# Как се стигна до войната в Украйна

На 24 февруари 2022 г. Владимир Путин обявява „специална военна операция“ с цел да „демилитаризира и денацифицира“ Украйна — началото на пълномащабното руско нахлуване. То е ескалация на конфликт, започнал осем години по-рано с анексирането на Крим и войната в Донбас. Пътят дотам минава през разпадането на СССР, ядреното разоръжаване на Украйна, спора за разширяването на НАТО, Евромайдана и провала на Минските споразумения. Статията проследява събитията хронологично и представя обясненията на страните — руската официална позиция, украинската и западната — като разграничава причините, които държавите посочват, от международноправната оценка на действията им.

## Независимостта на Украйна (1991)

В рамките на СССР Украйна е втората по население и мощ съюзна република, с голяма част от селското стопанство, отбранителната промишленост, Черноморския флот и част от ядрения арсенал; решението ѝ да се отдели през 1991 г. е смъртоносен удар за съюза[3].

На референдума от 1 декември 1991 г. независимостта е подкрепена от 90,32% от гласувалите при избирателна активност 84,18%[4]. Мнозинство има във всички области, включително в Донецка (83,9%), Луганска (83,86%) и Крим (54,19%), а в Севастопол — 57,07%[5].

За руското ръководство краят на СССР остава травма. През 2005 г. Путин го нарича „голяма геополитическа катастрофа на века“ и драма за руската нация, след като десетки милиони сънародници се оказват извън Русия[6].

## Защо Украйна е геополитически възел

Значението на Украйна надхвърля двустранните отношения с Русия. Севастопол е базата на руския Черноморски флот — доминиращата морска сила в региона; Москва дълго е била най-големият търговски партньор на Украйна и се е надявала да я привлече в Евразийския икономически съюз[76]. Десетилетия наред руският газ за Централна и Източна Европа минава през украинските газопроводи, а Киев получава милиарди долари годишно такси за транзит[77].

Украйна е и сред водещите световни износители на зърно и растителни масла. По оценка на S&P Global през 2021 г. износът ѝ на царевица е 27,2 млн. тона, а на пшеница — 21,2 млн. тона, съответно 12,8% и 10,5% от световния износ; тя е вторият по големина доставчик на зърно за ЕС[78] и най-големият износител на слънчогледово олио в света с 40% от световния износ по стойност[79].

За руската страна значение имат и идентичността и престижът: според преброяването от 2001 г. в Украйна живеят около осем милиона етнически руснаци, главно на юг и изток, а много руски политици виждат раздялата с Украйна като историческа грешка и удар по статута на Русия като велика сила[80]. Това обяснява защо конфликтът засяга сигурността, енергетиката и продоволствието на цяла Европа. Същевременно Украйна не е само обект на чужди интереси — тя е държава със собствени цели, икономика и общество, чиито граждани сами формират външнополитическия ѝ избор (вж. раздела за общественото мнение).

## Будапещенският меморандум (1994)

След разпадането на СССР на украинска територия остава съветско ядрено оръжие. С меморандума, подписан в Будапеща на 5 декември 1994 г. във връзка с присъединяването на Украйна към Договора за неразпространение на ядреното оръжие, Русия, Великобритания и САЩ потвърждават ангажимента си да зачитат независимостта, суверенитета и съществуващите граници на Украйна и да се въздържат от заплаха или употреба на сила срещу нейната териториална цялост[7].

Меморандумът не е договор за автоматична военна защита, подобен на член 5 от Северноатлантическия договор — той съдържа уверения, а не задължение за отбрана. Неговото значение се превръща в аргумент в края на кризата: на 19 февруари 2022 г. на Мюнхенската конференция по сигурността Зеленски свиква консултации с държавите гаранти и напомня, че от 2014 г. Украйна вече три пъти се е опитвала да ги свика без успех[8].

## Разширяването на НАТО и спорът за „обещанието“

След Студената война НАТО не се разпуска, а приема нови членове. Полша, Унгария и Чехия са първите бивши членове на Варшавския договор, присъединили се през 1999 г.; България, Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения стават членове през 2004 г.[9] За новите членове това е гаранция за сигурност; руското ръководство го възприема като приближаване на западната военна инфраструктура към границите си.

Защо бившите социалистически държави настояват да влязат в НАТО? Сборник на балтийски автори, издаден от Института за изследвания на сигурността към Западноевропейския съюз (Chaillot Paper), показва логиката на балтийските държави: за Литва всички варианти — неутралитет, зависимост от международни организации или гаранции от отделни държави — се оказват нереалистични, затова тя прави ясен избор да търси членство в НАТО, ЕС и ЗЕС[82]. Балтийските държави заявяват желание да се присъединят към НАТО възможно най-скоро и са сред първите участници в програмата „Партньорство за мир“[83]. Така се сблъскват две различни позиции: стремежът на Русия да ограничи военното присъствие на алианса и стремежът на съседите ѝ да получат външни гаранции за сигурност.

Опит за съчетаване на тези интереси е Основополагащият акт за взаимните отношения между НАТО и Русия, подписан в Париж на 27 май 1997 г.[84] В него двете страни се ангажират да зачитат суверенитета на всички държави и „неотменимото им право да избират средствата за осигуряване на собствената си сигурност“[85]. НАТО декларира, че няма „намерение, план или причина“ да разполага ядрено оръжие на територията на новите членове[86] и че ще изпълнява задачите си за колективна отбрана чрез подсилване, а не чрез допълнително постоянно разполагане на значителни бойни сили[87]. Именно към състоянието от 1997 г. се връща и руското искане да се изтегли инфраструктурата на алианса[88].

В речта си на Мюнхенската конференция на 10 февруари 2007 г. Путин заявява, че разширяването на НАТО „представлява сериозна провокация“, и пита какво е станало с уверенията, дадени от западните партньори след разпускането на Варшавския договор[10].

Въпросът дали е имало такова обещание е сред най-оспорваните. Разсекретени документи, публикувани от Архива за национална сигурност към Университета „Джордж Вашингтон“, показват, че прочутото уверение на държавния секретар Джеймс Бейкър „нито инч на изток“ към Горбачов на 9 февруари 1990 г. е част от „каскада от уверения“ за съветската сигурност, дадени от западни лидери през 1990–1991 г.[11] Според архива Бейкър три пъти изпробва тази формула пред Горбачов и се съгласява с думите му, че „разширяването на НАТО е неприемливо“[12].

НАТО оспорва тълкуванието: според алианса Бейкър и германският външен министър Ханс-Дитрих Геншер наистина са обсъждали такава идея в началния етап на преговорите за обединението на Германия, но тя бързо е изоставена, а учредителният договор от 1949 г. оставя вратата отворена за „всяка друга европейска държава“[13]. Алиансът подчертава, че такова споразумение никога не е сключвано[14]. Спорът за дипломатическите уверения не бива да се смесва с наличието на юридически обвързващ договор — такъв няма — но той остава централен в руския разказ: в обръщението си от 24 февруари 2022 г. Путин изрично споменава „обещанията да не се разширява НАТО на изток дори с инч“[15].

## Срещата в Букурещ (2008)

На срещата на върха в Букурещ през април 2008 г. НАТО заявява: „Днес се съгласихме, че тези страни ще станат членове на НАТО“ — за Украйна и Грузия[16]. Същевременно двете държави не получават План за действие за членство; декларацията само посочва, че той е „следващата стъпка“ и че съюзниците подкрепят кандидатурите им[17]. Така е заявено бъдещо членство без ясен път и срок.

В седмиците преди срещата Путин предупреждава американски дипломати, че стъпки към приемането на Украйна в алианса „биха били враждебен акт към Русия“; месеци по-късно Русия воюва с Грузия[18]. Украйна остава извън НАТО и към момента на нахлуването през февруари 2022 г.

## Отслабването на европейската архитектура за сигурност

Освен разширяването на НАТО, конфликтът се развива на фона на постепенно разпадане на общите механизми за сигурност. Хартата за европейска сигурност на ОССЕ, приета на срещата на върха в Истанбул, съчетава два принципа в един и същи параграф: всяка държава има „неотменимото право“ свободно да избира или променя своите мерки за сигурност, включително съюзите; същевременно държавите „няма да укрепват своята сигурност за сметка на сигурността на други държави“, а никоя държава или група държави не може да смята част от пространството на ОССЕ за своя сфера на влияние[128]. Западът поставя ударение върху първия принцип, Русия — върху втория, като се позовава на Истанбул (1999) и Астана (2010)[105]. Двата принципа не могат просто да се противопоставят; спорът е за тълкуването им и за липсата на институция, която да разрешава подобни спорове.

Договорите за контрол върху въоръженията също отпадат. Договорът за ракетите със среден и малък обсег (INF) от 1987 г. изтича на 2 август 2019 г., шест месеца след като САЩ подават уведомление за оттегляне, позовавайки се на руското нарушение — разполагането на крилатата ракета 9M729[129]. Самата ОССЕ, основана на консенсус, е значително отслабена през последното десетилетие от политическите разминавания между членовете и най-вече от дълбокото недоверие между Русия и останала Европа, задълбочено от руските нахлувания през 2014 и 2022 г.[130]

## Между Русия и Европейския съюз (2004–2013)

Президентските избори през 2004 г. предизвикват масови протести срещу изборни измами. Победата на Виктор Юшченко в т.нар. Оранжева революция е шок за руските интереси, след като предпочитаният от Москва кандидат Виктор Янукович губи[19].

Енергийната зависимост е постоянен източник на напрежение. Москва дълго използва цената на газа и транзита като инструмент за натиск.

Янукович става президент през 2010 г.[19] Харковските споразумения от същата година удължават наема на базите на Черноморския флот в Севастопол от 2017 до 2042 г. срещу отстъпка в цената на газа, равна на 97 милиона долара годишен наем; в Радата те минават с 236 от 450 гласа, сред протести[20].

## Евромайданът (2013–2014)

На 21 ноември 2013 г. украинското правителство обявява, че спира подготовката за подписване на Споразумението за асоцииране с ЕС[21]. Според анализа на полския Център за източни изследвания обратът се дължи на вътрешната ситуация и на нарастващия натиск от Русия, а решението предизвиква най-големите протести от 2004 г.[22]

Протестите прерастват в широко движение срещу управлението на Янукович. Руското ръководство изтъква като доказателство за западна намеса изтекъл запис на разговор между заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд и посланика Джефри Пайът, в който се обсъждат опозиционните лидери и ООН да помогне „да се залепи това нещо“[23]. Наличието на западна дипломатическа подкрепа за определени политически сили само по себе си не доказва, че протестното движение е организирано изцяло отвън.

Най-кървавият ден е 20 февруари 2014 г. През октомври 2023 г. киевски съд признава бивши служители на „Беркут“ за виновни в разстрела на протестиращи; Олег Янишевски получава доживотна присъда, а Павло Аброськин и Сергий Зинченко — по 15 години[24]. Канадският политолог Иван Качановски тълкува същата присъда като потвърждение на тезата си, че част от изстрелите са дошли от контролирания от протестиращите хотел „Украйна“[25] — интерпретация, която остава оспорвана.

Въпросът кой стои зад снайперистите е използван и в тезата, че бягството на Янукович е подготвено отвън. На 26 февруари 2014 г. естонският външен министър Урмас Пает казва на върховния представител на ЕС Катрин Аштън в разговор, изтекъл по-късно, че има „все по-силно разбиране“, че зад снайперистите стои не Янукович, а „някой от новата коалиция“[106]. Естонското министерство потвърждава автентичността на записа, а Пает предава думите на киевската лекарка Олга Богомолец, че полицаи и протестиращи са простреляни от едни и същи снайперисти[107]. През 2017 г. италиански документален филм представя твърдения на трима грузинци, че са пристигнали в Киев с фалшиви документи и са действали под координацията на бивш сътрудник на Михаил Саакашвили; Саакашвили отрича „грузинските снайперисти“ изобщо да са съществували[108]. През февруари 2018 г. украинската прокуратура заявява, че не е намерила потвърждение за участие на грузински снайперисти[109].

Западни политици посещават протестите открито. Помощник държавният секретар на САЩ Виктория Нюланд минава през площад „Независимост“ заедно с посланика Джефри Пайът и предлага храна на протестиращите, а също и на полицаите наблизо[111]. На митинга, събрал по оценки около 200 000 души, американският сенатор Джон Маккейн заявява: „Америка е с вас“ и „съдбата, която търсите, е в Европа“; той посещава площада заедно със сенатора Крис Мърфи и двамата се срещат с опозиционните лидери[112].

В изтеклия разговор с Пайът Нюланд дава оценка на опозиционните лидери: „Яц е човекът“ с икономически и управленски опит, а Кличко и Тягнибок трябва да останат извън правителството; Пайът обсъжда „сложния“ въпрос с Кличко[113]. След смяната на властта Арсений Яценюк действително оглавява правителството. Записът е пряко документално свидетелство, че американски дипломати имат предпочитания за състава на бъдещото управление и активно ги обсъждат; съвпадението обаче само по себе си не доказва, че Вашингтон е определил назначението.

Западното участие в кризата е безспорно на дипломатическо ниво — външни министри на ЕС посредничат за споразумението от 21 февруари, а американски дипломати обсъждат състава на бъдещото правителство (виж записа Нюланд–Пайът). Често цитираните „5 милиарда долара“ обаче са думи на Нюланд за помощта за демократично развитие от независимостта през 1991 г. насам; проверката на PolitiFact определя твърдението, че САЩ са платили тази сума за бунта, като невярно[110]. Към октомври 2026 г. нито съд, нито официално разследване е установило, че западни правителства са изпратили снайперисти в Киев; това твърдение остава недоказано.

**Степени на доказаност.** Различните твърдения за Евромайдана имат различна тежест и трябва да се четат така: (1) съдебно установени факти — присъдите срещу бивши служители на „Беркут“ от 2023 г.; (2) документирани факти — посещенията на западни политици, изтеклите разговори Нюланд–Пайът и Пает–Аштън, чиято автентичност не е оспорена; (3) непотвърдени обвинения — твърденията за грузински снайперисти, които украинската прокуратура не потвърждава; (4) интерпретации на изследователи — тезата на Качановски. Автентичността на един дипломатически разговор доказва, че той се е състоял, но не доказва истинността на информацията, обсъждана в него: Пает предава думи на трето лице, а не собствени констатации.

На 21 февруари 2014 г., с посредничеството на европейски външни министри, е подписано споразумение, според което до 48 часа трябва да се възстанови конституцията от 2004 г., а президентски избори да се проведат не по-късно от декември 2014 г.[26] Янукович обаче напуска Киев; на 22 февруари 328 депутати гласуват за отстраняването му и насрочват избори за 25 май[27].

Процедурата не следва конституционния ред за импийчмънт, който изисква преглед от Конституционния съд и мнозинство от три четвърти в Радата[28] — довод, на който руските власти основават определението си за „преврат“. Путин заявява, че „националисти, неонацисти, русофоби и антисемити“ са извършили преврата[29]. Привържениците на Евромайдана го разглеждат като народно въстание срещу авторитарно и корумпирано управление.

## Външното влияние върху украинската политика

Украйна е обект на влияние и от Запада, и от Русия. Тук документираните факти се представят по еднакъв стандарт: публична подкрепа, финансиране, дипломатически натиск и пряка военна намеса трябва да се разграничават.

**Западните фондации.** Според Open Society Foundations основаната от Джордж Сорос фондация „Международно възраждане“ е създадена в Киев през април 1990 г., а Open Society е отпуснала над 230 милиона долара безвъзмездни средства за Украйна[114]. В интервю за CNN Сорос казва, че е създал фондация в Украйна преди независимостта и че тя „е изиграла важна роля в сегашните събития“ — признание за влияние, но не и за организиране на смяната на властта[115]. Твърдението, че Сорос е вложил 7 милиарда долара в Украйна за политическо влияние, не е открито в нито един проверим източник и не се включва като факт.

**Бурисма и Хънтър Байдън.** Доклад на две сенатски комисии с републиканско мнозинство от септември 2020 г. заключава, че мястото на Хънтър Байдън в борда на газовата компания „Бурисма“ създава „непосредствен потенциален конфликт на интереси“ в период, когато баща му ръководи политиката към Украйна[116]. Докладът посочва и превод от 3,5 милиона долара от руската бизнесдама Елена Батурина през 2014 г.[117] Той обаче определя въздействието върху политиката на САЩ като „неясно“[118]. Единственото конкретно обвинение в подкуп — че служители на „Бурисма“ са платили 5 милиона долара на Байдънови — идва от информатора на ФБР Александър Смирнов, който признава, че го е измислил, и е осъден на шест години затвор[119]. Следователно конфликтът на интереси е документиран, а подкупът не е.

**Руското влияние.** Москва упражнява натиск преди срещата във Вилнюс през 2013 г. (виж по-горе), използва газовите цени като инструмент (Харковските споразумения от 2010 г.) и поддържа проруски медии в Украйна. През февруари 2021 г. Киев налага санкции на три телевизионни канала, свързани с Виктор Медведчук; те заемат около 45% от своя пазарен сегмент и открито разпространяват проруско съдържание за конфликта в Донбас[120]. Веднага след президентските избори, спечелени от Зеленски, Путин подписва указ за улеснено даване на руско гражданство на жители на неподконтролните райони — според ЕС „поредна атака срещу суверенитета на Украйна“[121].

Тези факти повдигат въпроси за границата между подкрепата за гражданското общество, дипломатическото въздействие и намесата във вътрешните работи на суверенна държава — и от двете страни. Сами по себе си те не доказват, че протестите през 2013–2014 г. са създадени или управлявани отвън: за такъв извод са нужни доказателства за оперативно ръководство, финансиране на конкретни политически действия и причинна връзка със смяната на властта.

## Анексирането на Крим (2014)

След бягството на Янукович и идването на прозападно временно правителство руски специални части завземат полуострова, като се позовават на нуждата да защитят руските граждани и рускоговорящите; Русия официално го анексира след оспорван местен референдум[30].

На 18 март 2014 г. Путин обявява, че в референдума от 16 март са участвали над 82% от избирателите и над 96% са подкрепили „обединението с Русия“; той се позовава и на прецедента с Косово[31]. През април същата година признава, че „руските военнослужещи са подкрепили силите за самоотбрана на Крим“[32].

Венецианската комисия към Съвета на Европа определя референдума като недемократичен и несъвместим с конституцията на Украйна[33]. На 27 март 2014 г. Общото събрание на ООН приема резолюция за териториалната цялост на Украйна, обявяваща референдума за невалиден: сто държави гласуват „за“, 11 „против“ и 58 се въздържат[34]. Според оценката на Съвета за външни отношения на САЩ това е първият случай след Втората световна война, в който европейска държава анексира територия на друга[35]; сравнението зависи от възприетите исторически и правни критерии и се приписва на този източник.

## Войната в Донбас (2014–2021)

През май 2014 г. проруски сепаратисти в Донецк и Луганск провеждат референдуми за независимост и бързо избухва въоръжен конфликт; Русия отрича военното си участие, но Украйна и НАТО съобщават за руски войски и техника край Донецк[36]. Руският гражданин Игор Стрелков (Гиркин), бивш командир на сепаратистите, заявява през ноември 2014 г.: „Аз натиснах спусъка на тази война“ и че без неговото подразделение всичко е щяло да заглъхне, както в Харков и Одеса[37]. Русия официално отрича участието си в Донбас чак до нахлуването през 2022 г.[38]

На 17 юли 2014 г. над контролирана от сепаратистите територия е свален полетът MH17 на „Малайзийски авиолинии“. На 17 ноември 2022 г. нидерландски съд осъжда задочно на доживотен затвор двама руснаци и един проруски украински сепаратист[39]. Съвместният разследващ екип по-късно съобщава, че има „сериозни индикации“ решението за доставка на зенитния комплекс „Бук“ да е взето на президентско ниво от Путин, но не е достигнат прагът на пълно и убедително доказателство[40].

Според Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека между 14 април 2014 г. и 31 декември 2021 г. загиналите в конфликта са 14 200–14 400 — най-малко 3404 цивилни, около 4400 украински военнослужещи и около 6500 членове на въоръжените групировки[41]. През 2021 г. загиналите цивилни са 25 — най-ниската годишна стойност за целия период[42]. Тези данни са важни при оценката на руските твърдения за „геноцид“, използвани по-късно за оправдание на нахлуването.

## Минските споразумения: защо мирният процес се проваля

И двата пакета са подписани след тежки военни поражения за Украйна. Опитът на украинската армия да си върне Иловайск започва на 7 август 2014 г. и завършва с обкръжение; по официални данни в последните дни на август загиват 366 украински военнослужещи, а 429 са ранени[90]. Според доклад на ООН украинските части се изтеглят под обстрел от руски редовни сили[91]. Минск II е подписан на 12 февруари, но началото на примирието е отложено до 15 февруари; боевете за жп възела Дебалцево продължават до 18 февруари, когато украинските сили се изтеглят[92].

Протоколът от 5 септември 2014 г. предвижда незабавно прекратяване на огъня под наблюдението на ОССЕ, децентрализация със закон за специален статут на спорните райони и буферна зона по границата[43]. След нови тежки боеве „Комплексът от мерки“ от 12 февруари 2015 г. (Минск II) предвижда изтегляне на всички чуждестранни въоръжени формирования[44], конституционна реформа с децентрализация и постоянен закон за специалния статут на части от Донецка и Луганска област[45], а пълният контрол на Украйна върху държавната граница да започне едва след местните избори и да завърши след цялостното политическо уреждане[46].

Именно последователността се оказва неразрешимият възел. Германският институт SWP обобщава, че страните не успяват да се договорят за последователността на политическите и военните мерки, а самите споразумения не третират Русия като страна[47]. Киев се опасява, че специален статут без възстановен контрол над границата ще даде на Москва трайно влияние в украинската политика; Москва обвинява Киев, че отказва да изпълни политическите си ангажименти. Срещата в Нормандски формат в Париж на 9 декември 2019 г. потвърждава необходимостта „формулата Щайнмайер“ да бъде включена в украинското законодателство[48], но без пробив.

Месеци след нахлуването бившият германски канцлер Ангела Меркел казва пред Die Zeit, че Минските споразумения са били опит „да се даде време на Украйна“ да изгради отбраната си; Путин заявява, че е „разочарован“ от думите ѝ[49]. Руската страна използва изказването като доказателство за неискреност на Запада; други го четат като оценка на един провален процес, направена след нахлуването.

Изследователите оценяват споразуменията различно. Норвежкият учен Кристиан Отланд от Норвежкия институт за отбранителни изследвания посочва като причини за застоя сложната природа на конфликта, начина, по който е възникнал Минск II, и неясния и двусмислен език на споразуменията[93]. По-критично тълкуване предлагат Хуго фон Есен и Андреас Умланд: според тях документите, „наложени“ от Москва на Украйна, не са решение, а част от проблема — подписани са от Киев под масиран руски натиск след тежки поражения, нанесени от редовни и нередовни руски сили, а Берлин и Париж притискат Киев да изпълни непоследователните им разпоредби[94]. Това е тяхна интерпретация, а не безспорен исторически извод; тя показва доколко споразуменията са израз на свободно постигнат компромис и доколко — на военния натиск.

Провалът може да се обясни с три хипотези, които не се изключват взаимно, но изискват различни доказателства. **Първа: конструктивен дефект** — неясният език и неразрешимата последователност правят споразуменията почти неизпълними; в подкрепа са анализите на Отланд и SWP. **Втора: липса на политическа воля и гаранции** — споразуменията са могли да бъдат изпълнени поне частично; в подкрепа е, че примирието от 27 юли 2020 г. и размените на пленници показват възможен напредък, а срещу — че тези стъпки не водят до политическо уреждане. **Трета: инструментално използване** — страните използват процеса, за да укрепят позициите си; в подкрепа се сочат изказването на Меркел, руските паспорти за жителите на Донбас[121] Признаването на двете „народни републики“ от Русия на 21 февруари 2022 г. окончателно слага край на рамката, която Минск II предвижда.

В обръщението си от 21 февруари 2022 г. Путин обвинява „управляващите елити в Киев“, че публично отказват да изпълнят Минския комплекс от мерки[50]. Отговорността за конкретните нарушения следва да се преценява поотделно, въз основа на наблюденията на ОССЕ и други независими източници.

## Курсът към ЕС и НАТО и опитът на Зеленски за мир (2019–2021)

На 7 февруари 2019 г. Върховната рада гласува промени в конституцията, които записват стратегическия курс към пълноправно членство в ЕС и НАТО[51]. На 21 април 2019 г. Володимир Зеленски печели балотажа с 13 541 528 гласа (над 73%) срещу 4 522 450 за Петро Порошенко[52].

Зеленски не дава много конкретни предизборни обещания, но донасянето на мир в Донбас е сред малкото изрични и му осигурява убедителната победа; след встъпването си в длъжност той бързо предприема стъпки — изтегляне на тежките оръжия от една от най-горещите точки на фронта и първата размяна на пленници от две години[122]. На 7 септември 2019 г. Русия и Украйна разменят по 35 души[123].

Компромисите срещат съпротива вътре в Украйна. В средата на октомври 2019 г. поне 12 000 души протестират в Киев под надслов „Не на капитулацията“ срещу плана постоянен специален статут на Донбас да бъде даден срещу местни избори[124]. Срещата в Нормандски формат в Париж през декември 2019 г. не води до пробив. Примирието, влязло в сила в 00:01 на 27 юли 2020 г., е подкрепено от Путин в разговор със Зеленски, но говорителят на Кремъл веднага повтаря, че Русия не е страна в конфликта[125].

През 2021 г. отношенията рязко се влошават. През февруари Киев закрива проруските канали, свързани с Медведчук (виж по-горе). През октомври заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев заявява, че е безсмислено да се преговаря със сегашното украинско ръководство и трябва да се изчака избирането на „разумно“ ръководство[126]. Така политическото ръководство, дошло на власт с обещание за мир, не успява да прекрати конфликта: Москва очаква отстъпки по свои условия, а вътрешнополитическата цена на компромиса в Украйна е висока.

Западната подкрепа — санкции срещу Русия, обучение и въоръжаване на украинската армия — се представя от Вашингтон и европейските столици като помощ Украйна да запази независимостта си. Руското ръководство я вижда като интегриране на Украйна в западната система за сигурност без формално членство: Путин твърди, че системата за управление на украинските войски „вече е интегрирана в НАТО“[53].

## Езикът, идентичността и малцинствата

Положението на рускоезичното население е един от основните аргументи на руското ръководство. Законът „Кивалов–Колесниченко“ от 2012 г. дава на руския статут на „регионален език“ там, където носителите му са поне 10% от населението, и така той става официален регионален език в тринайсет от двайсет и седемте административни единици; Венецианската комисия отбелязва, че проектът не постига баланс между държавния език и защитата на малцинствените езици[95]. На 23 февруари 2014 г., веднага след бягството на Янукович, Радата гласува отмяната му — ход, който Русия представя като агресивен жест; отмяната обаче не е подписана и законът остава в сила, докато Конституционният съд не го обявява за противоконституционен на 28 февруари 2018 г.[96]

Венецианската комисия разбира необходимостта Украйна да насърчава украинския като държавен език предвид особеното място на руския и потискането на украинския в миналото[97]. Тя обаче посочва, че нито един от четирите оценени украински текста не постига нужния баланс: проектите от 2011 г. прекомерно засилват руския, а член 7 от Закона за образованието от 2017 г. третира по-неблагоприятно малцинствените езици, които не са официални в ЕС — особено руския[98]. Законът за държавния език, оценен в същото становище, също не постига справедлив баланс между укрепването на украинския и езиковите права на малцинствата[99].

Трябва да се разграничават три различни неща: използването на руски език, руската етническа идентичност и подкрепата за политиката на Руската федерация. Те не са равнозначни: на референдума за независимост мнозинство „за“ има и в преобладаващо рускоезичните Донецка и Луганска област. Съветът за външни отношения на САЩ отбелязва, че Москва използва дълга си да защитава етническите руснаци като претекст за действията си в Крим и Донбас през 2014 г.[81]

## Как се променя общественото мнение в Украйна

Подкрепата за членство в НАТО не е постоянна величина. Според фондация „Демократични инициативи“ през юни 2010 г. само 24,6% биха гласували за присъединяване, а 67,7% — против; през юни 2014 г. съотношението е 45,4% към 36,4%, а през лятото на 2015 г. — 63,9% „за“ и 28,5% „против“[100].

Изследване на Стокхолмското училище по икономика обобщава, че след обявения при Янукович курс на „необвързаност“ подкрепата пада до 18% през 2013 г. при 67% против; анексирането на Крим и руската агресия в Донбас през 2014 г. „драстично“ променят нагласите и за първи път привържениците на членството надвишават противниците[101]. След пълномащабното нахлуване през февруари 2022 г. подкрепата надхвърля 85%[102]. Малко преди нахлуването, през декември 2021 г., проучване на Международния републикански институт отчита 58% подкрепа за членство в ЕС и 54% — в НАТО[103].

Данните показват, че евроатлантическата ориентация на украинското общество е до голяма степен следствие, а не само причина за конфликта: руските действия от 2014 г. превръщат НАТО от малцинствен в мнозинствен избор. Това разграничава интересите на големите държави от действителните предпочитания на украинските граждани.

## Русия и въпросът за украинската държавност

През юли 2021 г. Путин публикува статията „За историческото единство на руснаци и украинци“, в която повтаря, че руснаците и украинците са „един народ — едно цяло“[54]. Той пише, че Украйна е въвлечена в опасна геополитическа игра и превърната в „анти-Русия“, концепция, която Москва „никога няма да приеме“[55], и че „истинският суверенитет на Украйна е възможен само в партньорство с Русия“[56].

В обръщението от 21 февруари 2022 г. отива по-далеч: „съвременна Украйна е изцяло създадена от Русия, или по-точно — от болшевишка, комунистическа Русия“[57]. Критиците отбелязват, че историческите, културните и езиковите връзки не отменят правото на отделна национална идентичност. Тези изявления са важни за анализа на причините, защото показват, че руските възражения не се свеждат до военната инфраструктура на НАТО, а засягат и самата украинска държавност.

## Военното напрежение през 2021 г.

През март 2021 г. Русия започва да струпва войски по украинската граница и в Крим; наблюдателите не са единни дали подготвя нахлуване или упражнява принудителен натиск[58]. Според оценки на ЕС руските войски надхвърлят 100 000, а украинските власти очакват 120 000[59]. На 22 април министърът на отбраната Шойгу обявява край на ученията, но част от силите остават край Воронеж[60].

През есента започва ново струпване. Западните лидери предупреждават Москва за тежки икономически последици при ескалация.

На 17 декември 2021 г. руското Министерство на външните работи публикува проекти на договор със САЩ и споразумение с НАТО[61]. Проектът със страните от НАТО предвижда те да се откажат от всякакво по-нататъшно разширяване, „включително присъединяването на Украйна“[62], и да не разполагат войски и въоръжения в други европейски държави в допълнение към наличните към 27 май 1997 г.[63]

На 26 януари 2022 г. САЩ и НАТО връчват писмени отговори. Държавният секретар Блинкен заявява, че вратата на алианса „остава отворена“ и Вашингтон няма да се съгласи да ограничава приемането на нови членове[64]. НАТО предлага напредък в три области — отношенията НАТО–Русия, европейската сигурност и „намаляване на риска, прозрачност и контрол върху въоръженията“, без компромис с основните принципи[65]. Путин по-късно обобщава, че на Русия е било „изрично дадено да разбере“, че правно обвързващи гаранции могат да получат само членовете на НАТО[66].

## Можеше ли да се постигне споразумение през януари–февруари 2022 г.?

Съпоставката на конкретните предложения показва къде позициите са непримирими и къде е имало поле за преговори:

- **Членство на Украйна в НАТО.** Русия иска юридически ангажимент за отказ от всякакво по-нататъшно разширяване, включително към Украйна[62]; САЩ и НАТО отказват да ограничат процеса на приемане — вратата „остава отворена“[64].
- **Разполагане на сили и въоръжения.** Русия иска връщане към положението от 27 май 1997 г.[63]. Изтеклият в El País американски документ предлага механизъм за прозрачност, потвърждаващ липсата на крилати ракети „Томахоук“ в базите Aegis Ashore в Румъния и Полша, при реципрочни мерки за две руски ракетни бази[104].
- **Европейска сигурност.** Русия настоява за нови обвързващи договорености и за „неделимост на сигурността“ според документите на ОССЕ от Истанбул (1999) и Астана (2010)[105]. НАТО предлага разговори в три области, включително намаляване на риска, прозрачност и контрол върху въоръженията[65].
- **Суверенитет на Украйна.** Русия обвързва свободата на избор на съюзи със задължението да не се укрепва сигурността за сметка на други държави[105]; Западът поддържа правото на всяка държава сама да избира средствата за своята сигурност, записано още в Основополагащия акт[85]

В отговора си от 17 февруари 2022 г. руското външно министерство заявява, че САЩ не са дали конструктивен отговор по ключовите въпроси — спиране на разширяването, гаранции, че Украйна няма да се присъедини, и изтегляне на инфраструктурата до линиите от 1997 г. — и че предложенията му са пакет, от който Вашингтон избира „удобни“ теми[89]. С други думи, по контрола върху въоръженията и прозрачността на ученията е имало реална основа за преговори, но Москва не приема те да бъдат отделени от въпроса за членството — а по него позициите са взаимно изключващи се.

## Интереси, намерения и действия: как да се четат руските искания

Руските искания от декември 2021 г. могат да се четат поне по три начина: като искрен опит за договаряне на гаранции за сигурност, като средство за дипломатически натиск или като част от подготовката за вече обмисляна военна операция. Коя интерпретация е по-добре подкрепена, зависи от сравнението между обявените цели, предприетите действия, наличните алтернативи и последователността на решенията.

Важно доказателство за последователността идва от анализ на британския Кралски институт за обединени служби (RUSI), основан на разузнавателни и документални данни: според него руската Федерална служба за сигурност (ФСБ) е дълбоко въвлечена в планирането на нахлуването и получава заповед да подготви планове за окупация на Украйна още през юли 2021 г.; малка група планиращи очаква да повтори успеха от Крим през 2014 г., разчитайки на липса на военна съпротива[127]. Ако тези данни са верни, военната подготовка започва месеци преди публикуването на руските проекти за договори — което прави вероятно, че дипломацията и военното планиране са вървели паралелно. Тази оценка е от западен източник и следва да се чете като такава; тя обаче се съгласува с публичните изявления от същия период — статията на Путин от юли 2021 г. и думите на Медведев от октомври 2021 г., че преговорите с Киев са безсмислени.

## Последните седмици преди нахлуването

В началото на февруари 2022 г. Русия разполага при границата с Беларус най-голямата си сила след края на Студената война; преговорите не дават резултат[67]. Специалната мониторингова мисия на ОССЕ отчита рязък скок на нарушенията на примирието: в доклада от 19 февруари — 591 в Донецка област (при 222 в предходния период) и 975 в Луганска (при 648)[68]. Тези данни показват рязката ескалация, но броят на регистрираните нарушения сам по себе си не установява коя страна е извършила всяко от тях — обобщенията на мисията отчитат нарушенията по области, без да ги приписват.

На 21 февруари 2022 г. Путин обявява признаването на независимостта на самопровъзгласилите се Донецка и Луганска народна република и иска ратифициране на договори за приятелство и взаимопомощ с тях[69]. Решението противоречи на основната логика на Минските споразумения, които предвиждат уреждане на статута на тези райони в рамките на Украйна.

На 24 февруари Путин обявява „специалната военна операция“, позовавайки се на член 51 от Устава на ООН и на договорите, ратифицирани на 22 февруари; заявява, че целта е да се защитят хората, подложени „на унижение и геноцид“, и че Русия „не планира да окупира украинска територия“[1]. Той повтаря, че Русия „не може да се чувства в безопасност“ при постоянна заплаха от територията на днешна Украйна[70]. Нахлуването започва от няколко направления — не само в Донбас, но и към Киев, Харков и Херсон — което показва, че операцията надхвърля намеса само в Донбас.

## Официалните руски основания и международноправната оценка

Руското ръководство изтъква четири основания: защита на населението на Донбас, „демилитаризация“, „денацификация“ и противодействие на НАТО[1]. Опасенията за сигурността са реално заявена позиция на руското правителство; но в Украйна, както и в други европейски държави, има крайнодесни организации, а тяхното съществуване не доказва, че държавата се управлява от нацистки режим.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН с временни мерки нарежда на Русия незабавно да спре военните си операции; съдът отбелязва, че „не разполага с доказателства, потвърждаващи твърдението на Руската федерация, че на украинска територия е извършен геноцид“[71]. Определението е за временни мерки и не е окончателно решение по делото.

На 2 март 2022 г. Общото събрание на ООН приема резолюция, която осъжда руските военни действия като нарушение на териториалната цялост и суверенитета на Украйна, с 141 гласа „за“, 5 „против“ и 35 „въздържал се“[72]. Уставът на ООН забранява употребата на сила срещу териториалната цялост на държавите освен при самоотбрана срещу въоръжено нападение или с разрешение на Съвета за сигурност; позоваването на член 51 не е прието от мнозинството държави.

## Основните обяснения за причините

**Геополитическото (реалистко) обяснение.** Най-известният му защитник, Джон Миършаймър, пише още през 2014 г., че „Съединените щати и техните европейски съюзници носят по-голямата част от отговорността за кризата“, а коренът на проблема е разширяването на НАТО като част от по-широка стратегия Украйна да бъде изведена от руската орбита[73]. Според него великите сили „винаги са чувствителни към потенциални заплахи близо до своята територия“[74]. Критиците отбелязват, че това обяснение не обяснява напълно териториалните претенции и отричането на украинската държавност.

**Постимперското обяснение.** Друг подход вижда войната като стремеж на руското ръководство да запази привилегирована сфера на влияние в бившия СССР. Като доказателство се сочат изявленията на Путин за „единния народ“ и за Украйна, „създадена от Русия“[57], както и действията след 2014 г. Съветът за външни отношения отбелязва, че част от западните анализатори виждат нахлуването като кулминация на нарастващото негодувание на Кремъл срещу разширяването на НАТО в бившата съветска сфера на влияние[75] — двата подхода често се преплитат.

**Вътрешнополитическото обяснение.** То поставя акцент върху легитимността на руския режим и ролята на националистическите исторически разкази. Наличието на такива стимули само по себе си не доказва какви са били мотивите на конкретните ръководители.

**Провалът на дипломацията.** Според този подход войната е резултат и от разрушаването на механизмите за европейска сигурност, взаимното недоверие и неизпълнените мирни споразумения. Всяка страна възприема своите мерки като защитни, а противникът — като заплаха; в теорията на международните отношения това е „дилемата на сигурността“. Тя обаче не обяснява сама по себе си защо е избрано пълномащабно нахлуване вместо продължаване на преговорите.

## Сравнителен анализ на причините

Отделните обяснения могат да се проверят срещу фактите — кои факти подкрепят всяко от тях и кои то не успява да обясни.

- **Разширяването на НАТО като определяща причина.** Подкрепят го: многогодишните руски възражения от Мюнхен (2007) до проектите от декември 2021 г., изричното искане Украйна да не бъде приета. Не обяснява напълно: защо пълномащабна война започва през 2022 г., когато Украйна няма нито план за членство, нито дата за присъединяване; защо руските изявления засягат и самата украинска държавност.
- **Защитата на Донбас.** Подкрепя го: осемгодишният конфликт и официалното руско основание. Не обяснява: защо руската армия настъпва към Киев; защо през 2021 г. цивилните жертви в Донбас са най-малко за целия период[42].
- **Евромайданът и смяната на властта като решаващ фактор.** Подкрепя го: руският прочит на събитията като „преврат“ и непосредствената реакция в Крим. Не обяснява: защо през следващите осем години не се стига до уреждане и защо войната започва именно през 2022 г.
- **Ограничаване на украинската независимост (постимперското обяснение).** Подкрепят го: статията на Путин от 2021 г., думите, че Украйна е „изцяло създадена от Русия“, данните за планиране на окупация от юли 2021 г.[127]. Не обяснява само по себе си: защо Москва години наред се опитва да постигне целите си с политически средства и защо поставя исканията си в рамката на европейската сигурност.
- **Съперничеството на великите сили.** Подкрепят го: американските стратегически документи и руско-китайското сближаване (виж следващия раздел). Не обяснява: конкретния момент и мащаба на решението за нахлуване.

Проверката показва, че нито едно обяснение не е достатъчно само по себе си. Разширяването на НАТО и външното влияние обясняват натрупването на напрежение; провалът на Минск обяснява защо конфликтът остава отворен; решението за пълномащабна война през февруари 2022 г. обаче изисква самостоятелен анализ на целите на руското ръководство.

## Великите сили и съперничеството за влияние

От гледна точка на реалистката школа в международните отношения войната е и сблъсък на сфери на влияние: великите сили по правило се стремят към сигурност, влияние и ресурси. Позициите на основните участници са различни.

**Съединените щати.** Още през 1994 г. Збигнев Бжежински пише във Foreign Affairs, че „без Украйна Русия престава да бъде империя, но с подчинена Украйна Русия автоматично става империя“[131]. Американската стратегия за национална сигурност, приета след нахлуването, определя Китай като „най-сериозното геополитическо предизвикателство“ на Америка, а Русия — като „непосредствена и продължаваща заплаха“ за регионалния ред в Европа[132]. След посещение в Киев министърът на отбраната Лойд Остин заявява, че САЩ искат Русия да бъде „отслабена до степен, в която да не може да прави неща като нахлуването в Украйна“[133]. Критиците виждат в това доказателство, че Вашингтон използва войната за стратегическо отслабване на Русия; поддръжниците — че целта е да се предотврати нова агресия. Около 70% от американската помощ за Украйна след 2022 г. се изразходва в САЩ или за американски сили, според изследване на American Enterprise Institute[134] — факт, който критиците сочат като икономически интерес, а поддръжниците — като инвестиция в собствената отбранителна промишленост.

**Русия.** Руското ръководство представя войната като отбрана срещу западна хегемония. В речта си за анексирането на четири украински области Путин говори за западна „колониална политика“ и обвинява Запада, че „заради земя и ресурси“ е избивал цели народи[135]. Критиците посочват, че самото анексиране на чужда територия е имперски акт.

**Китай.** Три седмици преди нахлуването Русия и Китай обявяват, че приятелството им „няма граници“ и че се противопоставят на по-нататъшното разширяване на НАТО[136][137]. В позицията си за политическо уреждане на кризата Пекин призовава за отказ от „манталитета на Студената война“: сигурността на един регион не трябва да се постига чрез укрепване или разширяване на военни блокове[138]. Джон Миършаймър смята, че войната е тласнала Русия в прегръдката на Китай, което противоречи на американския стратегически интерес — според него при главен съперник Китай за САЩ би било логично да имат добри отношения с Русия[139].

**Европейският съюз и Германия.** Енергийната зависимост е ключов фактор: през 2021 г. ЕС внася 155 млрд. куб. м руски газ и разчита на Русия за около 40% от потреблението си[140]. Тази зависимост обяснява дългогодишната предпазливост на Берлин и същевременно прави енергетиката инструмент в конфликта.

**Великобритания.** Лондон е сред най-активните поддръжници на Киев. Според източници на „Украинска правда“, близки до Зеленски, при посещението си в Киев на 9 април 2022 г. премиерът Борис Джонсън заявява, че Путин е военнопрестъпник, когото трябва да притискат, а не да преговарят с него, и че дори Украйна да е готова да подпише гаранции, Западът не е[141]. Ръководителят на украинската делегация Давид Арахамия казва през ноември 2023 г., че в Истанбул Русия е предлагала край на войната срещу неутралитет; като причини за отказа той посочва нуждата от промяна на конституцията и липсата на доверие в руснаците, а след това — че Джонсън е посъветвал да не се подписва нищо и „просто да се бием“[142]. Джонсън определя обвиненията като „пълна безсмислица“ и „руска пропаганда“[143]. Коментар в историческия форум H-Diplo заключава, че косвените доказателства подкрепят тезата, че намесата на Джонсън е затвърдила нежеланието на Зеленски да сключи мир[144]. Критиците обобщават британската и американската линия с израза „война до последния украинец“; поддръжниците ѝ отговарят, че решението да се воюва е на Украйна. Нагласите на самите украинци се променят: през 2022 г. 73% подкрепят борбата до победа, а в проучване на Gallup от началото на юли 2025 г. 69% предпочитат преговори за край на войната възможно най-скоро[145]. Тезата, че Зеленски е агент на британското разузнаване, не е подкрепена с доказателства; проверка на факти не открива нито едно достоверно медийно съобщение в тази посока[146].

**Турция.** Анкара балансира: затваря Босфора и Дарданелите за военните кораби на воюващите страни според конвенцията от Монтрьо от 1936 г., но иска да запази добрите отношения с двете държави и предлага посредничество[147].

**Глобалният юг.** Индия, Южна Африка и други държави остават неутрални. Според германския институт ZOiS това се дължи не само на икономически интереси, но и на недоверие към Запада и стремеж към нов глобален баланс на силите[148]. При гласуването на първата резолюция на Общото събрание сред 32-те въздържали се са Китай, Индия, Иран и Южна Африка[149].

Имперската рамка обяснява интересите на големите играчи, но има две граници: тя рядко отчита собствения избор на по-малките държави — Украйна, Полша, балтийските страни — и описва тенденции, а не неизбежност. Тя не отговаря сама по себе си защо именно през февруари 2022 г. е взето решение за пълномащабна война.

## Била ли е войната неизбежна?

Историческият анализ не позволява категорично да се твърди, че войната е била неизбежна. Имало е моменти за различни решения: по-устойчив модел на отношения след 1991 г., по-ясни механизми за регионална сигурност след 2008 г., по-ефективно наблюдение и гарантиране на Минските споразумения след 2014 г., предложенията за контрол върху въоръженията през 2021–2022 г. Не може да се твърди със сигурност, че някоя от тези алтернативи би предотвратила войната, но наличието им показва, че историята не е предопределена. Пълномащабното нахлуване е конкретно политическо и военно решение на руското държавно ръководство.

Последиците отчасти противоречат на обявените руски цели: след нахлуването Финландия и Швеция кандидатстват за членство и стават пълноправни членове на НАТО съответно на 4 април 2023 г. и 7 март 2024 г.[150]

## Заключение

Обяснението на войната може да се подреди около три отделни въпроса.

**Защо възниква конфликтът?** Заради натрупани противоречия около сигурността, суверенитета, политическата ориентация и териториалния контрол: незавършеното постсъветско разграничаване, разширяването на НАТО, стремежа на Украйна към европейска интеграция, руските претенции за особено влияние, съперничеството на великите сили и вътрешните украински кризи. Външното влияние — и западно, и руско — е реално и документирано и оформя този контекст.

**Защо дипломатическите механизми не го разрешават?** Заради несъвместими позиции, конструктивни недостатъци на договореностите, отслабването на общите институции като ОССЕ и договорите за контрол върху въоръженията, взаимното недоверие и действия, които възпрепятстват изпълнението. Хартата от 1999 г., Основополагащият акт от 1997 г., Будапещенският меморандум и Минските споразумения са опити да се съчетаят суверенитетът и взаимната сигурност — и всеки от тях се оказва недостатъчен.

**Защо през февруари 2022 г. започва пълномащабна война?** На този въпрос не може да се отговори само с общото международно напрежение. Той изисква анализ на решенията и целите на руското ръководство: данните за планиране на окупация от средата на 2021 г., исканията от декември 2021 г., признаването на „народните републики“ и мащаба на нахлуването, който надхвърля Донбас. Колективният институционален провал и конкретното решение за нахлуване са различни неща; дори по-добра система за сигурност не би гарантирала, че никоя държава няма да реши да използва сила.

Да се изследват причините за една война не означава те да се използват като оправдание за нея. Задачата на историческия анализ е да обясни как противоречията се превръщат във въоръжен конфликт, кои възможности за мир са пропуснати и как подобни трагедии могат да бъдат предотвратявани.

## Вижте също

- [Референдумът за статута на Крим (2014)](https://wikib.online/article/krim-referendum-status-2014)
- [Евромайданът в Украйна (2013–2014)](https://wikib.online/article/ukraina-evromaydan-2014)
- [Телеграм като арена на информационна война в конфликта Русия–Украйна](https://wikib.online/article/telegram-rusia-ukraina-informatsionna-voyna)
- [Причини за войните през 21-ви век](https://wikib.online/article/prichini-za-voynite-prez-21-vi-vek)
- [Оранжевата революция в Украйна (2004)](https://wikib.online/article/ukraina-oranzheva-revolyutsia-2004)
- [Референдум](https://wikib.online/article/referendum)
- [Избори за Държавна дума на Русия (2026)](https://wikib.online/article/izbori-za-darzhavna-duma-na-rusia-2026)
- [Алекс Карп](https://wikib.online/article/%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D1%81-%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%BF)
- [Starlink](https://wikib.online/article/starlink)
- [Израел и палестинският въпрос](https://wikib.online/article/izrael-i-palestinskiyat-vapros)

## Доказателства към твърденията

1. Address by the President of the Russian Federation (24 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67843

2. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

3. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

4. Ukrainian Independence Referendum (1991) — https://soviethistory.msu.edu/1991/ukrainian-independence/ukrainian-independence-texts/ukrainian-independence-referendum/

5. Ukrainian Independence Referendum (1991) — https://soviethistory.msu.edu/1991/ukrainian-independence/ukrainian-independence-texts/ukrainian-independence-referendum/

6. Annual Address to the Federal Assembly of the Russian Federation — http://en.kremlin.ru/events/president/transcripts/22931

7. Memorandum on security assurances in connection with Ukraine's accession to the Treaty on the Non-Proliferation of Nuclear Weapons (UNTS vol. 3007, I-52241) — https://nsarchive.gwu.edu/sites/default/files/documents/semon9-giki0/1994-12-05-Budapest-Memorandum.pdf

8. Ukraine initiates consultations in the framework of the Budapest Memorandum — Volodymyr Zelenskyy at the Munich Security Conference — https://president.gov.ua/en/news/ukrayina-iniciyuye-provedennya-konsultacij-u-mezhah-budapesh-73001

9. L'élargissement de l'OTAN et la politique de la porte ouverte — https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49212.htm

10. Speech and the Following Discussion at the Munich Conference on Security Policy — http://en.kremlin.ru/events/president/transcripts/24034

11. NATO Expansion: What Gorbachev Heard (Briefing Book #613) — https://nsarchive.gwu.edu/briefing-book/russia-programs/2017-12-12/nato-expansion-what-gorbachev-heard-western-leaders-early

12. NATO Expansion: What Gorbachev Heard (Briefing Book #613) — https://nsarchive.gwu.edu/briefing-book/russia-programs/2017-12-12/nato-expansion-what-gorbachev-heard-western-leaders-early

13. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO — https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm

14. Setting the record straight: De-bunking Russian disinformation on NATO — https://www.nato.int/cps/en/natohq/115204.htm

15. Address by the President of the Russian Federation (24 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67843

16. Bucharest Summit Declaration — https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_8443.htm

17. Bucharest Summit Declaration — https://www.nato.int/cps/en/natolive/official_texts_8443.htm

18. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

19. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

20. Kharkiv Pact — https://www.encyclopediaofukraine.com/pages%5CK%5CH%5CKharkivPact.htm

21. Ukraine withdraws from signing the Association Agreement in Vilnius: The motives and implications — https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2013-11-27/ukraine-withdraws-signing-association-agreement-vilnius-motives-and

22. Ukraine withdraws from signing the Association Agreement in Vilnius: The motives and implications — https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2013-11-27/ukraine-withdraws-signing-association-agreement-vilnius-motives-and

23. Ukraine crisis: Transcript of leaked Nuland-Pyatt call — https://www.bbc.com/news/world-europe-26079957

24. Court sentences five Berkut officers for mass shooting on Maidan — https://hromadske.ua/en/posts/court-sentences-five-berkut-officers-for-mass-shooting-on-maidan

25. The Maidan Massacre Trial Verdict, and Cover-up, Stonewalling, and Evidence Tampering (Ivan Katchanovski) — https://link.springer.com/chapter/10.1007/978-3-031-67121-0_8

26. Agreement on the Settlement of Crisis in Ukraine – full text — https://euromaidanpress.com/2014/02/21/agreement-on-the-settlement-of-crisis-in-ukraine-full-text/

27. Ukraine President Yanukovich impeached — https://www.aljazeera.com/news/europe/2014/02/ukraine-parliament-ousts-president-yanukovich-2014222152035601620.html

28. Was Yanukovych's Ouster Constitutional? — https://www.rferl.org/a/was-yanukovychs-ouster-constitutional/25274346.html

29. Address by President of the Russian Federation (18 March 2014) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/20603

30. War in Ukraine (Global Conflict Tracker) — https://www.cfr.org/global-conflict-tracker/conflict/conflict-ukraine

31. Address by President of the Russian Federation (18 March 2014) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/20603

32. Direct Line with Vladimir Putin — http://en.kremlin.ru/events/president/news/20796

33. Venice commission believes referendum in Crimea is illegal — https://www.kyivpost.com/amp/post/10582

34. UN General Assembly Declares Crimea Secession Vote Invalid — https://rferl.org/a/25312158.html

35. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

36. War in Ukraine (Global Conflict Tracker) — https://www.cfr.org/global-conflict-tracker/conflict/conflict-ukraine

37. Russia's Igor Strelkov: I Am Responsible for War in Eastern Ukraine — https://themoscowtimes.com/articles/russias-igor-strelkov-i-am-responsible-for-war-in-eastern-ukraine-41598

38. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

39. Timeline: The Downing Of Flight MH17 — https://www.rferl.org/a/32133745.html

40. Transcript of press conference JIT MH17 on 8 February 2023 — https://politie.nl/en/information/transcript-of-press-conference-jit-mh17-on-8-february-2023.html

41. Conflict-related civilian casualties in Ukraine (27 January 2022) — https://ukraine.un.org/en/download/96187/168060

42. Conflict-related civilian casualties in Ukraine (27 January 2022) — https://ukraine.un.org/en/download/96187/168060

43. The Donbas Conflict: Opposing Interests and Narratives, Difficult Peace Process (Sabine Fischer) — https://www.swp-berlin.org/10.18449/2019RP05/

44. Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements — https://worldjpn.net/documents/texts/docs/20150212.O1E.html

45. Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements — https://worldjpn.net/documents/texts/docs/20150212.O1E.html

46. Package of Measures for the Implementation of the Minsk Agreements — https://worldjpn.net/documents/texts/docs/20150212.O1E.html

47. The Donbas Conflict: Opposing Interests and Narratives, Difficult Peace Process (Sabine Fischer) — https://www.swp-berlin.org/10.18449/2019RP05/

48. Paris "Normandie" Summit — Common agreed conclusions — https://www.elysee.fr/en/emmanuel-macron/2019/12/09/paris-normandie-summit

49. Putin 'disappointed' by Merkel's Minsk comments — https://www.euronews.com/2022/12/10/ukraine-crisis-putin-minsk

50. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67828

51. Ukraine incorporates Euro-Atlantic integration in the Constitution as a vision of its development — https://pravo.org.ua/en/ukraine-incorporates-euro-atlantic-integration-in-the-constitution-as-a-vision-of-its-development/

52. It's Official: Zelenskiy Declared Winner Of Presidential Election In Ukraine — https://rferl.org/a/it-s-official-zelenskiy-declared-winner-of-presidential-election-in-ukraine/29912480.html

53. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67828

54. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians" — http://en.kremlin.ru/events/president/news/66181

55. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians" — http://en.kremlin.ru/events/president/news/66181

56. Article by Vladimir Putin "On the Historical Unity of Russians and Ukrainians" — http://en.kremlin.ru/events/president/news/66181

57. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67828

58. Russian Military Mobilization on Ukraine's Borders and in Occupied Crimea (IN11651) — https://www.everycrsreport.com/files/2021-04-27_IN11651_b08231769111946cf69777afdd5d48d41ffa44c6.html

59. Russian Military Mobilization on Ukraine's Borders and in Occupied Crimea (IN11651) — https://www.everycrsreport.com/files/2021-04-27_IN11651_b08231769111946cf69777afdd5d48d41ffa44c6.html

60. Russian Military Mobilization on Ukraine's Borders and in Occupied Crimea (IN11651) — https://www.everycrsreport.com/files/2021-04-27_IN11651_b08231769111946cf69777afdd5d48d41ffa44c6.html

61. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft) — https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790803/?lang=en

62. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft) — https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790803/?lang=en

63. Agreement on measures to ensure the security of The Russian Federation and member States of the North Atlantic Treaty Organization (draft) — https://mid.ru/ru/foreign_policy/rso/nato/1790803/?lang=en

64. US and NATO deliver responses to Russian demands over Ukraine — https://www.aljazeera.com/news/2022/1/26/us-nato-deliver-responses-to-russian-demands-over-ukraine

65. NATO Secretary General: written proposals conveyed to Russia — https://www.globalsecurity.org/military/library/news/2022/01/mil-220126-nato01.htm

66. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67828

67. War in Ukraine (Global Conflict Tracker) — https://www.cfr.org/global-conflict-tracker/conflict/conflict-ukraine

68. OSCE Special Monitoring Mission to Ukraine (SMM) Daily Report 39/2022 — https://osce.org/special-monitoring-mission-to-ukraine/512629

69. Address by the President of the Russian Federation (21 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67828

70. Address by the President of the Russian Federation (24 February 2022) — http://en.kremlin.ru/events/president/news/67843

71. Top UN court sees no evidence to support Russia's claim of Ukrainian genocide, orders halt to invasion — https://abajournal.com/news/article/top-un-court-orders-russia-to-stop-ukraine-invasion-says-it-has-no-evidence

72. General Assembly deplores Russia's attack on Ukraine — https://unric.org/en/general-assembly-deplores-russias-attack-on-ukraine/

73. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer) — https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf

74. Why the Ukraine Crisis Is the West's Fault (John J. Mearsheimer) — https://www.mearsheimer.com/wp-content/uploads/2019/06/Why-the-Ukraine-Crisis-Is.pdf

75. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

76. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

77. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

78. Ukraine agriculture exports – what is at stake in the light of invasion? — https://www.spglobal.com/market-intelligence/en/news-insights/research/ukraine-agriculture-exports-what-is-at-stake

79. Ukraine agriculture exports – what is at stake in the light of invasion? — https://www.spglobal.com/market-intelligence/en/news-insights/research/ukraine-agriculture-exports-what-is-at-stake

80. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

81. Ukraine: Conflict at the Crossroads of Europe and Russia — https://www.cfr.org/backgrounder/ukraine-conflict-crossroads-europe-and-russia

82. The Baltic States: Search for Security (Chaillot Paper) — https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/cp019e.pdf

83. The Baltic States: Search for Security (Chaillot Paper) — https://www.iss.europa.eu/sites/default/files/EUISSFiles/cp019e.pdf

84. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation — https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_25468.htm

85. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation — https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_25468.htm

86. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation — https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_25468.htm

87. Founding Act on Mutual Relations, Cooperation and Security between NATO and the Russian Federation — https://www.nato.int/cps/en/natohq/official_texts_25468.htm

88. Moscow's package deal: The Russian Foreign Ministry's response to Washington's security proposals, in a nutshell — https://meduza.io/en/feature/2022/02/17/moscow-s-package-deal

89. Moscow's package deal: The Russian Foreign Ministry's response to Washington's security proposals, in a nutshell — https://meduza.io/en/feature/2022/02/17/moscow-s-package-deal

90. Remembering the Victims of Putin's Ilovaisk Treachery — https://khpg.org/1472508860

91. UN says 36 civilians died in fighting over Ilovaisk — https://www.kyivpost.com/post/9734

92. They were shooting before. They're still shooting now. — https://meduza.io/en/feature/2015/02/25/they-were-shooting-before-they-re-still-shooting-now

93. Destined for deadlock? Russia, Ukraine, and the unfulfilled Minsk agreements (Kristian Åtland) — https://ffi.no/en/publications-archive/destined-for-deadlock-russia-ukraine-and-the-unfulfilled-minsk-agreements

94. Russia's Dictated Non-Peace in the Donbas 2014-2022: Why the Minsk Agreements Were Doomed to Fail (Hugo von Essen, Andreas Umland) — https://ekmair.ukma.edu.ua/items/47e58ef3-b043-4ce6-b810-ef28fc391366/full

95. The Truth Behind Ukraine's Language Policy (Tetyana Ogarkova) — https://www.atlanticcouncil.org/blogs/ukrainealert/the-truth-behind-ukraine-s-language-policy/

96. The Truth Behind Ukraine's Language Policy (Tetyana Ogarkova) — https://www.atlanticcouncil.org/blogs/ukrainealert/the-truth-behind-ukraine-s-language-policy/

97. Opinion on the Law on Supporting the Functioning of the Ukrainian Language as the State Language (CDL-AD(2019)032) — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2019)032-e

98. Opinion on the Law on Supporting the Functioning of the Ukrainian Language as the State Language (CDL-AD(2019)032) — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2019)032-e

99. Opinion on the Law on Supporting the Functioning of the Ukrainian Language as the State Language (CDL-AD(2019)032) — https://www.venice.coe.int/webforms/documents/default.aspx?pdffile=CDL-AD(2019)032-e

100. Support for joining NATO considerably increases in Ukraine – poll — https://dif.org.ua/en/article/support-for-joining-nato-considerably-increases-in-ukraine-poll

101. Ukraine and NATO – Evidence from public opinion surveys — https://www.hhs.se/en/about-us/news/site-publications/2023/ukraine-and-nato--evidence-from-public-opinion-surveys/

102. Ukraine and NATO – Evidence from public opinion surveys — https://www.hhs.se/en/about-us/news/site-publications/2023/ukraine-and-nato--evidence-from-public-opinion-surveys/

103. 58% Ukrainians support joining EU, 54% in favor of NATO, IRI Ukraine poll shows — https://euromaidanpress.com/2021/12/23/58-ukrainians-support-joining-eu-54-in-favor-of-nato-iri-ukraine-poll-shows/

104. Leaked text suggests possible US-Russia missile arrangement — https://english.ahram.org.eg/News/459399.aspx

105. Russian Foreign Minister Sergey Lavrov's remarks (1 February 2022) — https://www.globalsecurity.org/wmd/library/news/russia/2022/russia-220201-russia-mfa03.htm

106. Leaked: EU Officials Speculate Kiev Snipers Acted on Protesters' Orders — https://foreignpolicy.com/2014/03/05/leaked-eu-officials-speculate-kiev-snipers-acted-on-protesters-orders

107. Diplomats' Kiev Snipers Phone Conversation Leaked — https://themoscowtimes.com/2014/03/05/diplomats-kiev-snipers-phone-conversation-leaked-a32731

108. Snipers in Kiev: by order of Saakashvili or Berlusconi? — https://jam-news.net/snipers-in-kiev-by-order-of-saakashvili-or-berlusconi/

109. Investigators deny involvement of Georgian snipers in events on Maidan — https://www.eng.kavkaz-uzel.eu/articles/42432

110. The United States spent $5 billion on Ukraine anti-government riots — https://www.politifact.com/factchecks/2014/mar/19/facebook-posts/united-states-spent-5-billion-ukraine-anti-governm

111. 'World Is Watching,' U.S. Diplomat Tells Ukraine — https://www.npr.org/sections/thetwo-way/2013/12/11/250215712/world-is-watching-u-s-diplomat-tells-ukraine

112. Kyiv protest rallies (live coverage) — https://www.rferl.org/a/kyiv-protest-rallies/25201122.html

113. Ukraine crisis: Transcript of leaked Nuland-Pyatt call — https://www.bbc.com/news/world-europe-26079957

114. The Open Society Foundations in Ukraine — https://www.opensocietyfoundations.org/newsroom/the-open-society-foundations-in-ukraine

115. What George Soros said about Ukraine in a 2014 CNN interview — https://politifact.com/article/2022/sep/20/what-george-soros-said-about-ukraine-2014-cnn-inte/

116. Republican Senate Report Finds Biden Son's Work 'Problematic' But Impact 'Unclear' — https://www.rferl.org/a/republican-senate-report-finds-biden-son-s-work-problematic-but-impact-unclear-/30854410.html

117. Republican Senate Report Finds Biden Son's Work 'Problematic' But Impact 'Unclear' — https://www.rferl.org/a/republican-senate-report-finds-biden-son-s-work-problematic-but-impact-unclear-/30854410.html

118. Republican Senate Report Finds Biden Son's Work 'Problematic' But Impact 'Unclear' — https://www.rferl.org/a/republican-senate-report-finds-biden-son-s-work-problematic-but-impact-unclear-/30854410.html

119. Former FBI informant sentenced to six years for fabricated Burisma bribery story about Biden and his son — https://www.eurointegration.com.ua/eng/news/2025/01/9/7202143/

120. Ukraine: pro-Russian TV channels closed down — https://osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2021-02-03/ukraine-pro-russian-tv-channels-closed-down

121. Statement by the Spokesperson on the Russian decree enabling the simplified issuing of passports in certain areas of Ukraine's Donetsk and Luhansk regions — https://eeas.europa.eu/headquarters/headquarters-homepage/61444/statement-spokesperson-russian-decree-enabling-simplified-issuing-passports-certain-areas_en

122. Waiting For Peace: Russia, domestic opposition frustrate Zelensky's plans in Donbas — https://www.wilsoncenter.org/external-link/kennan-alumnus-andreas-umland-ukraines-long-wait-for-peace

123. Russia and Ukraine exchange prisoners — https://www.osw.waw.pl/en/publikacje/analyses/2019-09-09/russia-and-ukraine-exchange-prisoners

124. Ukrainian protests against Steinmeier formula continue — https://emerging-europe.com/ukrainian-protests-against-steinmeier-formula-continue/

125. New Donbas ceasefire appears to be holding despite spike in violations on first day — https://euromaidanpress.com/2020/07/31/new-donbas-ceasefire-appears-to-be-holding-despite-spike-in-violations-on-first-day/

126. Talks with Kyiv pointless, necessary to wait for reasonable Ukrainian leaders ready for equal ties with Russia - Medvedev — https://interfax.com/newsroom/top-stories/72852/

127. British analysts explain why Russian secret services failed in plans to occupy Ukraine — https://www.pravda.com.ua/eng/news/2023/03/30/7395678/

128. Charter for European Security (Istanbul, 1999) — https://nuke.fas.org/control/osce/text/charter_for_european_security.htm

129. Russian Compliance with the Intermediate Range Nuclear Forces (INF) Treaty: Background and Issues for Congress (R43832) — https://www.everycrsreport.com/reports/R43832.html

130. Workshop report: The OSCE and its role in strengthening European security architecture — https://europeanleadershipnetwork.org/report/workshop-report-the-osce-and-its-role-in-strengthening-european-security-architecture/

131. The Premature Partnership (Zbigniew Brzezinski) — https://www.foreignaffairs.com/articles/russian-federation/1994-03-01/premature-partnership

132. National Security Strategy (October 2022) — https://bidenwhitehouse.archives.gov/wp-content/uploads/2022/10/Biden-Harris-Administrations-National-Security-Strategy-10.2022.pdf

133. Austin's assertion that US wants to 'weaken' Russia underlines Biden strategy shift — https://abc17news.com/politics/national-politics/cnn-us-politics/2022/04/25/austins-assertion-that-us-wants-to-weaken-russia-underlines-biden-strategy-shift/

134. Fact Check: Does most U.S. aid to Ukraine go to U.S. companies and workers? — https://econofact.org/factbrief/does-most-u-s-aid-to-ukraine-go-to-u-s-companies-and-workers

135. Putin's speech on annexation: What exactly did he say? — https://www.aljazeera.com/news/2022/9/30/russia-ukraine-war-putins-annexation-speech-what-did-he-say

136. Joint Statement of the Russian Federation and the People's Republic of China on the International Relations Entering a New Era — http://en.kremlin.ru/supplement/5770

137. Joint Statement of the Russian Federation and the People's Republic of China on the International Relations Entering a New Era — http://en.kremlin.ru/supplement/5770

138. Full text: China's Position on Political Settlement of Ukraine Crisis — https://news.cgtn.com/news/2023-02-24/Full-text-China-s-Position-on-Political-Settlement-of-Ukraine-Crisis-1hG2dcPYSNW/index.html

139. John Mearsheimer: We pushed Russia into China's arms. That makes no strategic sense — https://en.hvylya.net/interview/341-john-mearsheimer-we-pushed-russia-into-china-s-arms-that-makes-no-strategic-sense

140. Q&A: Europe's dependence on Russian gas (Anne-Sophie Corbeau) — https://energypolicy.columbia.edu/?p=12505

141. Possibility of talks between Zelenskyy and Putin came to a halt after Johnson's visit - UP sources — https://pravda.com.ua/eng/news/2022/05/5/7344206

142. Kyiv official says ex-UK PM Johnson derailed 2022 talks with Russia — https://www.dailysabah.com/world/europe/kyiv-official-says-ex-uk-pm-johnson-derailed-2022-talks-with-russia

143. 'Total Nonsense' – Boris Johnson Denies Accusations of Sabotaging Ukraine Peace Deal — https://www.kyivpost.com/post/26582

144. H-Diplo | Robert Jervis International Security Studies Forum Commentary III-1: Did Boris Johnson Prevent an Early End to the War in Ukraine? — https://issforum.org/commentary/h-diplo-rjissf-commentary-iii-1-did-boris-johnson-prevent-an-early-end-to-the-war-in-ukraine

145. Ukrainian Support for War Effort Collapses — https://news.gallup.com/poll/693203/ukrainian-support-war-effort-collapses.aspx

146. Fact Check: Ukraine's Zelenskyy NOT A British Intelligence Agent — https://czech.leadstories.com/hoax-alert/2023/07/fact-check-ukraines-zelenskyy-not-a-british-intelligence-agent.html

147. Erdoğan's straits of indecision in the Russia-Ukraine war — https://www.brookings.edu/articles/erdogans-straits-of-indecision-in-the-russia-ukraine-war/

148. The Major Powers of the Global South and the War Against Ukraine (ZOiS Spotlight 1/2023) — https://www.zois-berlin.de/en/publications/zois-spotlight/the-major-powers-of-the-global-south-and-the-war-against-ukraine

149. What really influences United Nations voting on Ukraine? — https://bruegel.org/analysis/what-really-influences-united-nations-voting-ukraine

150. L'élargissement de l'OTAN et la politique de la porte ouverte — https://www.nato.int/cps/en/natohq/topics_49212.htm

## Метаданни

- Каноничен URL: https://wikib.online/article/kak-se-stigna-do-voynata-v-ukrayna
- Лиценз: CC BY-SA 4.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/4.0/)
- Ревизия: 4
- Статус: published
- Език: bg
- JSON: https://wikib.online/api/public/articles/kak-se-stigna-do-voynata-v-ukrayna