Зеленият водород
Зеленият водород е водород, получен чрез електролиза на вода с електроенергия от възобновяеми източници; производството му отделя много по-малко парникови газове от това на „сивия“ водород от изкопаеми горива.[1] Той трябва да замести изкопаемите горива там, където електрификацията е трудна — в тежката промишленост, корабоплаването и дългосрочното съхранение на енергия.[2] Към 2024 г. обаче нисковъглеродният водород е под 1 % от световното производство, а зеленият е само около 12 % от него; производството му е по-скъпо от всички останали методи.[3] След „пика на хайпа“ през 2022 г. много от обявените проекти са отложени или отменени.[7][8]
Основни данни
| Параметър | Данни |
|---|---|
| Метод | електролиза на вода с възобновяема енергия[1] |
| Нисковъглероден водород (2024) | под 1 % от производството[3] |
| Световно производство (2021) | 100 млн. тона[22] |
| Емисии от сивия водород (2021) | 1,8 % от световните[21] |
| Ефективност на електролизата | до 80 %[4] |
| Вода | около девет литра на килограм водород[4] |
| Стратегия на ЕС | юли 2020[15] |
Цветовете на водорода
Днес повечето водород е „сив“ — получен от природен газ чрез парен реформинг на метан; през 2021 г. този процес отговаря за 1,8 % от световните емисии на парникови газове. „Синият“ водород се получава по същия начин, но с улавяне и съхранение на въглерода, а „зеленият“ — чрез електролиза с възобновяема енергия; двата заедно са под 1 % от производството.[21] От 100-те млн. тона водород през 2021 г. 43 % се използват в нефтопреработката и 57 % в промишлеността, главно за производство на амоняк за торове.[22]
Електролизата разделя водата на водород и кислород и е най-много 80 % ефективна; за килограм водород са нужни около девет литра вода.[4]
Къде има смисъл
„Водородната икономика“ цели да намали емисиите там, където няма по-евтини и по-енергийно ефективни чисти решения.[20] За някои химични процеси, като производството на амоняк за торове, водородът няма реална алтернатива.[23] Според Международната агенция за възобновяема енергия най-голям е потенциалът му в химическата промишленост, рафинериите, международното корабоплаване и стоманодобива[5]; той може да осигури и високите температури за производството на стомана, цимент и стъкло.[6]
В транспорта водородът и получените от него синтетични горива, като амоняк и метанол, имат перспективи главно в корабоплаването и авиацията и в по-малка степен при тежките камиони.[25] При леките автомобили обаче водородът изостава далеч зад електромобилите с батерии и вероятно няма да играе съществена роля.[24]
Европейският съюз
През юли 2020 г. ЕС приема Водородна стратегия за климатично неутрална Европа, разделена на три фази: до 2024 г. — декарбонизация на съществуващото производство, а от 2024 до 2030 г. — интегриране на зеления водород в енергийната система.[15] За да бъде сертифициран като „възобновяем“, водородът в ЕС трябва да намалява емисиите с поне 70 % спрямо изкопаемото гориво, което замества.[18]
Много държави от ЕС планират да внасят водород, особено от Северна Африка, и са обвинявани, че така „изнасят“ нужните промени.[16] В Тунис местните жители се тревожат от проекта в Габес, предназначен за европейския пазар, заради голямото потребление на вода в район с недостиг и заради увреждането на пейзажа.[17]
Най-известният европейски проект е заводът за зелена стомана на шведската Stegra (по-рано H2 Green Steel) в Буден, с електролизер от 740 MW — една от най-големите подобни инсталации в Европа.[13] През юни 2026 г. пристанището на Клайпеда открива първата литовска станция за производство и зареждане със зелен водород.[14]
Обещания и отменени проекти
Около 2020–2022 г. правителства и компании обявяват амбициозни планове. Япония иска да се превърне във „водородно общество“.[19] През 2021 г. Саудитска Арабия обявява инвестиция от 5 млрд. долара в завод за зелен амоняк в рамките на проекта NEOM, който да започне производство през 2025 г.[12]
Много проекти обаче не се реализират. В Австралия „водородната долина“ в Нов Южен Уелс за 2 млрд. долара е отменена[10], а през 2024 г. Андрю Форест отлага или отменя плановете си за 15 млн. тона зелен водород годишно до 2030 г.[9] Според анализатора на Rystad Найджъл Рамбхуджун 99 % от обявения в Австралия капацитет не е стигнал отвъд етапа на идея или разрешение, а „пикът на водородния хайп“ вероятно е бил през 2022 г.[7][8] В САЩ проект на щата Ню Йорк за 290 млн. долара е отменен през октомври 2024 г.[11]
Зеленият водород остава по-скъп от останалите методи, макар разликата да се очаква да намалее до 2030 г. с развитието на технологиите и поскъпването на природния газ.[3]
Вижте също
Доказателства към твърденията
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Hydrogen economy
WikipediaОтвори източника
-
Hydrogen economy
WikipediaОтвори източника
-
Hydrogen economy
WikipediaОтвори източника
-
Hydrogen economy
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника
-
Green hydrogen
WikipediaОтвори източника