Starlink

Основни данни

История

Съзвездията от спътници в ниска околоземна орбита са замислени в средата на 1980-те години като част от Стратегическата отбранителна инициатива на САЩ; през 1990-те години възникват търговски системи като Iridium и Globalstar, някои от които фалират^[7]. Starlink е обявен публично през януари 2015 г. с откриването на центъра на SpaceX за разработване на спътници в Редмънд, Вашингтон^[6]. Мъск заявява, че приходите от спътниковия интернет ще са необходими за финансирането на плановете на SpaceX за Марс^[8]. Името е вдъхновено от романа „Вината в нашите звезди“ от 2012 г.^[9]

През март 2018 г. Федералната комисия по съобщенията на САЩ (FCC) одобрява първоначалните 4425 спътника^[10]. След изстрелването на два тестови спътника през февруари 2018 г. първата партида от 60 действащи спътника е изведена в орбита на 24 май 2019 г.^[11] Предварителните поръчки за обществото в САЩ и Канада започват в началото на 2021 г.^[12] FCC отпуска на SpaceX 885,5 млн. долара федерални субсидии за широколентов интернет в селските райони, но ги отнема през август 2022 г., тъй като според комисията Starlink „не е доказал“ способността си да предостави обещаната услуга^[13]. Starlink отчита загуба от 30,7 млн. долара през 2023 г., а първата му печеливша година е 2024 г. с нетна печалба от 72,7 млн. долара^[14].

Услугата за директна връзка с мобилни телефони позволява на обикновени телефони да се свързват със спътниците без вградено специално оборудване^[15]. През март 2026 г. SpaceX преименува тази услуга на Starlink Mobile^[16]. През октомври 2026 г. компанията обявява, че придобива честоти в обхвата 800 MHz в цялата страна, което според нея „ще проправи пътя Starlink Mobile да стане голям мобилен оператор в САЩ“^[17].

Военни приложения и Starshield

През декември 2022 г. SpaceX обявява Starshield — отделна услуга на основата на Starlink за правителствени и военни клиенти, предназначена за Министерството на отбраната на САЩ и съюзнически агенции^[18]. Спътниците на Starshield поддържат криптирани комуникации, устойчиви са на заглушаване и могат да носят различни полезни товари^[19].

Войната в Украйна

През февруари 2022 г. SpaceX активира Starlink в Украйна, за да замести интернет и комуникационните мрежи, повредени или унищожени по време на войната^[20]. На 26 февруари украинското правителство и министърът Михайло Федоров молят Мъск в Twitter за помощ; той се съгласява и първата пратка терминали пристига два дни по-късно, на 28 февруари^[21]. Starlink се използва за работата на училища, болници, влаковете на Украинските железници и критично важни енергийни и телекомуникационни съоръжения^[22]. Армията го използва за свързване на бойни дронове, морски дронове, системи за коригиране на артилерийския огън и при атаки срещу руски позиции^[23].

Първоначално SpaceX осигурява и финансира услугата безплатно; от юни 2023 г. разходите се покриват от Министерството на отбраната на САЩ, а към декември 2023 г. най-големият дарител на терминали е Полша^[24]. През септември 2022 г. SpaceX пише на Пентагона, че не може повече да дарява терминали на Украйна или да финансира съществуващите за неопределено време, и иска министерството да поеме финансирането^[25]. През 2022 г. Мъск отказва украинско искане да разшири покритието до окупирания от Русия Крим по време на контраатака срещу кримско пристанище, тъй като това би нарушило американските санкции; медиите погрешно представят случая като „изключване“ на Starlink в Крим^[26].

По съобщения руската армия на един етап се снабдява с терминали на Starlink чрез други държави^[27]. През февруари 2026 г. Starlink спира услугата за всички терминали в Украйна, които не са в одобрен списък, за да попречи на незаконното руско използване, което сериозно нарушава руските военни комуникации^[28]. През август 2026 г. Русия обявява системата „Волна Купол Гарант“, която временно блокира комуникациите на Starlink с мощни излъчвания, претоварващи приемниците, без да поврежда спътниците^[29]. През октомври 2026 г. Starlink ограничава украинския достъп, като въвежда ограничение на скоростта от 160 км/ч, което нарушава няколко бойни мисии и пречи на използването му за прихващане на руски дронове с реактивни двигатели^[30]. Същия месец Джордж Барос от Института за изследване на войната определя мрежата като „гръбнака на военните комуникации в Украйна“^[31].

The Wall Street Journal съобщава през октомври 2024 г., че Мъск поддържа редовни контакти с руския президент Владимир Путин и други високопоставени руски служители от края на 2022 г.; според вестника Путин е помолил Мъск да не активира Starlink над Тайван, за да угоди на Си Цзинпин^[32].

Цензура, конфликти и престъпност

През 2022 г. Мъск лично обявява активирането на Starlink в Иран, след като иранското правителство блокира интернет, за да спре разпространението на антиправителствените протести^[33]. По време на прекъсването на интернет при протестите през 2025–2026 г. Starlink отново е активиран, но до 11 януари иранското правителство за първи път успява да спре връзката^[34]. Според The New York Times иранските власти използват подправяне на GPS сигнала, заради което много от около 50 000 терминала в страната не работят^[35].

След началото на войната в Газа през октомври 2023 г. Мъск обещава връзка за хуманитарните организации там, а в края на ноември заявява, че услугата ще бъде предоставена само с одобрението на правителството на Израел^[36]. Според Глобалната инициатива срещу транснационалната организирана престъпност джихадистки групи в Сахел си набавят устройства Starlink по незаконни канали, а по-сигурната връзка затруднява правителствените сили да прихващат плановете им^[37]. През февруари 2025 г. Wired и BBC съобщават, че Starlink е ключова връзка за центровете за измами в Югоизточна Азия; Wired открива над сто устройства само в един център — KK Park в Мианмар^[38]. През октомври 2025 г. SpaceX съобщава, че е спряла достъпа на поне 2500 устройства в мианмарските центрове за измами^[39].

През 2024 г. в Бразилия съдията Алешандре ди Мораис замразява сметките на Starlink, а компанията отказва да изпълни съдебното разпореждане да блокира достъпа до X в страната, докато замразяването не бъде отменено^[40] (вж. „Бразилия спира платформата X“).

Политика и регулиране

През март 2025 г. директорът на програмата на Министерството на търговията на САЩ за широколентов интернет в селските райони подава оставка, като посочва прекомерния акцент на администрацията на Тръмп върху Starlink^[41]. Същия месец Департаментът за ефективност на управлението (DOGE) инсталира терминал на Starlink в комплекса на Белия дом, което поражда опасения за конфликт на интереси^[42]. През май 2025 г., след като администрацията на Тръмп въвежда поредица мита, Държавният департамент притиска държави да одобрят американски спътникови компании, сред които Starlink^[43]. През юни 2026 г. Индия замразява окончателните разрешения за търговската дейност на Starlink заради опасения за сигурността, свързани със съобщенията за използване на терминали по време на конфликта с Иран^[44].

От юли 2024 г. SpaceX провежда тестове съвместно с румънското Министерство на националната отбрана и регулатора ANCOM, за да докаже, че лимитът за плътност на излъчването може да бъде безопасно повишен, без да засяга класическите геостационарни спътници^[45].

Астрономия, отпадъци и безопасност

Големият брой спътници е критикуван от астрономите заради светлинното замърсяване: според тях яркостта на спътниците в оптичния и радиообхвата ще навреди сериозно на научните наблюдения^[46]. SpaceX и Мъск твърдят, че въздействието ще е минимално и лесно ще се компенсира с маскиране на пиксели и наслагване на изображения, но професионални астрономи оспорват това^[47]. На 27 април 2020 г. Мъск обявява нов слънцезащитен щит за намаляване на яркостта на спътниците^[48]. Изследване от октомври 2023 г. установява, че на мястото на бъдещия радиотелескоп Square Kilometre Array радиоизлъчванията на спътниците Starlink са по-ярки от всеки естествен източник в небето^[49]. През февруари 2022 г. Международният астрономически съюз създава център, който да помага на астрономите да се справят с вредните ефекти на спътниковите съзвездия^[50].

Големият брой спътници може да създаде дългосрочна опасност от космически отпадъци и сблъсъци, които да предизвикат верижна реакция, известна като синдром на Кеслер^[51]. SpaceX посочва, че повечето спътници се изстрелват на по-ниска височина и излезлите от строя трябва да слязат от орбита до пет години дори без двигател^[52]. Според отчетите на SpaceX пред FCC между 1 декември 2023 г. и 31 май 2024 г. спътниците извършват около 50 000 маневри за избягване на сблъсък — около два пъти повече от предходните шест месеца^[53]. През 2021 г. Китай подава жалба до ООН, че космическата му станция е трябвало да маневрира, за да избегне спътници Starlink^[54]. След изстрелването на мисията Starlink 11-4 втората степен на ракетата излиза от контрол и навлиза в атмосферата над Източна Европа, а няколко отломки падат в Полша край Познан; никой не пострадва^[55].

Конкуренция

Сред конкурентите на Starlink са съзвездието OneWeb, обявено почти едновременно със Starlink, и Amazon, която през април 2019 г. обявява Project Kuiper — съзвездие от 3236 спътника^[56].

Доказателства към твърденията

1. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
2. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
3. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
4. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
5. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
6. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
7. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
8. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
9. Starlink
   Wikipedia (английска)
   Отвори източника
10. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
11. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
12. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
13. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
14. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
15. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
16. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
17. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
18. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
19. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
20. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
21. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
22. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
23. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
24. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
25. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
26. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
27. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
28. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
29. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
30. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
31. Starlink in the Russo-Ukrainian war
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
32. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
33. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
34. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
35. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
36. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
37. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
38. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
39. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
40. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
41. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
42. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
43. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
44. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
45. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
46. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
47. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
48. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
49. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
50. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
51. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
52. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
53. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
54. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
55. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника
56. Starlink
    Wikipedia (английска)
    Отвори източника