.[2] Към 2025 г. контролира над 80 % от пазара на графични процесори за обучение и използване на модели за ИИ и доставя чипове за над 75 % от суперкомпютрите в класацията TOP500.[3] Нейни чипове задвижват и суперкомпютрите Colossus на xAI.[44]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Вид | технологична компания, графични процесори и чипове за ИИ[1] |
| Основаване | 5 април 1993 г.[7] |
| Основатели | Дженсън Хуанг, Крис Малаховски, Къртис Прием[1] |
| Седалище | Санта Клара, Калифорния[1] |
| Изпълнителен директор | Дженсън Хуанг (от основаването)[14] |
| Борса | на борсата от 22 януари 1999 г.[15] |
| Приходи | 215,9 млрд. долара (финансова 2026 г.)[4] |
| Нетна печалба | 120,1 млрд. долара (финансова 2026 г.)[5] |
| Служители | 42 000 (финансова 2026 г.)[6] |
| Пазарна стойност | първата компания над 4 и над 5 трлн. долара (2025)[2] |
| Дял от пазара на чипове за ИИ | над 80 % (2025)[3] |
| Основни архитектури за ИИ | Hopper, Blackwell, Vera Rubin[42] |
| Софтуерна платформа | CUDA (от 2007 г.)[23] |
Основаване
В края на 1992 г. тримата основатели се срещат в ресторант Denny's на Berryessa Road в Източен Сан Хосе и скицират първите си идеи.[8] Nvidia е основана на 5 април 1993 г. Дженсън Хуанг е електроинженер от тайвански произход, ръководил отдела CoreWare в LSI Logic и проектирал микропроцесори в AMD. Крис Малаховски е инженер от Sun Microsystems, а Къртис Прием — проектант на графични чипове в IBM и Sun Microsystems.[7]
Хуанг е роден в Тайпе, Тайван, на 17 февруари 1963 г. и като дете се мести в Тайнан.[13] След магистратура в Станфордския университет основава Nvidia на 30-годишна възраст и оттогава е неин президент и изпълнителен директор.[14] Той обяснява избора на видеоигрите така: „Видеоигрите бяха нашето убийствено приложение – маховик, който стига до големи пазари и финансира огромни изследвания за решаване на огромни изчислителни задачи.“[9]
Компанията започва с 40 000 долара в банката, а после получава 20 млн. долара рисков капитал от Sequoia Capital, Sutter Hill Ventures и други.[10] В края на 90-те години Nvidia е една от 70-те стартиращи компании, които залагат на графичното ускорение за видеоигри. Оцеляват само две: Nvidia и ATI Technologies, която по-късно се слива с AMD.[11] Името идва от латинската дума invidia („завист“).[12]
Графичните процесори (1999–2010)
Nvidia излиза на борсата на 22 януари 1999 г.[15] В края на 1999 г. пуска GeForce 256 — първия си продукт, представен изрично като графичен процесор (GPU). Той въвежда хардуерните трансформации и осветление в потребителския триизмерен хардуер.[16] Успехът носи на компанията договора за графичния хардуер на конзолата Xbox на Microsoft с аванс от 200 млн. долара.[17]
През декември 2000 г. Nvidia се договаря да купи интелектуалната собственост на бившия си конкурент 3dfx, а сделката приключва през април 2002 г.[18] През 2001 г. Standard & Poor's включва Nvidia в индекса S&P 500 на мястото на Enron.[19] През декември 2004 г. е обявено, че Nvidia ще помогне на Sony за графичния процесор на PlayStation 3.[20] През февруари 2008 г. компанията купува Ageia, създателя на физичния двигател PhysX.[21]
CUDA
В началото и средата на 2000-те години Nvidia влага над един милиард долара в CUDA — софтуерна платформа и интерфейс, с които графичните процесори изпълняват масово паралелни програми за всякакви изчислително тежки задачи.[22] CUDA е създадена през 2004 г. и е пусната официално през 2007 г.[23] Благодарение на нея към 2025 г. Nvidia държи над 80 % от пазара на графични процесори за ИИ.[3]
Придобивания
На 11 март 2019 г. Nvidia обявява, че купува израелската Mellanox Technologies за 6,9 млрд. долара, за да разшири присъствието си във високопроизводителните изчисления.[24] Сделката приключва на 27 април 2020 г. на стойност 7 млрд. долара.[25] Според Хуанг с Mellanox Nvidia вече има технологии „от изчисленията за ИИ до мрежите“ за центровете за данни от следващо поколение.[26]
На 13 септември 2020 г. Nvidia обявява, че ще купи Arm от SoftBank за 40 млрд. долара, като SoftBank ще получи 10 % от Nvidia. През август 2021 г. сделката е спряна, след като британският орган за конкуренцията (CMA) изразява „сериозни опасения за конкуренцията“.[27] Това щеше да е най-голямото придобиване в историята на полупроводниците.[88]
През декември 2025 г. CNBC съобщава, че Nvidia купува активи на Groq за 20 млрд. долара в брой, включително неизключителен лиценз за технологията ѝ за изпълнение на модели.[28] Двете компании твърдят, че Groq остава самостоятелна, но анализатори критикуват сделката като начин да се избегне проверка от регулаторите.[29]
Обратът към изкуствения интелект
Архитектурата Hopper, кръстена на програмистката и адмирал от флота на САЩ Грейс Хопър, е представена официално през март 2022 г.[30] Процесорът H100 се произвежда по процеса N4 на TSMC и има 80 млрд. транзистора.[31] H100 става толкова търсен, че Лари Елисън от Oracle разказва как с Илон Мъск „молят“ Хуанг за H100 на вечеря.[32] През януари 2024 г. анализатори на Raymond James изчисляват, че Nvidia продава H100 за 25 000 до 30 000 долара бройката, а в eBay той струва над 40 000 долара.[33] Процесорите стават толкова ценни, че пътуват до центровете за данни с охрана. Директорът по информационните технологии на Cisco казва: „Тези процесори пристигат с брониран автомобил.“[34]
На 18 март 2024 г. Nvidia обявява новата архитектура Blackwell, кръстена на математика Дейвид Блекуел.[36] Тя включва ускорителите B100 и B200, платката HGX B200 с осем процесора и шкафа NVL72 с 72 процесора.[35] Според Nvidia процесорите Blackwell имат 208 млрд. транзистора и се правят по специален процес 4NP на TSMC.[37] GB200 е основата на системата GB200 NVL72 — шкаф с течно охлаждане за най-тежките изчисления.[39] Nvidia твърди, че Blackwell позволява модели с трилион параметъра при до 25 пъти по-ниски разходи и енергия от предшественика си.[38] През ноември 2024 г. Morgan Stanley съобщава, че „цялото производство за 2025 г.“ на Blackwell е „вече разпродадено“.[40]
На GTC 2025 Nvidia представя Blackwell Ultra и Vera Rubin. Хуанг прогнозира, че приходите от центрове за данни ще стигнат 1 трлн. долара до 2028 г.[41] На CES 2026 Хуанг представя платформата Vera Rubin.[43] Според Nvidia платформата е наследник на Blackwell, включва графичния процесор Rubin и централния процесор Vera и е предназначена за „агентния ИИ“ в големите „фабрики за ИИ“. Тя е обявена на GTC през март 2026 г.[42]
Spectrum-X и Colossus
На 28 октомври 2024 г. Nvidia съобщава, че суперкомпютърът Colossus на xAI в Мемфис със 100 000 процесора Hopper използва мрежовата платформа Spectrum-X.[44] Според Nvidia съоръжението е построено от xAI и Nvidia само за 122 дни, а от първия шкаф до началото на обучението минават 19 дни.[45] Компанията твърди, че мрежата поддържа 95 % пропускателна способност благодарение на контрола на задръстванията в Spectrum-X.[47] xAI удвоява Colossus до 200 000 процесора Hopper.[46] Вижте Colossus 1, Colossus 2 и xAI.
Пазарна стойност и финанси
През 2023 г. Nvidia става седмата американска компания с пазарна стойност 1 трлн. долара.[48] На 1 март 2024 г. е третата компания в историята на САЩ, затворила над 2 трлн. долара. Пътят от 1 до 2 трлн. долара ѝ отнема 180 дни, докато на Apple и Microsoft им трябват над 500 дни.[49] На 18 юни 2024 г. става най-скъпата компания в света с над 3,3 трлн. долара.[50] През ноември 2024 г. е включена в индекса Dow Jones.[51] Bloomberg я нарежда сред „Великолепната седморка“ — седемте най-големи компании на фондовия пазар.[59]
През януари 2025 г. Nvidia губи 600 млрд. долара пазарна стойност за един ден — най-голямата еднодневна загуба на американска компания в историята. Причината е китайският стартъп DeepSeek, който създава напреднал модел с по-малко разходи и изчислителна мощ.[52] След поскъпване на акциите с над 3 % в една сесия Nvidia става първата компания с пазарна стойност над 5 трлн. долара.[53] Малко преди това Хуанг заявява, че Nvidia очаква поръчки за чипове за ИИ за 500 млрд. долара и ще построи седем нови суперкомпютъра за правителството на САЩ.[54] CNBC отбелязва, че ръстът идва въпреки опасенията от балон. Международният валутен фонд и Bank of England предупреждават, че пазарите може да пострадат, ако интересът към ИИ спадне.[55] Вижте дебата за балон в изкуствения интелект.
За финансовата 2026 г. Nvidia отчита приходи от 215,9 млрд. долара.[4] Нетната печалба е 120,1 млрд. долара.[5] Компанията има 42 000 служители.[6] През февруари 2026 г. отчита рекордни приходи от 68,1 млрд. долара за четвъртото тримесечие на финансовата 2026 г. — с 20 % повече от предходното тримесечие и с 73 % повече от година по-рано.[57] Според Charles Schwab Nvidia и Micron заедно носят около една трета от ръста на печалбите в S&P 500 за 2026 г.[58]
Инвестиции и „кръгови“ сделки
На 18 септември 2025 г. Nvidia обявява инвестиция от 5 млрд. долара в Intel, която ѝ дава около 4 % от компанията. Това става седмици след като Белият дом урежда федералното правителство да вземе голям дял в Intel.[60] На 22 септември 2025 г. Nvidia и OpenAI подписват меморандум, според който Nvidia ще инвестира 100 млрд. долара в OpenAI. OpenAI ще построи центрове за данни със системи на Nvidia с мощност поне 10 гигавата.[61] Сделката е „кръгова“: OpenAI връща инвестицията, като купува чипове на Nvidia.[62] Към януари 2026 г. преговорите не са напреднали и двете компании преосмислят структурата ѝ.[63] Вижте OpenAI.
Nvidia купува и дял от 1 млрд. долара в Nokia за разработка на мрежи 6G.[56] На 11 ноември 2025 г. акциите ѝ падат с 2 %, след като SoftBank продава целия си дял в Nvidia за 5,8 млрд. долара и пренасочва парите към OpenAI.[64] На 11 март 2026 г. Nvidia обявява инвестиция от 2 млрд. долара в облачната компания за ИИ Nebius.[65]
Ограниченията за износ към Китай
През октомври 2022 г. Министерството на търговията на САЩ забранява износа на най-модерните чипове за Китай и чипът на Nvidia за центрове за данни попада в списъка. Месец по-късно компанията представя в Китай A800, който отговаря на правилата.[66] H20 е разработен в края на 2023 г. специално за Китай. Той има 96 GB памет HBM3 и пропускателна способност 4,0 TB/s (повече от H100), но изчислителната му мощ е много по-ниска: 296 TFLOPs срещу 1979 TFLOPs на H100.[67]
На 9 април 2025 г. правителството на САЩ уведомява Nvidia, че износът на тези чипове за Китай и няколко други държави вече изисква лиценз.[69] Nvidia обявява еднократен разход от около 5,5 млрд. долара за тримесечието, а акциите ѝ падат с над 6 % в извънборсовата търговия.[68] По оценки H20 е донесъл между 12 и 15 млрд. долара приходи през 2024 г.[70] Хуанг казва, че приходите от Китай са спаднали наполовина спрямо времето преди ограниченията, и предупреждава за растящата конкуренция. Nvidia посочва Huawei като конкурент.[71] През август 2025 г. Nvidia и AMD се съгласяват да плащат на САЩ 15 % от приходите от някои продажби в Китай в замяна на лицензи за износ.[72]
Китай също ограничава чиповете на Nvidia. През август 2025 г. Nvidia спира производството на H20, след като китайското правителство предупреждава местните компании да не го купуват заради опасения за сигурността.[73] Китайският регулатор на интернета забранява на големите технологични компании да купуват чиповете на Nvidia за ИИ, за да подкрепи местната индустрия.[74] На 17 септември 2025 г. Хуанг казва, че е „разочарован“, след като Администрацията по киберпространството нарежда на ByteDance и Alibaba да не купуват RTX Pro 6000D, направен специално за Китай.[75]
През 2026 г. САЩ разрешават износа на по-новите H200 за Китай при определени условия.[76] Китай бързо отговаря с ограничения за вноса на някои чужди чипове.[77] Отказът на Китай да ги купува може да струва на компанията 30 млрд. долара.[78] През април 2024 г. Reuters съобщава, че Китай вероятно е купил забранени чипове и сървъри на Nvidia чрез Supermicro и Dell.[80] През август 2026 г. служители на Nvidia и Supermicro са обвинени в контрабанда на сървъри за ИИ към Китай.[79]
Антитръстови проверки и спорове
През юни 2024 г. Федералната търговска комисия и Министерството на правосъдието на САЩ започват антитръстови разследвания срещу Nvidia, Microsoft и OpenAI заради влиянието им в индустрията на ИИ. Министерството на правосъдието поема Nvidia.[81] На 26 септември 2023 г. френският орган за конкуренцията претърсва офисите на Nvidia във Франция по разследване за антиконкурентни практики при графичните карти.[82] През януари 2024 г. Forbes пише, че Nvidia засилва лобирането си във Вашингтон, докато законодателите обсъждат регулиране на ИИ.[87]
Според Комисията за ценните книжа на САЩ (SEC) Nvidia не разкрива, че копаенето на криптовалути е „значим елемент“ от ръста на приходите ѝ от игрови чипове през 2018 г.[84] През май 2022 г. компанията плаща 5,5 млн. долара, за да уреди обвиненията, без да ги признава или отрича.[83] На 27 юли 2016 г. Nvidia се съгласява да върне по 30 долара на купувачите на GTX 970 заради подвеждащи данни за паметта.[85] На 10 декември 2020 г. компанията спира тестовите карти за канала Hardware Unboxed заради отзивите му, но два дни по-късно се отказва от решението.[86]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Jensen Huang
WikipediaОтвори източника
-
Jensen Huang
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
CUDA
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
NVIDIA Completes Acquisition of Mellanox
Nvidia · 2020-04-27Отвори източника
-
NVIDIA Completes Acquisition of Mellanox
Nvidia · 2020-04-27Отвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Hopper (microarchitecture)
WikipediaОтвори източника
-
Hopper (microarchitecture)
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Blackwell (microarchitecture)
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
NVIDIA Blackwell Platform Arrives to Power a New Era of Computing
Nvidia · 2024-03-18Отвори източника
-
NVIDIA Blackwell Platform Arrives to Power a New Era of Computing
Nvidia · 2024-03-18Отвори източника
-
NVIDIA Blackwell Platform Arrives to Power a New Era of Computing
Nvidia · 2024-03-18Отвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
NVIDIA Ethernet Networking Accelerates World's Largest AI Supercomputer, Built by xAI
Nvidia · 2024-10-28Отвори източника
-
NVIDIA Ethernet Networking Accelerates World's Largest AI Supercomputer, Built by xAI
Nvidia · 2024-10-28Отвори източника
-
NVIDIA Ethernet Networking Accelerates World's Largest AI Supercomputer, Built by xAI
Nvidia · 2024-10-28Отвори източника
-
NVIDIA Ethernet Networking Accelerates World's Largest AI Supercomputer, Built by xAI
Nvidia · 2024-10-28Отвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia becomes first company to hit $5 trillion valuation
CNBC · 2025-10-29Отвори източника
-
Nvidia becomes first company to hit $5 trillion valuation
CNBC · 2025-10-29Отвори източника
-
Nvidia becomes first company to hit $5 trillion valuation
CNBC · 2025-10-29Отвори източника
-
Nvidia becomes first company to hit $5 trillion valuation
CNBC · 2025-10-29Отвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia says it will record $5.5 billion quarterly charge tied to H20 processors exported to China
CNBC · 2025-04-15Отвори източника
-
Nvidia says it will record $5.5 billion quarterly charge tied to H20 processors exported to China
CNBC · 2025-04-15Отвори източника
-
Nvidia says it will record $5.5 billion quarterly charge tied to H20 processors exported to China
CNBC · 2025-04-15Отвори източника
-
Nvidia says it will record $5.5 billion quarterly charge tied to H20 processors exported to China
CNBC · 2025-04-15Отвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника
-
Nvidia
WikipediaОтвори източника