# Причини за войните през 21-ви век

Войните през 21-ви век нямат една-единствена причина. Изследователите на конфликтите ги обясняват с няколко групи фактори, които обикновено действат заедно: слаби държави, спорове за идентичност и територия, съперничество между големите сили, ресурси, външни намеси и грешни сметки на лидерите. Броят на въоръжените конфликти расте: 2024 г. е рекордна по брой конфликти с участие на държава от 1946 г., откогато се водят систематични данни.

## Картината на войните след 2000 г.

Според Програмата за данни за конфликтите към Упсалския университет (UCDP) през 2024 г. е имало 61 активни конфликта с участие на поне една държава. Единадесет от тях са достигнали нивото на война, т.е. най-малко 1000 загинали в бойни действия за една година[2].

Повечето от тези конфликти се водят вътре в една държава, но след 2020 г. се връщат и войните между държави. Войната в Украйна е най-смъртоносният конфликт в света: около 76 000 загинали в бойни действия през 2024 г.[3]

## Слаби държави и лошо управление

Сравнителните изследвания на гражданските войни показват, че рискът зависи повече от условията, които улесняват въоръжения бунт (бедност, слаба и нестабилна власт, труден за контрол терен), отколкото от етническия или религиозния състав на страната[4].

Бедността и нестабилността се подсилват взаимно. Световната банка очаква около 400 милиона от най-бедните хора в света да живеят в нестабилни държави през следващите десет години[5]. В Африка 2021 г. донесе най-много успешни военни преврати от 1999 г. насам[6]: в Мали, Гвинея и Судан, а след това в Буркина Фасо, Нигер и Габон.

## Идентичност и спорни територии

Етническите и религиозните различия сами по себе си рядко обясняват войната[7], но спорът кой народ на коя земя има право и коя държава е „истинската“ стои в основата на войните в Украйна, в Нагорни Карабах и между Израел и палестинците. Политическите лидери могат да превърнат тези спорове в мощен мобилизиращ фактор.

Референдумите също могат да бъдат част от такъв спор. Гласуването в Крим през март 2014 г., последвано от анексирането на полуострова от Русия, беше обявено от Общото събрание на ООН за невалидно със 100 гласа „за“, 11 „против“ и 58 въздържали се[8] (вж. Референдумът за статута на Крим).

## Съперничество между големите сили и войни чрез посредници

Големите държави си оспорват сфери на влияние и често воюват не пряко, а чрез местни съюзници — както в Сирия, Йемен и Судан. UCDP отбелязва, че конфликтите, в които държави активно подкрепят въоръжени групи в други страни, стават все по-чести[9].

## Отслабване на международните правила

Съветът за сигурност на ООН, който отговаря за международния мир, често е блокиран от разногласията между петте постоянни членки — например по Мианмар, Судан, Близкия изток и Украйна[10]. От 2022 г. Общото събрание на ООН трябва да заседава в рамките на десет работни дни след всяко вето, за да може поне да обсъди блокирания въпрос[11]. Критиците посочват, че така забраната да се завзема чужда територия се спазва все по-трудно.

## Ресурси, икономика и климат

Природните богатства могат да финансират войните и да ги удължават. В източната част на ДР Конго бунтовниците от M23 по сведения се финансират от добива на колтан и други минерали[12].

Климатичните промени не предизвикват войни сами, но засилват напрежението там, където то вече съществува — при спорове за вода, пасища и храна. Според Международния комитет на Червения кръст повечето от 20-те държави, най-уязвими от климатичните промени, са във война[13].

## Външни намеси и разпадане на държави

Свалянето на режим отвън може да остави празнота във властта, която въоръжени групи запълват. „Ислямска държава“ израства от останките на „Ал Кайда в Ирак“ — група, основана през 2004 г., след американското нахлуване в Ирак[14]. След 2011 г. тя използва нестабилността в Ирак и в Сирия, за да набере сили[15]. Подобна празнота остава и в Либия след свалянето на Кадафи през 2011 г.

## Решенията на лидерите и грешните сметки

Политологът Джеймс Фиърън формулира основната загадка: войните са скъпи, но въпреки това се повтарят[16]. Според него и напълно разумни държави могат да стигнат до война, защото лидерите знаят неща за своята военна сила и решимост, които другата страна не знае[17].

Втора причина е т.нар. проблем с ангажиментите: страните не могат да сключат сделка, изгодна и за двете, защото едната би имала интерес да я наруши по-късно[18]. Към това се добавят и обикновените грешни сметки — лидери, които очакват бърза победа, а получават дълга война.

## Съвременните спорове

Отделните школи обясняват войните по различен начин, а най-силно се разминават оценките за войната в Украйна. Реалистите виждат в международната политика преди всичко борба за сигурност и сила. Един от най-известните от тях, Джон Миършаймър, пише още през 2014 г., че САЩ и европейските им съюзници носят основната отговорност за кризата в Украйна[19], а коренът на проблема е разширяването на НАТО[20].

НАТО отхвърля това обяснение: според алианса разширяването не е насочено срещу Русия[21], а всяка суверенна държава има право сама да избира как да гарантира сигурността си[22]. Повечето европейски правителства виждат главната причина за войната в политиката на Кремъл.

Либералните теории наблягат на демокрацията, търговията и международните институции. Най-известната им теза е т.нар. демократичен мир — наблюдението, че демократичните държави никога или почти никога не воюват помежду си[23].

Критиците от политикономията търсят причините в икономическите интереси зад войните. Анализаторът Алекс Крайнер например твърди, че банковите интереси изглежда са главната движеща сила зад днешните „безкрайни войни“[24]. Това е позиция на автора, която не се споделя от основните изследователски центрове по конфликтите.

## Пряката демокрация като път към мира?

Идеята, че хората, които плащат цената на войната, трябва да решават дали тя да започне, е стара. Имануел Кант пише в „Към вечния мир“ (1795), че ако за обявяването на война е нужно съгласието на гражданите, съвсем естествено е те много да се колебаят, преди да започнат подобна „лоша игра“[25].

През 30-те години на 20-ти век в САЩ е предложена т.нар. поправка на Лъдлоу: общонационален референдум за всяко обявяване на война от Конгреса, освен ако страната не е нападната първа[26]. През януари 1938 г. Камарата на представителите я отхвърля със 209 срещу 188 гласа[27].

Най-близкият съвременен пример е Швейцария, където гражданите решават пряко най-важните въпроси. Тя е постоянно неутрална и не участва във войни между държави[28], но неутралитетът ѝ е въоръжен — страната е готова да защитава територията си[29]. Швейцария не е воювала с друга държава от 1815 г.

## Аргументи в полза на пряката демокрация като пречка пред войната

- Цената на войната — животи, данъци, разруха — се плаща от гражданите, а не от тесния кръг, който взима решението.
- Решение, взето открито от мнозинството, трудно може да почива на тайни договорености или на скрита информация, каквато според Фиърън често води до война[30].
- Референдумът изисква време и публичен дебат, което забавя прибързаните решения.

## Ограничения на тази идея

- Мнозинствата също могат да подкрепят война. През март 2003 г. 64% от американците подкрепят нахлуването в Ирак[31].
- Референдумите могат да бъдат използвани за узаконяване на завоевание, както в Крим през 2014 г.
- Пряката демокрация в една държава не я пази от нападение отвън — затова и Швейцария разчита на въоръжен неутралитет.
- Повечето днешни войни са граждански, а демократичният мир се отнася до войните между държави[32].

## Извод

Изследванията не дават доказателство, че пряката демокрация сама по себе си слага край на войните. Те обаче подкрепят по-общата идея, че когато властта е по-открита и по-отговорна пред гражданите, воденето на война става по-трудно — точно както предполага Кант[33]. Подробно за аргументите и критиките вж. Пряка демокрация и Критики към прехода към пряка демокрация.

## Вижте също

- [Пряка демокрация в Швейцария](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia-v-shveytsariya)
- [Референдум](https://wikib.online/article/referendum)
- [Референдумът за статута на Крим (2014)](https://wikib.online/article/krim-referendum-status-2014)
- [Пряка демокрация](https://wikib.online/article/pryaka-demokratsia)
- [Преврат в Нигер (2023)](https://wikib.online/article/niger-prevrat-2023)
- [Телеграм като арена на информационна война в конфликта Русия–Украйна](https://wikib.online/article/telegram-rusia-ukraina-informatsionna-voyna)
- [Демократичен индекс](https://wikib.online/article/demokratichen-indeks)
- [Критики към прехода към пряка демокрация](https://wikib.online/article/kritiki-kam-pryakata-demokratsia)
- [Военният преврат в Судан (октомври 2021)](https://wikib.online/article/sudan-voenen-prevrat-2021)
- [Падането на режима на Асад в Сирия (декември 2024)](https://wikib.online/article/siria-padane-rezhima-asad-2024)

## Доказателства към твърденията

1. Conflict Trends: A Global Overview, 1946–2024 — PRIO (2025) — Място: Обобщение — https://www.prio.org/publications/14453

2. UCDP: Sharp increase in conflicts and wars — Uppsala University (11.06.2025) — Място: Прессъобщение — https://www.uu.se/en/press/press-releases/2025/2025-06-11-ucdp-sharp-increase-in-conflicts-and-wars

3. UCDP: Sharp increase in conflicts and wars — Uppsala University (11.06.2025) — Място: Прессъобщение — https://www.uu.se/en/press/press-releases/2025/2025-06-11-ucdp-sharp-increase-in-conflicts-and-wars

4. Ethnicity, Insurgency, and Civil War — Fearon, Laitin, American Political Science Review (2003) — Място: Резюме — https://www.cambridge.org/core/journals/american-political-science-review/article/abs/ethnicity-insurgency-and-civil-war/B1D5D0E7C782483C5D7E102A61AD6605

5. Fragility, Conflict and Violence — World Bank, Overview — Място: Context — https://www.worldbank.org/en/topic/fragilityconflictviolence/overview

6. A New Coup Era for Africa? — ACCORD, Conflict Trends (15.03.2022) — Място: Текст на анализа (за 2021 г.) — https://www.accord.org.za/conflict-trends/a-new-coup-era-for-africa/

7. Ethnicity, Insurgency, and Civil War — Fearon, Laitin, American Political Science Review (2003) — Място: Резюме — https://www.cambridge.org/core/journals/american-political-science-review/article/abs/ethnicity-insurgency-and-civil-war/B1D5D0E7C782483C5D7E102A61AD6605

8. Backing Ukraine's territorial integrity, UN Assembly declares Crimea referendum invalid — UN News (27.03.2014) — Място: Статия — https://news.un.org/en/story/2014/03/464812

9. UCDP: Sharp increase in conflicts and wars — Uppsala University (11.06.2025) — Място: Прессъобщение — https://www.uu.se/en/press/press-releases/2025/2025-06-11-ucdp-sharp-increase-in-conflicts-and-wars

10. In Hindsight: Living with the Veto — Security Council Report, April 2026 — Място: Анализ — https://www.securitycouncilreport.org/monthly-forecast/2026-04/in-hindsight-living-with-the-veto.php

11. In Hindsight: Living with the Veto — Security Council Report, April 2026 — Място: Резолюция 76/262 — https://www.securitycouncilreport.org/monthly-forecast/2026-04/in-hindsight-living-with-the-veto.php

12. Illicit mineral supply chains fuel the DRC's M23 insurgency — Atlantic Council — Място: Анализ — https://www.atlanticcouncil.org/blogs/energysource/illicit-mineral-supply-chains-fuel-the-drcs-m23-insurgency/

13. ICRC report: Climate change and conflict are a cruel combo that stalk the world's most vulnerable — Място: Прессъобщение — https://www.icrc.org/en/document/icrc-report-climate-change-and-conflict-are-cruel-combo-stalk-worlds-most-vulnerable

14. Timeline: the Rise, Spread, and Fall of the Islamic State — Wilson Center — Място: Въведение — https://www.wilsoncenter.org/article/timeline-the-rise-spread-and-fall-the-islamic-state

15. Timeline: the Rise, Spread, and Fall of the Islamic State — Wilson Center — Място: Въведение — https://www.wilsoncenter.org/article/timeline-the-rise-spread-and-fall-the-islamic-state

16. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995) — Място: Въведение — https://web.stanford.edu/group/fearon-research/cgi-bin/wordpress/wp-content/uploads/2013/10/Rationalist-Explanations-for-War.pdf

17. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995) — Място: Въведение — https://web.stanford.edu/group/fearon-research/cgi-bin/wordpress/wp-content/uploads/2013/10/Rationalist-Explanations-for-War.pdf

18. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995) — Място: Въведение — https://web.stanford.edu/group/fearon-research/cgi-bin/wordpress/wp-content/uploads/2013/10/Rationalist-Explanations-for-War.pdf

19. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault — John J. Mearsheimer, Foreign Affairs (2014) — Място: Начало на статията — https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf

20. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault — John J. Mearsheimer, Foreign Affairs (2014) — Място: Начало на статията — https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf

21. Russia's accusations — setting the record straight — NATO — Място: Разширяване на НАТО — https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm

22. Russia's accusations — setting the record straight — NATO — Място: Разширяване на НАТО — https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm

23. Democratic peace — Encyclopaedia Britannica — Място: Определение — https://www.britannica.com/topic/democratic-peace

24. Gods of finance & dogs of war — Alex Krainer (21.04.2025) — Място: Текст — https://alexkrainer.substack.com/p/gods-of-finance-and-gods-of-war

25. Perpetual Peace: A Philosophical Sketch — Immanuel Kant (1795) — Място: Първи окончателен член — https://www.constitution.org/kant/perpeace.htm

26. Ludlow Amendment — Wikipedia — Място: Въведение — https://en.wikipedia.org/wiki/Ludlow_Amendment

27. Ludlow Amendment — Wikipedia — Място: Въведение — https://en.wikipedia.org/wiki/Ludlow_Amendment

28. Neutrality — Swiss Federal Department of Foreign Affairs — Място: Постоянен неутралитет — https://www.eda.admin.ch/eda/en/fdfa/foreign-policy/international-law/neutrality.html

29. Neutrality — Swiss Federal Department of Foreign Affairs — Място: Въоръжен неутралитет — https://www.eda.admin.ch/eda/en/fdfa/foreign-policy/international-law/neutrality.html

30. Rationalist Explanations for War — James D. Fearon, International Organization (1995) — Място: Въведение — https://web.stanford.edu/group/fearon-research/cgi-bin/wordpress/wp-content/uploads/2013/10/Rationalist-Explanations-for-War.pdf

31. Gallup: support for an invasion of Iraq (March 2003) — Място: Проучване от 14–15.03.2003 — https://news.gallup.com/poll/7990/seventytwo-percent-americans-support-war-against-iraq.aspx

32. Democratic peace — Encyclopaedia Britannica — Място: Определение — https://www.britannica.com/topic/democratic-peace

33. Perpetual Peace: A Philosophical Sketch — Immanuel Kant (1795) — Място: Първи окончателен член — https://www.constitution.org/kant/perpeace.htm

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/prichini-za-voynite-prez-21-vi-vek
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 1
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/prichini-za-voynite-prez-21-vi-vek