W WikiBсвободна енциклопедия
Международни отношения

Израел и палестинският въпрос

Израел и палестинският въпрос е спорът между еврейското и палестинското арабско национално движение за земята между река Йордан и Средиземно море и за правата на двата народа в нея. Той започва при Британския мандат, минава през няколко войни и мирни процеса и към септември 2026 г. остава нерешен. Отворени са границите, Йерусалим, бежанците, заселищата и сигурността[1]. Доверието е на историческо дъно: едва 21% от израелците смятат, че Израел и палестинска държава могат да съществуват мирно[2], а сред палестинците 44% подкрепят и 50% отхвърлят решението с две държави[3]. Статията отделя проверимите факти от оценките и представя аргументите на двете страни.

#Израел #Палестина #израелско-палестински конфликт #Газа #Западен бряг #Йерусалим #решение с две държави #международно право #ООН #бежанци #Хамас #израелски заселища #Близкия изток

Machine-readable версии: Markdown · Text · JSON · JSON alias

Основните спорни въпроси

Споразуменията от Осло (1993) оставят за „окончателния статут“ именно най-трудните въпроси, а следващите предложения очертават възможните компромиси: палестинска държава на 94–96% от Западния бряг с размяна на земи[4] и разделение на Йерусалим по принципа „арабските квартали — за палестинците, еврейските — за Израел“[5]. Таблицата обобщава позициите.

ВъпросИзраелски позицииПалестински позицииМеждународна рамка
ГранициСегашното правителство отхвърля палестинска държава; предишни (2000, 2008) приемат държава с размяна на земиДържава в линиите от 1967 г. с малки размениЛиниите от 1967 г. като основа, с договорени размени
ЙерусалимНеделима столица на ИзраелИзточен Йерусалим — столица на ПалестинаСтатут по споразумение
БежанциБез масово завръщане в ИзраелПраво на завръщане (Рез. 194) или обезщетениеСправедливо договорено решение
ЗаселищаЗаконниНезаконниНезаконни по международното право
СигурностИзраелски контрол, демилитаризацияПълен суверенитетДемилитаризирана държава с гаранции

Исторически преглед

### Мандатът и двете национални движения (1917–1947)

На 2 ноември 1917 г. британският външен министър Артър Балфур пише на лорд Ротшилд[6], че правителството гледа благосклонно на „национален дом за еврейския народ“ в Палестина[7]. Същото изречение изисква да не се прави нищо, което да накърни „гражданските и религиозните права“ на нееврейските общности[8]. Двойното обещание — национален дом за едните и защита на мнозинството — остава неизпълнимо и през мандата прераства в открит сблъсък.

Историците спорят кога и защо се оформя отделна палестинска национална идентичност[9]; преобладаващото мнение е, че тя възниква в първите десетилетия на XX век[10] — както много други национални идентичности в региона след разпада на Османската империя.

### Планът на ООН и войната от 1948 г.

На 29 ноември 1947 г. Общото събрание на ООН приема плана за разделяне с 33 гласа „за“, 13 „против“ и 10 въздържали се[11]. Той предвижда арабска и еврейска държава, икономически свързани[12], и международен режим за Йерусалим. Еврейската държава трябва да получи 56% от територията, при положение че евреите са около една трета от населението и притежават около 7% от земята[13]. Еврейската агенция приема плана, а Висшият арабски комитет, Арабската лига и арабските правителства го отхвърлят[14].

Следва гражданска война с жертви от двете страни: до средата на януари 1948 г. са убити 333 евреи и 345 араби, а ранени — 643 евреи и 877 араби[15]; до края на март загиналите са около 2000[16]. При края на мандата и обявяването на Израел на 14 май 1948 г. Египет, Трансйордания, Ирак и Сирия нахлуват в бившата подмандатна територия[17].

Над 700 000 палестински араби — около половината от арабското население[18] — бягат или са прогонени. Палестинците наричат това Накба („катастрофа“). Историците сочат като основни причини прогонванията, насилието и страха от тях[19], включително кланета като това в Дейр Ясин[20]. Според израелския историк Бени Морис най-важният фактор през април–юни 1948 г. са еврейските атаки[21]. Тезата, че арабските лидери са призовали населението да напусне, е оспорена: изследвания не откриват такива заповеди от Висшия арабски комитет[22]. Резолюция 194 на ООН постановява, че бежанците, които желаят да се върнат и да живеят в мир, трябва да могат да го направят[23]; Израел не допуска масово завръщане.

Успоредно около 900 000 евреи напускат или са прогонени от страни с мюсюлманско мнозинство[24] — поради антисемитско насилие, нестабилност, бедност и експулсиране, но и заради ционизма[25]. Около 650 000 от тях се заселват в Израел[26]. Израел е приет в ООН на 11 май 1949 г.[27] с 37 гласа „за“, 12 „против“ и 9 въздържали се[28].

### Шестдневната война (1967)

През май 1967 г. Насър затваря Тиранския проток за израелски кораби[29] и струпва войски в Синай. На 5 юни Израел започва войната с изненадваща въздушна атака[30] — за едните превантивна самоотбрана, за другите война по избор. Израел превзема Западния бряг с Източен Йерусалим, Газа, Синай и Голан[31]. Резолюция 242 на Съвета за сигурност съчетава изтеглянето „от територии, окупирани в последния конфликт“[32] с правото на всяка държава да живее в мир „в сигурни и признати граници“[33] — формулата „земя срещу мир“.

### Мирният процес (1993–2008)

С Осло I (1993) ООП признава Израел, а Израел признава ООП[34]. Създадена е Палестинската автономия с ограничено самоуправление в части от Западния бряг и Газа[35], а изтеглянето от зона C — около 60% от Западния бряг — е отложено за следващи фази[36], които така и не настъпват. Процесът рухва след провала в Кемп Дейвид (2000) и Втората интифада[37].

Параметрите на Клинтън (декември 2000) са приети от правителството на Барак с резерви — Барак заявява, че Израел няма да приеме палестинско право на завръщане в Израел и суверенитет над Храмовия хълм[38], а Арафат дава „условно съгласие с резерви“[39]. През 2008 г. Ехуд Олмерт предлага Израел да анексира поне 6,3% от палестинската територия срещу 5,8% израелска земя[40]; преговорите прекъсват, като всяка страна обвинява другата[41]. Арабската мирна инициатива (2002) предлага нормализиране с целия арабски свят срещу пълно изтегляне от окупираните територии[42]; правителството на Шарон я отхвърля[43].

### Газа и разделението на палестинците (2005–2023)

През 2005 г. Израел изтегля армията и заселищата си от Газа. През 2006 г. Хамас печели мнозинство в Палестинския законодателен съвет[44], а през 2007 г. поема контрола над Газа след сражения с Фатах[45]. Израел налага пълна блокада, Египет също блокира ивицата[46]. Уставът на Хамас от 1988 г. е широко определян като антисемитски[47]; документът от 2017 г. приема палестинска държава в границите от 1967 г., без да признава Израел[48].

### Войната в Газа (2023–2025)

На 7 октомври 2023 г. при нападението на Хамас са убити 1195 израелци и чужденци, а 251 души са отвлечени[49]. По данни на здравните власти в Газа във войната са убити над 73 000 палестинци[50]; през август 2025 г. IPC потвърждава глад в части от ивицата[51]. Комисията за разследване на ООН заключава, че Израел е извършил геноцид[52] и че израелските власти на най-високо ниво са „организирали геноцидна кампания“[53]. Израел и съюзниците му, включително САЩ, отричат[54] и определят войната като самоотбрана срещу Хамас.

В делото „ЮАР срещу Израел“ Международният съд приема през януари 2024 г., че е правдоподобно действия на Израел да нарушават права по Конвенцията за геноцида, и налага временни мерки[55]. Израел подава насрещния си меморандум през март 2026 г.[56]; ЮАР има срок до 22 ноември 2027 г., а Израел — до 22 май 2029 г.[57]

Актуално състояние (септември 2026 г.)

### Газа след примирието

От 10 октомври 2025 г. действа примирие[58] по 20-точковия план на президента Тръмп, одобрен с Резолюция 2803 на Съвета за сигурност[59]. Газа трябва временно да се управлява от технократски, аполитичен палестински комитет[60] под надзора на „Съвет за мир“, председателстван от Тръмп[61]. Военната инфраструктура на Хамас, включително тунелите, трябва да бъде унищожена[62], а „надежден път“ към палестинска държавност се допуска едва след възстановяване и реформа на Автономията[63].

На практика това е „ограничена война“[64]: от примирието до 24 септември 2026 г. в Газа са убити 1408 души[65], често с обвинението, че са приближили т.нар. „жълта линия“ на израелското изтегляне[66]. Разоръжаването на Хамас и властта на палестинския комитет остават нерешени[67]; Израел ограничава вноса на генератори, тежка техника и резервни части[68], а план за възстановяване от 66 проекта зависи от разоръжаването[69].

### Западният бряг и Източен Йерусалим

Над 529 000 израелски заселници живеят в Западния бряг и още 246 000 — в Източен Йерусалим[70]. Международната общност смята заселищата за незаконни[71] по Четвъртата Женевска конвенция, която забранява на окупиращата сила да премества свое население на окупираната територия[72]; Израел оспорва това[73]. През 2025 г. са одобрени рекордните 54 нови заселища[74], а през февруари 2026 г. кабинетът по сигурността разширява израелското управление над Западния бряг[75], включително чрез регистриране на земя като „държавна собственост“[76]. Министърът Бецалел Смотрич заявява, че проектът Е1 ще „погребе идеята за палестинска държава“[77].

През август 2026 г. Израел обявява търг за 1234 жилища в Е1[78] — част от план за 3400 жилища[79], който според правозащитници ще разсече палестинската територия на две[80]. Западни правителства определят решението като „неприемливо“[81]. Още през юли 2024 г. Международният съд заяви, че продължаващото израелско присъствие в окупираната палестинска територия е незаконно[82], че Израел трябва да спре новото заселване и да евакуира заселниците[83] и че държавите не бива да признават ситуацията за законна[84]. Израел отхвърля становището, което е консултативно.

### Признаване и избори

Палестина е призната от 157 от 193 членки на ООН[85]; през септември 2025 г. за първи път я признават държави от Г-7[86], а през юли 2026 г. белгийският премиер Барт де Вевер започва процедура по признаване[87]. Кнесетът приема през юли 2024 г. с 68 на 9 гласа резолюция, според която палестинска държава би била „екзистенциална опасност“ за Израел[88] и „награда за тероризма“[89].

Кнесетът е разпуснат на 17 юли 2026 г.[90] и изборите са на 27 октомври[91]; Нафтали Бенет и Яир Лапид се явяват със съвместна листа[92]. Палестинските законодателни избори са насрочени за 28 ноември 2026 г.[93] — първите след 25 януари 2006 г.[94] Резултатите ще покажат дали някоя от страните ще има мандат за преговори.

### Общественото мнение

Делът на израелците, вярващи в мирно съвместно съществуване с палестинска държава, е най-ниският от 2013 г.[95]: 16% сред евреите[96] и 40% сред арабските граждани[97]. В палестинско проучване от август 2026 г. Фатах и Хамас имат по 24% подкрепа[98], 72% смятат, че Хамас не бива да се разоръжава преди пълно израелско изтегляне от Газа[99], а подкрепата за въоръжена борба пада от 41% на 27%[100].

Спорен е и статутът на бежанците: при UNRWA са регистрирани над 5,6 милиона души (2019)[101], защото правото на регистрация се наследява по мъжка линия[102]. Критиците посочват, че по-тясно определение, одобрено от комисия на Сената на САЩ през 2012 г., би означавало около 30 000 души[103]; защитниците отговарят, че статутът се наследява и при бежанците на ВКБООН[104].

Аргументите на страните

### Израелската гледна точка

  • Еврейският народ има право на самоопределение в своята историческа родина; еврейската страна приема разделянето през 1947 г., а арабската го отхвърля и започва война[105].
  • Изтеглянето от Газа през 2005 г. води до властта на Хамас[106], ракети и 7 октомври — доказателство, че отстъпки без гаранции за сигурност са опасни.
  • Палестинските лидери не приемат предложенията от 2000 и 2008 г.; масово завръщане на бежанци би сложило край на еврейското мнозинство, а около 650 000 евреи от арабския свят също са станали бежанци и са интегрирани в Израел[107].
  • Днешното мнозинство в Кнесета вижда в палестинска държава заплаха за съществуването на Израел[108].

### Палестинската гледна точка

  • Палестинците са мнозинството на тази земя, а планът от 1947 г. дава повече от половината ѝ на една трета от населението[109]; Накба оставя стотици хиляди без право на завръщане.
  • ООП признава Израел през 1993 г.[110], но окупацията и заселването продължават; Международният съд обявява израелското присъствие за незаконно[111].
  • Предложенията от 2000 и 2008 г. не дават пълен суверенитет, а провалът на преговорите отслабва умерените и засилва въоръжените групи.

### Международната рамка

Повечето държави подкрепят две държави на основата на линиите от 1967 г. с договорени размени, Йерусалим като столица на двете и договорено решение за бежанците — принципи от Арабската мирна инициатива[112] и параметрите на Клинтън[113].

Възможни решения

  • Две държави. Остава официалната цел на ООН и на плана за Газа[114], но разширяването на заселищата създава „факти на терена“, които правят държавността много трудна[115].
  • Една държава с равни права. Привържениците я виждат като признание на реалността; противниците — като край на Израел като еврейска държава и на палестинската независимост.
  • Конфедерация. Две държави с отворени граници, общ Йерусалим и право на пребиваване на граждани на едната в другата — предлагана от граждански инициативи и от двете страни.
  • Управление на конфликта. Статуквото без решение; критиците предупреждават, че то задълбочава радикализацията.

Анализ: защо конфликтът е толкова устойчив

  1. Взаимна екзистенциална несигурност. Кнесетът вижда в палестинска държава „екзистенциална опасност“[116], а мнозинството палестинци отказват разоръжаване преди пълно израелско изтегляне[117]. Така възниква капан на последователността: сигурността ли идва първа или държавата.
  2. Неделими символи. Компромисите се разпадат около Йерусалим и светите места — през 2000 г. Барак отхвърля палестински суверенитет над Храмовия хълм[118].
  3. Факти на терена. Рекордното заселване[119] прави всяко бъдещо разделяне по-скъпо.
  4. Разделени ръководства. Палестинците имат две съперничещи сили с равна подкрепа[120]; в Израел малки коалиционни партии могат да блокират отстъпки.
  5. Асиметрия на силите. Израел е държава с армия и силен съюзник в лицето на САЩ; палестинците нямат държава. Асиметрията намалява стимулите на силната страна за отстъпки и на слабата — за отказ от съпротива.
  6. Изчерпано доверие. Вярата в мирно съвместно съществуване е най-ниската, измервана досега[121], а едностранните действия на едната страна подхранват крайните сили и от двете[122].
  7. Международен натиск без механизъм. Признаването от 157 държави[123] и решенията на съдилищата променят легитимността, но не и положението на терена.

Изборите в Израел и Палестина, разоръжаването и възстановяването на Газа и цената, която Израел плаща за Е1, ще определят дали прозорецът за преговори ще се отвори или затвори[124].

Често срещани неточни твърдения

  • „Израел е приет в ООН с гласовете на 52 държави.“ — Резолюция 273 е приета с 37 гласа „за“, 12 „против“ и 9 въздържали се[125].
  • „Палестински народ не съществува.“ — Преобладаващото научно мнение е, че палестинската идентичност се оформя в първите десетилетия на XX век[126].
  • „Палестинците избягаха през 1948 г. по призив на арабските лидери.“ — Изследванията сочат като основни причини прогонванията, насилието и страха[127].
  • „През 1947–1948 г. жертвите са само евреи.“ — До средата на януари 1948 г. са убити 333 евреи и 345 араби[128].
  • „Израел два пъти предложи 97% от Западния бряг.“ — Параметрите на Клинтън говорят за 94–96% плюс размяна[129], а Олмерт — за анексия на 6,3% срещу 5,8%[130]; процентите зависят от изчисляването.
  • „Израел отхвърли плана на ООН от 1947 г.“ — Отхвърля го арабската страна[131].
  • „Шестдневната война е била непровокирана агресия.“ — Тя е предшествана от затварянето на Тиранския проток[132]; дали ударът е бил неизбежен, остава спорно.
  • „Хамас призна Израел в границите от 1967 г.“ — Документът от 2017 г. приема държава в тези граници, без да признава Израел[133].
  • „Израелските евреи са само заселници от Европа.“ — Около 650 000 евреи от страни с мюсюлманско мнозинство се заселват в Израел[134].
  • „Всички палестинци подкрепят Хамас.“ — През август 2026 г. 24% предпочитат Хамас, колкото и Фатах[135].

Вижте също

Доказателства към твърденията

  1. Oslo Accords — Wikipedia
    Wikipedia
    Окончателен статут
    Отвори източника
  2. Israeli Public Increasingly Skeptical About Lasting Peace — Pew Research Center (03.06.2025)
    Pew Research Center · 2025-06-03
    Основни резултати
    Отвори източника
  3. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Двете държави
    Отвори източника
  4. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Територия
    Отвори източника
  5. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Йерусалим
    Отвори източника
  6. Balfour Declaration — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  7. Balfour Declaration — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст
    Отвори източника
  8. Balfour Declaration — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст
    Отвори източника
  9. Palestinians — Wikipedia
    Wikipedia
    Идентичност
    Отвори източника
  10. Palestinians — Wikipedia
    Wikipedia
    Идентичност
    Отвори източника
  11. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Гласуване
    Отвори източника
  12. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  13. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Разпределение
    Отвори източника
  14. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакции
    Отвори източника
  15. 1947–1948 civil war in Mandatory Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Жертви
    Отвори източника
  16. 1947–1948 civil war in Mandatory Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Жертви
    Отвори източника
  17. 1947–1948 civil war in Mandatory Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Край на мандата
    Отвори източника
  18. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  19. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Причини
    Отвори източника
  20. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Причини
    Отвори източника
  21. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Бени Морис
    Отвори източника
  22. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Историография
    Отвори източника
  23. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Резолюция 194
    Отвори източника
  24. Jewish exodus from the Muslim world — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  25. Jewish exodus from the Muslim world — Wikipedia
    Wikipedia
    Причини
    Отвори източника
  26. Jewish exodus from the Muslim world — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  27. United Nations General Assembly Resolution 273 — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  28. United Nations General Assembly Resolution 273 — Wikipedia
    Wikipedia
    Гласуване
    Отвори източника
  29. Six-Day War — Wikipedia
    Wikipedia
    Предистория
    Отвори източника
  30. Six-Day War — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  31. Six-Day War — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  32. United Nations Security Council Resolution 242 — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст
    Отвори източника
  33. United Nations Security Council Resolution 242 — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст
    Отвори източника
  34. Oslo Accords — Wikipedia
    Wikipedia
    Взаимно признаване
    Отвори източника
  35. Oslo Accords — Wikipedia
    Wikipedia
    Палестинска автономия
    Отвори източника
  36. Oslo Accords — Wikipedia
    Wikipedia
    Осло II
    Отвори източника
  37. Oslo Accords — Wikipedia
    Wikipedia
    Край
    Отвори източника
  38. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакция на Израел
    Отвори източника
  39. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакция на Арафат
    Отвори източника
  40. Israeli–Palestinian peace process — Wikipedia
    Wikipedia
    2008
    Отвори източника
  41. Israeli–Palestinian peace process — Wikipedia
    Wikipedia
    2008
    Отвори източника
  42. Arab Peace Initiative — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  43. Arab Peace Initiative — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакция на Израел
    Отвори източника
  44. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    Избори 2006
    Отвори източника
  45. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    2007
    Отвори източника
  46. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    Блокада
    Отвори източника
  47. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    Устав от 1988 г.
    Отвори източника
  48. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    Документ от 2017 г.
    Отвори източника
  49. Gaza war — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  50. Gaza war — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  51. Gaza war — Wikipedia
    Wikipedia
    Глад
    Отвори източника
  52. Israel has committed genocide in the Gaza Strip, UN Commission finds — OHCHR (16.09.2025)
    Служба на върховния комисар на ООН за правата на човека · 2025-09-16
    Заглавие
    Отвори източника
  53. Israel has committed genocide in the Gaza Strip, UN Commission finds — OHCHR (16.09.2025)
    Служба на върховния комисар на ООН за правата на човека · 2025-09-16
    Нави Пилай
    Отвори източника
  54. Gaza war — Wikipedia
    Wikipedia
    Геноцид
    Отвори източника
  55. South Africa v. Israel (Genocide Convention) — Wikipedia
    Wikipedia
    Временни мерки
    Отвори източника
  56. South Africa v. Israel (Genocide Convention) — Wikipedia
    Wikipedia
    Насрещен меморандум
    Отвори източника
  57. South Africa v. Israel (Genocide Convention) — Wikipedia
    Wikipedia
    Срокове
    Отвори източника
  58. Gaza war — Wikipedia
    Wikipedia
    Примирие
    Отвори източника
  59. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    ООН
    Отвори източника
  60. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст на плана
    Отвори източника
  61. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст на плана
    Отвори източника
  62. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст на плана
    Отвори източника
  63. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст на плана
    Отвори източника
  64. Gaza war — Wikipedia
    Wikipedia
    Инфобокс
    Отвори източника
  65. Gaza Information Index 26 September 2026 — Next Century Foundation
    Next Century Foundation · 2026-09-26
    От примирието насам
    Отвори източника
  66. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    Изпълнение
    Отвори източника
  67. Gaza Information Index 26 September 2026 — Next Century Foundation
    Next Century Foundation · 2026-09-26
    Управление
    Отвори източника
  68. Gaza Information Index 26 September 2026 — Next Century Foundation
    Next Century Foundation · 2026-09-26
    Хуманитарна обстановка
    Отвори източника
  69. Gaza Information Index 26 September 2026 — Next Century Foundation
    Next Century Foundation · 2026-09-26
    Възстановяване
    Отвори източника
  70. Israeli settlement — Wikipedia
    Wikipedia
    Население
    Отвори източника
  71. Israeli settlement — Wikipedia
    Wikipedia
    Правен статут
    Отвори източника
  72. Israeli settlement — Wikipedia
    Wikipedia
    Женевска конвенция
    Отвори източника
  73. Israeli settlement — Wikipedia
    Wikipedia
    Правен статут
    Отвори източника
  74. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    2025
    Отвори източника
  75. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    Февруари 2026
    Отвори източника
  76. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    Регистрация на земя
    Отвори източника
  77. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    Е1
    Отвори източника
  78. Why Israeli tenders for illegal E1 West Bank settlement prompted outrage — Al Jazeera (21.08.2026)
    Al Jazeera · 2026-08-21
    Търгът
    Отвори източника
  79. Why Israeli tenders for illegal E1 West Bank settlement prompted outrage — Al Jazeera (21.08.2026)
    Al Jazeera · 2026-08-21
    Планът
    Отвори източника
  80. Why Israeli tenders for illegal E1 West Bank settlement prompted outrage — Al Jazeera (21.08.2026)
    Al Jazeera · 2026-08-21
    Въведение
    Отвори източника
  81. Why Israeli tenders for illegal E1 West Bank settlement prompted outrage — Al Jazeera (21.08.2026)
    Al Jazeera · 2026-08-21
    Реакции
    Отвори източника
  82. Advisory Opinion of 19 July 2024 — International Court of Justice (прессъобщение)
    Международен съд на ООН · 2024-07-19
    Заключения
    Отвори източника
  83. Advisory Opinion of 19 July 2024 — International Court of Justice (прессъобщение)
    Международен съд на ООН · 2024-07-19
    Заключения
    Отвори източника
  84. Advisory Opinion of 19 July 2024 — International Court of Justice (прессъобщение)
    Международен съд на ООН · 2024-07-19
    Заключения
    Отвори източника
  85. International recognition of Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  86. International recognition of Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    2025
    Отвори източника
  87. International recognition of Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Белгия
    Отвори източника
  88. Knesset votes overwhelmingly against Palestinian statehood, days before PM's US trip — The Times of Israel (07.2024)
    The Times of Israel · 2024-07-18
    Текст на резолюцията
    Отвори източника
  89. Knesset votes overwhelmingly against Palestinian statehood, days before PM's US trip — The Times of Israel (07.2024)
    The Times of Israel · 2024-07-18
    Текст на резолюцията
    Отвори източника
  90. 2026 Israeli legislative election — Wikipedia
    Wikipedia
    Разпускане
    Отвори източника
  91. 2026 Israeli legislative election — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  92. 2026 Israeli legislative election — Wikipedia
    Wikipedia
    Партии
    Отвори източника
  93. 2026 Palestinian legislative election — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  94. 2026 Palestinian legislative election — Wikipedia
    Wikipedia
    Предистория
    Отвори източника
  95. Israeli Public Increasingly Skeptical About Lasting Peace — Pew Research Center (03.06.2025)
    Pew Research Center · 2025-06-03
    Основни резултати
    Отвори източника
  96. Israeli Public Increasingly Skeptical About Lasting Peace — Pew Research Center (03.06.2025)
    Pew Research Center · 2025-06-03
    Евреи
    Отвори източника
  97. Israeli Public Increasingly Skeptical About Lasting Peace — Pew Research Center (03.06.2025)
    Pew Research Center · 2025-06-03
    Араби
    Отвори източника
  98. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Партии
    Отвори източника
  99. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Разоръжаване
    Отвори източника
  100. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Въоръжена борба
    Отвори източника
  101. Palestinian refugees — Wikipedia
    Wikipedia
    Брой
    Отвори източника
  102. Palestinian refugees — Wikipedia
    Wikipedia
    Определение
    Отвори източника
  103. Palestinian refugees — Wikipedia
    Wikipedia
    Критика
    Отвори източника
  104. Palestinian refugees — Wikipedia
    Wikipedia
    Сравнение
    Отвори източника
  105. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакции
    Отвори източника
  106. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    2007
    Отвори източника
  107. Jewish exodus from the Muslim world — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  108. Knesset votes overwhelmingly against Palestinian statehood, days before PM's US trip — The Times of Israel (07.2024)
    The Times of Israel · 2024-07-18
    Текст на резолюцията
    Отвори източника
  109. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Разпределение
    Отвори източника
  110. Oslo Accords — Wikipedia
    Wikipedia
    Взаимно признаване
    Отвори източника
  111. Advisory Opinion of 19 July 2024 — International Court of Justice (прессъобщение)
    Международен съд на ООН · 2024-07-19
    Заключения
    Отвори източника
  112. Arab Peace Initiative — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  113. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Йерусалим
    Отвори източника
  114. Gaza peace plan — Wikipedia
    Wikipedia
    Текст на плана
    Отвори източника
  115. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    Изводи
    Отвори източника
  116. Knesset votes overwhelmingly against Palestinian statehood, days before PM's US trip — The Times of Israel (07.2024)
    The Times of Israel · 2024-07-18
    Текст на резолюцията
    Отвори източника
  117. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Разоръжаване
    Отвори източника
  118. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакция на Израел
    Отвори източника
  119. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    2025
    Отвори източника
  120. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Партии
    Отвори източника
  121. Israeli Public Increasingly Skeptical About Lasting Peace — Pew Research Center (03.06.2025)
    Pew Research Center · 2025-06-03
    Основни резултати
    Отвори източника
  122. Israel's accelerating de facto annexation of the West Bank has dangerous implications — Chatham House (17.04.2026)
    Chatham House · 2026-04-17
    Изводи
    Отвори източника
  123. International recognition of Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  124. 2026 Palestinian legislative election — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  125. United Nations General Assembly Resolution 273 — Wikipedia
    Wikipedia
    Гласуване
    Отвори източника
  126. Palestinians — Wikipedia
    Wikipedia
    Идентичност
    Отвори източника
  127. 1948 Palestinian expulsion and flight — Wikipedia
    Wikipedia
    Причини
    Отвори източника
  128. 1947–1948 civil war in Mandatory Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Жертви
    Отвори източника
  129. Clinton Parameters — Wikipedia
    Wikipedia
    Територия
    Отвори източника
  130. Israeli–Palestinian peace process — Wikipedia
    Wikipedia
    2008
    Отвори източника
  131. United Nations Partition Plan for Palestine — Wikipedia
    Wikipedia
    Реакции
    Отвори източника
  132. Six-Day War — Wikipedia
    Wikipedia
    Предистория
    Отвори източника
  133. Hamas — Wikipedia
    Wikipedia
    Документ от 2017 г.
    Отвори източника
  134. Jewish exodus from the Muslim world — Wikipedia
    Wikipedia
    Въведение
    Отвори източника
  135. Public Opinion Poll No (97) — PCPSR (август 2026)
    Palestinian Center for Policy and Survey Research · 2026-08
    Партии
    Отвори източника
Човешки преглед

Предложи промяна

Предложението влиза в опашка за преглед. Нищо не се публикува автоматично.
Модерация

Докладвай проблем

Сигналът отива при човешки модератор. Подаването му не скрива и не променя съдържанието.