Полупроводниците и надпреварата за чипове
Полупроводниците са кристални твърди вещества с електрическа проводимост между тази на проводниците и на изолаторите; от тях се правят диодите, транзисторите и интегралните схеми (чиповете), които са ключовите елементи на повечето електронни системи[1]. През 2025 г. световните продажби на полупроводници достигат рекордните 791,7 млрд. долара, с 25,6% повече от 2024 г.[2] Производството на най-напредналите чипове е съсредоточено в малко компании: през второто тримесечие на 2026 г. тайванската TSMC държи 72,5% от пазара на договорното производство[4]. Машините за литография с екстремен ултравиолет (EUV), без които тези чипове не могат да се произвеждат масово, се правят само от нидерландската ASML[6]. От октомври 2022 г. насам САЩ ограничават износа за Китай на най-мощните чипове за изкуствен интелект (ИИ) и на оборудването за производството им[7]. Китай от своя страна има лост в суровините: през 2025 г. той дава 69,2% от световния добив на редкоземни елементи и преработва до 90% от тях[13]. От януари 2026 г. насам Вашингтон допуска износа за Китай на чипове от нивото на Nvidia H200 срещу 25% от приходите за американската държава[16]. През септември 2026 г. двете страни удължават до 10 януари търговско примирие, което спира част от китайските ограничения за редкоземните елементи, но не постигат напредък по ограниченията за чиповете[17].
Защо чиповете са важни
Европейската комисия определя чиповете като градивния елемент на всички електронни продукти, незаменим за автомобилостроенето, комуникациите, обработката на данни, космическата индустрия и отбраната[18]. Според Bloomberg Economics около 5,6% от световната добавена стойност, или близо 6 трилиона долара, идва от отрасли, които използват чипове като пряк вход[19]. Индустриалната асоциация SIA, която представлява 99% от американския сектор по приходи, очаква продажбите през 2026 г. да стигнат около 1 трилион долара, движени от ИИ и други нови технологии[3].
Веригата на доставки
Веригата за производство на чипове е разпределена между много държави: проектирането, материалите, оборудването, производството, опаковането и сглобяването са географски разпръснати и нито един голям регион не контролира всички важни етапи[20]. Грегъри Алън от Центъра за стратегически и международни изследвания (CSIS) посочва като най-важни „тесни места“ (chokepoints) проектирането на чипове за ИИ, софтуера за автоматизирано проектиране (EDA), производственото оборудване и компонентите му, като отбелязва, че САЩ доминират и в четирите[8]. Водещите проектанти на чипове за ИИ са американските Nvidia и AMD[7]. Пазарът на софтуер за проектиране се държи от три компании, Cadence Design Systems, Synopsys и Mentor Graphics (дъщерно дружество на германската Siemens), чиито служители са предимно в САЩ[11].
Компаниите без собствени заводи, сред които Apple, Nvidia, AMD, Broadcom и Qualcomm, възлагат производството на договорни производители като TSMC[24]. Делът на TSMC от 72,5% е далеч пред следващите: Samsung Foundry с 5,9% и китайската SMIC с 5,4%[4]. Оценките зависят от показателя: според Уикипедия TSMC произвежда над 50% от напредналите полупроводници в света, което не е пряко сравнимо с дела от приходите[26].
Най-тясното място е литографията: EUV машините на ASML използват светлина с дължина на вълната 13,5 nm и печатат най-сложните слоеве на чиповете от поколенията 7, 5 и 3 nm[6]. ASML е инвестирала над 6 млрд. евро за 17 години в тази технология, а първата машина от следващото поколение High NA е доставена през декември 2023 г.[6] По данни на Ройтерс една EUV машина струва около 250 млн. долара и тежи около 180 тона, а ASML не е продала нито една в Китай[27]. Освен това няма напреднал завод в света, който да не зависи критично от американско оборудване, а доставчиците трябва постоянно да го обслужват на място[12].
Графичните процесори и обучението на ИИ
Моделът на ИИ (невронна мрежа) е по същество поредица от слоеве линейна алгебра, а графичните процесори (GPU) съдържат хиляди ядра, които смятат паралелно, затова обучават и изпълняват съвременните системи с изкуствен интелект по-бързо и с по-малко енергия от универсалните процесори[29]. Описанието идва от блога на самата Nvidia, но съвпада с оценката на независимия институт Epoch AI, че почти всички най-големи модели от последните години са обучени на GPU[29]. Предимството на Nvidia е и софтуерно: платформата CUDA улеснява писането на силно паралелен софтуер и пази съвместимостта между поколенията чипове, затова при въвеждането на ограниченията Nvidia има около 95% от продажбите на чипове за ИИ в Китай[10].
От 2018 г. насам изчислителната мощ за обучение на най-напредналите модели расте средно 4,2 пъти годишно и се удвоява на около шест месеца[30]. Затова експортните правила оценяват чиповете по два показателя, изчислителна производителност (TPP) и честотна лента на паметта: за обучение са нужни и двете, а при използването на готови модели паметта често е по-важна[30]. Търсенето се вижда в отчетите на Nvidia: приходите ѝ за финансовата 2026 г., приключила през януари 2026 г., са 215,9 млрд. долара, от които 193,7 млрд. от центрове за данни[34]. През тримесечието до юли 2026 г. те стигат 96,2 млрд. долара, а мащабът на тези приходи и на свързаните инвестиции е в центъра на дебата за балон около изкуствения интелект[35].
Тайван: концентрация и рискове
TSMC е основана през 1987 г. и превръща Тайван в център на световното производство на чипове; през 2025 г. продукцията на тайванската полупроводникова индустрия е около 6,5 трилиона нови тайвански долара (203,9 млрд. щатски долара)[26]. Зависимостта на света от тези заводи често се описва като тайвански „силициев щит“, който би направил всяко действие срещу тях твърде рисковано[26]. Идеята е спорна: бившият заместник-съветник по националната сигурност на САЩ Матю Потинджър я оспорва през 2022 г. с довода, че Китай не се държи по начин, който изглежда рационален за демократичните общества[26]. Bloomberg Economics оценява цената на война за Тайван на около 10 трилиона долара, или около 10% от световния БВП, като най-тежкият удар идва от липсващите полупроводници[19]. Авторите на оценката сами предупреждават, че резултатът зависи силно от допусканията в сценариите и неопределеността е голяма[19].
Част от производството се премества: през март 2025 г. тайванската компания обявява още 100 млрд. долара инвестиции в Аризона, с което общите ѝ планирани инвестиции в САЩ стават 165 млрд. долара[25]. Според проучване, цитирано от German Marshall Fund, мнозинството тайванци смятат, че преместването на напреднало производство в САЩ отслабва „силициевия щит“, докато президентът Лай Чин-те отрича решението да е взето под външен натиск[26]. На 15 януари 2026 г. е сключено търговско споразумение между САЩ и Тайван, с което американските мита за тайванските стоки се ограничават до 15%, а тайванските компании ще инвестират поне 250 млрд. долара в САЩ, подкрепени с още 250 млрд. долара кредитни гаранции[36].
Американските ограничения за износ
Пакетът, обявен от администрацията на Байдън на 7 октомври 2022 г., забранява на Nvidia, AMD и други производители да продават в Китай най-мощните си чипове за ИИ и суперкомпютри[7]. Под ограниченията попадат чипове с производителност от 300 трилиона операции в секунда нагоре и скорост на връзката от 600 гигабайта в секунда нагоре; формално се изисква лиценз, но молбите се разглеждат с презумпция за отказ, така че на практика това е забрана[9]. Забранява се и износът на оборудване за логически чипове с FinFET транзистори (на практика от 16 nm надолу), за DRAM памет от 18 nm и за NAND памет със 128 и повече слоя[9]. Алън определя мерките като безпрецедентна държавна намеса, която цели не само да запази контрола върху тесните места, но и активно да „души“ големи части от китайската технологична индустрия[7].
През януари 2025 г. администрацията на Байдън издава правило за разпространението на ИИ (AI Diffusion Rule), което разпределя държавите на нива, но на 13 май 2025 г. то е отменено от Министерството на търговията при Тръмп, преди да влезе в сила, като компаниите са предупредени за рисковете от чиповете Huawei Ascend[37]. През август 2025 г. президентът Тръмп обявява, че Nvidia ще плаща на американската държава 15% от приходите си от продажбите на чипа H20 в Китай, за да може да ги продава там[38]. На 8 декември 2025 г. администрацията обявява, че ще разреши продажбата на H200, най-мощния чип за ИИ, одобряван досега за износ в Китай, с над шест пъти по-голяма изчислителна мощ от H20[31].
С правило, в сила от 15 януари 2026 г., Бюрото за промишленост и сигурност (BIS) заменя презумпцията за отказ с разглеждане „случай по случай“ за чипове с обща производителност (TPP) под 21 000 и честотна лента на паметта под 6500 GB/s, приблизително нивото на Nvidia H200 и AMD MI325X[15]. Доставките за Китай и Макао не може да надхвърлят 50% от продаденото на клиенти в САЩ, всяка пратка се проверява от независима лаборатория в САЩ, а препродажбите през трети страни остават под презумпция за отказ[15]. Ден по-рано, на 14 януари, Белият дом налага 25% мито по раздел 232 върху тясна група чипове със същите параметри и го свързва с решението износът на H200 за Китай да става срещу 25% от приходите[16].
Натискът се пренася и върху съюзниците: внесеният на 2 април 2026 г. в Камарата на представителите законопроект MATCH Act би задължил съюзниците на САЩ да съгласуват експортния си контрол с американския и може да засегне дори по-старите машини на ASML в Китай и тяхното обслужване[40]. Делът на Китай в продажбите на системи на ASML спада от 19% през първото до 14% през второто тримесечие на 2026 г.[40] Данните за по-ранен период не са пряко сравними: според Bruegel, цитиран в Уикипедия, на Китай се падат 33% от всички продажби на ASML през 2025 г.[44]
Отговорът на Китай
Водещият китайски проектант на чипове за ИИ е Huawei; на 18 септември 2025 г. компанията обявява пътна карта с три нови серии, Ascend 950, 960 и 970, с нов чип всяка година и удвояване на изчислителната мощ, като Ascend 970 се очаква в края на 2028 г.[46] Huawei компенсира по-слабите чипове с количество: системата Atlas 950 SuperPoD трябва да свързва 8192 чипа Ascend 950, докато стелажните системи на Nvidia съдържат по 72 чипа[32]. Според Крис Макгайър от CFR обаче най-добрите американски чипове са около пет пъти по-мощни от тези на Huawei, а до 2027 г. разликата ще стане седемнадесеткратна[32]. Причината е в производството: заради ограниченията за оборудване SMIC засега не може да прави по-напреднали от 7 nm чипове, а по собствената пътна карта на Huawei моделите Ascend 950 от 2026 г. имат по-ниска производителност (TPP) от днешния Ascend 910C[32]. Оценките за обема се разминават: Министерството на търговията на САЩ очаква Китай да произведе през 2025 г. двеста хиляди чипа за ИИ, а източници, запознати с плановете на Huawei, говорят за между триста и четиристотин хиляди[32].
През ноември 2025 г. агенция Ройтерс съобщава, че Пекин изисква новите центрове за данни с държавно финансиране да използват само местни чипове за ИИ, а проектите, завършени под 30%, да премахнат вече монтираните чуждестранни чипове[47]. Такива центрове са получили над 100 млрд. долара държавни средства от 2021 г. насам[47]. Пак според Ройтерс в охраняван комплекс в Шънджън е построен прототип на EUV машина с участието на бивши инженери на ASML; той генерира EUV светлина, но още не е произвел работещи чипове[28]. Китай се надява на работещи чипове от него до 2028 г., но източниците смятат за по-реалистична 2030 г.[28] По-близка цел е собствената DUV литография: държавната група Shanghai Aishengna трябва да произведе около пет машини през 2026 г. и около 20 през 2027 г., докато Китай внася 95 DUV системи само през 2025 г.[41]
Пекин използва и суровините: ограниченията от април 2025 г. за износа на седем средни и тежки редкоземни елемента (самарий, гадолиний, тербий, диспрозий, лутеций, скандий и итрий) и на магнитите от тях остават в сила, а разширението от октомври 2025 г. е спряно за 12 месеца до 10 ноември 2026 г.[14] Механизмът огледално повтаря американския подход при чиповете, като разпростира китайската юрисдикция върху изделия, произведени в чужбина, но съдържащи контролирани материали[14]. Според CSIS засега нито една държава няма финансовия и техническия капацитет да възпроизведе интегрираната китайска верига[14]. При посещението си във Вашингтон през септември 2026 г. Си Дзинпин настоява за облекчаване на ограниченията за износ на напреднали полупроводници, но без резултат[17].
Съобщенията за H200 си противоречат: на 18 март 2026 г. агенция Ройтерс пише, че Пекин е одобрил покупките, а Nvidia може да поднови производството на чипа[49]. Дотогава Пекин е притискал компаниите да купуват китайски чипове[49]. На 14 май 2026 г., докато Тръмп е на посещение в Пекин, Ройтерс съобщава, че Вашингтон е разрешил на 10 китайски компании, сред които Alibaba, Tencent, ByteDance и JD.com, да купуват H200, но доставки все още няма[50]. През юли 2026 г. изданието The Wire China пише, че китайското правителство продължава да държи Nvidia извън пазара въпреки американското разрешение[53]. Най-надеждният ориентир е самата Nvidia: в отчета си от 26 август 2026 г. компанията отново не включва в прогнозата си приходи от центрове за данни в Китай[35].
Субсидиите: CHIPS Act и Европейският акт за чиповете
Американският закон CHIPS and Science Act, подписан през август 2022 г., предвижда 52,7 млрд. долара за полупроводници, от които 39 млрд. стимули за производство, и 25% данъчен кредит за инвестиции в заводи и оборудване[54]. Белият дом тогава посочва, че САЩ произвеждат около 10% от световните чипове и нито един от най-напредналите, а Източна Азия осигурява 75% от производството[54]. Администрацията на Тръмп превръща част от субсидиите в дялово участие: през август 2025 г. държавата получава 9,9% от Intel за 8,9 млрд. долара, по 20,47 долара на акция, като 5,7 млрд. от сумата са вече отпуснати, но неизплатени грантове по закона[39]. Крис Милър, автор на книгата „Войната за чиповете“, пита кой всъщност ще купува от новите заводи на Intel[39].
Европейският акт за чиповете е приет през 2023 г.; с него Комисията иска да увеличи дела на Европа в световното производство на полупроводници от под 10% до 20% с инвестиции от 43 млрд. евро[42]. Европейската сметна палата заключава през 2025 г., че това почти сигурно няма да стигне за целта от 20% до 2030 г.: по собствената прогноза на Комисията делът ще бъде едва 11,7%[42]. Палатата посочва и неяснота в самата цел, защото изходните 10% на Комисията се отнасят до приходите на компании със седалище в ЕС по цялата верига, а не до производството на най-напреднали чипове в Съюза[42]. Комисията пряко управлява само около 4,5 млрд. евро от очакваните 86 млрд. евро, а останалото зависи от държавите членки и от частни инвеститори[21]. През юли 2025 г. Intel се отказва от завода си в Магдебург за около 30 млрд. евро, замислен като водещата инвестиция по акта[43].
На 3 юни 2026 г. е внесено предложението на Комисията за Акт за чиповете 2.0, който поставя повече акцент върху търсенето чрез обществени поръчки и обединяване на търсенето и ограничава разрешителните процедури за стратегически проекти до 12 месеца[22]. Предвижда се и европейски отворен завод за чипове за ИИ от 3 nm и по-малко с пилотно производство през 2030–2033 г.[22] Сумата остава спорна: според Bits&Chips Комисията се цели в 120 млрд. евро публично-частни инвестиции[55]. Изданието eeNews Europe обаче подчертава, че предложението няма нова обща сума, сравнима с 43-те милиарда евро от първия акт, защото финансирането след 2027 г. зависи от бюджета на ЕС за 2028–2034 г., който още се договаря[23]. Към август 2026 г. актът още не е закон, а институциите на ЕС се стремят да приключат преговорите през второто тримесечие на 2027 г.[22]
Гледни точки: сигурност срещу свободна търговия
Привържениците на ограниченията виждат в изчислителната мощ решаващото предимство на САЩ: според Макгайър в данните, таланта, алгоритмите, приложенията и електроенергията Китай е равен на САЩ или ги изпреварва[33]. Той изчислява, че износ на три милиона H200 за Китай през 2026 г. би му дал повече изчислителна мощ, отколкото страната може да произведе сама до 2028 или 2029 г.[33] Още в първоначалния си анализ Алън описва логиката така: САЩ казват на Китай, че ИИ е бъдещето, „ние и нашите съюзници отиваме натам, вие не можете да дойдете“[7]. Вашингтон обосновава ограниченията и с това, че китайската армия би използвала чиповете, за да увеличи възможностите си, което свързва темата с изкуствения интелект във войната[48].
Индустрията твърди обратното: в доклад до американското правителство Nvidia предупреждава, че ако бъде държана извън Китай, „производството и продажбите на Huawei ще скочат“[51]. Според Дженсън Хуанг пазарният дял на Nvidia в Китай е паднал до нула, откакто ограниченията са въведени през 2022 г.[51] Той многократно убеждава Тръмп, че е в интерес на Америка китайската индустрия за ИИ да остане зависима от американски хардуер[48]. Критиците отговарят, че собствените цифри на Nvidia показват ефекта на ограниченията: според изследователя Ленарт Хайм запасът на Huawei от 2–3 милиона чипа, произведени от TSMC чрез незаконно отклоняване, е нищожен на фона на над 60 милиона еквивалента на Ascend 910C, произведени в САЩ от януари 2025 г. до края на 2026 г.[52] По данни на Epoch AI през първото тримесечие на 2026 г. делът на Huawei е едва 6% от продадените в света чипове за ИИ[52]. Други анализатори смятат, че по-важният ефект е друг: ограниченията стимулират китайските компании да догонват американските конкуренти[52].
От китайска страна целта е пълна независимост: източник на Ройтерс казва, че Китай иска САЩ да бъдат на 100% изгонени от неговите вериги за доставки[28]. Пълната самодостатъчност обаче не изглежда реалистична за никого[20]. Затова Bruegel предлага на Европа „суверенитет чрез незаменимост“, тоест контрол върху звената, в които ЕС вече е незаменим, като литографското оборудване, полупроводниковите химикали и специализираното проектиране, вместо самодостатъчност[45]. Надпреварата връща и промишлената политика, позната от националната система на политическата икономия: ОИСР отчита значителен ръст на субсидиите за полупроводници в света след 2020 г.[45] Европейската сметна палата сравнява 135,2 млрд. евро в китайски дялови фондове, 37,1 млрд. долара американски грантове и по 16,7 млрд. евро японски грантове и тайвански данъчни облекчения[45].
Новото към октомври 2026 г.
Към октомври 2026 г. експортният контрол вече е и предмет на търговски пазарлък: износът на H200 е разрешен срещу 25% от приходите за американската държава[16]. Зависимостта е двупосочна: американските тесни места при чиповете се сблъскват с китайските при редкоземните елементи, а примирието, което спира разширените китайски ограничения, е удължено само до 10 януари[17]. Тесните места се местят и към производствения капацитет: мощностите на TSMC за 5/4 и 3 nm са изцяло резервирани заради търсенето на процесори за ИИ, а широкият недостиг на памет повишава търсенето и при по-старите процеси[5].
Вижте също
- Дебатът за балон около изкуствения интелект (2025–2026)
- Същност и развитие на технологията на изкуствения интелект (2022-2026)
- Национална система на политическата икономия
- Изкуственият интелект във войната
- Техно-национализъм
- Тайван 2024: как островът устоя на китайска дезинформационна кампания с изкуствен интелект
- Физическите граници на изкуствения интелект
- Китай: „умните съдилища“ и изкуственият интелект в правосъдието
- Боулинг Грийн: как AI на Google Jigsaw събра мнението на цял град
- „Blueprint for an AI Bill of Rights“: необвързващата рамка на Белия дом
Доказателства към твърденията
-
Semiconductor
Encyclopaedia BritannicaОтвори източника
-
Global Annual Semiconductor Sales Increase 25.6% to $791.7 Billion in 2025
Semiconductor Industry Association (SIA) · 2026-02-06Отвори източника
-
Global Annual Semiconductor Sales Increase 25.6% to $791.7 Billion in 2025
Semiconductor Industry Association (SIA) · 2026-02-06Отвори източника
-
Global Foundry Revenue Approaches US$53.49 Billion in 2Q26 as SMIC Narrows Market Share Gap with Samsung, Says TrendForce
TrendForce · 2026-09-09Отвори източника
-
EUV lithography systems
ASMLОтвори източника
-
Choking off China’s Access to the Future of AI
Center for Strategic and International Studies (CSIS), Gregory C. Allen · 2022-10-11Отвори източника
-
Choking off China’s Access to the Future of AI
Center for Strategic and International Studies (CSIS), Gregory C. Allen · 2022-10-11Отвори източника
-
Choking off China’s Access to the Future of AI
Center for Strategic and International Studies (CSIS), Gregory C. Allen · 2022-10-11Отвори източника
-
Choking off China’s Access to the Future of AI
Center for Strategic and International Studies (CSIS), Gregory C. Allen · 2022-10-11Отвори източника
-
Choking off China’s Access to the Future of AI
Center for Strategic and International Studies (CSIS), Gregory C. Allen · 2022-10-11Отвори източника
-
Choking off China’s Access to the Future of AI
Center for Strategic and International Studies (CSIS), Gregory C. Allen · 2022-10-11Отвори източника
-
China rare earth export pause nears expiry amid persistent supply concentration
Mining Technology (GlobalData) · 2026-04-27Отвори източника
-
BIS Revises Export Review Policy for Advanced AI Chips Destined for China and Macau
Morgan, Lewis & Bockius LLP · 2026-01-16Отвори източника
-
BIS Revises Export Review Policy for Advanced AI Chips Destined for China and Macau
Morgan, Lewis & Bockius LLP · 2026-01-16Отвори източника
-
Trump and Xi end the state visit with the trade truce extended and no substantive deals
MercoPress · 2026-09-25Отвори източника
-
European Chips Act
European CommissionОтвори източника
-
Price tag for a war over Taiwan: $10 trillion (Bloomberg Economics)
Stars and Stripes (Bloomberg, Tribune News Service) · 2024-01-11Отвори източника
-
Chips Act 2.0: Europe’s second semiconductor push
eeNews Europe · 2026-08Отвори източника
-
Chips Act 2.0: Europe’s second semiconductor push
eeNews Europe · 2026-08Отвори източника
-
Chips Act 2.0: Europe’s second semiconductor push
eeNews Europe · 2026-08Отвори източника
-
Chips Act 2.0: Europe’s second semiconductor push
eeNews Europe · 2026-08Отвори източника
-
TSMC Intends to Expand Its Investment in the United States to US$165 Billion
TSMC · 2025-03-04Отвори източника
-
TSMC Intends to Expand Its Investment in the United States to US$165 Billion
TSMC · 2025-03-04Отвори източника
-
Semiconductor industry in Taiwan
WikipediaОтвори източника
-
Inside China’s ‘Manhattan Project’: China Moves Closer to Chip Self-Reliance With Secret EUV Prototype
TechRepublic (по Ройтерс) · 2025-12-18Отвори източника
-
Inside China’s ‘Manhattan Project’: China Moves Closer to Chip Self-Reliance With Secret EUV Prototype
TechRepublic (по Ройтерс) · 2025-12-18Отвори източника
-
Why GPUs Are Great for AI
NVIDIA BlogОтвори източника
-
China’s AI Chip Deficit: Why Huawei Can’t Catch Nvidia and U.S. Export Controls Should Remain
Council on Foreign Relations (CFR), Chris McGuire · 2025-12-15Отвори източника
-
China’s AI Chip Deficit: Why Huawei Can’t Catch Nvidia and U.S. Export Controls Should Remain
Council on Foreign Relations (CFR), Chris McGuire · 2025-12-15Отвори източника
-
China’s AI Chip Deficit: Why Huawei Can’t Catch Nvidia and U.S. Export Controls Should Remain
Council on Foreign Relations (CFR), Chris McGuire · 2025-12-15Отвори източника
-
China’s AI Chip Deficit: Why Huawei Can’t Catch Nvidia and U.S. Export Controls Should Remain
Council on Foreign Relations (CFR), Chris McGuire · 2025-12-15Отвори източника
-
NVIDIA Announces Financial Results for Fourth Quarter and Fiscal 2026
NVIDIA (U.S. SEC, Form 8-K) · 2026-02-25Отвори източника
-
NVIDIA Announces Financial Results for Second Quarter Fiscal 2027
NVIDIA (U.S. SEC, Form 8-K) · 2026-08-26Отвори източника
-
US and Taiwan Finalize Trade Agreement With Focus on Boosting Semiconductor Collaboration
Baker McKenzie · 2026-01-20Отвори източника
-
Department of Commerce Announces Rescission of Biden-Era Artificial Intelligence Diffusion Rule, Strengthens Chip-Related Export Controls
U.S. Department of Commerce, Bureau of Industry and Security · 2025-05-13Отвори източника
-
Intel will give the U.S. government a 10% stake, Trump says
NPR (Michigan Public) · 2025-08-22Отвори източника
-
Intel will give the U.S. government a 10% stake, Trump says
NPR (Michigan Public) · 2025-08-22Отвори източника
-
U.S. May Push Near-Total ASML China Ban on DUV Sales and Servicing amid China’s Domestic Lithography Push
TrendForce News · 2026-08-25Отвори източника
-
U.S. May Push Near-Total ASML China Ban on DUV Sales and Servicing amid China’s Domestic Lithography Push
TrendForce News · 2026-08-25Отвори източника
-
European Chips Act
WikipediaОтвори източника
-
European Chips Act
WikipediaОтвори източника
-
European Chips Act
WikipediaОтвори източника
-
European Chips Act
WikipediaОтвори източника
-
Groundbreaking SuperPoD Interconnect: Leading a New Paradigm for AI Infrastructure (Eric Xu, Huawei Connect 2025)
Huawei · 2025-09-18Отвори източника
-
China bans foreign AI chips from state-funded data centres
New Straits Times (Reuters) · 2025-11-05Отвори източника
-
China bans foreign AI chips from state-funded data centres
New Straits Times (Reuters) · 2025-11-05Отвори източника
-
China Tears Down Its Wall on Nvidia’s H200 AI Chips after Months of Resistance
Outlook Business (по Ройтерс) · 2026-03-18Отвори източника
-
Washington approves Nvidia sales as Trump visits Beijing
bne IntelliNews (по Ройтерс) · 2026-05-14Отвори източника
-
Nvidia Uses the Specter of Huawei to Make Its Chip Exports Case
The Wire China · 2026-07-02Отвори източника
-
Nvidia Uses the Specter of Huawei to Make Its Chip Exports Case
The Wire China · 2026-07-02Отвори източника
-
Nvidia Uses the Specter of Huawei to Make Its Chip Exports Case
The Wire China · 2026-07-02Отвори източника
-
FACT SHEET: CHIPS and Science Act Will Lower Costs, Create Jobs, Strengthen Supply Chains, and Counter China
The White House (архив) · 2022-08-09Отвори източника
-
EU Chips Act 2.0 draft drops front-end manufacturing priority
Bits&Chips · 2026-06Отвори източника